АлександърТ.А.

Човешко е да се защитава някаква идея.Постоянно го правим.Но не трябва да затваряме прозорците за различното.Разберем ли го израстваме.Много често опонентите защитават една идея с различни думи.Исус Христос е връх сред човеците.Дали ще го наречеш връх на планината ,,Герой" или Бог,няма значение ,неговия образ не потъмнява.Напротив добива цвят ,става по разбираем ,по близък .То е като да покажеш бялата светлина с описание на цветовете в светлинния спектър.

krasi 33 Егоист, това ли е главното с което можеш да определиш героя

krasi 33 Чудесно мнение с което съм съгласен.За да бъде по завършено имам малки забележки:Няма по духовен път.Тъй като нищо извън духа не съществува...Не аз и ти измисляме думите,само им придаваме лично значение .Те съществуват отдавна .Така е и с ,,Героя".Темата е да си дам сметка какво значи това за мен лично.Мога ли да използвам ,,Героя" за повдигането си.

Показването и сравняването на герои с негерои е човешко а не Божествено...за мен това е гвоздея...Това което твърдя е че героите като по висша категория и техния героизъм разделят а не обединяват, следователно не са ни нужни. .Не мисля че съществуват ,ненужни неща...Докато расте детето ти,трябва да го напътстваш с примери от живота.Героите са точно за това.Винаги може да намериш нечий героични постъпки,от който да се учиш.

Но на героят понякога може да му се наложи да пролее кръв или мастило за да бъде героизмът му завършен. Предполагам ,не желаеш да кажеш, че героят се стреми да е герой?

Героят не е този който пролива кръв, или мастило.Героят е фокус на някаква идея и самата тя.Да търсим идеята ,в ежедневието.Има я. А ако обръщам повече внимание на думите (външното),изпускам съдържанието.Видимо и най често няколкото изречения погледнати набързо, от предварителна избрана позиция,са объркващи.Но идеята е там,трябва малко внимание ,старание...Как говорим с Бога?Не можеш разбра нечие мнение ,ако за малко не изоставиш своето,и приемеш чуждото... Разбирането идва след това.

За какво става дума?За героя като обществен феномен.За личността ,която вдъхновява множеството и на която се стремим да подражаваме?Или за героичното в ежедневието.Всеки човек има героични подвизи,с много воля и труд спечелени битки.Който за съжаление с течение на времето се омаловажават и избледняват. Пример са първите стъпки на малкия човек.След година това е ежедневие,но момента на първите крачки е подвиг,постигнат с месеци опити.Способността ни да се стремим и постигаме целите е наше качество.Това е божественото у всеки човек .Знаейки че в същността си,съм съвършено същество,мога да избирам личностите на които да подражавам, и наричам герои.Чийто живот спомага за определяне на собствените ми цели..

По делата им ще ги познаете.Героят е обществено значима фигура отстояваща духовни ценности.Не разбирам по горе писаното,какво е.Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни. Защото не може да отречете подвига на Маика Тереза,Ма̀ртин Лу̀тър Кинг ,Нелсън Мандела,Махатма Ганди,.и т. н.Нима Нашия гимнастик Йордан Йовчев не е герой.Пример за достоен живот...Последната година се заседях много и такива като него ми напомнят че живота е действие

Познаването,определянето на целта е по голяма част от пътуването.Знаеш ли крайната цел,ти си с единия крак там.Преместването на другия е рутинна работа.Например медитативни размишления върху мъдри мисли.Откажеш ли се от света печелиш живот вечен Не значи ли това ,че като спреш ума(вътрешния диалог),се преместваш от преживяване на физическия свят,към нещо по мащабно.

Отделното

Да пишеш е потребност някаква.Дали се чувстваш със възторг препълнен ,или съмнение те мъчи?Значение има само за душата,баланса търсеща, понякога.

Стремежа за обяснение разваля ,,магията",пречи на преживяванията .Всеки пътува своя път ,и той минава през - опознай себе си.Направи тялото си храм божи,и тогава Той ще те посети.Щях да падна от стола ,когато една мацка два ,три пъти идваше с кафе ,на занимания по йога.Всичко което поставяме в тялото си ,влияе на преживяванията.За усвояването на всеки залък се впряга интелигентността на милиони клетки,след което те се променят.Всеки залък ни дава и променя нещо,там в ,,главата"

Както знаете живота е постоянно ,за нас безкрайно,движение.Застоя е забавяне,смърт.Работата е най естественото движение ,обяснено на със закона на даването.(колкото повече даваш ,повече получаваш.За това и казват че е смисъл на съществуването.....Какво мислите за храненето?Като знаете ,че почвата е в резултат ,деятелността , на растенията и животните.Малка работа ли е да трансформираш минералите.?Достатъчно осъзната дейност на която не обръщаме необходимото внимание.Защо да не я разглеждаме като труд?Ще каже някои, това са неосъзнати процеси .И земеделеца толкова разбира,сее семена и очаква плодове.

