АлександърТ.А.

България и Киевска Рус

Ако 900 българи се молим за проявлението на доброто и във враговете ни , Ще преустроим света и божието царство ще се настани на земята ! Проблема е че допускаме да има трупове на братя . И в невежеството си , не забелязваме подклаждането на процеса .

Неделни беседи - 1938 г. , 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) Що има вътре в човека Ще се развеселя. Отче наш. Ще прочета втората глава от Евангелието на Йоана. Ще върху темата, която Христос е изказал в 25 стих, който говори от главата: „Понеже Той познаваше, което има вътре в човека.“ Сега аз ви държи една професорска лекция. Това е наука. Това е професорска лекция. В човека има нещо, което той не го съзнава. В човека има много възможности скрити, които той не ги знае. В човека има известни ламтежи, някои стремежи, но едно друго се намира в някои противоречия, поради това, което изпада в положението на пеперуда. Има, когато когато пеперуда влезе във вашата къща и като не може да излеземе оттам, отдето е влязла, тя отива към прозореца и започва да се сблъска с крилата и с главата си в прозореца, да го счупи за да излезе навън. Тя не подозира даже, че главата й не е толкова яка, да може да счупи прозореца. Главата й не е толкова яка, прозорецът е по-як от главата и от крильцата.Вследствие на което тя пада на земята. И човек си задава въпроса, добър ли е, има ли някакви дарби или няма? Да се задава въпроси, това означава да се сблъскате. Аз ви казвам: Вие имате дарби повече, отколкото трябва. Въпреки това всички хора страдат от сиромашия. Ако нямате дарби, вие щахте да бъдете по-щастливи. Но понеже имате дарби, вие причиняват нещастия и страдания. Ако вие надувате един мехур, който, като гайдата няма отде да издиша, той ще се пръсне. Сега всичките ви страдания са резултата от това надуване. Сега вие разсъждавате и казвате: „Аз искам ли да ме надуват?“ Ти не искащ, но кой човек в света не е надут? Всичко в света е надуто.Аз взимам думата „надут“ в частичен смисъл и друго значение на тази дума е дошло от след. Има нещо вложено в тази дума. Възможно е някога вложеното да не е толкова ценно, както и капиталът е ценен. Някога капиталът може да е много ценен, но човекът не знае как да използва този капитал. Запример, някой човек може да е роден с отличен глас, с глас на гениален певец, но ходи с мотика и лопата да рови тук-там, да копае земята. И най-после той казва: „Дотегна ми вече да ровя, дотегна ми да копая.“ Друг някой ходи с игла да шие, но нищо не изкарва, а е надарен от природата без да знае това. С гласа си този човек щеше да принесе много по-голяма полза, отколкото с мотиката и с ралото си.И това, дето ходите с иглата си да шиете дрехи, няма да ви ползува толкова, колкото гласът ви щеше да ви ползува. Казвам на този, който копае и на този, който шие дрехи: Тези работи не са за вас. Не се интересувайте с тях. За онзи, който е роден да бъде добър шивач, нека се занимава с шивачеството. Онзи, който е за земеделец, нека се занимава със земеделие. Кой за каквото е роден, с него да се занимаваш. Но никога не се занимавайте с работата, за която не сте родени. Защото, ако ние мислим отсега да станем такива, каквито не сме родени, това е трудна работа. Вярно е, че ние сме родени за нещо, но трябва да определим, за какво сме родени. Всеки човек е роден за нещо.Поетът трябва да определи, за какво е роден. Философът трябва да определи това, за което е род. Добрият човек трябва да определи това, за което е роден. Ученият човек трябва да определи, това за което е роден. Силният човек трябва да определи това, за което е роден. Това са дарби. Всеки човек има вероятност да се прояви. Казвам: От този човек зависи най-първото да определи за какво е роден. Ако сам не можеш да се определиш, ти трябва да намериш някой, който да определи за какво си роден. Сега да ви дам едно малко изяснение. Трябва да вие седите и да видите, че не живеете, както трябва. Вътрешно,по закон за интуицията, вие схващате, че във вашия живот има нещо дисхармонично, поради това, което не живеете, както трябва. Вие отдавате тази дисхармония на нещо вън от вас. Вие мислите, че тя е някъде вън от вас. Не, тя е в самите вас. Има, когато пътници в пустинята дигат толкова голям прах около себе си, че нищо не вижда. Около тях е голяма мъгла. Те мислят, че причината за тази мъгла се крие някъде извън тях. Не, те сами са дигнали този прах около себе си. Какво трябва да прави човек, като върви по този прашен път? Не е само физическите прах, който плаши хората. Има един умствен, един сърдечен и един волев прах - прах на ума, на сърцето и на човешката воля.За да се махне този прах, човек трябва да има вода. През цялото време, като пътува, човекът трябва да полива пътя си с вода, за да не се дига прах. Природата е много умна, и така като види, че във въздуха се е дигнал много прах, който става неприятен и вреден за разумните същества, които живеят на земята, тя изпраща водните капки на помощ. прашинка става като център на всяка водна капка. Водните капки свалят всички прашинки на земята, като им казва: „Вашата работа не е тук, горе, във въздуха, но долу на земята, дето ще бъдете по-полезни.“ Като паднат на земята, прашинките се наслояват една върху друга и по този начин образуват почвата. Въздухът трябва да бъде чист за дишане. Следователно какво се изисква от нас, за да бъде животът ни нормален?Мислите не трябва да бъдат чисти, да не съдържат този вътрешен прах, който не причинява ред страдания. Запример, ако сега сте в Германия или в Чехия, какво ще мислите? Ако сте в Германия, ще мислите, не може ли по начин да вземете Судетската област? Като чехи ще мислите, не може ли да задържите тази област за себе си? Сега вие не знаете, как ще се развият работите. Нито чехите, нито германците знаят това. Всеки вярва в нещо. Но може ли да постигнете това, в което вярвате? Всички хора работят, в които човек вярва и не влиза [в тях], обаче, Божията Любов, Божия Мъд и Божия Истина, са непостижими.Същият закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществото, на народа, на цялото човечество. Всички работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят до известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня Мисълта си с един анекдот за Александър Велики. как ще се развият работите. Нито чехите, нито германците знаят това. Всеки вярва в нещо. Но може ли да постигнете това, в което вярвате? Всички хора работят, в които човек вярва и не влиза [в тях], обаче, Божията Любов, Божия Мъд и Божия Истина, са непостижими.Същият закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществото, на народа, на цялото човечество. Всички работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят до известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня Мисълта си с един анекдот за Александър Велики. как ще се развият работите. Нито чехите, нито германците знаят това. Всеки вярва в нещо. Но може ли да постигнете това, в което вярвате? Всички хора работят, в които човек вярва и не влиза [в тях], обаче, Божията Любов, Божия Мъд и Божия Истина, са непостижими.Същият закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществото, на народа, на цялото човечество. Всички работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят до известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня Мисълта си с един анекдот за Александър Велики. Същият закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществото, на народа, на цялото човечество. Всички работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят до известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня Мисълта си с един анекдот за Александър Велики.Същият закон се отнася и за личния живот на човека, и за семейния му, и за живота на обществото, на народа, на цялото човечество. Всички работи, както и мислите, и чувствата, и постъпките ви, в които влизат и трите елемента, водят до известно постижение. Сега ето как седи въпросът. Ще изясня Мисълта си с един анекдот за Александър Велики. Когато Александър Велики превзел една страна, срещна един добър старец, който ми разбра една от своите опитности в живота си. Един ден този старец купил една нива от някого и започна да я обработва. По едно време той се натъкнал на едно голямо съкровище, заровено в тази нива. Той веднага занесъл съкровището на човека, от когото купил нивата и ми каза: „Намерих това съкровище на нивата, която купих от теб, но ти го донасям, защото аз купих само нивата, но не и съкровището, което беше в нея.“ Човекът му отговорил: „Ти си купил нивата ми, а заедно с нея и съкровището.“ – „Не, аз не го искам.“ – „Аз пък не го приемам назад, то върви с нивата заедно.“ Единият го дава, другият не иска да го вземе. Единият не иска да вземем, другият не го дава.Сега, както ви виждам, вие ще кажете: „Да бяха турили нас на това място. “Съвременните хора на 20 века веднага биха разрешили този въпрос. До времето на Александър Велики този въпрос не е бил разрешен. Старецът пита Александър Велики: „Ти какво казваш, какво трябва да се направи?“ Александър Велики отговаря: „И двете страни имат право.“ След Александър Велики попита стареца: „Този, който ти продаде нивата има ли син?“ – „Има .“ – „Ти имаш ли дъщеря?“ – „Имам.“ – „Тогава оженете сина и дъщерята и дайте на тях гърнето със златото.“ Що има вътре в човека тук май е по добре редактирано : Що има вътре в човека А тук да не напрягате очите си

