АлександърТ.А.

едно стихотворение на Вазов от сборника ,,Нови екове" 1916 г. О, руси, о , братя славянски , защо сте вии тука ?Защо сте на полята балкански немили , неканени гости ? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вии настървени, на грозни зовете ни битки ! Желали би вас да прегърнем и тоз път, сърдечно , горещо . Но взорът ви свети зловещо...Как ръце сега да разгърнем? О , руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен , високо ви ликът поставях във мойта душа, в мойта песен ! Вии някога знаме Христово строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак , не ви мразим(не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода стократно ни любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд и с близък упорно и няма нии врат да превием пред никакво иго позорно! О колко , ви братя , жалея! О как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! пп

http://svetovnizagadki.com/шефът-на-роскосмос-заплаши-българия/?fbclid=IwAR1VdhXMg2grqbUpJIUhI0H2zqQqDj7lRHWI3czTVMOwMEy46952GjAcv9U Отговор от Росен Петров във вестник ,,Клуб 100" : Изказването на шефа на ,,Роскосмос", за ракетата ,,Сармат" и страхливите българи не заслужава внимание заради наглоста и безпардонноста си. Но нещо ме дръпна за ,,опашката". Може би защото и аз като всички българи над 50 съм итраснал с ,,Ну погоди" ,,Чебурашка" ,,17 мига от пролетта". Руската висша чиновническа каста минава всякакви разумни граници ,И да не се чудят как се е родила русофобията по нашитв земи . Вие руската висша класа сами си я родихте и отгледахте . Точно ето така чрез грубост и арогантност , защото докато един майор Горталов е висял набучен на османските щикове край Плевен , а един подполковник Калитин пада в защита на Самарското знаме и България , после маса нахални ,,наместници" са размахвали нагайката и са искали ,,Задунайска губерния" . Благодарим за пролятата кръв и костите на войниците от руската императорска арния , Вечна памет на падналите за нас но хайде спрете с поученията и заплахите . Над 500 паметника е издигнал народа ни в знак на признателност, над 35 селища носят името на руски войни или части ,улиците иплощадите с такива имена не мога и да ги преброя , катедралния ни храм носи името на свети Александър Невски ....И изведнъж някои имащ се за руски политик с исторически познания , ще ни плаши и обижда .Рогозин в същност поруга българската признателност .Мдаа... поомачкаха ни в последните столетия .Натикахте заедно с другите ,,велики" сили , навремето най големия народ на балканите в едни 111 хил . кв. километра .Мда... сами допуснахме огромни грешки . Мда ...ние все гледаме с взор към поредния голям брат .Мда... елитът ни доста често се държи угоднически още от 1941г. че и до днес . Но страхливи ние българите не сме Може да сме поомачкани но не и страхливи . Страхлив е онзи имащ се за мега сила а единствено плаши света с всеобща гибел . ,,Уплашете" света с възход и просперитет а не с ядрена зима . Гагарин е по-заразяващ пример от ,,Сармат", А ,,Сармат" е само страх .И ако ние сме страхливи то вие , голяма част от руския елит, сте наистина ,,неблагодарни" към нас българите . Неблагодарни сте за буквичките и православието дошли от нашите земи при вас . Неблагодарни сте , че старобългарския даде езиковата норма на руския , иначе щяхте да списвате с други буквички и думички в туитър и телеграм . Неблагодарни сте за Велики Преслав без които нямаше да я има и белокаменна Москва .Неблагодарни сте за другата България , онази край Волга и Каспииско море която ви пазеше от монголите .Оная която ви научи на търговия , строителство и донесе при вас друга цивилизация , ислямската . Онази която сега наричате Татарстан. Онази от чиято ,,булгарска" аристокрация доиде огромна част на руския елит . Четете книгата на големия историк и археолог Алфред Халиков ,, 500фамилии от българо-татарски произход "Вижте кои са вътре от Суворови и Кутузови до Бердяеви и Тургеневи . И даже московския Кремъл е копие на Казанския Кремъл . А Казанския Кремъл е 100% дело на волжките българи .Красивите кубета на руските че и украинските православни църкви със своите характерни извивки идват точно от България край Волга . Образно казано от Дунавска България е дошъл кръста а кубетата от Волжка България ( между другото тя никога не се е наричала така . Нричала се е само България или Велика България . Това е заметено под килима ) Да големи сте , огромни сте , но в историята сте същи като вашите дружки ,,северомакедонците", все обичате да присвоявате .Вместо старобългарски му казвате църковно славянски . Вместо българи кавате татари .. Четох че прадядото на Рогозин генерал майор Николай Миткевич Жолток , (май от полски произход) известен белогвардейски офицер в щаба на барон Врангел , починал в емиграция в Югославия .Интересно как ли се е спасил дядото на Рогозин бягайки от болшевиките , как е стигнал чак там ,,прелитайки" пешком с българска помощ . През България която приютява десетки хиляди руси подгонени от новия режим . А що се отнася до ракетата ,,Сармат" , не знам защо сте я кръстили така . Сарматите и българите са много близки племена и народи . Да ни плашите с ракета , с името ,,Сармат" е все едно да ни плашите с ракета на име ,,Кубрат" . Преписах надявам се точно .

