АлександърТ.А.

След като знаеш как се сменя тунела, обясни по-подробно методиката Методиката я пишат на много места.Това са религиите и всички духовни школи.Това го вярвам ,повече отколкото да го знам.Много хора задават този въпрос ,като излъчването му е ,,неангажирано любопитство" .Той ми звучи по следния начин--виждал ли си такова нещо,а пипал ли си го?В интерес на истината ,наблюдавал съм го ,но какво от това. Моите проблеми(задачи за разрешаване) си останаха същите.Как си представяш че може да се промени един свят (тунел),колко усилия трябват да се промени всичко.Един тунел да му изровиш ,(подмениш) основите, най много ,да се наклони ,по- разруши ,но видему е пак същия.Виждам как ние хората не сме в състояние да променим дори навик ,пречещ ни в ежедневието.Например аз мога да напиша (кажа) неща ,който са в синхрон с библията или др. мъдра препоръка.Но дойде ли до практиката става трудно.Сила трябва.Сила и мъдрост за да разберем и не забравим чудесата , случващи ни се по някога.

Не визирам предните постове...Има определена зависимост между категоричността(крайността) на мнението и ,,младостта" на пишештия.Колкото по категоричен е автора ,вероятността за малък опит е по голяма.

Това за смъртта ,е като със всичко друго.Да бъдем макс. будни,възприемащи,благодарни.Проблема е че се страхуваме от непознатото......Отдавна живея както казваш по горе.Знам че не съм господар на живота си.Само малко.Истина е че не може да летим ,ако не знаем да ходим...{.По-лесно,удобно? } Ние ,хората , се различаваме по пръстовите си отпечатъци , по Д.Н.К . също.Значи един с един човек няма равен.Значи и тунела макар и да се припокрива с хиляди други ,е единствен и неповторим. Според мен духовното израстване минава през опознаването на всички тези тунели.

Въпроса на темата не може да бъде сериозен..Може би , въпроса е какво прави Бог?..Като , Бог ,щях да имам отговор.А сега какво да правя?

Имам едно практично обяснение:Вярата е психичната сила на човека, която той влага в разбирането си за света.Няма,не вярващ човек.Вярващ=религиозен е нагласа от близкото ни минало.

Методика: 200 гр. шльокавица на всеки 4 часа. докато приличаш на човек.После те поемат други ..............Сериозно:виж темата пречки (опасности)по духовния път...Може да не е много издържано , но е лесно разбираемо ,обяснението което мога да дам.Личността с която човек се идентифицира , е толкова обвързана с конкретния тунел ,че всеки по добър опит за промяна е силен стрес.А много силното разпукване на втвърдената конструкция се усеща като смъртна опасност.Самата телесна смърт е такъв преход между тунели.В тибетската книга за живота и смъртта(заглавието дали бе точно това?),ни напомнят че ако се подготвим и посрещнем смъртта подобаващо,сме оползотворили живота си.Защото числото на безсмислената (не оползотворената) смърт ,е много по стряскащо от числата който Божидар дава по горе.При правилно умиране има шанс да , нулираш кармата си.

(Като -децата) Без обяснения----да живеем с любопитство и радост.Това ни е достатъчно. обяснение----Света е играчка.Поиграеш ли си с нещо ,не го задържай,остави го , мини на следващата ... За щастието , интересно ? Никой не споменава за любовта между мъжа и жената.Този дар ни се дава на прага ,на зрелия живот.Да опознаем състоянието на перфектно функциониращи системи.Състоянието довеждащо до разбирането , на света , като добро място за живеене.Място в което всичко е точно както трябва и точно на време.Дори моториста пресичащ на червено е на мястото си ,в общата картина , на перфектно функционираща цялост.Цялост в която има определено достатъчно място и за теб.И без теб няма да е цялост.

