АлександърТ.А.

Така казано изглежда , че Бог е отделна от нас единица . А това не е вярно . Бог в мен и в другите поддържа живота ни . Кара ни да постъпваме често необяснимо . Не го разбираме и го наричаме несъзнавано или подсъзнание .Той поражда най дълбоките желания , които пречупени през опита на последния земен живот , се появяват като харесвания омрази , чувства ... До колкото знам , почти всички хора усещат емоциите на другите . И после постъпват спрямо тези свои усещания . До колко разбираме това което правим и до колко имаме волята да се намесим в случващото се ?... Имах колега , чудесен човек .Но като си пийне ставаше много докачлив . Жена му ( май нямаха официален брак ) често ходеше посинена , а и не веднъж се спасяваше при съседите . Няколко пъти сме разговаряли с нея за ситуацията и че с пиян човек не можеш се разбра .Беше съгласна с мен , но при следващата разпивка , пак започваше да се заяжда с него . Ето това е много ясен пример за карма , не за глупост . Защото ако беше глупава котка , за три дена с пръчката , щях да я науча да не се качва на масата . Много семпло обяснение за кармата и нагласата на силите и тенденциите в душата е , следната причина : „Аз отново трябва да премахна всичко, което носи белезите на моето несъвършенство!“ http://www.otizvora.com/2012/05/4394/ Публикувано: 05 декември 2014 - 23:53 Защо някои хора от езотерици стават християни, други от християни - мюсюлмани, а трети - от мюсюлмани християни ? Възможно ли е това да е свързано с миналите им животи, с онова което се нарича "самскари" ? На писателя Димитър Божанов, преди да стане православен, някакъв астролог му е казал, че той има път в религията. Божанов се е отнесъл със скептицизъм към това твърдение, но то днес е факт. възможно е , но какво значение има? Ти не вярваш ли че хората учат ?Че постоянно търсят начин да подобрят живота си ? Подобно нещо казва и Дънов , че сме много нестабилни .Постоянно нещо ни тревожи и разстройва .Това е защото още не сме намерили основата която да ни даде стабилност . Затова се чувстваме несигурни и често променяме мнението си .

Също всичко сякаш звучи излишно. За какво да мисля докато комуникирам с човека отсреща? -----------Не се насилвай .Помисли си за нещо приятно и думите сами ще потекат . И както ти казва Диди спортувай .Не да станеш спортист . А за самочувствие , да оформиш тяло и характер . Най голямата грешка --да се съмняваш в себе си . Че кой човек е съвършен , всички се учим и то постоянно .Докато си още под 20 г. е хубаво да решиш как си представяш бъдещия живот .Какво те влече ,Какво ще трябва да усъвършенстваш .Върху това се съсредоточи и действай .

„Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Тогава ще ви запитам: Намерили ли сте тази ваша сродна душа? Сега вие ще ми зададете въпроса: „Ами сега с тия наши жени, с тия наши мъже какво да правим?“ Този въпрос не го повдигам. То е все едно да ме питате: „Какво да правим с нашия костюм?“ Костюмът си е костюм, жената си е жена, жененето си е женене. Този велик въпрос не стои във връзка с това. Жененето е закон на самопожертване. Като се ожениш, какво правиш? – Добиваш своята чистота. Щом си чист, не трябва да се жениш; щом си нечист, жени се, колкото искаш. Женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще помним да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. А сега жената, като расла, колко пъшка, вика бабите, и колко пъти помисля да пометне детето. Не е въпросът там. Това е жертва. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие, и оттам ще дойде истинското разбиране – да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. Онзи, който краде майсторски, той и в другите си работи ще бъде такъв майстор. Сродните души Това което прави човек трябва да е от цялото му сърце , да вложи всичкия си ум , воля и желания .Като при това му трябва и всичкото търпение , за да има шанса да се радва на постижения . Грешка е че се отнасяме към женитбата като към сърбеж .Да се почешаме и кеф , готова работата .

