АлександърТ.А.

.

Mariya Tsaneva 2 дни · Иван Спирдонов СПЕЦИАЛНО ЗА ЗОМБИТАТА, ВЯРВАЩИ, ЧЕ НЯМАЛО ТУРСКО РОБСТВО И РУСИЯ НЕ НИ ОСВОБОДИЛА, А НИ РАЗВАЛИЛА РАХАТА! Напоследък отново се сблъсквам с множество мнения, че България не била 500 год. под турско робство, Било "присъствие", някакво мирно съжителство, “бизнесът ни” ползвал “свободния пазар” на империята и какви ли не още глупости. С освобождението Русия ни развалила рахата, в който сме живели с турците, развалила "периода ни на развитие", тоест спрял българския прогрес и т.н. Пишат се и грандиозни тъпотии като тази, че БВП на България на човек от населението към 1878 било като през 1989!!! И всичко това са едва ли не официални твърдения, с “научно покритие”, приети дори от официалната власт, че дори и толерирани от нея. За зомбитата, пишещи такива неща и вярващи в подобни идиотщини ще стане дума пак по-долу в текста, а сега - пак за годините 1396 - 1878! Ще дам съвсем конкретен пример. Не трябва кой знае колко усилия,за да запали човек колата и да тръгне по магистралата след Калотина - Димитровград - Ниш - Белград - Загреб - Любляна - Триест - Венеция. Самото пътуване по този път показва съвсем красноречиво какво е представлявала османската империя, имало ли е турско робство, каква е нейната "цивилизационна роля" и доколко е имало "присъствие", "мирно съжителство", "ускорено икономическо развитие". Всичко е очевадно, стига да имаме очи да видим и необходими знания, за да разбираме. В Хърватска се вижда най-добре. Земите на изток от Славонски брод са били доста време под турско робство, макар и не 5 века. До тази линия, в посока изток - запад няма нищо, съвсем нищо. Дотам са владели турците и тяхното "присъствие" се вижда с просто око, все едно някой е чертал границата с гигантски флумастер. България, Сърбия, източна Хърватска - там няма нищо запазено. Най-старите сгради са от XVIII век, градовете са сравнително нови, няма запазени средновековни замъци, пътища, църкви, къщи…нищо! Такова е било "присъствието" - разрушение на всичко,масови кланета, унищожение, ислямизация, диващина и варварщина. От Славонски брод на запад пейзажът е съвсем друг - почти всичко там е запазено. Запазени са средновековни замъци, църкви и градове. Разрушени и повреди са нанесли само земетресенията и времето. И там е имало битки, завоевания и чуждо владичество. Само че завоевателите са били немци, унгарци или италианци, а не турци. Да не говорим какво можем да видим още на запад. Словения и Италия никога не са били удостоени с "турско присъствие". И това си личи. Стоят си замъци, църкви, улици и къщи по на над 1000 години. Конкретно в Италия много цели градове, строени още по времето на римската империя, са си запазени и само се поддържат. И там са минали какви ли не - немци, испанци, араби, французи, обаче всичко си стои, защото не са минали турци. Едва ли е случайно, че чак до XIX век в западна Европа са плашели хората с "ще дойдат турците"! Сега, нека си представим, че някакси османските варвари не се бяха появили по нашите земи, не ни удостояват с "присъствието" си. Нима ние сме нямали градове, църкви, замъци? Имали сме. Представете си как биха изглеждали Търново, Преслав, Варна, Пловдив, Дръстър, Бдин или Средец ако не бяха унищожени от друговерците агаряни. Търново е имал население от над 20 000 души в началото на XIV век - горе долу колкото Виена или Прага. Към датата на нашето освобождение Прага и Виена са с население по половин милион души, а Търново е с 11 000, без крепост, дворци и големи църкви. Обаче още преди XVI век всичко у нас е затрито и сега "старите" ни градове са най- рано от началото на XIX век и ние се гордеем с тези "старини", просто защото нямаме други. Така се гордеем и с изцяло строения в ХХ век Царевец, с турската крепост Баба Вида или с хиляди разкопки. Това имаме, с това се хвалим. Няма да описвам тук подробно родната демография. В следствие на безбройните кланета по време на турското "присъствие" българите намаляват от 2 500 000 в XIV век до 600-700 000 в началото на XVII. После бавно и полека, към датата на освобождението в 1878, след кланета и насилвания пак се връщаме към числеността си от времето на Тодор Светослав и Иван Александър. За същия период Англия увеличава населението си 10 пъти, Полша - 9 пъти (при все и тя да е била под чужда власт доста години), а светът като цяло - 6 пъти! Тези 500 години - 25 поколения, изцяло са ни променили и ментално (а вероятно и генетично) и тази варварщина тегне над нас и до днес и е основна причина да сме такива, каквито сме…без да изпадам в подробности. Накрая пак се връщам на зомбитата - на онези, за които е нямало робство, а е имало "присъствие". Това са същите, за които няма значение какво става в Македония, защото, видиш ли, там хората вече се самоопределяли като друг народ. За същите зомбита ще е напълно нормално ако Турция си "вземе" Кърджали и Разград, понеже там живеят турци. Също така за тях е нормално тук да се напълни с африканци и азиатци, да има еднополови бракове, LGBTQR + и т.н. Тези зомбита са същите, които ненавиждат понятия като родина, нация, пол, вяра или раса, тъй като им е втълпено, че с такива понятия боравят само комунисти и русороби. Това са жертвите на глобалистката матрица, повярвалите в глобалното отворено общество, края на историята и останалите мантри на западното съвремие. Пак същите дебили сляпо вярват, че важен е само собствения кеф, вярват че човечеството е виновно за климатичните промени и затова са готови да ядат мухи и хлебарки, да не създават поколение, изобщо - вярват във всичко, което им вменяват управляваните от Давос, ЛАндЪн и Джу- Йорк "медии"! Тези същества живеят предимно в София и много малко от тях в Пловдив, Варна или Стара Загора и за съжаление са предимно млади хора. Това са децата на времето, когато българската национална държава отново е разрушена както в 1396 год. и отново е под робство, макар и без видими кланета. Днес империята поробител е друга, но унищожението не е по-малко. Зомбитата, живеещи в София дори не се изживяват като българи, понеже за тях българин е срамно понятие от миналото, "Ганя" и сеУянин. Особено голяма част от младите се изживяват само като софиянци и европейци и затова половината от речника им е на английски. Тъжното е, че те са неразривна част от бъдещето, именно защото днес са млади. Поколението 40+ имаме още малко време да направим каквото можем и да спрем превръщането на всички българи в зомбита. Много ще е трудно в бъдеще. Това го разбират вече всички що годе нормални. И все повече разбират, че процесът на връщане към нормалност трудно може да мине мирно, за съжаление. Костеливата ръка на злото много дълбоко е забила ноктите си в сърцето на нашето общество. Ще трябват брадви и мечове за да я отсечем, а не писания и заклинания. Бог да ни пази! Иван Спирдонов ППС. Ще препубликувам този мой текст ако трябва и безброй пъти. Дано пък повече го осъзнаят!

