АлександърТ.А.

Да допуснем, че у вас дойде мисълта, че от вас няма да стане човек, и вие се смущавате. Права ли е тази мисъл? Ще имате предвид следното правило: всяко отричане на една истина е едно потвърждение на тази истина. Когато нещо ви казва, че от вас човек няма да стане, това показва, че именно от вас човек ще стане. Това е най-вярното! Ще ви дам едно тълкуване. Казвате: от мен човек няма да стане. При каквито и физически противоречия да се намерите, вие все така мислите. Буквата "Н" е закон на противоречие. Какво означават думите "от теб човек няма да стане"? Това показва, че някое разумно същество ти казва: докато не преодолееш мъчнотиите в живота си, ти не можеш да сполучиш. Противоречията, това са мъчнотии в живота, които като минеш, ще успееш. (Беинса Дуно) Мисъл за деня | Мысли на каждый день

Съвсем сериозно . Е те това сме мъжете , И главата си режем в името на любимата .Но ме човърка въпроса ? Харесала ме е така , а ако и стана по удобен , сигурен ли съм че няма да ме остави ?

Здравей ! Мисля това е достатъчно за пояснение ,така , че престани да се оплакваш . ,, въпросът е, че аз се лутам и търся постоянно възможно най-добрия, " НЕ не го търсиш само расъждаваш . Търсенето предполага да опитваш , след което да сравняваш резултатите . Ако не опитваш на практика , расъжденията се отдалечават от реалноста и стават фантазни . това по горе го копнах от друга тема . Изказване на Божидар.Мислех , може да ти е интересно

малко цитат Добавено September 27, 2016 · уведоми модератор Оплаква се човекът, получава съвет, след това известно време го няма - явно осмисля или прилага съвета. А това оплаква се, съвет, оплаква се от друго, съвет, оплакване....малко се питаме какво точно търси. Но го има и моментът, че продължава да се оплаква, ако не е успял да намери точния човек, който може да му помогне. Или не е дошъл моментът да се помогне. Оплакване винаги ще има - поискайте и все някой ще ви даде На мен ми върши работа да разбера дали човекът е насочен към проблема и причините или към решаването на проблема. Решението обикновено няма много връзка с причините за проблема. Насоченият към проблема: - иска много да си го обясни - иска да разбере проблема си - иска другите да разберат него и проблема му - обяснява колко голям е проблемът му - обяснява колко големи усилия влага в борба с проблема Насоченият към проблема се оплаква и това оплакване може и да му е достатъчно като полза. Насоченият към решението на проблема: - търси начини да постигне нещо позитивно - споделя какво е прилагал в търсене на решението - споделя ценен за другите опит - губи се известно време, защото прилага наученото. Тоест използва форума като източник на информация и коректив, но работи "домашните" си

Добре е ако има човек точно да обясни циклите в развитието .Аз имам бегла представа . Човек е завършено същество когато навърши 21 г. След това той продължава развитието си чрез натрупване на опит , като постоянно сравнява и съпреживява случилото се в детството .Така доразвива системите си . Терапевтите постоянно пишат за натрапчивите мисли , в темите по психотерапия . В подобни случаи ми е достатъчно да създам навик , винаги да се замислям за нещо интересно; ангажиращо , може по-сложна физическа работа изискваща много внимание . А когато имам време , за себе си , обработвам спомена за много кратко ,с обезличаващи мисли но вяло без страст . 2 или три изречения . Колко често---различно , зависи от обсебващата мисъл .И най обсебващата не издържа повече от година .И следя поведението си. Не допускам никакво такова , което би приближило спомена . Ако случайно се срещнем ---сърдечно любезен съм с класната ,, тормозеща ме в училище" . . Постарай се да локализираш конкретната емоция съпътстваща спомена .От това зависи как ще я неутрализираш .Много неща могат да са . Напр, малко тъга по безгрижните дни .

Започни с разбирането . То ще ти е повкуса . Няма фройдиска , има Фройд има Юнг .Това не е абстракция , реалност е .Какво значи съгласен съм ? Всеки цитира случайни , харесвани неща. Но ако знаеш нещо прилагаш го . Фактите на са украса на добрия имидж . Съгласен . Вчера подчертах основните мотиватори , като жаждата и др. СВободни сме да избираме как да се отнасяме към тях , като така избираме линията си на поведение . Но в един момент се появява въпроса защо сме различни .Да , така е , различни сме . И не че някой е по-добър или по-лош .просто е по-различен .Защо ?Не е ли това въпрос достоен за мислещ човек .Предизвикателство разкриващо се в беседите по убедителен начин . Казваш , това изморява и подлудява .Така е защото се прави на сила . Защото не си отговорил на необходимите въпроси .Защото държиш в себе си съмнението и дори да видиш нещо добро не му отдаваш нужното значение . Предлагам ти да прочетеш някоя от предлаганите или друга беседа ,След което тук да поговорим . Може би ще е интерено .А и ти си чел вече нещо. За промяна е нужна по редовна работа . Не си мисли че някой тук има монопол върху истината . някои може да изглеждаме по нахални , но тое само външен вид . да започнем с това ,, Запознат съм и с някои от идеите на Учителя " . С кое не си съгласен .Давай ...може би така е най лесно . Да коментираме нещата по единично . Иначе ти пишеш и даваш разнопосочна информация и се чудя с какво да се захвана

леле , леле , ужас .....Внушаваш си такава глупост ....Само това ако си го повтаряш известно време , си си докарал даже панически атаки . Гледал ли си този клип ? : https://www.vbox7.com/play:61b62536cb пп Може да се каже че човек се състои от съзнателна и несъзнателна , части .Със съзнателноста си , той подрежда думите и общува . Също ходи чрез тялото си насам , на там . А несъзнателната му част потдържа живота в самото тяло . Пази го , докато спи . Предизвиква някои желания и болести .Интересното е че несъзнаваното е съвсем различно от съзнаваното .То не разбира от шеги или лъжи . За него няма отрицателна форма в общуването ,няма НЕ .Или го има на нещо или не се споменава . Израза ,, не желая да правя така" се тълкува по противоположен начин от съзнанието и подсъзнанието ..То , несъзнаваното , почти не разбира от думи . Неговия език е образния ---визуализирането .Интересно е също че подбирайки и подреждайки думите си , съзнаваното влияе на несъзнаваното . Това е възможно поради факта на създаването на думите .Те са свързани с различни картини и емоции ,които подсъзнанието възприема и ни отговаря с изменение на състоянието на тялото или чрез незнайно от къде изникнало настроение .

