АлександърТ.А.

Донка бе написала че разбирането е важно.Нали за това сме в този форум , търсим движещата причина .Иначе житейската мъдрост е да заобикаляш лаещите кучета .Това не е уважение ,дори страх не е . убликувано: Вчера, 12:13 Нали писах, това го правех около 2-3 години с няколко човека. Да, спехтих си много нерви. Да, настройвах се на тяхната вълна. В името на общото благо - обезличих се. В един момент се разболях, самата бях не на ниво. Никой не ми влезе в положение. Бях изненадана - толкова пъти влизах в "чуждите обувки". Приели са го като даденост. Когато съм болна - в моите никой не пожела. Получих в замяна клюки зад гърба и тайно злорадство. В момента в който се разгневих и избухнах - се свиха по кошарите. Явно наритването по кокалчетата има повече ефект, от две годишното ми самарянско отношение и винаги духовна подкрепа. Донка споделя духовни упражнения имащи за цел общо балансиране,доближаващи егото до душата .

Ето в това е проблема.На всички ни , разбира се .Поставиме за някой етикет,,грозен" , и хабим енерия да се дразним всеки път като го видим.А най практичното е да не го забелязваме . По повод книгите за духовна опитност .Те трябва да се адаптират за живота ,,на улицата".....Човек е многопластово същество и ако не се знае за коя област са напътствията, може да има объркване. И една закачка: има ли жена която да не си въобразява че може да облагороди другия ? Да го направи спретнат, чист, културно говорещ. Прощавай за съветите , но едва ли очакваш нещо друго...В подобно преживяване, търсех утехата че добра възможност за подобряване на адаптивността си, работоспособноста , толерантността, дистанцирането.Ако можеш да се наблюдаваш от страни , действаш по обективно.

Новината не е анонимна,не е мнение.Поради неизпълнимоста на тези двете, източниците трябва да са много.

Vorfax говори за страха ,опита да се скрием от проблемите и търсенето на лична полза в ущърб ,на общата .Тъжните песимистични констатации , можем да ги оставим на старите останали без сила хора.А останалите недоволни от действителността можем да я променяме .Започвайки от собственото си поведение .Става въпрос за разбирането , на влиянието което оказва индивида върху общата действителност .Проявата на лоялност ,означава действия , подобряващи статуквото ,не допускане на такива в ущърб на общото благо.Значи все повече да изоставяме животното в себе си. Какво означават тези втръснали ни напомняния? Означава да почистя пречещите ми ,,лайна" и ясно да изкажа мнението си за замърсяващите причини. По възможност да не ги допусна. Мога да се намеся в борбата срещу монополите,гласувайки против с отказа от множество излишни неща.Ще купя стоки от производител ,ще сложа лимит на колата си. Няма да избягам от зъболекаря си ,заради повишените цени. Ще го подкрепя да преодолее затрудненията. Митингите? Тяхната многочисленост е гаранция за чистотата и обективността на общото мнение.колкото сме повече толкова по добре. Когато индивида поеме отговорността за живота си , престава да се крие в групата и свободно участва в обществения живот...Живота за общото е следващото ниво на съзнателност . Работа в екип.Чудесна идея .Но трябва да се отстрани-,,това е моята глутница"

Стара любов ?Това е много силен емоционален навик .Както при всеки навик който желаем да остане в миналото , е достатъчно старателно да го заобикаляме, наслаждавайки му се от далече.Продължителността е индивидуална и правопропорционално на емоционалната сила. Успеха е постигнат когато , навикът, случката , емоцията, не могат да ни контролират. Тогава ние избираме кога да влезем и излезем от спомена , без това да влияе на сегашния живот.

