Надеждна

Благодаря ти,Chris!Много си прав(а)за липсата на мотивация за учене,както и скучните учители,които често са дори по-незнаещи от децата,а от там губят и уважението им.Ще се опитам да те послушам и да не и натяквам за ученето.Проблемът при нея е,че е в музикално училище от 1-ви клас,свири на пиано откакто се помни и сега това и се вижда ужасно досадно от една страна,затова и искам да и дам възможност да опита и нещо друго - езикова гимназия(това е другото желание-с англйиски,немски,италиански или испански),но в същото време не е сигурна,че може да се "раздели" с пианото.Това пък от своя страна я натоварва много и не и остава време за нищо друго.Та,общо взето такава е дилемата. И аз мисля точно като теб за ученето,но се притеснявам,че няма много време за подготовка,а още повече,че се налага да разпредели силите си на различни места,та оттам може би и напрежението,което "избухва"понякога между нас.Ще се постарая да съм по-въздържана,защото си много права,че за успешното и представяне на изпитите е важно тя да бъде спокойна и уверена в себе си. Пак благодаря и искам да кажа на всички вас,тййнейджъри,че вашият форум може да помогне много в отношенията между вас и родителите ви!Няма родители,които да не обичат децата си,но повярвайте ми,понякога и ние самите не знаем как да подходим,объркани сме и тогава допускаме грешки и отблъскваме децата от себе си.Поздравявам инициаторите и простете ми,но сигурно пак ще се допитвам до вас!

Здравейте!Аз съм родител на 14-годишно момиче,но си позволих да пиша във вашия форум,защото наистина искам да съм добра майка и да "позволя"на детето си да е щастливо без да го "задушавам" със собствените си желания и разбирания за живота,но често се улавям в грешки,не успявам да надделея над себе си или по-скоро не съм сигурна какъв подход да избера,така че да и давам нужната свобода и само да помагам със съвети.Накратко - в момента тя е в 7 клас.Предстои и кандидатстване в учебно заведение,но точно кое да бъде то,тя самата не е наясно!?А нежеланието и да учи се задълбочава,и колкото повече времето напредва,толкова повече тя отлага ученето.Притеснена съм за бъдещето и!Не искам да налагам собствените си разбирания,но наистина не знам как да и обясня колко важна е тази година в живота и...Моля ви за съвет!Каква позиция да заема?!Всеки мой опит да я накарам да учи завършва с караница,а не бих искала да е така! Благодаря ви за вниманието!

Защо ли толкова познато ми звучи това с "махването на ръката"! Мечтая си да видя дъщеря ми с книгите на Учителя и Дийпак Чопра в ръка,и да има "добър личен живот"(убедена съм че това е показател за добре свършена родителска работа),и ще се опитам да се усмихвам повече! Благодаря ти,Донка!

Благодаря на pencil за подаръка!Като майка,работеща далеч от дома и от детето си,постоянно мисля за всички възможни начини да компенсирам тази липса - не говоря за материални придобивки,макар че и те неминуемо се включват в "стратегията" ми.Заобикалящите ме хора,както и онези,които се грижат за дъщеря ми,постоянно ме упрекват,че съм прекалено "мека"с нея,докато аз просто давам изява на безкрайната си,безусловна любов.В момента тя е в своя пубертет и определено не е от "най-лесните"деца за контрол и общуване.Опитвала съм се на всички да обяснявам,че това е естествен резултат от почти постоянното ми отсъствие от дома(а освен това съм и самотен родител).Опитвам се и да поддържам,доколкото това ми е възможно,ежедневна телефонна връзка с нея.Истината е,че аз съм единственият човек,слава Богу все още,в чиито съвети тя се вслушва,както и споделя неща,които с никой друг не споделя.Но понякога съм била разколебана и повлияна от съветите на заобикалящите ме.Тази книга ми попадна точно в един такъв момент на съмнение дали заемам правилната позиция и ми вдъхна кураж,че не бъркам посоката. Това,което ме вълнува е как да ориентирам съзнанието на дъщеря ми към доверие в съществуването на Космически разум,в Бог във всеки от нас,а от тук и едно по-ведро и жизнеутвърждаващо настроение в ежедневието,което лесно напуска 13,14,15-годишните.За сега се възползвам само от житейските ситуации - идеята ми е да и покажа,че доброто ражда добро и обратно.Но понякога тези изводи не идват веднага и тогава тя се чувства объркана,а аз още по-зле. Бих искала да помоля някой да разкаже своя опит в това отношение. Благодаря за вниманието и още веднъж за ценната книга,която изпратих на няколко свои приятелки-майки!