Наряд за 15. I – 21. I. 2024г Изпълнява се в 6:00 и 21:00ч всеки ден Формула с пеене: Мир, Мир, Мир, Мир (по тоновете: до, ми, сол, до) 2Песен: „Мирът иде вече“ Песента "Мирът иде вече" 3. Добрата Молитва: Господи, Боже наш, благи и небесен Баща, който си ни подарил живот и здраве, за да Ти се радваме. Молим ти се, изпроводи ни Духа Си, да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята воля, да осветяваме Твоето име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцето и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления. Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота си, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай, да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина. Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето име, да е за успеха на Царството Ти на земята. Храни душите ни с небесния Си хляб, укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си. Като ни даваш всички Твои благословения, приложи и любовта Си, да ни е вечен закон. Защото на Тебе принадлежи царството, силата и славата завинаги. АМИН. 4. Молитва за мир: Господи на Любовта, да се изпълни Твоята воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за Братство, взаимно сътрудничество, и Любов между народите. Амин 5. Формулала за мира: „Мир, Мир, Мир, Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците.“ (3 пъти) Псалм 91: Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Него ще се надея. Защото Той ще те избави от сетта на ловеца и от губителен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще имаш прибежище. Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене. От мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина. Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от дясно ти; Но при тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите. Понеже ти си направил Господа, моето упование, Вишнаго свое прибежище. Няма да ти се случи никакво зло, и язва няма да се приближи при жилището ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе да те пазят във вейте твои пътища. На ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си. Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя. Понеже положи в мене Любовта Си, за то ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна името Ми. Ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб, ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението си. Амин Псалм 23: Господ е пастир мой: не ще бъда в лишение. На зелени пасища ме упокоява, при тихи води ме води. Възвраща душата ми, води ме през пътеки на правда заради Името Си. И даже в дола на смъртната сянка, ако ходя, не ще се уплаша от зло; защото Ти Си с мене, Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми, помазал Си с елей главата ми, чашата ми се прелива. Наистина благодат и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми и ще живея в дома Господен на дълги дни. Амин Завършек на Наряда: Формула: „Да пребъде Божият Мир и да изгрее Божията Радост и Божието Веселие в нашите сърца!“ (3 пъти с обливане) Формула: „Нека Божият Мир и Божието благословение да залеят цялата Земя!“ (3 пъти) (братска група гр. Ловеч)

