Надеждна

Мдаа,май не е за подценяване мечката,аорхама...Казваш,че е опасност,с която трябва да се справя,а не да бягам от нея... Благодаря ти,даваш ми жокер! А за пожара на Аделаида от всички обяснения на такъв сън ,за мен най-приемливо е това,в което пожарът е предвестник на известно обновление и пречистване, но след опустошение и започвайки от развалините...Превозните средства са чести гости и в моите сънища.До колкото знам самолетът символизира ориентацията към духовен живот.А този с карането на кола,почти същият поне едно време често ми се присънваше.Мисля,че символизира желанието да поемеш живота си изцяло в свои ръце.Това,че натискаш педала до край,но скоростта не се вдига,според мен би трябвало да означава,че ти се иска нещата да се развиват по-бързо,отколкото естественият им път позволява,но по-важното е,че все пак ти продължаваш да "управляваш"собствения си живот(кола).

Искам и аз да споделя един сън,който ми се яви преди няколко дни и още не избледнява от съзнанието ми. Сънувам,че нося малко 1 годишно дете на ръце,което не е мое.Минавам покрай две заградени с телена мрежа черни мечки,които не ми направиха впечатление,до момента,в който покрай мен премина тичешком моя близка,обезумяла от страх,че една от мечките я гони.Уплаших се и аз,и побягнах,с детето на ръце.Колкото пъти се обръщах,не видях мечката след себе си,но въпреки всичко имах чувството,че е по петите ми.Преди да се събудя,успях да "избягам" и да занеса детето на родителите му... Това,което за себе си тълкувам е страхът от нещо нереално,символизиран от черната мечка.Страхът,който съществува тогава,когато ние самите го допуснем да съществува,иначе си стои затворен,ограден с телената мрежа.Но какво друго символизира мечката и по-специално,черната?А и това дете на ръцете ми - дали не нося нечий чужд товар!?

Ето моят пример от живота,за който съм споделяла с някои от вас:Работя в Норвегия,като музикант.Далеч от дома,дъщеря ми,от близки и обичани хора,от любими неща за ядене,от онази природа,която ме зарежда с енергия...Работата ми е нещо,което дълго време ми е носело удовлетворение,но времената се менят,а ние хората също - с възрастта,с натрупания опит...Започвам да се замислям все повече за пропуснатите години,когато дъщеря ми израства,за майка ми,която винаги ми е била морална опора и подкрепа и която сега сякаш има повече нужда да съм близо до нея,за желанието ми да се занимавам с Паневритмия,да се срещам с хора,които ми създават усещане за равновесие,баланс,хармония,каквито са много от вас,да се върна към работата си на библиотекар,а защо не и като учител...Сърцето ми "крещи",че "иска"да се завърне там,в родните земи,а умът ми постоянно го спира - да,от страх,че в един момент ще се окажа пред финансов проблем...А може би и пред социален - усещам се "нито риба,нито рак"... Това раздвоение ме води постоянно до задънени улици,още повече че до последния път,в който бях раздвоена,изборът ми винаги беше в полза на "сърцето".Давам си сметка как всичко,за което съм мечтала и искала с цялото си сърце в определения момент,се е сбъдвало.Такава е била Божията воля,а може би Божията воля е била да се науча да "внимавам какво мечтая,за да не ми се случва"!? Измъчва ме осъзнаването,че този път трябва да изчаквам,да проявя търпение,докато дойде подходящият момент за предприемането на крачката,която ще ме отведе към необходимата ми промяна...Надявам се,че съм на правилен път,като предприемам тази позиция на изчакване,но често се двоумя дали това не е "избягването" или "отлагането" на проблем,който не търпи повече да се отлага!? Сещам се за изказване на един мой познат - човек трябва да стигне дъното,за да се "оттласне"към повърхността,иначе дълго ще се люшка между онези слоеве на житейския океан,които ще го държат в постоянно неудовлетворение...

Ето какво още ни казва Учителят за всеки музикален тон: Музикални тонове Това пък е едно тълкуване на мажорно и минорно: Музикалните тонове и съответните органи на човешкото тяло: Здраве,сила и живот (из книгата "Петър Дънов: Здраве, Сила и Живот"; съставител: д-р Светла Балтова ; изд: Хермес) Музикалните тонове и съответните им човешки органи: Здраве,сила и живот (из книгата "Петър Дънов: Здраве, Сила и Живот"; съставител: д-р Светла Балтова ; изд: Хермес)

Аз също мисля,че самотата се усеща болезнено,докато търсим любовта навън.Тогава идват и разочарованията,и обвиненията към другия и себе си,и изгубеният смисъл.Но пък това е и един от пътищата,през които преминаваме,за да израснем,през него аз лично също съм минала.Има хора,които цял живот тъпчат по този път,но ти diex_ не си от тях,щом си потърсила отговор и съвет в този форум,а и от разсъжденията ти също личи. Вярвам в победата на духа ти и в преосмислянето на това,което си имала и загубила!Не забравяй древната мъдрост:"Когато губим,не знаем какво печелим."

