Надеждна

.

ТинаТърнър пее мантри :

Нищо няма да говориш за другите, но ще кажеш: Господи, тази работа е твоя, оправи я, както ти искаш. А пък ти си бъди спокоен отвътре. Това е философията на живота. Не да бъдеш индиферентен към погрешките на другите, но няма какво да се безпокоиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмисляш как да ги поправиш. И аз зная всяка една погрешка не само да я поправя, но да туря доброто намясто. Само като туриш доброто намясто, само тогава погрешката може да се поправи. В този свят на земята не стягай Господа! Работи, обичай Го, люби, че като идеш в онзи свят, ангелите ще те посрещнат и на свети Илия ще бъде каляската там с венци. Тъй ще бъде, но ако ти си Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят. Аз гледам в този свят какво правят хората. Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в себе си, но и вас ще ви стегнат. Много вярно е това правило и в него няма изключения. Да оправим този свят не значи да оправим нашите работи. Не. Но да дадем свобода на Господа да управлява във всички работи - да работи вътре в нас! Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро. И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, вичко ще стане. Това, което Господ направи, никой друг няма да го направи. Слушайте го!

Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя изобщо? Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие. Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие. Ако днес имаш знание, но утре го изгубиш, това не е знание. Ако днес си разположен, но утре изгубиш разположението на Духа си, ти не си господар на положението си, ти не можеш да се наречеш велик. Когато умният човек слиза на земята, той ще си избере баща и майка, каквито желае; неговите родители ще бъдат добри, умни хора. Той ще бъде господар на положението си. Невежият обаче ще си избере такива родители, които ще му създадат ред страдания и нещастия на земята. Когато се казва, че Бог създал човека, това значи, че Той е създал Първия Човек и го е създал по Образ и Подобие Свое. Този Човек е безсмъртен. Всички Божии творения са безсмъртни, а човешките – смъртни. Когато се говори за Любов, за обич, съвременните хора казват, че те могат да обичат слабия, който може напълно да ги слуша, да им се подчинява. Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича.Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него. Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде. Случва се с някои хора, Бог ги поставя в едно направление, те отиват в друго. Какво ще излезе най-после? – Бог ще постави тия хора в правия път, но ще ги остави да опитат това, което те желаят. Щом придобият известна опитност, те ще видят, че няма друг път, освен този, в който Бог ги направлява. Едно трябва да знаете: всеки човек има своя орбита на движение, от която никой не може да го измести. Да се мисли другояче, това е крива философия. Земята, луната, слънцето, както и всички останали планети, имат свой определен път на движение, своя орбита. Никой никого не може да измести от неговия път, нито може да го засенчи. Изобщо всички хора могат да се натъкнат на мъчнотии, на противоречия в живота си, но те трябва да преодолеят, да ги разрешат правилно. Като четете за живота на великите хора, ще видите през какви мъчнотии, през какви противоречия са преминали. Вземете например живота на Христос. Той дойде с велика мисия в света и на първо време Го посрещнаха с финикови вейки, но на третия ден Го разпнаха. От всички тия примери се потвърждават думите на гръцкия философ Солон, който е казал, че никой не може да бъде велик преди смъртта си. И наистина човек става велик след смъртта си. В мистичен смисъл това означава: когато човек се откаже от суетата на живота, от преходните желания на своята плът и се поддаде на стремежите на Духа си, само тогава той може да стане велик. Мистичният живот подразбира движение във възходяща посока, а не в низходяща. Ако любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска Любов; ако знанието, милосърдието не се увеличават, те не са истински. Във всички свои добродетели и способности човек трябва да расте, да се разширява. Как си представяте ангелите? Какви дрехи носят те? Мислите ли, че дрехите им са прости, скъсани? Ангелите са облечени с бели, широки дрехи, препасани с колан. Ако обикновен човек влезе между тях, той не би могъл да ги различи един от друг; те си приличат напълно. Ако сте живели дълго време с един ангел и после го видите между другите ангели, по никой начин не бихте го познали. Ангелите имат едно специфично качество; те не искат да изпъкват, вследствие на което външно запазват едно подобие, а вътрешно се различават. Вътрешно те живеят разнообразен живот, по който се различават. Човек трябва да бъде гениален, за да различи един ангел от друг. Животът на хората е точно обратен: външно има голямо разнообразие, а вътрешно има еднообразие. Когото и да срещнете, по вътрешен живот той прилича на другите хора, но ще го чуете да казва: Аз не съм като другите. Не, и той е като тях, но не се познава. Колкото и да си радостен, ти трябва да знаеш, че това състояние ще се смени, ще дойдат противоречията в живота. След тях пак ще дойдат радости. Това ще продължава дотогава, докато най-после дойде Онзи, с Когото си свързан. Той ще те освободи. Има неща, които ни са наложени и те трябва да се изживеят. Когато дойде на земята, Христос знаеше много закони, но и Той не можа да се освободи от скръбта. Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Христос имаше и физически страдания, което се разбира от стиховете: “Син Человечески няма де глава да подслони”. На друго място Той казва: “Скръбна ми е душата до смърт”. Христос беше облечен в плът, на която физическите страдания са присъщи, но същевременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го е изпратила на земята да извърши една велика работа. Същият закон се отнася и до вас. И вие ще имате страдания, скърби, несполуки, но ще държите връзката с Бога да преодолявате. Вие можете да преодолеете! Христос изгуби ли нещо от това, което имаше в себе си? Не само че нищо не изгуби, но Той даже реализира своята идея. За тази цел Той трябваше да дойде в света, между хората, да разработи и приложи своето учение. Ето защо и вие трябва да изучавате живота си. И от всички мъчнотии, които се явяват в живота ви, трябва да вадите поука. Доколкото съм проследил живота на писатели, поети, философи и учени, виждам, че най-видни от тях са ония, които най-много са страдали. Произведенията им почиват на живи опитности, минали през самите тях. Ако великите хора е трябвало да минат през ред страдания и мъчнотии, същото предстои и на учениците. Неразрешеното

Затворих очи с мисълта за теб. И тя изгря с диамантена светлина - неотронената сълза...

