АлександърТ.А.

,,Как се зараждат религиозните течения " В течение с навлизането на човека в материята , постепенно се изгубва директното общуване на хората с духовния свят .Все по малко и по малко хора виждат и контактуват с природните сили , като с отделни реални същества .Това се случва следствие осъзнаването на ,,Аз" като отделност и относителната му независимост .Постепенно се оформят сегашните сетива и светът започва да изглежда все по познат от днешната ни гледна точка . Пред човека изниква все по осезаемо така познатия ни материален свят .А духовните същности и причини за случващото , все повече се изплъзват от полезрението . В този процес на затъване в материята , се появява нужда от ритуали и различни рецепти за стимулиране с цел свързване , с духовните источници . iti За Исус Христос виж писаното от Рудолф Щайнер . Преглеждал съм книжката му ,,Евангелието на Лука" .

Ако четеш това и ти текат сълзи от възторг нямаш проблем https://www.pravoslavie.bg/Беседа/За-всекиго-от-нас-Бог-има-Свой-план/ но не ме питаш мен а специалистите .

iti специално за тебе , виж първата част

iti , Прегледай това http://kosmicheskovreme.com/blog/2013/03/29/космологията-на-слава-севрюкова/ ПО интересно е , от колкото да питаш защо съществува злото .

Формулите имат определено времетраене , И предизвикват в ума определени представи . Те трябва да са подходящи за теб .Зависи от светогледа ти

Преди да те дочета повтарям . Хубаво е да има провокаци защото те предизвикват процес на мислене . Чрез този процес всеки има възможност да открива нови неща , първите са тези , за който до сега не е имал време . А дали ще познае някаква истина е следствие . Възгордявам се , като си мисля че ми говориш . И за това се уточнявам . Ако успееш да смириш критикарски настроения си ум , сам ще си отговориш . Трябва да разбереш че виждането на недостатъците е добро , само ако останеш безпристрастен . Полезно е да се търси духовното присъствие у хората . Само в безпристрастност можеш да видиш как някой е хем добър( морален в някои случаи) , хем да върши престъпление(да задържи намерени пари,щото никой не го е видял) А по въпроса ти мисля , че все още има много хора работещи за физически проявяващите си личности .Те не обръщат внимание на съвеста си , въпреки че знаят кога лъжат или някакво друго безобразие правят .Просто подтискат духовното у себе си . В истинските духовни учения познанията са лично постижене .Никъде няма сляпа вяра . Тя може да е само като импулс за правене на нещо ,Нищо повече . Ще ти дам най съществения отговор . Виждам че съм се родил тук на земята ... в тези условия , като най важното е че съм част от една обща цялост .КАк ще действам , от това завися първо самия аз и второ всичко около мен , повече или по-малко . Всичко което не разбирам защо се случва приемам , е случайно значи безмислено е да се вълнувам за някой случаен на някакъв негов връх може да ме вижда като част от пасящите ? Главното е какво се върти в главата ми .Това всъщност е моят възприемаем свят . И задачта е аз да контролирам главата си .Не чужди мисли , внушения . Отговор на така зададения въпрос може да даде очевидец .Ако не е такъв влизаме в областа на поясненията .Връщаме се на предните редове , за основата на мирогледа .Дава ли ни добра видимост или какво ?

Щом си посещавала терапевт , значи имаш някаква нагласа или представа за нужното .Ако послушаш случаен човек няма гаранция че това веднага ще ти помага . Дали няма да разруши вече постигнатото .Тук във форума има терапевти . Огледай профилите им . може да пишеш и в психотерапия онлайн . когато искам да не мисля за нещо а то е супер натрапливо и негативно . Правя както казваш дълбоко дишане но ритмично , като се фокусирам в изпълнението и стриктно следя ритъма .Тук във форума има молитви и формули от Дънов . Използвам формули при вдишване и издишване . За след това съм си подготвил визуално и логично , теми за коити мога да мисля , Такива които ме радват , успокояват , утвърждават ме като човек . Независимо че си спокойна е нужно всеки ден да правиш нещо(упражнения) за затвърждаване на вътрешното си равновесие . Има много общовалидни системи за това , вяра в собственото здравомислие , йога , религия . Но терапевт може да подбере подходящите за тебе . Те обикновенно се менят с течение на вътрешното израстване

,,След година и половина терапия мога да кажа " не ти ли е показано какво да правиш ?Да знаеш че си трябва воля и упоритост за да се придържаш към определено мисловно поведение .