Абсолютно точно,Диана!!!

Подписах петицията! Стига ми само аргумента за правата на човека,за останалото да не говорим.

Да,това е темата и думите наистина са слаби,Багира,и аз в никакъв случай не съм искала да изразя нещо,което да те оспорва.По-скоро изразявах болката си,която намалява,докато мечтая,но се изостря,когато нещо ме върне към действителността - в случая това беше твоето изказване.

Атлантида,Диана,Донка,много се радвам,че сте се отзовали на тази тема и ви благодаря! С нетърпение ще чакам това,което ще ни напишеш,Атлантида!

аратрон!!!Точно вчера си мислих,че като се прибера в България,бих работила като учителка,по-скоро бих работила за каузата - промени в образованието и акцентите и предложенията,които даваш,са били част и от моите идеи.Но,като си помисля,че мога да ударя на камък,настръхвам!Мисля си,че ако има все пак повече учители,които дават своя личен пример,разчупвайки рамките на закостенелите шаблони,ежедневно,тихо,ненатрапващо се,с много любов да "пестят енергията на децата и да я канализират",ако ... Докато пишех поста си,прочетох мнението на Багира и ентусиазмът ми спадна тутакси. Нали учителят е също човек и той самият трябва да се чувства мотивиран,за да мотивира и учениците...Обратно в омагьосания кръг... И все пак,ако най-важният концерт на цигуларя ще е онзи,в който той ,си мисля и че най-добрият учител ще е онзи,който въпреки всички проблеми на образователната ни система,ще създава интерес към предмета си,ще мотивира учениците си да го изучават,ще им бъде "Учител" не само по този предмет... Безредиците в образованието ни,масовия тормоз на учителите от учениците и родителите(имам предвид случките от миналия месец) са зловещи симптоми,но нали и най-старшните заболявания се лекуват с любов!И понеже е видно,че промените няма да настъпят от "горе",може би трябва да се опитаме всеки да даде своя дял поотделно... Съзнавам,че в момента говоря от позицията на непрактикуващ и далеч от България човек,не бих искала да бъда обвинена в празнодумство,без реално покритие!Ясно ми е,че с идеи и идеали не се хранят деца(тези на учителите),но за себе си наистина не виждам как по друг начин да се промъкнат промените...

А аз имам точно такава лична ситуация - от доста време се чудя - "търпелива ли съм или бездействена","уроците",които уж се опитвам да “давам” и “уча” едновременно - правилните ли са и,ако не са - как и кога да разбера,че не е въпрос на търпение...Търпение има наистина,когато това,което понасяш не те наранява,не те изчерпва откъм енергия,а те кара да мислиш по какъв друг начин можеш да накараш човека да се замисли...Обратното,когато започва много да натежава,предизвиква те да реагираш по начин,неприсъщ на теб самия,прави те неадекватен,изкарва те от релси - мисля,че това са типични признаци на "границата",на "преливането"... Веднага щом прочетох темата,асоциирах с филма Къщата на духовете.(ако имате програми-торент,тегленето става бързо),по едноименния роман на Исабел Алиенде.Естебан (Джерами Айрънс) и Карла (Мерил Стрийп) се женят с много любов и желание.През цялото време Естебан се изявява като изключително трудолюбив и амбициозен,но и много раздразнителен и груб човек,силен и властен.Единствено Карла успява да успокои необуздания му характер,но един ден…Няма да разказвам филма,за да не разваля удоволствието на онези,които не са го гледали,а биха искали.Само ще акцентирам на сцената, в която Естебан проявява грубостта си и към Карла,а причината е,че не е по силите му да застави дъщеря си да НЕ обича избраника си.От този момент Карла му обещава,че няма да му говори до края на живота си и се изнася в собственото си жилище.Но,както самата героиня споделя с дъщеря си,това не означава,че не го обича повече.Грубостта на Естебан издигна такава преграда между тях,каквато едва ли може да бъде преодоляна с времето на един човешки живот,но за съжаление много хора не си дават сметка за тези неща навреме…А Карла,с присъщата и вродена интуиция точно усети границата,която Естебан прекрачи и завинаги разруши семейната им идилия,и не се поколеба за миг при взимането и изпълняването на решението си.За съжаление, в реалния ни живот,границата на търпението не е очертана така ясно,както във филмите,но затова пък е и стремежът ни към будно съзнание…

