Надеждна

Кристал от вода, която е била изложена на звуците на народен танц от Кавачи, Япония Кристал от вода, която е била изложена на хеви метал музика Кристал от вода, която е била изложена на творбата на Бах "Air for the G String" Кристал от вода, която е била изложена на музикалната творбата от Бах "Вариации по Голдберг" Кристал от вода, която е била изложена на целебната музика "Хадо" На повечето от вас вече са известни изследванията на японския учен Масару Емото за промените,които настъпват във формата на водните кристали в зависимост от различните емоционални и мисловни влияния,на които са подложени.Снимките по-горе са само едно припомняне на влиянието на музиката и значението и за здравословното състояние на човека,предвид това че приблизително 80% от състава на човешкото тяло е вода.Наскоро ми попадна един филм с изследвания на руски учени на основата на тези на Масару Емото:Тайната на водата - за онези от вас,които се интересуват и не са го гледали.

На този въпрос и аз не мога да си отговоря,aorhama!? Все пак си мисля,че при мен везните натежават повече към Пачино,макар че...май е по-добре да не ги сравнявам. Снощи гледах за втори път един невероятен филм,който бих искала да споделя с вас:Камий Клодел,субтитрите можете да изтеглите от тук:субтитри.Един филм за любовта и хармонията,които раждат шедьоври в изкуството,но и за болката и страданието от несъвместимостта на изключителната духовност с дребнавата циничност на материалното удобство.

Ани,благодаря ти!Накара ме да се размисля... Типът,за който говорим май е един и същ,само дето за мен има повече фарисейска,а за теб - митарска фасада,но в основите си и аз говорих за тази показност,която съществува за пред другите,а иначе всичко се повтаря до безкрайност,въпреки "признаването" на грешките и разкайването. По-важното според мен,а и според Учителя,както го разбирам,е да намерим средата на хубавите страни от двата типа,"като вземем добрите черти"от единия и другия. И аз,като Донка,признавам,че ми е трудно да видя причините за "по-ниското стъпало на другия",още повече да се опитам да ги открия в себе си и да ги изкореня без да осъждам.В този смисъл може би е добре да не "осъждаме"нито фарисея,нито митаря,а да ги открием най-напред в себе си и да се опитаме да развием "добрите им черти".

Според мен много хора прекарват живота си,прикривайки вътрешното си"вкисване" навън,в работата,сред колеги и приятели,и изливайки цялата "вкисната"отрова в къщи сред най-близките си и по този начин,отравяйки тях.За този "феномен" споменавах и в друга тема и просто не мога да намеря обяснение!?На практика "външното вкисване"липсва само в обществото,но затова пък "вътрешното",явно сдържано и "озаптявано",взима неописуеми размери,когато се пусне на свобода сред домашните и за съжаление - големи "жертви",защото наранени се оказват най-невинните.В тези случаи,мисля,"вкиснатият"човек успява да установи някакъв баланс,който обаче едва ли го кара да се чувства щастлив...Тук ми се ще да вметна и нещо,което прочетох в друга тема,мисля беше за семейството - че какъв е човек си личи по отношението му към най-близките.Без ни най-малко намерение да отсъждам,определено давайки си сметка за "веригата",която се създава - от личния пример на родители до деформираните отношения във всички стъпала на обществения живот,имам лично усещане,че една от "мисиите",заради които съм на този свят е точно тази - да накарам "вкиснатите"хора да "гледат истината в очите",защото определено това е един от начините да преодолеят вечното вътрешно недоволство,което не намират сили да изявят навън."Вътрешно вкиснатият"човек подтиска всяко смущение и несъгласие с определена ситуация или друг човек,който е по-силен от него или просто,чийто симпатии не иска да загуби,и така се впуска по повърхността на нещата от живота,оставайки вътрешно неудовлетворен,макар и много любезен и усмихнат,загубвайки себе си.По мои наблюдения такива хора са доста разхвърляни с личните си вещи.Може би защото всичките им ценности са объркани,не намират смисъл да "подреждат",не могат даже да се зарадват на реда,на чистотата.Не намират онова,което им потрябва,когато им потрябва,така както отказват да намерят и признаят истинската причина за безпокойството и раздразнението си.Така губят от душевната си енергия и за съжаление ощетяват онези,които ги обичат и се грижат за тях,което ги ограбва още повече. Хората с "маска",която прикрива "вкиснатата душа"обикновено избягват задълбочени разговори за тези неща,не четат психологическа и езотерична литература,не обичта да гледат филми с психологическа насоченост,за тях всичко това са "врели-некипели",защото не искат да задълбават,бягат от своята лична отговорност. "Бремето",което носят,смятат за нормален живот и ни най-малко не се замислят,че светът,в който живеем,може да има и други очертания,стига да отворят очите си за тях.Говоря с болка за тези хора,защото виждам страданието им съвсем отблизо.Мислите,които им "изпращам" всеки ден са молитви за мъдрост и преосмисляне на живота им...Така се надявам да съхраня и своята,а и тяхната душевна енергия...

