АлександърТ.А.

Не гласуването е отказ от право,.Защо,виж по горе Диана Илиева.Гласуването,независимо,референдум ,парламент,кметове ,е тухла в сградата на общия ни дом.Може накриво да я поставя.Ала е в посоката която желая.А за мин. грамотност,трябва да има праг.Иначе защо е възрастовото ограничение 18 г.И ,,двамата" недорасли ,ама единия може да гласува.Защо?Образованието е интегриране ,повдигане нивото на обществото.

За глобата съм за.Но какво мислите за тези който не могат да прочетат въпросите за който гласуват.На гласуване с документ за грамотност .

Съгласен съм с теб,с изключение на---(Повечете българи са силно обезверени и не смятат за нужно да знаят истината.)------------Търсят истината..Но коя е тя?Къде има повече истина в ДАто или в НЕто?Гласувах,поне това мога да направя.Но съм съгласен с Милен Цветков---некомпетентен съм.Всеки референдум е добро нещо .Нищо че си умиват ръцете някои.Референдуми по много въпроси са необходими най вече за политиците.Живеят далеч от народа ,значи мисленето им е криво.Вървят по лош път.Вчера беше Ахмед Доган.Утре ще някой друг.Всеки път извън Любовта води нещастия.

Защото почвата е само едно от условията за растеж, има и други условия. Има и противодействащи фактори разбира се, но така е в живота, стръкчетата трева пробиват дори асфалта растейки. Мнението беше редактирано от Диан Георгиев: 27 януари 2013 - 23:07 Кой не би искал да си каже мнението по държавните дела?Никой...Не гласувалите са ясно виждащите (смисъла).Както чухте ,изказванията за резултата потвърждават че става дума за политика(власт),....Има още много,който не разбират силата на ,,Майка Тереза"-----------------------Ще ви кажа и нещо друго....Обичам да живея,,охолно",да си карам колата,да седя пред компютъра...Но предпочитам да съм на газена лампа и да престанем да унищожаваме природата. Израснах в София тичайки бос по улиците.Калта беше чиста,нямаше стъкла,нямаше фасове,нямаше найлон.

Защото често разбраните неща се изопачават. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали.----Светът е многоцветен,много пластов,много сложен, и най често се заблуждаваме.Когато разберем , че все нещо ни убягва,сме Разбрали...Това не е правило а простичко умозаключение.Базиращо се на ограничеността на линейно времевия модел мислене ,към който се придържаме.--------- ------------Ако не сте я разбрали, по-добре –--Значи търсиш,живееш активно.Има път да вървиш---------------------За коя мисъл става дума ? За всяка Божествена мисъл.

Кое наричаш ум?Това което човек използва за опознаване е мозъка сетивата и всички останали способности ,който е развил.Какво ще кажеш за идеята че споделяме един ум?От способностите ни зависи какво парче използваме-----------------Сужалявам че не е по темата -----не мога да го изтрия

Нали човек е в процес на развитие(събуждане).Не разбраното ,значи ще го разбере.Разбраното (запомненото) в повечето случай ,го е изопачил.-----Сравни спомените за 1 момент на няколко човека.Те са различни

Чувството на задушаване,мисля може да се обсъди с партньора.Иначе може да се превърне в борба за надмощие

Там където си видял тез въпроси сигурно е имало и пояснения.Медитация - описания на мн. места.Една добра молитва ще те отведе пак там,в състояние алфа на ума.Състоянието преди заспиване или точно след събуждане. А второто?Предполагам повишаване осъзнатоста ,повдигане на душата или събуждане на духа?Всяка духовна практика повдига , разширява съзнанието.Има хора който не съзнават този вътрешен диалог.Наблюдавай как всяко възприятие поражда думи в главата ти.Какво представляват те.Разгледай идеята която носят .После потърси защо се появяват точно тези а не други.Не се впускай в разговор със самия себе си .Забележи пространството между отделните думи.Какви чувства изпитваш като задържиш там вниманието