Aко не знаеш какво не искаш, е трудно да разбереш какво точно искаш. Затова чрез житейския си опит у теб естествено възникват различни предпочитания. Всъщност те извират от теб на различни нива във всеки момент от ежедневието ти. Дори всяка клетка от добре поддържаното ти тяло има свой живот и излъчва собствено предпочитание. А всяко предпочитание е запознато и е получило отговор от първоизточника винаги без изключение.

Духът не е нещо, което Бог може да изпрати. Ще изпрати Духа Си, но кога? Само ако Божествената любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа Си. Духът се привлича от Любовта. Единственото нещо, от което Духът се привлича за проявление, е Божията Любов! Когато се говори, че Любовта е плод на Духа, то е едно положение. Защото Любовта е външната страна на Духа, а Духът е външната страна на Бога. Но понеже казваме, че Бог е Любов, тогава това е вътрешната страна на тази Любов, от която Духът излиза и се проявява. Всякога във вас мисълта трябва да бъде положителна. Положителна мисъл е тази, че каквото искаш, да стане точно навреме. Кажеш нещо и стане! Запример болен си, в съзнанието ти дойде мисълта, че ще оздравееш. Кажеш в себе си, че оздравяваш. Още на другия ден си здрав. Дойде другата мисъл, кажеш: Няма да оздравея. И на следващия ден наистина не оздравяваш. Питам сега, ако ти не беше казал "ще оздравея", щеше ли да оздравееш? Понеже каза първото по Бога "ще оздравея" и оздравя; понеже каза и второ, което не е по Бога - "няма да оздравея", повярва в това и не оздравя. Следователно тия двата процеса стават в човека. Дойде една мисъл, кажеш: Аз ще се науча! Аз ще служа на Бога! И така стане. Някой път кажеш: Аз съм много слаб, от мене нищо няма да стане. И става точно така, както си казал. В ежедневния си живот каквато и работа да вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено. Пишеш ли, четеш ли, слуга ли си някъде, метеш ли, инженер ли си, лекар ли си, каквато и работа да вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено. И ако ти така мислиш, ще почувстваш нещо радостно. Няма работа, колкото и нищожна да е, в която да няма нещо Божествено! Много ли да знае човек, или малко да знае? Да знае толкова, колкото да напои градината. Защото ако не знае, съвсем ще изсъхне градината. Ако пък знае много, отдето мине прелива и може да задигне всичко, и реката може да бъде толкова голяма, че всичко може да изкорени. Знанието ти трябва да бъде толкова, че да напои цялата ти градина. То е истинско знание, а не да не достигне като е малко и не да бъде толкова изобилно, че всичко да завлече и да задигне. Туй трябва да бъде мярка. Знание, което всякога да служи като един вечен импулс за твоето растене. И знанието, и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш, да се радваш и като не знаеш, пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото, и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй, което знаеш, е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото. Двата процеса в живота

Сега един човек може да ти говори за Бога, без да има тази любов в себе си. Онзи, който има това чувство на любовта в себе си, като те срещне той, ти ще почувствуваш тази любов, без да ти говори за нея. Той ще ти говори за съвсем други работи, но ти ще почувствуваш, че в него живее Божествената любов и се проявява във всичките му постъпки. Той никога не говори за тази Любов. Срещаш друг, който ти говори за Божествената Любов, но ти не я чувствуваш. Казваш: „Какво нещо е Божествената любов?“ Божествената любов може да се чувствува само, но не и да се разправя. За Божествената любов апостол Павел е дал малки обяснения в 13-а глава, Първо послание към Коринтяните. Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората. На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в себе си. Всички хора имат този подтик в себе си, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва. Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни. Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва да мине, докато отново дойде във вас. Казвате: „Какво беше едно време!“ Това време и сега може да дойде – от вас зависи! Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала. Ще мине известно време и тя пак ще ви посети. Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила. Пукнатият кюнец представя едно малко парче от цялата канализация. Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде. Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Дето е господарят, там ще бъде и слугата. Това положение подразбира едно хармоническо състояние. Че, кой не би желал да бъде при този, когото той обича? Или кой не би желал при него да бъде този, когото той обича? Трудно ли е да бъде при вас този, когото вие обичате и да му слугувате? Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Който няма любов, той се чуди как майката издържа на всички прищевки и желания на детето. Майката, която има любов към детето си, в тази малка форма тя вижда душа, която след време ще се прояви. В дадения случай душата на майката и душата на това дете живеят заедно. Затова майката е силна. Ако онзи, когото вие обичате, не може да живее във вас, т.е. неговата душа и вашата душа да живеят заедно, вие не можете да бъдете силни. Ако душата на Христа не живее заедно с вашата душа, как ще бъдете силни? Ако вие не можете да бъдете там, дето е Той, какъв слуга ще Му бъдете? Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъдете и вие.“ Ние казваме, че не вярваме в щастието. Това значи: нито крачка можем да направим, ако не сме с Христа. Сега, Христос е там, дето има любов. Дали е в църквата, дали в някой частен дом, дали в някое училище, безразлично, но там, дето има любов между двама души, там е и Христос. Казано е: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ Та, сега ние не трябва да туряме в ума си мисълта, че Любовта може да се прояви само в изключителни положения. Не. Любовта може да се прояви навсякъде. И ние виждаме, че тя се проявява навсякъде в природата. И виждаме, че там, дето не очакваме нейното проявление, там се проявява тя. Любовта не се срамува да се прояви, дето и да е. Тя не се срамува от грешните хора, нито ги презира. Като минава покрай някой грешник, тя го потупва по рамото и му казва: „Няма нищо, ще се оправят твоите работи, това е временно положение.“ Срещне някой невежа, тя му казва: „Не бой се, ще се подигне твоят ум.“ Срещне някой сиромах, казва ѝ той: „Закъсах!“ Любовта му казва: „Не бой се, ти богат ще станеш!“ Срещне някой богат, недоволен от своето богатство, тя му казва: „Бъди доволен. Засега толкова, още ще ти се даде.“ Срещне учения, казва му: „Давай от своето знание.“ Там ще бъде и слугата ми