няколко цитата от една полезна за днешното веме беседа :

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) В името Божие Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета 18 глава от Евангелието на Матея. Когато чете стари работи, човек трябва да знае, как да ги превежда. Това започва в онова време преди 1918 г. Всеки човек трябва да има по един трансформатор в ума си. Светлината, която влиза в ума му, всяко чувство, което минава през сърцето му и всяка постъпка, която извършва, трябва да се трансформират. Ако не знае как да ги трансформира, той ще се намери в чудо, т.е. в трудно положение. В онова време дойдоха учениците при Исуса и казваха: „Кой е най-голям в царството небесно?“ Този въпрос интересува и сегашните хора. А Исус повика едно дете, та го постави посред тях и рече: „Истина ви казвам: Ако не се обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в царството небесно.“ Човек, колкото и да е голям на земята, на небето и с микроскоп не можеш да го видиш. Като се качва на небето, човек трябва да бъде десет пъти по-малък, отколкото е в действителност. Но като слиза на земята, пак трябва да бъде десет пъти по-малък от това, което е на небето. Та като отива на небето, човек трябва да бъде като дете – да не носи никакъв спомен от земята. Човек може да носи със себе си само знанието и опитността си. „И тъй, който смири себе си като това дете, той е най-голям в царството небесно.“ Следователно човек трябва да се смири толкова, че всяка най-малка мисъл, всяко най-малко чувство и всяка най-малка постъпка в себе си трябва да ги зачита, да не мисли, че и без тях може. Не казвайте, че вие знаете тия работи. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си. По-добре ти е с едно око да влезеш в живота, а не да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла огнен.“ Казвате: „Как да извадим едното си око?“ Че вие имате само едно око, второто ви око е изкуствено. Защо трябва да лъжеш хората с изкуственото си око? Извади това око и го хвърли навън. Нека хората знаят поне, че ти си с едно око. Това изкуствено око и без туй не ти върши никаква работа. То е непотребно. Извади го и го хвърли навън Христос говори за непотребното око на човека. Имаш два ума, единият е непотребен. Извади го и го хвърли навън. Имаш две сърца: едното е добро, а другото е лошо. Извади лошото сърце и го хвърли навън. Тъй щото, когато Христос казва да извадиш едното око, Той няма предвид да извадиш единственото си око, но от двете да извадиш едното. Двете очи развалят работата. Казвате: „Какво ще стане, като извадим едното си око? На какво ще замязаме?“ Ето на какво ще замязате. Братът е с едно око и сестрата е с едно око. Съединете едното око на брата и едното око на сестрата и ще имате две очи – нищо повече. „Гледайте да не презрете едного от тези малките.“ Малките, това са служителите, ангелите, които наблюдават всичко, каквото хората правят и отиват да казват на Господа. Един ангел ще дойде и ще те задигне от земята. „Рабе лукави, всичкият онзи дълг ти простих, понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да помилваш служителя си, както помилвах аз тебе?“ Сега да сме на ясно. На всеки едного от вас, на когото Бог е простил десет хиляди таланта и той е длъжен да прости на този, който му дължи сто пенязи. Обаче, на онези, на които нищо не е прощавано, те са свободни да правят, каквото искат. Като е дошъл на земята, човек има за какво да живее. За четири неща трябва да живее човек. От сутрин до обяд той ще живее за радостите си. От обяд до залез на слънце, той ще живее за скърбите си. До среднощ той ще живее за несполуките в живота си, а от среднощ до изгрев той ще живее за сполуките си. За тези четири неща, именно, човек трябва да живее. Нещата в живота се обезсмислят, защото някой човек е изгубил тяхното предназначение. Запример, ако изучавате някой чужд език: френски, немски или английски, англичанинът, французинът или германецът няма да ви разбират, ако не можете да произнасяте думите правилно. Запример: Французите произнасят думата „инактивите“, която означава бездействие. Същата дума на английски означава „инактиф“. Българинът пък казва „бездействие“. Значи, французинът е турил на тази дума на края ѝ буквата „е“ – значи, отворена е тази дума. Англичанинът пък я е затворил. Значи, едната дума е отворена, а другата – затворена. Какво означават отворените и какво – затворените работи? При затварянето работите стават отвътре, а при отварянето – отвън. Французинът е способен отвън да направи всичко, но дойде ли да направи нещо отвътре, той се намира в трудно положение. Англичанинът пък точно обратното: отвътре той прави всички работи много добре, но дойде ли до външните работи, там се намира в затруднение. Англичаните са доста сръчен народ. Но като дойдат до външната страна на нещата, там всичко развалят. Питайте българите да ви кажат, колко работи им развалиха англичаните. Запример, те им развалиха Сан-Стефанска България. Не че те съзнателно искаха да развалят тази работа, но щом дойдоха до външно положение на нещата, умът им не стига там. В името Божие

Ето идеята споделена от Дънов : Без много тълкуване можем да кажем , че човек на земята има само себе си . Само на себе си истински може да разчита . Всичко друго което ни заобикаля са условия или илюзии както го наричат индииците .Когато сме в затруднение само към това себе , можем да се обърнем за да получим най точния отговор , най добрата помощ .

Абсолютно вярно . Ще извиняваш че ще изкажа мнение за теб , но мисля че даваш повече вяра на обикновенни хора . С тях може лесно да се подлъжеш . Според мъдреците , човек е добре да има високи идеали . Да са му ориентир и посока на стремежите .А високите идеали се показват от единици . Останалите са фон и не си заслужава да ги взимаме на сериозно . Освен , ако това е задачата , да изследваме разклоненията по пътя . Много е важно да се знае , как се работи със злото . принципа е един и той е следствие от това с което разполагаме . А ние имаме само мислите си , усещанията и преживяванията .Само с тях можем да изследвам света , не с това , за което ни казват или учат . Важното е това което лично можем да потвърдим . Така че какво значение има проповедта на някой , ако думите за нас са абстракция ( мисъл откъсната от природата). Ако не можем да почувстваме или усетим някакво потвърждение на думите .И няма значение колко истина или лъжа има в проповедта ,защото сетивата са добра преграда за всякакви внушения . А ако съм утвърдил вярата в собствените усещания , ще съм възможно най независимия .Защо да вярвам в духове и тем подобни които обяснения са ми непонятни . Мога лесно да вярвам в чувствата които изпитвам и които мога да проследя как се променят от външни и вътрешни влияния . Любопитаството към нечие обяснение може да внесе само абстрактни образи без тази точка на достъп до реалната ми същност . Тази точка има общо с волята . Самия човек сам определя на кое колко да вярва . Нали всичко съществуващо идва от един източник . Разликата е в тълкуванията , в обясненията на фактите . Човек с воля си , или ако позволи да му внушат , сам дава вярата си на едно или друго . В смисъл , че може да определи кое е по близо до Бога и кое не . Никой и нищо не може да наложи своя воля на някого . Могат да го подлъжат да даде , точка на достъп . Извадих думите : Това е решението , при положение че той е базиран на възможно най възвишените идеи удовлетворяващи както вътрешния така и околния свят . Идеи които сплотяват живота в една общност позволяваща на всяка своя частица да бъде свободна и се чувства значима и нужна сред останалите . Приятен ден и благодаря за споделеното .

