АлександърТ.А.

Едно интересно и интервю коментиращо дълбоки течения . И не се чудете за ,,обрязването" Става въпрос за нашия политически елит - обрязан от достойнство и чувство за чест . Подробности в клипа

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) Един малък опит 2 https://beinsa.bg/beseda.php?id=478

За така написаното нямам отговор .

Привет! По скоро психотерапевт . Да поработите за преодоляване на тревожноста . Излишно се страхуваш ,за дреболии . Нищо друго ти няма освен страх . Притесняваш се че външно не се забелязва тревожноста ? Ще го опиша в друг аспект на живота ,,Когато ми кажат че съм висок и рус е притеснително . Та аз съм по скоро дребен " ??? Добре е да разговаряш със специалист на живо .Например следните две твърдения са доста общи ,,Как е възможно да не помня вчерашния ден? "---едва ли за цялия ден стата въпрос ,,Спомените ми от вчера са сякаш мои, но и не са"---май точно това е следствие деперсонализация . НО Е съвсем обикновенно нещо , което само дрогираните нямат . За това препоръчват хапчета , антидепресанти . може и алкохол . По лесно е да се дрогира някой вместо да му се помогне да не се бой от дреболии . Ще използвам един пример за обяснение .Като за по лесно , да си припомним за изпълнения на добри спортисти или музиканти . Как всеки техен пръст или крак , ръка , се движат самостоятелно със скорост и точност която не можем да обясним по друг начин освен със собствената им интелигантност . Има и рутина-механичност , но тя световен шампион не може да те направи . Значи заблуда е ,, аз съм един и не мога да съм много " : Аз държа чашката с лявата ръка . Аз разбърквам кафето с дясната ръка . Аз наблюдавам и пожелавам нещата с кафето . Аз , моето съзнание може да се съсредоточи/да бъде , в едната или другата ръка или всичко заедно . Алпинистите могат да се съсредоточат в няколко пръста само за да им придадат достатъчно сила . Но всичко е едно аз , обхващащо много неща . Нашето тяло е изградило една интелигентност можеща да работи и без да я контролираме . Но когато реши че е нужна по всеобхватна степен на съзнание изпраща сигнал за болка. Силен сигна за болка за да бъде забелязан от ежедневното съзнание . Това по всеобхватно съзнание може да задоволи нуждите на тялото , по един много по удовлетворяващ начин от това което може , само инстинкта . Факта , че толкова много хора имат подобни ,,дереализации" , говори само едно . Масово хората са дошли до границата на сегашното състояние на съзнанието . И у нас , започва да се проявява , все още плахо " едно по висше , по всеобхватно съзнание . Какво може да е то ? Може да се четат беседите или друга езотерична литература . Но конкредните неща са различно значими за различните хора , в зависимост от тях самите . Най общо казано , получаваме достъп , един намек за възможностите на висшия ,,Аз" . На практика ни е страх от непознатото ! пп едно обяснение : През деня се движа , общувам , работя . Като не всичко което ми минава през главата го споделям с другите хора . Имам две линии на преживявания . После в спомена всичко за деня е заедно и случилото се с физическите обекти и мисловните образи и случки . Но след повече време някои неща са по ясни от други , независимо дали са се случили или са били само помислени .

