Надеждна

На днешната дата 6.01.1938 - в работническите квартали на Милано, в семейство на бедни селяни, дошли от юг в търсене на работа, се ражда голямата звезда на шоу бизнеса в Италия Адриано Челентано. В началото нищо не предвещава бъдещата му кариера - той се увлича от часовникарството и работи в работилницата на своя дядо. Но... след едно негово участие в любителски спектакъл водевил, в който пародира певеца Луи Прима, започват покани за участие в конкурси и през 1950-а записва първите си два шлагера. Пише и изпълнява сам песните си, а от 1955-а започва постоянната му работа с неговия приятел Микеле дел Прете, който пише текстовете на неговите песни. Печели първия италиански конкурс за рок-енд-рол (1957), конкурса в Сан Ремо (1961). През 1963-а се снима във филма "Един странен тип" заедно с бъдещата си съпруга (1964) известната актриса Клаудия Мори. Останалото е... над 40 години на сцената, стотици концерти и 30 албума в 70-милионен тираж, огромен брой фенове в Италия и по света, успехи и в киното (около 40 филма) с филми като "Укротяване на опърничавия", "Бинго-Бонго", "Сладък живот", "Суперобирът в Милано" и др. Има собствена компания "Клан Челентано" за видео- и аудиозвукозапис, издателство, концертно агентство, управлявана от неговия брат Алесандро. Според него "висш дълг на артиста е да протестира против несправедливостта". Днес двамата с Клаудия живеят близо до Милано, а големият артист отново отделя време за... поправянето на часовници и за срещи с трите си деца - Розита, Джакомо и Розалинда. 1954 - в Райд на остров Уайт в семейство на италианци, притежаващи фабрика за сладолед, се ражда известният английски кинорежисьор, продуцент, сценарист и драматург от италиански произход Антъни Мингела, създал филми като "Английският пациент" (9 "Оскар"-а, включително за най-добър филм и режисура), "Талантливият Мистър Рипли", "Студената планина" (режисьор и сценарист), "Небеса" (продуцент) и др. Учи в университета "Хъл", където по-късно е преподавател по литература, преди да започне да пише пиеси и да се утвърди като един от признатите млади английски драматурзи - печели наградата на театралната критика в Лондон за най-обещаващ драматург (1984), а през 1986-а неговата "Направено в Банкок" печели наградата за най-добра пиеса. След това сътрудничи на Джим Хенсън за много от епизодите на "Разказвачът на истории" и за тв "Часа на Джим Хенсън". Пише сценарий за тв сериала "Инспектор Морз", поставя късометражния филм "Живот с динозаври" и снима комедията "Мистър Чудо". ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

ЧЕСТИТА НОВАТА 2009 ГОДИНА И НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ФЕНОВЕ!!! На днешната дата 5.януари. са родени: През 1921, в Конолфинген, кантон Берн - големият швейцарски писател, поет и драматург Фридрих Дюренмат (1921-1990). Синът на пастор учи теология, философия и литература в филология в Цюрих и Берн, работи като график и театрален критик, а първите му пиеси се появяват в края на 40-те - "Слепецът", "Ромул Велики" и др. Световна известност идва с пиесите "Посещението на старата дама" (1956) и "Физиците". Следват "Франк V", сборникът "Градът", "Съдията и неговият палач", "Подозрението", "Обещанието", "Един грък търси гъркиня", "Авария", "Тунелът", "Авгиевите обори", "Театралният директор", "Кучето", "Изображението на Сизиф", "Метеор", "Сгромолясването", "Зимната война в Тибет" и други произведения от различни жанрове, които го утвърждават като майстор на психологическата проза и сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното. Някои от произведенията на Дюренмат можете да прочетете тук. И още един гений на словото е роден на днешната дата - Умберто Еко - (през 1932, в Александрия) - един от най-блестящите хуманитаристи на нашето време - писател, историк, философ и семиотик, авторът на "Името на розата", "Махалото на Фуко", "Пет есета на тема етика" и др. Получава докторска степен в Торино (1954), след което пет години е редактор в телевизията. Чете лекции в местния университет, преподава и в Милано, Флоренция, Болоня (от 1975-а е професор в неговата катедра по семиотика). Започва да пише в края на 50-те, участва в основаването на няколко научни списания. От 1979-а е вицепрезидент на Международната асоциация по семиотически изследвания. Почетен доктор на редица престижни световни университети, получава и много награди за своята научна и литературна дейност. За ученият единак твърдят, че досега е създал такава научна и литературна продукция, която е по силите на сплотен колектив от таланти начело с гений. Но въпреки че говори за сложни неща той успява да ги разкаже на достъпен и разбираем език без с това да осакати тяхната стойност или да изпада в графомания. Той и досега продължава да наблюдава културно-политическата среда и нейните двуноги обитатели, като никога не се страхува да покаже и осъди болните проблеми на действителността. Пише и под псевдонима Дедал. Припомнете си неговия стил.