Текущи събития коментирани според астрологията .

Интересна ми е темата защото вече срещам мъже на по 40 г. потдържащи безкосмени тела .Е сигурно остарях като си мисля за това , като свръх абсурдно . Абсурдно е приемането и загубата на толкова усилия и време като за нещо полезно . Но така се възпитават вече , че е носрмално младежа да има физиономия на муджахидин , или на детско дупе . Не ми изглежда вероятно да е само от постоянните реклами , за супервида на лъскавото женско тяло . Но ето какво е казал Дънов по този въпрос : за в бъдеще ,

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) Ще дойдем Отче наш. В началото бе словото. Ще ви прочета само един стих от Евангелието, вие ще го намерите, къде е. Понеже сте учени хора, няма да ви казвам къде се намира. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище у вас.“ „Ако думите ми пребъдват във вас и вие ще пребъдвате в мене. Тогава и аз ще ви се изявя.“ Това е казал един от великите учители на своите ученици. Духът Божи. Прочетете я , прекрасна беседа .Забелязал съм как някои беседи идват , като че ли точно , на мястото и времето , най подходящо . Мисля , това зависи не от полаганите усилия , а от интензивноста на случващите се събития . Т.е. от сбора на усилия плюс външни условия . Те, събитията , е добре да са с определено натоварване , нито много интензивни , нито много приспиващи . Запишете си следното изречение: „Господи Боже наш, пребъдвай в мене да изпълня волята Ти!“ Благословен Господ Бог наш.

Неделни беседи - 1938 г. , 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) Неизбежният път Отче наш. Ще се развеселя. Ще прочета от 15 глава на Матея 29–30 стих. Духът Божи. И дишането се подчинява на известни закони. Ако човек диша плитко, той не може да се ползува от приетия въздух. Ако диша дълбоко, въздухът, който приема ще може да извърши добра работа. При това, не само да приема дълбоко въздуха, но и да го изпуща бавно, а не като пушкало, изведнъж. Такова бързо дишане и издишане не може да допринесе никакво благо на човека. Човек не знае колко клетки имат дробовете му и всяка клетка се нуждае от въздух, от условия на живот. Като диша, човек трябва да напълни всички свои клетки с въздух. Този въздух трябва да остане в човека не по-малко от 40 секунди, от 50 секунди. При това положение този въздух ще произведе в човека това, което никой друг не може да произведе. Сегашните хора, които са толкова нервни, често се оплакват от помрачаване на ума им. Защо става това? Защото в дихателната им система се заражда особена енергия, те искат да свършат много работи. Те искат да станат гениални, да правят, каквото искат. За това се иска голяма мозъчна сила. Запример, за да държите една реч, знаете ли колко енергия трябва да изразходвате? Отде ще вземете тази енергия?Вие можете да я вземете от въздуха. Но за да се възприеме тази енергия, нужно е знание, понеже понякога тази енергия се намира в по-голямо количество, а понякога в по-малко. При изгрева на слънцето тази енергия е по-изобилна. Към обяд тя е в недоимък, а вечер, когато хората спят, тя, енергията отново се набира. Сегашните хора прекарват по цели нощи на забавления. Когато трябва да почиват, те прекарват на забавления, вследствие на което разстройват здравето си. Правилно е, когато човек напусне работата си, да прекара цял час в размишление, не да мисли за това, как ще преживее, но да свърже мисълта си с един висок свят. Той трябва да има една трезва мисъл. Той трябва да се свърже с този чист свят, който аз наричам свят на планини и на гори. Както чистият въздух е необходим за дробовете, така и с мисълта си човек трябва да се свърже с онзи чист и възвишен свят и да приеме от него онази енергия, която е необходима за неговото здраве, за неговите мисли и чувства. Като правите това, на другия ден вие ще се чувствата освежени и бодри. Казвате: „Този свят, как да го пипнем, да се уверим в неговото съществуване?“ Вашите сетива, на които разчитате не са голям авторитет. Вие можете да имате едно впечатление за този свят, както и за много други неща по интуиция. Това впечатление Ще бъде по-вярно, отколкото ако е възприето чрез сетивата. Има хора, на които това чувство е силно развито. Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае, какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуиция няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпросът в писането. Това е въпрос на усещане. Както геометрикът взима линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така този, който има интуиция смята и измерва нещата. Между правите линии и ъглите има известно съотношение. Дайте на геометрика една права линия и един ъгъл и той веднага ще направи своите изчисления заключения. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите. Онова, което има да стане с човека е много добро. Мнозина се безпокоят да не изгубят дома си или да не изгубят положението си, къщата си. Няма какво да се безпокоите. Има неща, които можете да носите със себе си, но има и такива, които не можете да носите със себе си. Ако отидете в странство да учите или да се разходите, ще вземете ли със себе си своя кон или своя вол? Колкото и да ги обичате, вие ще ги оставите у дома си и ще тръгнете сам. Вие се безпокоите, че като се върнете от странство, дали ще намерите къщата си и говедата си на същото място, дето сте ги оставили. Някой казва на своя познат: „Слушай, пази се да не станеш много религиозен, защото ако станеш такъв, къщата ти. и всичко, което имаш ще отиде.“ Че къщата ви ще отиде, това мога да ви подпиша предварително. Дали ще станете религиозен или няма да станете, къщата ви ще отиде. Дали си религиозен или не, все на онзи свят ще отидеш. Разликата е само в това, че ако си светски човек, ще бъдеш в положението на евреите, които гонят днес от Германия и от Италия. Като отидат на онзи свят, ще ги интернират и ще кажат: „Такива не искаме тук.“ Като отидеш там веднага ще прегледат паспорта ти, какво е писано на него. И като намерят, че паспортът ти е фалшифициран, веднага ще те изпратят назад. Какво ще правиш тогава, като слезеш на земята? Ти ще намериш затворена вратата, през която са те пуснали да излезеш. Ти хлопаш на вратата, никой не те чува. Отиваш при домашните си и там хлопаш, пак никой не те чува. Ти обикаляш около тях, гледаш, че всички се нареждат около масата и започват да ядат, а на тебе не дават. Ти се чудиш, какво стана, че тези хора, които обичаше, не те виждат и не искат да знаят за тебе. Всички се смеят, говорят, после отиват да си лягат, а ти минаваш и заминаваш край тях, като че нищо не става. Как си обяснявате всичко това? Вие казвате: „Това наистина вярно ли е?“ Ще го опитате. Като ви изпъдят от онзи свят, както пъдят днес евреите, тогава Ще разберете, вярно ли е или не. Ако не те изпъдят, пак разбереш, вярно ли е. Защото законът на Духа изисква да имаме прави отношения към него. Между праведни и грешни хора права връзка няма. Никой не може да образува права връзка между себе си, ако е праведен и грешния. Всеки, който се е опитал да създаде една права връзка с един грешник, той сам си и създавал най-големите нещастия в света. Защото този въпрос, именно, за образуване на права връзка между праведни и грешни, е въпрос само на Бога. Само Бог е в състояние да образува тази връзка. Хората сами не могат да образуват тази връзка. И тогава, каже някой, че е спасил един човек, той се лъже. Човек човека не може да спаси. Не си го спасил. Ти си му взел парите, лекувал си го, но не си го спасил. После човекът пак умира. Да мислите, че можете да спасите човека, това е едно заблуждение. „Ама аз мога да помагам.“ Че можеш да помагаш, това са дребни работи. В този смисъл да помогнеш на човека, да го спасиш, това значи да внесеш в него онези условия, да поддържаш неговите идеали. Това е прерогатив само на Бога. Неизбежният път