Не ми се говори въобще за конкретни неща, поради спекулативния и измамен характер на формите, но смесваш различни неща. Допускам, че под монада имаш предвид този първичен централен принцип, който е произлязъл директно от Първоизвора. Но ако е това, в този свят въобще няма монади. Няма значение, че с това ще ви е трудно да се съгласите, аз искам друго да кажа. Различни са и първоначалните принципи, около и чрез които се създават примерно хората, живтните и минералите. Образно мога да кажа, че са с различна степен на посредничество, или... примерно - различно равнище на проектиране. Монадата е централен принцип на живота, но не е и непосредствения одушевяващ принцип на едно същество, за да бъде то същество. Съзнателността на едно същество се определя от начинът, по който го оживява одушевяващият му принцип. Колкото по-вътрешен и концентрично намиращ се в телата е одушевяващият принцип, толкова по-съзнателно е съществото. А колкото пък по-външен е одушевяващият принцип, толкова по-неидндивидуален е. Затова и почти всички животни имат групови души, в различни степени на вътрешна организация, като това много добре се забелязва именно при птиците и "прекалено сложната материя" там. Ти приравняваш монадите с Платоновите идеи, но при последните съществуват различни планове на проявление, като едното е идентично с другото само в най-горния, първи план. В него обаче ги няма дори и хората, в сегашния им вид. А всичко останало около нас в много по-голяма степен е създадено от психичните кристализации на хората. Можем да говорим описателно и за нещо като "разделение" на творческата способност, в която всяка идея ражда други идеи, които притежават потенциала на по-горната, но от един момент нататък не са длъжни да го приемат (получават "свободна" воля), поради което стават несъзнателни за връзките помежду си, а от там и се затварят за своята чиста жизнена сила, която също започва да се разделя, във все по-отслабен вид надолу... Щом го чета значи е за всички. Да , много готино обяснение .Ще го кажа по неопределено.Колкото влизаме на долу в подробностите , в опит да обясним нещата.Толкова повече натрупваните условности замъгляват картината , и ни отдалечават от търсената истина . Ако приемем твърдението ,,Каквото горе такова и долу" за истина по която да се ориентираме.Не значи ли това че у всяко парче реалност има нещо непроменено,идентично с единствената породила всичко реалност .А съзнаването и самоопределянето е нещо друго . Допускам, че под монада имаш предвид този първичен централен принцип, който е произлязъл директно от Първоизвора. Но ако е това, в този свят въобще няма монади. С други думи ;разделянето на основния принцип и последвалото деление на всяка получена част ,и всяко деление на ново получените отново и отново . Би трябвало да променя само натрупванията.Индивидуалните окраски който се увеличават със всяко последващо деление.Основата е логично да остава неизменна.Променя се качеството ,конкретната проява.

@ЮлЯ@--------------да ужасно е.Но не контролираш ли себе си ,ще почнеш да виеш.Това е опастноста ,може да увредиш себе си .Ключа е да се набляга на хубавото.Не е необходимо да описвам ужасяваща картина ,но на всякъде може да се намери позитивност .Това не значи че не виждам злото.Това значи че се стремя към хубавото ,утвърждавам него .Стремя се да намеря нещо хубаво у другия , то е там .Скрито под под смръщената глупост .Стремежа който прилагам при търсене на позитивното когато падам от покрива ,прави живота ми прекрасен до последния миг .Емоцията, намерението с което,, наблюдаваме" другите се връща към нас .Пасивно наблюдение реално не съществува ... Всеки опит за контакт може да се приеме като агресия от другия (навлизане в личното пространство).Дори поднесените с усмивка цветя .Това зависи от неговите вътрешни нагласи .Най доброто което мога да направя е , да събудя радостта от съществуването , на друго човешко същество .Защото не съм сам сред морето .

Това когато уж отделни същества се движат като един , е ясно че става на въпрос за съществото , Ято (риби , птици ).Но още ми е трудно с идеята за споделянето на , един ум ,един дух.Макар да е някак просто , логично .....Наистина трябва преживяване ...

Като пооправя вътрешния си комфорт ,мога да общувам със всеки .И проблема с очакванията...Не очаквай нищо,непрактично е. С един колега се бяхме сдърпали.Не си говорехме нищо друго освен задължителните реплики по служба.Направих следния опит; при всяка среща поддържах намусената физиономия ,но на ум си повтарях ,,Ти си добър и справедлив човек".Нищо повече.След седмица той ми се усмихна и попита как съм .Направи външно първата крачка за сдобряване. Исках да кажа по важно е какво давам,излъчвам.То ми е подвластно,мога да го контролирам.Значи вниманието ми трябва да бъде там.