Здравейте, приятели на киното и ЧЕСТИТА НОВАТА 2009 ГОДИНА!!! Както се очертава, ако декември месец беше месецът на "музикантите", то януари е на "кинозвездите и режисьорите". Шегувам се, разбира се.Всеки месец от годината ражда своите големи личности, а интересът ни към техните биографии обикновено е свързан с разглеждане на онези фактори, които ги движат към успеха. Той не винаги е гаранция за щастие, но въпреки всичко продължава да ни интригува. И така, на днешната дата 5.януари. родените са: През 1946, в Лос Анджелис - Даян Хол, станала по-известна като американската актриса Даян Кийтън, позната от филми като "Ани Хол" ("Оскар" за главна женска роля и БАФТА, 1978), "Тутси", "Кръстникът", "Престъпления на сърцето", "Манхатън" и др. След като овладява актьорското майсторство в колежа по драма "Санта Ана" и в нюйорската школа "Neighborhood Playhouse", през 1968-а е в състава на трупата, изиграла на Бродуей прочута постановка "Коса". Следват връзка с Уди Алън, изяви в още един театрален хит "Изсвири го отново, Сам", дебют на голем екран през 1970-а в "Любовници и други непознати", пробивът с участието в "Кръстникът" (1972), "Поспаланко", "Кръстникът 2", "Любов и смърт", завръщането на сцената, "Интериори", романс с Уорън Бийти и съвместното им участие в неговия "Червените" (номинация за "Оскар", 1981), "Радио дни", "Кръстникът 3", "Бащата на булката", "Мистериозно убийство в Манхатън", "Клуб Първа съпруга", "Стаята на Марвин" (номинация за "Оскар", 1996), "Другата сестра", "Развален телефон" (режисьорка), "Невъзможно твой", "Камъкът на раздора" и др. Така и не се жени, но през 1996-а осиновява първо едно момиченце, а през 2001-а и момче. През 1931, в Сан Диего - американският актьор и режисьор Робърт Дювал, познат от "Апокалипсис сега" (номинация за "Оскар" за поддържаща роля, 1980), "Телевизионна мрежа", "Нежно милосърдие" ("Оскар" за главна роля, 1984), "Кръстникът" I-II (номинация за "Оскар" за поддържаща роля, 1973), "Елитът на убийците", "Великият Сантини" (номинация за "Оскар" за главна роля, 1981), "Апостолът" (режисьор - номинация за "Оскар" за главна роля, 1998), "Гражданско действие" (номинация за "Оскар" за поддържаща роля, 1999), "Цветове", "Падение", "Алената буква", "Вестникът", "Повод за разговор", "Феномен", "Да изчезнеш за 60 секунди", "Шестият ден", "Богове и генерали" и др. - общо 87 филма. Завършва престижното студио на Ли Страсбърг, а известността в театъра идва с ролята му в "Изглед от моста". В киното започва с второстепенни роли, с които обаче успява да спечели вниманието на зрители и критика - например в "Да убиеш присмехулник" (1962) и "Обратно броене".