По време на детството,човека го възпитават да вижда света по определен начин .И той постепенно изгражда съответните представи и навици с което се вкарва във своя коловоз на живота .Тунел на реалността е по точно защото отчита евентуалното разширение, и вкарване на повече параметри в зоната на сигурност.Казвам сигурност ,защото това е определящото при дооформяне на личния тунел.Моя мъничък опит е че когато има драстична рязка промяна то ,тя е провокирана от външни причини .А човек може и сам да смени или разшири тунела, с различни духовни упражнения ,преразпределящи вътрешната му енергия .С други думи оттегляш вниманието от повърхността и го насочваш към сърцевината на нещата.Интересното е че колкото по се стремиш да откриеш причината,толкова по ясно виждаш следствието.

Никога не са ми определяли в какво да вярвам.Може би за това го разбирам като естествено,свободен избор .Следователно имаме само ,съпътстващото ограничение ,на всеки избор . Ако вярата ми е привнесена под натиск , собствен или външен?То вътрешната ми съпротива ще създава пречки .

Нали има ,,кодекс на труда " който урежда тези въпроси.Може би само трябва да се промени за майките.Например до 14 год. възраст на детето да се зачита за трудов стаж.Както бе преди за мъжете в наборната казарма....Vorfax с предните постове ме върна във времето на задължителната работа ,преди 10 ноември.Това ми харесва, но не е достатъчно за превъзпитание на ,бързо нарастващото малцинство.Още сме като животните,задоволени ли сме не мърдаме..........Относно правото на труд.Много от хората не виждаме лоста който да накара малкия работодател да спазва дори сега съществуващите закони.На работника се предлагат условията,не официално.Ако ги приема ,добре.ако не ,следващия моля. mvm------------Високата скорост на реакциите при хората от Викторианската епоха говори за това, че те са били по-изобретателни и по-творчески. Тогава (предполагам) са нямали като сега , достъп до кафе,алкохол,наркотици

Как ще се утвърдим - ами като избием конкурентите си от останалите религии. Мисля че е очевидно. Това и в християнството е отхвърлено,поне по книгите.Малкото религии който познавам,са оставили впечатлението на светски формирования гордеещи се със своя духовен корен.Това все повече хора го виждат и търсят алтернатива.Дънов е дал напътствие да изучаваме живата природа .За мен тя е чудесен Бог комуто да се възхищавам.Живата природа,това е всичко до което се докосват сетивата ми.И усещам че е повече от това което разбира главата ми.......Та за религийте и техните взаимни отношения ,до някъде наподобяват политиците.А политиците са си като махленските глутници кучета , дори и за всяко да има кокал пак ще има бой....Махатма Ганди колко успехи пожъна ,защото бе стъпил на принципа на не-насилието.Неговия пример трябва да се изучава постоянно.

Бих коментирал , битка по пътя ,направо поезия ...Мачкан да се луташ .Подхвърлян от всякъде , да търсиш ,защо ?На края обезсилен се прибираш вътре,изоставяйки света ,на вън да прави той , каквото иска.Тогава ? Небеса ! Искрата е пред тебе , основата за всичко по света.И болката изчезва , настава тишина,спокойна и приятна . И , идва светлина .

Мисля че ви е ясно за , духовната същност на всяка съществуваща администрация.Дори и създадена с насилие,тя задоволява ,както видимо ясни,така и несъзнателни нужди и желания.Примера с Хитлеровата администрация е достатъчно коментиран.Но темата е как да извлечем най голяма полза ,при съществуващото положение на превес на егото и пълно загърбване на духовните ценности .По духовна ,в посоката на нашите разбирания ,е структурата , действаща по ясни,стабилни във времето ,приети от общността Правила . Без никаква лична намеса на когото и да било.Обратното ,постоянната промяна на законите ,го виждаме по телевизията...........Веднъж четох за големи градове с милиони жители,красиви ,добре устроени,перфектно функциониращи.във времената когато хората вече са почнали да губят връзката с фините светове.Когато човешкото его ,наскоро появило се ,било твърде слабо за да се бърка в живота.Тогава човек за да се заеме с някаква работа е трябвало само да има , вътрешен подтик и обществена нужда за нещо.А че има нужда от нещо ,всеки го виждал.Били им достъпни и духовните и материалните прояви .Различията между хората,по темперамент , наклонности , способности,осигурявал широко поле на изява , за всеки.Не са изпитвали нужда да доказват кой колко може,с радост са отстъпвали място на по можещия .При постепенната загуба на телепатичната връзка се е появила нужда от администрация, хора за връзка с отделните групи. ....Не знам точните факти.Не съм ходил до там Но силно се надявам че в така подредени градове ще живеят моите деца.Тези които възпитат егото си така ,че то започне да работи за тях като джобен часовник.