Искрено съжалявам,че не съм в България! Иначе щях да подкрепя Милкана за срещата в Пловдив!

Прочетох "твоя отговор",Синева!Ще го прочета пак по-късно...Благодаря ти,пак!

Благодаря ти,Синева,за хубавите стихове! Сякаш те ми помагат да си отговоря в известна степен на въпроса,който преди малко зададох...И все пак,бих искала да чуя и нечие друго мнение...Простете ми,ако изглеждам невежа!По-важното е,че имам желание да се науча,нали...? Току що погледнах,че някой е писал и отивам да го прочета...

"ПРИВЛИЧАНЕТО...за мен означава, че имаме да вършим някаква духовна работа...заедно да растем по ум +сърце +воля." Добре до тук!Но,ако и когато взаимното привличане на телата стане неудържимо,и постоянно се разкъсваме между желание и чувство за вина(по ред причини,обусловени от различни обстоятелства,задължения и отговорности),как да се ориентираме в правилната посока...?

Не вярвам да има някой,който да предприеме каквито и да е резки промени преди да се консултира и обмисли добре последствията от тях,а следователно няма и да навредите. Колко хубаво си го казала,Синева - "Много трябва да се внимава с живота, който тялото носи. Нужен е нежен и внимателен подход като към дете!"Освен всичко останало,се наслаждавам и на красотата на езика ви,мили приятели.

Благодаря на Синева за подробното описание на метода Шанк-пракшалана!А също и на Силвия СД - за противопоказанията на метода!Може би няма да посмея за сега да рискувам с него,защото страдам от някои от посочените заболявания и ще продължа да прилагам гладуването(което при мен все още не е стигнало до най-чистия си вариант),с чай и плодове,както се надявам да успея да приложа житния режим през февруари.Дай Боже! Между другото,дори във формата,в която го прилагам в момента,определено чувствам ефекта,както върху външния си и вид,така и върху цялото състояние на духа ми - настроенията и мислите,които ме спохождат,както и отношенията ми с хората,с които работя и живея,са далеч по-светли и чисти от преди. А това си е "усмихване" на живота,за което всички мечтаем... Благодаря ви още веднъж,че ви има - всички вие,които споделяте опита и знанията си в тези форуми!

Здравейте!Според мен редовното пречистване на физическото тяло винаги е свързано и с пречистване на духовното,някак си вървят ръка за ръка,независимо от кое ще започнем първо.И в този смисъл благодаря на Аделаида за отворената тема!От около 6 години не ям месо,а малко след като преминах на този безмесен режим,започнах и да разтоварвам 1 ден седмично.В началото прилагах метода на Лидия Ковачева - с чай и плодове на всеки 2 часа,от няколко месеца започнах да го правя с жито,топла вода и плодове(както е по указанията за житния режим),но се опитвам колкото мога повече да пия топла вода и да изяждам 100 г.жито,а останалото само в краен случай.Сега от вас научих за метода Шанк-пракшалана.Прочетох статията,към която имаше препратка.Това,което не ми е съвсем ясно за колко време трябва да бъде изпита водата - в рамките на тези 3 часа или за целия ден?И допуска ли се да се яде нещо друго през това време или колко време след пречистването?

Пак благодаря на Зара!Успях вече да си поръчам 2-та тома,сега ми остава да си намеря 3-я!

Здравейте!Пак съм аз и пак с молба за помощ!Опитах да си поръчам по електронен път 3-те тома на М.Марч и Дж.Макевърс на страницата на издателство Аратрон.Но доколкото разбирам,ми се дава възможност да поръчам само един от тях,вероятно първият!?Някой може ли да ми помогне да си ги поръчам и 3-те,даже и 4-те? Благодаря ви!

Благодаря ти,Зара!