Ще кажа как постъпвам .На скоро срещнах и съвет от Дънов , когато срещнем необяснимо , да не се изтезаваме , а го оставим на страна . Все някога ще му дойде времето . Та първо се интересувам само от доказани исторически личности . Дънов и Щайнер са най достоверния источник все още малко манипулирани .Те са ми мярката . Другата мярка е вътре в мен , посвикнах да я разбирам .А третата мярка е времето .Да времето на това тяло не е безкрайно . Нужно е да се огранича с най необходимото . Няма време за нищо излишно .Например като ученик учех англииски с четворка . 20г. по късно се сетих , че удачно да го знам пимено и устно . Два пъти започвах и нещо се случваше и прекъсвах . После руския го разбирам но за езотерика е непоносимо защото са нужни нюансите . Ето сега пека питка , улисах се тука и я изпуснах . Утре ще видя става ли за ядене . А такива информации където си показала ги преглеждам само ако имам свободно време или за да сравняване това което е в мен . За преповтаряне и доискосуряване .Ето само първата част от посочения адрес : Актуално в светлината на Сегашната война и разправиите в парламента .Помощ ли е да помагаме на по слабия или негативно вмешателство .От гледна точка на планетата населена с държави добре е най бързото потушаване , на вече продължителния конфликт . Друго би увеличило разрушенията и опасноста от разрастване ................ Но да се върнем към текста . Първо , всичо е вмешателство . Бях изненадан от писаното на Лев Толстой . Децата ги манипулирме от раждането още . Такъв е този свят , двуполюсен и те трябва да продължат от там до където сме стигнали .Това е за разбирането му , не манипулирането което наричаме цивилизоване . Второ , негативното е субективно( и този текст го доказва) . Значи просто нюанс на вмешателство . Ориентира винанги е любовта , дори и така както си я представяме в най извисените си представи . Ако някое действие не произтича от любовта , нещата не са на добре . Та този текст не ми върши никаква работа .Отделни изречения изглеждат верни но не ми харесва стила . Например това ---,,позитивната добра воля"----странно

