Надеждна

Да се насладим още малко на родопските гайди и богатство от гласове: Роженски събор Това казва родопската певица Валя Балканска пред радио "Фокус"- Смолян. И още: На въпроса на журналиста трябва ли човек да има по-особени качества,за да стане изпълнител на родопски песни,тя отговаря: По-особеното на родопската песен Валя Балканска определя така: За онези от вас,които не си спомнят или не знаят,Валя Балканска и песента Излел е Дельо хайдутин летя в Космоса през 1977г.А през 1997г. певицата печели еднометровата статуетка от Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис и статуетката "Златен феномен".След редица експерименти в българската асоциация "Феномени" е установено лечебното въздействие на песните на Валя.Самата тя казва,че точно това е избраната песен с толкова отличия,защото е с широк диапазон и носи твърдостта на един българин,който е съхранил името на България. А ето какво показва едно съвсем ново проучване на в."Стандарт": Стандарт Великата родопчанка вдъхновено изпълнява още 300 песни,поели мъката и болката на родната и планина.С еднаква любов тя пее и в родната си махала,и в най-големите столици на света.От мои колеги,родом от Смолян,съм чувала,че живеела скромно и никога не се интересувала от хонорарите си. Великите българи

neoscanner,не мога да се нарадвам на музиката,която ни даваш възможност да теглим и слушаме!Думите не са достатъчно силни,за да изразят и благодарността ми,и вълнението ми! Страхотно удоволствие сега ми доставиха V.A. - Music That Illuminates Your Life (2008), Paul Schwartz - State of Grace II: Turning to Peace (2003),Michael Hoppe & Friends - Afterglow (1999),Deuter - Koyasan (2006). БЛАГОДАРЯ ТИ И НЕ СПИРАЙ!!!

С Лори и майка и съм и аз! Права си Ася!Само ще допълня или продължа,че всъщност Бог върши работата си чрез нас,чрез нашата мисъл - състрадание и милосърдие към ближния. Предлагам и да се помолим заедно за малката Лори! Молитва за болни

Изкуших се да цитирам цялата притча,защото мисля,че в нея много от нас ще намерим поука.Има хора,които постоянно се оплакват от неуредици,неудовлетвореност в живота.Понякога се опитвам да ги успокоявам,като им давам за пример моите лични изпитания и моите пътища да се справям със ситуациите,които обикновено са свързани с промяна в мен самата,с опит да погледна проблема и от друга гледна точка .Ако трябва да го свържа с текста от притчата - да запазя присъствие на духа,като кротувам,докато си набавя млякото(разумния живот).Не че ми се удава винаги,но важното в случая е съзнанието,стремежът да го постигна.За съжаление това те възприемат като "отстъпление" от себе си и репликата "защо пък аз трябва да се променям" или "не мога на тази възраст да стана различен"са тяхното погрешно разбиране,което задълбочава кризата им още повече.А какво е Христовото учение: Или това,което и притчата за индийския змиеловец ни разказва. Ето и още една притча в подкрепа на разсъжденията ми: Всички цитати са от беседата Стари и нови мехове

Молитвен наряд за начало: Да пребъде Твоят Дух в нашите сърца... - формула Пътят на живота - молитва Господи, влей в мен живи космични сили - формула Тъги, скърби - песен Стари и нови мехове, 12 юли 1915 г. - беседа, поместена в кн. Сила и живот, Втора серия. Преди беседата е добре да прочетете Евангелие от Лука, 5 Молитвен наряд за край: Псалом 25 Отче наш - молитва Кажи ми ти истината - песен Съвършенството на Любовта ще бъде... - формула

Ето нещо интересно за любителите на народната музика: Свирене на звучащи тела от природата На посочената страница можете да чуете "Дунавски хора",изпълнени на слюда!