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г. Като роди дете (1940–1941) Новото в живота Добрата молитва. В начало бе словото. Ще прочета 11 глава от пророк Исайя. Духът Божи. За малките деца животът е едно щастие, за възрастните е труд, а за старите – мъчение. Това е един стих от писанието, който казва: Който опази живота си, ще го изгуби; който изгуби живота си, за вечен живот ще го опази. В живота има две големи противоречия: Доброто, което започва и не свършва, и злото, което свършва и не започва. Всички хора са подложени на един голям органически изпит. Каквото и да говори човек – дали е светски или учен, или светия – какъвто и да е, едно голямо противоречие съществува, само че хората си мълчат. Ще мълчиш, какво ще правиш. Имаш да вземаш от някого, който е по-силен от тебе, натисне ти главата, казва: Я ми кажи, имам ли да ти давам? Натиска ти главата във водата. Какво ще правиш, ще мълчиш. Ако отвориш устата си да кажеш, че имаш да вземаш, ще се напълни с вода..................................Тия противоречия са съществували от памти века. Големите животни, които съществували преди човека, разрешавали все същите въпроси. ............... Някои хора искат да познаят, какво нещо е злото в света. Злото е най-ужасната сила в света, която разрушава. Всичките нещастия по целия свят – във всички учения, в семействата, в човека, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкото тяло – се дължат на това, което ние наричаме зло. То има органически характер, има психически характер, има и причинен характер. Ето какво разбирам. Злото прониква и в човешката мисъл, прониква и в човешките чувства, прониква и в човешките постъпки. Ти вярваш в Бога, в новото учение. Сега проповядват новото учение. В какво седи новото учение? Един човек не може да бъде от новото учение, ако в неговото сърце любовта не господствува. Един човек не може да бъде от новото учение, ако мъдростта не господствува в неговия ум. Един човек не може да бъде от новото учение, ако истината не господствува в неговото тяло. Не само това, ами той накъдето ходи, каквото и да говори, този човек се чувствува радостен, весел, силен, няма противоречия заради него. Вие седите и мислите, баща ви да замине, да ви остави наследство, вие да се подигнете, да забогатеете. Оженвате се, да кажем, имате три деца и след туй мислите как да ги осигурите. Направите една къща на три етажа. Вие мислите, че ще ги ощастливите. Пък вие ще ги направите да се карат за етажите. На вас баща ви нищо не ви е оставил, вие сте от умните хора, че оставите три етажа, за да се карат децата ви. Питам, колко етажа Господ е оставил на вас? Аз съм много конкретен. Ето какво разбирам. Като дойде при мене един вол, ни най-малко няма да му съградя един етаж. Аз зная, че никакъв етаж не е предвиден за вола. Дойде един кон, и за него няма никакъв етаж. Дойде една овца, и за нея няма етаж. Дойде един вълк, и за него няма никакъв етаж. Дойде рибата, и за нея няма етаж. Дойде птицата, и за нея няма етаж.................... Ти не може да познаеш любовта, ако не приемеш всичко. Ти нямаш избор. Любовта всичко дава и всичко взема. Противоречията, които съществуват, те са в заблужденията на хората. Не внасяйте заблуждения. В любовта никакви заблуждения не съществуват. Не мислете, че онзи, който те обикнал и ти когото си обикнал, че не знаете дали да се обичате. Тя казва: Той няма да ме обича. Те си знаят хората, но си играят известни роли. Но има една любов в света, която е необходима. В дадения случай ти не може да мислиш, ако няма едно същество да те обича. В дадения случай ти не може да проявиш чувствата си, ако няма едно същество, което да те обича. Не може да постъпиш като герой, ако няма едно същество, което да те обича. Туй същество не мисли, че е определено. Туй същество навсякъде е. Във всички може да се прояви. Туй същество, което те обича, ние Го наричаме Бог. Този Бог може да се прояви във всички. Какво има да добиеш, ако Господ те обикнал чрез една жена, чрез един мъж, чрез едно дърво, чрез въздуха, слънцето. Какъв въпрос ще правиш, как те обича Той. Ти се нуждаеш от светлина, обича те Господ – дал ти очи. Обича те Господ чрез въздуха – дал ти уши. Обикнал те чрез цветята – дал ти обоняние, носа. Господ ти е дал ръцете да пишеш. Във всички неща, които те обикнал Господ, Той те съжалява. Благодарение на тази Божествена Любов, ти си оживял и чувствуваш всичката негова благост. Какво има да чувствуваш в света, че хората не те обичат? Не е право. То е първата лъжа, в която хората вярват. Аз питам всеки едного от вас, вие преди да слезете на земята, колко души ви обичаха? Какво е вашето възпоменание? Вие сега ходите тук и там, гледате, че ви обичат. Вие като дойдохте, колко души имаше, които ви обикнаха? Най-първо нямаше никого. Седяхте в една торба, майка ви като дете ви носеше в една цедилка на гърба си – нали цедилки носят майките, в които слагат децата си. Турила цедилката на гърба си, взела хурката и преде. Малкото дете на 5–6 месеца не знае, макар че е малко в цедилката, то разсъждава. Гледа небето, не вижда майка си, разсъждава как трябва да го носи майка му. По-разумно е да носят майките на гърба децата, отколкото отпред. Две работи свършват. Сега майките хвърлиха хурките, само детето гледат. Сега децата толкоз не обичат майките си, понеже майката, като турила детето отпред, то не може да види небето. Майката седи пред него и му казва: Мене ще гледаш. Туй дете не вижда небето, цветята, слънцето. Достатъчно е майката веднъж на деня да се покаже. Ако целия ден седи пред неговите очи, аз виждам една идея, която ви плаши. Вие мислите сега, че аз искам онези, които имате мъже и жени да не живеят с мъжете си добре. Не, аз считам истински брак онзи: един мъж има една жена, че никога да се не съмнява. Колкото мъже да обича, никога не влиза една мисъл в неговата любов, че тя може да направи някакво престъпление. Този е благороден мъж. Една жена, която има един мъж той да ходи навсякъде, и в главата ѝ да не влиза мисълта, че той може да направи някакво престъпление. Това наричам другар. Мъжът и жената не могат да направят престъпление. Аз да ви кажа: Вълкът не може да направи престъпление в един случай; в друг случай вълкът може да направи престъпление. Вълкът може да направи престъпление да изяде една овца; овцата не може да изяде един вълк. Овцата може да опасе една нива. Вълкът никога не може да опасе нивата. То са възможности сега. Ако вълкът изяде една овца, в кого е вината – във вълка или в овцата? – В овцата. Какво търси овцата при вълка горе в планината? Ако овцата опасе една нива, овцата ли е виновна или нивата? – Нивата. Какво търси нивата при овцата? Следователно, законът е същият. Овцата, която стои на едно място, вълкът я изяда. Нивата, която седи на едно място, овцата я опасва. Какво нещо е доброто? Добър аз наричам онзи, който винаги отстъпва. Някои мислят, доброто е идейно. Добрият човек винаги отстъпва. Силният отстъпва. Той отстъпва, отстъпва и ти като навлезеш в дълбоките води, ще се удавиш. Той отстъпва, отстъпва, ще дойдеш до едно място, дето ти ще започнеш да отстъпваш. Та казвам: Не се плашете от отстъпването и от жертвата, която човек може да направи в света. Новото в живота 1941

Новините на NOVA И после следното от 12 януари 2024, 13:54 12 януари 2024, 13:54

. Той както и в други хора и клипове които пускам тука . Само предупреждават какво може да стане . Всичко зависи от политиците . Политическите коментатори трябва да разглеждат всеки елемент от събитията и да бият тревога . Пък политиците да му мислят . Попадна ли на интервюто на бившия прокурор Филчев . Какво говори за приватизацията и други събития от пишман прехода ? Но това вече не може да се поправи . За това е добре да се алармира власта , ако може да не върши глупости . пп . Гледа ли изявлението на Тагарев за наши войници в Украйна ? А Борисов увещава че това е недомислено изказване и няма да се допусне . Но ние си знаем че всичко това е театър , рекламен . Прочети , пуснах история за поведението на нашите държавници около първата и втората световна война . Световна история Тогава партламента обявява война на САЩ и Англия . . . Царя не дава да се узакони това ... Но и самото деклариране е повод за масирани бомбардировки над България . Сега какво е по различно ? Същото е . А ще се повтори ли , ще видим ? В Портала , смисъла на всяко едно писане е да провокира мислене . Мислене от една безстрастна позиция . Когато можем да сме безстрастни ще догаждаме събитията .Това разбира се не е толкова важно колкото състоянието на необвързаност . А то се постига с тренировки и активно живеене на всичко което ни се случва , със знаенето че ,, ние живеем в този свят , но не сме от този свят ".

