АлександърТ.А.

Твои думи-----------------------------------------------------------------------------------------отговор темата е огромна няколкото забележки са само трохи . да ме убеждат хора, че геройството е ненужно.------------------? ??засегнат ли се чувстваш?от какво? Легендите? ------------Легендите са уроци.Те са валидни в пълната си цялост.Ако вадим някой елемент и го преекспонираме изкривяваме значението на цялостта .Помисли , не е ли възможно Ламята ,да е образ на някоя природна стихия...Или може би след като е поочистила населението от лошите,Свети Георги е дошъл да я направи вегетарианка?А можеш ли да си представиш за какво те мислят кокошките като влезеш в курника и заизбираш коя да отнесеш?За това ли се борим?За правото на по силния?В тази легенда убииството на ламята не е акцента а помощен фактор.Дори не знаем тази дума какво значение е имала преди.Във всеки случай не е същото каквото сега и придаваме .,,Ке те утепам "казал шопа и поотупал яморлука на съседа. Евангелията предават, че след влизането на Исус в Йерусалим, отива направо в храма, и виждайки на площадката пред него търговците ги гони оттам прекатурвайки масите на среброменителите, и столовете на ония, които продават гълъби, казвайки им (според евангелиятата) "Моят дом се нарича молитвен дом, а вие го обърнахте на вертеп разбойници -------------------------------------------------Когато Исус е излезъл от храма ,търговците пак са се намъкнали.И още са там.Идеята е че храма е само за молитва.Християнинът да го ползва само за това .Не имал в предвид младите християни да се учат да гонят грешниците . През целия си живот той е показвал кои са главните неща на кое да обърнем внимание.Да той е победил злото победил е ада.Личното зло,личния ад,които всеки човек има.И за да стане това видимо за всички е увиснал на кръста.С последното си действие ,на кръста ,той затвърждава това което е вършил цял живот .Казал ни е,да се погрижим за спасението на душата(вътрешния живот)Ако правим това ,живота на физическото тяло ще се уреди също...Разбирам че много хора четем едни и същи думи ,произнасяме ги почти еднакво.Ала в главата на всеки стоят различни неща.За това са ни дадени ориентири по които да се водим.Отношението към чуждия живот е такъв ориентир.Много добър ориентир.Едната страна се радва на всяка всяка жива клетка и я почита като малка божествена частица.Другата страна се води винаги от добри идеали и използува всички сили и средства за тяхното реализиране .Ние хората сме на кръстопът,чудим се кое е по важното.Колебая се да смачкам ли няколко злодея или да опитам да ги превъзпитам.Но ако не мога да се сетя как да помогна без да навредя.Мога ли да се нарека разумен ?За какво е разумът ми?Лесно да мачкам ,,лошите"?Исус е имал сили не само да изгони търговците от храма,не само да ги изпари от лицето на земята.Но , не се е сетил за такава възможност.Показал е кое е важното,към какво да се стремим .А как да го направим ?Отивайки на кръста ,ни казва ,ако ви пречи егото изоставете го .Да изостави егото си ,е може би , най голямото геройство достъпно за човека.Избереш ли пътя на налагането на правдата?Поставяш се в кръговрата на принудата.Днес ти си отгоре утре идва някой по силен. Божествената Правда няма нужда от налагане ,тя просто съществува.Аз и ти можем само да я изберем за начин на живот.Това което аз и ти се опитваме да наложим са нашите лични виждания,не Правдата .. Героят прави геройството .Той е герой много преди да се случи това.Ако го наблюдаваме ,ще видим че вътрешните борби които е водил,вътрешните решения които е взимал го правят герой.Важната случка , геройството го правят видим за нас.Геройството е снимката на поредното попълнение в изложбата на уроците които съдбата ни поднася. А героя е е същността ,предмета за изучаване.... Ще почитаме ли гаргата случайно попаднала в мотора на вражески самолет?Да тя ме спасява от бомбандировка,но не я признавам за герой