Силвия СД,благодаря ти за сайта за теглене! Това,което изпитвам,когато слушам "Исихия"е много близо до твоите усещания - сълзи напълват очите ми,тръпки пролазват по цялото ми тяло...сякаш чувам Духа на дедите си...Не случайно сръбският композитор,приятел на Нешка Робева,Саня Илич казва за тях:

На вниманието на всички,които обичат "Queen" искам да предложа един невероятен концерт съвместно с Paul Rodgers: Queen and Paul Rodgers в Япония,2006 А тук можете да видите кратка демонстрация на съвместната им работа: Заинтригува ли ви? Повече информация за работата им заедно,както и за Пол Роджърс,ако ви е непознат, можете да намерите ТУК

Нешка Робева и "Исихия" в "Орисия"

И за тази тема благодаря!Мисля,че осъзнаването ни като резултат от двете половини на човечеството – мъжът и жената,бащата и майката,е възлов момент в цялостното ни развитие,от това зависи формирането ни като родители и възпитатели на собствените ни деца,развиването на нашите,а и на техните души,така че настъпилата криза,духовен упадък да бъде преодолян и животът на планетата ни - спасен.Защо бащата(мъжът) наистина е толкова далеч от децата си,защо се страхува да поеме отговорността,защо не намира време да изслуша детските вълнения,които може би са били и негови в миналото?Защо най-често предпочита да отговори на нечий детски въпрос с раздразнение,и с „нямам време”,или с „нямам пари”?Защо първоначално заложеното в него „даване”,"желание да напълни", сега се е изродило само в очакване за получаване? Ето това и на мен не ми дава мира,Аделаида!След като години наред се опитвам да изпълнявам ролята на родител с двуполова принадлежност,което, вече казах в темата за майката,е неосъществимо,се развихрят бурни обвинения срещу мен само,когато отправя въпроса „добре де,защо е така и до кога?”(макар че,според времевото измерение,в което живеем,вече въпросът „до кога”е загубил смисъл,вече няма „за кога”...).Обвиненията са свързани с това,че аз „натискам”за проява на отношение на бащата към едно от собствените му деца.Да си призная честно,понякога даже се свивам от болка и започвам да се самообвинявам,че наистина съм причинила това на детето си – лишила съм го от баща,защото прекалено много съм искала да го има...Как ви се струва това?Възможно ли е да има подобно нещо или аз полудявам?! Наистина много ми се иска да прочета отговори поне на някои от въпросите,които тук се задават,от бащи – настоящи или бъдещи...Мисля,че ролята на майката във възпитанието на бъдещия баща е от особено значение,но не по-малка е и тази на бащата,както и личният му пример – и в отношението му с майката,и в отношението му с детето(сина).От това,което съм наблюдавала до сега,въпреки че нямам син,мога да кажа,че майките,които постъпват със синовете си,като Донка,мнение 10,се броят на пръсти.Повечето разбират собствената си роля в „слугуване”и задоволяване на всякакви капризи на синовете си,което в крайна сметка ги превръща в лентяи,страхливци,в хора,които търсейки лесен начин на борба с житейските ситуации,са склонни да лъжат и постъпват неморално,а така също и да не могат да понесат тежестта на бащинското бреме. В същото време съм свидетел,че има и такива,които се справят блестящо,макар и да не са болшинство.Искрено се надявам,че е дошло времето,когато тези бащи ще започнат да се увеличават!