Ако обобщя до тук прочетеното с което съм съгласен,излиза че паметта е ,торбата в която прибираме всичко до което се докосне вниманието ни.Човек е многопластово ,същество и по една такава торба се намира във всеки пласт.След смъртта последователно изоставяме отделните пластове и съответните памети,докато остане само сърцевината...А в ежедневния живот мисля че не може да се забрави нищо на което сме обърнали внимание.Само много добре сме го скрили.В състояние на медитация можем да си спомним почти всичко.Какво значение има ,дали е Акаша или някъде в тялото.Важно е да знам че всичко е там, някъде и ме чака да го повикам и то ще се покаже.Когато не намирам химикалката,мога да затворя очи,и тя ще се покаже.Паметта ни не е хронологична и в някой случай е нелогична.За това казват че съзнанието ни е спящо,с отделни проблясъци.

Стената?По някога изглежда непреодолима и нищо че е само в ума ми,ме побиват тръпки.От правилната страна ли съм?Може ли толкова да сме различни?А критерия е толкова прост:Живей за себе си и позволи на другите да правят същото

Застой е ,когато не търся отговори.Защото нямам сили за въпроси.Тогава? Изоставям тялото си

А относно целите какво можем да кажем за мнението, че Духът няма цел, а само насока? И как разбираме кога да сменим една цел с друга?---Личното ми мнение е че стъпваме на земята за да живеем тук,в този космически оазис.Навлизайки в това неповторимо преживяване,постепенно възприемаме света на другите,който ни поглъща с пъстроцветната си красота.Но в този свят меда върви с жилото.Целите си ги поставяме за да преодолеем нередностите ,мъката.Обикновено всяка цел е стъпало.Издигайки се разширяваме хоризонта и виждайки повече,защо да не сменим приоритетите?Това зависи от ситуацията и характера.От гледна точка на живота няма проблем,нали го живеем.

Не мога да намеря книгата ,,Болестта като път",.Дал съм я на някого.Намеря ли я ще пиша.Идеята за белите дробове е че работят с въздуха който споделяме .Отношението към другите дишащи се отразява на дробовете.И много други интересни неща за много органи,характерни болести и т. н.Например че обикновено тялото заболява в следствие на определен начин на живеене.И много често само промяната е достатъчна за отшумяване на болестта.Др.книга е ,,Самолечебник на 21 век"от Генадий Малахов моята книга е от ИК,,Здраве и щастие"2004 г.Обръщам вниманието ти към книгите,защото лекарствата са само катализатор на вътрешните оздравителни сили.Само правилното здравословно отношение към света и живота дават добър и дълъг живот.Ако ти е под ръка ,,Съвършеното здраве" от Дийпак Чопра можеш да се запознаеш освен с добра теория и с елементарни йога упражнения. Виж началната страница:Курс за за усъвършенстване на Паневритмията и Упражнения за духа и тялото в София

Явно сериозните философи не ни обръщат внимание,Няма кой да ни каже доколко в съня живеем реално?А щом можеш да се попикаш от страх в съня ,защо да не е реалност? "Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Как определяш "реалното"? Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава "реалното" е серия електро-импулси, познати на мозъка ти. Това е светът, който познаваш."---------Кое е по реално?Кафявата външна люспа на лука или цялата глава?...Да погледнем лист хартия с нарисувано цвете .Окото ни вижда цветето ,листа и нещо около него.Това е конкретния факт.Чрез насочване вниманието към едно и пренебрегвайки друго ,умът ни създава прекрасния изпълнен с контрасти свят на светлини и сенки.Така чрез силата на насоченото внимание,което е мисловния процес,ние се насочваме към цветето и в ума си го отделяме от фона,като изцяло пренебрегваме цялостта на картината.И след това си въобразяваме че нещата винаги са били такива.Но идеята за отделеност,за дуализъм е чиста илюзия.Защото може ли да си представите цветето без фона?Ей така сред нищото.Или пък обратното,фона без фигура за контраст.Едното не може без другото,те са разделени единствено в мисълта а не в природата.Толкова сме свикнали с този начин на възприятие че не само мислим а и се чувстваме отделени от заобикалящото ни.Вярата че с този начин на познание може да познаем реалността е илюзия...Докато придаваме значение само на изкачащия от цилиндъра заек и пренебрегваме останалото,няма да разберем фокуса.Трябва ни цялата картина.