Така казват.Отказваш се от илюзиите за да влезеш в реалността.Това е вътрешния живот на героя .Поне на героя от 21 век.Такъв реален живот са водели ,може би,Жана д,Арк ; Микеланджело ; отец Йоан Кронщатскити ; свети Иван рилски ;нашият Левски и много други.Има един момент на неразбиране от страна на множество последователи ,опитващи се да сравняват личностите (героите ) на историята .В смисъл че се опитват да кажат кой е по и най .Не може да се сравнява синьо и червено .Те са различните аспекти на едното . Останах с убеждението че Viva Kasell се възхищава на героичната постъпка извършена независимо с какви средства и на каква цена .Нали доброто е направено ,нищо че има големи поражения , това са неизбежните загуби...Това е което не ми хареса и ме подтикна ,да се обаждам. Обяснения: в зелено съм преписал от първа страница Това да нараниш някого при самозащита не е грях и самият Дънов е казвал, че гневът е полезен, когато се браниш. Важно е да не изпитваш омраза. Просто да действаш правилно срещу злото, знаейки че ситуацията го налага. Гневът е полезен защото мобилизира тялото.Нищо повече. И не, не става на въпрос, че отдаването и залагането на живота е геройство. И то е, но още по-голямо геройство е да имаш силите да заложиш и този: на децата си, на близките си, на приятелите си, въобще на всичко, което по някакъв начин има досег с тебе. И да направиш всичко това, за да помогнеш на страната си и по любов към справедливостта. Не е любов да направиш дори най голямото добро ,като нараняваш.Още повече , уж любимите си същества .Известния пример: да дадеш детето си в жертва на Бога ,е духовно вътрешно упражнение .Касаещо само изпитвания ,не живота на детето му.Живота принадлежи на Бога ,и не трябва човек да си въобразява че има власт да решава кои ще живее.

докато, когато мислиш, че желанието да си герой е комплекс за малоценност и плод болно его, Всички дават (+) на образа ,,Герой".Като се стремят да допълнят с още нещо вече казаното , да го разширят и обогатят.А VIVA CASELI си мисли че някои му противоречи. Ако цитирам Екхарт Толе, то смисълът на това да намериш себе си, да тръгнеш по пътя е да капитулираш пред живота, пред реалността. Донякъде така и Буда обяснявал нещата - като се откажеш да станеш герой и като дори се откажеш да имаш някаква претенция към света или да си мислиш, че може да го промениш и нещо се получава....ти се променяш, а света така ти изглежда друг. Ето Божидар дава един много готин подход ,за вървене , по пътя на героите . Ако желаеш да помислиш давам жокер ,,Ако се откажеш от живота получаваш живот"

Viva Caselli бъркаш реалностите.Думите които цитираш.които някой е препредал , Дънов е говорил на своите ученици.Не на мен или теб.Има разлика.При това общуване те са знаели за какво става въпрос.Ние с теб само тълкуваме .Значи по принцип се разминаваме с истината.Може да е мъничко ,но е така.Идеите които ни дават духовните учители съдържат Истина много по голяма от моментните познавателни способности на обикновения човек .Затова 2000 г. след Исус тъпчем почти на място .За това се събират хората да споделят да обменят ,заедно по лесно могат да познаят тази Истина. Не се заблуждавай че парчето което държиш в ума си ,е пълната истина. Нима допускаш че в този форум трябва да се прекланяме пред Рамбо?Да той е герой.За съжаление това поведение не може да ни вдъхнови.Не искам да засегна чувствата на никой , но герой е и всяка майка бранеща потомството си.Независимо дали е човек или друг бозайник . Във форума съм за да разбера по различно геройство.Как да стана съзнателен на 100%.Да мога да разпознавам душата на нещата.Това е което има значение и може да запълни живота ми.

Светът не е илюзия,ние живеем в илюзия.Виж очевадното,движенията в политиката .Перфектни хора няма,има много подходящи за дадена работа.И те не са малко.Но като излезнат 6 анонимни публикации , доверието към тях отпада.И герой да е не се котира.