Ч.Н.Г. Тъй щото човек първоначално, когато е слязъл от Бога, е почнал да произнася думата „любов“ много правилно; обаче, като се отдалечавал от Бога първичният или космичният човек, както го наричат, тази дума по съдържание почнала полека-лека да се смалява, да се смалява незабелязано, и когато човек слязъл до дъното на битието, почти нищо не е останало от тази дума – разнищила се. Туй слизане било тъй незабелязано, тъй бавно, че и този велик човек даже се самоизлъгал. И вие сега се намирате в положението на този космически човек по отношение на любовта на вашия Баща. Знаете ли на какво прилича тази любов? Тя прилича на едно парче или една част, останала от някой голям разбит кораб или параход от вълните на развълнувания океан, който го клатушка. Това парче се люшка насам-натам и казва: „Е, любов, любов“, но като излезе на брега на някой остров, казва: „Слава Богу, спасих се!“ Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров. Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“. Но сега да дойдем до тази Любов. Като се качите нагоре, ще изучавате Любовта. Сега започвате от числото едно, т.е. ще изучавате каква част от големия кораб, който се е разбил, съставлява туй парче, на което сте се спасили. {струва ми се вместо --сега--, е --накрая-- , } Сега според Божествения план всички тия части на разбития кораб ще се съберат, и от тях ще се направи един много по-величествен кораб, отколкото е бил първият. Един велик виртуоз-цигулар отива при един майстор на цигулки да поправи цигулката му, на която не могъл да свири, защото имала някакъв малък дефект. Майсторът взима цигулката, удря я силно на земята и я разбива на десетина парчета. Като видял това виртуозът, хванал се за главата от ужас и скръб, че цигулката, най-скъпото му съкровище, отива: „Нищо, не бой се“, му казва майсторът. Той събрал всички тези парчета и образувал от тях една цигулка, десет пъти по-хубава от първата, тъй че ако вашата цигулка се развали някой път и онзи майстор я хвърли на земята, не бойте се за тази цигулка! Този майстор ще направи нещо много по-хубаво, отколкото е била първата. Че нашето тяло не е ли направено от множество малки, микроскопични частици? Не си правете илюзия да мислите, че е нещастие, когато в света става разрушение, Всяко разрушение е един случай да покаже Бог своята сила, своята Мъдрост, своето знание, своята Любов към онези, които уповават на него. Когато Господ казва, че ще разруши света, ние подразбираме, че ще създаде много по-хубав свят, отколкото е бил първият. Когато кажем, че този свят ще погине, ние подразбираме, че ще дойде друг, по-хубав от първия. Когато кажем, че този човек ще си замине, подразбираме, че той пак ще се роди, и то по-добър от първия. Това е правилната философия. Сродните души Има много успокоение и радост .

Ч.Н.Г. Това за секса не го разбирам . За мен в човека срещу теб да виждаш , мъж(жена) . А не човек , е признак на здраве и жизненост . ------------ а ето нещо съществено ------------ Тъй че и вие, събраните тук, както и всички християни, сте изхвърлени парчета от този велик параход на брега на някой остров. Положението на съвременните хора прилича на онова, в което се намирал един английски лорд, който тръгнал от Англия с дъщеря си и слугата си да обикаля света. Случило се обаче, че параходът, с който пътувал, се разбил и потънал, и англичанинът с дъщеря си и слугата си едва успели да се спасят с лодка на един близък остров. Лордът знаел само да заповядва в Англия, а слугата му – да се подчинява; обаче, като излезли на този остров, слугата, който носил малко семенца и знаел как да ги сее и обработва, станал сега господар и започнал да учи лорда и дъщеря му как да се прехранват. Така те живели десетина години на този остров. Та и ние сега не сме господари, но господари са нашите слуги. Кои са нашите господари? Те са нашите страсти, на които ние слугуваме. Те сега ни казват: „Господарю, едно време ти беше наш господар, но сега на този остров ние разбираме от тази работа и ти ще ни слушаш“. Сродните души

Ама вие не знаете ли че до 21 г. сте си деца .Може и да раждате но сте си деца .Ако живеехте на село щяхте да знаете че телетата ги отделят и пазят да не забременеят до определена възраст . Защото стане ли остават хилави , болнави , Ни мляко дават нито за месо едреят . Значи докато станеш на 21 има още много да се променяш . Не се шашкай .

На терена играчите са като фигурите в шаха .Различават се по игралните си качества , но не са личности .Личностите са извън играта .С личностите се занимава публиката .