безмислено е да си говорим едно и също . С Донка ти дадохме няколко неща , които с удоволствие ще коментираме , . Разбира се ако желаеш . психотерапията е метод ,Който чрез външна подкрепа помага за промяна във възприемането на света .Помагат на желаещия да се промени . аз съм бързак . Каквото и да правя , винаги го правя бързо ----явно съм заек ----само пример за необмисленост . Мисленето е когато подреждаш думите . ПОвърхностното е когато ги редиш веднага при поява в ,,главата"..А мъдреците така обмислят всяка дума и възможните ѝ значения в текущия разговор , че с малко думи казват много . Беседите на Дънов са чудесно четиво за обмисляне . пп ,, искам дълго да наблюдавам света, да съзерцавам и докосвам с душата си трансцендентното..., после идват битовизмите и се натъжавам. Не е ли това парадоксално?! "-----това е страх .

Ще опитам да повторя основното , което вече казах .Умен си , интелигентен ,Начетен . Тогава защо не се чувстваш добре .Една част от теб с която се идентифицираш не разбира друга част от теб . Ето това е утопия ,мислиш че мисълта е добра , следваш я , а резултата е плачевен .Тогава защо продължаваш да мислиш по същия начин ? За да разбереш начина си на мислене трябва мъничко да познаваш и други начини .Ето ти задача за социални контакти . Основна цел да разбереш как друг се справя с твойте трудности .Как подрежда мислите си , на коиѝ обръща внимание .Коиѝ са важните неща за него . Преди лека нощ ми се иска да ти кажа и за една грешна представа за света . Много хора си мислят че светът е точно определен . Че може да се види , пипне , почувства , като всеки друг предмет .Не е така .Наричаме живот преживяванията си .За всеки миг , конкретния сбор от чувства окичени с конкрените мисли .Мислите и чувствата са обвързани . И ако човек има яснота за връзката между мисли и чувства . Може ,избирайки определени мисли да събужда съответните им чувства .Да определя преживяванията си . Помисли защо някои независими неща се определят от един като добри , а от друг като не добри .

Здрawej ! от начало щях да ти кажа , че когато човек мисли вместо да дейстсва , се нарича мързел . Но после видях че си го знаеш .И чета и гледам , Tо ти е ясно .Само трябва да кажеш хоп и да спреш да мислиш , за да свършиш нещо . Каквото и да е .Напук на нечие чуждо мнение . Тук на земята мисленето е хубаво нещо , но е спомагателна дейност . Можеш да направиш чудесен проект на многоетажна сграда .Проект нужен на работниците за направата ѝ . Но ако не можеш да закрепиш 3 тухли една върху друга , не си хармонична личност . Все нещо ще ти липсва . Но на теб ми се срува че ти пречи предвкусването на неудачи .Дори не и точно това , а евентуалните неудачи .Ти си го знаеш --страх .Така си свикнал че ако го няма ще се стресираш . ,, (защото пък и нямам ясни цели за изпълнение в живота, нямам опорен стълб) " да смятам ли че ти не огладняваш ,не ожадняваш . За дрехи и подслон не се сещаш . И секса не те влече . Ако не е така има разнобой между теб и умът ти .Умът работи със шаблони в които талото ти не може да се впише . Извинявай , само това имах време да напиша

Казах го много общо .Сигурно ако бях на 20 г. и аз щях да опитвам всичко което предлага сила и познание . Независимо че го рекламират военните . И каквато , и да е психична техника или музика ще е по добре от колкото имплантиран чип . Ще покажа цитат от ,,Трите години" на Емил Бок Превод от немски Димитър Димчев 2011 Антропософско Издателство „Даскалов” Стара Загора ,,Тук ние се докосваме до разрешението на един от най големите проблеми,които поставя пред нас римското цезарство . Можем да разпределим цезарите , управляващи един след друг Римската империя в три групи:първата обхваща цезарите от Август до Домициян.Август,който въведе цезаровия култ,все пак имаше определен цялостен характер .Неговите наследници обаче,от Тиберий насам,изпадаха все повече в луциферическа неумереност и безформие на душата .Цезаровата лудост се превърна в извор на нечуван произвол и жестокост.В своите лекции „Градивни камъни за разбирането на Мистерията от Голгота”,Рудолф Щайнер изтъква,че цезаровият култ позволявал една злоупотреба,едно насилствено посвещение.То обаче довеждало неподготвените и неустойчиви души на цезарите до свръхсетивни опитности,които не само че не ги издигали в един морален и окултен живот,но ги поваляли в истинско безумие" Мисля си че този стремеж към съвършенство е човешкото предназначение . Да овладее себе си .Не другите , себе си .

Предполагам вече се връщаш в предишното си състояние . Не виждам друг да е писл тук и се обаждам да ти кажа , което сигурно вече си разбрала , че състоянието ти е нормално .Всяка жена има родилна депресия , но ти нямаш детето ,което да ти помогне в това преживяване .Така че трябва да се въоражиш с търпение и полека/лека , ще виждаш как всичко отшумява .Такъв си е живота . Живеем го , но не го контролираме .Можем само да контролираме това което си мислим за него . Но и това трябва да се учи .