Много са нещата,които ни казва Учителя,както обикновено.И сигурно ще откриваме винаги по нещо ново всеки път,когато го препрочитаме.Споделям с писалите вече онова,което ги е накарало да се размислят.Само искам още малко да доразвия мисълта за "фарисейските цивилизации".Едно от нещата,които ме хвърлят често в недоумение е тази показност,с която хората задоволяват някаква повърхностна себичност.Ако решиш да кажеш НЕ и да живееш по свои собствени правила,в мир и хармония със себе си,ставаш аутсайдер,ако ли не - се чувстваш нещастен и неудовлетворен,разяждан от вътрешни противоречия.Намирането на златната среда ,между фарисея и митаря,се оказва не чак толкова лесна задача особено в днешни дни.Но дори и да успееш за себе си да балансираш,идва следващата още по-трудна задача - как да спреш децата си да не се поддават на течението...Да са заедно с всички,но и да се усещат индивидуалности,с добра аргументация за избора си... mvm,абсолютно точен пример-асоциация!!!Какво е един свещеник,който не е опитал от греха на проститутката,а винаги дълбоко в себе си е съжалявал за това и тайно и е завиждал,което е много по-тежък грях,но неосъзнат,непризнат,неосмислен,някак си непоказен за типа-фарисей...(И пак стигаме до грешката и прошката.)

Благодаря ти,mecholari! Докато четях стихотворението ти,се просълзих.Обикновено за мен това са най-големите подаръци!

Избора – Вината – Прошката Това са понятията,които изникнаха в съзнанието ми,докато четох беседата на Учителя и вашите разсъждения. Когато човек прави своя Избор „го мисли за добро”,както казва майка ми.Едва по-късно осъзнава,че е допуснал грешки,че вместо да следва интуицията си,е последвал „ума”,хорските приказки,общоприетите клишета на цивилизацията.Но,животът ни не е написан с молив,да вземем гума,че да го изтрием и да започнем отначало и така – отваряме вратата на Вината.Примерът на Донка с дъщеря и ме наведе на мисли и за моята дъщеря и за Изборите,които направих - и заради нея,и заради себе си...И се питам – до колко Избора да се върна при баща и,например ,заради нея,защото „друг баща на детето ми не можел да стане”,донесе щастие и на двете ни...Щастие,не знам,но Уроци – ДА! „Орисници предричаха”,че „един човек,който веднъж те е предал,ще те предава винаги”,но аз не исках да ги слушам.Правилата винаги имат и своите изключения.И така – бях „предавана”още много пъти,докато дъщеря ми си имаше „баща”,а не само илюзия,създадена от разказите на другите деца... Докато пиша тези редове,се усещам развълнувана.Желанието да обвинявам се опитва да вземе превес,но равновесието надделява и си казвам:”Не съди,за да не бъдеш съдена!”Още повече,че не съм сляпа и за собствените си грешки. Пред очите ми минават възможностите,които не избрах,докато детето ми ме гледаше с жажда за внимание и копнеж за повече време заедно...Всичко това е безвъзвратно отминало и сега „събирам плодовете”на грешните стъпки,а Вината се опитва да ме изяде отвътре... Тогава идва на помощ Прошката,която без всички вас не би достигнала до мен.Все още се борят – Вината и Прошката – но може би това е добър знак – усвоявам уроците си правилно ... Не казах нищо ново,знам.Но за онези,които все още не разбират колко важно е да си прощаваме,може би ще стане по-ясно. Да си прощаваме не значи да бягаме от отговорността за грешките си,но да си ги признаваме и да не ги забравяме,без да преживяваме до безкрайност резултатите от тях.Да вяраваме,че признавайки ги,ще получим разбиране и подкрепа,и от децата си,и от Космическия разум... Прошката е приемане на другия и на себе си ,приемане на „правилата”,на „причината”,поради която сме тук на Земята.Тя е мостът,по който преминем ли,пътят ни към незримите светове ще бъде отворен.