Великолепна беседа ----------- Сега трябва да се върнем при условията, при които човек трябва да живее, за да може правилно да расте и да се развива. Човек трябва да живее при най-благоприятни условия, които той сам може да си създаде. В това, именно, седи величието на човека. Щом се натъкне на известно изпитание, душата на човека веднага се смущава, вижда, че условията й стават неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалните условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правят съвременните хора? Те изяждат всичко, каквото имат. Често ще срещнете родители, които изяждат всичко, каквото са спечелили, като оставят децата си в крайни лишения. В края на краищата, те виждат децата си в положението на просяци и казват: Нека бъдат способни сами да пробият пътя си. Действително, много деца сами си пробиват път, но много деца загиват.............. В любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение. Написаното ще се предава в картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия живот, какво ще прочетете в нея? Вие искате да бъдете велики, видни хора. Кои писатели са видни? Видни писатели са тия, езикът на които е проникнат с любов. Видни музиканти, художници, скулптори са тия, произведенията на които са проникнати с любов. Само в такива произведения има изящество, пластичност, мекота. В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа. „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременните хора, и въпрос даже не може да става за високо познаване на света. Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче, истинското знание не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа. Дерзай дъще!

Напиши го в раздела психотерапия онлайн . Моя опит е че болшинството от хората не взимат присърце това което им се случва .Особено ако е лошо .Загърбват го и се правят че не го виждат . Независимо какво ти говорят .Обръщаш ли му внимание , направо се нанасяш в ада .

За мен няма значение до колко са манипулирани кадрите в тези сериали .Защото светците в различните религии са правели подобни неща .Дънов също . Разликата е в насоченоста , целта . При Динамо е за забавление . п.п. -за любителите на конспирации : Може би това е тест , за приемането им от широката публика ?

Тази идея ако я прочета в някой ежедневник , ще съм сигурен , че България ще се оправи .Хвърлих едно око на коментарите в ,,БГ Наука" и не ми се видяха много научни .Изглежда съм по простичък .Щото тази идея я виждам като призив за промяна на мисленето .И едва след това с ново мислене може да се осъществяват тези промени .Със сегашното чиновническо , от преди 100 г. ,мислене и администриране се съмнявам да стане каквото и да било .......Щях да напиша , за докладите , за растеж , на ,,М-Тел". Но не го виждам лично и затова ще си замълча .Но виждаме как ни продават нов телефон .На всичко са съгласни , само да взема нов номер .Да отчетат продажба . Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти. Ее , не мога точно да цитирам Дънов , къде казва , че на човек , да се осигури , му е достатъчно да работи няколко часа (по малко от половин ден). Погледнете реално , колко хора създават нещо , и колко пъти повече хора , ги контролират , пазят . Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности Мисля просперитета е общо дело , но няма как да стане без духовното , личностно развитие .

toma12 Аз съм имал една трудност . Когато се чувстваш отговорен за други хора . Но , можеш само да дадеш съвет . Другия сам решава какво да прави .

za модератора , Ще може ли и аз да се ползвам от психотерапията ? Като ми връщате неподходящите мнения с кратка резолюция .Например в спряното ми мнение , в тази тема ,, (молитви) -неподходящо за състоянието на това младо момиче " благодаря и весели празници !

Не взимай сериозно думите ми .Този е съвета ми , обратното на сериозността с която приемаш всичко около теб . Защото баща ти е започнал да те потиска от страх .От страх да не повториш неговите провали . Гледаме със страх на света , забравяйки собствената си същност ,като я потискаме все по дълбоко , уж предпазвайки я . А нашата сила , опорните ни точки са там , вътре в нас .И ако можем да се опознаем . Онова което е зад страха , зад емоциите , зад безразличието . .. Да започнем да живеем за душата си , като не ни е страх , че ще бъде наранена . Замислял ли си се , какво нещо е живота . Еми , вземи едно зърно и го посади . после наблюдавай какво става . Как поемайки , сякаш сила от почвата набъбва , а после започва да размества камъчетата от пътя си на горе . Наглед нежно и крехко , с каква сила разцепва и скали за да види слънцето .Това виждам аз .Това е живота , да проявиш себе си и направиш нещо . Да учиш и да можеш да направиш нещо още по добро .Това е живота .А хазарта и много други неща, като чуждото мнение на пример , могат да ни го отнемат , като постепенно изсмучат силата ни .Силата да взимаме решения и ги реализираме според възможностите си . Как да си върна самочувствието,------------------------------------------- На твоята възраст бях войник .Обстоятелствата ме направиха самостоятелен .Е ти като съвременен младеж ще трябва сам да разбереш как ще е най добре да премине живота ти .Нужно ти е да размърдаш малко волята си .Казват че 25% имаме влияние върху съдбата си .Но ти го казвам от личен опит , че ако не успиваш волята си с хазарт , алкохол или друг някакъв опиат или поведение .Ще имаш шанса да управляваш собствения живот . Чудеса може и да не правиш .Но може да разбереш как се огъва реалността според желанията ти .