Гладът удължава живота, апетитът го скъсява. Всички ония хора, които умират в ранна възраст, все са се ръководили от апетита. Всички ония хора – поне аз така зная. Всички хора, които са живели един дълъг живот, са се ръководили от глада. В глада има едно хубаво качество – че човек при глада е доволен от малкото, което има, той го използува. При апетита не е доволен. Апетитът е голям аристократ. Той не се задоволява с едно ядене. Нахрани се. И следователно, аз казвам: И в нашите чувства по някой път трябва да се водим по чувствата, по глада, а не [да] се водим по апетита. Ти искаш много да те обичат. То е най-голямото нещастие. Малко да те обичат, това е гладът; много да те обичат, това е апетитът. Много да мислиш, това е апетит; малко да мислиш и да си доволен от мисленето, това е гладът в мисълта. Гладът като принцип може да бъде приложен и тогава любовта никога не отслабва и никога не се изменя, когато се водиш по глада. А когато се водиш по апетита, отслабва. Някой като се ожени, след 3 седмици се разведе или след 2–3 години и се разведе – по апетита се е оженил. Любовта не е достояние само за едно сърце в света. Любовта не е достояние само за един човек. Помнете това. Любовта е достояние само за Божественото сърце и тя от него се изявява навсякъде и всички се ползуват. То е достояние на целия разумен свят. И тогава ти по туй течение на Божествената любов, ти може да разбереш. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, не е Божествена. Тя ще скъси твоя живот, когато любовта не е минала през Божественото сърце. Ако онзи, който ти казва, че те обича, а не е готов да се жертвува, тази любов не е минала през Божественото сърце; а [любовта на] онзи, който се жертвува за тебе, тя е минала през Божественото сърце. Ако ти се жертвуваш заради другите, твоята любов е минала през Божественото сърце. Така е истината. Не безразборна жертва, не да угодим на хората. Когато ние се жертвуваме за тяхното повдигане. Ако се жертвуваме, жертва е, която повдига другите, същевременно повдига и нас. Аз за тази любов говоря. В очите на тази любов няма никакво противоречие. Не виждам никаква лошавина в нея, никаква съблазън. Казвам: Съблазняваме се в нещо. Любов, която съблазнява, не е минала през Божественото сърце. Любов, която не съблазнява, тя е Божествена. О, да ми беше като брат

Не диктувайте на човека как да ви обича, нито пък той да ви заповядва как да го обичате. И той да вярва в тебе както си знае, и ти да вярваш в него както знаеш. Нека всеки прави работите така, както той си разбира, и ако не разбира нещо, тогава да пита. Само по този начин вие ще имате съдействието на по-висшите същества от вас. В любовта непременно трябва да има взаимна обмяна. Ако ти обичаш някого, а той не отговаря на твоята любов, непременно ще дойде едно противоречиво чувство. Някой се оплаква, че не го обичат. Това положение за мене е ясно. Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище. Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия. Аз не искам да се противопоставя на този човек, защото той си има право, но и аз имам право да бъда свободен, да разглеждам нещата както зная и както разбирам. В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш. Нищо повече. В този закон няма изключение. Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече. Не насилвай работите. Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай да останеш сам, отколкото да насилваш себе си и него. Може да дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката си. Този закон можете да го приложите по отношение на какъвто и да е материален закон. Не пресилвайте реда на нещата. Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение. Това аз зная, пък вие как го знаете, то е друг въпрос. Ето какво аз разбирам под думата „да обичаме“. Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно да го виждам, да се разговарям с него, без да искам от него нещо. Ако той е ученик или ученичка в света и чувам, че успява, това ме радва. В тази любов няма никакво изключение. Щом имаш каква и да е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция. Законите са се изменили. Щом имаш едно, колкото малко и да е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот. Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва да има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може да му помага. А сега, каквото и да правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани. Като обичаш, няма да те разбират и като те обичат, няма да обичаш. Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не. Човек трябва да воюва, но с какво? Със злото в света. Човек трябва да воюва със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки. С всичко това човек трябва да воюва. Аз не съм за мирния живот. Мирен живот може да има само в доброто, но щом има зло в света, мир не може да има. Когато злото съществува в света и някои проповядват, че трябва да има мир, този мир не е естествен. Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но да има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува. Работа и почивка. любов и Мъдрост.

Двата процеса в живота Благодаря ти, Лъчезарна! В известен смисъл в тази беседа намерих отговор на въпроса, който поставих вчера за човешкия и Божествения живот тук . Пътят към Божественото минава през човешкото, през изборите и състоянията, които позволяваме или не позволяваме да ни превземат...