Как да се защитаваш е вътрешно разбиране.Сега не го намирам,чел съм за Адепт при нападение на разбойници изоставя тялото си,защото може да съгради ново!....Казвали са ми че Духа няма нужда от защита.Ние защитаваме най упорито илюзиите си.Разбира се инстинктите не можем да преодолеем,ще се защитим.Важно е после да помислим защо ни се случва това.А ние не правим ли същото, макар и завоалирано и в по малка степен?Геройство е да видиш и признаеш грешките си.Обрали те днеска.А вчера ти открадна ли от работното си време,дупчи ли билет в рейса?Колко човека прилъга да си купят нещо което ги ощетява?Най голямото геройство което може да се направи за хората е да събудиш духа в себе си.Той ще свърши останалото.Не е твоя работа да съдиш , да поправяш другите .

Viva Caselli Нали ти е ясно че няма Духовен учител който да аплодира избиването на едни хора от други ! Идеята е героя да извади огнения меч на истината и правдата , и да порази злото измъчващо хората от вътре.И тези същите хора , пречистени да продължат живота си в името на любовта и братството.Става въпрос за вътрешни духовни геройства , който дават плодове на материалния , физически план.Геройството на героя не е в убиването на ламята, а в преодоляването на страха.За тази му победа го споменават хората. Смисъла на постъпката му е в броя на сърцата който е запалил.А след това идва едно друго истинско геройство.Този малък импулс да се закрепи и разрасте. Това е по трудното, изисква много време,постоянство.Но успеем ли , можем да получим свободата си..........За човека единствено важен е вътрешния му живот . Негово следствие е поведението на физическото тяло.

Опитваме се да си обясним ,искаме а не можем. Тогава уморени и малко разгневени----отричаме

Хеей ,знаещите...Какво ще стане ако накара мъжа си да помага ?.Ако му обясни ситуацията?........Попитах един. Какво искаш от живота?Учуди се на тъпия ми въпрос .Как какво да ми е хубаво .А кое е хубавото???....Трябва да ни е ясно ,страх ли ни е да избираме или нямаме енергия.Ако е второто трябва да спрем ,,активните приложения" ,защото рискуваме свободата си .

Искаш да помогнеш на хората да разберат света.Да им покажеш,къде се крие любовта ,да я видят зад другите емоции .Защото любовта е причината за нашето съществуване .Ние не можем да я променим ,само я пропускаме през нас.Имаме право с нашия филтър ,емоциите,да влияем .Най вече на собствения си живот.Защото всеки получава нужното директно от източника.Защо мразим някого?Защо нямаме емоции към непознат?Причината е егото и неговите илюзии,които можем да контролираме,съзнателно. #23 Станимир Публикувано: 03 юли 2013 - 19:06 Мисля си, че ефектът ще е доста кратковременен при повечето хора. При една част може би ще има сериозен ефект, но също толкова според мен ще са и хората, които ще изпитат още по-негативно отношение към човека в чието съзнание (мисли) са влезли. Да,защото ще види себе си през други очи, от страни . Това никога не е ласкателно. Само ,поучително

До тук, повечето се спират на първата част ,от въпроса.За това ще обърна внимание на втората , като го променя малко,за да съм по искрен.Какво трябва да направим за света?А какво можем да правим?До като сме по единично-нищо, на света.Можем само себе си да променяме.И как по точно?Трябва само да разберем какво , света иска от нас,и да го направим.За това сутрин казваме ,,дай ни хляба наш насъщен ".А после , ние да дадем най доброто от себе си,без остатък,без задръжки....Когато някога успея с това,забелязвам ,че без да го мисля, света е станал по хубав....Недейте да мислите че се отказвам от борбата с престъпността и всичките други конкретни действия.Това не може да бъде.Нали моите деца ще живеят тук.Въпросът е импулса да дойде от вътре.Всеки един ,на мястото което заема,има конкретна задача да решава .Тя е само негова .За това трябва да я изпълни безотказно.Да не гледа другите изостават ли къде са ,как са.Като не свърша днешната задача .Утре пак по-мързелувам?Значи не приготвям условията за следващия ден.Задържам не само себе си ,а и тези около мен.