Изкуството (на старобългарски : искоусъ – опит,изпитание е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетичен цел, но също така и комуникативни чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, показващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени с печалба тази красота и емоционален заряд [3] В най-общата си форма тези дейности се включват на произведенията на изкуството, което към вида на изкуството, изучаването на историята на изкуството и естетическото разпространение на изкуството. Изкуството е компонент на културата , което разбира разбирането за икономическите и социалните основи, както и предаването на идеите и ценностите, присъщо на всяка човешка култура в пространството и времето . Обикновено се смята, че ритуалът на хомо сапиенс , изкуството първоначално придобива върху функцията (палеолитното изкуство), но тази функция се променя с развитието на човешките същества, придобива естетически компонент и социална функция, и образователна, търговска или просто декоративна. Идеята на изкуството да остане предмет на дълбоките спорове, тъй като неговото определяне е открито за многобройни интерпретации, които варират в зависимост от културата, движението или обществото, за които срокът има специфично значение. Думата изкуство има широко значение – кулинарно изкуство, медицинско изкуство, бойни изкуства и т.н. В това значение е синоним на способности, умения, талант и опит. Изкуството обаче често се разглежда като икономическа дейност на предприятието, което произвежда серия от предмети (производство на изкуството), които са значими и особено цел е особено естетическа. Изкуството се разбира като средство за човешко изразяване на творчески характер. В модерното използване след 17 век, когато естетическата точка е от първостепенно значение, художествените изкуства са отделени и се отличават от придобиването на умението на човека като цяло, като декоративното или приложното изкуство . Изкуството може да се подобри с понятията като мимезис (образ на реалността), разказване (разказване на историята), израз, комуникация на емоциите или други качества. По време на романтизма изкуството се възприема като „специална на човешкия ум да бъде разделен по религия и наука“ Въпреки че е определено за това, е изкуството се оспорва и се променя с течение на времето, общите описания на споменаването на идеята за творчески и технически умения, произтичащи от човешкия индивид и творчеството. Естеството на изкуството и с него понятията, като творчество и тълкуване се изследва във известния философски отрасъл, като като естетика . Как говориш като нямаш мозък ? --Попита Дороти . --Не знам . Каза плашилото,--Но тези , които нямат мозък , обичат да говорят ... ,,Магьосникът от Оз " ПАТИЛАТА НА ЕДНА "ПОЕТЕСА" Аз па, са да ви разкажа моята патила, че животът ми протече, като в приказка, аз съм млада поетеса към петдесет, англичанин ме ареса - убав и напет. Той реши да ма покани, тъй като като да видиш свет, нарамих чушки и буркани, капачки и оцет, трушийка да му спретна блага, че нямал си жена, чорапите да му закърпя, та купих и игла. Багажа с най- последното, дойде и моя ред, отидох на фризьор, гореща, вредих се най-отпред: Косата по английски!! - казах, със лимба на челото, мустака да го изтъните, а вЕждата да е в едно. Излязох първа убавица от модния салон, една красива кукувица, със новия бретон, вървя по улиците и важни всички гледат мен, мама английска - ще сполуча със тоз красив ерген. Запътих се към евро мола, за него да се пременя, бельо си купих - розови кюлоти, сутиен за сто лета, напъхах се в лилави гащи на малките морави цветя, облякох блузка на райета и ле- ле - аз летя. Е, те ме те, у Англията вече, ослушвам се за това ерген, а той като видя ме, мили Боже, попадна мигом в плен, загуби си гласа на човека, изпадна във захлас, а аз усмихнах се щастливо и го почерпих с праз. Та каза ми да го изчакам малко, да донесе един букет и пръстен, и бонбони дори, и питчица със мед... Та още чакам да се върнеш, вися от месеца тук, добре, че имам във торбата домати, чушки, лук. автор: Цветелина Стефанова Съвременно : ,,Не е срамно мъж да плаче . Срамно е когато му се размаже гримът ." ,,Добре че дойде демокрацията и тези варварски времена , когато правеха саламите от животни , отминаха ." ,,Кат, обърнеш гъза на запад ,спират газа от изток !"

