АлександърТ.А.

Неделни беседи - 1939 г. , 1939 г. Любовта дава живот (1938–1939) Не може да се слугува на двама господари

Дърво без корени не ражда !

На последък пак се заговори за ,,Корона вирус" , ,,Маймунска Шарка" . Много журналисти упорито създават впечатлението че работят за тъмната ложа . Това е клип за размисъл , в какво можем да вярваме и как да го определим .

Смешната Европропаганда .

Богомилите и църквата на Любовта

Мистичност на нашия фолклор .

Неделни беседи - 1939 г., 1939 г.

Неделни беседи - 1938 г., 1938 г. Любовта дава живот (1938–1939) Иди си с миром Отче наш. В началото бе Словото. Ще прочета от 40–50 стих от седма глава от Евангелието на Лука. Ще говоря върху думите от 50 стих: „Иди си с миром!“ Мнозина произнасят думите „Иди си с миром!“. Те представят един мир. Да си идеш с мир, това не е лесна работа, това не е за всеки. Ако един болен отиде при един лекар и последният му каже: „Иди си с миром“, какво ще разбере болният. Ако лекарят тури ръката си върху раната на болния и всяка болка изчезне, и след това лекарят каже на болния да си отиде с миром, той ще разбере смисъла на тия думи. Тези думи означават, че болният няма защо повече да се смущава........................ Сега ще ви изнеса един пример, едно обяснение, което учените хора не знаят. Ето, нашите индустриалци днес всички са се заели с вадене на въглища от земята, защото им трябват. Но знаете ли, каква е била епохата, когато въглищата са се образували? Тогава е била такава тирания, такова насилие, каквото светът никога не е виждал. Тогава и животните, и растенията са били наежени, вследствие на което природата е търсила начин, как да умири света. Най-после, тя е решила да ги превърне в черни въглища. Като не знаят това, хората мислят, че чрез въглищата Бог им изпраща едно благо и започват да го използват в индустрията. Обаче, като горят тия въглища, животните, които са затворени в тях, започват постепенно да излизат и навлизат в хората. И всички съвременни хора започват да живеят един въглен период, не на мъртви въглени, но на горящи въглени, които сега започват да горят. Казвате: „Какво трябва да се направи сега, за да се оправи света?“ Като не знаете какво да правите, вадете въглища, но ще носите техните лоши последствия. Съвременните хора не знаят как да се справят с ония пориви, които природата е имала преди години. Не че е лошо това, но трябва да се знае причината за тия неща. Ако младият е буен, трябва да се знае коя е причината за това. Ако старият е мек, спокоен, трябва да се знае причината за това. Мислите ли, че старият човек е по-благороден от младия? Според мене, няма съществена разлика между младия и стария. Разликата е само в това, че младият слиза от планината, че като срещне нещо на пътя си, събаря го, търкаля го надолу. Старият пък вече е слязъл в полето, в долината на работата и няма защо да се клатушка. Ако старият се качи на планината, като слиза надолу и той по същия начин ще събаря камъни и ще дига шум...................................... Какво ви отличава вас като човек от другите животни? Тялото, в което живеете е един вид жилище, но същественото за човека е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Под думата „воля“ аз разбирам целия човешки организъм, който е така съчетан, че с него вие можете да работите. Така изразена в работа, човешката воля става