mvm------------Можеш да простиш само ако видиш подбудите на другия.Ако го приравниш на себе си ,практически .Най често той е правел добро по своя си начин.Или е действал механично защитавайки някаква кауза.Опиташ ли се да го забравиш,си го сложил в списъка ,,опасни предмети".Подсъзнанието ни е пълно с такива случки,които влачим с нас като ненужен товар.За това са ни казали ,,прости" ,за да се освободиш. Публикувано: 03 юли 2013 - 10:10 Иска ми се, да мога да спра света за момент и само за ден, да поставя всеки в тялото и мисълта на най - големия му враг, на човека, който не понася, на онзи който го дразни. Връщайки нещата на местата им, мисля че нищо вече няма да е същото. Бог осъществява тази идея . Нали за това е прераждането .Натрупвайки опит растем .А моя опит е че това е много ефикасно упражнение , с на пръв поглед ,зашеметяващи резултати.

Здравейте.Обаждам се ,тук във Форума ,от време на време,и се чувствам задължен да се представя.Вече 60 години наблюдавам как хората се променят , а взаимоотношенията им не.По образование съм телевизионен техник,но практикувам много занаяти.Нали ние Българите сме пенкилер,всичко можем и умеем .Като хоби се грижа за няколко кошера.Първоначалната (1982г.)идея бе , да имам занимание докато си харча пенсията . леж и яж ...Е, не става.Практическо доказателство в какво има смисъл да влагаш усилия.Не съм имал щастието,да се изправи ,пред мен духовен учител,да мога да го пипна.За това съм опитвал различни неща.Единственото което можах да разбера е ,че на всякъде двигателя е един . Всичко е породено от силата на живота.

Първо е да не допуснеш отчаянието да те захлупи.После другите неща.

Съзнание наричаме нещото , което разделя, групира, подрежда , реалноста .Разберем ли, че ние правим това,че имаме съзнание?И започнем да употребяваме воля при този процес.? Значи живеем съзнателно

Поради водещата роля на физическите действия и резултати ,при определянето на ,,геройството".Мога да кажа , че героят е , бъдещият светец в юношеска възраст.

На кратко:Аз едновременно ,съм наблюдаващия от брега(вечния), и плаващия в реката(живеещия,в омраза и радост)...Намразването е първата стъпка на познанието.Последната е освобождаване от илюзиите

Като юноша прочетох ,,Стани и ходи" от Стендал.Може би година не можех да мисля за друго.

Такава ситуация сме виждали по филмите.Главния герой с голямо его ,много високо самочувствие,подтиска околните.Това води до нещастие с негов много близък.Той постепенно разбира какво е причинил и е отчаян.Стига и до самоубийство.

Така сме възпитавани ,делим света на зло-добро .Като се стремим към доброто , отхвърляме злото.Ние желаем да сме добри и това което не харесваме у себе си (зло) го отхвърляме и забравяме.Иваил е прав ,че трябва да напасваме значението на думите ,за да върви общуването по гладко.Какво значи зло (добро).Пиейки антибиотик правя добро за себе си и зло за милионите микро организми .Хората отдавна са стигнали до идеята че не съществува зло или добро, само за себе си.Дали е зло или добро,това е оценка.Изтъкване на едното на фона на другото.Те вървят в комплект а това се забравя,в това е нашата заблуда.Но пък това е методът ни за растеж.Първоначално забелязваме злото ,обръщаме внимание ,когато ни заболи.И тогава започват вътрешните промени,и ще вървят докато ни се изясни пълната картина,на добро (зло) втъкани плътно едно за друго.Когато спрем да оценяваме нещата и ги видим такива каквито са...Божидар е прав,както разбираме ,а видно това е непълно ,така и действаме.Като слон в стъкларски магазин.В предните векове са цивилизовали по слабите ,като ги заробват.И сега сме същите не виждаме ,че оценките който непрекъснато раздаваме ,само ни заслепяват.Истинското зло-добро са невидими защото раздробяваме картината,и загърбваме част от нея

Описваните черти са много често срещани.Разбирам че всичко това е горе долу.И оценката която си даваш не е достатъчно вярна.Това не е важно.Важното е че искаш да се подобриш.Обикновено хората го вършат това цял живот, и накрая пак не са доволни.Основния метод е самонаблюдение и осмисляне.Има много духовни направления, школи, учения,който можеш да опиташ .За да намериш подходящото .Защо хипноза?Никои не може да свърши това по добре от теб.Можеш да започнеш с изграждане на представата какъв желаеш да бъдеш .