Едно интервю много кротко обясняващо очевадните събития

Съзнателен живот е отговорен живот .Отговорността започва от самиа себе си , прерсатва към близките , съселяниете(живеем в селища) , към народа си . Отговорноста към хората расте заедно с отговорноста към всичко живо на около . Ето няколко мисли за отговорността :

Жестокостта на 10 януари 1944 и кратка история на въздушните удари над България По повод 80-ата годишнина от най-голямата бомбардировка на съюзническата бойна авиация над София "Дневник" публикува материала, предоставен от проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия "Г.С. Раковски", изследовател на военната история на България. Текстът представя за първи път за масовия читател преглед на въздушните операции над България по време на глобалния сблъсък, детайли за българските летци, статистика за жертвите, пораженията и победите от двете страни. Акцентите са на "Дневник". На този ден преди 80 години адът се стоварва на земята с отварянето на бомболюковете на 180 бомбардировача Б-24"Либърейтър" и Б-17"Летяща крепост". Небето над София се прорязва от изстрелите на биещите се изтребители. Гледката от въздуха на жестоката бомбардировка кара българските пилоти да връхлитат яростно отново и отново. Дузина американски самолети горят на земята и във въздуха. Бомбените килими превръщат в руини цели квартали на София. Под отломките от сгради са погребани жени, деца и възрастни. В януарския студ сред развалини, трупове и ранени се щурат обезумели от ужас хора. Други панически се опитват да напуснат столицата. Падащият мрак не се оказва защита. През нощта влитат десетки британски бомбардировачи "Уелингтън". Горящата столица осъмва с над 900 убити, стотици агонизиращи ранени, 3600 разрушени сгради. Според Радио Би Би Си след мисията над България на 10 януари 31 американски самолета не се завръщат в базите си. Оцелелите американски летци поемат към лагера за военнопленници край Шумен. Мащабът на нанесения комбиниран (дневен и нощен) въздушен удар е невиждан за Балканите. Въздушната бомбардировка на 10 януари 1944 г. остава най- жестоката и кървава в историята на България. Поглед назад В Царство България първата въздушна бомбардировка е преживяна от гражданите на Варна. На 14 октомври 1915 г. - Петковден, руски хидроплани хвърлят бомбите си над града. Следва още по-жестокият обстрел на корабната артилерия. Освен немалките разрушения има загинали и ранени, включително деца. На 17 април 1916 г., френски авиатори долитат до София и хвърлят бомби над летището до столицата. Единствената жертва за щастие е един кон. През Първата световна война са бомбардирани над 50 български населени места. Столицата и Варна са най-атакуваните от въздуха цели. От 1915 г. в Българската войска започва изграждането на ефективна система за противовъздушна отбрана. Отначало тя включва само оръдейни и картечни системи, а от август 1916 г. - и изтребители. Системата доказва своята ефикасност със свалянето на 43 неприятелски самолета. Ньойският диктат лишава България от военна авиация и зенитна артилерия. Преди втория глобален сблъсък Цар Борис III и българските управници поддържат неутрална позиция, но подготвят нацията за него. Започва серийното производство на самолети български конструкции, засилва се подготовката на летците и на земния състав. В действителност Втората световна война започва на Балканския полуостров. В началото на април 1939 г. Италия анексира Албания след въздушно-земна операция. В същото време германската дипломация и агентура започват активни действия за присъединяване на държавите от Югоизточна Европа към изграждащата се ос Рим - Берлин - Токио. На 1 септември 1939 г. Вермахта нахлува на полска територия. Странното поведение на Франция и Англия повишава съмнението, че те умишлено водят наречената по-късно "Странна война", спокойно наблюдавайки "разфасоването" на полската държава от немските и съветските дивизии. Урокът за страните от Източна Европа е вече ясен - за суверенитета си всеки трябва да разчита преди всичко на собствените си сили. Той се потвърждава месеци след това, когато на територията на Балканския полуостров започва жестока война между италианските и гръцките войски. Царство България е под натиска на Германия да се присъедини към Тристранния пакт. За българския цар и правителството има три варианта - да поведат война, за която българската войска не е подготвена; просто да абдикират от управлението на страната, намирайки убежище в странство; или да приемат под условие присъединяването към Пакта, без да участват в бойните действия. Първите два варианта означават окупация, ограбване на материалните и ликвидиране на човешките ресурси - робство без шансове за помощ. На 1 март 1941 година министър-председателят Богдан Филов избира по-малкото зло в глобалната война, започната от други - подписва присъединителния протокол с условия, едно от които да не воюваме със съседите си. Така в България навлизат дивизиите на Вермахта. Германия напада Югославия и Гърция. След началото на германската офанзива на 6 април 1941 г., на българска територия падат първите бомби и са дадени първите жертви. Югославски и британски самолети бомбардират Кюстендил, Петрич, София и околни села. При нахлуването на германски и съюзни войски на съветска територия на 22 юни 1941 г. под ударите на съветската авиация попадат Добрич, селата Воден, Побит Камък и Грънчарово. Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми До края на първата военна година за Царство България са бомбардирани 25 населени места, със 115 убити и 162 ранени. Това не спира на 13 декември 1941 г. Народното събрание да гласува декларация за обявяване състояние на война с Англия и САЩ. Царят не издава манифест за обявяване на война и тя остава в лексиката на българските политици като "символична". Когато разбира за решението на българските парламентаристи, Рузвелт възкликва: "Господи, това е смехотворно", след което налага 6-месечен мораториум за ответни действия срещу България. След изтичането му, на 12 юни 1942 г., първите 13 американски бомбардировача "Либърейтър" се появяват над Балканите, но те само разузнават. Малко след тях въздушните нападения извършва съветската авиация. Съветски самолети бомбардират Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. След пораженията на Вермахта в Северна Африка и Сталинград регионът на Балканите се оформя като единствен сигурен източник на нефт, боксит, медна руда и други стратегически суровини за немската военна машина. Заради реалната заплаха от въздушни нападения над България, на 12 юли столичният кмет Иван Иванов издава нарочна заповед за неотложни мерки за противовъздушна защита. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна. Целта е да не се обозначават населените места в тъмната част на денонощието. Щабът на войската полага усилия за организационното изграждане на противовъздушната отбрана. Започва лицензното производство на изтребители Авиа Б-135 в самолетната фабрика в Ловеч. На 1-ви изтребителен орляк е заповядано да се пребазира от летище Карлово на летища край София. Четири изтребителя са в петминутна, други четири - в петнайсетминутна готовност. С Германия е договорена доставка на 23 модерни изтребители Месершмит-109Г-2, като цената за всеки е 17 вагона домати. Доставени са и 96 трофейни френски "Девоатин" 520. На територията на страната се разполагат 7 радиолокационни станции от типа Фрея-ЕЛ и Фрея-ЕФ. Развърнати са батареи с нови оръдия и системи за управление на огъня от типа Вюрцбург. Тези действия са предприети като част от изграждащата се колективна система за отбрана на въздушното пространство на Балканския полуостров с участието на румънски и германски ескадрили. При оценка на оперативните възможности от експертите на Южния департамент на Форийн Офис и Управлението за специални операции в Кайро е направен следният извод: капитулацията на един от сателитите на Германия в региона би създал пробив в колективната отбрана на Оста. Оценено е, че България, освен че е най-важният транспортно-снабдителен център, е най-уязвимият от трите сателита. На 4 януари 1943 г. на среща в Казабланка англо-американското командване приема директива под кодовото название "Пойнт бланк". Президентът на САЩ Рузвелт и английският премиер-министър Уистън Чърчил утвърждават директивата за провеждане на въздушна кампания срещу силите на Оста в Европа. Чърчил е особено активен в усилията да се започнат съвместни англо-американски бомбардировки с одобрението на Сталин. Британските интереси на Балканите продължават да доминират. Те са провокирани и от усилията на цар Борис III за извеждане на Царство България от Оста, което пренасочва въздушните атаки на съюзниците към румънските рафинерии. На 1 август 1943 г. американската авиация нанася първия масиран въздушен удар срещу цел на Балканския полуостров. Оперативното мероприятие носи кодовото название "Приливна вълна". Екипажите на 179 американски тежки бомбардировача Б-24"Либерейтър" летят над България на път за основната си цел - рафинериите на Плоещ. За прехвата им, съгласно задълженията за колективна въздушна отбрана на Балканите, са вдигнати 10 изтребителя B-534"Доган" от 1-ви изтребителен орляк. Малката им скорост не позволява да настигнат и атакуват либърейтърите. Следващият сигнал за излитане е подаден при завръщането на американските самолети от Румъния. Този път освен доганите от летище Враждебна излитат и 4 месершмити. Първата двойка е с водач поручик Стоянов, прикриван от подпоручик Бонев, втората - с водач подпоручик Кръстев, прикриван от подпоручик Бочев. Те бързо настигат, атакуват и засягат с огъня на бордовите си оръжия няколко бомбардировача. Пет от тях падат и са им зачислени като победи. Поради нарасналата въздушна опасност е взето решение елитният 3-ти изтребителен орляк с 16 изправни Месершмит-109Г-2 и 17 подготвени пилоти да се пребазира от летище Карлово на летище Божурище. Внезапната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. проваля плановете за извеждане на Царство България от Тристранния пакт. Липсата на кураж и воля в регентите и правителството за продължаване на неговата политика предопределят съдбата на българската държава. Тя остава съюзник на Германия. На 19 октомври 1943 г. е взето решението за въздушни удари срещу България на специално заседание на Имперския комитет за отбрана, проведено от премиер-министъра Чърчил. Целта е да се потисне духът на населението и дезорганизира държавата. На следващия ден английската комисия във Вашингтон предлага на генерал Айзенхауер при първа възможност срещу България да се предприемат "сурови действия". Дни по-късно въпросът се разисква на Московската конференция. За Чърчил е важно Сталин също да участва и българите да знаят това. София е избрана за основна цел като важен комуникационен център и основен компонент в контролно-снабдителната система на Оста в Югоизточна Европа. Бомбардировките на София - съгласувани и продължени по настояване от СССР Чърчил остава доволен от подхода на съветския вожд към наказателни въздушни удари срещу София. След съгласуване на ситуацията с президента Рузвелт главнокомандващият съюзните войски в Европа генерал Айзенхауер приема предложението на Имперския комитет за отбрана да започнат мащабни бомбардировки на България с цел да й се даде "суров урок". Подготовката за тях съвпада с разгръщането на 15-а въздушна армия на САЩ. Съставът й бързо е попълнен до 20 449 души и 931 бойни самолета, базирани на летища отначало на остров Сицилия, след това край Бриндизи и Фоджия в южна Италия. Заедно с 205-а британска авиогрупа екипажите им трябва да поразяват цели в Южна Европа. Силите са под командването на генерал Джеймс Дулитъл. Мисиите са разпределени - дневните за американската авиация, нощните за английската. Американската авиация активизира своите действия от септември 1943 г. Засечени са въздушни разузнавания над Западна България. На 21 октомври базираната на летище Скопие българска двойка месершмити излита, за да предотврати атаката на 20 изтребителя "Лайтнинг" срещу жп гарата на града. Във въздушен бой поручик Михаил Григоров подпалва десния двигател на един от неприятелите. Останалите се оттеглят. На 14 ноември 1943 г. е нанесен първият масиран въздушен удар срещу София от 91 бомбардировача Б-25"Митчел", прикривани от 49 изтребителя "Лайтнинг". Срещу тях от летище Божурище излитат 13 Mесершмити от 3-ти изтребителен орляк. Въпреки смазващото числено превъзходство на противника атаките на българските изтребители дават резултат. Свален е един "Лайтнинг", а три бомбардировача са простреляни от капитан Топлодолски, подпоручиците Йорданов, Бочев и фелдфебел Петковски. Бомбардировачите напускат бойния ред на формацията с димящи двигатели. Останалите изсипват бойния си товар над кварталите Хаджи Димитър, Индустриален, Триъгълника, Булина звезда и Бензиновите резервоари. В опит да намали пораженията, зенитната артилерия интензивно обстрелва противника. В този въздушен бой българската авиация дава първата си жертва - при опит за принудително кацане без колесник загива в своя месершмит фелдфебел Тодоров. Хвърлените от американците 563 авиационни бомби над София разрушават 47 жилищни сгради, убиват 59 души и раняват 128. Българското правителство остро реагира и определя бомбардировката за "терористична", в пълно противоречие с Хагската спогодба от 1907 г. На 24 ноември 1943 г. е следващата въздушна атака на българската столица. Този път бойният ред на американците включва 36 тежки бомбардировачa Б-24"Либърейтър", прикривани от 48 изтребителя П-38"Лайтнинг". Посрещат ги зенитчиците, изстреляли близо 600 снаряда. Деветнайсетте месершмити от 3-ти изтребителен орляк излитат от летище Божурище, набират 7500 м височина и атакуват откъм страната на слънцето. Бият се здраво. Според радио Би Би Си в своите бази не се завръщат общо 16 американски самолета. Въпреки отпора и успешните действия на българските пилоти и зенитчици, в рамките на София са хвърлени 156 авиационни бомби, убили 9 и ранили 29 граждани и военни, разрушават 87 жилища и постройки около Централна гара. От 28 октомври до 1 декември 1943 г. се провежда Техеранската конференция на трите съюзни държави - СССР, САЩ и Великобритания. Чърчил отново лансира идеята за разкриване на Балканския театър на военните действия. Целта е Турция да бъде въвлечена във войната, България и Румъния да излязат от нея. Прозира желанието на британския лидер да се прегради пътят на Червената армия. Този вариант се проваля не само поради твърдата съпротива на Сталин, но и на Рузвелт. Американският