За да си жив нямаш избор . Поне можеш да търсиш , как да живееш . Мога да ти кажа какво мисля за тези които си задават въпроса ,,защо да живея " . Ако искаш .

Това е заобикаляне на естествения процес на самоусъвършенствуване . А има и много други техники .Въпроса е , че естествено/еволюционото съгласуване на двете мозъчни полукълба става постепенно с нараствне общото познание за живота .И неговия страничен ефект , нарастване морално/волевите качества . както ги наричахме при социализма . Но няма лошо .Определено е човечеството да се раздели на , условно казано , добра и зла раси .И това зависи главно от успеха в овладяването на егоизма .

Горе долу и аз това казвам с цитата от Дънов . И съм приложил вяра за това , като имам в предвид , че поне двама са го преписали преди да го видя . Съмнението е рушащ способ . за разлика от вярата . Това е същественото . Пуснах темата извън ,,онлайн" ,за да не занимаваме психотерапевтите . И защото Ана 87 , е чела неща от Дънов . Това е интересното .

Отношението ти към околните . Как се виждаш спрямо тях . Какво значение придаваш на връзката ви . На себе си отговори ! Защо мислиш че не си съвършенно човешко същество ? Каквото и да правиш . прави го с удоволствие , знаейки че правиш най доброто .Ако не ти хареса , ще го повториш по добре , защото се учиш и ставаш все по добра . Разбираш ли . Прави нещата без , негативен , предварително фантазиран , отзвук . Просто правиш (говориш) , защото така на самата теб е по добре .Нищо повече .