Точно така xameleona! Благодаря и аз за темата! Определено смятам,че най-ценното в нашите форуми е споделянето на личния опит в подкрепа на ценните мисли и от Учителя,и на изводите,направени и изложени тук от нас самите.Примерите на Донка ме развълнуваха особено,още повече че точно в този момент и аз съм изправена пред подобни размисли и вътрешна борба.Е,верно,става въпрос за една тел.сметка,но мисля,че пътят на изграждане на „достойния”син или дъщеря,които „Не се боят от работа в борбата с живота и Не искат да живеят като баба” би могъл да започне по-рано,когато са на прага на една самостоятелност,даваща им криле да летят,но все още не достатъчно здрави и силни да поемат тежестта на отговорността и избора. От едно известно време тел.сметка на 15 годишната ми дъщеря започна да нараства с всеки изминат месец все повече и повече,при все че условието преди да премине на абонаментен план(преди това беше с валчер),беше да не надвишава определена сума,за която и двете бяхме съгласни.Въпреки забележките ми в това отношение,промяна не настъпи,докато предния месец и казах,че ще и дам толкова пари,колкото съм поела аз като ангажимент първоначално,а от сега нататък разликата ще си я поема тя.(Тук може би трябва да поясня още малко – тя е ученичка,но през лятото помага в намиращата се наблизо конна база,като срещу това понякога и дават малки парични поущрения.Освен това,имам предвид и,че като на всеки тийнейджър,и на нея и се иска да притежава едва ли не целия свят.)Та,предния месец,без да повишаваме тон,тя получи сумата,която и е определена като лимит,а разликата си допълни сама.Но този месец не получи парите,които очакваше и съответно това трябваше да доведе до спирането на GSM-а и.Усетих,че е много притеснена.Знам каква необходимост е за нея,съдейки и по себе си.И аз,като Донка,дълго мислих как да постъпя.Проведох разговор,в който със спокоен тон и обясних,че дори и на възрастните понякога се случват непредвидени ситуации – големи сметки,неполучаване на очаквани пари...Но,в такива случаи човек трябва да може да направи избор за това,което му е най-необходимо,а останалите неща да задгърби за известно време или въобще да се откаже от някои.Много често заплатите,които възрастните получават не могат да задоволят и половината от техните материални желания,но това не е краят на света,защото смисълът на живота ни не е само в задоволяване на тези желания.Освен важния момент за правилния избор,засегнах и момента за „дадената дума”,за уговорката,която сме направили още в самото начало,от тук и за отговорността пред тази дума.Понеже много държа уговорките ни да се спазват(обещанията също),както от нея,така и от себе си,и казах,че точно поради тази причина,този път ще е последният,в който правя компромис.С други думи не успях да „удържа”на напрежението,нямах „смелостта”на Донка,но се надявам,че разговорът ни ще има резултат.А споделеното от вас ми дава убеждението и силите,че не трябва да допусна компромис следващия път.Дай Боже! Стана доста дълго май,но се изкушавам да отправя реплика към казаното от mihajlo.Какво значи да искаме „подсъзнателно да убием бащата”?Нима може някой да лиши един баща от любовта и грижата към детето му,които обаче включват и отговорност,и необходимо време,и мисъл...На мен лично „ми се разказва играта”,че ми се налага да бъда и майка,и баща,а отлично разбирам,че това е невъзможно.Страдам от това,че детето ми никога не получи любовта на баща си...Но понеже навлизам в темата за бащата,е по-добре да продължа там.

Връщам вниманието ви отново на тези въпроси,защото бих искала да намерим отговора. От личното съобщение,което Ани ми изпрати,разбрах че Учителят не го препоръчва на по-напредналите си ученици,но защо е така?И каква би могла да бъде вредата от него?

Благодаря ти,mekota!Открих отговора преди време,но все пак ти благодаря! Въздействието на библейските четива,каквото е и "Заветът..."може не винаги да се отнася до някой видим успех в материалния ни живот,но със сигурност осветлява душата ни и я повдига.Поне моят скромен опит сочи това.