зависит от духовной точки зрения Според мен , упражненията утвърждаващи любовта между хората .

Съществува Промисъл в света, който се грижи и за най-малките същества. Ако на съвременния човек се каже, че и малките същества проявяват известна разумност, той ще каже, че това е някакво съвпадение. – Как се обяснява съвпадението на нещата? – Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия. Понеже не стават често, наричаме ги случайности. Те не вървят по общите закони, познати на всички, но това не показва, че те не се подчиняват на някакви закони. Други закони управляват случайностите. Учените доказват, че и най-малките частици на материята – електроните, се подчиняват на един велик, разумен закон. Въпреки това днес мъчно можеш да убедиш човека, че има Божи Промисъл в света. Той казва: „Ако аз сам не наредя живота си, горко ми, да очаквам на някакъв Промисъл“. – Отчасти е така. Сам човек урежда живота си 25%, окръжаващите – дом, приятели, общество, го уреждат още 25% и разумната природа – 50%. Обаче има и други външни сили, които помагат на човека. Главният фактор в света са силите на вечния живот, чрез който се проявява Великата Разумност. Живот вечен Законът на кармата го разбирам , като проява и следствие работата , на духа в живота ни . Част от неговото обяснение се базира на , натрупване определени сили и нагласи в душата , в следствие преработването на отминалия живот . В периода между смъртта и новото раждане .Тези влечения на душата се проявяват след раждането и действат независимо и невидимо за личността .Сумарното действие на душата и т. н. свободен избор на личността ни изтласква (придвижва) , в общия поток на живота ... От психологията знаем , че детството . Да го наречем ,неговото качество , Дава отпечатък и по определен начин определя преживяванията години по късно ... Когато към това прибавим и груповата карма , Обвързването на личността с всичките степени на обществения живот .От този на семейството , до този на човечеството спрямо природата и не само това . Като кармата не е само следствие . Тя е и причина (подбуда) .Причина за бъдещи събития . Например---карма е да отгледаш бъдещ гении . Трудността за обикновения човек да вижда проявите на този закон в ежедневния живот се изразява в напътствието за ---приемане Волята Божия---. Което ще рече , търси разумността , защото не , ти , си крайната инстанция .