Задачата на човека е да си състави ясно понятие за Бога. Не е достатъчно да четете, какво са казали богословите и философите за Троеличния Бог, за Бога като Любов. Самите философи трябва да имат ясна представа за това, което пишат. И за човека казват, че има едно или две лица, че е едноличен или двуличен. Българите имат лошо мнение за човек с две лица, а още по-лошо за човек с три лица. Значи, ако човек има три лица, казват, че е лош. Като се казва, че Бог е троеличен, това считат за нещо свещено. Де е лошото: в идеята за троеличието, или в разбирането на човека? Ако троеличието на Бога е свещено нещо, защо троеличието на човека да не е същото? Тази идея трябва да се изясни, да няма двояко значение. Духовенството първо трябва да изясни противоречията в живота, а не само да казва, че хората трябва да се обичат. – Как да се обичат? Колко вида любов познавате? Според мене, има четири вида любов: Божествена, ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз спирам до числото четири – Питагоровото число, с което измерват нещата. То е абсолютно число. Под абсолютно разбирам това, на което умът поставя прегради. И човек може да бъде абсолютен и неабсолютен. Тръгваш някъде, абсолютен си; спираш се, не си абсолютен. Всяко тяло в движение е абсолютно; щом спре движението си, не е абсолютно. И тъй, Божествената любов е неизменна. Тя представя вечна скала, вечна канара, върху която човек гради своя живот. Ангелската любов се отличава по своята чистота. Тя е без никакви страсти. Който се храни с тази любов, не боледува. Човешката любов ограничава. В нея има страсти. Тя е раздвоена. В нея има и добри, и лоши разположения. Животинската любов се отличава по това, че лесно забравя. Какво се иска от човека? Да разбира сегашния живот. Чувствуваш едно неразположение или една радост в себе си. Задавал ли си въпроса, защо си неразположен, или защо си радостен? Някога имаш желание да мислиш. На какво се дължи това желание? То се дължи главно на четири фактора, които работят в природата. Пак ще си послужа с Питагоровата теорема. Ще взема един правоъгълен триъгълник с равни катети и казвам: Възможностите на ума са равни на възможностите на сърцето, т. е. единият катет е равен на другия катет. Възможностите на ума и на сърцето са равни на възможностите на волята, т. е. на хипотенузата в правоъгълния триъгълник. В ума се крият две възможности: мислене и чувствуване. Значи, умът първо мисли, после чувствува. И в сърцето има две възможности: чувствуване и мислене. Сърцето първо чувствува, а после мисли. Когато умът първо мисли, а после чувствува, а сърцето първо чувствува, а после мисли, работите вървят добре. Ако умът първо чувствува, а после мисли, и сърцето мисли, а после чувствува, работите се объркват. Задачата на ума е първо да мисли, после да чувствува; задачата на сърцето е първо да чувствува, после да мисли. Значи, имате два фактора, с по две възможности. Имате още два фактора: душа и дух, с по две възможности още. Може ли да определите, кога действува умът и кога – сърцето? Може ли да определите още, вашето чувствуване в даден момент на какво се дължи: на ума, или на сърцето ви? Може ли да определите, отде иде вашата мисъл: от ума, или от сърцето? Какво означава свързването с Бога? – Според мене, да се свържеш с Бога, това значи, да имаш отношение към любовта, към всичко живо по лицето на земята. Можеш ли да направиш това, ти носиш Божията Любов в себе си. Ако видиш, че някой дяла живо дърво в гората, кажи му: Приятелю, недей дяла това дърво, не му причинявай излишни страдания. – Нима дървото страда? – Някога в дървото се пробужда съзнанието, както в човека. В някои дървета са затворени човешки души. В бъдеще те ще се освободят от този затвор и ще живеят като човеци. Ще кажете, че човек е дух, облечен в плът. – Преди да дойде на земята, човек, наистина, е бил дух. Като слязъл на земята, той се облякъл в материя – плът. Реалното е в духа, а преходното – в плътта. Значи, като умре, човек се обезплътява. – И това е преходно състояние. С човека стават два процеса: обезплътяване и въплътяване. Реално е това, което се обезплътява и въплътява. То е духът. Казват, че духът е вятър, т. е. въздух. – Духът не е нито вятър, нито въздух. Той е нещо, което постоянно се движи. Духът образува движението, но той сам не е движение. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Бог е Любов, но Той сам не е Любов. Значи, Бог е нещо по-велико от Любовта. Обаче, условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от Любовта, затова се казва, че Бог е Любов. Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде Божествено, ангелско, човешко и животинско. И любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е закон. На земята животинската любов има по-голям простор, тя създава формите. Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Ако животинската любов вземе надмощие, човек затлъстява. Всяка любов има граници, до които може да се прояви. Затова се казва, че мислите и желанията на човека трябва да се ограничават. – Не могат ли мислите и желанията ни да се проявяват свободно? Под „свобода” на мислите и желанията разбирам всяка мисъл и всяко желание да са за добро не само за отделния човек, но и на неговите ближни – хора, животни и растения. При това, всяка мисъл и желание трябва да са в съгласие с Божествения свят. Защо трябва да се обичаме? – Защото и Бог ни обича. Този е моят силен аргумент. Другояче не може. Това е закон, от който не можеш да отстъпиш. Питат ме: Отде събра тези хора около себе си? Те не те разбират. – Нищо от това. Понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги търпя и обичам. Бог ги е събрал от кол и от въже и ми ги е изпратил да работя с тях – не мога да пречупя думата Му. Щом Бог ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. И, ако ви питат, защо обичате даден човек, кажете: Защото пръв Бог го обича. Някои ме питат, защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, но ги оставям открити. – Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. Христос казва: „Не знаете, що искате.” Искате да бъдете православни – не знаете, що искате. Искате да бъдете мохамедани – не знаете, що искате. Искате да бъдете будисти – не знаете, що искате. Искате да бъдете богати – не знаете, що искате. Искате да бъдете учени – не знаете, що искате. Искайте Същественото. – Кое е същественото? – Искайте да имате Божествената любов във всичките й прояви: Божествена, ангелска, човешка и животинска, Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк замах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света. Любовта не се налага със закон. Никой не може да ви застави да го обичате, нито пък вие можете да заставите някого да ви обича. Любовта е свободен акт на духа. Да се обичаме по свобода, това е великата любов. – На какво се дължи свободата? – На закона на истината. Не можеш да обичаш по свобода, докато не носиш истината в себе си. Свободата е резултат, произведение на истината. Казва се, че свободата е истина. Не, свободата не е истина. Коренът на свободата е истина. Коренът на истината е Бог. Това са велики математически задачи, в които се крият тайните на разумната природа. Който се домогне до тия тайни, той забравя своя детински живот. Велика хармония се крие в тях. Когато във вас се яви дълбоко желание да потърсите любовта, вие ще разрешите проблемата на вашия живот, и пред вас ще се отвори нов свят. Отношенията ви с хората ще се оправят, и вие ще започнете да мислите, да чувствувате и да постъпвате правилно. Тогава и отношенията ви към Бога, към ангелите, към хората и към животните ще бъдат правилни. Желая на всички да бъдете здрави, да бъдете щастливи, да бъдете блажени. Всички тези неща могат едновременно да се постигнат в любовта. Не знаете що искате

Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да стана утре в четири часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно навреме. Но кажете ли два пъти, то няма да изпълни желанието ви. Щом повтаряте, значи вие сте се усъмнили в него, а то е Божествено. На Божественото веднъж се казва. Кажеш ли на някое дете веднъж: „Стоянчо, иди купи един килограм захар“, то ще купи. Кажеш ли му втори път, то ще забрави. Да допуснем, че имате известна болест. Кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да бъда здрав след една седмица“ и забравете туй. След една седмица вие ще бъдете здрав. Оплели са се вашите работи някъде. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си, тъй: „След една година искам моите работи да се оправят.“ Спрете пак. Нищо повече! Направете туй и не мислете никак. След една година работите ви ще се оправят. Но ще вложите вяра. Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек, може да живееш, както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти можеш да пуснеш своите клони в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз вземам думата ученик във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. Заради подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен?“ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и ако той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него – не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас. Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса – те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно, едновременно ние ще имаме два живота. Павел казва: „Едновременно ще познавате два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието.“ Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш. При такъв един морал, който се върти, не може да си оправиш работите. Ще го лекуваш по Божественому, в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Дойдеш ли до този закон, всичко можеш да оправиш. Та пътя, който ще научите, той е лесен, само ще направите едно разграничение между човешкия живот и Божествения Живот. Човешкият живот е живот на постоянно разрушение, а Божественият живот е Живот на постоянно съграждане. Човешкият живот е един процес на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете от единия край до другия – това е все разрушение, нищо повече! А Божественият живот – това е Живот на постоянно съграждане, съграждане, съграждане. Сега на вас като ученици ви трябва едно основно правило. Без туй правило вие не можете да имате никакъв успех. То е следното: вие трябва да се познавате добре, добре да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрез научно изучаване. Вие трябва да употребите Любовта като едно средство, вие трябва да залюбите един човек, за да го познаете. Бога ние чрез Любов трябва да Го познаем, за да добием Вечния живот. И същият закон трябва да се приложи и в Школата. Вие трябва да вложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате. Само ако се познаваме, можем да работим. Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз, психическо упражнение. Туй упражнение е следното: тази вечер ще отидем от Месечината до Слънцето. Ще тръгнем от Земята към Месечината и от Месечината към Слънцето и обратно – от Месечината към Земята. Сега вие ще си представите, че излизате от вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към Месечината. Всеки от вас ще си определи една скорост, с която ще пътува. Със 100 километра или с 200, 300, 500, с 1 милион километра или с 10 милиона километра – и ще полетите с тази бързина. Но за да не се уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за вас. Най-първо ще си определите с каква бързина ще се движите към Месечината и като достигнете до нея, в съзнанието си гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснат някоя твърда почва и каква ще бъде тя, дали ще стъпите на някоя равнина или на някой висок връх. Ще седите няколко минути и след туй ще се устремите към Слънцето. Около Слънцето има един огнен пояс – ще се гмурнете, ще минете през него и ще влезете в Слънцето. Този пояс е много горещ, но вътре в Слънцето не е тъй горещо. Като влезете вътре, ще видите един много красив свят. Той е толкова красив, но дали ще го видите, или не, не е толкова важно – важното е само какви представи ще имате. Някои от вас може само едва да припарят там. Но има и друга опасност тук – между Земята и Месечината има един студен пояс, може някой там да се спре. Този леден пояс – това са известни сили, електрически сили, които някой път засягат Земята и я изстудяват. И вследствие на тия засягания Земята е претърпяла катастрофи. Там като минавате, няма да ви е страх. Няма да замръзнете, аз ще ви придружавам. Няма да ви е страх, разбирате ли? Ние ще тръгнем сега. Опитът ще трае петнайсет минути: пет минути са до Месечината. Туй ще сложите във вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законът е такъв. Вие ще ме питате: „Може ли да направим туй нещо?“ Можем, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечер тръгваме! Вие ще кажете: „Как ще бъде това?“ То не е наша работа. Как? Искам и тръгвам до Месечината. Ще идем до Месечината – пет минути, оттам до Слънцето пак за пет минути и пет минути ще ни вземе обратният път, да се върнем на Земята. Сега тихо да изпеем една песен. (Пеем „Бог е Любов“ заедно с припева: Ний ще ходим в тоя път на светлината, на светлината, на светлината! В която царува Божията Любов, Божията Любов. (3) В окултното пеене ще пееш за себе си. Умът ти ще бъде концентриран в думите и в гласа. Само за себе си ще пееш. Нищо да не ти отвлича вниманието навън. Правилният растеж на Ученика

"За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност да придобие щастието. Постигане на щастието, това е идеалът на човечеството. Щастието представлява първа връзка, сливане на две души. Когато душите започнат да се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава. От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания – култура на Любовта." Силно, красиво... - кандидат съм за щастие. Благодаря ти!