Ето и малко снимки от мюзикъла Бохемска рапсодия с участието на Теодор Койчинов:

Благодаря ти,Атлантида!Значи мога смело да продължавам напред! Интересна е и съпоставката между Питагор и Б.Дуно.

Здравейте!И на мен ми стана много интересно! Писах снощи,но имаше проблем със сайта и не успях да се пратя,а сега виждам,че някои от въпросите ми вече са зададени и от Силвия. Ако правилно съм разбрала обясненията ,значи аз също имам хоризонтална стрелка 3 6 9,а също имам и диагоналните 1 5 9,както и 3 5 7. От т.нар. пирамида на зрелостта първият ми връх е 2,вторият - 7,третият - 9,а четвъртият - 10. Рождената ми дата е 13.07.1965.Правилно ли съм направила изчисленията или нещо не съм доразбрала? Искам да попитам също кое е върховото число?Може би числото на всеки от върховете на пирамидата?!А също и правилно ли е да се каже,че първият преход към следващ период в живота ми е настъпил на 31 години и след това през всеки 9 години?(от 36 изваждам 5,което би трябвало да е личното ми число) За 3 6 9 интерпретацията вече ми е ясна,няма нужда да се повтаряме. Явно срещата ни тук не е случайна! Но какво бихте ми казали за диагоналите - 1 5 9и 3 5 7,какво предполага тяхното наличие?Също не ми стана ясно как се тълкуват липсата на числата в различните стрелки - примерно на мен в двете хоризонтални ми липсват 2 и 8 ,и 4.А нямам нито един пълен вертикал - каква би било обяснението на тази липса?В единия - ми липсва 2,в другия - 4,а в третия - 8.Въобще откъм четните числа хич ме няма! Какво означава това?Има ли разлика в тълкуването на цифровите съчетания в зависимост от това дали се отнасят до хоризонтали,вертикали или диагонали? Ехх,аз май ви засипах с въпроси!Простете,ако повтарям някои,на които вече сте дали разяснения,но материята ми е доста непозната и много интересна! И ви благодаря!

Често явление е масовото,касово кино да не е от най-стойностното.И точно затова аз лично предпочитам да черпя информация от страниците на Портала,а не от броя сваляния,отбелязани в zamunda.Поне моите вкусове съвпадат с много от пишещите тук,така че благодаря ти,Ани,за ценната информация!!!

Хареса ми как си говорят Зара и Силвия! Това е нещо,като общуване посредством синестезията - картините звучват,музиката вае образи в различни цветове... Изкуших се да ви предложа нещо от любимата ми певица и песента,с която поех по пътя на музиката: Randy Crawford А ето това е друга от многото любими нейни песни: Приятно слушане!