приятно ми е да ти отговоря на въпроса . Интересна е препратката , че в универсисета се изучават духовете . А рационалното обяснение има един праг в психиката . Преминава се когато приемеш съществуването на вълни/сгъстявания и мисли/идеи , като свободно реещи се в пространството . На човека е дадена силата да изгражда и усилва концентрацията на вниманието и волята с която да го прави .Значи всеки може да се научи по своя воля да контролира мислитс а от там и чувствата си . Така става по малко зависим от външни въздействия .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) На двама господари Отче наш. Махар Бену Аба Ще почета 16 глава от Евангелието на Лука 1–14 стих. Ще говоря върху 13 стих: „Никой слуга не може на двама господари да слугува.“ Духът Божий. От прочетената глава аз ще се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използуват. Днес както да се говори на хората, все криво ще разберат. Тук се повдига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос. Господарят извика домостроителя и му казва: „Що е това, което слушам за тебе? Казват, че си постъпвал несправедливо. Повече не искам да бъдеш домостроител при мене.“ Тогава домостроителят извика всички длъжници на господаря си и плати част от дълговете им. Тази постъпка се хареса на господаря му и той видя, че домостроителят е умен човек, знае как да постъпва. Христос взима този пример не от живота на светиите, но от живота на един обикновен господар и един обикновен работник – домостроител. След това Христос казва: „Направете си приятели от богатството на неправдата.“ – „Как ще си направим приятели от богатството на неправдата?“ Какво ще кажете, желязото досега не е ли било неприятел на човека? С железни предмети хората се убиват, колят, измъчват, какви ли не още злини не си причиняват. Желязото причинява хиляди злини на човека. Но какво ще стане с този неприятел, ако човекът може да го превърне в злато? Ако можете една печка да я превърнете в злато, тя ще направи големи добрини на хората. Това е искал да каже Христос със стиха: „Направете си приятели от богатството на неправдата“. Това значи: превърнете желязото в злато. Това е алхимията на живота........................................ „На двама господари.“ В тази глава Христос изнася един личен спор между господар и слуга. От постъпката на слугата Христос казва на учениците си: „Бъдете и вие толкова умни като него да си направите приятели от богатството на неправдата.“ Това значи да обърне човек неприятелите си в приятели. Един евангелистки проповедник проповядвал в една аристократическа църква и казвал на своите псалми: „Аз вярвам в това обръщане на хората, в което едновременно с тях и кесията им се обръща.“ Ако човек се обърне към Бога и кесията му се обърне заедно с него, това обръщане е право. Но ако той се обърне, а кесията му не се обърне, в това обръщане има нещо неразбрано. ....................................................... Всички противоречия в съвременния живот се дължат на това, че хората служат на двама господари. Или по-право противоречията в света се дължат на това, че съществуват двама господари. Ако тези господари са умни и са съгласни помежду си, вие можете да им служите. Но ако тези господари са в постоянно състезание, единият заповядва едно, а другият – друго, как ще им служите? Ако на единия от тях услужиш, другият ще се сърди. И тогава, ти трябва да седиш на едно място, да чакаш, да видиш кой от двамата е по-силен. Два вълка се борили за една овца, а тя седи и гледа, кой от двамата ще победи, кой от двамата е по-силен. В това време минал един мъдрец и казал на овцата: „Защо седиш и гледаш, кой ще победи? Плюй на краката си и бягай, не искай да видиш, кой от двамата ще победи.“ Същото положение е и по отношение на вас. Два вълка, т.е. две мисли се борят във вас. Вие седите и гледате, коя от двете ще надделее, коя от двете ще победи. Не, плюйте на краката си и бягайте оттам. Там да ви няма. Вие не трябва да ставате арена на тия две мисли, които се борят във вас. В това време, когато те се борят, ти трябва па изнесеш главата си навън и когато те престанат да се борят, тогава можеш да видиш коя от тях е надвила. Който е победил, той все ще те намери някъде. Ако не може да те намери, въпросът и така ще се свърши.............................................................................................. Във време на война дойде при мене една бедна вдовица да се оплаче, че страда от треска и няма пари да си купи цяр. Тя казва: „Какво да правя, положението ме е такова, че не мога сега да си помогна. Ако бях богата, ако разполагах с пари, щях да си купя лекарство и щях да оздравея.“ Аз я изслушах и си помислих: „Да и дам пари, ще я обидя.“ Тогава и казах: „Сестра, ще ви дам един съвет да се лекувате с него. Ето какъв ще бъде съветът: Представете си, че имате в джоба си сто лева. След това, ще си представиш, че отиваш в една добра аптека и казваш на аптекаря да ти даде цяр за треска. Той ти дава цяра, а ти му плащаш сто лева. Взимаш лекарството, отиваш у дома си, изпиваш го и след малко време се усещаш съвършено здрава.“ Тя ме погледна зачудено, помисли, че се шегувам с нея. Казвам ѝ: „Направи опита и след това ела да ми кажеш, какъв резултат имаш.“ Тя си отиде и на другия ден дойде да ми каже, че направила опита и треската ѝ минала. Казах ѝ след това да не казва опита на другите, да не се сърдят аптекарите. Но този опит може да даде резултат, само ако човек вярва. Ако не вярва, треската не само, че няма да мине но ще дойде още по-силно. Този закон работи, само ако се приложи без никакво съмнение и колебание. Тогава в него няма никакво изключение. Ако човек мислено може да изпълни този опит, да си представи, че има в джоба си сто лева, че отива в аптеката, че купува лекарството и го изпива, той вижда, че мисълта, изобщо, е по-силна от всякаква треска, от всякаква болест. Всеки ден си казвайте: Господи, всичко, онова, което Си вложил в моя дух, в моята душа, в моя ум и в моето сърце, ще го изпълня. Ще кажете, че на думи лесно се говори. Не, ако вие речете да направите това, което Бог е казал, Той ще бъде на ваша страна. В ума ви ще дойде светлина и тогава хората ще постъпват малко по-другояче, отколкото досега са постъпвали с вас. Бог живее във всички хора. Като съзнавате това, правете опити да видите, доколко вярата ви е силна. Човек може да се лекува и с мисълта си. Вярата е закон за възстановяване на трептенията и то на онези трептения, при които мисълта, чувствата и постъпките на човека могат да функционират. Мисълта запример, може да се прояви само при известен брой трептения. Същото може да се каже и за чувствата, и за постъпките. Вярата е закон за регулиране на тия трептения. Ако нямаш вяра, този закон не може да работи. Тогава мисълта и чувствата на човека не могат да работят и той се усеща демагнетизиран. Демагнетизирането подразбира понижаване на трептенията на човека. Като иска да се лекува чрез екскурзии, човек трябва да се преоблече, като се изпоти и веднага след това да пие няколко чаши гореща вода, да възстанови изгубената топлина на тялото си. Ако не може да възстанови изгубената топлина на тялото си, човек изпитва един студ, вследствие свиване на капилярите. Тъй щото, върнете ли се от екскурзия, веднага се преоблечете, пийте една-две чаши гореща вода, да възстановите изгубената топлина на тялото си. Същият закон се отнася по мислите и чувствата на човека. Ако мисълта ви изгуби своята светлина, повишете трептенията ѝ. Ако чувствата ви изгубят своята топлина, повишете трептенията им. Тъй щото, живейте добре, за да не губите своите мисли и топлината на своите чувства. Не губете и силата на своята воля. В това се заключава здравето на човека. Това значи да служим на Онзи истински господар, Който поддържа светлината, топлината и силата у нас. Благословен Господ Бог наш. Четвърта неделна беседа от Учителя, държана на 23 октомври 1938г. София – Изгрев На двама господари 1938

Gravity здравей Радвам се , че излъчваш такава инициатива . Много полезна за текущите събития . Но аз подбирам за себе си думите с които се моля . Виж , има лозинки в молитвеника на Дънов ,,Господи повдигни и укрепи нашите души" . Стила ми харесва . С други думи като кажа нещо наблюдавам чувството което го съпровожда . За това я казвам по този начин : ,,Животворящи Боже, ние, които те почитаме, те молим, помогни да се справим , като преодолеем лично и всички по цялата земя , алчността, злобата и егоизма и води човечеството! Амин, аум, ом тат сат." Дано така Бог да премахне тежкият кръст в настоящето! 12 ч. обяд Мир и успехи !