Не знаете що искате

Та, казвам: Вие проповядвате известен морал, който съществува. Но този морал е ценен дотолкова, доколкото вие влагате в него нещо от себе си. Ако вие не вложите в този морал нищо от себе си, той представя една обща идея за всички хора. Но този морал става ценен дотолкова, доколкото вие внесете нещо от себе си в приложението. Запример вие говорите нещо за любовта. Ако в това, което говорите за любовта, внесете една нова насока, едно ново ваше разбиране в приложението ѝ, дотолкова тя става по-ценна. Това, което вие сте внесли, особеното, то прави самата любов по-ценна, отколкото ако предавате само това, което от другите сте научили. Значи, като говорите за нещо, то става толкова по-ценно, ако вие можете да внесете в него нещо ново – било в приложението му, било в разяснението. В това отношение вие трябва да мязате на златар, който взима едно парче злато и му придава хубава форма – било във вид на игла, пръстен или друг някакъв хубав златен предмет. Ценното в скъпоценните камъни седи и в тяхната форма, а не само в материала, който те съдържат. Без тази форма скъпоценните камъни са изложени на друга една опасност. Сега вие ще кажете: „Какво трябва да прави човек?“ Аз да ви кажа какво трябва да прави човек. Не че вие не знаете какво трябва да правите. Вие сте го правили много пъти, но пак казвам: Когато дойде гладният при тебе, нахрани го; той само веднъж ще дойде. Когато голият дойде при тебе, облечи го; той само веднъж ще дойде. Когато дойде при тебе гологлавият, дай шапка. На босия дай обуща. Болния, изцери го. И хиляди работи има още, които вие всеки ден можете да правите. Като правите тези добрини, вие ще повдигнете и себе си, ще придобиете и знание. Според мене пък постижимите неща носят в света нещастията. Непостижимо е онова, което дава радост на човека. Произход и значение на светлината

Туй се е случило в Париж. Отива една доста богата жена при една гадателка. Тя ѝ казва: „Днес следобед ти ще бъдеш убита от един човек, на когото очите са зелени.“ Тя ѝ плаща и си отива. Туй ѝ направило силно впечатление. Отива в един ресторант наблизо до гледачката и вижда, че келнерът има тези очи. Тя повиква господаря на ресторанта и казва: „Този човек трябва да го уволниш от гостилницата, защото гостилницата ще ти пропадне.“ Господарят я послушва и уволнява този келнер. Той знае, че причината е тя, той я причаква вънка и я убива. Сега се поставя въпросът: кой е причината за това нещо? Тя можеше да избегне това нещо. Нямаше нужда да го уволнява. Гледачката не е разбрала. Тя трябваше да ѝ каже: „Ти днес ще направиш една глупава постъпка, за която еди-кой си ще те убие.“ Та казвам, ако вие допуснете една лоша мисъл и ако вие не турите една добра мисъл, непременно келнерът ще ви причака отвън и ще ви причини зло. Всичките нещастия идат по единствената причина – всякога след една възвишена мисъл, която ви дойде, всякога след едно възвишено чувство, което ви дойде, да направиш нещо и ти откажеш, след това ще дойде едно голямо нещастие. Затова единственото нещо, което може да спаси хората, е да се дава ход на хубавите мисли, на хубавите чувства да се реализират. Не отказвайте доброто, което ръката ти дава. Дойде някой просяк, дай му нещо, не хукай. Ти го изгониш, той драсне една кибритена клечка и ти запали плевнята. Дай му нещо, да те благослови Господ и кажи: „Друг път ще ти дам повече.“ Ние по някой път сме много дребнави, казвате: „Ако на този дам, на онзи дам, какво ще ми остане.“ Че колко души най-много може да те срещнат? Повече от сто души? Едва ли ще те срещнат един, двама, трима просяци, два–три лева ще дадеш. Ти си представяш, че всичките просяци ще дойдат. В Анадола в един от турските градове седи един богат арменец. Минава един турчин бедняк и казва: „Ще ти дам един бешлик, там има едно умряло куче, да го занесеш.“ Турчинът каза: „Аз ще ти дам два бешлика, ти го занеси.“ Този богатият арменец взема и го занася и казва: „Дай ми сега двата бешлика.“ Кой е постъпил разумно: турчинът или арменецът? И двамата са умни според мене. Арменецът казва: „Заповедта аз дадох, но може и да я изпълня.“ Турчинът казва: „Понеже аз не искам да изпълнявам тази заповед, аз давам два франка глоба.“ В този арменец друга черта се крие: той е един скъперник. Той защо даваше на турчина само един бешлик, но не даде едно меджидие или два, три, четири, пет меджидие. Турчинът за десет щеше да го занесе. Този, който му предложи две, показва колко цени парата, веднага забрави, че кучето е умряло и го занесе. Та ние често в света занасяме едно куче. Туй малкото куче аз наричам малко престъпление, едно желание. Като ни дадат два бешлика, ние сме готови да го занесем някъде. Но туй куче ще остави своята миризма, ти не можеш да се освободиш от заразата на мислите. Като носиш нещо гниещо, ти няма да го употребиш за работа, но все таки ще остане известно влияние. Та казвам, условията, при които ние живеем, може да ги изменим само ако разбираме, както един техник разбира законите на техниката. Който управлява един аероплан, разбира законите на движението. Онзи, който движи един локомотив или един автомобил, трябва да знае. Понеже ние никак не сме запознати какво човек може да направи. Човек се ражда в света с едно определено занятие. Ако ти попаднеш в своето занятие, в своите условия, ти ще имаш благословение. Щастието на човека зависи от неговия ум. Минава едно дете, проси от няколко души, никой нищо не му дава. Върви замислено това дете. По едно време вижда една госпожа, пада ѝ кърпата. То взема кърпата ѝ и я подава. Тя го поглежда, вижда нещо хубаво и казва: „Ела с мене.“ Ако не беше паднала кърпичката… Тя му отваря път за цял живот. Ти казваш: „Една кърпа.“ Повдигни я, дай я на тази богата жена, тя ще ти отвори живота. Тази падналата кърпа е паднала доброта. Дигни я в името на Бога и я дай. Ще се оправят твоите работи. Тогава господарят ще те похвали, че разумно си постъпил като този домостроител. Домостроителят