:thumbsup2: :3d_139: Силвия,искрено се посмях на "бисерите"!!!Няма да крия,че и малко се натъжавам,когато си помисля в каква нелепа ситуация изпадат децата,които не си правят труда да почетат и се замислят върху прочетеното,но това е въпрос на друга тема...

Съхранението на душевната енергия е в: баланса постоянен труд осъзнаване на мислите,чувствата,желанията спрямо другите,като нашия личен избор за всичко,което ни се случва Това е осъзнаването на взаимосвързаността на всичко,което ни заобикаля,видимо и невидимо,"венеца в ръката Господня",Божията воля,която ние имаме силата да насочим,ако каляваме волята си,като не отговаряме на обидата с омраза,или друга обида. приемането но не примирението.За да има развитие човек трябва не само да почувства Божествената мисъл,но трябва да я "усвои и приложи". философско приемане на нещата от живота,особено,когато сме в трудна ситуация.Умението да виждаме доброто,дори и когато ни се случват нещастия,вярата,че Господ няма да ни забрави и в най-тежките ни моменти.Примерът с жената и счупената и челюст е една от многобройните житейски илюстрации на Учителя,които ни помага да вникнем в закономерността на неслучайните случайности. Ще завърша поста си с още нещо,което ми се иска да не забравяме: Ако успеем да надделеем над онези мисли и желания,които не се свързват с Любовта,може би ще се докоснем до " венеца в Господнята ръка",може би ще се свържем с Ангелските същества.Но за това трябват "силна воля,силен ум и силно сърце",а "сполуката",към която трябва да се стремим е един "чист и свят живот" - понякога ни се струва близо,а понякога сякаш е недостижим...

Ето какво изнамерих от Удхаус в нетното пространство: Малкото съкровище и Голямото накисване Време е за малко смях!!!

Теодор Койчинов и "Бохемска рапсодия" Някой гледа ли този първи по рода си спектакъл в България?Може ли да разкаже,да покаже снимки?

Не,първо дете е.Разбирам,че всичко е много индивидуално.

Керамично изкуство

Бих искала да попитам на какво се дължат Хистрионно личностово разтройство, социопатията, Емоционално нестабилна личност - какви биха могли да бъдат причините,довели до тези разстройства?Наблюдавам посочените признаци на тези "заболявания" у един много близък човек и отдавна разсъждавам върху причините,които са го "направили"такъв.Естествено,най-напред съм склонна да потърся източника им в семейството му,което е отгледало и възпитало други две деца,които далеч не приличат на брат си.Не бих казала,че става въпрос за "болен" човек,но това е един човек,който сам по себе си е нещастен и с отношението си към най-близките си им причинява нещастие също,но някак си не иска да го види.

За да избегнем "играта на думи": * Театър Уикипедия

Абсолютно точно!Нали и аз това казвам!

Понеже темата е за Хората на Изкуството,( ето определението,което енциклопедия Британика дава за Изкуство:"Използването на умения и въображение в създаването на естетични обекти и среди, които могат да бъдат споделени с други",за да не смесваме понятията),затова и писаното от мен лично засяга онези сфери - и хубави,и не чак дотам,които познавам по-добре,"отвътре",както се казва.По-скоро исках да се опитам да предложа обяснения за някои негативни резултати в живота на тези хора,които обикновено останалите осъждат или не одобряват,за да вникнем по-надълбоко в психологията на живота им.Но това в никакъв случай не означава,че омаловажавам който и да е друг труд и професия.Лично аз,преди да стана музикант,съм работила и други неща,(не чак толкова привлекателни на пръв поглед).Предполагам,известно ви е,че има много известни артисти,например,(Дъстин Хофман,а и не само),които започват артистична кариера едва след 40 години,след като са работили много други неща,и всичко това е част от опита,от уроците,за които си говорим в други теми).Моите родители не искаха да се занимавам с музика и не ме подкрепяха.Всичко,което съм постигнала - и като оборудване,и като музикално усъвършенстване,е благодарение на вътрешния пламък,който не ме оставя на мира и до сега.Не бих се нарекла човек на изкуството,нямам това самочувствие.Човекът на изкуството не винаги е материално обезпечен,неговият "продукт" може да има,но може и да няма признание приживе,може да тъне в охолство,но може и да изгние в мизерия - това е така,защото изкуството няма ясно очертани материални линии,като ястието,прическата,автомобила.То може да бъде признато от едни хора,едно време,едно място на земното кълбо,докато в други може да бъде отхвърлено и творецът никога няма "гаранции",той просто живее и твори,защото това е неговото призвание,защото трябва да предаде някакви послания на всички нас. Мисля,че просто се разминаваме с някои от вас в семантиката на думите,които използваме,но това не означава,че не сме на едно и също мнение.