президент също има намерения да разшири влиянието си в региона. Така стратегията спрямо Царство България остава същата, бомбардировките не закъсняват. На 10 декември 1943 г. американското командване изпраща към София 36 бомбардировача и 47 изтребителя. От българските бойни летища се вдигат 41 месершмити и девоатини. Някои от тях атакуват челно, за да пестят време. Атаката има психологически ефект и разбива бойния ред на формацията. Проявява се един от големите недостатъци на френските девоатини - липса на достатъчна бронезащита. Самолетът на командира на 652-ро ято капитан Павлов е прострелян, пламва и се разбива край Трън. Въпреки загубата, борбата продължава до пълното изчерпване на горивото в резервоарите на българските изтребители. До София достигат 17 либърейтъри, стоварват 99 250-килограмови бомби върху кварталите "Хаджи Димитър", Индустриален, Централна гара, Малашевци и Военна рампа. Убити са 11 души, ранени 40 и разрушени 73 сгради. В района падат два свалени американски изтребителя, пет бомбардировача са повредени, но се завръщат в базите си. Този въздушен бой е показал, че бойният стрес и скованост са преодолени от българските пилоти, но им е необходима допълнителна летателна подготовка и по-добра дислокация. Целият 2-ри изтребителен орляк се пребазира от летище Карлово на летище Враждебна. На 20 декември 1943 г. две ударни групи от 37 Либърейтъри под усиления ескорт на 50 изтребителя "Лайтнинг" отново влитат във въздушното пространство на България. При подхождането им към Велес по пладне са вдигнати 16 месершмити и 24 девоатини. Пилотите им атакуват първата група на противника преди бомбардировачите да "легнат" на бойния курс. Този въздушен бой е с изключителна ожесточеност, в него участва поручик Списаревски. Последователно са поразени четири лайтнинга. Поручик Списаревски избира за атаката си либърейтъра, пилотиран от лейтенант Робърт Браун. Маневрира за избягване на обстрела от бордните стрелци и без да излиза от атака се врязва в неприятелския самолет. От страхотния удар огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с месершмита на Списаревски се насочва към земята. От парашута си се възползва само бордният стрелец на бомбардировача. След тарана Списаревски загива, но ефектът от саможертвата му е впечатляващ. Бойният ред на формацията е нарушен. Два либърейтъра са повредени след точните попадения на подпоручик Иванов и фелдфебел Краличев. Равносметката от този последен за годината сблъсък в небето над София е забележителна. Според българските пилоти са поразени 16 американски самолета. Освен сваления от Списаревски бомбардировач, на българска територия са намерени останките на 3 лайтнинга. Българските орляци дават две свидни жертви - подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, извършил първия в историята на страната ни въздушен таран. Западните съюзници внимателно следят и анализират последствията от бомбардировките на София. Отчетен е голям психологически ефект върху населението. Поради факта, че управлението на страната е съсредоточено в столицата, частично е парализирана административната и стопанската дейност. Тревогата за бъдещето на страната се засилва. И има защо. Новата 1944 година бележи следващия етап в действията на съюзното командване. На територията на Италия окончателно е пребазирана и развърната 15-а въздушна армия на САЩ. Тя е попълнена с 14 групи тежки бомбардировачи, с 248 Б-17"Летяща Крепост" и 739 Б-24"Либърейтър". Армадата се осигурява от седем изтребителни авиогрупи, въоръжени с П-38"Лайтнинг", П-47"Тъндърболт" и постъпващите в големи количества модерни П-51"Мустанг". Съвсем други са мащабите в България. На 2 януари 1944 г. Луфтвафе подарява на страната ни 26 изтребителя "Месершмит", някои от които модификация Г-6 с по-мощно въоръжение. Разбира се, тези самолети са крайно недостатъчни. На 4 януари 1944 към България се насочват 108 бомбардировача "Летяща Крепост", прикривани от изтребители. Въздушният противник е засечен от радарите, но поради гъстата мъгла българската противовъздушна отбрана е блокирана. Американските самолети кръжат близо четвърт час над столицата. Част от екипажите им опитват да хвърлят товара си по навигационен способ без видимост на целта. Бомбите се сипят над Своге, Реброво и Мездра, чак до Врачанското село Царевец. Четиридесет от бомбардировачите се изтеглят на юг и засипват със 150 бомби беззащитния град Дупница. Изтребители снижават на пределно малка височина и обстрелват с бордовото си въоръжение бягащи по улиците хора. Резултатът от това лишено дори от логиката на войната насилие е 59 загинали и 37 ранени. Разрушени са 40 сгради, включително гимназията, училище "Евлоги Георгиев", пощата, полковата болница, читалището и Земеделската банка в града. На 10 януари 1944 насилието ескалира в небето на България с посочения в началото комбиниран дневен (от американците) и нощен (от англичаните) удар. Бойният ред на дневния ешелон е от 280 самолета. Армадата нанася последователни удари по Скопие, Зелениково, Драчевци и Генерал Жостово, но основната цел разбира се е София. Големият брой бомбардировачи подсказва намерението да бъдат подложени на унищожение обширни райони с предимно гражданско население. За да заблудят радарите, за първи път се използват диполни отражатели под формата на станиолови ленти. До този момент противоборството в българското небе не познава подобни мащаби. Българските и германските изтребители правят възможното, но не могат да предотвратят жестоката бомбардировка. Българските зенитчици, които изстрелат близо 2000 снаряда, също не могат да спасят софиянци от огнения ад на последвалата нощна бомбардировка. Гледката от въздуха на грандиозното и безсмислено разрушение, което се разкрива пред очите на българските пилоти, им въздейства неподозирано силно и те се бият с небивала ярост до последния боеприпас. Свалените 6 "Летящи Крепости" и 3 изтребителя "Лайтнинг" остават да догарят на българска земя. В тази нощ е окончателно приключено дори и за българските политици с илюзията за "символиката" на войната. Tова се доказва на 24 януари 1944 г. от съдбата на Враца, бомбардирана като резервна цел от над 100 американски самолета. Хвърлените 380 бомби оставят града с почти напълно разрушен център. Загиват 84 и са ранени над 250 граждански лица. Резултатът от януарските бомбардировки е особено чувствителен Паниката сред населението предизвиква масово напускане на столицата. Фабриките и предприятията почти напълно престават да функционират. Регентите и правителството се изтеглят в Чамкория, много министерства също напускат София. Административният и политическият живот в страната са дезорганизирани. Радио Би Би Си в свои нарочни предавания отчита резултатите от бомбардировките като "блестящи". Всъщност бомбардировките наистина ускоряват опитите на българските правителствени емисари да установят неформални контакти със съюзниците чрез дипломатическите представителства в Швейцария и Турция. Особено продуктивни се оказват срещите с американските представители на Управлението на стратегическите служби в Истанбул и Анкара. В тези опити се разкриват стремежите на тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил, да прокарат всеки своите интереси на Балканите. Успех за българската тайна дипломация