нещо реално. Какво представя физическия свят? Той е резултат от дейността на милиони векове. Физическият свят се отличава със своите слаби трептения, със своите слаби движения. Даже и светлината, която пътува с голяма бързина, с триста хиляди километра в секунда, в сравнение с бързината на трептенията в умствения свят, е като биволска кола. Пътя, който светлината на физическия свят извървява за 500 хиляди години, светлината в духовния свят го извървява за една година, а светлината на умствения свят го извървява за една седмица. Ако пък влезете в причинния свят, там светлината извървява същия път само за един ден. Понеже на физическия свят ние се движим в светлина със слаби трептения, ние живеем само в миналия живот. Даже и настоящето минава и заминава покрай нас, без да имаме апарати, с които да го схванем. Всичко, което днес става, това все е минало. Запример, ако кажеш, че обичаш някого, тази любов не е отсега. Ако сега посадиш едно житно зърно в земята, което започва да расте, сега ли се е родило то? Не, това, което израства от житното зърно, е вложено в него от хиляди години насам, но понеже в него има стремеж да расте, то непрекъснато се появява, расте и се развива. Следователно, като расте, житното зърно проявява своето минало. Желанието му да расте е настоящо, а възможностите, които са вложени в него, са от далечното минало. Понеже ние сме вързани още за слабите неща, за изменчивите неща, ние тях повече обичаме. Онези неща, които бързо се движат не остават у нас големи отпечатъци. Те са толкова дребни, че без микроскоп не могат да се видят. А бъдещето е толкова велико, че едва го виждаме. Днес ние се занимаваме с малки работи. Сега аз съм за реалните неща в света. Това, което постоянно се [мени] и се е променило, е настоящето. Настоящето е това, което не се мени, то остава като основна точка. Това, което ни очаква е бъдещето. Видимо и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето има промени, но те се различават по същина. Запример, вие можете да увеличавате и да намалявате един предмет, но и като го увеличавате, не се увеличава и като го намалявате, пак не се намалява. Запример, ако под микроскоп увеличавате една микроба, всъщност тя увеличила ли се е? Тя си остава, каквато е била по-рано. Или ако намалявате слънцето, намалило ли се е? То си остава толкова голямо, колкото си е всъщност. Ние намаляваме и увеличаваме нещата, за да станат те достъпни за нас. Тъй щото, като казваме, че някои неща са се увеличили или намалили, това показва, че живеем в един свят, в който боравим с малки величини, т. е. с относителни величини. Когато казвате, че някой човек е увеличен, аз виждам, че той е увеличен няколко пъти. Когато казвате, че някой човек е малък, дребен, аз го виждам грамаден, но той е намален няколко хиляди пъти, като слънцето. Казвате: „Тези хора не са направили малките работи, пък големи работи искат да правят.“ Няма нищо лошо в това. Вие нищо не губите от това. Ако поставите две големи идеи в практическия живот, дето има загуби, те ще се стълкновят, но ако ги изпратите на слънцето, там нищо няма да стане, там ще могат да се реализират, защото слънцето е голямо. Каквото изпратиш на слънцето все ще получиш от него нещо: топлина, светлина, условия за растене и зреене. На слънцето, колкото да е малко, ти все таки можеш да поставиш един плод да узрее. Но ако увеличиш с микроскоп една микроба, какво можеш да направиш с нейната привидна големина? Нищо не те ползва тази големина на Микробата. Когато се намериш на тясно, Микробата ще ти даде начин, как да се смалиш, да се освободиш. Тя ще те посъветва: „Когато се намериш на тясно, когато имаш да даваш на някого, стани малък като мене.