А ето медицинската страна на изминалото време на пандемията . До колкото случилото се може да се разглежда извън политиката .

говоря на празно . Детето първо като дойде трябва да му се даде да суче . И със сученето всичко следва по реда си .

разбиа се . Това ако е ,,истина" в ума , значи е стъпка в добра посока .Щото може да се реши едно противоречие .Добър пример може да послужи майката откраднала за да спаси детето .Но е препоръчано ,,Не съди , защото не знаеш Истината .Защото за тебе 100 тояги на чуждия гръб са нищожно" Докато човек се намира в естествения природен ред ,ще върши престъпления и ще си плаща за това .Стремежа към Бога ако е истински ще го накара да изоставя грешните практики една по една до като излезе от колелото на кармата .

Може и така да е няма да го търся . Но спомена ми за желанията на Левски е да нахрани бедните , не да ги поставя на мястото на богатите . Когато се размива вътрешния смисъл , когато не е точно определен се получава и размиване лицето на злото .Щото кражба , не е ли да ограбиш , да вземеш въпреки/в нарушение .А е друго когато се взима само което предлагат . Чувал съм и това да наричат кражба , но е поради размити вътрешни критерии . При кражбата се нарушава баланса на природата , но когато човека не го вижда нарича , оправдана е . И кражбата подобно на лъжата са ясно различими за чистия .Недопустими са спрямо чистотата , нулирането на кармата . Дънов дава пример , като видиш една круша на синора е добре да попиташ стопанина . Щото това дърво е нечия грижа . То ние се оправдаваме с моментния недоимък и казва някой , взех попадалите круши за да задоволя глада си .Но природния закон отчита и ти се пише . Най малкото ще те набият , или по друг начин се уравновесява кармата .Няма измъкване .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. По образ и подобие (1937–1938) Да Му служим без страх Отче наш. Ще прочета няколко стиха от (първа) глава на Евангелието на Лука (Стих 74). Духът Божи. Ще взема само думите: „Да служим без страх.“ Страхът, това е една придобивка от животинското царство. Най-високото, до което достигнаха животните, то е страхът. Слабият трябва да го е страх. Силният трябва да има голяма самоувереност в себе си. И тогава животните, слабите или трябва да бъдат надалече, или трябва да се покоряват, или трябва да бягат. Често в съвременния живот казват: „Когато човек се влюби или трябва да бяга, или трябва да се подчини.“ Слабият, то е неразумното, неразбраното в живота. Онзи, който не разбира, трябва да се подчини. Мъртвият трябва да се подчини, да го носят, да го заровят. Не зависи от него. Живият, който може да ходи, няма защо да го носят. Следователно, понякога ние имаме нужда, казваме: „Трябва да ни помагат хората.“ Голямото заблуждение е там, че ние чакаме хората да ни помагат. Оставете хората, ако искат да ви помагат, ако искат да не ви помагат. В туй отношение трябва да имате нови възрения в живота. Религиозните хора казват: „Господ ще ни помага.“ Трябва да се разбира, какво Господ ще ни помогне и какво хората ще ни помогнат. Те не са произволни неща. Казвам: От какво зависи физическият живот на човека? – Зависи от три фактора: Най-първо зависи от храната, зависи от дишането и зависи от кръвообращението на човека. На физическия свят, ако тия три неща се съчетаят, вие вече имате един физически живот. Ако само човек яде, не е достатъчно, кръвообращение трябва да има. Дишането трябва да бъде една мелница, която мели брашното и дига шум наоколо. Онзи воденичар събира само паспал. Не съм виждал един дерменджия, който да е прокопсал. Всичките са пияници, онези стари воденичари, които вярват да се прехранят от воденицата, значи от житото, което мелят. Ако вие разчитате само на вашия физически живот, вие ще бъдете един дерменджия, един воденичар, паспал ще събирате, пияница ще бъдете и при това дишането не може да бъде правилно. При това винаги ще слушате трака, трука, трака, трука.Това е едно сравнение. ................................ Най-първо, искам във вас да се зароди едно благоговение към Бога, не тъй, както досега сте имали. Каквото да направиш, веднага да се спреш. Ако е отрицателно, да кажеш, Той те гледа. Туй лице е толкова тихо, Той те гледа. И като направиш престъпление, Той ти казва: Много добре си направил. Че ти го наби много добре. Че тебе набиха, много добре направиха. Ти ще опиташ. Правиш добро, Господ казва: Много добре направи. Следователно, ти казваш: „Господи, те ме набиха.“ Господ казва: Никого в света не бият, който не е бил. Никого в света не мъчат, който не е мъчил. Никого не обират, който не е обирал. Ако нас някой път не ни обичат, може би някой път в миналото някъде не сме обичали както трябва, направили сме погрешка, връща ни се сега. Затуй казвам: Турете новото в живота. Не ви казвам да се откажете от вашия стар живот. Трябва да намерим кому да го раздадем. Защото богатият, на когото Христос каза да си раздаде богатството, че да дойде да се учи, не може да го раздаде. Ти казваш: „Аз искам да служа на Господа.“ Най-първо ще намерите един учител да ви учи. Този учител не отвътре трябва да бъде, но отвътре и отвън. Ако имате един учител, който отвън ви говори едно, отвътре друго, има нещо криво. Кривото е или във външните условия, или във вътрешните възможности. Следователно, необходимо е вътрешните възможности да бъдат в съгласие с външните условия. Ако онова, твоето схващане в ума и твоето схващане в сърцето се съгласуват, онова, което ти си схванал е право. Казвам: Най-първо ние се нуждаем от хора свободни. Защото по закона ние служим от страх. Кой от вас не е служил от страх? В новата епоха всички трябва да служим с пълна свобода. Десет пъти да изпълним по-добре, отколкото сега. Учиш музика, не за онова, което ще ти дадат, но зарад самата музика. Колко хубави работи музиката може да ти донесе? Ако вие бихте били добри певци, можехте да се съобщавате с другия свят. Някой казва: „Може ли да имаме съобщение с оня свят?“ Има музика, с която може да се свържете с оня свят. Индусите имат песни, с които могат да събират змиите. Но има една музика, която аз зная, която като запееш, светии отгоре слизат, ангели слизат да те слушат. Ако ти имаш една публика от ангели и светии, че след като си пял, те да останат доволни, те (не) ще те оставят без възнаграждение. Лицето ви ще светне. Бих желал да имате одобрението на тия, напредналите ваши братя. Да не се срамуваме, защото срамът произтича от престъплението. Всякога ние се срамуваме, когато направим престъпление. Аз направя едно добро, срамувам се, защото имам някакво користолюбие. Направя едно добро и искам да го направя заради себе си, мен ми е приятно. Мен ми е приятно, като направя доброто. Аз се радвам в себе си, зарад самото добро. Не очаквам отвън да ми благодарят. Този човек се радва, че се намерил един човек да изпълни волята Божия. Той върви по мой пример. Всички в света да започнем да живеем тъй, както Бог живее. Да обичаме. Казвам: Само по този начин може да се подобри сегашното общество. Вие не се смущавайте от това, което става сега в света. За този свят има друг, който се грижи. Всичко туй ще се уреди. Всичко е предвидено. Не мислете, че нещата стават случайно. Всичко е предвидено, всички играят роля. Германия е на място. Англия е на място. Русия е на място. Съединените щати са на място. България е на място. Всички са на място. Кой каквото прави, е на място. А зад туй седи друго. Тук седят слугите, които се бият. Ще дойдат господарите. Понеже са разбрали криво сметката на своите господари, господарите виждат, че слугите са си пукнали главите. Те ще започнат да ги лекуват. Господарите на всички народи ще започнат да ги лекуват. Това ще стане в бъдещата култура. Те като дойдат ще стане едно побратимяване. Затуй всички се гответе за побратимяването на всичките народи. Бъдете смели да проявим Божията любов, Божията мъдрост, Божията свобода, знанието, светлината, живота, живота във всичкото свое разнообразие. Считайте, че всичко онова, което става, е на мястото си. „Да Му служим без страх.“ Да Му служим с любов и с живот. Да Му служим с мъдрост, знание и светлина. Да Му служим с истина, свобода. Това е новата култура. Тайна молитва. Да Му служим без страх https://triangle.bg/books/1937-09-26-10.1998/1938-09-18-10.html