е постигането на 10-дневна пауза, която прераства в близо 40-дневно прекратяване на въздушните удари срещу България. На 12 февруари 1944 г. Чърчил информира Белия дом, че би било грешка да се спират бомбардировките, с което президентът Рузвелт се съгласява. Съветската страна изказва мнението, че поставеният проблем е от компетенцията на правителствата на Великобритания и САЩ. По този начин СССР всъщност цели активно да се намеси в създалата се политическа криза в България, за сметка на негативните настроения в българското общество към Великобритания и САЩ вследствие на бомбардировките. На 3 март 1944 г. британският Комитет на началниците на щабовете приема предварителните условия за примирие с България. Въпреки това се дава и зелена светлина за продължаване на въздушните удари през следващите месеци, което се извършва предимно нощем. В отразяването им участват единствено разчетите на зенитната артилерия. Особено трудна за системата на Въздушните войски е втората половина на март. На 16, 18, 24 и 29 март, от въздушно предупредителните служби са регистрирани над 400 прелитания на противникови бомбардировачи. Те основно използват запалителни боеприпаси, изпепелили стотици сгради в Пловдив, Хисаря, Любеново, Царско село, Скобелево, Раковски, Девня, Езерово и столицата. В тях намират смъртта си десетки българи. София посреща утрото на 30 март в пламъци. Междувременно въздушната война над Райха придобива драматичен характер, защитата му налага германските изтребители от летищата Скопие и Ниш да бъдат изтеглени. Съдбата на българското небе остава в ръцете на нашия 6-и изтребителен авиополк. На 30 март 1944 г. полкът посреща обявената тревога със 73 изправни изтребителя. Жителите на София все още не са се съвзели от нощната бомбардировка на 29 март, когато отново чуват воя на сирените. Във въздушното пространство на страната влита най-многобройната формация на съюзниците от близо 500 бойни самолета. Небето над София се запълва от армадата. Българските изтребители отново са принудени да действат при неизгодно съотношение на силите. В битка на живот и смърт свалят още 6 "Летящи Крепости" и един "Лайтнинг", а 8 бомбардировача и 3 изтребителя отлитат с повреди. Изсипали бойния си товар над София, американските бомбардировачи започват да се оттеглят, преследвани от българските пилоти. Градът е превърнат в гробище. Хвърлените над 3000 авиационни бомби с калибър от 250 до 1500 кг сриват напълно 3575 сгради основно в центъра, регистрирани са близо 2000 пожара. Горят Народният театър, Светият синод, зала" България". В руините загиват 139 цивилни граждани. На 17 април 1944 - "черният Великден", е нанесен последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България, с участието на 131 значително по-съвършени изтребител "Мустанг" и "Тъндърболт", прикриващи 282 "Либърейтъри". Армадата влита над Балканския полуостров в района на Шкодра и се насочва към Враня и София. Българските служби за оповестяване закъсняват с командата за излитане. Времето за излетелите 32 български изтребителя не достига за набиране на височина и сбор в единна формация и те атакуват от ход, боят пламва веднага. Воденият от капитан Бошнаков 2-ри орляк се присъединява към схватката едва когато вражеската формация достига София. Капитанът постига унищожителни изстрели и докладва за свалянето на бомбардировач. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори бомбардировач. И колкото и да е невероятно, българският пилот успява да се спаси с парашута си. В резултат на въздушния бой между изтребителите на територията на страната пада първият свален "Мустанг". Още 9 неприятелски машини са засегнати от огъня на зенитната артилерия. За съжаление, останалите бомбардировачи изсипват 450 тона бомби. Бомбеният килим разрушава 1100 сгради. Загиват 120 софиянци, други 76 са ранени. На тази дата: Черният Великден за българската бойна авиация Този двубой - на 17 април 1944, е трагичен за българските ВВС, тъй като българските пилоти в този ден се срещат с качествено нов въздушен противник и дават шест свидни жертви. Причината: силуетите на новите американските изтребители "Мустанг" са визуално сходни с тези на "Месершмит" и българските пилоти ги припознават за свои. От фаталната тактическа изненада за броени минути българската изтребителна авиация губи шестима опитни летци. Заради смъртта им денят остава в историята като "Черният Великден". С тази бомбардировка завършва въздушно-настъпателната операция на англо-американската авиация срещу Царство България. Предстои десантът на съюзниците в Западна Европа. Въздушната операция не постига набелязаните цели: България не е заставена да капитулира или да изтегли войските си от заетите територии в Гърция и Югославия. А ударите срещу гражданското население пораждат анти-англоамерикански настроения и засилват влиянието на Съветския съюз. Доктрината за решаващата роля на ударите на стратегическата авиация катастрофира в необоснованите със своята жестокост разрушения и човешки жертви. Равносметката След присъединяването на България към Тристранния пакт, до края на август 1944 г., в над 23 000 прелитания на чужди самолети са хвърлени близо 50 000 авиационни бомби върху 168 населени места. Срещу тях българските пилоти от 6-и изтребителен авиополк излитат 1100 пъти. От действията им свалени са 56 и повредени 83 американски самолета. В тях загиват 256 души, 337 са пленени и попадат в лагера в Шумен. Двадесет и седем български пилоти-изтребители постигат въздушни победи над противника. В преките бойни действия при убийствено съотношение на силите в полза на противника са загубени 19 български изтребителя, в които загиват 16 пилоти. Саможертвата им се оказва недостатъчна. Българската държава заплаща въздушната кампания на съюзниците с живота на 4208 и раняването на 4744 основно граждански лица, само в София загиват от взривовете над 2000 души. Близо 1/4 от сградния фонд на столицата е сринат. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние - унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения на изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Материалните щети за българската нация са оценени на над 24 млрд. лева. С това изпитанията за българската нация не приключват Предстои превратът на 9 септември 1944 г., репресиите след него, жертвите от участието на Българската армия в бойните операции срещу нацистка Германия и разстрелите след Народния съд. На 10 май 1945 г. загиват последните български бойни летци във Втората световна война. Белезите от нея и разрушенията дълго остават своите свидетелства. След съветската окупация на България голяма част от пилотите на 6-и изтребителен полк попадат под репресиите на новия режим. Командирът на полка полковник Васил Вълков е осъден от Народния съд и разстрелян, командирите на два от изтребителните орляци - капитаните Русев и Бошнаков са убити. Легендарният майор Чудомир Топлодолски заедно с голяма част от своите другари, след арести и побои, са принудени да започнат живота си отново и забравени. Затова и нямаме паметник, изграден от държавата, на защитниците на българското небе. Имат тези, които ни бомбардираха. Така е в България https://www.dnevnik.bg/analizi/2024/01/10/4572315_jestokostta_na_10_ianuari_1944_i_kratka_istoriia_na/?ref=home_layer2