“ Наистина, ако един човек стане толкова малък, като микроба, кой банкер, кой негов кредитор ще го хване и ще го даде под съд? Ако може да стане толкова малък, кой стражар ще може да го хване? Значи, малките, дребните работи могат само да ни освободят от нещастия и страдания, от бели, но благословение не могат да ни донесат. А големите работи в света, с които трябва да се занимаваме, те носят Божието благословение със себе си. Някой пита, защо трябва да се занимава с Господа? Много просто. Знаете, че с когото дружиш, за когото мислиш, такъв ставаш. Ето защо, като мислиш за Господа, най-добрия и най-разумния в света, ти постепенно ще придобиеш Неговите качества. Достатъчно е човек десет години да пасе говеда и да мисли само за тях, за да стане подобен на тях. Като мислиш постоянно за тях, ще кажеш най-после: „Човек не се нуждае от наука, малко е нужно, за да прекара живота си. Няма защо да се стремим към някакъв идеал.“ Когато говедарят пасе говеда, в края на краищата говедата печелят, а той по-скоро губи, отколкото да печели нещо. Те се повдигат на по-висока степен, отколкото са били по-рано, а той се е снишил. Той чувства, че е изгубил нещо от характера си. Сега искам да ви наведа на мисълта да се занимавате с велики работи, да мислите за тях, защото в тях е разумното. Само разумното в света е велико. Всичко друго, което не е разумно, е лишено от интелигентност. Дребните неща не са разумни. Следователно, от малките неща не можете да очаквате нещо много. Тъй щото, пита ли ви някой, защо мислите за Бога, ще кажете, че мислите, за да ви придаде нещо от себе си. Ако се излагаме на слънчевата светлина и топлина, ние непременно ще придобием нещо. От светлината на нашия мозък се произвежда мисълта. От топлината на сърцето чувствата започват да функционират, а от силата на волята организмът става по-подвижен. Христос казва на жената: „Иди си с миром!“ Симон, един от тогавашните благородници,запита Христос: „Защо се занимаваш с тази жена?“ Той считаше, че е унизително човек да се занимава с една паднала жена. Но Христос му отговори: „Тази жена спечели повече отколкото ти.“ Който се занимава със слънцето, наистина ще почернее, ще поизгори малко, но печалбата ще бъде по-голяма, отколкото загубата. Под черния пласт ще се образува една здрава кожа. Значи, да се пече човек на слънце не само, че не е лошо, както някои си мислят, но даже е здравословно. Като дойдат до мисълта за Бога, хората се натъкват на едно механическо разбиране. Те мислят, че Бог е подобен на тях, че и Той има същите нужди, каквито те имат. Бог е единственото същество, което няма никакви нужди, в Което не стават никакви промени, но Което всякога има разположение да дава и да помага. Като види, че някое същество се мъчи, Господ го пита, защо се мъчи. – „Не мога да направя никаква работа.“ Бог веднага помага. Достатъчно е обаче, човек да е готов да повдигне очите си към Бога, когато му говори, за да получи неговата помощ. Ако цигуларят свири и поглежда нагоре, той ще стане виден цигулар. Иди си с миро