Езикът на Любовта Аз имам един въпрос относно този съвет. Пред мен си признаха, уж на шега, че се изхвърлят биологични отпадъци (остатъци от трупове на животни) над мястото в реката, от която аз черпя по малко вода, за да си поливам доматите и краставиците. Аз, съответно, помолих хората, които го правят да преустановят тази дейност, защото може да се разболеем и да ми носят отпадъците, за да ги изгарям. Въпреки че не бях казала нищо лошо, нито обвинявах, а само помолих, въпросното семейство изпадна в отбранителна позиция, като накрая дори ми се присмяха и сега буквално ме мразят. Как да постъпя по-добре в тази ситуация? Правилно ли е да я подмина, да си извличам вода от земята директно, а да пламне епидемия? (Може би) Говорела си на техните души.И те са чули.Трябва време да разберат ,че нищо не застрашава личностите им.

Някои отговори ,може да намерите в лекция:,,Пояснение върху окултизма ,спиритизма, теософията, мистицизма и християнството" беседа пред сестрите 12,02,1920 четвъртък София

1 --- Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Може би стоте човека който познаваш са представително проучване?..Мноого негативно казано...За такива е речено :расте там където не му е мястото...Ники---къде ти е мястото.Къде се чувстваш най добре?Аз съм Българин и не го изтъквам често ,защото,радостта и гордостта от този факт може да подтисне околните. -------------------------2 Чудесна тема ,може би подтикната от последните политически събития,а също от духовното раздвижване във всички пластове на обществото....Съумяваме ли да бъдем заедно? Това е персонален въпрос,за всеки.Той кореспондира с някои други,например:Как подхождам с другия ? Опитвам се да го разбера , или да се изтъкна?Накратко , мога ли да видя божественото , на всякъде? ( Дори в , ръката бъркаща в джоба ми? )...Според мен няма човек ,практикувал сериозно някакви духовни упражнения да не е разбрал , че основната тъкан на всякъде е еднаква.Различия,търкания,отхвърляния има само сред начинаещите,и това се използва за нечия полза.Не може да сме еднакви,живота ни е различен,личностите ни са различни,опитностите са различни.Аз и съпругата сме различни като деня и нощта ,но заедно сме едно денонощие...Не сме създадени да бъдем еднакви а да се научим да сме заедно.Истината е че различното у другия е неговия път.Можем да му пречим и да го проваляме или да го подкрепим със съчувствие и съпричастност или само, присъствие...Когато подкрепям другия и той отвръща със същото.Различни сме, но не разделени.Разделя ни неразбирането , не търпимостта ,не поносимостта,и глупостта...Остава да уеднаквим разбирането за:подкрепа,разделение,единство,различност 3--- или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл. Мисля че по точно е край на съпротивата пред божествената реалност.Нейното безапелационно приемане в цялата и пълнота,така както е създадена и съществува,независимо от нас.Край на опитите ни да я нагодим според личностните представи .... П.П.---надявам се да не те дразнят, неумелите ми забележки.Просто ми бъркат в очите изказвания за чертите на българина.Преди 2000 години хората са били съвсем други,живеели са много различен живот.Изобщо каквото и да говорим ,само гадаем.

гледайки този ,,напредък",се набива в очите,отношението на хората към нещата на около.То е като на най малките ,към играчките и другите неща.Само последните години има признаци на порастване .Но все още човечеството като цялост, не забелязва как наранява природата и себеси...Истината може да звучи и по следния начин:Защо трябва да учим нашите потомци, на здравословно,и екологично поведение.Като ще им приготвяме ,все по добри лекарства и технологично изпипани устройства ,за болните им тела...