На 5 Януари: През 1798 г. отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов. През 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква, въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия. През 1873 г. е проведен вторият разпит на Васил Левски. През 1878 г. по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Западният отряд започва да настъпва към Пловдив. Освободено е село Вакарел. През декември 1884 г. в София е създадено дружество "Македонски глас" начело с Васил Диамандиев. От 5 януари 1885 г. то започва да издава в. "Македонски глас", редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов. През 1889 г. е обнародван указ за създаването на Висше училище в София - бъдещият университет "Св. Климент Охридски". През 1904 г. е публикуван "Тълкувателен" закон, според който министрите не са подсъдни за действия, одобрени от Народното събрание. През 1913 г. Светият синод на БПЦ взима решение за създаване на две проповеднически мисии за новите земи - Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Първата мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (дн. Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений, като е подпомогната от четата на Тане Николов. Във втората мисия пък действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково. През 1916 г. се състои среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II в Ниш. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, на 7 януари за генерал-фелдмаршал на българската армия. През 1920 г. Народното събрание ратифицира гибелния за България Ньойски мирен договор, наложен ни след Първата световна война (1914-1918) и подписан на 27.XI.1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски. Влиза в сила на 9.VIII.1920 г., когато е ратифициран от Антантата. През 1921 г. правителството прекъсва всякакви контакти със Светия синод поради бойкота му спрямо провеждането на църковно-народния събор. Под натиска на обществеността на 21 януари е постигнат компромис. През 1932 г. е дадена политическа амнистия за престъпления до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти). През 1946 г. се провеждат преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. През 1952 г. със секретно постановление Министерският съвет установява размерите на големи суми - т.нар. "представителни пари", за министрите, помощник-министрите и други категории държавни служители. Те са премахнати през 1955 г., но сумите са включени в основните заплати. През 1953 г. се състои премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев "Наша земя" по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер. През 1984 г. се провежда международна среща в София на главните редактори на централните партийни печатни органи от социалистическите страни за обмяна на опит по пропагандата на постиженията на реалния социализъм. През 2001 г. се състои прожекцията на филма на Татяна Ваксберг за възродителния процес "Технология на злото" в Дома на киното. Филмът по-късно е показан и по Българската национална телевизия и предизвиква остри спорове сред обществеността. Родени: През 1860 г.- Георги Минчов Вазов - български офицер, генерал-лейтенант. Брат е на И. Вазов. Роден в Сопот. Георги Вазов е един от героите в битката за Одрин, командвал Източния сектор на обсадата (13-26 март 1913 г.). Завършва пехотно и инженерно училище и Военна академия в Русия. Участва в Сръбско-българската (1885 г.), а като противник на Александър I Батенберг емигрира в Русия и 10 години служи в руската армия след провала на детронацията на княза (1886). Отново е на фронта през Балканската (1912-1913 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.), а 28.VI.1913 до 22.VIII.1913 г. е 26-ият български военен министър. Брат на народния поет Иван Вазов (1850-1921 г.), на ген.-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945 г.) и на общественика и политика Борис Вазов (1873-1957). Автор на текстове по военна теория и на няколко мемоари. През 1862 г. – генерал-майор Иван Пашинов - български военен деец. Роден в Свищов. Завършва Военното училище в София, а през Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 23-и пехотен Шипченски полк, който завладява първия форт на Одринската крепост - Айваз баба. Изпълнява длъжността командир на II пехотна бригада от Сборната пехотна дивизия по верме на Първата световна война (1914-1918 г.), като след това е началник на X дивизионна област. През 1871 г. – Кънчо Миланов - български политически и държавен деец. Роден в Лясковец. Министър на правосъдието (15.V.1930 - 21.VI.1931 г.). Завършва с докторат право в Германия, след което е адвокат в София. Първоначално влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия, след което става член на Народната партия, а след Деветоюнския преврат (1923 г.) е един от видните дейци на Демократическия сговор. Депутат в V ВНС (1911 г.), в ХI (1901 г.) и във всички състави на ХIII-ХХIV НС. През 1875 г. – Владислав (Славчо) Ковачев - български деец на македоно-одринското революционно движение. Роден в Щип. Секретар на Върховния македоно-одрински комитет, федералист и един от първите инициатори за учредяване на Македонския научен институт. Служи в армията, след като завършва Военното училище в София. Включва се в офицерските братства и участва в македоно-одринското революционно движение - от 1899 до 1901 г. е секретар на оглавявания от Борис Сарафов ВМОК. Води чета по време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) в родния си край, след което се оттегля от активна революционна дейност. Завършва право в Париж и защитава докторат в Брюксел. Работи като адвокат и съдия в България, а след Първата световна война (1914-1918 г.) става един от учредителите на Временната комисия на македонската емиграция в България - от 1921 г. Македонска федеративна организация. Редактира в. "Автономна Македония", а през 1905 г. заедно с Христо Силянов издава стихосбирката "Тъгите на роба". Убит в София на 13.IX.1924 г. от Мирчо Кикиритков по време на Горноджумайските събития през 1924 г. През 1916 г. - Добри Маринов Джуров - български военен и държавен деец, армейски генерал. Роден в село Врабево, Ловешко. Учи в Семинарията, но е изключен заради дейностна си в РМС, чийто член е от 1932 г. През 1938-а влиза в БКП. Политзатворник от 1937 до 1938 г. През 1942 г. интерниран в лагера "Кръсто поле". Бяга и става един от основателите на партизанския отряд "Чавдар" и командир на I софийска партизанска бригада "Чавдар". След 9.IX.1944 г. за кратко работи в Министерството на вътрешните работи, след което става офицер в БНА. Завършва Военната академия "М. В. Фрунзе" (1947) и Военна академия на Генералния щаб в Москва (1959). През годините командва дивизия и армия, като през 1956-1957 и 1959-1962 г. е зам.-министър на отбраната. Начело на Министерството на народната отбрана от 1962 до 1990 г. Член на Политбюро на ЦК на БКП (1977-1990). Народен представител в ХХХ, ХХХI, ХХХII и ХХХIII НС и в VII ВНС. Умира в София на 17.VI.2002 г. Починали: През 1952 г. - д-р Христо Николов Татарчев - деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. През 1973 г. - Христо Димов Миндов - български поет, белетрист и есеист. През 1989 г. - Янко Захариев Янков - български сценарист и режисьор, кинопедагог.