01,04,2022г. Можем ли да кажем край на един учебен урок от общочовешкото училище ? Много е хубаво когато говорещите могат да виждат причините за събитията . Предаването ,,Въпросите" от днес вечерта .

Мерси ! ?????????? Аз видях разкази на митове за човешката сътба тук на земята . Ще прегледам още но не сега . Благодаря

Бъдещето е в отработване , превръщането на зло в добро . С други познати думи ,, Всяко зло за добро " .

Цитатите ти също са символи за живота и не могат точно да се коментират извън беседата . А коя е тя ? А ние , обикновенно си говорим за земния живот ,който да повдигнем до божествения . Ученето е духовен процес . Казвам го заради младите които си мислят че като ходят на училище ,щат не щат ще учат . То е така , ама не само натрупването на факти в паметта .Запаметяването е механичен процес , докато ученето е работа .Ученето е приемане и разбиране , След което наученото е тухличка в мирогледа , независимо дали информацията е отхвърлена или одобрена . С течение на годините много хора се ,,изчерпват" и престават да учат .Това се има в предвид за старите и новите мехове . А в духовните учения казват , че човека кристализира втвърдява се , няма гъвкавост , адаптивност . royalrife Или аз не те разбирам или ти не можеш да разкажеш за какво говори Диляна .

Споделяш това като собствено мнение , не е цитат . Уточнявам , щото съм чел подобен цитат от Дънов , но така не мога да кажа колко се покрива с този . Може би първата част . Хареса ми , че обръщаш внимание на животните . Обикновенно човек е водач на домашния любимец .Факт който много хора като че ли не го знаят .Или по точно не знаят какво е това водач .При всяка промяна в околната среда , животното съобразява , отговора на инстинктите си през мнението на човека . Животното обикновенно не разбира че този водач е спящ/неадекватен спрямо духовната реалност . Но тъй като ясновидството ми е слабо , си мисля също че животното вижда човека и не разчита на него . Спасява се както може . Между другото такава е цялата научна медицина . Крепи се на вярата в науката , А както съм срещал обяснения за наука , тя се базира основно на вярата че резултата от няколко опита може да е достоверна основа за научно предположение , от там да послужи за непоклатима тухличка в строежа за обяснение на реалното . А знаем че живота е постоянно движение и макар да е бавно но всичко се променя , във времето и пространството . Също така колкото и да съм съгласен с теб , Нужно е да подчератя че всяко лечение е общуване на две страни . лечител и пациент . За съжаление се подценява ролята на пациента , въпреки многото напомняния например ,,лекува се , пациента , а лечителя само подпомага процеса "Лечебните сили са на пациента . Дори и да му се ,,прелива" сила ,участието на пациента е решаващо . Много хора отиват на лекар и чакат да станат здрави . Дори не се стремят да осъществят някаква вътрешна връзка с доктора .За съжаление отношението към доктора като към хапче не дава добри резултати . Това в по голяма степен е вярно за раличните от психотерапията специалности .

* * * Рудолф Щайнер, записка от 1918 г. – информация от Ханс Боневал: * * * Бележка относно Първата световна война в дневника на Рудолф Щайнер, датираща от около края на 1917 г. Публикувана в „Гласът на съвестта“, 32-ра година, No. 6, ноември/декември 2001, стр. 8. По всичко личи, че цитатът е бил публикуван за първи път от Томас Майер, в „Европеец“ (март 1999-а), от 2011-а той се намира и в Събрани съчинения (GA-173c, стр. 264). Очевидно самият Щайнер не е публикувал този текст („Ръкопис относно причините за войната“). * * * Превод от немски: Сабина Йорданова