Колебаех се дали да покажа това . Нали който се интересува ще го намери . Но за пореден път се убедих че трябва колкото се може повече хора да мислят за проблема . Да , образованието е огромен заобикалян и неразбран проблем . I. Работата на детето всред природата — средище на цялото обучение Върху всички области на живота Учителят хвърля изобилна светлина. Той показва пътищата за правилното разрешение на всички въпроси, които вълнуват днешното човечество. Един от важните въпроси, по които Учителят изнася нови плодотворни идеи, това е възпитанието. Тук ще се постараем накратко да разгледаме някои от педагогическите идеи на Учителя. * * * Творчеството е извор на радост и сила. При него всички заложби и дарби на човешкото естество получават подем и разцвет. Ето защо, като основен принцип на образованието трябва да се тури творчеството. Творчеството изхожда от самодейността. При приложение на трудовия принцип в училището най-добре се проявява детското творчество. Поради това трудовият принцип трябва да прониква цялото образование, но труд, при който детето да не е пасивно, но да проявява самодейност и творчество. Но в коя област то трябва да вложи творческия си труд? По този въпрос има разни мнения. Някои препоръчват да се въведе в училищата ръчния (занаятчийския) или индустриалния (машинния) труд. Учителят казва, че този вид труд не е в хармония с детската природа. Ето как той пояснява това: „Когато се събуди умът, тогава детето ще работи с машини — като мине 14-та година. До 14-та си година детето трябва да се занимава с растенията, да употребява малки инструменти — малки колца и мотика. Нека да е по-близо до природата. Центровете в мозъка са наредени спиралообразно. Вредно е, ако събудим преждевременно един мозъчен център. Като се работи по горепосочения начин всред природата, няма да има голямо напрежение на мисълта. Многото мислене е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си. Ако децата почнат отначало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малко с машини“. Преждевременната работа с машините убива детската природа. През първия образователен период — до 14-та година — у детето са в разцвет и подем жизнените сили и затова то до тая възраст не трябва да се занимава с мъртви пособия, а само с това, в което има движение и живот. Ето защо, творческият труд на детето трябва да бъде всред природата. След 12-та година може да се въведе като допълнение ръчния труд — книговезство, кошничарство, бояджийство, плетачество и пр. Този метод е в хармония с детската природа още и по следните причини: при образованието трябва да се започне от физическото, защото то е по-достъпно за него. Чрез труд във физическия свят най-първо трябва да се упражнят сетивата. С това трябва да се започне. Чрез работа във физическия свят сетивата ще се упражняват. После върху така добития материал чрез сетивата ще се гради развитието на другите душевни сили. Учителят дава следните обяснения по това: „При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с реалния, физическия свят около него. Първо да разглежда нещата, да ги възприема, да работи с тях и след това да учи теория. Трябва да се приспособим към детското естество и да почнем от това, към което децата имат желание. Да им създадем работа, например, чистене извори, чистене пътища, правене лехи, освобождение дървета от гъсеници, посаждане и отглеждане на цветя, зеленчуци и плодни дървета и пр. Трудът сред природата е целесъобразен и от здравно гледище. При този начин на обучение детето ще работи на чист въздух и слънце, ще бъде в движение. Така ще се освободи от непрекъснатото стоене в прашните класни стаи и ще се предпази и от рахитизъм, туберкулоза, малокръвие и пр. Всички негови органи ще вземат участие при труда всред природата: ръцете, краката, кръста, шията и пр. При такъв труд детето ще – не ще, ще диша дълбоко и така ще развие гръдния си кош. По този начин ще получим здраво, жизнеспособно поколение, готово за работа. Поставяне труда всред природата като средище на цялото обучение и възпитание е в хармония и с един биологичен закон. Той е тъй нареченият биогенетичен закон в биологията, който гласи: „Индивидуалното развитие съкратено повтаря видовото“. Човечеството в ранните фази на своето развитие е живяло в най-интимен контакт с природата — с изворите, тревите, цветята, дърветата, вятра, звездите и пр. То е разбирало техния език, било е цяло потопено в средата на природата, чувствувало е пулса, ритъма на целия всемир. Сегашното човечество е отчуждено от природата. Ето защо, работата на детето всред природата е във съгласие с биогенетичния закон. То трябва да мине през тази фаза на човечеството. От друга страна, чрез работата във цветната, зеленчуковата и плодна градини, чрез работата на слънце, при такъв близък и постоянен досег с природата, детето ще се намира винаги всред красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Какви щастливи минути ще достави този начин на обучение! Детският живот ще тече в една атмосфера на красота и поезия. Това условие е от голяма важност за пробуждане на вътрешните детски сили. Разумни сили работят в цялата природа. Ето защо общението на детето с нея ще го свърже с тия сили и това ще събуди у него нови идеи и чувства, ще развие духовните му заложби. Учителят казва: „Всеки плод е свързан с една Божествена мисъл: крушата, ябълката, сливата и пр. Това може да се използува при обучението във възпитанието на децата: при обработване на дърветата, при рисуване на плодове и пр.. Детската работа всред природата не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-висока идея, тя не дава никакъв импулс. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася в него известни качества. Например, ако искате да станете енергични, отглеждайте череши. Фикусът внася спокойствие, добро разположение в човека. Искате ли да бъдете истински религиозен, вие трябва да се занимавате с цветя, зеленчуци и плодни дървета. В програмата на всяка образователна система отглеждането на растения трябва да бъде изходна точка“. Освен това работата всред природата спомага и за даване възходящо направление на отрицателните детски енергии. Така чрез работа всред природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния на гневливи, меланхолични, неразположени духом деца и пр.. Учителят казва по това: „Ще купим 30-40 мотички и ще разпределим ,едни от тях за гневливите, други — за меланхоличните, трети — за неразположените духом и пр. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други могат да секат дърва; физическата работа трансформира тия състояния. При тях ще излезете да работите на чист въздух“. Този начин на дейност преди всичко ще развие слуха, зрението, осезанието и пр. А това е най-важната първоначална работа в предучилищната възраст и в първите години на първоначалното училище. Знае се, че умът се развива въз основа на познавателния материал, добит чрез сетивата. По този начин ще се даде възможност на ума да се развива постепенно по естествен път. Този начин на дейност чрез природата ще развие и волята, понеже само-дейността е проява на волята и я развива. При своята работа детето ще среща известни мъчнотии, препятствия, които ще се старае да преодолява и така ще кали своя характер. Някой би могъл да каже: „Има опитни училища в чужбина, в които главната дейност на детето е полската работа, например, в училището „Кошер” на Себастиян Фор, после в училището на Херман Лиц и пр.“. Но в тия училища липсва духовният елемент. Работата в тия училища е външна, механична, не е одухотворена. Тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, а това загрубява душата. Учителят дава следните обяснения: „Изучаването само материалната страна на явленията, без вникване в духовната им страна загрубява душата. Детето не трябва да вижда само формите. Материалистичната психика убива нещо ценно в душата му. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето работи всред природата! Важно е, как то възприема природата. Ако то схваща цветята, тревите, дърветата като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична, малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Детето при работата си с растенията ще съзнава, че във тях, както и в цялата природа, работят разумни сили. То ще съзнава, че растенията са отзивчиви на неговата любов към тях. Друг би могъл да каже: „Вие не искате ли да превърнете училището в земеделско“? Не, защото то ще има общообразователен, а не професионален характер. Целта на училището няма да бъде развитието на сръчности за някоя специална професия. Трудът всред природата ще бъде само като средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа и същевременно ще бъде изходна точка за добиване нужното познание по разните учебни предмети. България е земеделска страна, повече от 80% от нейно население е земеделско и затова такова училище много лесно може да се приложи тук. Всички деца в България, които са над милион, ако се приложи този образователен метод, — в колко скоро време ще могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България така ще може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система, цяла България ще бъде покрита с плодни дръвчета, пътищата ще бъдат очистени, дърветата ще бъдат очистени от гъсеници и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин“. От друга страна, всички природни явления учителят ще използува като символи за разбиране на най-отдалечени духовни и морални закони. Децата ще се учат да превеждат природните явления. Например, като чистят извора, у тях трябва да се събуди подтик за чистене на техните мисли и чувства. Както изворът дава щедро на всички, които минават край него, така и човек трябва да бъде щедър. Детето не само ще превежда природните явления, за да разбере духовните и морални закони, но тук важи и следният закон. Учителят казва: всяко наше външно действие се отразява и във нашия душевен свят, в света на нашите мисли и чувства“. Щом детето прояви внимание към някои растения и прокара вадичка към тях, за да ги напоява, то така ще свикне да бъде по-внимателно и с по-добра обхода и към хората. Изобщо, за всички морални и духовни закони учителят може да намери подходящи символи в природата, и така чрез нагледни образи и картини, взети из живата природа, детето ще се издигне до най-възвишените истини и закони в света. А след това, в гимназиалния период, младежът ще учи тия закони и принципи в научна форма чрез логичното мислене, което влиза в своя разцвет след 14-та година. Каква ще бъде работата на детето всред природата? Тя ще зависи от възрастта. В предучилищната възраст — в детската градина — и в долните отделения на първоначалното училище тя ще бъде от най-лек характер, изпърво като игра и после нещо средно между игра и труд. Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. Техният физически труд ще бъде по-малко. На малките деца ще се падне един час физически труд, но не изведнъж, а разпределен този час на няколко пъти, с междини“. Най-малките деца могат да пренасят пясък с малки колички от едно место на друго за задоволяване на известни нужди. Учителят казва: „Когато децата минават през гората, да събират от пътя сухите листа и клечки — да чистят пътя. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система. Този закон е алхимически. Така детето ще разделя потребното от непотребното. Сухите клечки и клончета не могат да служат за нищо, кога са разхвърлени по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огън. Значи, от непотребните неща произвеждаме активни сили“. Учителят чрез разговор с децата трябва да събуди у самите тях подтик и желание да очистят пътя. Децата се намират в правилна посока на развитие, когато подбудителната причина за тази им дейност е желанието им да облекчат движението на хората и добитъка и да направят пътя по-красив, по-спретнат. Значи, в основата на тяхната подбуда да седят любовта и естетичният вкус. Тогава тази им дейност ще има възпитателен характер. Това ще внесе нещо красиво в душата на бъдещите граждани. Това дете, като порасне, ще иска да внесе в живота около себе си ред, красота, хармония. Такива деца могат да станат строители на ново общество. Подобен красив резултат ще има и чистенето на изворите, които детето среща при своите разходки. То ще очисти дъното на извора, ще го постели с бели, красиви камъчета, ще го огради и ще се вслуша в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило един извор от любов към извора, красотата и хората, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите, един вид духовна алхимия. Това, което детето прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила. Детето след като очисти извора от камъчета, клончета, листа и пр., у него да се яви идеята, че неговото сърце трябва да е тъй-чисто както този извор. Някои, като идат при извора, си събуват обущата и си потапят краката във водата. Учителят казва: „Когато отидеш при някой извор, ще си гребнеш вода, ще си събуеш обущата и настрана от извора ще си измиеш краката. Тъй трябва да се възпитават малките деца“. Детето с колца, мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, съответни на възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на лехите. Така ще се развие у него вкус към красивите, симетрични фигури. И това ще бъдат първите му познания по геометрия и смятане. То ще брои лехите, ще изучава формите им и едновременно ще добие първите познания по природознание. Учителят казва: „Ще дадеш на детето едно семенце и ще събудиш у него подтик да го посее в земята. То ще го посее. После у него ще се роди подтик да го полее. Учителят често ще ходи с детето да наглежда, как расте и се развива дръвчето и с помощта на учителя, то ще дойде до разбиране на някои процеси, които стават в детската душа“. Следния път ще продължим за работата на детето всред природата и ще разгледаме, как тая работа може да стане изходна точка за обучение по разните учебни предмети. Още по темата: Любовта като образователен фактор Боян Боев, Списание „Житно зърно“ – 1942 г.