Мисъл на деня – 5 януари 2009 г. "Който прави добро на хората, той непременно ще вземе част от тяхната нечистота, от техния товар." Из Съпротивление, напор и стремеж, Лекция, 30 март 1927 г.

azbuki, абсолютно съм съгласна с теб! Явно имаме сходен житейски опит в това отношение и въпросите, които си задаваш, са и мои въпроси. Аз само изложих една от възможните причини за тези психически деформации, ако мога така да ги нарека, но съм сигурна, че те са много повече и строго индивидуални за всеки. Възпитанието и личният пример на семейството са само една част от факторите, които дори и да са еднакви, приложени върху различните индивиди (със съответните им различни генетични заложби) дават различни резултати. Да не забравяме и различните нива на развитие на душите, въплътени в нашите тела...

Първият предвестник Благодаря на Стан за предложената беседа! Напоследък все по-често се замислям върху това,че ако всички хора имаха в еднаква степен чувството за срам, нямаше да я има лъжата, непочтеността, страданието на наивния и чистия, причинени от наглостта и арогантността на безочливия... или с други думи онова, което Учителят ни е казал в беседата си - само чисти души, които не се срамуват, просто защото са чисти. Но... нали сме тук, за да се борим с греха и да го побеждаваме, нали такава е задачата на всеки от нас тук на земята. В тази насока си мисля, че ако успеем да осмислим срама като необходима крепост, която ни брани от греховете на ежедневието и средата, от която сме заобиколени, то той би могъл да ни бъде полезен. А във връзка с примера на arsenala - според мен това е резултат на натрупани комплекси от криворазбрано чувство за вина. Това се получава например, когато едно дете постоянно е подложено на упреци, физически и различни видове морален и психически тормоз по най-различни поводи и при липса на всякаква принципност и последователност от страна на родителя(или този, който го отглежда).Тогава то се обърква и загубва елементарна представа за реалната вина, съответно критериите му за срам и безсрамие са също объркани и криворазбрани. Възможно е да има, разбира се и други причини, но поне за мен това е едно логично обяснение. Аз също имам такъв пример с мой близък, който се срамува да попита в магазина елементарно нещо, готов е да си плати по-скъпо, а в същото време доста нахално и самонадеяно се държи с най-близките си и е в състояние да издевателства над тях без капка срам, даже става невъздържан и груб, когато не получи това, което иска!?