Когато имаме време и желание , можем да си говорим , нали ? 1-----Все пак да се върнем към разпъването на Христос/Исус . Не те разбрах , много благи хора ли го качиха на кръста? Не можем с точност да кажем какви по характер са , но можем със сигурност да твърдим че са проявили противни на любовта качества . 2-----,,Имали шансове за оцеляване "-----Много точно и правилно си казал . Но това няма пряка връзка с мнението на Д.Колева . Ще обясня защо . Много точни са думите ти за пътя на Христа . Но това е идея за следване . Ако бе така лесно то всички щяхме да сме най малко светии . А на Д. Колева това и е работата , да помага на нуждаещите се .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. По образ и подобие (1937–1938) Изтълкувай ни тази притча Отче наш. Ще се развеселя. Ще ви прочета нещо от книгата „Светът на великите души“ от Учителя. „Дни на битието“. Духът Божи. Човекът има нужда да се учи и то постоянно. Земята трябва да се счита като едно учреждение, като един университет на слънчевата система. Където и да е, каквато и погрешка да направи, пращат го на земята да се изправи. Земята е един университет за спасяване на хората. Когато казват, че човек трябва да се спаси, това разбира да се освободи от всякакви болести, от всякакви препятствия. Има два начина за придобиване на знанията. Някои казват, че нас ни трябва религия. Но религията е наука за сърцето, но човек не е само сърце. Човек е и ум. Следователно, човек се нуждае от светлината на Божията Мъдрост. Ние можем да кажем, че религията е наука за любовта. Но любовта още не се е засегнала. Сега за религията се говори така, както възлюбленият говори на своята възлюблена или пише писма с черни букви. Той ѝ пише поетични писма, в които излива своите чувства. Преди да се оженят, неговата възлюбена го счита ангел, а като се оженят, крилата му падат. Тогава той става обикновен човек. Това са голите факти. Питам: Каква е тази наука, която обезкриля ангелите и им оскубва крилата и перата? Тази наука мяза на науката, която всеки господар прилага по отношение на своите кокошки. Заколи я, после ѝ оскубе перата, свари я и си я хапне. За него е добре, но за кокошката е зле. И след това хората се спират и казват, че Господ е направил така. Ще кажете, че Господ е казал така. Не, хората са направили така. Ще кажете, че Господ е казал така. В кой кодекс е казано така? Все хората говорят. Те казват, че говорят в името Божие. Това е въпрос. Всеки може да каже, че Господ му е говорил. С това аз не оспорвам, щом Бог му е говорил. Но как е разбрал Господа, това е въпрос. Как ние разбираме Бога, това е важно. Когато златарят взима злато и прави различни примеси, като намалява процента на златото, кой печели от това? Златарят печели, а купувачът губи. Вярно е, че златото е меко и за да може да се употребява, то трябва да се смеси с някой твърд метал. Това е извинително, но когато златото стане смес – наполовина злато и наполовина от другия метал, тогава ние губим от онова, което златото носи в себе си................................... Сега, онези от вас, които имат истината в себе си, аз им сърадвам, не искам да им давам ново верую. Аз казвам само какво е новото верую на Божествения свят, какво Бог изисква от нас. И Мойсей преди Христа още е казал: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.“ Значи, четири неща са необходими, за да възлюбиш Господа. И после се казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Това са двата велики закона в света, в цялото битие. Когато дойде младият човек при Христа и го запита какво да прави, за да наследи живот вечен, Христос му каза: „Прави това, което е писано.“ Върху тези две заповеди почива целият закон. Значи животът почива върху три неща: Върху Божията любов или върху любовта към Бога, върху Божията мъдрост и върху Божия Дух, който постоянно изпраща своята светлина и върху Божията истина, която ни дава свобода и ни избавя от всички онези страдания, на които човешката душа е изложена в света. И аз казвам: Няма друга сила в света, освен любовта, която може да примири всички противоречия. Писанието казва: „Истината ще ви направи свободни“. Тогава аз считам любовта като вътрешен импулс за посаденото семе, за израстване на зародиша. Божията мъдрост считам за условия, при които зародишът се развива. А истината подразбирам вярата в Бога. Като вярваш в Бога, ти ще бъдеш свободен да се развиваш правилно. „В какво да вярваме?“ – Вярвай в каквото искаш. Като разглеждаме живота на съвременното човечество виждаме, че е вярвало в различни неща. В какво ли не е вярвало? Човечеството е вярвало в неща, които не са били Божествени. И днес хората вярват в неща, които не са Божествени. И от тези вярвания на хората, понеже нямат още Божествената любов в себе си, произтичат всички съвременни стълкновения. Казвате: „Да преживеем един живот, че каквото ще да става.“ Питам: Един живот от 120 години, живот ли е това? Според научните данни, на човека му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на Слънцето. Колко години ще живее на Слънцето? Дойде някой при мене и ме пита: „Къде е Господ?“ Казвам му: Аз ще ти отговоря на въпроса, но ако и ти ми отговориш на нещо. – „Готов съм.“ – Добре. В нашата слънчева система има милиони слънца. Аз искам да ги посетиш всички и след като се върнеш на земята, тогава ще ти отговоря какво нещо е Господ и къде живее. Във всяко слънце ще живееш по сто милиона години и като се върнеш при мене ще бъда на твое разположение. Мнозина задават този въпрос, какво нещо е Господ, но на всички отговарям: Погледни небето, погледни онази безкрайност от светове, които Бог е създал, погледни всички хора, животни, растения, които е създал и тогава питай. На земята съществуват не само обикновените хора, които виждате, но и много още невидими. Когато Христос беше на планината, при Него дойдоха Мойсей и Илия, известни капацитети на земята и се разговаряха с Него. Той се разговаряше с тях по разни въпроси. Но един от учениците Му дойде и каза: Учителю, да направим тук три шатри – една за Тебе, една за Мойсея, една за Илия. Тези двама капацитети дойдоха от другия свят да се разговарят с Христа. Някои питат: „Кое е заставило Христа да се моли?“ Те разбират молитвата в ограничен смисъл. Молитвата е дишане. Когато се качва по високи планински места, дишането на човека се усилва. – „Ама защо трябва човек да се моли?“ – Ако не се молиш, ти нищо няма да придобиеш. Молитвата е процес, подобен на дишането. Чрез молитвата човек се освежава. Без молитва мъртъв ще бъдеш. С молитва жив ще бъдеш. Молитвата не търпи никакво еднообразие. Както при дишането всички мускули трябва да се раздвижат, такова нещо представя и молитвата. Иначе отде ще дойде животът? Казвате: „Защо трябва да се моля на Бога?