,, Чела съм доста за това. И тук, и на други места. В общи линии според мен това, което Орлин Баев пише добре обощава точно този въпрос: мъжете са прасета и е нормално на мъжа да му потичат лигите като види сексапилна жена. Този суров нагон би могъл и е добре да се впрегне и издигне от сексуалното пожелаване до възхищение от женският принцип и от красотата. И като цяло да се сублимира така че да служи на по-висшите цели на духа. " Като те чета ,той знае как се чувстваш . Но все пак това е основното което трябва да направиш . А според виждането му ще се държи както смята за добре . За мен би било непоносимо ,партньора да ме поставя , не на първо място , из между останалите .Но това е много субективно оценяване и съвет не може да се даде .Прасета да , нагона е много силен . Но как човек го проявява е част от характера му . Като се съберат двама е добре да имат идея за бъдещите години . За взаимоотношенията си когато страста ще е отминала .За уважението което си дължат и без което няма да се справят . Записал зъм си една статия на Диляна Колева за любовта : Външните връзки не работят но въпреки това е интерсно . 7-те стадия на Любовта според Ведите Нека първо си кажем малко за Ведите преди да си говорим за Любовта, описана в 7 стадия от доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров.! Защото предполагам, че не всички от вас са чували за тях и са запознати с тази велика мъдрост. Ведите са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджюр Веда и Атхарва Веда - смятани за основните писмени паметници на индуизма. Ведите са най-добрият израз на древните духовни учения на човечеството! В тях се съдържат вечната, извън-времевата мъдрост, матричният код, с чиято помощ мъдростта на расата се е предавала от епоха на епоха в продължение на много хилядолетия. Ведийският народ населява Индия вероятно в 6000 г.пр.н.е. , а може би и по-рано… “Риг Веда” надниква дори в по-ранни епохи и отразява знания за огромни космически времеви цикли. Негова Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада казва следното: “Какво представляват Ведите? Коренът на санскритската дума “веда” може да се тълкува по най-различни начини, но значението му в крайна сметка ви­наги остава едно и също. Веда означава “знание”. Всяко знание, което получаваме, е веда, защото учението на ведите е първоначалното знание.” И така, ето какво е мнението по въпроса за Любовта в една двойка на Ведите и доктора по Аюрведа Игор Иванович Ветров. 1. Първи стадий – стадий на съзерцание В този момент човек още не знае, че обича. Той просто чувства, че го привлича другият човек, че иска с него(нея) да се вижда по-често, привлича го общуването с него(нея), близо до него(нея) просто му е добре. Рядко това чувство възниква в двамата едновременно. Обикновено то възниква в единия и пред него стои божествената задача да предаде тази искра на другия човек и на целия свят. 2. Вторият стадий – стадий на инициация Думата “инициация” е добре позната на много хора и често означава съвсем различни процеси. В дадения случай “инициация” означава “пробуждане на Любовта в своя възлюбен (възлюбена)”. В този момент Любовта започва да се осъзнава. Анахата-чакра се отваря. Човек мисли за обекта на своята любов и насочва към него своята енергия. И в другия човек – обекта на любовта – също започва да се отваря сърцето (Анахата-чакра) и в него също започва стадия на съзерцание. * Първият и вторият стадий би трябвало да продължат 1-2 години. 3. Третият стадий – стадият на отваряне на сърцето В този момент следва да се говори и за двамата – вече не само за единия, както в първия и втория стадий. Сърцето и у двамата вече е отворено. Те са най-щастливите хора. Енергията на Свадхищана-чакра започва да се изкачва нагоре. Двамата започват да общуват със сърцата си не само един с друг, но и с всеки. А това означава, че Любовта се пробужда и в околните. В обичащите хора се случва включване към най-високите/фините енергийни източници във Вселената.Влюбените пишат стихове, говорят възвишени думи, летят. В този стадий възниква и още един интересен момент – създава се вътрешният свят на тези двама души. В този свят те се наслаждават един на друг, те постоянно искат да се виждат, раздялата за тях е много трудна. Ако те не пожелаят, в този свят никой друг няма да бъде допуснат. И всъщност там никой не бива да бъде допускан – нито приятели, нито приятелки – никой! Всеки страничен човек, с когото влюбените споделят своите чувства, може осъзнато или неосъзнато да им завиди, да изпотъпче цветята в прекрасната градина. Представете си, ако страничните хора са много? От тази градина, от тази Любов изобщо нищо няма да остане. Може да изглежда, че има противоречие с предишния абзац, където се казва, че влюбените пробуждат Любовта и в другите хора. А изведнъж се казва, че не бива никого да допускат в градината на своята Любов. Но на практика противоречие няма. Влюбените светят с особена светлина. И тази светлина те разпространяват на цялото свое обкръжение. И това е достатъчно! От тази светлина на всички наоколо вече им е добре, макар и често те да не разбират защо. Не е нужно допълнително с думи да се обяснява на всеки, че ето дошла е Любовта, че има вече любим човек, че ето ние с него (нея) и т.н. Не е нужно да се съобщава даже факта за Любовта, още повече не бива да се говори за някакви подробности, касаещи единствено двамата. 4. Четвъртият стадий е стадия на съприкосновението Този етап се явява препъни камък почти за всички. Тук се казва, че в съвременното общество практически отсъства култура за преминаване през този стадий на Любовта. За да се ориентираме в този стадий, ще бъде полезно да разгледаме въпроса за половинките. Всеки човек интуитивно желае да намери своята половинка. Но битува мнението, че в целия свят половинката е само една. Това не е така. Половинките не се раждат, те се превръщат в такива. Нали симпатията, Любовта към конкретен човек възникват не просто така. Нали тя не възниква подред към всеки един на улицата. И това означава, че човекът, към когото е възникнало чувството на Любов, вече притежава възможност да се превърне в половинка. Половинките трябва да бъдат сътворени. Това се случва именно в стадия на съприкосновението. Двама души трябва да открият колкото може повече точки на съприкосновение един с друг. Тук битува още едно мнение, че хората трябва максимално да си приличат и тогава, казват, ще им бъде по-лесно да открият точките на съприкосновение, а в противен случай ще ги търсят цял живот и така и няма да ги намерят. Но всъщност идеални могат да бъдат взаимоотношенията, когато хората най-малко си приличат. В този случай те могат взаимно да се допълват, да си дават един на друг нови качества, да се развиват един друг. Разбира се, трябва да се отчита, че хората се намират на различно ниво на съзнанието. При създаване на взаимоотношения е необходимо хората да се намират на едно и също ниво на взаимно разбиране, за да имат общ език, иначе те просто няма да успеят да се разберат и да намерят тези точки на съприкосновение. Тоест, приликата трябва да бъде в еволюционен смисъл, а не на някакво външно ниво. Четвъртият стадий продължава 4 години. За тези