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 7. Да ме очистиш 7-ма беседа, държана от Учителя на 9 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. Изгрев. София. Отче наш. „Ще се развеселя“. Ще ви прочета един стих от първата глава от Евангелието на Марка: „И идва при Него един прокажен и Му се молеше и коленичеше при Него и казваше: Ако искаш, може да ме очистиш“. „Духът Божи“. Този прокаженият идва при Христа и Христос напълно го изцери. Той имаше правилна връзка с Бога на Любовта. Казва му: Ако ме обича този, нека ме изцери. Христос тогава щеше ли да го изцери? Трябваше прокаженият да дойде и да коленичи. Какво означава думата коленичи? Под думата коленичи, аз разбирам следното: Все едно е, че онзи казва: Учителю, от днес обещавам, няма да нарушавам Божия закон. Ще изпълня Божията Любов. Пред тебе давам честна дума. Коленичи значи, обещавам да изпълня Волята Божия. Това е коленичене. Не че трябва да коленичи, но той дава обещание, че туй, което Бог е казал, ще го изпълни, ще изпълни Неговата воля. Кое коленичене е такова? Ако ти с колениченето не подписваш, че ще изпълниш Волята Божия, това е една лъжа, която ще има лоши последствия. Ти като коленичиш, ще подпишеш, че ще изпълниш Волята Божия. И веднага ще те кредитира. В себе си ще коленичиш и ще кажеш: Господи, от сега нататък, аз ще служа на тебе........ Сега аз ви говоря общо, не индивидуално. Когато разглеждам едно дърво, разглеждам го общо. Листата, клончетата не е дървото. Нито цветът му, а целокупното дърво, дървото с неговите корени, клони, листа, цветове и плодове. Плюс нещо друго, което не виждаме. И когато говоря за човека, аз разбирам целокупния човек. За неща, които са проявени, напълно проявени, а пък човек не е проявен още. Човешката душа не се е въплътила напълно в човешкото тяло. Тялото не е съвършено, част от нашата душа седи вън и чака апартамент за нея. И духът ни също, Тепърва в нас се гради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Някой казва: Аз съм Син Божи. Не зная какво разбирате под думите Син Божи...? Знаете ли какво нещо е Синът Божи? За Сина Божи няма нищо невъзможно. Ти плачеш за сто лева и мислиш че си Син Божи. Ти се тревожиш за пет лева и казваш, че си Син Божи. Чудни сте? Синът Божи за нищо не се тревожи. Той има всичко, той е най-справедливият, най-умният, най-добрият, най-богатият. Във всяко едно отношение, Той е Син Божи. Казваш: Аз съм Син Божи. Той за пет лева ще окряка орталъка, а пък бил Син Божи. Тогава ние идваме до едно положение, което не е вярно. Някой ще мине за царски син. Защо? Защото баща му бил цар. Ако съм царски син, добре, но ако не съм? Сега аз като Син Божи ще кажа за себе си: Просветнаха ли моите дела пред чевеците, че като ги видят да прославят Бога Отца, Който е на небесата? Пред мен само казвам това. Мене не ме интересуват другите хора. Моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са отношенията на Бога към хората. Това е Син Божи. Кои са онези същества в себе си, пред които може(м) да коленичим. От къде приемаме тази сила, която ние търсим? Всички хора, които ние обичаме, и които седят над човека, са били хора, които са обичали Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и са коленичили пред Бога. Ако вървите по тези стъпки, всички ще бъдете обичани. Там е казано: Всеки, който се разкрива, ще бъде благословен. Под думите, който се разкрива, какво разбираме? Разбираме да служим вече на любовта. По-рано сме работили без Любов, онеправдали сме, а в Любовта е изпълнението на Божия закон. Често ни обиждат. Ти казваш: Аз да коленича? Ако ти коленичиш и изгубиш своята свобода, разбирам, аз съм против това коленичене, но ако с това коленичене, придобиваш своята свобода! Когато ще дигнеш някой товар, нали се навеждаш да го дигнеш? Значи, колениченето, ако става като едно растение, за да добиеш по-голяма сила, тогава заслужава да коленичиш............... Веднъж се разхождах и разглеждах философски един въпрос във Варна край морето. Няма никой човек около мене, но една мисъл се яви вътре в мене, по радиото дойде. Исках да зная, дали аз създадох тази мисъл и да видя от къде иде. Гледам една мома и един момък си гугуцат. Те ми казват с мисълта: Ела да видите, че по Бога живеем. Казах им: Хайде, Божието благословение да бъде с вас. И тази мисъл, която аз решавам, те ще изпълнят в живота си. Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. За мене може да не важи, но за другите важи. Аз искам да се освободя от страданието, но това страдание е една необходимост, за да се повдигнат другите. И днес е потребно пак страдание. Тези страдания, през които съвременното човечество минава, са необходими за цялото човечество. Христос казва: Не плачете за мене, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб, няма да остане нито един, който да не страда като Христа. Цялото човечество ще пострада като Христа и когато цялото човечество пострада като Христа, ще се спаси човечеството. Но това страдание трябва да бъде съпроводено с Любов. И тогава ще дойде възкресението. Защо трябва да страда някой, за да се избавим от робството, от злото и да дойде свободата. Та и като те мъчат да пееш. И на кладата като си да пееш. Да пееш на печената кокошка, разбирам, но като те печат да пееш, това е важното. Та пейте, когато ви мъчат, (когато) ви пекат на пирустия. Аз говоря за печенето и когато ви пекат на огъня на Любовта, радвайте се, какво лошо има в това. Аз не говоря за този обикновения огън, но има един огън на Любовта, на който се пекат човешкият ум, сърце и воля. И на този Божествен огън, всички трябва да се радвате и в тази радост човек расте и се облагородява и всички блага идват. И само чрез печенето на този Божествен огън, всичко ще ни се даде. Та казвам сега: Остава ни (да) благодарим. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, каквото и да правите, вършете го за слава Божия. Да ме очистиш