Здравейте!Както ви обещах,сега ще ви разкажа малко за Люси Дяковска – един от членовете на тазгодишния "Music idol". Люси е от Плевен,родена е на 2.04.1976г. в семейството на оперния певец Любомир Дяковски и пианистката Росица Дяковска.Дядо и е Маестро Иван Вълев – дългогодишен художествен ръководител и диригент на Северняшкия ансамбъл.Още 6 годишна Люси се появява на сцената на Плевенската опера и оттогава до сега продължава да се занимава с танци и пеене.През 1994 год.,след завършване на средното си образование в Плевен,Люси заминава за Германия,за да учи в специален колеж за музика,танци и драма в Хамбург,като едновременно с това работи,като танцьорка в мюзикъла Buddy. През 2000 г.се явява на кастинг в първото реалити шоу в Германия – Popstars,и сред 5000 кандидатки, е една от 30-те финалистки. След селекцията заминава на обучение в Майорка ,а по-късно е избрана за член на първата женска поп група,създадена пак с кастинг в Германия – No Angels. Немските “спайски” много бързо оглавяват немските музикални класации,а дебютният им албум “Elle’ments” се радва на големи продажби не само в Германия,но и в Австрия и Швейцария.Следват нови албуми,сингъли,които ги превръщат в една от най-успешните женски поп групи в континентална Европа. В края на 2003 г.групата обявява,че излиза в творческа пауза и членовете и поемат по своя собствен път.Люси е твърдо решена да продължи на музикалната сцена и участва в хитовия мюзикъл “Котките”на Андрю Лойд Уебър.Също основава собствена звукозаписна компания Shmanky Records.Създава и авторска музика,от която през 2004 г.песента Where става сингъл от саундтрака на филма “Two brothers” на Jean Jack Annaund.Малко след това преработва композиция на дядо си Иван Вълев и я записва с Ку-Ку бенд,а по-късно Universal Musik я включват в най-големия си Коледен албум. През 2005 год.Люси издава и своя дебютен солов албум – “The other side”,а в София е заснет и видеоклип към пилотния сингъл. Люси активно участва в ТВ проекти,а в един от тях печели състезание за скокове във вода. По време на награждаването объркват диска с българския химн,при което тя реагира спонтанно и го изпява на живо и така подлудява 7-те милиона ТВ зрители пред екраните. През 2006г. е част от журито в предаването на VIVA TV Shibuya;става финалистка в немското реалити шоу Stars on Ice, водено от легендарната европейска,световна и олимпийска шампионка по фигурно пързаляне Катарина Вит. През януари 2007 г.по инициатива на Люси,групата се събира поф името No Angels Reunion и издава албума 'Destiny”,а също участва и в германския конкурс за песен на Евровизия. По материал от сп.»Жената днес»- март-април 2008. От това,което изложих,става видно,че Люси неслучайно е избрана за член на журито в "Music idol"-2008.Като една от малкото български звезди,които се радват на страхотен успех извън България,ползвайки се от натрупания професионален опит и безспорния и талант,тя явно има безпогрешен нюх от кой 'материал' може да се 'произведе' звезда и как точно да стане това.

Темата наистина е много интересна! Имам няколко въпроса: 1.Как тълкувате,когато има пълно съвпадение на числото на името и рожденото число? 2.А по какъв начин би повлияло,ако се касае за смяна на бащино и фамилно име - говоря за няколкомесечно бебе? Оказа се,че между ника,който ползвам във форума и рождената ми дата има числов съвпад,но въпреки всичко,сериозно започнах да се замислям върху участието ми с истинското ми име...

И още една песен,която ме разплаква всеки път,когато я чуя: Hurt - Christina Aguilera Seems like it was yesterday when I saw your face You told me how proud you were but I walked away If only I knew what I know today I would hold you in my arms I would take the pain away Thank you for all you've done Forgive all your mistakes There's nothing I wanna do To hear your voice again Sometimes I want to call you but I know you won't be there I'm sorry for blaming you for everything I just couldn't do And I hurt myself by hating you Somedays I feel broke inside but I won't admit Sometimes I just want to hide 'cause it's you I miss You know it's so hard to say goodbye when it comes to this Would you tell me I was wrong? Would you help me understand? Are you looking down upon me? Are you proud of who I am? There's nothing I want to do To have just one more chance To look into your eyes and see you looking back I'm sorry for blaming you for everything I just couldn't do And I've had myself If I had just one more day, I would tell you how much that I've missed you since you've been away Oh, it's dangerous It's so I'm afraid to try to turn back time I'm sorry for blaming you for everything I just couldn't do And I've had myself By hurting you