четири години трябва да бъдат намерени точките на съприкосновение на всички нива – духовно, психологическо, ментално, социално, чувствено, физическо. Докато не се е състояла стиковка на тези нива, преходът към следващия стадий е невъзможен. Най-страшното е, че хората не знаят това и търсят точките на съприкосновение стихийно. Те могат истински да се скарат. Думата ‘истински’ тук е употребена не случайно. Ако двама души действително се обичат, то те действително не могат да се обидят един на друг, но е допустима игра на обида. Истински те не могат да се обидят, защото нямат някакви изисквания, не се подразбират някакви претенции. Любовта приема човека такъв, какъвто е. Но в четвъртия стадий се изяснява, че на единия се харесва едно, а на другия – друго. И трябва да съумеят да се разбират един друг, в какво може да се отстъпи, на какво да се настоява. Да, тук може да се играе на обида. Но именно да се играе! В никакъв случай не бива да се караме с любимия човек истински. И ето тук с пълна сила проявява себе си главният враг – страстта. На третия стадий, за който говорихме по-горе, се създава вътрешния свят на влюбените. В този момент възниква и страстта. Древните са казвали, че страстта трябва да бъде слугиня на Любовта, но в никакъв случай обратното. В никакъв случай не бива да се допуска страстта в създадения вътрешен мир на двама влюбени. Не бива да се допускат страстни отношения. Тогава четвъртият стадий ще бъде преминат без всякакви проблеми. Неизвестно защо съвременните хора считат за свой дълг колкото може по-бързо да сигнат до леглото. Това означава единствено това, че енергията ще бъде хвърлена в сексуалния център, отварянето на сърцето няма да се случи и няма да има не само никакво подмладяване, но и самата Любов, която е възникнала, ще бъде потъпкана/смачкана от тази страст. Естествено, при затворено сърце четвъртият стадий няма да бъде преминат.Влюбените, сега вече бивши, ще натрупват претенции един към друг, недоволство, нежелание да си правят отстъпки. Като правило, на този етап хората се разделят (това е известната статистика за разводите) и ще бъде чудо, ако в дадената ситуация се появят и деца. Ако вече са се появили и деца, то ще се появят “семейните окови” – семейство по необходимост, по задължение (вникнете в смисъла на думата “окови”). Така че, за да бъде преминат успешно четвъртия стадий, най-важната препоръка на Аюрведа се заключава в това, да не се поддаваме на страстта в първите четири години от съвместния живот, докато не бъдат намерени всички точки на съприкосновение. Докато не бъде преминат четвъртия стадий да не се встъпва в сексуални отношения. И тук ще бъде необходимо да се погледне под друг ъгъл на навяващите ужас древни обичаи да се женят деца. Косите на съвременния човек настръхват от историческите разкази, как са омъжвали 12-14-годишни момичета. Сега хората мислят, че това е било издевателство над деца, че момичето още не е готово за сексуален живот. Но малцина знаят, че това се е правило специално. Мъжът в древните времена се е женил на 25 години за 12-14 годишно момиче. И до достигането й до 18-годишна възраст и дума не е можело да става за някакъв сексуален живот! Но затова пък влюбените са преминавали без проблеми четвъртия стадий на съприкосновение и са съхранявали Любовта и верността един към друг до края на своите дни! Сега ние с вас не говорим за това, че страстта трябва да се удържа много години. Ще бъде напълно достатъчно тя де се победи поне един път. Ако страстта е победена поне един път, то тя завинаги става слугиня на Любовта – което е и нужно да се постигне. И още една сериозна опасност стои пред влюбените в четвъртия стадий – това е доминирането на жената над мъжа. 5. Петият стадий – стадият на творчество. Съгласно древните писания именно на този стадий трябва да се създаде семейство и да се раждат децата. Ако четвъртият стадий не е преминат, то семейството или се разрушава, или хората са нещастни в брака. Творчество на Alex Grey – спиращо дъха!… Ние с вас говорихме по-горе за продължителността на някои стадий. Още един път обръщам внимание, че продължителността на стадиите изобщо не означава, че сроковете се сумират един след друг и ще мине половин живот, преди хората да преминат поне четири стадия – изобщо не! Много стадии могат да текат едновременно един на друг – първите четири със сигурност. Но ако за указаното време съприкосновението между двама души не се получи, то изобщо никога няма да се получи. Но няма да се получи именно с този човек. Възможно е с друг, а друг непременно ще има, трябва само да сме готови за това, с друг всичко ще се повтори отначало. А по-лек или по-труден ще бъде пътят с другия човек, зависи вече от нивото на осъзнаване на предишните ситуации. На етап сътворяване на вътрешния свят на двамата е още по-защитен. Както и преди, в него не бива да се допуска никой. Този свят съществува единствено за двамата обичащи се. Обаче, в този вътрешен мир могат да влязат вече и децата. Но децата в този свят са гости. Попадайки в тази градина, отгледана от двамата на предишните етапи на отношенията, детето ще се потопи в атмосфера на Любов. Целият гореописан път ще се стори на някого сложен и дълъг. Колко е привлекателно изказването “Ако обикнете Бога, значи ще обикнете всички”. Това е вярно. Но как точно да обикнеш Бог? Хората, обичащи Бога истински, а не само на думи, за цялата история на човечеството не са чак толкова много. Те са известни и обявени за светци. За всички останали съществува единствено пътя, за който говорим. Нужно е отначало да обикнем конкретен човек, да намерим с него точките на съприкосновение на всички нива на съществуването, да създадем семейство и деца. И чак след това, преминавайки през всички тези стадии, човек може да твърди, че обича Бога. И за него това няма да са празни думи. И само тогава човек може да премине на следващия стадий на Любовта. 6. Шестият стадий – това е стадият на саможертвата. На този етап влюбените са готови да отдадат един за друг всичко, даже живота си. На този етап Съдбата дава ситуация, в която се проверява дали човек е готов да отдаде всичко. Ако този стадий е преминат, настъпва последният. 7. Седмият стадий – стадият на любовното съвършенство (на любовната хармония) Когато е достигнат този стадий означава, че Любовта на тези двама влюбени никога няма да изчезне. Даже когато в следващия живот те се окажат на различни краища на планетата, то те непременно ще се намерят. И ето, тук ние с вас се срещаме с ново явление. Помните, по-горе ние говорихме за половинките. И казахме, че половинките се създават и че половинките могат да са повече от една. За повечето хора това е вярно. Но това правило не важи за единични щастливци, които са съумяли да преминат в някой от животите всичките седем стадия. За тях половинката е само една. Тук вече се говори за кармична половинка. Още веднъж уточнявам, че хората, достойни за кармична половинка не са чак толкова много. Такива хора вървят от живот в живот винаги заедно. Във всеки нов живот те отново преминават тези стадий на Любовта, но почти мигновено. Такива хора много трепетно се отнасят един към друг и са винаги заедно от началото до края.”