Като знаете това, не трябва да си правите илюзии, че можете да постигнете всичко това в един живот. На детето е позволено да си играе, да живее в илюзии, но на инженера, който строи шосета, не е позволено да си играе, нито да си прави илюзии за нещата. Той трябва да разбира нуждите на хората. Понеже вие строите пътища, по които ще минават Божествени тренове, не ви е позволено нито в морално, нито във физическо отношение да си играете, да постъпвате както намирате за добре. Когато питате защо не можете да живеете както искате, ще си отговорите: "Ние сме инженери на Божиите пътища, затова не можем, пък и не ни е позволено да живеем както искаме." Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. Пътищата, по които съвременните хора вървят, са железни. Какъв е резултатът от тия железни пътища? Резултатът е такъв, че от сто души, които вървят по тези пътища, седемдесет и пет на сто умират, а само двадесет и пет на сто оцеляват. Божествените пътища, които днес строите, трябва да се отличават със съвършено друг морал. Новият морал, който можете да прилагате като начинаещи ученици в Школата, трябва да има друг процент, а именно – седемдесет и пет на сто да минават пътищата благополучно, а само двадесет и пет на сто да не издържат. Колкото повече напредвате, процентът на издържалите трябва да се увеличава, да бъде сто на сто, да няма нито едно изключение. Такъв е Божественият морал. В Божиите пътища няма жертви, няма погрешки, там всичко върви гладко, хармонично. Като извървите един Божествен път от тридесет години, нито един пътник не трябва да пострада – това значи Божествен морал. Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Сега ще ви задам въпроса: трябва ли всичко да опитвате? Ще отговоря със следния пример: представете си, че седите на единия край на една чувствителна плоскост, поставена на една подпорка, а на другия край на плоскостта е закачена една кошница с ябълки, която по тегло е равна на вашето. Значи имате нещо подобно на везни, които се намират в равновесие. По едно време дохожда един философ при вас и казва: "Защо не вземеш една кука и не извадиш няколко ябълки от кошницата да ги опиташ?" Вие виждате една кука близо до вас, вземате я и с нея посягате към кошницата, изваждате няколко ябълки и ги опитвате. В този момент равновесието се нарушава, плоскостта се наклонява към точка В, дето седите вие, и се образува един полукръг от D до Д. Това нарушаване на равновесието е причина за известно нещастие, на което се натъквате. Който разбира закона за равновесието, той трябва да се мести, постепенно да отива към с; същевременно и кошницата трябва да се мести. Когато тежестта се намалява, раменете на лоста трябва да се скъсяват, за да се запази равновесие. Иначе наруши ли се равновесието, вие ще се намерите на земята. Защо идат нещастията в света? Защото опитвате ябълките, без да познавате закона на равновесието. Този закон е свързан с правилното движение в Живота. Точката А представлява мястото на вашия идеал. Опасен е този идеал, ако искате да го достигнете с кука; идеал с кука не се достига. Ще отидете на мястото, дето е той, и там ще си вземете от него. – "Искам да бутна този кош, да си взема няколко ябълки." – Не, отдалеч ще гледаш коша и няма да буташ, докато не намериш правилен начин как да решиш задачата. И тъй, за да не изгубите равновесието в живота си, не бутайте коша с ябълките, докато не сте намерили правилен начин как да го бутнете и как да си извадите няколко ябълки. Окултна страна на живота

Има такива болести например, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето казват, и млякото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне. Има болести, които може да се излекуват само с изказване. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен това. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото, може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици – аз ви давам пълно право да пеете, каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко, медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането е: ще се поляризирате чрез музиката. Дойде борба, ще кажеш: "Причината не е от мъжа ми, не е и от Бога, причината е от електрическите течения." Ще напуснеш къщата, ще излезеш малко да се поразходиш и ще ти мине. И ако мъжът разбира закона, ще даде възможност на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената – неразположен ли е мъжът й, ако има пиано или цигулка, нека му попее или посвири половин час Сладко, медено и ще му мине. После ще попеете упражнението Сила жива, изворна, течуща. Сладко, медено – туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А песента Венир Бенир ще я оставим за следния път, да даде по-голяма дълбочина, да накара човека да мисли. !?!

