На пръв поглед е точно така , спор няма . Но , ако се размислиш , може да установиш че начина на формулиране , на мисълта . Показва емоционалните граници на ,,Аза" , разграничаващ се от средата .Толкова сме свикнали да живеем с печалба/загуба , че така виждаме всичко на около . А има и друго обяснение . Наричаме го наследственост . С тази наследственост , човека има определени възможности и понятия , като користно и безкористно , стават безмислени . Нашите възможности , са в рамките , на заобикалящата ни природа . И като говорим за развитие , дори в мислите си , не можем да излезем извън природата . Развитието , израстването , е в нейните граници . Предполагам , сте срещали следните мисли : ,,Човек може да види/познае неща , които са заложени в него " ; ,, Ученето е припомняне на забравени истини " ; ,,Човек се движи и живее в Бога" ;
включих се заради последното твое изречение ----(Даже, по тази абсурдистка "логика", твърдението - "Мисля, следователно съществувам!" ще се трансформира в - "Чувствам, следователно съм!" ).... Опитах да кажа нещо като съгласие с малко уточнение , че макар много различни и мисълта и чувствата са продукт на Аза .
Приблизително казано , за днешния човек съществува една основна реалност . Реалноста на Аза . Цялото познание се гради на усещането за Аза и всичко останало . На Аз и другите . Като това , кои са другите , зависи от , кой съм Аз . И без да го разнищваме , знаем , че за всеки Аз , другите са различни .