Законът докарва гняв. Всяка религия ще умре. Всяко духовно учение ще умре. Където ги няма, няма да има престъпление-------Законът,религията.духовното учение,са все помагала за учене.Когато пристъпим в ЖИВОТА ,когато се събудим за истината , тези неща ще отпаднат.Ако казваш това ,щеше ли да го напишеш и по друг начин?Това питах по горе.

Като ви чета ми идва простичката мисъл: ,,Най свещеното ще бъде живота.Нему ще се прекланяме,на него ще служим". И това може да започне веднага, не е необходимо да разберем всичко,да ни стане ясно що значи ,,живот вечен". --------------------Зим!----Всяко духовно учение ще умре. Където ги няма, няма да има престъпление. Може ли няколко изречения по този въпрос ...

Даа много е полезна критиката.Започна ли често да критикувам нещо ,значи е време да го исправя ,в себе си ...Харесва ми следното напътствие:Не критикувай спящия преди да го събудиш . Критиката разделя на критикуващ и критикуван.За да има смисъл ,трябва поне единия да е малко буден .Според мен критикуващото поведение се появява като защитна реакция ,или изразява превъзход ство.

Станимир.повтарям.Съгласен съм с повечето обяснения,те и до мен са стигнали.Става въпрос, че всичките обяснения са ни преподадени на готово,и за това не са истината която ще ни освободи.Значимата истина за нас е проверената с опит.Само тя ни е от жизнено важна полза.Всичко останало колко и логично да е,представлява една красива приказка.За това не се впрягай без да ,,влезеш"в казаното от другия.Да чуеш как другия тълкува тази приказка е най малко любопитно П.П. Ще се науча да съм по ясен.

Станимир знае че той е построил тялото си.А аз не знам това за моето.Все още очаквам да си го спомня.Не знам също аз ли харесвам букета,или това е внедрена програма.Знам само че опита е канарата на която можем да стъпим

Мнение е когато те питат.Останалото е оценка.Ето аз оценявам че не разбирате по моя начин темата и внасям корекция.

Да, но паневритмията не се е измислила сама. Също така танцуващите са били организирани по някакъв начин да се съберат да танцуват. Някой е поел инициативата около организацията, поел е отговорност и т.н. и т Дишането не се е измислило само...Когато ,,100 братя " се слеят в едно( осъзнато,без губене на самоличността ),имаме ли по високо ниво.Това ще разберем като го постигнем.Както не разбираме,конкретната интелигентна дейност на изграждащите ни клетки.Така не ни е много ясна и дейността на колективния ум.Само се досещаме за съществуването на колективния ум на човечеството , колективния ум на ангелите и т.н. другите йерархии....Хареса ми сравнението ( музикант , оркестър ,музика) като самоорганизираща се структура .Много ми прилича на изява , на свободна воля.

