АлександърТ.А.

Не сме сигурни , че има нещо извън съзнанието . И един въпрос ? Знаеш ли колко години съм изпътувал , до сега ? Казват , не е реално това .Но това е вече друг въпрос ,за реалното

Какъв е смисълът на сегашния ни живот? – Всеки има свой идеал и според него се определя и смисълът на живота му. Всички същества, от най-големите до най-малките, имат свои стремежи, свои цели. Въпреки това, никой не може без светлина. Пътуваш вечер през една тъмна, мрачна нощ, всеки момент може да объркаш пътя си. Далеч някъде виждаш една малка светлинка. Ако пътят, по който вървиш, не е равен, светлината ту ще се явява, ту ще изчезва; ако съзнанието ти не е будно, светлината пак ще се явява и изчезва – става прекъсване на светлината в човешкото съзнание. Като се качваш нагоре, светлината свети и ти показва пътя; като слизаш, тя постепенно изчезва. Същото става и в психичния живот на човека, поради което той ту губи идеала си, ту го намира. Казваш: Изгубих идеала си. – Не си го изгубил, но пътят, по който вървиш, е хълмист, срещаш съпротивления. Когато слиза в материята, човек губи своя идеал. Няма нищо по-тежко в живота за съзнателния човек от това, да изгуби своя идеал. Той може да живее в охолство, да разполага с богатство, но щом изгуби идеала си, и животът му се обезсмисля. Той винаги ще чувства празнина, която с нищо не може да се запълни. Това са положения, които всеки е опитал. Кажи само реч

Благодаря . Чудесна беседа .

Дойде една млада сестра при мене, а отвън приятелките ѝ стоят и си мислят: „Какво ли ѝ говори Учителят?“ Аз обръщам внимание на техните мисли и казвам на сестрата: Ако и ти си вън, ще мислиш като тях. Какво ти говоря? Аз искам да ти помогна, да те освободя от бялата лъжа, с която си служиш. Те мислят, че нещо особено ти говоря, не знаят, че минаваш през стъргало. Който си служи с бели и с черни лъжи, не може да бъде щастлив. Ще каже някой, че не го обичам. Това е бяла лъжа. Откъде знаеш, че не те обичам? Какви доказателства имаш за това? Ако не те обичам, ти не можеш да живееш. Щом живееш, това показва, че те обичам. Бог е Любов. Значи Бог в мене те обича. Не казвай, че хората не те обичат. Ако, наистина, не те обичат, Бог те обича. Закон е: ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш. Сега вие сте в гроба, като Лазара, и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: „Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?“ Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света. То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: „Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив!“ Някой мисли, че като говори истината, ще изгуби много неща. – Нищо няма да изгубиш. Казваш: „Не мога да кажа на някого, че го обичам“. – Не можеш, защото не си се научил да говориш истината. Можеш да говориш за Любовта само тогава, когато мислите, чувствата и постъпките ти са в хармония. Това значи да проявиш Божията Любов. Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл. Чети: „Отче наш“. (Учителят произнася бавно.) „Който Си на небето.“ (Бавно, спокойно.) „Да се свети името Твое.“ (Пак бавно, тихо.) „Да дойде Царството Твое.“ (Бавно, с мисъл върху думите.) „Да бъде Твоята воля!“ (Тихо, спокойно.) Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. Желая ви да видите Христа пред гробовете си и да чуете Неговия глас: „Лазаре, излез вън! Махнете саваните си настрана. Бъдете свободни и идете по домовете си!“ Гробът е място на лъжата. И Христа сложиха в гроба, но още на третия ден Той излезе от тая търговска борса. Аз наричам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, но не оставайте там, да играете с дявола. Христос казва: „Да ида да го събудя!“ (– 11-ти стих.) „Аз съм възкресение и живот. Който вярва в мене, и да умре, ще оживее.“ (– 25-ти стих.) Казано е в Писанието: „Ще им дам ново сърце и ще напиша закона си на него“. Желая ви да имате ново сърце, с което да възкръснете и оживеете. Това е красивото и великото, към което и вие се стремите. Всички трябва да бъдете готови за тоя момент. Първият и последният

Здравейте ,nin . Възхищавам се на разумноста и силата да направлявате живота си . .. Един опит за решение би могъл да бъде семейния психо терапевт . Пп ----до сега виждах само първото мнение

Говорите за истината , като аспект на Абсолюта . Но това е област недостъпна за съзнанието ни . И още по далече от слловесните ни умения . Не е ли по добре да насочим вниманието си към истината , която ще ни направи свободни ? Която явно е достъпна и разбираема ,но още непозната ?