хубаво е че има провокация , иначе няма мислене .Там вътре споменават без коментар за ,,разговори с Бога" , четиво почти същото . Ако не бъркам , също ,,Родени от светлината " на Елисавета Логинова е пак подобно .Струва ми се има и други подобни ,,интервюта". А че Христос и истината която е проповядвал е голям , неразрешен въпрос , Очевадно .

Психологически, философски и езотерични аспекти на вегетарианството

Завършената , изградена личност се познава по обичта към себе си . Работата на възпитателя е в това да постави тази обич в центъра на самия човек , по правилния начин .Начин определящ всички останали взаймоотношения , естествено хармонични . Т. е. по начин спомагащ развитието на личноста в живота на обществото . Правилно изградената обич към себе си дава на личноста неуязвимост и сила да преодолява всичко . Да постави себе си спрямо другите по правилен начин . Начин изразяващ отношение на любов и деликатност , извиращи от любовта към самия себе си . Ако обичаш себе си ще разбереш гениалната идея , че е глупаво да преживяваш миналото .Вече си направил каквото си могъл .Съпостави го с бъдещето и живей сега , по желания начин .Любовта към себе си изключва страха .Какво ще те впечатлява различното отношение на другите Когато знаеш че правиш най доброто от и за , себе си . И твоята любов прелива в обноските към другите . Чрез любов към себе си можеш да намериш вътрешното спокойствие .Нали твоя личен преживяван свят започва от теб и свършва със теб .

Наистина от работещите хора зависи духа на общноста ... Сила, дисциплина, осъзнаване и преобразуване се постигат само чрез работа върху себе си .Също търпение и постоянство в настройката , за да стане промяната .Когато изчакваш условията да те променят има един резултат . когато влагаш сам усилия за това има друг резултат .

един бивш мой шев , когато някой се нервираше от неудачите в работата , Се радваше от съпричастноста на работещия .За него този човек обичаше това което работи ,и показател бе , че това го вълнува . Весели празници

Радослав , след казаното от Орлин е лесно да събереш пъзела : 1- тревожност ; 2-сънищата ; 3-студената бира Тревожноста си я имал подтисната някъде в теб .Стресирал си гърлото с ледена бира .През ноща , знаеш съзнанието се стреми да обработи стресовите ситуации .Просто слизащата болка от гърлото на долу към дробовете несъзнателно си свързал с предишните тревоги .Събудил си се и си добавил уплахата . ,,,,Лекция за кашлицата е това пп . болка буквално може и да не помниш , но в съня усещанията са изострени многократно .

Това просто изречение е връхчето на много месеци(години) работа .И е имало побутване от терапевти .

Ти май се расърди .Трябваше ли някой да ти казва да провериш при психотерапевт ,Или при хомеопатите .

Във връзка с настоящия празник и поднесеното заглавие на тази тема .Подавам интересна тема http://www.zdravjivot.org/26185/христос-не-е-основателят-той-е-съдържа/ пп хубаво четиво iti

аа мисленето . Така разказана картината е обикновена и розова .Но защо създава неприятни усещания ?И като малка си знаела кое е правилното и сега така мислиш , че знаеш .А аз мисля че сега е момента да разбереш защо ? Като преразгледаш и преоцениш вярванията си . Обърни внимание на книгата , която Диляна ти препоръча . Приятни празници

Непростима грешка е очакването някой да се държи както ти си мислиш .Казвам ,,непростима" за да подчертая идеята за антиживот която прокарва такова очакване .Не е възможно живота да се фиксира с някакво макар и прекрасно очакване ...Самата мисъл да взема страната на майката или бащата , ме вкара в ада от преживявания .И това без възможността да влеза в кожата на някой от тях .Без да мога да преживея тяхните непоносимости и надежди за по добър живот .А развода си е това , ремонт и преустройство на отношенията .Не вярвам в общоприетото мнение , че децата страдат от развода . Не , те страдат от неправилното , даже супер негативно отношение на развеждащите се .Това отношение може да бъде и негласно , но е отровен клин в детската психика .