Здравейте на всички и благодаря ти,Таня!Определено темата е интересна и полезна за нас родителите.Та не са ли децата,които най-много ни учат на любов... Майка съм на 13 годишно момиче и определено се вълнувам от това кой път тя ще избере.Свири на пиано от 5 годишна,но от момента,в който е проговорила или,както обичам да се шегувам с приятели,още преди да проговори - тя започна да цвили като кон.С други думи - конете са голямата и страст.Започна да язди преди 2-3 години,а от скоро започна да мисли за състезания и да работи сериозно върху това.Притеснявам се,защото е толкова вманиачена в мисълта за конете,че всичко останало просто не я интересува.А в същото време музиката не и е безразлична,но с напредването на образованието и в музикалното училище,материалът започна естествено да става по-труден и това постепенно я дистанцира от пианото.Опитвам се да и обясня,че трудности има във всяка професия,колкото по-навътре и сериозно се занимава човек с нея.В същото време не искам да преча на личния и свободен избор,но си давам сметка,че е на такава възраст,когато не може да преценя трезво.Не на последно място е и усилието ми да и покажа,че не може с лека ръка да захвърли един дългогодишен труд,като пианото и да хукне след друга своя мечта,само защото тя изглежда по-леснодостъпна,изисква по-малко усилия... И все пак най-важното,което ме интересува е,без да и налагам волята си,да вземе най-доброто решение за себе си,да измине своя път,така като той е начертан от Космическия разум.Именно затова,според мен е важно да се заинтересувам от хороскопа и.Родена е на 19.12.1992,в 23,10 часа,ден-събота,гр.Пловдив.Знам,4е е зодия Стрелец с асцендент Дева,северен лунен възел пак Стрелец.Моля ви за помощ в доразгадаването и съвети,като майка! Също бих искала да помоля за някаква литература по темата!Определено се интересувам от астрология,но все още съм на ниво много преди начинаещите и научният стил ме плаши. С други думи,моля за литература на по-широкодостъпен език. Благодаря за вниманието и с голямо нетърпение ще чакам отговорите ви!

За жалост не успях да гледам българското представяне,но за песента,която спечели конкурса,определено мисля,че може да подлуди!Не мога да повярвам,пък и не искам,че цяла Европа се е превърнала в музикален инвалид!По-скоро зад почти единодушното одобрение на финландците от останалите държави се крие някаква друга задкулисна уговорка.За съжаление конкурсът вече е загубил много от стойността си и абсолютно съм съгласна с мнението,че е заприличал повече на циркова арена.А е имало време,когато от там са изгрявали звездите на много "класици" в поп-музиката,като АББА например,пък и не само... За баладите не съм много съгласна - и песента на словенците беше балада,че даже и на родния им език,но лично аз я оценявам високо!Макар че го има моментът с "грабването" на публиката,което по-трудно се получава с балада,но не и невъзможно!Истината е в търсенето на шлагера,на леснозапомнящата се мелодия,която всеки може да започне да си тананика,като я чуе.За страницата на Марияна Попова не бих казала,че е евтина - просто е за по-малък кръг интелигентна публика,а това я прави недостатъчно комерсиална,както и песента и - не за такъв род конкурси.

До колкото разбирам,много е важно времето за молитва да съвпада за всички,за да има резултат.Аз няма да мога да го спазя,защото ще съм на път,но през целия ден на 1.06. ще бъда с вас!Господ да бди над децата ни!

Първо да благодаря на Ради за хубавите думи и за надеждата,от която толкова много всички се нуждаем!Винаги съм си мислила,че истината е някъде по средата и като виждам,че не съм сама,започвам да ставам по-уверена в мечтите си! На Иво - няма да бъда искрена,ако ти кажа,че винаги съм си мечтала да се върна в България.До преди няколко месеца само се колебаех как да организирам живота си...Не че сега съм категорична,но благодарение на вас и форума,пък и вслушвайки се в сърцето си,определено не мисля,че моето място е тук.Всъщност аз никога не съм била с норвежки паспорт,а само с работна виза.През тези години съм се прибирала в България многократно.Там е моят дом,моето семейство,детето ми.Пътищата да се сдобия с такъв не са много,но ги има.Въпросът е,че пак не са ми били по сърце.В Норвегия имам работата,която ми носи лично удовлетворение от една страна и материална подкрепа за мен и семейството ми,от друга.Познавам много българи,които са останали да живеят тук,но малцина са щастливи...Това,разбира се,е относително понятие.За онези,които щастието се измерва със скъпи коли, обзаведени по последен крясък на модата,апартаменти и къщи,и други материални придобивки и привилегии - да!Но,когато човек започва да проглежда за други "светове" и измерения,обкръжението в тази атмосфера го стяга отвсякъде.Не знам колко дълго още ще остана да работя тук,но със сигурност знам,че сърцето ми е с вас и в България. На Благост - с най-голямо удоволствие бих помогнала,но не съм сигурна,че те разбирам правилно!?