Честито възкресение . Христос воскресе . Става въпрос за това : ,, унищожи алчността, злобата и егоизма" За мен Бог , който е Абсолюта , създал всичко което е около нас и можем някога да опознаем , само дава ,не унищожава .Със създаването и трансформирането по Божия воля . се занимават други духове . И ние условно разделяме тези божии работници на тъмна и светла ложа .От позиция на вечноста в която те пребивават това е само временна служба . Но за нас хората е от значение с коя ложа се сближаваме .За нашия дух няма голямо значение защото накрая всичко отива в едно . Но за живеещия тук човек и дори за душата му има оромна разлика в двата пътя и криволиченията между тях . Бог не унищожава защото нищо не може да се унищожи .Той не се самоунищожава . В този смисъл се показва същноста на войните . Библейската змия е приела човешки образ и трупа оръжия .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Скрих таланта Добрата молитва. В началото бе словото. Ще прочета само 25 стих от 25 глава от Евангелието на Матея: „И понеже се убоях, ето, отидох и скрих таланта ти в земята: Ето, имаш твоето си.“ Духът Божий. В живота съществува една основа, която никой не трябва да пренебрегва. Основата е най-елементарното нещо, с което човек [не] трябва да се занимава. Основата всякога ни се вижда като играчка, като детинска работа, а тя е същественото нещо в живота. Когато децата изучават буквите а, б, в, г и т.н., това ви се вижда детинска, елементарна работа, но тази работа е основа на знанието. Или ако се спрете върху кой да е език, на който пише някой философ, или поет, или виден писател, той ви се вижда детинска работа, но всъщност той е основата на нещата. Елементарните неща определят истинското положение на работите. Следователно и в човешкия живот има една такава основа, която той не трябва да пренебрегне. Във всеки един език, така и в български, някои хора изяждат една буква, други – друга. Запример, някои изяждат буквата [е], други изяждат ъ, ь, я, ю или други някои букви. Това са техните обични букви. Но без тях не може да се пише. Само с неизядените букви не може да се пише. Ако отидете в английския език, там съществува известен аристократизъм. Там си служат с няколко букви, за да изразят един звук. Същото е и във френския език: няколко букви означават един звук. Само един от тия звукове играе важна роля, а другите го придружават. Тези букви, които придружават един звук, представляват негова свита. И между хората има свити, но в природата никакви свити не съществуват. Думата „свита“ в българския език има двояко значение: „свита“, означава хора, които придружават някого, а „свит“ означава още и нещо оваляно, смачкано. Та в съвременните езици, както и да говорим, все има и един личен елемент.......................................... Казва се в Писанието, че този слуга, на който господарят дал един талант, направил погрешка, че го заровил в земята. Погрешката не седи в това, че го заровил, но че не го обработил. Талантът заравя ли се? Той не е царевица, нита жито. Той посял злато в земята, а житото оставил да седи в хамбара. Погрешката не е в това, че той заровил таланта, но в това, че не е знаел, как да постъпи с него. Защо поне не го даде на някой банкер, че да роди нещо? Като се посади, житното зърно все ще даде нещо. А ако посадиш едно житно зърно и не получиш нищо, ти не си постъпил право. Ако живееш и нищо не придобиваш, ти си на крив път. Ако живееш и никаква печалба нямаш, ще те съдят. Ако живееш и принасяш известна полза, ще те възнаградят. Ако умреш и пак не принесеш никаква полза, ще те съдят. Някой мисли, че като зарови таланта си в земята, той се освобождава от всякаква отговорност. Не, така не се разсъждава. Смъртта и животът представляват две фази, върху които сега няма да се спирам, да ги обяснявам. Смъртта е началото на живот. Като умреш на земята, ти ще почнеш да живееш на небето. След като умреш в невидимия свят, ти почваш да живееш на земята. Като умреш на земята, ти започваш да живееш в един по-горен свят, но ако след като умреш, не влезеш да живееш в един по-висок свят, страданието започва. Страданието дето и да е – на земята или в невидимия свят, е признак на това, че ти не си постъпил разумно. Смъртта е граница между разумния живот и безумието. Ако от глупавия, от безумния живот на земята ти си влязъл в разумния живот на небето, ти си постъпил разумно. И обратно: ако от безумния живот на невидимия свят ти си влязъл в разумния живот на земята, ти пак си постъпил разумно. Но ако от разумния живот на земята ти умираш и влизаш в глупавия живот на невидимия свят, ти си в безумието. Скрих таланта

Къде е патриарха за да даде рамо на Божията истина в нашия парламент ? Има разцепление в България по въпроса за помоща към Украйна и темата става деликатна Интересно е че се разминават политиците и масата--народа . Народа е безмълвен както винаги заглушаван от крещящите ,Даа , мнозина се мислят за значими , знаещи , умни , но го налагат с ,,крясъци" . А самия проблем ,който не съществува , е много елеметарен .Само като се погледне от от към общочовешкия морал , ще се реши ! Има една поговорка ,,огън с подпалки не се гаси ". Съвременно това изглежда така : Как дейстава полицията когато две банди се сбият в мола ?:) Обезоръжъва , дори и като блокира периметъра до затихване на боя .Били сме свидетели как кръчмарско сбиване прераства в масов квартален бой с помоща на прииждащите доброжелатели--помощници . Така че нека да си говорят , ние ги гледаме и виждаме .Някои политици сляпо застават зад мрежата в която са гладиаторите и залагат . Днес международното ,,право" дава възможност за включване в безумието . Напълно логично , след примера за двете ризи и ближния преди 2000 г , като все още се освещават бойни знамена в името на незнам кой бог . Господи, Боже на Силите, в Името на Христа, чрез което Име Ти си благоволил да Те призоваваме, ние, Твоите чада, идем сега и припадаме пред Твоите нозе. Молбата ни, Господи, е да благословиш и опазиш българския народ, святата му верига, духовенството, управниците, министрите, земеделците, учителите, търговците, трудещите се в благороден труд, всички майки и бащи, които вършат Волята Ти, и всички добри хора, които работят за Твоето Царство на Земята. Да простреш десницата Си над тях и да ги помилваш. Господи, възвиси Лицето Си над тях и дарувай им мир! Благослови тоя народ в превъзмогване всички ухищрения на лукавия и всичките му тъмни сили. Молим Ти се, благослови душата и духа на тоя народ, за да Те хвали и слави през всичките векове на бъдещето. Боже дай смелост на избраните да изпълнят Волята Божия . Амин.