Май отговорите не са за теб .Но какво да ти кажа , тук в портала има писано за ревноста от Дънов . Има писано и от терапевтите .Ако имаш възможност посети някой терапевт , ще е по лесно . Ако не чети тука . То ревноста си я създаваме ние самите , градейки фантазии върху тревогата че ни взимат нещо наше .Четейки , търси потвърждения , какво ни принадлежи .Все повече са двойките живеещи без да подписват .Това е акт демонстриращ свобода .Всеки да е свободен , освен от собствените си думи и мисли . Но уж външно даваме свобода на партньора , а вътршно го стискаме и следим дали няма да погледне на криво .А външно сме ларж .

ще ме извиниш за начина ми на писане . Но за да има яснота мисля да съпоставям , за повече яснота в разликите . ----,,Някой като не взима любовта ти понякога май означава просто, че не я иска и няма да я преживее като загуба " да така е . Но когато обичам не се влияя от неговата/неината реакция .ПО точно , това не влияе на любовта ми , не би трябвало . Влияе само на моето отношение/контакт към патрньора .Трябва да се прави разлика м/у проява на любов и заробване . Заробване е когато нещо те ограничава . Например мислиш аз обичам ,,това " и се фиксираш само в ,,това" , неглижирайки всичко друго . И си мислиш че любовта е само в ,,това " . Дънов е писал много за човешката любов , която е отражение на Божествената . ----,,Значи ако успеем да овладеем уколна си да искаме партньора ни да прави секс само с нас, ще сме в нирвана " Друго мислех . Ако човек обедини физическите си усещания + благородните мисли за себе си и парньора , които да доведат най възвишени емоции на съпринадлежност и единство , На двойката , в центъра на прекрасния светъл и топъл свят . НЕЩО такова и разбира се партньора де в съзвучие . Не че се получава често . ВАжно е стремежа за такава любов да го има . И първото е при секса не се бърза , да се търси усещане чувствата на другия , мислите му .За съпричастност . Иначе колко се различава живата от надуваемата кукла . Да мърда не е достатъчно .Въпреки че хората сме много различни . ----Нормално е в мен да се появят такива усещания ,, То е истерично, зло и ужасно тъжно " Значи давам право на егоизма да диктува живота ми .А да се боря с него е проблем . За това е хубаво да сме предварително подготвени за философията на живота . Нали тук не сме адвокатска кантора и не ни интересува кой крив , кой прав .Интересува ни как да живеем чувствайки се макс. добре .