След всичко това питате: „Има ли живот след смъртта?“ – В правия смисъл на думата след смъртта няма живот. Смъртта е извън живота, тя е нещо случайно. Да умре човек, подразбирам да се спрат условията на живота. Всъщност възможно ли е това? Ако можете да се свържете с общото течение на великия живот, и на смъртно легло да сте, животът отново ще потече у вас. Затова е нужна вяра, по-силна от най-големите смущения, които нарушават равновесието в човешкия организъм. – Кое нарушава равновесието в човека? – Безверието. Имаш десет хиляди лева в банката. Ако банката пропадне, ти губиш равновесието си. Значи вярвал си в банката, в парите, а не вярваш в Бога. Ти си разчитал на парите повече от всичко друго. Някога изучавам хората като ясновидец и разбирам на какво разчитат те. Някой върви по улиците смело, с вдигната глава, от нищо не се смущава. – Защо? – Има пари в джоба си. От време на време напипва чека си и казва: „Докато нося чека в себе си, добре ми е. Мога да си хапна и пийна колкото искам“. Щом изхарчи парите, главата му увисва надолу и той започва да философства; мисли отде ще дойдат други пари. Като получи нов чек, пак вдигне главата си. После пак клюмва. Аз мога лесно да изправя тази глава. – Как? – Ще му дам стотина златни монети. Обаче това не е съществено, а механическо решение на въпроса.Преди хиляди години в Египет живял един знаменит художник, крайно беден човек, на име Бар-Един-Бу. Един ден, като се разхождал в гората, срещнал царската дъщеря Изис-Шемриха, една от най-благородните моми в Египет. Той се влюбил в нея и решил да нарисува картината на изгряващото слънце, която да подари на царската дъщеря. По това време египтяните се кланяли на слънцето. За да нарисува картината, първо, той се нуждаел от платно, но нямал пари да си купи. За тази цел той отишъл при един виден тъкач на платна и му казал: „Моля ти се, можеш ли да ми услужиш с едно голямо платно, да нарисувам изгряващото слънце? Като забогатея, ще ти го платя“. Тъкачът се казвал Зеен-Бу. Той си помислил малко и дал платно на художника, като решил в себе си, щом картината бъде готова, пръв той ще я пожелае. Художникът благодарил, взел платното и си отишъл. Нови мъчнотии се изпречили пред него – нямал четки и бои. Отишъл при един голям производител на бои, по-хубави от сегашните, и му казал: „Имам желание да нарисувам картината на изгряващото слънце, но нямам четки и бои. Услужете ми да нарисувам картината си и като забогатея ще ви се отблагодаря“. Търговецът Меел-Ру си казал: „Ще му услужа, но картината ще бъде моя“. Художникът, доволен, че си набавил всичко, започнал да се приготвя за работа, но почувствал нужда още от едно нещо – рамка за платното. Отишъл при търговеца Будра-Ху, на когото казал: „Моля те да ми услужиш с една хубава рамка за картината на изгряващото слънце. Като я нарисувам, ще ти благодаря за услугата“. Търговецът му услужил, но и той, като другите търговци, си казал: „Картината ще бъде моя“. Като се снабдил с необходимите неща, художникът се предал с любов и увлечение на работата си и след известно време картината била готова. Из целия Египет се разчуло, че знаменитият художник Бар-Един-Бу нарисувал така хубаво картината на изгряващото слънце, както никой друг художник до това време. Пръв тъкачът се явил пред художника и му казал: „Картината е моя, защото аз дадох платното“. Факт, платното е на тъкача – веществено доказателство. След него дошъл търговецът на бои и четки, да иска картината. – „Моя е картината – казал той – Боите и четките, с които си рисувал, са мои.“ Най-после дошъл търговецът на рамки и казал: „Картината е моя. Аз сам направих рамката с това именно условие“. Художникът се намерил в чудо как да разреши въпроса. Всеки има право на картината; всеки има веществени доказателства. Кое е вещественото доказателство на художника? Четирима души искат картината. На кого всъщност принадлежи тя? Питам: Де е животът? В платното ли? – Не е в платното. То е условие. – В четките и боите ли е животът? – И в тях не е. Те са само условие. – В рамката ли е животът? – И там не е. Тя е само условие. Как ще докажете, че художникът е взел участие в картината? Платното е ням, пасивен свидетел за работата на художника. Четките, боите и рамката също са пасивни свидетели, единственото доказателство за участието на художника в картината е фактът, че боите са върху платното, а не в кутия, както търговецът ги е дал. Те са поставени в известно съчетание – това е работата на художника. Картината „Изгряващото слънце“ била поставена в един от големите салони на Египет, осветявана по особен начин с електрическа светлина, да я гледат всички и да се учудват на ефекта, който давала светлината. Ето защо явил се и пети претендент на картината, на име Озирис. Той казал: „Ако не бях аз да осветя картината, тя щеше да остане невидяна от никого в един от тъмните ъгли на бедната стая на художника“. Всеки казва, че ако той не е бил, картината нямало да съществува. Питам: На кого се пада картината? На художника ли? – Не. – На търговеца на бои и четки ли? – Не. – На онзи, който прави рамки ли? – Не. – На този ли, който осветява салона ли? – Не. – На кого се пада тогава? – На царската дъщеря. Тъкачът, бояджията, рамкаджията и този, който осветява салона, са поданици на фараона. Всичко, което се произвежда в царството му, е негово. То принадлежи на него и на царската дъщеря – Изис-Шемриха. Сега и вие седите и казвате: „Животът е наш“. – Не е ваш животът. Вие сте художникът, който рисува живота на платно. – Що е платното? – Човешкото сърце. – Що са боите? – Човешкият ум. – Що е рамката? – Човешкото тяло. – А художникът? – Това е човешката душа, която работи. – Кой е Озирис? – Човешкият дух, който осветява пътя на самия човек. Всичко това се съчетава в целокупния живот. Всичко това принадлежи на Любовта. – На коя любов? – Не на ограничената човешка любов, но на безграничната Божия Любов, която включва всичко в себе си и осмисля живота. Когато Божията Любов дойде в света, хората ще се почувстват свободни, радостни и весели. За тази Любов се казва, че тя ражда живота. Живот вечен

Перфектно. Благодаря .