За противоречията е друг въпрос , но защо да не именуваме висшия си Аз с понятието личност .Той може да се изживява като едно с всички духове . Но , е и конкретна отделност , както и всички духовни същества добили свой Аз . До като не станем напълно ясновидци , да имаме сетивност както на земята така и на небето . Ще се ориентираме по нашите мисловни конструкции изградени с данни от лична сетивност , логика и от опита , на по напреднали .

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) Любовта дава живот Отче Наш. В началото бе Словото. Ще прочета стиха: „Любовта дава живот. Любовта нищо не взима.“ Духът Божий. Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и в сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което ни е приятно. Като отивате на екскурзия всичко не е равно, някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади – много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си религиозните и светските хора представляват две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религията на света, а религиозните – религията на духовния свят. И едните и другите са крайни, но има нещо повърхностно в техните разбирания. Като четете Евангелието, дохождате до стиха: „Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползува.“ Оттук ние дохождаме до двете понятия в науката: материя и енергия. Аз замествам думата „дух“ с „енергия“. Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията – положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът. Преди няколко време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че тя е, не материята може да бъде проводник на енергията, но сама тя не е енергия. През материята минава топлинна, електрична и светлинна енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, което виждаме и което е положително е само форма на материята, т. е. форма на енергията. Следователно един човек на материята т.е., един материален човек, може да изчезне от материята и да остане само човек на енергията. Знаете ли, какъв човек щеше да бъде тогава? Дето мине, той всичко щеше да разруши. Наистина, отдето мине енергията, всичко разрушава. Следователно ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Казвате: „Как може духът да причини толкова разрушения? Духът не е ли нещо разумно?“ Кои неща са разумни? Кой човек е разумен? Разумен е онзи, който може да укроти неукротеното. Разумен човек е онзи, който може да укроти силното. Разумен е онзи, който може да укроти гневливия, алчния. Разумен е онзи, който може да превърне смъртта в живот. Неразбраният живот произвежда неразбрана смърт. Разбраният живот произвежда разбрана смърт. Разбраната смърт става майка на живота, а неразбраната смърт поглъща живота. Казвате: „Как да разбираме това нещо?“ То е научна работа. Днес Господ идва в света чрез учените хора. Чрез своя Дух, Той заставя учените хора да работят и по този начин да учат хората. Преди години, като се занимаваха с елементите, учените познаваха само четири елемента: водата, въздуха, твърдата почва и светлината или огъня. В по-последни времена, обаче, учените окултисти знаеха много повече елементи, от които азота, кислорода, водорода, и въглерода считаха за основни елементи. Съвременните учени обаче, успяха да разложат атома на въглерода, на кислорода, на азота и на водорода и получиха от тях други елементи: протони, електрони, нютрони, позитрони. Електронът представя негативна частица с негативно електричество. Протонът е една малка частица в атома, с положително електричество. Нютронът е положителна частица на електрона, а позитронът е положителна частица на протона. Какво ще разберете от това? Колкото са го разбрали учените хора, толкова ще го разберете и вие. Когато отидете да се окъпете на банята, какво ще разберете? Вие няма да вземете занаята на баняджията, но радвайте се поне, че ще освободите тялото си от кирта. Освен физическа има и умствена кир. Тъй щото, ако науката може да ви освободи от умствената кир, радвайте се на това. Човечеството от миналите векове е минало през много понятия за доброто и злото. Това, което е за нас добро или зло, не е добро и зло за другите същества. От гледището на човешкото добро и зло, какво е положението на млекопитаещите? В една година измират не от собствена смърт, но от избиване от хората повече от 35 милиона животни. Най-малко животни се избиват в Индия. Тяхната религия поддържа, че животните, особено млекопитаещите не трябва да се убиват. Най-много говеда има в Индия. Там ги оставят да живеят до най-дълбоката им възраст и ги почитат като старци. Като умрат, те ги погребват. Докато са живи, те се ползуват само от млякото и от вълната им, но не и от месото им, защото не употребяват месо. В Европа употребяват много месо. Там има около триста милиона месоядци, а само около сто милиона вегетарианци. Ако питате, защо е така, то е все едно да питате, защо земята е твърда. Защо хората са месоядни или вегетарианци, има ред причини за това. Месоядството и вегетарианството не разрешават обществените въпроси в света. Те са само подготвителни фази за много или малко добродетели. Тревопасните животни по характер са малко по-меки от месоядните. Ако един бик или някое друго тревопасно животно те хване, може да те ритне или да те убоде с рогата си, но никога няма да те разкъса. Обаче, хване ли те някое месоядно животно, може да те разкъса на парчета. Такъв е характерът им. Тревопасните животни са меки, а месоядните – свирепи. Тревопасните животни по характер са отрицателни, а месоядните – положителни. Значи в месоядните животни има повече кислород, повече протони. В тревопасните животни има повече магнетизъм, повече позитрони. Как ще разберете това нещо?.............................. Сега ще ви приведа един пример. Един астроном бил много любознателен, искал да знае, как е устроена природата и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе, за да го поведе из пространството, но му казали да остави само сърцето му да може пак, да се върне на земята. Ангелът го понесъл из пространството. Ангелът го понесъл от вселена на вселена, но като изминало много време астрономът му казал: „Моля ти се, върни ме вече на земята, не мога да понеса тия светове.“ Та казвам: Велик е Бог, това трябва да го знаем и да Го любим, да не мислим за небето преждевременно. Бог живее в нас и във всички хора. Ние трябва да Го обичаме, защото Той ще превърне всичко за добро. Ние ще бъдем едно с Бога, само когато Го обичаме. Благословен Господ Бог наш. Тайна молитва. Втора неделна беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1938 г., 10 ч. пр. обяд. София – Изгрев Любовта дава живот