Живота е суета!В смисъл ,кое не е суета.Дори храненето сме превърнали в суета..В прошката за която споменават учителите ,няма суета.Тя представлява рационална промяна на гледната точка.При което, основно е преклонение пред Божията воля.Прекланяйки се ,си взимаме поука да не попаднем пак в подобна ситуация.И това не може да стане ,ако не сме простили.Ако не сме се отървали от спъващите ни емоции...Както не се сърдим на природната стихия, така няма смисъл да натрупваме емоции срещу човека който ни краде.Достатъчно е да се защитим , разумно .Много хора се смущават от доближаването на прошката и защитата.Трябва да ни е ясна разликата.Нали се крием от урагана,унищожаваме вирусите в телата си ,бягаме от преследващата ни мечка.А после просто забравяме , или сме горди от себе си,за добрия изход.....Може би по нагоре е коментирана разликата между , даване и получаване на прошка.Желанието да получа опрощение е суета.Направя ли белята ,трябва да я поправя и толкоз. Прошката е суета, изобщо няма нужда се казва нищо.Да , но за нас движещите се в мъглата на илюзиите има нужда и от външна изява на вътрешния живот .То е , нещо като слизане на царството Божие ,тука ма земята.

За последната религия?Човек се ражда и получава тяло ,Инструмент, да го поддържа и се учи. Когато направим това тяло храм Божий,ще сме част от новата религия.Смятам че , човек може да отвори очите си за божественото и да го намери във всяка прашинка на около.

Станимир ,темата мисля че е за егото и как се проявява то в нашия живот,заблудите които създава, начините му на действие.Ако не си разбрал.Мъчех се да кажа че егото натрупва и ,използва знанието за собствена защита ,само величаейки се за сметка на другите.Което в много случаи ни вреди ,създавайки прегради по между ни.То е същото както и вярата.Хората сме обучавани да знаем и вярваме по един начин,което ни разделя.Значи трябва да обърнем внимание на причините ,на съкровените желания ,които ни движат в един или друг случай . Нормална човешка реакция е първо да виждаш различното , заплахата .Не че има нещо лошо в това,но защо е така? Страхът също е инструмент на егото.Впрочем по нагоре бе вече казано за емоциите..

Наш проблем е и знанието.В течение на живота детето расте,егото расте и натрупва знание .Необходимо ли е това знание за постигане на истината?Когато кажа знам,косвено утвърждавам че съществува знание.Всъщност какво знаем?Имаме информация,пълни сме с информация и опит ,определени от нашата среда ,памет и умствени възможности.Непрекъснатото натрупване на информация,овладяването на различни форми на знание,образува съдържанието на нашето твърдение че знаем .Но разглеждайки внимателно това знание,можем ли да кажем че е непредубедено,че отговаря на реалността ?Когато погледнем нещо ,започваме да ровим в натрупаната информация , и виждаме нещата чрез натрупания опит. Ако искаме да открием нещо ново,нещо което не е проекция на нашето въображение,съзнанието ни трябва да бъде свободно,непредубедено.Не става въпрос за знание на конкретните неща.Ако не знам пътя ,ще се загубя.Ако не познавам дадена машина ,не мога да я управлявам и ще съм безполезен.Това са други неща.Става дума за знанието използвано,като средство за сигурност, психологическото,вътрешно желание да бъдем нещо..Авторитета на знанието,тежестта на знанието,самочувствие,достойнство,чувство за жизненост, и какво ли не.Четем свещени писания и научни книги.Те много грижливо описват какво да правим и какво не,каква е нашата цел и как да я постигнем,какво е Бог .Знаем указанията,следваме ги.Това са нашите знания ,нашия път,вървим по него.И ще намерим това което търсим.Но то ли е реалността? Съзнанието за да постигне състояние при което новото ще се осъществи- било то отнасящо се до истината,Бога или нещо друго,безспорно трябва да спре да събира знания,трябва да остави всички знания на страна.Съзнанието утежнено от знания,не е в състояние да види действителното , да види това което е неизмеримо.---Кришнамурти

И тук сега какво се пропагандира? Да не изпитваме неприятни усещания? Ами тогава трябва да станем като закоравелия престъпник. Тогава и най-гнусните постъпки няма да ни тревожат и ще ни носят удоволствие. Къде го видя това ?дай да го прочета