https://metalhim.com/bg/blog/himn-na-sv.-sv.-kiril-i-metodi-praznicheniyat-himn-na-blgarskata-pismenost-i-kultura-bg/# „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи"- празничният химн на българската писменост и култура 23.05.2019 „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" Стоян Михайловски (07.01.1856 г.-03.08.1927 г.) е виден български писател и общественик, политик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. През 1892 г., той е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия и написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи", което е публикувано в списание "Мисъл" в Русе същата година. Като български всеучилищен химн обаче, текстът придобива известност през 1901 година ,когато учителят по музика Панайот Пипков (21.11.1871г.-25.08.1942г.) написва мелодията към него в навечерието на празника на светите равноапостоли Кирил и Методий (11 май, стар стил). Историята разказва ,че докато ученик от класа четял вдъхновено стихотворението „Св. св. Кирил и Методий“, композиторът внезапно станал и започнал да пише нотите с тебешир върху черната дъска. Още преди да е ударил училищният звънец за края на часа, мелодията била завършена, а учениците я разучили и запяли. На училищния празник я запяли всички. Така се ражда всеучилищният химн „Върви, народе възродени“. Той е изпълнен официално за пръв път на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. Оттогава стихотворението става празничен химн на българската писменост и култура, известен като “Върви, народе възродени...” И днес празникът на светите братя Кирил и Методий е немислим без този химн, в който по уникален начин е описана историята на българската писменост и жаждата на българския народ за знание и просвета! "Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови! Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден - и Бог ще те благослови! Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей! Безвестен беше ти, безславен!... О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тоз завет - в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет... Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир; бе и тъжовно робско време... Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин... Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!... През десет века все жив остана ваший глас! О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил! Нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков! Русе, 1882, априлий 15 [сп. "Мисъл", 1892, кн. IX-X]

Да си припомним , човешкият живот е отношения . Духа е вечен и работи за одухотворяване на материята ... ,, и да се върне към Този който го е създал"