Надявам се че Лилии няма да се уплаши . Ревността като много други ,,умствени слабости" има нужда само от овладяването на ума с подходящи техники .С тяхна помощ човек постепенно се променя . И след година или колкото там му е необходимо тези навици губят завладяващата си сила . Да процеса е бавен .Години ми трябваха за промяна .За да мога с любовта си да освобождавам жената а не да я задържам само за себе си , не ѝ давайки да диша . Да освободя и себе си със осъзнаването за личната си свобода . Нали мога да си тръгна винаги ако положението е непоносимо .

Ревността е сериозен проблем и заслужава да го решаваш с всичката разумност , търпение ,упоритост , на която си способна .Усети ли ревността , човек е добре да размисли какви липси в смисъла на живеенето си има .Обича ли , себе си достатъчно .Правилно ли е поставил , взаймоотношенията с партньора .Истинската любов се гради въз основата на свободните решения и взаймопомоща без принуда .Вътрешната настройка към партньора може да бъде : ,,Ние с теб се обичаме , за това ценим самостоятелно взетите решения у другия .Моята любов към теб ме кара да ценя свободата на личните ти , движения .И не мога да допусна да ти бъда в тежест или спъвам по някакъв начин изявите ти ." След първоначаллното осъзнаване пагубността , за споделените чувства , на ревноста , като поведение и мислене . Е нужно , постоянно внимание към мислите задържани в главата . И , избягването на такива , водещи до познатото парещо чувство . Освен подобните теми във форума , огледай и профилите на терапевтите .Стува ми се има публикации на тази тема .

Има много писано по темата във форума , особенно в раздел онлайн . Също може да разгледаш профилите на терапевтите , ще ти е от полза .

като ги пообработим :