Чудя се тези хора, които в голяма част от съзнателния си живот не са работили, не са се трудили и не са творили, как се изграждат, развиват и как прилагат уменията си, ако имат някакви умения. Защо се сетих за това. Скоро четох обяви в интернета..и тези обяви са масови при това От типа : "младо момиче търси мъж, който да я обгрижва" Имам такава позната, която не работи вече много години и един "балък" бих казала.. я обгрижва. Каква дума само - обгрижване . Растенията ги обгрижват.Това е моята асоциация .

Откажеш ли се от света,печелиш живот .Това е идея за размишление,за отказване от ежедневните лични желания ,която ни вдъхновява и дава крила. Откажеш ли се от света,печелиш живот. Но, всеки е дошъл тук с някаква задача.Ако напуснеш не навреме,най вероятно ще те върнат обратно .Търсенето на истината,на контакта с божественото е да разберем как по добре да служим на създателя.Как да помогнем за слизането на Неговото царство ,тука на земята..Когато те посети духа,всичко засиява със чудна красота.Всичко, застава на точното място...Спомена за този миг изпълва вселената и те тласка,да търсиш и го задържиш.Да раздадеш радостта ,която сякаш няма край.Какъв е смисъла да напуснеш едно божествено място,и да отидеш на друго?Там по божествено ли е?Ние не познаваме този земен свят.Още възможностите му не ги знаем

Интересни са различните мнения.Разбирам горното така:Когато си взел правилното решение,се движиш по посоката на живота.Изминаваш много път.Труда е песен. Когато вземеш напълно неподходящото решение,живота те обръща на опаки и ти се струва че те връща назад.В повечето случаи искаш на този бряг ,течението те отнася на другия П.П. Забелязвам, че съвсем несъзнателно аз не употребявам много думи. Не зная защо, но винаги ми идва да употребя други синоними или дори дори отрицанието на противоположна по смисъл. Това го забелязвам, когато някой перефразира мои думи и аз веднага се усещам, че не (съм) бих го казала така. Вие имате ли такива наблюдения за себе си или за друг? Да ,думите имат огромно значение в живота ни ,независимо дали го разбираме.Неудобството е че всяка дума от първата и употреба в детството до сега постоянно променя значението си.В смисъл че постоянно се обогатява в зависимост от натрупания опит.Разбира се промените са малки,но достатъчни за да предизвикват недоразумения.

Ще споделя нещо като клюка:За една майка,бегло позната,коментираха че си гледа децата с цигара и кафе в градинката пред блока.Готвеше им салам и хляб .Общо взето грижи като за ,,чуждо'.Това е разбира се външен изглед.Баткото от 10 годишен се грижеше за сестра си.Готвеше супи.помагаше и за уроците.Израстна едно чудесно амбициозно момче.сега учи в Китай спечелвайки пълна издръжка с изпит на китайски .Това което виждат очите е добре да се изпита и със сърцето

Ако обременяваш думата "грешат" с някакви негативни асоциации, проблемът си е твой. Въпросът беше, че децата не могат да вземат сами правилни решения. Говоря като правило. Изключения разбира се има. Това е основата на разговора ни с Божидар. Кое да изглежда крайно? Аз хиляда пъти повторих (защото съм глупак), че възрастните допускат грешки във възпитанието и често възпитават погрешни модели в децата си. Но това не означава децата да не бъдат възпитавани. Кой Бог ли ще слезе да ги възпитава вместо хората? Или трябва да ги оставим изцяло на безпогрешните им интуиция и инстинкти? Ами който иска да експериментира и да опише резултата. Няма да пиша дисертация ,защото не съм учил толкова. че децата не могат да вземат сами правилни решения това е смешно.и краино.Сега разбираш ли.Всеки факт с изрязан фон променя смисъла си.За това и тук във форума е трудно само с няколко изречения да изясним позицията си.Е виждам че някой много добре се справят.....Средният път е една голяма илюзия. Буда е по-голям глупак дори и от мен. Тази краиност кои я казва?Станимир допуска някой да говори вместо него.Още една баналност.В човека не контролираното възбуждане на някой център отнема енергия от другите.