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 6. Външна и вътрешна работа 6-та неделна беседа, държана на 2 ноември 1941 г, неделя, 10 ч.с. Изгрев. София. Отче наш. „В начало бе Словото“. Ще взема два стиха – 19 и 20 стихове от 15-та глава от Евангелието на Матея: “Защото от сърцето излизат помисли лукави. Това е, което осквернява сърцето.” „Духът Божи“. Дадено е, от отрицателната страна на сърцето излизат лукави помисли, но от сърцето излизат и добри помисли. Че ако една река минава през една почва, която е чернозем, непременно ще измени своята чистота и бистрота. От бреговете ще вземе кал, водата ще се смеси с калта. Казва: Колко водата се е развалила! Това е неразбиране. Тази вода е потребна за тор, за наторяване. Сега злото е там, че хората мислят, че когато имат една лукава мисъл, че им е потребна, че тя е едно богатство за тях. В дадения случай, богатството е една показа За туй богатство ще те претрепят хората. За няколко милиона, ще те претрепят, ще те очистят. Не че те мразят, но искат да вземат богатството, понеже знаят, че не си готов да се жертвуваш. Ако си умен човек, два месеца преди да те утрепят, да кажеш: Братя, елате да ви дам, ще ви направя наследници. Аз ще взема вашето място. Вие ще възразите: Нали има закон? Че и законът не може да ги хване. Сега закон съществува след като се направи престъплението. Нямаме закон, който да предотврати престъплението. Като направи някой престъпление, разтичат се стражари, търсят го детективи. Някой път го търсят с години.... Аз, ако бих писал Библията, не бих писал тъй: И направи Бог човека по образ и подобие свое. Аз щях да пиша тъй: Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие свое. Обичта е подтик, за да го направи. Сега казва: Направи Бог човека по образ и подобие свое. Аз щях да туря: Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие свое. Ти не може да направиш някого по образ и подобие, ако не го обичаш. После любовта навсякъде работи. Една домакиня не може да сготви сладко яденето, ако не обича. Трябва да обича някого. Дали своя възлюблен или децата, или бащата, който и да е. Аз вземам в най-чистата форма една жена, ако не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюблен, тя не може да сготви. Поне едного от тях да обича и яденето може да го сготви, дреха може да ушие, хубаво може да се учи, добре може да свири. Като има само едного да обича, виртуоз става. Като не обича, никакъв виртуоз не може да стане в света. Сега питам: По кой начин човек може да стане гениален? Без любов, гениалност в света не може да съществува. Аз говоря за любовта, понеже човек, за да стане гениален, под думата гениалност разбирам свободата на човека. Трябва да се разбират всичките закони, елементите, от които светът е създаден. Трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и сърце, всичко туй да го знаем. Всичко туй, че не знаем не е погрешка. Трябва да учим. Колкото малко знаем, трябва да правим опити, макар и малки. Например вие казвате тъй: Този човек говори много сладко. Аз съм забелязал в своите изследвания, а то отивам в някое село някъде или някой град, зная има ли някой добър човек, някой напреднал човек или не. Много проста е работата: ако денят не е ясен, отивам за пръв път насред небето на 45 градуса към изток. Ще има отворено пространство, ясно. Някой път небето ще бъде ясно, никакво облаче няма да има. Казвам: Добър човек има. Щом има добър човек, небето е ясно. Ако се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което говоря, може да го наблюдава всеки. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там са обикновени хората, няма добри. Ако има светло, то има един гениален, един талантлив, един добър обикновен човек. Има един добър талантлив, добър гениален и добър любящ човек, веднага ще видите, като се приближавате в туй село, отдалече още на 10, 15 километра, радост има в сърцето ви. Цялата местност трепти, усеща те някакво ухание, из въздуха се носи. Знаете какво влияние ние хората имаме върху растенията. Ако човек с покварена мисъл в себе си, тури гърба си на едно дърво, изсъхва дървото... Сега ние имаме една силна борба. Казваме: Дано Бог да е милостив към нас. Не е било време, когато Бог да не е бил милостив към нас. Няма в света друго същество, което да е по-милостиво от Него. Гневът на Бога е моментен, за една минута. Доброто му разположение е по 25 хиляди години. Като се разгневи за една минута, за един миг. Знаете ли, колко е един Божествен миг? – Един миг е една секунда от 25 хиляди години. Вие ще си направите изчисленията. Сега тия работи аз ги казвам да не се плашите. Сега проповядват за Господа. Ние нарушаваме оная вечна хармония на любовта, която носи всичките блага за нас. Ние се опълчваме против себе си, против своето благо. Всичко в света работи за единното и едното работи за всички. Такъв е законът. Бог работи за всички и всичко работи за Него. Пък Той до сега е работил и всичко е дал. И за бъдеще пак ще има. Но ние трябва да работим! Ние искаме да придобием това благо. Че ако влезем в един университет, слушате лекциите на един професор, но нищо не учите, казвате: Много добре говори, много учен човек, добър. Че ако ти не се научиш на неговото знание, какво те ползува то? Трябва да станеш едно с него. Ако неговото знание не може да влезе в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. Твоят мозък не може да се просвети. Мозъкът и той се нуждае от храна. Казвате: Защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка. Чувствата носят живот за сърцето, тъй наречения симпатичен мозък. Казва: Защо трябва да обичам? Ако не обичаш, няма да храниш сърцето си. Сърцето ти ще стане лукаво. Щом стане лукаво, смъртта крачи зад тебе. Това са новите вярвания. Казвам практически. Сега това са новите Божествени проекти. Да хванем пътя на любовта, както тя е отредила с ума си да я разберем. Да възприемем обичта със сърцето си, тъй както сърцето я разбира. Аз вярвам, всички както ви гледам, схващам, че (в)се сте имали някаква опитност с любовта. Отпечатъци има. Сега каквото и да ми кажете, виждам и зная, че сте обичали. Радвам се. Дошли сте до едно място, казвате: Не трябва да се обича, илюзия е, да хванем другия път! – Дошли сте до пътя. По-напред сте казвали: Без любов не може. Сега казвате – без нея може. Без нея смъртта може, с нея животът може. С любовта животът може, без любовта смъртта носи. Не че аз искам да умират хората. Казвам: Ако един човек не диша, ако един човек не се храни, ако не гледа както трябва, той причинява вреда на себе си. Дава един лош пример. Това показва, че вие сте попаднали под влиянието на миналото. Още вашата ос не се е изменила. Вашата ос, както виждам, е наклонена на 23 градуса. На всичките хора оста не е права. Даже светиите, тези напредналите, гениалните хора, оста им не е изправена. За да станеш светия, оста ти трябва да е права. Между тебе и Бога не трябва да има наклонена линия. И така може и така може, но трябва да има перпендикуляр. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ви гледа. След като направим престъплението, той праща един ангел, пак благото, което той мисли, че има, ангелът му сипва с чашата горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе извън рая повърна; благодарение на това повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително им даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: Когато дойдат страданията в света, то е то очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе, спасен си; ако не излезе, трябват медикаменти.............. Външна и вътрешна работа