Когато слушате тези молитви и песни , думите и мелодията да звучи едновременно в сърцето и главата . В ума с емоция ... Първоначално е достатъчно да има концентрация във казваното . В думите и техния смисъл . Спира се вътрешния диалог и остава само смисъла и неговата променяща се форма --думите .

Трябва да се знае че когато се разглежда история и движения на голями групи хора . Валидните принципи и закономерности са както при отношенията между отделни хора . Но обикновенно се забравя , мащаба . И го забравят обиковените хора не управляващите . Те , водещите във всяка воина , не се интересуват от смърта на стотина или няколко хиляди .Те гледат как се развиват действията във общата картина . Като даже използват отделния човек , чрез медиите насъскван , да вдига шум в полезна тям посока .

Интересно защо мавзолея във Виетнам бе почетен от разрушителите на нашия , както и на редица паметници ?

Независимите Новини 4 дни · На днешния ден 4 януари 1878 година град София е освободен от турско робство. На 4 януари ген. Гурко превзема София, като разгромява армията на Осман Нури паша.

Смешен плач Смешен плач Автор: Христо Ботев Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти! Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината. Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите. Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий“; има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин“; има ги и ще ги има и социализмът, който „иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството. Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско. Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. „И свободата ще има свойте езуити“, казва Гейне. Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба?... И ще бъде ден – ден първий. https://www.nationallibrary.bg/botev-c/#p=1

Упражнение – песен : „Мирът носи Божията радост“

МОЛИТВЕНА ВЕРИГА за мир и разбирателство в България и между всички народи в света Наряд за 08. I – 14. I. 2024г Изпълнява се в 6:00 и 21:00ч всеки ден 1.Добрата молитва 2. Молитва за мира Господи на Любовта, да се изпълни Твоята воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за Братство, взаимно сътрудничество, и Любов между народите. Амин 3. Формулала за мира: Мир, Мир, Мир, Господи, просим! Разумност, светлина и сила в умовете на человеците. (3 пъти) 4. Упражнение – песен : „Мирът носи Божията радост“ 5.Господнята молитва Братска група гр. Троян Когато слушате тези молитви и песни , думите и мелодията да звучи едновременно в сърцето и главата . В ума с емоция ... Първоначално е достатъчно да има концентрация във казваното . В думите и техния смисъл . Спира се вътрешния диалог и остава само смисъла и неговата променяща се форма --думите .

Неделни беседи - 1941 г., 1941 г. Като роди дете (1940–1941) Голямата радост Отче наш. В начало бе Словото. Ще прочета 10 стих от втората глава от евангелието на Лука. (10) И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде. Духът Божи. Цялата беседа е чудесна . За близкото бъдеще , тези нялоко пасажа ме насочиха към това , че природата е създателка на телата ни . И ако правим подобрения несъобразени с природата сме против Нея . Когато заобикаляме природата , тогава ще имаме само илюзии . А за радоста , дочетете беседата

Правителството нарушава закона . Нарушава решение на народното събрание от 2018 г , по отношение на мигрантите . От наша гледна точка е сключило невалидна сделка с ,,европарламента" . Ами сега ?Както обичайно ,вече колко пъти , постъпват ще си траят като че ли нищо не е станало . До кога нашите управляващи в желанието да направят добро ,вършат глупости Найстина ли си въобразяват че ще ни пуснат в ,,шенгена" , или са готови и гащите да свалят ? Чии гащи ?