едно стихотворение на Вазов от сборника ,,Нови екове" 1916 г. О, руси, о , братя славянски , защо сте вии тука ?Защо сте на полята балкански немили , неканени гости ? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки... Но идете вии настървени, на грозни зовете ни битки ! Желали би вас да прегърнем и тоз път, сърдечно , горещо . Но взорът ви свети зловещо...Как ръце сега да разгърнем? О , руси! Аз друг път ви славях за подвиг велик и чудесен , високо ви ликът поставях във мойта душа, в мойта песен ! Вии някога знаме Христово строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново! И пак , не ви мразим(не крия: обича ви още народа); но любим и свойта свобода стократно ни любим я ния. За тоз кумир ние се бием и с чужд и с близък упорно и няма нии врат да превием пред никакво иго позорно! О колко , ви братя , жалея! О как би желал, братя клети, свобода и вам и за нея кат нас да живейте и мрете! пп

http://svetovnizagadki.com/шефът-на-роскосмос-заплаши-българия/?fbclid=IwAR1VdhXMg2grqbUpJIUhI0H2zqQqDj7lRHWI3czTVMOwMEy46952GjAcv9U Отговор от Росен Петров във вестник ,,Клуб 100" : Изказването на шефа на ,,Роскосмос", за ракетата ,,Сармат" и страхливите българи не заслужава внимание заради наглоста и безпардонноста си. Но нещо ме дръпна за ,,опашката". Може би защото и аз като всички българи над 50 съм итраснал с ,,Ну погоди" ,,Чебурашка" ,,17 мига от пролетта". Руската висша чиновническа каста минава всякакви разумни граници ,И да не се чудят как се е родила русофобията по нашитв земи . Вие руската висша класа сами си я родихте и отгледахте . Точно ето така чрез грубост и арогантност , защото докато един майор Горталов е висял набучен на османските щикове край Плевен , а един подполковник Калитин пада в защита на Самарското знаме и България , после маса нахални ,,наместници" са размахвали нагайката и са искали ,,Задунайска губерния" . Благодарим за пролятата кръв и костите на войниците от руската императорска арния , Вечна памет на падналите за нас но хайде спрете с поученията и заплахите . Над 500 паметника е издигнал народа ни в знак на признателност, над 35 селища носят името на руски войни или части ,улиците иплощадите с такива имена не мога и да ги преброя , катедралния ни храм носи името на свети Александър Невски ....И изведнъж някои имащ се за руски политик с исторически познания , ще ни плаши и обижда .Рогозин в същност поруга българската признателност .Мдаа... поомачкаха ни в последните столетия .Натикахте заедно с другите ,,велики" сили , навремето най големия народ на балканите в едни 111 хил . кв. километра .Мда... сами допуснахме огромни грешки . Мда ...ние все гледаме с взор към поредния голям брат .Мда... елитът ни доста често се държи угоднически още от 1941г. че и до днес . Но страхливи ние българите не сме Може да сме поомачкани но не и страхливи . Страхлив е онзи имащ се за мега сила а единствено плаши света с всеобща гибел . ,,Уплашете" света с възход и просперитет а не с ядрена зима . Гагарин е по-заразяващ пример от ,,Сармат", А ,,Сармат" е само страх .И ако ние сме страхливи то вие , голяма част от руския елит, сте наистина ,,неблагодарни" към нас българите . Неблагодарни сте за буквичките и православието дошли от нашите земи при вас . Неблагодарни сте , че старобългарския даде езиковата норма на руския , иначе щяхте да списвате с други буквички и думички в туитър и телеграм . Неблагодарни сте за Велики Преслав без които нямаше да я има и белокаменна Москва .Неблагодарни сте за другата България , онази край Волга и Каспииско море която ви пазеше от монголите .Оная която ви научи на търговия , строителство и донесе при вас друга цивилизация , ислямската . Онази която сега наричате Татарстан. Онази от чиято ,,булгарска" аристокрация доиде огромна част на руския елит . Четете книгата на големия историк и археолог Алфред Халиков ,, 500фамилии от българо-татарски произход "Вижте кои са вътре от Суворови и Кутузови до Бердяеви и Тургеневи . И даже московския Кремъл е копие на Казанския Кремъл . А Казанския Кремъл е 100% дело на волжките българи .Красивите кубета на руските че и украинските православни църкви със своите характерни извивки идват точно от България край Волга . Образно казано от Дунавска България е дошъл кръста а кубетата от Волжка България ( между другото тя никога не се е наричала така . Нричала се е само България или Велика България . Това е заметено под килима ) Да големи сте , огромни сте , но в историята сте същи като вашите дружки ,,северомакедонците", все обичате да присвоявате .Вместо старобългарски му казвате църковно славянски . Вместо българи кавате татари .. Четох че прадядото на Рогозин генерал майор Николай Миткевич Жолток , (май от полски произход) известен белогвардейски офицер в щаба на барон Врангел , починал в емиграция в Югославия .Интересно как ли се е спасил дядото на Рогозин бягайки от болшевиките , как е стигнал чак там ,,прелитайки" пешком с българска помощ . През България която приютява десетки хиляди руси подгонени от новия режим . А що се отнася до ракетата ,,Сармат" , не знам защо сте я кръстили така . Сарматите и българите са много близки племена и народи . Да ни плашите с ракета , с името ,,Сармат" е все едно да ни плашите с ракета на име ,,Кубрат" . Преписах надявам се точно .

няколко цитата от една полезна за днешното веме беседа :