The winner takes it all - ABBA I don't wanna talk About things we've gone through Though it's hurting me Now it's history I've played all my cards And that's what you've done too Nothing more to say No more ace to play The winner takes it all The loser standing small Beside the victory That's her destiny I was in your arms Thinking I belonged there I figured it made sense Building me a fence Building me a home Thinking I'd be strong there But I was a fool Playing by the rules The gods may throw a dice Their minds as cold as ice And someone way down here Loses someone dear The winner takes it all The loser has to fall It's simple and it's plain Why should I complain? But tell me does she kiss Like I used to kiss you? Does it feel the same When she calls your name? Somewhere deep inside You must know I miss you But what can I say? Rules must be obeyed The judges will decide The likes of me abide Spectators of the show Always staying lows The game is on again A lover or a friend A big thing or a small The winner takes it all I don't wanna talk 'Cause it makes me feel sad And I understand You've come to shake my hand I apologize If it makes you feel bad Seeing me so tense No self-confidence But you see The winner takes it all The winner takes it all The game is on agein A lover or a friend A big thing or a small The winner takes it all The winner takes it all

От вълнение...за споделеното...

Нямаш идея колко добре разбирам "невписването"на Фънки в критериите ти,Аделаида!За съжаление неговият образ е най-типичният образ на продуцента,импресариото или съответния музикант-колега,от когото на определен етап повечето певци зависят.

Силвия,благодаря ти за поздрава!

Ехх,толкова се радвам на отклика ви за Камелия! И аз като Ина,ще споделя нещо лично от досега ми с нея на живо.Беше преди много години,пеех в Тримонциум(по онова време жива музика имаше почти във всички заведения,а не само по клубовете,както е сега).Тя влезе със съпруга си,мисля,и седна да вечеря.Аз,естествено бях много развълнувана,треперех цялата...Поисках да изпея любимата си песен - "Аlmaz" на Randy Crawford.Когато започнахме,тя спря да яде и докато не свърши песента,не се обърна въобще към чинията си,естесвено ръкопляскаше бурно,а след като слезнахме в пауза,дойде лично да ме поздрави (на това място май трябва да кажа "Някой да не ме е забелязал!?" )Поиска също да изпее с нас Imagen на Beetles,усещането до нея на сцената беше невероятно... За мен,пък и не само,тя поставя България и нейното музикално изкуство на друго ниво,съизмеримо със световните величини и ми е много обидно,когато коментират поведението и,като непристойно понякога...Не знам дали има основания за тези коментари и не ме интересува.По-скоро ме боли,че хората са жестоки към човешките слабости на звездите,а те също са хора,като всички нас и понякога са подложени на много по-голям натиск,което често е причина за неадекватното им обществено поведение. Само до преди няколко месеца Камелия Тодорова нямаше страница в нета.Много се радвам,че най-сетне разполагаме с такава и всички,които я обичаме,ще можем да се наслаждаваме на изкуството и,както и да научаваме за нейните нови изяви.Разбрах,че е член в журито на "Пей с мен".Някой има ли впечатления?

Любимата ми българска певица е Камелия Тодорова Какво знаете за нея и какво мислите за нейното творчество?