Моето смешно обяснение е : може да се случи при голяма опасност . Духът да поеме контрола на физическото тяло . Това е състояние от бъдещето , когато ще сме събудили Духа в себе си . Ще сме будни . Ималите подобни преживявания са усетили повишената яснота на възприятията .

Quote----on 28 Mar 2007 - 12:51, said: За кой от всички Богове говорите? Звучи ми като наставление на строг баща към неговите непослушни деца. Мисля, че тая представа за Господ може да е характерна за децата или за неуките, но за вас.... Догми, религиозна словесност и какво ли още не. Хилядолетни наслоения и упорства на мисълта... Не знам. "Божията воля" каквото и да Е за другите, за мен е символ на страха или копнежа по безотговорност. Стрела на копнеж и воля за гибел. Да ме прости Ницше, че го цитирам. Нямаше начин. ----- Приятел на Портала Публикувано: 28 март 2007 - 13:22 Божията Воля изключва свободната воля, а тогава защо има и крайна цел на живота. Бог е висше проявление на егоизма, и оправдание за ленността на Духа. Да ме простят , ------- ,че цитирам техни , вече неактуални , поради давност , мнения . Правя го защото това е и сега съществуващо мнение .Във времето , когато убеждават децата ни да имплантират технологии в телата им , ние продължаваме да дъвчем едно и също .Кому е нужно това ? Защо не можем , като деца , с чисто съзнание да гледаме света непредубедено?Защо описвайки този свят се хващаме за думите като за спасителни сламки , забравяйки , че те са само опит за описание , нищо повече . И поради това , трябва да ни интересува идеята (духа) на казаното , не отделната дума . -----,,Аз не вярвам в Бог и от там за каква воля може да се говори"------ -----Много добре , значи може да мисля че вече , можеш да разсъждаваш . Поел си кормилото в свои ръце .Значи тогава ще живееш добре , нали си съзнателен . Значи можем да прескочим приказките за индивидуално построения живот . Това за нас е минало . Сетил си се , че като човек си клетка от човечеството .Че даже и царя на хората , е зависим от тях . Най малкото , да доказва величието си . Опитал си истината , че се живее добре и с малко , и с много . Разбрал си че ключа е в отношението ти ? Или не ? Ясно ли ти е че всяко нещо може да те наранява , а може и да те радва , да те довежда до екстаз ? Може би вече разсъждаваш как да работиш за другите , как да се раздадеш на нуждаещите се? -----Чакай малко . Сега имам едни проблеми за решаване .Като ги оправя , има време , ще видим. -----Даа , има още да се учи . Но докато почиваш , помисли твоите проблеми не са ли проблеми и за други хора ?Не е ли по лесно заедно да ги решите , като намерите обединяващи идеи ? Света е жив и за да сме добре трябва ние също да сме живи , будни за проявите му .Поради особеностите на човешкия ум ,за нас Бог е само една обединяваща идея , която можем разумно да употребим , за самоусъвършенствуването си . Сега Бог е единствената обединяваща човечеството идея .Но различните думи употребявани за това ни правят подозрителни . Неразбирането , направо невиждането , на общата основа на живота , ни разделя . Страха за оцеляването на ,,Аз" прави проблема .Можем да се впуснем в разглеждане на всяка житейска ситуация и търсим причината за неудачите , но това е вече направено от множество мъдреци преди нас . Време е да решим , ще защитаваме ли това ,,Аз" което смъртта ще ни отнеме и чиято защита ще погълне времето ни . Или ще се впуснем в практическото изучаване на Любовта . Научната философска мисъл отдавна третира страха не като отделен феномен . Той е просто липса на Любов . {--Мощна е човешката мисъл! Ако вярвахте в Христа, както трябва, вие можехте да изпълните Неговия закон. Обаче, повечето хора гледат на Христа, като на историческа личност, живял на земята преди 2000 години. Това е механическо разбиране. Бог живее в сърцата и в умовете на хората и до днес. Той прониква цялата вселена, във всички светове: на Слънцето, на Венера, на Сатурн, на Юпитер. Бог обръща внимание и на най-малките същества, разговаря се с тях, урежда отношенията им с по-големите същества. На човека, като на разумно същество, Той е дал повече блага и им казва: Бъдете всякога разумни и добри. Проявявайте любовта си към всички живи същества. Това е новото верую, което трябва да прилагате. Като го прилагате правилно, лицата ви ще светят. Всички ще познаят, че ние сме с Христа. – Вярваш ли в това, което проповядваш? Вярваш ли в Господа? – За мене не е важно, в какво вярвам. Важно е, че аз мога да разделя хапката си със своя брат. – А леглото си? Стаята си? – Всичко мое мога да разделя със своя брат. Важно е, че аз нямам свое легло, нямам своя стая. Ако бих имал нещо мое, всичко щях да разделя с онзи, който се нуждае. Утре ще дойдат да ми кажат: Излез вън, напусни стаята. Обаче, аз имам едно място, в което мога да приема всеки нуждаещ – то е моето сърце. Аз се моля за повдигането на всяка душа, за благото на всички живи същества, без да знаят те. Моето желание е да се молим един за друг. – Как ще се молим един за друг? – Ще се молите с любов, от дълбочината на сърцето си. Аз съм виждал, как по-голямото дете се моли за братчето си, да го прости майка му. То хваща майка си за ръцете и я моли, да не наказва братчето му. Майката обича децата си, но като види, как и те се обичат, тя е готова да прости на детето си. Мъже и жени плачат за Христа, а там някъде страдат Христови братя и сестри, ходят голи и боси, продават своята чест, без да се трогват за тях. Питам: Какъв смисъл има тогава християнството за нас? Не е въпрос, че един човек може да оправи света, но ако мисълта за Христа, за Неговата Любов проникне в душата на всички живи същества, светът в един момент ще се оправи. Днес Бог говори на всички души, които искат да живеят по нов начин, които искат да приложат любовта.} http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=624 Ако Бог е всичко , то Неговата Воля е всичко случващо се . Не е ли време да признаем че когато харесваме някого и той ни отвръща със същото .Това е , което се случва и е добре да го видим и практикуваме .Ако се мислим за съзнателни , хора със свободна воля , защо да чакаме някой да ни обича .Цветята , растенията чакат , животните търсят , съзнателния човек се учи да дава .