Здравейте! Прочетох мненията във форума преди няколко дни и дълго размислях дали да споделя и моя опит, по-точно – дали той ще представлява интерес за вас, но реших, че ако не опитам, няма как да разбера. Аз определено съм против “идеализиране” на западните хора! Работя повече от 10 години в Норвегия, която е на 1-о място по жизнен стандарт в Европа и на 2-о в света, след Япония. (Поне така сочеше статистиката преди 2-3 години) По пътя си от България до тук често прекосявам Германия, Австрия, така че имам впечатления и от тези добре развити държави. Случвало ми се е германски лекар да се опита да ми вземе пари, издавайки ми фалшиво медицинско свидетелство и то в клиника в центъра на града. Случвало ми се е, докато тренирам във фитнеса на един норвежки хотел, мъж (норвежец) на средна възраст да влезе с мокрия си от басейна бански и да започне да пробва всички уреди един по един, така че половин-един час след него никой да не може да седне на мокрите седалки. Случвало ми се е не един път в хранителен магазин – верига да взимам от рафта стока с една цена, а на касата да ми я изчисляват на друга(естествено по-скъпа)… Да работя на кораб, където повече от половината персонал боледува от неизвестен бацил, но компанията да не спира триповете, които са предимно туристически, и да не слага карантина, за да не загуби печалбата си…. Всичко това са примери, които разпръснати във времето, се забравят бързо и не затормозяват ежедневно съзнанието ми, защото в същото време:когато кажа на касиерката, че цената на стоката, отбелязана на рафта е била друга и я покажа, тя не спори с мен, а ми се извинява, даже това да не и е приятно, полицаят не ме спира, за да се заяжда с мен, а за да направи рутинна проверка или, ако съм в нарушение на закона, да си получа съответното наказание, не се притеснявам, когато решавам да закупя по-скъпа стока дали тя не е фалшива…Изпитвала съм и горчилката на дискриминацията, и шовинизма, но пък съм получавала и огромно удовлетворение, когато работата ми е била оценена според действителните ми способности, а не според това каква националност съм. ”Дискриминирана” съм се чувствала и в България от новоизлюпените богаташи, които без образование и необходим опит, разчитайки единствено на безскрупулността и паричното си надмощие, са смачкали и “прогонили” от страната ни голяма част от интелектуалния ни и професионален потенциал. Това, което си мисля, след изложеното по-горе, е че хората и нациите в общи линии навсякъде са водени от едни и същи сили…И целта на примерите, които изложих беше да ви покажа, че, както в България, така и в развитите западни държави има хора с подобно съзнание. И че, ако то е много по-масово в България, то причината за това не е толкова в отделния човек, колкото в държавната, законовата, социалната система, която управниците създават и поддържат. Докато се създават закони, за които предварително са измислени “вратички”и то от самите управляващи, докато полицаите са все още едни от най-ниско образованите, (в Норвегия например полицаят е личност, към която хората изпитват уважение и се ползва с авторитет), и корумпирани, както и повечето от държавните ни служители, докато няма сериозни наказания, които да се спазват стриктно, а в случай на корупция, да се наказва строго самият държавен служител, винаги ще има предпоставки за жената, която не си купува билетче в автобуса, за хората, които изхвърлят боклуците си от терасите, за крадеца, който мисли, че като не го хванат на местопрестъплението, се е измъкнал невредим…”Рибата мирише от главата”. Лошото е, че в нашата държава “главата” има съзнанието на “опашката” – “след мен и потоп…” И още нещо, което не бих искала да пропусна :Западният свят наистина набляга много на материалното благополучие и не толкова на духовното и културно развитие, но страдащите от депресии и други разновидности на психическите заболявания, са също много, независимо от високия жизнен стандарт. Така че съзнанието, проявяващо се със социалните придобивки не остава константна величина, и от нас зависи каква посока ще му дадем… Простете, ако съм била прекалено словоохотлива, въпреки стремежа ми към лаконичност! . . . А още толкова неща останаха недоизказани. . .