Да,само че има една малка разлика - едните дават и творят ,обслужвайки материалната,а другите - духовната област от живота на човека и в този смисъл влагането на чувства и емоции е доста различно.Мисля,че няма място за сравнение. И още нещо - човекът на изкуството няма работно и извънработно време.Този човек,според мен,не е "посредственият музикант,който е пропуснал шанса си да стане гениален конструктор".

aorhama,благодаря ти за Manhattan Transfer,те наистина са "професори" в пеенето! Докато ги слушах се сетих и за още нещо,което съм пропуснала да кажа - фразирането.Правилното диафрагмено дишане е особено важно за фразирането в пеенето - една фраза се изпява с едно поемане на въздух и докато се издишва бавно се изпява откъс от текста на песента или мелодия,ако е,както в случая,безтекстова композиция.Следва бързо поемане на въздух,колкото е възможно повече,за да се изпее следващата фраза.От умението на певеца да фразира до голяма степен зависи въздействието му върху публиката.В него е вплетена и мелодията,и чувството,и текста(ако има такъв).Важна е също и дикцията,свързана с тоноизвличането - има певци,на които всяка дума се разбира ясно без да се напрягаш да я чуеш,и такива,на които нищо не им се разбира от текста.Това не ги прави по-слаби певци,разбира се,но аз лично предпочитам първите.

Донякъде съм съгласна с казаното от Диана Илиева. Всеки се ражда със своите дарби,въпросът е да ги открие и използва пълноценно.Но не всеки превръща дарбата си в професия,в постоянно занимание и мисля,че тук е разликата между Хората на Изкуството и онези,които избират или просто така се стича животът им,да изкарват хляба си по един начин,а дарованието им остава само тяхно хоби,любимо занимание в свободното време или несбъдната мечта,по която тъгуват до края на живота си.Човекът на изкуството,онзи,който му се посвещава изцяло,много често е обречен на самота и неразбиране от обкръжаващите го,няма семейство,лишен е от най-обикновените човешки радости,(така,както са наложени и приети от обществото),и една от причините за това е,че на него обикновено му липсват прагматизма,практичността,губи му се връзката с материалния свят.Той живее,заради изкуството си,но в същото време е човек,като всички останали и нищо от човешките мечти не му е чуждо.Отдаването на изкуството е и много изразходващо откъм енергия - не е случайно например,че един концерт рядко надвишава 2 часа.А за подготовката на тези 2 часа е необходима минимум 1 година,в много случаи и няколко години.Затова има творци - музиканти,артисти,художници,при които в един момент настъпва по-дълъг период на "мълчание".Настъпва "изчерпване"на сили и енергия,а за да се презареди "резервоара" много от тях се усамотяват(което също ги лишава от възможността да бъдат родители,съпрузи).Има и други,които тласкани от жажда за успех или манипулирани от мениджъри,не спират,а се ориентират към наркотиците,в тях намират източник на сили и подкрепа да продължат. Хората на изкуството са тези,които дават,а останалите тези - които получават.