Ако някой каже, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, вие ще си въздъхнете спокойно, ще се зарадвате и ще кажете: Значи, има човек в света, който ме обича. Срещате друг човек, който казва, че ви мрази, и вие веднага се наскърбите. Защо трябва да скърбите? Какво лошо има в това, че някой произнесъл буквите "м", "р", "з"..? Дали някой казва, че ви обича, или че ви мрази, вие трябва еднакво, с едно и също разположение, да приемете и едното, и другото. Благодарете на Бога и когато ви обичат, и когато ви мразят. Ако и при двете положения благодарите на Бога, вие сте здрави хора. Докато правите разлика между омразата и любовта, вие сте между точилото и ножа, и пред вас стои един голям чук, с който всеки момент могат да ви ударят. Устойчив човек е този, който еднакво приема и омразата, и любовта. В някои отношения, омразата ражда любов, а любовта ражда омраза. Омразата към едного ражда любов към другиго; любовта към едного ражда омраза към другиго. Следователно, ако някой ви мрази, кажете си: Омразата към мене ражда любов към друг някой човек. Когато пък някой ви обича, ще знаете, че тази любов произвежда омраза към другиго. Значи, когато вие страдате, други се радват; когато вие се радвате, други скърбят. Страданието на едного е радост на другиго; радостта на едного е страдание на другиго. Това е Божествен закон, който всеки ще опита. http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82

Да здравословно е ...Здравословно е да пиеш чиста вода . Но нямаш ли извор задоволяваш се и с друго . Иначе умираш . Не съм срещал класик да има такава пълнота или завършеност , както Дънов . никой никого не може да застави да направи това, което не желае. Ама аз страдам. – Какво от това? Ще страдаш и ще плачеш, докато дойдеш до съзнание доброволно да се съобразяваш с реалния живот . Малкото момиченце плаче когато вземат кукличката му. И малкото момченце плаче когато вземат кончето му. Обаче животът си върви по своя път, не иска да знае за страданието на момиченцето и момченцето. Това страдание не е съществено. Друг е въпросът, ако отнемат на човека светлината, въздуха, водата и хляба. Ще дойде някой да се оплаква, че говорили лошо за него. – Какво от това? Нека говорят каквото искат. Трябва ли да се поддават на лошото. Да се вслушваш в лошите думи на хората, това значи да си като тях. Досега не е дошла при мене нито една сестра да каже, че говорили за нея добро. Даже в лошите думи трябва да чува доброто. Ако скъсате само една брънка във веригата, целият процес спира. ( по записки от Дънов)

Здравей . Пишеш като човек , можещ да дава съвети . Не ти трябва нищо да защитаваш .Ти сама го казваш , вече си оформена единица , която още учи .Има авторитети на които е достойно да се поклониш .И други които е добре да не забелязваш .

Много съм добре . Процеждам през зъби и премествам тежестта от изтръпналия крак . Студения порив не може да проникне и заобикаля топлото ми яке . Да , добре съм и със сила впръсквам адреналин във вените си , и проверявам напрежението в мускулите ,за да съм готов , за резките промени на вихъра . Не е добре да ме изненада и претърколи обратно към подножието ... Много съм добре . Утешавам ли се ? Гледайки другите пълзящи , прикрепили се кой където свари , със стремежа да устои на бурята .Колко ли ще продължи ? Не помня кога е започнала , Не знам ще дочакам ли края и . Но съм добре , жив съм ... Погледна ли на горе , забравям мрака и студа . И виждам нещо . Не знам какво е , но знам , че ще разбера , Ще бъда , там горе ... Е мога ли да не съм добре ?

Малко разсъждения за вярата , по библията ----,, Яков 2:24-26,-----пише , че вяра без съответните дела , които да я придружават няма .Вярата без делата които да я покажат е мъртва, т. е. не съществува " . Нищо , което ти правиш , или не правиш , не може да промени потока на Божията благодат към теб . Благодатта е напълно независима от нас . Но също така е много важно да се разбере , че Божията благодат сама по себе си , не може да те спаси , нито може да те изцери , или освободи .И ние имаме своята роля в нашето спасение- и тя е да приемем и да се съгласим с Божията благодат . Ето къде се намесва вярата , без която не можем . Както физическото изцерение , така и духовните благословения са ни дадени заедно със Святия Божи Дух , - Ефесяни1:18,19 и Галатяни 5:19 - . Тук не говорим въобще за получаване чрез молитва .Вече го имаме пред себе си .Просто взимай от масата и яж . За това взимане обаче ни е необходима вярата .Без нея , ще си останем гладни край отрупаната маса . Но не само гладни , а и виновни пред Бог , че сме останали гладни .

Публикувано: Днес, 12:21 Благодаря за изчерпателния отговор! Така е имам проблеми не отричам още от дете винаги аз съм бил виновен дори да не съм извършил дадено действие ------------- Моля ти се , не бързай с отговорите .Защо виновен ? Дай си време за размисъл .

-----------------------------------------------------------------------