Басирам се че са по полезни , щото имат повече приложения

- ------------- Това е така , защото това съзнаваме , това ни върши работа . Но самото приемане на идеята , Бог с неговата безкрайност , вечност , непознаваемост . Говорят , че това са временни истини за постоянно работещото съзнание .

Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал Божественото. Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори. http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=624 е това е крайно - точно

Питате: Защо хората не успяват в живота си? – Защото не поставят за основа любовта, но човешкия егоизъм и казват: Учението на егоизма е свещено, здравословно. Който живее и мисли само за себе си, той ще бъде здрав. Майката казва на сина си: Синко, мисли за себе си. Не ставай глупав, да се грижиш за другите. – Така живее и малката буболечица. И тя мисли само за себе си. И бръмбарът мисли само за себе си. И той прилага учението на егоизма. Казвате: Кога е научил човек това изкуство? – Когато е минавал през царството на бръмбарите. В това отношение, всеки човек е специалист – знае да се грижи за себе си. След всичко това, майката съветва сина си, свършил естествените науки, да се грижи само за себе си. Той сам знае това. Няма защо да го съветва тя. Неговият ум, и без нейните съвети, е пълен с грижи за себе си. От сутрин до вечер човек мисли само за себе си – за дрехите, за обувките си, за къщата си – само със себе си се занимава. Навсякъде се чува едно и също: Трябва да се грижиш за себе си. – Мислите ли, че това е особена наука? Кой не се грижи за себе си? В училищата, в университетите същото се проповядва: Да се погрижим за себе си. – Не, ще се грижите за любовта, за Бога. Ще възприемеш новото учение и ще забравиш себе си. – И това трябваше да чуем! – да забравим себе си. – Много просто. Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш истината. Ако принципът „да се грижим за себе си" е верен, нека дойде един човек да ни докаже, че като е служил на този принцип, е придобил истинското щастие. Има ли такъв човек, бил той цар, патриарх, или адепт? Всеки, който е служил на този принцип, е фалирал. Въпреки това, и до днес още се чува: Да помислим за себе си, за своите деца, за близките си! Коя птичка не се грижи за яйцата си и за своите малки? Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство? Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си. Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания? Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват? Отде дойдоха тези мисли, които изпълват цялото ви същество? Всичко чисто, светло и възвишено иде от Бога. Тогава защо се страхувате? Който дойде при мене Благодаря , имах нужда от това