В това е духовната задача на съвременните хора.Да се адаптираме към интернета и засипващата ни медийна информация .За сега не успяваме.Все по странно необщителни хора се срещат.Говоря за себе си.След няколко часа седене пред монитора често ръмжа на жена си.Сега ли намери да ме занимава с вечерята . Станимир-------------нивото е също илюзия.А добрата самооценката е полезна за здравето .

Това за криенето ми е малко странно . А иначе каквото горе такова и долу. В лявата ръка стискам ключа ,а с дясната ,се пребърквам ядосано че не мога да го намеря ,и закъснявам за мача . Виж слепия ,моля.Как търси с бастуна си пътя отпред . Бързо се изчерпах и по тази тема. това подпис ли е ?

Майя не е просто свят на заблуди, а инструмент на еволюцията и никой не иска да я махне, никой не иска хората събудени. Само някои стигат. Маия наложена от горе.Благодаря за гледната точка.До сега си мислех че е единствено следствие работата на личността .Може би този подход дава повече яснота за движението на човечеството в пакет .

Прощавайте,перифразирах написаното от Дао.Но не буквално.....Защо сме създадени?На кратко; да раздробим света на части и преживеем всеки най дребен детайл на доброто и злото . И събрали всичко ,го поднесем на този ,който винаги е бил в нас И аз мисля като вас, че правенето само на добро е хубаво но невъзможно .За това ,да правим доброто което можем .Стремежа е важен.Това е живота ,днес няма да се получи,утре няма да се получи , но после ще стане .В това е красотата,да намериш начин за направата на нещо хубаво .

Познанието за цялото го имаме.Познанието за парченцата го учим ,и наричаме това живот.Смисъла е да преживееш всичко .Тогава познанието ще те успокои. п.п. когато изчерпим причината, ще изчезне желанието .Тогава ще се отдръпнем от парчетата , и ще възвърнем цялоста

В нашите традиции ,това действие се е извършвало от точно определени хора определяни по полов белег.И не всички от тях в определен период от живота на фамилията са можели да го вършат.От друга страна, като представител мъжкото съсловие, т. е. на хората възпитавани да могат и вършат всичко ,не би трябвало да се затрудниш при практическата реализация на самото пускане.Значи остават само вътрешните ти колебания,може би терзания ,относно социалния отзвук на случката.Разбира се безработицата в страната е висока и едно такова действие не се знае как ще се приеме.В края на краищата ,въпреки опита за разчупване на традициите ,геройство е малко пресилено, но постъпката е доста смела

Това определение сме го приели защото ни е удобно и подредено.Истината е някъде там ,зад ъгъла , .

Тука всеки напън е да ни се изясни истината...(усмивка)...(с телефона не се рисува)

Единствената Истина наистина съществува , това е логично,разбираемо.Но за болшинството от нас е подкрепено само от разкази и легенди.Няма го личния опит ,да я потвърди .До като се лутам напред ,назад и сглобявам пъзела на преживяванията Истината е мой блян.Христос е разчупил хляба и нахранил множеството .Вярвам го,почти го разбирам ,то е вътре в мен.Но за сега това са думи на надежда,посока за търсене а не жива Истина . За мен горния цитат подчертава илюзията на ума ,че може да разбере и обясни всичко.( Истината) Какво друго ни казват учителите?Най вече да опознаем себе си .Всеки косъм е антена за връзка с невидимия свят .Значи трябва да включим всички клетки ,всички свои части за да можем да познаем единствената Истина .

Виж по горе.За д-р Стефан Черкезов от 1963 г.Всички помним ,момчето ,което миналата година спаси от бурните води 2 живота.От страни го наблюдаваха ,мъже,жени,полицай. Интересен въпрос е -Защо героите се появяват обикновенно , след 50-100г. Не е ли ,нашата критикарска нагласа,пречка за по обективен поглед.Всяка случка предизвиква поредица от мисли.Защо първата е критика, Омаловажаване.Защо преди да признаем хубавото ,първо казваме ,,това му е работата; той го прави за лична изгода" Та си мисля, чакаме времето да забрави недостатъците, и тогава го обявяваме за герой.

И аз мисля така.Героя е съдба.Душата предлага ,личността избира..Хубаво е всеки да се равнява по героя.Това единствено , значи да развива нужните качества на герой .А , ако не се стремим да бъдем като героите , обезсмисляме тяхното съществуване .