Първо ще облечеш долната си дреха, а после горната. – Коя е горната дреха? – Знанието. Наистина, който страда, той придобива знания. Той облича горната си дреха, която всички виждат. Красива е дрехата на знанието. Всички хора желаят тази дреха. Обаче знанието не отива при човек, който не е страдал. Щом види, че е гол, то казва: Като се облечеш, тогава ще те посетя. Аз нямам нищо общо с голи хора. Който не е облякъл дрехата на страданието, той не може да облече дрехата на знанието. Това е правилото на живота. През тази опитност са минали всички велики хора на земята. Много пъти сте ме питали защо страдате и аз все съм мълчал. Днес ви казвам: Страдате, за да се облечете, да не ходите голи. – Ние не искаме тези дрехи. – Щом не искате, продайте ми ги. Аз съм готов да ги купя. Ако отворите моя гардероб, ще видите, че е пълен с дрехи на страданието, купени от хора – от мъже, жени, деца. Купил съм ги, но съм готов и да ги продам. Дойде някой при мене, иска да го уча, да му преподавам новото учение. И това може, но първо ще му продам една дреха на страданието. След това ще започна да го уча. Дреха на живота

Направил си една погрешка – ако речеш да я прикриеш, ти ще направиш друг грях. Не, ти ще имаш доблестта при тази лъжа да изкажеш Истината тъй, конкретно, нито да я увеличиш, нито да я намалиш. Счупил си една чаша – няма да разправяш за онези причини, които намаляват отговорността ти, а ще кажеш: "Тази чаша аз я счупих, аз взимам отговорността за нея. Да не считате, че друг е направил това." Аз счупих чашата – толкова; няма да се оправдаваш. Защото ония същества, пред които ние ще кажем това, те са разумни. Няма по-разумно същество от Бога! И когато ние пред Бога признаем един наш грях, едно наше престъпление, ще оставим Той да го прецени. Няма да се оправдаваш, че такива били условията – не, не, конкретно кажи. Казал си една лъжа, ще кажеш истината: "Съзнателно я направих." Няма да се извиняваш, да кажеш, че не си разбрал. Не, лъжа е това! Ще кажеш: "Аз съзнателно, умишлено го направих туй." Тъй ще се изповядаш и ще бъдеш извинен. Един светски човек тъй ще излъже, тъй ще скрои лъжата, че едва след двадесет години ще го хванете. Един религиозен човек като излъже, след един ден ще го хванат. Светския човек след двадесет години го улавят, а религиозния – след един ден. Раят – това беше една велика култура в миналото. И когато този прародител на тази култура направи първата погрешка, той нямаше смелостта да признае Истината и излъга. Там, както е писано в Библията, туй косвено се разбира. Адам казва: "Аз мислех, че Ти ще ми дадеш една другарка, жена умна, интелигентна, която да ми помага в живота, а ето, тя още при първия изпит, още първия ден ме увлече в това престъпление. На Тебе възлагах надеждите си – по-умна жена трябваше да създадеш!" Това беше един упрек. Тогава Господ замълча. Учителят си замълча. Той само написа, че Адам не си издържа изпита. Струпа всичката вина на жена си. Страхливец, първокласен страхливец! Той нямаше доблестта да каже истината. Казва: "Ти знаеш – аз всякога изпълнявах Твоята воля, но тази жена, ако я нямаше, бих ти слугувал; тя ме излъга." Спира се Господ там. Вика жената да види дали тя ще каже истината, как ще издържи изпита си. Казва й: "Слушай, ти как направи престъпление в Школата?" "А, онази змия, онази интелигентност, която Ти създаде, ако тя не беше, аз бих устояла, аз щях вярна да Ти бъда, но тя ме излъга, нали знаеш? Увлякох се. Кой е виновен?" И Господ казва: "Изкарайте ги навън – и той страхливец, и тя страхливка!" И от осем хиляди години ние се учим да бъдем смели и решителни, но досега сме били все страхливци. Смелост се изисква сега! Няма по-велико нещо от това, човек да излезе, когато Господ го вика, и да каже: "Да, съзнателно направих тази грешка, направих я." Никакво извинение! В едно гнездо имало пет гарджета. Те изцапали гнездото си и казали на майка си: – Мамо, изведи ни от това оцапано гнездо навън, в ново гнездо искаме. А майката казала: – Ще вземете ли вашите задници? – Да. – И новото гнездо ще оцапате. Сега моето желание е всичко у вас да бъде естествено, а не изкуствено. Аз се пазя и не искам нищо да ви налагам, аз толкова обичам свободата, че искам всичко да става естествено, доброволно, защото ако река да ви насилвам, това ще донесе лоши резултати. Най-малкото насилие, което мога да употребя в своите действия, без да знаете вие, то ще има лоши последствия. Туй са опитали всички Учители в света. Няма изключение! Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, това е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чистите методи, по които ние може да действаме. Пишете ли, ще пишете по този метод. Търгувате ли, ще търгувате по този метод. Лекар, музикант ли сте – всичко ще работите по този метод. Ще имате вътрешна борба, ще дойдат съмнения, но по този метод ще работите. Не е въпрос за вашите съмнения – те ще дойдат, но от всички тия съмнения вие може да се избавите. Често до мен идват вашите изкушения и си казвам: защо ще ида на тези да им проповядвам окултна музика, да си хабя времето, да се разправям с тях, когато мога с други неща да се занимавам? Някой път ми минават тия мисли: не е ли по-добре да отложа това за едно далечно бъдеще? Но ако аз употребявам окултната музика, то е просто като едно средство. Аз я употребявам заради Истината, за да може да дойде онази велика Истина, която искам да вселя във вашия ум. Само окултната музика може да ви дойде на помощ. Ако някой може да ви направи ученици, само тя ще може; друг способ няма, защото Духът работи чрез музиката. И Давид, когато свиреше на Саул, онзи дух се укротяваше. Никаква лъжа