“ – Молитвата е най-красивият език, с който човек може да се разговаря с Бога. По-красив език от него няма. Досега аз не съм намерил по-поетичен език от молитвата. Тепърва трябва да се изучава този език. Засега хората още се молят по човешки, но има една Божествена молитва. Като не знаят да се молят, хората изговарят само човешки думи, отварят и затварят устата си и въздъхват. Казват за някого: „Той си въздъхна.“ Да си въздъхнеш, това е първата Божествена дума, която човек може да изкаже.,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, Та казвам: Когато въздъхне, когато направи най-голямата въздишка, човек се концентрира, вдълбочава се и отправя мисълта си към Бога: „Господи, дай ми повече светлина, за да разбирам Твоята воля и да мога да извърша това, което искаш от мене.“ Изтълкувай ни тази притча 1938 „Изтълкувай ни тази притча!“ Сега, като деца на този велик Баща, ние му благодарим, дето ни е изпратил в този университет да се учим. При това Той се е погрижил за всички наши удобства, пратил ни всички наши професори да ни учат. Много хора не могат да намерят местата си в живота, защото не знаят коя част от мозъка си да употребят в работа. Мнозина мислят, че като работят със задната част на мозъка си, ще станат религиозни. Не, искаш ли да видиш Гсопода, ти трябва да работиш с горната част на мозъка си, отгоре на главата, а работиш ли със задната част на мозъка си или при ушите, ти ще си създадеш най-голямото нещастие. Ако работиш с тила си, ти ще си създадеш такова положение, от което после ще плачеш. Господа ще търсиш в челото си, отгоре на главата си. Следователно, искаш ли да намериш любовта или Господа, търси го в горната част на мозъка си, отгоре на главата. Искаш ли да намериш философията, търси на челото си, над веждите. Когато се тъче, какво правят българите? – Те си служат с едно кросно, което е отгоре и едно отдолу. И като навиват совалката, платното минава от едното кросно в другото, при което едното се увеличава, а другото се намалява. Дотогава, докато кросното на физическия живот не се развие и на другото не се навие, от човека нищо не става. Засега всичко е добре насновано, но вие трябва да работите. За хората, които работят на физическото поле, предстои отлична работа. Днес всички хора седят и питат: „Кога ще се оправи светът?“ Ако всички хора биха въздъхнали истински, Бог щеше да ги почувствува и щеше да ги чуе, но те още не въздишат както трябва. И Писанието казва: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите. И аз ще ви се изявя.“ Когато човек е в едно вътрешно голямо противоречие, той трябва да се обърне към Бога с всичкото си сърце. Има такива големи противоречия в човешкия живот. Има случаи в живота на човека, когато човешкото сърце така се ожесточи, че той не може да се моли. Има случаи, когато човешкият ум така се помрачи, че той не може да се моли. Той се намира в положението на човек, който има висока температура. Тогава той нито може да се моли, нито може да мисли. В организма на човека става голямо горене. Това горене се дължи на ред органически вещества, които се отличават с голяма неустойчивост. Разумният човек предварително взима мерки. Като разбереш, че са се събрали такива вещества повече, отколкото трябват, ти ще си наложиш някаква диета. Съвременните хора трябва да се подложат на една диета, чрез която да филтрират своите желания, да преработят своите чувства и мисли. Често през ума на човека минават такива мисли, с които той няма нищо общо. Само минават и заминават край него, без да му допринесат някаква полза. Ако някой от вас би отишъл в рая, с какво особено ще се отличава? Ако някой глух влезе в света на музиката, какво ще чуе от тази музика? Нито ще чуе нещо, нито ще разбере. Той ще види само, че ръцете на този човек играят върху пианото, но нищо повече няма да разбере. Казват: „Какво нещо представя Божественият свят?“ – Нищо особено не е, но в Божествения свят има такава музика и поезия, които непременно трябва да чуете, за да имате представа за този свят. Ако чуете някое от възвишените същества от онзи свят, техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор, хората говорят като гръмотевицата. Те кряскат, викат, но гласът им не се чува далеч. Колко далеч най-много се чува гръмотевицата? – Най-много на разстояние 15–20 километра. Ако много викаш и кряскаш, твоят глас ще се чуе най-много три педи над главата ти. Мнозина мислят, че с плач всичко могат да постигнат. Те плачат и казват: „Господи, не виждаш ли нашите сълзи?“ Казвам: Ако вие ценяхте сълзите, щяхте да ги събирате в бутилки. Де са вашите бутилки? Колцина от вас имате бутилки, пълни със сълзи? Значи, това, което не цените, вие го оставяте да падне на земята. Ако вие цените вашите сълзи, вие щяхте да ги събирате в шишета. Значи, Господ цени тъкмо това, което вие не цените. Що са вашите страдания? Според мене, ако вие наистина ценяхте вашите страдания, щяхте да имате долапчета, да ги скриете от чужди погледи. Страданията ви трябва да бъдат добре облечени, като някое красиво, добре облечено дете. Значи, това, хубавото, вашите страдания, вие ги оставяте да ги тъпчат хората. И след това искате Господ да се интересува от вашите страдания. Как може Той да се интересува от това, което вие сами не цените? Когато Христос се молеше в Гетсиманската градина, Той страдаше, вследствие на което от порите Му излизаше пот и кръв. Христовите страдания отидоха при Бога. Питам: Отговори ли му Господ? Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз зная, че това, което правиш, е на мястото. В твоите ръце предавам духа си. Това истинската, това гениалната, това истинската любов. Гениалната любов се състои в това, че при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: „Господи, да бъде твоята воля!“ А сега, когато не стават нещата, както хората ги искат, казват: „Господи, аз не вярвам вече в Твоята любов.“ – Защо? – Защото нещата не стават така, както ние искаме. „Изтълкувай ни тази притча.“ Тази притча седи в следното: Ти не можеш да бъдеш обичан, докато не обичаш. Ти не можеш да бъдеш умен, ако не обичаш. Ти не можеш да бъдеш истинен, ако не обичаш. За да бъде обичан, от човек се иска беззаветна любов, непомрачаема светлина и истина, при която във всички условия на живота да бъдем облечени, с всички да се примирим. Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора, които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в която и той е облечен. Благословен Господ Бог наш.