Защо има хора , които може дълго да слушаш .Да се наслаждаваш на красивите фрази , на блестящите идеи , остроумно подредени и поднесени по завладяваш начин .Но като приключат в тебе няма нищо . Като че ли нито са ти дали , нито са ти взели нещо .------------------------------------------------Цитат : Имаше един момент, когато абстрактността като жизнен принцип, достигна своя връх. Всичко е необходимо – разберете ме правилно – не искам да критикувам всичко наред, не изхождам от симпатии и антипатии когато говоря, аз характеризирам научно. Не порицавам триумфа на епохата на абстрактните мирови идеи, не ме разбирайте така. Тази епоха беше тогава, когато с изключителна абстрактност бяха провъзгласени идеите: Свобода, Равенство и Братство. Те бяха провъзгласени с чиста абстрактност. Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност. Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота. Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния! Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще. Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност. Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век. Ако искаме по-дълбоко да разберем своята епоха, трябва всичко това да го държим в съзнанието и чувството си. В човека трябва да оживее животът на душата. Той постепенно, както съм ви го описвал, си е отишъл от нашето обкръжение, от зримия обкръжаващ ни свят. Но идеите трябва отново да станат конкретни, да се оживят. Братството е прекрасна идея, но, абстрактно изразена, тя е лишена от смисъл. Ако се знае, първо, че човешката душа чрез тялото и в тялото живее тук на физически план, че тук тя е телесно-душевна, душевно-телесна; ако се знае, второ, че човек е не само душевно-телесно, а истинско душевно същество; ако се знае, трето, че душата е пронизана с дух, ако се знае, че душата е тричленна, че човек представлява съчленение на тяло, душа и дух, тогава сме заложили началото на разбирането на конкретното съдържание на абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство. Да се каже за абстрактния човек, че той трябва да живее в Свобода, Равенство и Братство, е куха фраза. Трябва да имаме живото чувство, че, когато човек е във физическия свят, във физическо тяло, той се нуждае от социална организация, изградена на действителното братство, и че това братство може да бъде правилно разбрано, само ако разбираме човека като въплътен в тяло. Това е основата за правилното разбиране на идеята за братство. Идеята за братството е изградена върху разбирането за троичността на човешкото същество, и тя е приложима за телесното в човека. Свободата изисква знания за душевността на човешкото същество, тъй като телесното никога не може да бъде свободно. Няма никакви данни за свободата на телесното. Развитието на човечеството върви към развитие на свободата на душевното. Като всеобщ принцип на развитието, свободата е абстракция. Конкретната идея е, свободни души в братски живеещи хорски телесности. Равенството е в духа. Народната мъдрост е изразила това в думите: след смъртта всички са равни. Имали са предвид духовното в човека. Да се говори за равенство може само, имайки предвид духовното в човека, третия член на човешкото същество. Изпълнено с живот трябва да стане чувството: всяко човешко същество тук на Земята живее в тяло, душа и дух. Развитието трябва да върви така, че телата да живеят в братство, душите в свобода, а духовете – в равенство. Днес нямаме време да се спираме на това подробно, но вече ви е ясна коренната разлика между абстрактните идеи за Свобода, Равенство и Братство, и пронизаните със знание конкретни идеи, насочени към реалността. Къде е причината за тази абстрактност? Е, човечеството съвсем е изгубило представата за това, което сравнително неотдавна е било мистерийна истина: че човек се състои от тяло, душа и дух. Във времената на гърците това още е било разбиращо се от самосебе си. За първите отци на църквата това също е било разбиращо се от самосебе си. Това, което е стояло в основата на упадъка на човешкото развитие – това развитие изисква нов импулс от принципа на Христа – е намерило своя израз в Константинополския Събор в 869 година в твърдението на догмата за премахването на духа. Простете рязкостта на израза ми. Той е само външна констатация на това, което се е затвърдило в съзнанието на човечеството във връзка с описаните от мен факти. От този момент в теологията е било забранено учението за троичността на човешкото същество, за това, че човек се състои от тяло, душа и дух. Учили са: човек се състои само от тяло и душа, както и днес учат професорите по философия. И когато един Вундт или друг професор по философия от наши дни няма понятие за троичността на човека и говори през цялото време само за тяло и душа, и през ум не му минава, че той само следва указанията на Константинополския Събор от 869 година. Той не знае, че неговото учение само копира решенията на този събор. Да, така наречената „непредвзета“ наука, ако по-подробно задълбаем в нейната история, е пълна с ясно изразени предвзетости. „Свободната от предвзетости“ наука, в областта на философията не можем и да си я представим извън решенията на Константинополския Събор, само дето учените мъже не знаят това. В хода на развитието човек е изгубил знанието за своята тричленност; това знание трябва да му бъде върнато от духовната наука. Оттук беше необходимо първото, напълно съзнателно, структурно пронизано разчленяване на човека на тяло, душа и дух, именно в книгата „Теософия“, което се опитах симптоматично да направя дейно в нашата средноевропейска, антропософски ориентирана духовна наука. Върху това е изградена цялата книга. Това е необходимо решително отново и отново да се поставя пред човечеството, за да достигне то чрез развитието тричленността на човека. Виждате, как до подробности съвпада всичко, когато се стои на основата на духовната наука. То е предназначено да пробуди такива представи, такива чувства и волеви импулси, които ще ни направят истински сътрудници в развитието на новото човечество. Винаги се стремя да предизвикам във вас чувството, че духовната наука няма право да си остане грижливо отглеждана теория; тя не може да бъде подобие на наука, не трябва да бъде натрупване на знания; тя трябва да стане истински живият вътрешен живот на душата. Това ми се струва много по-значително, отколкото само обогатяването на съзнанието с понятия, което, разбира се, също е нужно, тъй като ако нещо трябва да бъде оживено, първо трябва да бъде обхванато с понятие. Понятията са ни необходими, но те не трябва да бъдат мъртви, те трябва да се изпълнят с живот. Ако духовната наука се приема реално, тя обхваща целия човек, въздейства върху целия човек. Но трябва целият човек, с чувство и воля да се отвори за духовната наука, и само тогава той правилно ще живее в нея. Ние никога не трябва да губим любов към истинското познание и към самото развиващо се човечество. В наше време тази любов е още слаб кълн. Откъс от лекция на Рудолф Щайнер, „Събрани съчинения“ – 174.