Присъединявам се още веднъж към всички поздрави за Дончето! ОБИЧАМЕ ТЕ! Ето и моята изненада за теб:

Благодаря ти,Ася! А ето и още нещо на "Исихия": Ветре

А ето и нещо неумиращо от Добруджа: ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ Лале ли си, зюмбюл ли си Що побърза млад челеби, та заспа, та не виде какво чудо помина, лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си! Поминаха дор три млади уфчеря: първи носи шаро агне да коли, втори носи руйно вино да пият, трети носи медян кавал да свири. Че минаха дор три моми хубави: първа носи аршин бяла коприна, втора носи пъстра хурка да преде, третя носи шарен гергеф да шие. Събуди се, разсъни се, челеби, че да дойдеш на тяхната седянка! Ето какво казва изпълнителката на песента Верка Сидерова: Верка Сидерова Българската народна песен от всички възможни кътчета на прекрасната ни страна е изворът,пред който всички ние трябва да застанем на колене.С нея народът ни е съхранявал душевността си и в празници,и в неволи.Тя е,която и сега може да ни разтушава и пречиства.

Руфинка болна легнала Руфинка болна легнала на високана планина, никой до нея немаше сал стара и майчица. Тя си Руфинки думаше: - Руфинко, моя дощеро, мила ли ти е рубана, рубана още либено? - Майчинко, мила и драга, не ми е мило любено, ам ми е мила диньоса, че са е пролет пукнала, всичко от земя излиза, пък я ще в земя да влеза. Иди ми, майчо, порукай мижова Фатма да дойде, да си и придам, майчинко, моено либе да води, моена руба да носи.

Девойко мари хубава,девойко Девойко мари хубава, девойко, сипни ми винце да пийна, девойко, /2/ балото да си кажиме, девойко, чие е бално по множко, девойко, /2/ Моесо бално по множко, девойко, че имам служба да служа, девойко. /2/ - Моесо бално по множко, юначе, че имам руба да правя, юначе, /2/ - Моесо бално по множко, девойко, че нема да се зомиме, девойко. /2/ Изпълнението е на Костадин Дурев,текста - на Николай Славеев

В темата за българските етногрупи името на групата "Исихия" е на първо място.Но мисля,че музиката и нейните създатели заслужават повече внимание и затова реших да отделя една специална тема за тях. Първата официална изява на "Исихия" е през 2000 година,като подгряваща група на гостуващата македонска "Анастасия".Това е и годината,която се смята за начало на тяхното съществуване.Но идеята за създаването и и първите опити за осъществяването и се раждат няколко години преди това,а през 1999 г.е първата им сценична изява - на организирания от Българската православна църква концерт на площад "Славейков". Ето как самите музиканти характеризират музиката,която изпълняват:"Какви културни и исторически традиции носим? "Исихия" е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българската песен, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история." Евгени Николов - вокали Владо Чифлиджанов - гайда, вокали Петър Делчев - тамбура, вокали Веско Митев - кавал, гайда Татяна Йосифова - клавир, вокали Панайот Ангелов - перкусии, тъпан Мони Мончев - барабани Това са имената и инструментите на изпълнителите.В момента на основаването на групата средната им възраст е между 23 и 25 години.Всички са студенти в Софийски университет,като трима от тях са историци,един е археолог,има и един химик,филолог,а единственото момиче учи дизайн.Обединява ги любовта им към средновековната балканска и българска история. Исихия - или как се пише история с музика От това,което на мен ми е познато преди да ги чуя за първи път,бих оприличила "Исихия" на ""Енигма",а други ги сравняват с "Дед Кен Денс","Делериум", "Анастасия".Определят стила им като етно-амбиънт. По-големите проекти,върху които са работили са:Музика към филма "Исихия",едноименния албум на групата - "Исихия","Орисия" - музика към едноименния спектакъл на Нешка Робева... През 2003 г.бълг.музикална компания АвеНю Продакшънс и австрийската музикална компания Polyglobe Music сключват договор за издаването на дебютния едноименен албум на групата на териториите на Германия,Австрия,Швейцария,Дания,Холандия.. . Предлагам сега да ги послушаме малко заедно.Ще се радвам,ако и на вас ви харесват и споделите интересни неща от тяхната биография и музикални изяви.