Dimov Dimcho е в компанията на Dimcho Stefanov Dimov и Damian Dimov. Вчера в 13:32 ч. · Спри! Спри веднага и забрави всичко, което си мислиш, че знаеш и не мисли за това, което си мислиш, че не знаеш! Забрави това, което са ти казали и това което си казал! Забрави чувствата, емоциите, симпатиите и антипатиите! Премахни образите, цветовете, звуците, картините и персонажите от съзнанието си, особено тия, които усещаш, че те атакуват! После премахни подозрителните! После съмнителните! Не забравяй да премахнеш най-вече ония, в които си сигурен, защото те са особено опасните. Не постъпвай, като когато подреждаш гардероб с идеята да изхвърлиш ненужните дрехи и накрая всичко се озовава обратно в него. Отдръпни се встрани, направи от цялата тая фалшива, невярна, лъжлива и измамна познавателна каша бала, подобна на ония с боклука и я изхвърли без право на завръщане! Махни това нещо, защото то не е част от теб, а е създадено, за да забравиш най-най-най-важното - свободата да мислиш свободно. Никой не може да е господар на твоята мисъл, ако ти не му позволиш. Права имат ония, които са нарушили законите на свободата. А ние сме родени свободни и сме длъжни да сме свободни. Минаха две години в тежка и скъпа война срещу нас и свободата на нашата мисъл, с която се раждаме и която ги вбесява. Тяхното желание е да станат господари не само на действията ни, на здравето ни, на живота или смъртта ни. Те желаят да мислим това, което на тях им се иска. Това е най-голямата им мъка още от времената на Сократ, Христос, Еразъм. До днешни дни нито за миг не са намирали покой от крайно тревожния и неприемлив за тях факт, че дори да ни сложат окови на краката, дори да пуснат лъвовете или дроновете, дори да ни разпънат или прострелят, те не са господари на това, което се случва в нашето съзнание или в резултат силата на нашата воля. Никога не са спирали да се борят срещу мисъл и воля, защото с мисъл и воля се осъществява свободата, с която се ражда и живее всеки човек. Постоянният страх, който сеят има една единствена цел - отнемане на свободата на мисълта. Нищо друго. Защото свободната мисъл означава свободен човек, който не подлежи на манипулации и поробване. Толкова е очевидно, че много хора не са способни да видят и осъзнаят тоя съдбоносен факт. Виждам приятели, с които две години сме от едната страна на барикадата срещу лъжливата пандемия и нейните функции. Това бяха хора с трезво и аналитично мислене, които забелязваха всеки опит за измама, но изведнъж се извади другата гъдулка, на която засвири старата песничка „умират хора“ и тези приятели се хванаха на уловката на войната. Събитията в Украйна се дирижират от същите палячовци, които бяха свръхзагрижени за нашето здраве. Байдън все още опитва да наложи задължителна вак$инация в УСА, Австралия и Канада са превърнати в социална помийна яма, Европа се ръководи от назначена група банкстърски лобистери, Китай си прави някакви неща много отдавна, покровителстван от федки и рокфетки, Путин играе някакви свои игри на монополи. В ход е страховито безобразие, което води до ново разделение. Създадени са академично обосновани условия за образуване на групово мислене, а груповото мислене е враг на свободата, защото участниците в групите са катализатор на разделението. Има ли групово мислене човек загубва разбирателство със себе си, разбирателство с другите хора, загубва хармонията със средата, загубва вярата си и упованието в Бог, и като следствие, загубва свободата си. Груповото мислене е тиня за съзнанието, защото групата има свои правила и изисквания, превишаващи по важност не само мисълта на члена на групата, а и на самата истина. Симпатизант на нато, евроатлантическите ценности, русия, украйна, китай и прочие няма шанс да се добере до истината, защото неговите симпатии я отричат. Лукав и подъл феномен е груповото мислене. Така е нагласено, че превзема цялото познавателно пространство в групата. Членовете на групата доброволно са отказали от мисълта, защото групата вече мисли вместо тях. Групата създава усещане за сигурност, когато се спазват нейните правила, но също така създава страх от света извън нея. А страхът е враг на свободата. Защото страхът е подчинение и приемане на чужда воля. Свободата е кураж, знание и истина. И докато заетите със защитаване интересите на групата полагат кански усилия да вярват в някаква „частна, изфабрикувана истина“, пропускат да забележат, че мисълта им е окупирана от измама. Симпатиите и антипатиите образуват групи, превръщащи хората във враждуващи слепци, спуснали се стремително по склона на груповите заблуди. Единственото спасение от това бясно, емоционално препускане е незабавно напущане на груповото мислене и решително прочистване на емоционалните категории и понятия, които стоят в основата на групизма. Само така можем да придобием усещане за свобода и да станем господари на живота и мисълта си. За целта наистина е нужно всеки човек сам да извърши зануляване и пълен рестарт на понятията, познанията, илюзиите и измамните ценности. Зануляването трябва да го направим ние, като занулим в съзнанието си всички заблуди, идоли и сенки, с които шепа душевноболни индивиди ни държат в подчинение. Чрез заблуди и идоли сме увлечени да участваме в театралните постановки, във футболните мачове, в политическите препирни, във финансовите игри, в кариерното израстване, в телевизионните състезания и прочие схеми от най-разнообразно и неочаквано естество, като всичко това е измислено, за да замъгли простичката и очевидна истина, че ние сме родени свободни и сме длъжни да сме свободни, защото това е присъщо на човешката природа. Ако не сме свободни, просто не сме хора. Толкоз.