А това е "Молба за прошка" - нежност, болка, любов, страдание, грация, красота - всичко това се излъчва от еротиката.

Мисъл на деня – 4 януари 2009 г. "Днес всички говорят за нови идеи. Обаче новите идеи не са за всички умове. Както обущата на едного не са удобни за другиго, така и новите идеи не прилягат на всеки ум... Ето защо, когато изнасяте една идея пред хората, трябва да имате предвид няколко условия – пред какви умове я изнасяте и как ще я възприемат. Една идея е ценна за човека тогава, когато приляга на неговия ум. Това значи да има той правилни възгледи за живота." Из Топлината на Любовта, УС, 12 януари 1936 г.

Абсолютно подкрепям това мнение на Ани! Още, когато видях темата, първото, което изникна пред очите ми бяха скулптурите на Роден и Камий Клодел. Единствено ще допълня или просто ще повторя казаното до тук на моя си език - доколкото еротиката не се превръща в самоцел, то тя може да носи обогатяване на красивото в човека и във физически и в духовен аспект, като по този начин само го приближава към съвършенството. Вероятно за някои от вас не е тайна,че много от шедьоврите на Роден и Камий Клодел са рожба на бурната им любовна връзка, което само по себе си е още едно доказателство за силното въздействие на еротиката, когато тя е висш естетичен израз на дълбоки душевни преживявания. Ето "Валсът" на Камий Клодел, който с основание съперничи на Роденовата "Целувка".

Честита Нова Година!!! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Мисъл на деня - 30 декември 2008 г. ”Ще кажете, че миналото на някого не е светло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключва в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на Земята да заличи миналото на хората и да отвори път към новото, към Любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата – в Любов.” Из Земята като училище, УС, 22 декември 1935 г.

Една от причините според мен е, за да се изпълни безусловно законът на Любовта.

Мисъл на деня - 29 декември 2008 г. ”Христос дойде на Земята, обвит в мантията на страданието, затова малцина Го познаха. Хората не можаха да си обяснят как е възможно Христос, Син Божий, да бъде изложен на такива страдания и поругания. Наистина, няма човек в света – в миналото и днес, който да е страдал като Христа. Обаче Неговите страдания се възнаградиха. Няма човек в света, чиито идеи в продължение само на 2000 години да имат толкова последователи, както на Христа.” Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Молитвен наряд за начало: Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Сърцето ми е топло - формула Пътят на живота - молитва Беседа:Радвайте се ,държана на 15 април 1917г., Великден. Молитвен наряд за край: Всички народи да ти служат с радост и веселие - формула Молитва Изворът на Доброто Светъл ден - песен Радвайте се

Да,и аз успях да изтегля двете части на филма от посочения сайт на колибката.Остава ми третата,но и с нея ще се справя! Благодаря, maggee!

Happy Xmas So this is Christmas And what have you done Another year over And a new one just begun And so this is Christmas We hope you have fun The near and the dear ones The old and the young A very merry Christmas And a happy New Year Let's hope it's a good one Without any fear And so this is Christmas For weak and for strong For rich and the poor ones The war is so long And so happy Christmas For black and for white For yellow and red ones Let's stop all the fight A very merry Christmas And a happy New Year Let's hope it's a good one Without any fear And so this is Christmas And what have we done Another year over And a new one just begun And so happy Christmas We hope you have fun The near and the dear ones The old and the young And so this is Christmas And what have we done Another year over And a new one just begun

maggee,благодаря ти за чудесния материал,който си ни предоставила! С удоволствие бих продължила да чета... Искам да попитам дали някой е успял да отвори предложените линкове, защото аз не можах.