И като вземете супената лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!" С втората лъжица кажете: „Живот за сърцето ми!" С третата лъжица: „Здраве за волята ми!" Но вие ще възразите: „Какво да казвам такива работи. Да се нагълтам час по-скоро." Като седнете да се храните, ще мислите за всяка дума. Всяка една дума е написана в яденето, ще мислите разумно. От какво зависи разумността? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!" Като седнете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвил това хубаво ядене, да благодарите на всички онези, които са приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене са приготвили нашите приятели, много се радвам!" А вие сте кисели, намусени, гледате насам-натам и казвате: „Не се живее вече!" Ние мислим по един механически начин - да ни дадат пари, да ни направят къща, да ни облекат. Хубаво е, ако има кой, но ако няма кой да ги даде всичките тия неща? „Всекиму според делата." Бог казва сега: „Да се спретнете!" Спретнете се всички да работите, да бъдете синове на Бога, да бъдете като Баща си. Вие не сте синове на Бога, понеже не живеете както Той живее, не живеете както Баща си. Съжалявам, християни сте, но за Баща си не зная колко от вас сте готови да пожертвувате всичко. Опитайте се. Ако Той ви каже: „Я раздай всичко", веднага ти ще кажеш: „Ами сега!" Господ никога не прави глупави опити. Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко." Ще го раздадеш ли? Как ще го раздадеш? Като приближи старостта, Господ казва: „Няма да ядеш." Това, от което най-много те е страх - да не ядеш. Гледаш, гледаш и казваш: „Отиде вече." Страх те е да не би да изгубиш здравето си - и ще го изгубиш. Теб те е страх да не би да изгубиш ума си - и ще го изгубиш. Страх те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш. И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за да те заблудят. Ще те заринат под земята и ще почнеш да гниеш. Ще дойдат после отгоре да те поливат с малко винце и вода. Благодарим за такава утеха. Според делата Казвам: причината седи в нарушението на дейността на онази жлеза, която е свързана с човешката мисъл. В момента, в който ти започнеш да се страхуваш, че твоето сърце може да спре, ти въздействаш върху тази жлеза. От де ти е хрумнало, че сърцето ти може да спре? После, има друга жлеза, която регулира дейността на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно от тази жлеза. Един ден ти дойде на ум, че може да заболеят дробовете и ти вече започваш да работиш върху тази жлеза. Има друга една жлеза, която регулира целокупната дейност на мозъка. Има и много други жлези, но една има основна, която регулира целокупната деятелност на мозъка. Един ден ти дойде на ум: ами ако стане някакъв удар в мозъка - ти започваш да разваляш тази жлеза. Следователно това, което помислиш, става след време. Ако не в тоя живот, тази мисъл, която сега те е занимавала, ще се прояви в друг живот. Опасно е, че всичко, каквото си помислим в един живот, в следващия може да се реализира, а може и след 3-4 живота да се реализира. Казвате: „Свободен съм да мисля каквото искам." - Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите. Като мислиш, че твоите дробове са здрави, че няма да се заразят, и тъй става. Вярваш, че сърцето ти бие правилно, и тъй става. Вярваш, че живееш добре, и тъй става. Според делата мисълта и вярата са инструменти за изучаване .