royalrife прав си до толкова до колкото говорим за Божествената Любов . Но в случая ,,в много хора любовта ни ще събуди омраза и противодействие" се визира любовта до колкото хората я разбират и проявяват .Ти без да забележиш изказа думи на съгласие ,,Тези, които разпнаха Исус, в следващото си прераждане приеха Учението Му" А упорстваш че разпъването не трябвало да го имаме в предвид .За такива постъпки става тук въпрос .За на неразумноста на хората . На това че неразбирайки някои правят меко казано глупости .Може да се обясни и така : Изпиваш съчувствие към наплашено/страхливо куче . Говориш , говориш и решиш та посегнеш да го помилваш .А то по инерция на страха , те ухапе .Да , защо пък да го милваш ?Обичай си го от далече . Но тогава как да го извадиш от капана в които е ? Да Бог със Любовта си действа по друг начин . Но ние се учим .А в ученето различаваме различните степени/проявления на любовта . А най тривиалното , ревноста . Има още много които я смятат за проява на любов .Те също ще отвърнат на любовта с омраза . Така е в днешния ред на нещата . Такъв е етапа в осъзнаването ни . Омразата е резултат на неразбиране , както подчерата Станимир .. То нали всичко по света е резултат на Божията Любов . Всичко . Без тази Любов нямаше да има нищо . Нито човека , нито най греховните му прояви .И ада и рая . И тъй като си въобразяваме , че Той не е имал намерението да се избиваме по между си . Уточняваме , че всичко лошо си е наша заслуга , въпреки това повтаряме , Той всичко е промислил . Итината е че всичко съществуващо , допуснато в живота е нужно . От нас зависи , ще се стараем ли да го разберем , като същевременно знаем за недостижимоста на божествения промисъл . Грешиш . Хората не са отмъстителни . Те проявяват в някои случаи това качество .