Символиката на сватбата – Учителят ни кара отново да се замислим за по-дълбокия смисъл на тази важна в живота на всеки човек промяна.Всъщност предмет на беседата е не сватбата в нейното външно значение,с което си служим обикновено,а онази важна вътрешна промяна,която настъпва след определени външни събития. В моменти на съдбоносни избори,носейки в ума и сърцето си Христа и неговите ученици и техните Божествени принципи на Любов към Бога и ближния,ние трябва да сме сигурни,че всичко,което имаме е най-доброто,което ни се полага и да не проявяваме алчността да пожелаваме онова,което имат другите,защото всичко е разпределено по Божия воля така,че да има равновесие и баланс за всичко наоколо. А ето и отговорът на това защо Учителят избира именно символиката на СВАТБАТА за тази своя беседа: Особено важно е,че действието на закона може да се измени в зависимост от нашите действия: Значи неоправдано е да вдигаш безпомощно рамене и да казваш – ами какво да направя!?Направи добро и тогава виж какво ще последва. Ето това е нещо,върху което работя от доста време. Един добър съвет към всички родители! Разсъжденията си засега ще завърша с упражнението за отчета за постъпките ни.Него трябва да правим всеки ден.Вечер отделяме време за разсъждения върху отминалия ден,върху отношенията ни с хората,които обичаме и онези,които не обичаме.На следващия ден трябва да се помолим: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден!”

Молитвен наряд за начало: Духът Божи(песен) Господнята молитва В начало бе словото(песен) Псалом 23 Беседа:Призваха Исуса Бележка:Преди беседата е добре да прочетете Евангелие на Йоан,глава 2 Молитвен наряд за край: Всичко в живота е постижимо(песен) Тайната молитва С Бога всичко мога да направя(формула) Бог ме прави силен(формула)

Ето едно определение за духовност,което намерих в статия от Кирил Стойчев и Филип Филипов на страниците на Портала: Прочитайки цялата статия и разсъждавайки,си мисля,че духовната интелигентност е такова понятие,което включва в себе си търсене на връзката между видимия и невидимия свят,което се изразява,разбира се не само в трупане на знания за тази връзка,както казва и xameleona,а в успешното им прилагане в житейските ситуации.Мисля си също,че ако това търсене сега за нас е въпрос на четене,разсъждения,осмисляне - т.е.все пак един не кратък процес на "пробуждане",то за някои "незасегнати" от цивилизацията индиански племена,например,то е нещо,което им се дава "от горе". Духовната интелигентност би трябвало да включва в себе си състрадателност,търпение,разбиране и любов към ближния,осмисляне на факта,че всички ние - хора,жива и нежива природа сме част от един общ организъм и съответно всяко наше действие и мисъл да са съобразени с този факт.

Здравей,тамплиер и добре дошъл при нас! Прочетох текстовете,които си ни предложил,хубави са наистина!Не се притеснявай от впечатлението,което ще оставиш,защото всеки има право да бъде себе си и за всеки пътищата към Бог са различни.Музиката,която теб те вдъхновява е рапърска и в това няма нищо лошо - важното е,че в нея ти откриваш източник на светлина,която изпълва душата ти с позитивни мисли и желания. Хубаво е също,че слушаш и друг вид музика - тази на Беинса Дуно,например! Единственият начин човек да намери себе си е като опитва различни неща,докато разбере кое най-много му харесва и кое най-лесно му се отдава.По същия начин човек изгражда и вкусовете и критериите си към музиката,към изкуството въобще. Аз например,в зависимост от настроения и в различни моменти от живота си,съм се вдъхновявала от различен вид музика - като се започне от класиката,мине се през популярната,стигне се до джаза,а не на последно място се вълнувам и от нашата фолклорна музика.Напоследък ми попаднаха албумите на българската група Isihia - едноименния Исихия и Орисия - български фолклор в модерна техническа форма>Усещането ми беше сходно на това,когато слушам Пинк Флоид или Енигма,например.Но,както казваш,тамплиер:"Всяка песен,носи специални тонове и звуци и придава специално чувство на този,който я слуша." А ето и нещо от