Нали , егоизъм е да имаш нещо само за себе си ?Това си е нормална проява на личноста . Когато искаш да имаш нещо за себе си за да можеш чрез него да откликнеш на нечий желания и ги задоволиш . Е , надмогване на личното , овладяване на егоизма . Не е ли така ?Значи чрез себе си , служиш на другия .Ти даваш любов .Значи ако проправиш егоистичните пречки вътре в себе си и се научиш да служиш на другия . Си разчистил пътя на любовта и можеш свободно да любиш . Тогава може да погледнеш спокойно дали другия те люби . Дава ли ти и той любов или маркира . С други думи интересува ли се от твоите вътрешни преживявания и какво прави по това направление . Всеки е свободен да дава любовта която може да даде .И е свободен да получава любовта която му дават .Това са две отделни и независими течения .Ти обичаш изпълнявайки волята Божия ,за свое добро. И пак ти позволяваш да те обичат по същата причина , ѝ за доброто на другия .Взаимоотношенията са преплетени и взаимно обвързани .Но винаги човек започва от себе си и за себе си . Оправя своето даване ,това е водещото .От любовта която дава зависи всичко останало .Ако човек е свободен в любовта си , е хармоничен вътрешно и може да потдържа в хармония и външните си отношения .Т.Е. с любов . Дали ще получава или не любов от другия е вторично и независимо от собствената му любов .Точно тук се усеща любовта като сила . Любиш ли ,силен си да понесеш всичко .Чрез тази сила виждаш че не получавайки любов от другия , губи той самия .И в сърцето ти покълва състрадание към него . Да вече спокойно виждаш колко затворен е в собствените си желания. Как те го ограничават . И му съчувстваш . И каквото направиш , е добро , защото обичаш . пп Мъдреците казват , че любовта не е наша . Ние може да сме само добри извори на любов . Дори и в най материалната проява на човешките взаимоотношения , секса .И при него , ако си взаймодействат душите се стига нирвана . Значи от това , до колко сме овладяли егоизма ,уклона да задържаме само за себе си .Зависи как живеем . В нирвана или на земята .

Ти няма да пишеш , но ще ти покажа един цитат от Дънов за съмнението и вярата :

За да бъде проводник на любовта , човек трябва да е в хармония .Вътрешната , резонираща с външната (природната) .Когато умът ми желае да обича , а тялото е подвластно на егоизма .Хармонията се нарушава .Бих взел шапката си и отишъл някъде за възстановяване на хармонията . Човек е нужно да разбира .Да знае защо се е събрал с някого .На кава степен са взаимо отношенита . Имаме усещания , емоции и мисли .С коя част си партнираме ? А истинската любов е с душата .С основата изградила личноста .За тази любов не е от значение какво точно ще правиш .Това са само изразни средства .

Разбирам въпроса ,,свеждаме нещата към себе си" ---дърпаме чергата за себе си . Границата е плаваща . Зависи от ,,кантара" егоизъм/човек . В зависимост , кой колко командва .Дънов е посочил пътя ,, Личният елемент е причина за всички разногласия в живота" ,, Човек трябва да се освободи от желанието да свежда нещата към себе си. "Човек разбирайки себе си. Може , коригирайки личните нюанси . Да търси общото благо и го реализира .Личното не може да се избегне . То е нашето индивидуално възприемане и реагиране спрямо света .Въпроса е човек да изгражда чувствителност към нуждита на другите . Най малкото да не ги погазва в дейността си . Силно зависими сме от медийната среда .Замислял съм се , както са ми казвали , да изключа медийния си контакт . Ще живея спокойно и предполагам щастливо .Когато го направих , за кратко време получих няколко глоби за , не своевременно реагиране , на изменения в законите и наредбите . За личната фирма . Не става . И за това : Тази вътрешна философия е мисловна конструкция , изграждана от самия човек .Негово право е да работи за собственото си усъвършенстване .Да , право е на човека да работи или не .Дадени , са му всички инструменти за самоусъвършенстване .И не сме длъжни никому да го правим . Както и приматите не бяха длъжни да израстнат до човеци .В следващия Божи ден ще има място за всички , и за примати и за човеци и за ангели .Нали ( от наше виждане) ще трябва глина и тогава .И тогава част от духа ще бъде материал за градеж . За да може в следващия Божи ден , човека да се повдигне с една степен по на горе .

За преглеждане на беседите и систематизиране на идеи и практики по тази тема ? .