Мисъл на деня - 26 декември 2008 г. ”Христос казва за Себе Си: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи на другите. Аз дойдох да им дам живот, и то изобилно.” Така трябва да разбирате Христа и да Го търсите в себе си, а не вън от себе си. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви – възвишено чувство, ще знаете, че Христос ви е посетил. Следователно, търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън. Познанието е в зависимост от Любовта. Не можете да познаете човека, докато не го обичате. Любовта е закон за опознаване на душите. Вън от Любовта човек е нещастен.” Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Мисъл на деня - 25 декември 2008 г. ”Бог вложи Божественото начало в човека като част от Себе Си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване.” Из Развърнуваното море, УС, 29 септември 1935 г.

В навечерието на Рождество Христово се намирам в онази точка на света, известна като Нордфьорд. Нордфьорд е шестият по дължина фьорд в Норвегия, простиращ се по северозападната брегова линия на морето,известно като Стадхавет, което пък е част от Северно море. Обичам да наблюдавам норвежките фьорди - величествените скали, прорязващи дълбоките синьозелени води ми създават усещане за вечност и непреходност, шумът от приближаването и оттеглянето на морската вода ме успокоява и ми нашепва житейската мъдрост на природата - те са тук от незапомнени времена и всеки,който иска, може да узнае тайната на "успеха" им. Докато се наслаждавах на гледката, мисълта ми потъна в спомени и изведнъж изплува с отговори на въпроси, които си задавах дълго време - какво правя тук? Коя беше тази сила, която ме доведе в тази красива страна и която сега ме кара да се завърна отново в България? Какво трябваше да науча тук и ще мога ли наученото да приложа на родна почва? ... Обзе ме тиха радост от осъзнаването на внезапно появилите се отговори - тук се научих да ценя красотата на Природата и необходимостта да я пазим максимално близо до автентичността и, за да си помагаме взаимно; научих се да подреждам - да съотнасям подреждането на материално ниво с това на менталното, а това ме доведе до подреждането на "пъзела" в моя живот, до намирането на "изхода" в най-обърканите "улици", в най-заплетените ситуации. Откъсната от грубостта на българския битовизъм, отдадена на четене и дълги размишления, "посветена" в Учението на Б.Дуно, благодарение на вас, осъзнах, че всичко, което Създателят ми е предоставил е, за да се науча да се радвам на всеки миг от живота си с убеждението, че моят личен принос за цялата красота, която ни заобикаля - и природна, и тази в човешките ни отношения - е точно толкова голям и ценен, колкото и този на огромните скали и безграничното море, разпрострели се пред взора ми. Благодарих и с усмивка се разделих с безмълвните ми събеседници. ЧЕСТИТА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА!!!

Еййй,Фют, ама си голяма палавница!!!Развесели ме от сърце,наистина!!! А имаш ли идея къде мога да я чуя тази песен "Вероника"?!

И аз искам да благодаря на Аля и Соня за предложените сайтове! И да пожелая на всички вас, "пораснали деца" Хубава Коледа и Много Щастлива Нова година!!!

Ами аз мисля,че въпросите кой е "по-, по-,най-..." за изкуството нямат стойност. Различни хора, различно развитие - и културно, и интелектуално, и духовно ... - различна необходимост от естетична наслада. Ако една песен те кара по някакъв начин да се чувстваш щастлив, ако си готов да я запееш, като я чуеш, или да затанцуваш, значи неслучайно е създадена. Като се има предвид колко много хора са загубили връзката си с духовността и не се интересуват от никакъв вид изкуство, поп-музиката с цялата си комерсиалност е онази изтъняла нишка, която продължава традициите на класическата и поддържа живи закърняващите ни сетива.