Изкуството на езика !

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) 5. В Начало бе Словото 5-та неделна беседа, държана на 26 октомври 1941 година, неделя, 10 ч. с. Изгрев, София. Отче наш. Има две понятия за човека. Едното е старо вярване: Бог създаде човека от пръст. Вдъхна му дихание и той стана жива душа. Другото: В Начало бе Словото, и Словото бе Бог и всичко чрез Него стана. „Духът Божи“. В Начало бе Словото

Интересна тема и мнения . След повече от 10 г. писалите имат по изградени представи , както и аз . Ще се опитам да кажа нещата по най краткия начин и може би не съвсем точен ... Във въпроса се ,,крие" отговора . Забравяш това което си натрупал в този живот--това е егото , низшия ,,аз" . Съзнанието мислещо само с материални ценности , поставящо на първо място себе си или групата в която се причислява . Душата(има писано на други места в портала) , е паметта от минали животи . С нея се раждаш . Неин израз е емоционалното реагиране преди появата на някаква мисъл . Чувството на привличане и отблъскване дори към непознатото . Духът е чистата мисъл/идея . Заблуда е когато си повтаряш някаква мисъл например

Дънов подчертава значението на понятието ,,Българин" . Това е човек който влиза в царството божие , който отива при Бога . https://www.facebook.com/kr.kostadinov.752/posts/pfbid0JcRgyYgBuuiC8PdCPBTXKbr1SPKUEXnV6RuwWS4wc8oSVFds36SKHk7xD7niwSHLl?comment_id=8113446638736600

Специалната военна операция се превръща във война ? Колко усилия хвърлят за да потдържат шоуто . Събитията изглеждат и са истински , за съжаление . Само така можем да забравим за илюзията на материята . Да забравим че всичко това е учебен материал , а изпита са нашите действия . Ще се ръководим от Духа , или няма да Го забелязваме . Точно за това се говори и в молитвата ,,Да дойде царството Божие на земята "

Чудесно ! Сега е време да влагаме всичко научено за духовно-материалната реалност , в текущия живот . Знанието е вътре в нас и егото го крие .

Неделни беседи - 1941 г. Благословен (1941-1942) От Неговите ученици 4-та беседа, държана на 19 октомври 1941 год. 10 ч. с., неделя. Изгрев. София. Добрата молитва. „Ще се развеселя“. Ще прочета 2 стиха от 26-тата глава от Евангелието на Матея, 69 и 70 стихове. „Духът Божи“. За разумния , да си началник е отговорност . За невежия , е далавера .

Парите за журналистите

Не вярвах когато четях езотерици от 20 век да обясняват затъването на човечеството . Като обяснениято най общо бе --отдалечаването и отхвърляне на Бога , ще доведе до намаляване на мисловната способност . Тогава си мислех , какви ли фантастики ни пробутват . А днес стават толкова необясними неща , че ми спомнят за това , като тяхно потвърждение .

Как мислят и работят политиците ?

Маймунска шарка ?

Не се говори че рака се причинява от гъбички . И едно природно насочено лечение е , да се потдържа за известно време в организма , алкална среда . пп Езикът в клипа не прилича на този , на Учителя или Щайнер . Но същностно се вписва и не противоречи . Нещата могат да се опишат и така .

Прочетох няколко мнения и въпреки десетилетието се осмелявам да спомена . И Учителя е казвал че всяко духовно учение има значение за човечеството . Защото сме много шарени . Много хора , с много и различни нужди .

Личната отговорност ! Всеки сам трябва да потърси у себе си онази искрица която да го поведе към някакво духовно развитие . Ако човек иска да се доближи до непреходния смисъл на живота .