Опознаваме света чрез себе си.Променяйки себе си,променяме това което виждаме.Злото и доброто в света излиза от вътре, от човека.Това е важното.Тази наша свобода е важната.Да балансираме желанията и действията си така че да не даваме свобода на злото.

ВТОРАТА ГОЛГОТА И ЖЕРТВАТА НА БЕИНСА ДУНО Димитър Мангуров----(http://liternet.bg/publish5/dmangurov/golgota.htm) ”Вие трябва да събудите Христос, който спи вътре във вас. Само по този начин ще разберете вътрешния смисъл на вашия живот. Всеки има по един Христос вътре в себе си. ТОЙ Е ГОСПОД, КОГОТО ТЪРСИТЕ”. И още: ”Без Христа нищо не може да се направи. Който не е събудил Христа, той не знае как да живее”. Обаче: ”За да се яви Христос, непременно трябва да стане БУРЯ“. Защото: ”Има два вида живи: живи-умрели и умрели-живи. ВИЕ СТЕ ОТ ПЪРВИТЕ, Т.Е. ЖИВИ-УМРЕЛИ”. Цитираните слова поразяват със своята категоричност и сила. Оценката за днешното човечество е убийствена - хората минават за живи, но всъщност са крачещи мъртъвци. Единственият начин за възкресение е чрез нашия Господ Христос, който можем да намерим в “ада”, т.е. при злото. Този ад се намира във всеки човек като пламтящ център за разрушение на материята и се разпростира над целия организъм. Ако допуснем хаосът вътре да се разшири над целия свят, тогава чрез човека властва злото. Злото е изнесеният навън хаос, необходим вътре в човека за изпълнение на главната му земна задача - изграждането на Аз-а. Потапяйки се съзнателно и вливайки в този център висши морални и етични идеали, ние постепенно намираме и приемаме Христос, придобивайки силата чрез Него да творим добро. Тук възникват зародишите на бъдещия свят, който ще се създава от трансформацията на злото в условията на апокалиптични бури.--цитат

turmeon Поглеждаики темата реших че е чисто женска и щях да я подмина.Но малкото отговори ме задържа .А самите те,ми напомнят че сме хора и преживяванията са ни сходни,независимо, мъже ,жени.Мисля че имаш повече сила от колкото можеш да управляваш.И за това придаваш по голямо значение на влюбването отколкото на любовта която може да израсте от него.Само не знам защо пишеш от позата на жертва.Имаш избор.Всяко решение е добро с недостатъци.Всеки има своите подобни избори.Въпроса е доколко близо до истината може да си представи последствията,за да реши.

Къде е този ,невярващия?...Не мога да цитирам,щото бе отдавна,статия от Кубрат Томов.Там описваше вярата като състояние на човешкото тяло,нямаща нищо общо с религията.Споменавам религия тъй като атеист за мен е,,не признаващ религията".Общо призната истина е че всеки си е създал някаква представа за света.И неговата вяра е това

Злото винаги е лично и зависи от гледната точка.Какво е злото от позицията на отделния човек,семейството,града в които живеем,народа или държавата,човечеството?Както можем да установим то се променя с тенденция към изчезване. Борбата със злото е безперспективна гледна точка.Борбата за общото благо е добрата позиция.Значи крадеца да върне откраднатото,в името благоденствието на обществото.За доброто на обществото е престъпника да постои зад решетките и да има време за размисъл.Какво да превя със съседката която изтърсва боклука върху прането ми ?Или с шефа който не спазва договора и не дава заплата?Вярвам че ако действам с любов т.е. за общото благо въпроса ще се разреши. Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: "В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?" Как ще го характеризирате вие? - То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: "Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора." Друг ти казва: "Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета." Трети ще ти каже: "Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц." Ти тогава ще му кажеш: "В името на Любовта, стани." Той стане, почва да марширува пред тебе на дясно, на ляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: "Ела при мен, аз ще те науча да четеш." Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: "Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката." Той вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: "Аз не мога да дойда при тебе." И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е когато започвате с името Божие.(цитат от беседата ,,Възкресение")