Здравейте!Радвам се за темата - определено мисля,че си заслужава внимание едно такова шоу!До някъде то демонстрира на всеки обикновен човек трънливия път на славата в шоу-бизнеса,кара го да се замисли,че зад грейналите в усмивка лица и лъскавите дрешки на певците,се крият не малко трудни ситуации,освен безгранична упоритост и ежедневни грижи за поддържане на формата(на гласа,на външността...).Определено сте прави в преценката,че може би не това е формата за състезание от такъв род.Прави сте,че нещо ви смущава в цялата тая "суета",но...такава е реалността,защото в случая наистина не става въпрос за музика толкова,колкото за индустрия - да,индустрията на музикалния бизнес,а тя е жестока.Погледнете само какво става с една Бритни Спиърс - от звезда на 15 години,се превърна в развалина в разцвета на живота си...Но да не се отклонявам от темата. Създателят на Мюзик Айдол е британецът Саймън Кауъл,който през 2001 год. е поканен да участва в журито на британското реалити шоу "Поп Айдол".Той самият работи в едни от звукозаписните гиганти EMI Music Publishing,E&S Music,след което създава и независим звукозаписен лейбъл,наречен Fanfare Records.По подобие на британското шоу,Саймън Кауъл създава американското шоу Мюзик Айдол през 2002 год.Безспорно е мнението,че именно саркастичният му стил,като председател на журито,е главната причина за успеха на шоуто и бързото му популяризиране по цял свят.Лично аз съм гледала някои от изданията на американския Мюзик Айдол,с участието на Саймън Кауъл и трябва да ви кажа,че нашето жури просто гали участниците с пухена четчица в сравнение с язвителната хапливост на Саймън.Целта е,разбира се,зрелищност,но истината е,че шоу-бизнеса не е за нежни души.Освен нервите от напрежението при явяването на сцена пред публика,бъдещите звезди трябва да могат да преглъщат и упреци,дори и несправедливи,обиди,понякога съзнателно насочени само да ги наранят,а не да ги научат на нещо по-хубаво...И това шоу всъщност се превръща в един мини-макет на голямата индустрия,която ражда звездите,на които се възхищаваме... Лично аз мисля,че идеята за пеене в различни стилове е добра,защото така всеки може да покаже силата си,а продуцентите да си изберат съответния подходящ за неговата работа човек.Освен това Идолът не е единственият,който има възможност да продължи развитието си.Това,което всички,достигнали до по-горните кръгове,получават,е известност сред музикантските среди,а от там пътищата им са по-отворени и шансовете да получават предложения за работа,значително по-големи.Такава е системата,друг е въпросът вече как точно тя работи у нас.Тук,в Норвегия,например,идолите,а и техните подгласници,издадоха вече по няколко албума и определено имат своето бъдеще в сферата на шоу-бизнеса,стига да продължават да искат точно това. За журито - тазгодишното определено ми е слабост. Мисля,че участниците от тази година са големи късметлии да се докоснат до такъв ерудиран музикант и човек,какъвто е Вили Казасян.(Да не забравяме,че преди много години той беше създал подобно по формат шоу "Тромбата на Вили")Фънки,може би е не много мил винаги,но определено е откровен.А за Люси,ще ви разкажа някой друг път...За разлика от Есил Дюран,тя е доста непозната в БГ,но пък когато пътувам из Германия,често срещам лицето и по големите плакати в германските градове... От участниците аз лично оценям най-високо Нора(има невероятна техника на пеене),Деница също.Но най-симпатична ми е Шанел - тя пък пее с много чувство и като се има предвид възратстта и,просто има страхотно излъчване...А защо често стават разминавания между мнението на журито и това на публиката - ами,защото често журито оценя и сложността на изпяното...Дори да не прозвучи перфектно,или пък да прозвучи различно от оригинала,защото певецът се опитва да пее като себе си - това,което журито определено винаги взима под внимание - се оценя определено по-високо. Хубаво е,че го има това шоу,независимо от не чак дотам положителните емоции - най-малкото и защото е светла искра за младите хора в България,сякаш им дава поне малко мотивация и хъз да вървят напред.

И аз,Аорхама!

Незбрава - Катя Филипова Налей ми вино в чаша тънкостенна, и приседни с усмивка неизменна. Любими, ти навярно имаш право, сърцето свойта участ заслужава. И някакси привиква с туй човекът, крещи от тишина, мълчи от екот. Дали позор ще срещнеш или слава, сърцето този изпит заслужава. Целувай дълго глътката резлива, безсмъртната любов из нас разлива. Не можеш дълго, е, до гроб тогава, сърцето този празник заслужава. Далеч от теб или навеки със тебе, спокойна ще дочакам всеки жребий. Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава, но не забрава. Сърцето всеки жребий заслужава, но не забрава, ах, но не забрава. Текст:Калин Донков

За тебе хората говорят - Тони Димитрова За тебе хората говорят Отдавна хората говорят, че ти си тъмен летен облак. Прииждаш бързо и отминаваш и после сто беди след теб оставяш. Прииждаш бързо и отминаваш и после сто беди след теб оставяш. Но да повярвам не, не мога, аз виждам слънце в твоя поглед. С лъчи от нежност ти все ме галиш и страсти огнени във мене палиш. С лъчи от нежност ти все ме галиш и страсти огнени във мене палиш. И още хората говорят, че ти напомняш дъжд пороен. Заливаш крехки треви зелени, погубваш всекиго, най-много мене. Заливаш крехки треви зелени, погубваш всекиго, най-много мене. Да вярвам в думи не, не искам, за мене ти си си ручей бистър! Пред тебе само аз коленича отпивам светлина и те обичам… Пред тебе само аз коленича отпивам светлина и те обичам…