едно тълкуване притчата от Диди , е как правим избори . По точно как инерцията от минали решения , или собствен и чужд опит , ни пречат да направим правилен избор .Често нещо ни разсейва и не виждаме правилния избор.Може да е буря , деца , семейство , работа . Или някога взето решение за правилно поведение . Вижте мислите на алпиниста , за него надолу е само смъртта . Незабравка, Бог ни говори чрез интуицията . А това е наше качество което прави живота по добър . Ако искаш Той да те направлява , научи се да слушаш интуицията си , развивай я .Отговори си на следния въпрос . Ти , след 10 год .къде и как ще си ? Ще можеш ли през това време да намериш достатъчно радост и спокойствие , които да предадеш на децата ?

Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност. Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите... Конкретното в Любовта Тема преди избори

. Пътят с Дънов е пътуване към екзотични места с истински спътник, с верен човек, с добър съветник. Имаш компас. Имам очи. Накъдето и да се обърна сега, виждам благия поглед, топла ръка и усещам целувка по челото. Зная, че съм благословена и че имам пожелание за попътен вятър. Чистото сърце винаги очаква своя ученик. Споделям... и аз ги усещам, винаги съм ги усещала... Учителя не е само и просто философия - може би любов с философия, философия на любовта в приложение.... няма да се намерят думи... --------------- Ще доразвия картината с усещането на свобода : Добре момче . Дръж ме до теб и няма да те напускам .

. Ние не посветените имаме на разположние един съветник , вътрешната хармония . Каквото и да правим , да потдържаме баланса , вътрешния мир . Да не допускаме стрес . Там долу е една чакра не само за секса .

За съжаление не ,,познавам" Берксон . Ще коментирам само ,,преизобилно се тълкуват периферните структори , като живот и хранене . А се пренебрегват дълбоко философските му внушения (на Дънов) ." Рецептата , е един от методите за преподаване на знания . Направи 2+1+4 и ще получиш 7 . Това е познавателен метод . Определени деиствия водят до определени резултати . Това е философия .

Бог е идея , или по-точно опит , изваждайки ,, божественото" на вън , разглеждайки го като нещо различно от същността ни , по добре да го опознаем . И някога разберем , че то е вътре в нас , дори е основа на съществото ни ...Съзнание , Разум , Космос , Бог . За мен думата Живот отразява най точно същността и е най малко натоварена с негативи . Живота е обединение и на действието и на потенциала .

no-self , Харесва ми това което казваш . За това ще те попитам . Какво ще се промени , ако за момент допуснеш една промяна в обрисуваната от теб картина ? За посоката на действието . Ние можем да вървим срещу Божията Воля . В смисъл Божията Воля е пасивна спрямо нас . Тя се изразява в строежа на средата , закономерностите и , (вътрешни и външни) . Ние с дадената ни свобода , опитваме това , онова . И вървим срещу , защото не се познаваме . Свободата като част от Божията Воля . Мъничкия ми опит показа момента на появата , способноста , за многократна промяна на гледната точка . Това е стъпка към свободата . Свобода от собствените си ограничения . Стъпка към разбиране на израза , че този свят е илюзия .