"Ако визуализацията и молитвите могат да се отразяват на бъдещето, тогава е логично от квантова гледна точка да предположим, че могат да влияят и на миналото." Това което правим влияе тук,сега.Променяйки настоящето влияем на бъдещето.До тук лесно.Интересно е мога ли да променя настоящето с подмяна на миналото?По принцип да,но?За сега можем само: преживявайки някоя стресираща случка в миналото,от по мъдрата сегашна позиция на ума,да се отървем от някои психични пречки.По точно,отивайки в миналото за да разберем,се променяме.Ставаме по съвършени за настоящето.

Интересна и показателна тема за отношението на обществото към природата.Пчеларствам в район със загиващо земеделско стопанство.Само това спасява пчелите в околността от мърлячите арендатори.За тези отравяния постоянно пише в пчеларските вестници.И второ климата,много се промени.И то бързо.Не може да се пчеларства по стария начин.Обществото какво прави?При социализма сечеше широколистните и садеше борове,на всякъде.Това суши земята.А сега само секат.Ще залесяваме ама после.И ето резултата:Преди 1980 г.Преливника на бунара поливаше малка градина.Без трите летни месеца.Сега на 1 декември,да полея нови фиданки,размътих дъното с кофата на 9 метра дълбочина...Та си мисля за природата.Ако всеки направи за нея това което може,проблеми няма да има....А за отглеждането на пчелите като част от стоковото производство,е ясно че подлежи на механизация и интензификация.Например бракуване на майката в края на втората година.А, съм имал до 5 годишна майка поддържаща сравнително добро семейство .Част от проблемите с пчелите се решава чрез биологичното им отглеждане.В България има вече доста биологични пчелини.Остава вече съществуващите замърсители да ги намалим. Българската пчела не е агресивна.Хапе ли,значи нещо я трови или и пречи да извършва ежедневната си работа.

Моята позиция:Волята е силата с която отстояваме решенията си.Тя расте с всеки избор който правим и успеем да доведем до край.И разбира се както винаги най добрия начин е когато го правим с любов.Любов към себе си когато се храним,учим .Любов към другия с когото работим,живеем... Чебурашка Да ти кажа честно, аз това с налагането на волята за постигане на нещо – хич не го разбирам.. Често хора в обкръжението ми (близки и недотам близки) са ми задавали въпроси от типа на ”На теб трудно ли ти беше да станеш вегетарианка? Трудно ли ти беше да се откажеш от това или онова? Сигурно имаш силна воля, упоритост и самоконтрол? Как се справяш в ситуации, когато имаш някакви изкушения? ”.. и така нататък въпроси, все в този дух. На подобни въпроси винаги отговарям така: Не, никак не ми беше трудно, никакви усилия не съм полагала, никаква воля не съм прилагала. Досега, когато съм отговаряла така – никой не ме е разбирал.. освен тези, които са минали по моя път. Защото, вероятно на хората им е трудно да си представят, че нещата могат да стават и по естествен начин. Най естествения начин ,с любов...За обикновения човек желанието,думите,действието са елементи на волята.Значи да поемеш глътка въздух ,употребяваш воля.

проблема зет-тъща е почти същия.И както пише Зим,основното, е припокриване на личните пространства.Значи веднага изпъква решението,по далече,по добре.Но както знаем физическото е създадено от духовното.Душата създава физическия ни живот.Причината за случващото се е винаги там,вътре.Можем да я открием сред желанията и привързаностите.Добра духовна практика е да прокарваме всичко през призмата на любовта.Тогава можем да разберем другата гледна точка,и че всеки прави най доброто на което е способен .Но както мъдреците казват:Знанието е в живота,не в книгите.Значи ще съм научил нещо ,едва когато престане да ме дразни поведението на тъщата.

mira_33 Каквото и да направиш,променяш главно твоя живот.Децата са като птичките.Отраснат ли,отлитат.Остава любовта която продължаваме да им даваме.Това никои не може да ни отнеме.Само да не вкараме отношения към трети лица ,помежду ни.