Здравейте!Първо искам да благодаря на vermim за поставената тема и на всички,които са взели отношение,защото усещането,което всеки един остави у мен е,че написаното е дълбоко преживяно и изстрадано,а в най-добрия случай,е съкровена мечта за бъдещето!Не веднъж и аз съм си блъскала главата как да съхраня и превърна в източник на положителна енергия любовта,за която съм влизала в огъня,а не да я трансформирам в оръдие за отстояване на личния ми егоизъм и тщестлавие,и неусетно,загубвайки нея,да губя и почвата под краката си...Естествено,това зависи до голяма степен и от човека до нас,и все пак чия е водещата роля - и в семейството,и във вътрешната борба,която започва да дълбае пропасти помежду ни?Отговори на тези мои въпроси намерих в книгата на Ерих Фром "Забравеният език",по-точно в последната част,където анализирайки символните значения на известни приказки,познати ни от най-ранно детство,както и древни митове и легенди,той излага своята хипотеза за вероятни несъзнавани от нас причини,които водят до семейни раздори,а често и до психически разстройства.Хипотезата му се опира на предполагаемото,вече не само от него,насилствено завземане на водещата роля на жената от мъжа,или с други думи - налагането на патриархата и отменянето на матриархата.Принципите на матриархата са тези на СВОБОДАТА,БРАТСВОТО И РАВЕНСТВОТО.Патриархата дава ход и преднина на материалната сила и егоизма,а от там се разрушават и критериите за любовта и свободата.Не бих искала по никакъв начин да ви оставя с впечатлението,че съм една заслепена феминистка,отстояваща правата и интересите на онеправданата в днешно време жена,както и да ви оставя с погрешно впечатление за такъв чудесен автор,като Е.Фром - психолог,философ и преди всичко хуманист.В тази своя книга той естествено излага и положителните,и отрицателните характеристики и на матриархата,и на патриархата.Но по-важното,което се отнася до разглежданата тема,и над което си струва да се замислим е,че голяма част от семейните ни проблеми имат много по-дълбоки корени.В този смисъл,всяко семейство би могло да надживее злободневието си,ако се замисли защо се стига до тук...Ако мъжът наистина оцени жената като Богиня(защото в нея е заложена функцията за продължавана на човешкия род,а от там произтичат много нейни приоритетни,чисто биологични качества),а жената - мъжа като Бог,защото той е мозъкът,силата и духът,които могат да я накарат да се чувства пълноценна и хармонична личност,и ако и двамата отстояват и уважават ЛЮБОВТА,СВОБОДАТА И РАВЕНСТВОТО помежду си,броят на щастливите семейства със сигурност ще нарастне. Надявам се да не съм ви отегчила!

Благодаря ти,Таня,за откъса от книгата на Михаил Иванов!Надявам се да те обхване пак вдъхновение,за да публикуваш още нещо от тази книга!

Благодаря ти,Благост!

Благодаря ти,Иво!Толкова е хубаво,4е го има този сайт и този форум,и всички вас,с които 4овек може да сподели вълнения,непонятни за повечето заобикалящи ни хора!Мисля си,че именно духовната чистота ни прави да изглеждаме красиви,но как това да стигне до съзнанието на всички...

Здравейте!От сега се подготвям за житния режим през февруари и чета форума с голям интерес.Това,което не ми е съвсем ясно е има ли значение кога да се ядат ябълките и орехите - преди или след житото?А също - захранването през 5-те или 10-те дни само с ангелска супа ли става?Благодаря ви!

Много си права, Евредика! И много ми хареса, че даваш такава насока на дискусията, защото това са едни от най-големите изпитания в живота на всеки човек. Понякога обстоятелствата така се стичат, че неусетно попадаме в капана на онова, което сме се заклевали, че не можем да допуснем. Самата аз, живея и работя с човека, който ми нанесе най-големият "шамар" в живота. Преминах и през озлоблението, и през желанието за мъст и възмездие, и през цялото това време се чувствах ужасно - с безсъние, сърцебиене, с разрушаване на нервната ми система, с главоболие и постянно неразположение (грип,настинки и т.н.)... Не събрах сили, за да предприема раздяла. Но успях да започна една вътрешна борба със самата себе си. Дадох си сметка, че така съсипвам преди всичко собствения си живот и личност, и започнах, по съвета на книгите и мъдреците, да заменям агресията и "казването направо" с мълчание и отстъпване. Разбира се, и до ден днешен, не съм преодоляла всяко мое желание да реагирам спонтанно винаги, когато чувствам несправедливост, и все пак усилието да го задържам, си струва и дава резултат. Недоверието, което беше основната причина за повечето ни скандали, задържано с мълчание и изчакване до изясняване, започна да отстъпва място на свободата и правото за споделяне на една или друга "истина", прикривана до този момент с лъжа. А за мен този човек вече не е най-големият ми враг, а един от най-близките ми. Разбира се, обицата от миналото, винаги ще виси на ухото ми, вероятно това е имунизацията срещу страха от лъжата, или "разумното" доверие. Но по-важното е, че аз се чувствам друг човек - свободен, жизнен и бодър, без предишните здравословни проблеми и без да я търся с микроскоп, ИСТИНАТА сама идва при мен. Дано да не звуча, прекалено отнесено и неправдопобно, защото това действително се случва, когато надделеем над собствените си слабости.