Лиула , нямах намерение да те засягам . Това ме подсеща за Волята Божия , или практически , най доброто което всеки може да направи .То е , да почистим онова във себе си което се сърди . Онова което се обижда , което се чувства самотно , което ни разделя използвайки думите обратно на тяхното предназначение .Онова което се радва само когато надвием някого .Онова личното , което мислим , че сме ние , а е само преживяване . Да го почистим , като го поставим на мястото му . Как би коментирала твоята яснота , това :

мисля че се глезиш (кокетничиш). Не е ли достатъчно че тази идея показва нашето единство . Направени сме по един калъп от едни материали ,живеем заедно . Спирам . Лека нощ .

При нас хората е така . Всяко обяснение разкрива не реалноста а мястото от където се наблюдава .. Харесса ми това----да бъдеш--- . Прилича ми на бисер . Днес гледах ,,Пипи дългото чорапче" . Май това е идеята , Пипи е себе си . За това може да бъде каквато пожелае . Малко самостоятелно момиче , герой , играещо дете с невероятни способности , уважаващо другите , което всички обичат . Да бъдеш себе си . Може ли човек да прави нещо по добро . Да знам . Всички сме чували ,,добър специалист съм , изкарвам по.....лв. ". За това ---опознай себе си---важи с пълна сила , за всеки . пак днес ми попаднаха две статии на добри журналисти , за пенсионерите . Едната---Страх ме е да остарея в България---.. Тъжна правдива картина . Мисълта ми е , че неподготвения човек губи години докато се усети , кое е важното . Вътрешния живот . Ако човек се самоизучава , няма начин да не подобри и светския се живот . Тогава и по лесно може ---да бъде--- . Ще прощаваш , самотник си я употребила в тъжния смисъл . Асоциирам я със затворник .

Някъде четох , че религиите са проходилката на човечеството . Идеята , държащо го в определени граници , да не подивее . . Какво става сега в България . Мисля насилственото ни откъсване от религиите , доведоха до сегашната ,,свободия" . . Като общество още бъркаме ----да бъдеш с коренно различното да имаш--- . П.п.това е реплика на предишното ти мнение

Има смисъл . Защото това постижение ---Неговата воля да е моя воля---може да бъде твърде голям скок , направо да е чудо . Макар и постижимо , човек може да не е готов ---да се откаже от живота , за да получи живот вечен----. Тогава е достатъчно , да знае на къде върви , и да прави малки стъпки . Което се покриваа с идеята , че Земята е училище . Значи можем да се спрем на конкретната задача , как да обединим моята воля с твоята воля с волята и на все повече хора . Колко лесно е да се каже . Слизането на божието царство , тук на земята , няма да стане без обединението ни . Дишаме един въздух , стъпваме по една земя , свързани сме . За това обединяването ни в една обща воля , за опазване и стопанисване на общия цялостен земен живот , е добър урок . Да видим как ще го осъществим . п.п. Преди 100 г. поседователите на Дънов са записали думите му . Че човек бърка волята с желанията . Че човек няма воля до като не опознае своята божествена същност . При появата и израстването на волята , човек придобива и свобода . За да няма спор----думите не са същите . Подчертавам , че за век хората сме напреднали много . вярвам го .

Обяснението на Донка за пътеката и пъзела . ме подсеща за един въпрос . Има ли Бог персонална воля за всеки поотделно . Или ние така назоваваме правилното решение , което трябва всеки път да намерим . На предната страница no-self го казва , но не по начина който ми се искаше . А именно : Бог ни е дал пъзела , да го сглобяваме както пожелаем , като си носим последствията за съответното подреждане . И всяко едно изпълнение е отзвук на Волята Божия , независимо какво мислим и преживяваме ...Тогава какво търсим , къде е трудността ? На практика търсим модела на поведение , който да ни отведе на по приятно място . С други думи Божията Воля за всички е една , да опознаем себе си , като прашинка Божественост . А всеки има конкретно решение , защото багажа ни е различен . no_self ----Много просто - егоизма е твоята воля, а алтруизма, или отдаването на Бог заради Бог или заради Бог в другите, е волята на Бог -------- не е толкова просто .Да помислим за хилядите принесли се в жертва , в името на вярата или за благото на другите , за родината си .Колко от тях са признати за такива , колко ги преследват като терористи , като сектанти или просто като луди . И не е въпроса за признанието , а до колко са постъпили правилно .