Тук ще се обадя повече за някой гост четящ на посоки.Не случайно при редица духовни учения препоръчват молитвата медитацията или други практики.Общото при всички е подобряването на ежедневния живот.По лесно преодоляване на всякакви трудности.Основното е редовно практикуване....По книгите пише много неща.С четене не става.иска практика.Опитвал съм метода на д-р Хосе Силва.Той казва че за 40 дни светът се отваря за ученика.Курсове не съм посещавал,не знам как са там нещата.Но метода си го бива.

mvm Кой съм аз че да давам съвет?Просто споделям важните общовалидни истини.За това виждаш снимката ми.Те са общоприети(банални).Темата тук е за първите впечатления от досега ни с ,,духовното"Ние се раждаме повече дух от колкото тяло.В процеса на адаптацията се набляга на физиката за сметка на духовното.{,,Сложи си качулката че ще се намокриш и настинеш" (не виждаме цигането тичащо босо по снега?)}Въпроса е да обмислим фактите,тези пред нас.На децата им трябва честно обяснение на света,така както го вижда душата.А доколко сме прави няма значение.Важно е да бъдем честни,водени от духовни принципи...И още нещо банално:Кое е духовно?Духа,е основата на нещата.Причината на всичко .Някъде при Дънов срещнах приблизително следното:Комара първоначално не е бил създаден да хапе хората.Негово е било решението да пие кръв.Защо Бог му е разрешил ?Това не е важно.Важно е да знаем че всеки получава заработеното...За комара не знам .За нас хората съм благодарен че ни е даден един чудесен ориентир.Любовта..Поглеждам и ако има дори малко любов,това е добро

В какво грешат?Те наподобяват гъба за всичко което става на около.Техните грешки са нашите заблуди.Изглежда краино,нали.Можеш сам да провериш до колко е вярно.Истината не се ражда в спора.Тя се открива в размисъла.Има такива медитативни упражнения.

Станимире, мисля че абсолютизираш нещата.Както казват по мъдрите,правилно,лошо,неправилно,са много относителни понятия. Почти няма решение ,което след години ,да не ти се иска да коригираш.Всеки проблем е уникален. И изисква различно решение,което е по неважно от подхода.Смисъла е в начина на самия избор.Особено когато се отнася за деца.Те може да се каже ни познават по добре от нас самите....Било е време,когато са ме задължавали да ям повече от 1 филия.Било е време когато са ме ограничавали за сладкото.Ограничения-смешна работа.Познание беше ,когато майка ми ме спаси след преяждане на торта.Така че на децата им трябват обяснения на базата, на любовта.-----Това мнение бе за 7 стр.

И да, нормално е детето да се стреми към удоволствия. То си има естествените природни удоволствия. После като расте човек влиза в сферата на трябва, влиза в сферата на това да позволява на други да издевателства над него като му натрапват какво било правилно, колко вредни били потребностите и накрая и той почва да издевателства над себе си. Насилие върху себе си. Еми не е съвсем така един често срещан пример : деца играят на площадка, едното взема играчката на другото и не иска да му я върне Ето потребността на детето, харесало му играчката и си я иска Тук трябва да се намесят родителите и да обяснят, че така не е правилно защото ако не се намесят, то ще реши, че може да има всичко, към което посегне. Така че колкото и да не трябва да се ограничават децата в някои неща, то се налага да се прави това в много други случаи Или друга потребност на детето, друго негово удоволствие: Иска да излезе посред зима навън само по любимата си лятна рокличка Пак трябва да се намесят родителите, за да обяснят, че за тази рокличка си има сезон И тези неща се случват все до 7-мата година на децата, така че има полза и от наливането на ум и до 7-мата година Уважаеми(а)..На площадката детето вече е понаучило ,,удоволствието" да притежава неща и определя параметрите на своите възможности.....Втория ти пример има два елемента.1---втълпявайки на детето, че ако не се облече ще настине,полагаме основа за бъдещи техни заболявания .2---любимата си лятна рокличка--------------Децата не се раждат суетни.....Те се раждат с усещането си за любов.Това е двигателната сила Месеци по късно забелязваме подражанието.Често ние родителите нямаме време за обяснения(любов),и правим наи лесното:налагаме се,за тяхно добро.Но нали не харесваме нашия свят,все му намираме кусури?Защо го налагаме и на новите хора?нали желаем да живеят по добре?Сега е момента да видим тяхното ,свежо виждане,и да положим основи не нещо по добро.

Спомни си как се учим да ходим.Малкото дете ще командва всички , позволят ли му .Много лесно стига и до агресия ,ако няма адекватна позиция на възрастните.Детето само се учи да общува,опознавайки възможностите си Просто така се учим. с обикновена мисъл не става.Трябва преживяване

Прав си.Както казва Кастанеда моите желания нямат значение.Силата е определящия.Но нали съм жив значи мога да опитвам не да чакам.Колкото ставам по полезен за семейството ,съгражданите ,народа човечеството.Във същата градация старанията ме доближават до Духа.