При нас , хората , има едно такова положение .За да го има хубавото , там трябва де е и лошото . Те двете винаги са близо във времето или пространството . А Станимир е прав , щото съм чувал думите --за какво ми е обичта на този ( клошар). Да не споменавам и отношението към домашните любимци .То кучето се върти , маха опашка и гледа почти с любов. С поведение показва радоста си към човека . А той го подритва с ругатня , да не се мотае в краката му . А ти ,,royalrife" показа една особеност на любовта . Тя както казваш винаги дава добри плодове , но често много по късно . Първо ще си отмъстят , че си нарушил спокойствието им . Пък после и паметник може да ти издигнат . То , Любовта винаги е отношение всеобхватно . Тя разпределя според нуждите , не желанията . И когато има навик на лакомия , няма начин да не се засегне и завиди на доброто към другите .

При социализма информацията течеше по други канали , което правеше живота да изглежда различен . Обикновена илюзия Покрай йога спрях консумирането на мръвки .Станах вегетарианец . То сега има много и различни наименования .Но това ме привлече към непознатия но често споменаван , Дънов .Вече ми бе станало интересно устройството на света . Нямах време да се занимавам но виждах че християнството бе по целия свят . Значи имаше ресурсите да доминира и определя живота на планетата . Отделните религии макар в сърцевината си подобни , да не кажа еднакви , бяха и противоречащи си . Та в книжките с беседите на Дънов открих единството , по точно обединителната сила , на практика присъстваща във всички духовни течения . Но там тя , Любовета , бе само част от всичко . До като при Дънов , Любовта е във всичко . Тя е спойката защото , тя е импулса за сътворение и помирение на антагонизмите . Без нея нещата се разпадат .

Азерски газ за България