Христос е прощавал и е искал прошка.Не мога да се сетя за цитатите.

Да се откажеш или не ,избираме всеки ден .Историята е пълна с примери,храна за размисъл...Решението на Христос да се откаже от земния живот е преплетено с решението да не се отказва от Волята Божия . Много примери могат да се дадат.И всички ,те водят до заключението че всяко преодоляване на Егото.Всяко действие в името на ................. загърбващо личните удобства и харесвания , ни прави герои . Героя не се прави от геройството , то е следствие.Героя е възможността на Духа да използва едно тяло за изпълнение ,на волята Божия .

Оставам на страна негативността на думата ...Всеки човек има случки в живота си ,когато се отказва от нещо ценно в името на Доброто.И на тази основа може да се огледа и забележи много примери в живота че да се откажеш може да бъде и геройство .Нали Християнството седи на един значим отказ от земния живот . Напълно съм съгласен с Viva , в следния пример:Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."

Горе гласувах с Не,Защото гневът е от страната на разрушителните сили .Но както всичко на нашата Земя и гневът принася полза.Най малкото подготвя тялото за големи натоварвания .Отричането, не признаването,подтискането на гнева не ни помагат ,а го превръщат в проблем .Правят го не контролируем.Допада ми обяснението на Ошо .Да се отпуснем в емоцията и я наблюдаваме, какво прави с тялото ни.Не знам за точките на дланта,не съм го срещал това обяснение .Но юмрук в боксовата круша помага . #27 Христо Приятел на Портала Изключени 4967 Мнения: Публикувано: 13 април 2012 - 19:09 Quote Ефесяни, 4 глава. Какво се има предвид ? Възможно ли е да се гневиш, без това да се отразява негативно върху кармата ти ? Исус съгрешил ли е като се е разгневил на търговците в храма ? --------------Мисля точно това е .Да се освободиш от гнева ,без на направиш поразия.Задържайки го , започва да руши тялото .Ако не го впрегнеш в работа ,и добър емоционален ритник в пясъка ,ще донесе облекчение . Друг полезен начин е да създадем навик .При започването на действие да имаме отговор на въпроса ,,После какво ". Както шахматистите го правят.Виждат няколко хода на пред .

О, може да има право да убива и т.н. Защо да няма?! Обаче, как точно ще разбереш кой, кога и как трябва да убиеш, така че това да е по Божията Воля и после да не те сполети същото ответно?! Откъде ще си сигурен и в това, че това, което върши е зло?! това не съм го казал аз.Въпреки че нямам нищо на против...25 години в армията са ме подготвяли точно за това.Посрещах изгрева с,,Изправи се гора от стомана" Viva Casell ,, Не си ли се питал защо аз в този момент разсъждавам относно геройството. " Не се питам.Човек се вълнува от нещата ,които душата му е поставила на дневен ред . ,,Стига с този вътрешен живот! Стига с това лично израстване! Питам те отново. Какво следва след вътрешното израстване?О, докога ще израстваме на думи и мисли?!" Нямаш на представа ...........Опитай се да промениш 1 свой навик ,опитай да откажеш цигарите след години употреба ,Опитай се да откажеш дрогата.И тези откази да бъдат за винаги не докато издържиш.Попитай човек опитвал тези неща .Гарантирам ти че арестуването на ламята ще го имат за разходка из парка... Имам колега който ако дойде 10 пъти на време за работа ,го обявявам за герой.Така е ,от там се почва.Малък герой по голям герой ,много голям герой.Някой ден може и да премахне малко от главите на ламята (държавната бюрокрация).....На добър път . П.П. Мисля си че героите са много повече.Просто нямат шанс да се изявят.Други пък не са подготвени достатъчно за нужния момент.Преди време,когато разбрах че сме били под турско робство се разстроих и с дни кроях планове как аз бих изгонил поробителите.Ама те били много силни и добре въоръжени.И какво от това ,ето само в нашата махала сме 6 момчета.Ще се уговорим как да излъжем поробителите и им вземем оръжията,.После лесно,силни и смели сме...4 годишен герой.Само подготовка трябва.....