Надеждна

През 1775 г. на 17 януари за пръв път е поставена пиесата "Съперници" на Ричард Шеридан. Английският драматург Ричард Шеридан е роден на 30 октомври 1751 г. в Дъблин. Учи юридически науки. От 1780 г. до 1812 г. е член на Парламента и лидер на радикалното крило на вигите. От 1776 г. до 1809 г. е ръководител на театър “Дръри Лейн”. Шеридан обогатява традициите на английската комедия от епохата на Реставрацията (У. Конгрив, Дж. Фаркър и др.). Ричард Шеридан е автор на комедиите: “Разходка в Скарбъро” (1777 г.), “Съперници” (1775 г.), “Училище за злословие” “Критик”, (1779 г.) и на трагедията “Писаро” (1799 г. ). Умира на 7 юли 1816 г. в Лондон. Ето какво още пише в Уикипедия за "Съперници": На 17.01. са родени: През 1600 г. Педро Калдерон де ла Барка - испански драматург. Учи гражданско и канонично право в университетите в Алкала де Енарес и Саламанка. Първите му литературни опити са между 1619 г. и 1623 г., а от 1625 г. се занимава само с литература. През 1651 г. става свещеник. Ранното му творчество (до средата на 20-те години на ХVII в.) е повлияно от Лопе де Вега Карпио. Това са предимно “комедии на плаща и шпагата”: “Любов, чест и власт” (1623 г., изд. 1637 г.), “Игра на любовта и случая” (1625 г., изд. 1636 г.) и др., национално-патриотичната драма “Обсадата на Бреда” (1625 г., изд. 1636 г.). За драматургията му до средата на 30-те год. е характерен стремеж към широки обобщения, поставяне на философски и етични проблеми, едновременна разработка на няколко теми в една пиеса: “Неотстъпчивият принц” (1628-1629 г., изд. 1636 г.), морално-философската драма “Животът е сън” (1631-1632 г., изд. 1636 г.), “Под собствена стража” (1636 г., изд. 1650 г.) и др. В “драмите на честа” (“Лекар на своята чест”, 1635 г., изд. 1637 г., и др.) се забелязва интерес към задълбочен аналитизъм. Пише драмата “Саламейският алкалид” (1640-1645 г., изд. 1651 г.) Пише религиозни драми - “Поклонение на кръста” (1630-1632 г., изд. 1636 г.), “Чистилището на св. Патрик” (1634 г., изд. 1636 г.). Умира на 25 май 1681 г. в Мадрид. През 1863 г. Константин Сергеевич Станиславски - руски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Учи в “Алексеевския кръжок”, който поставя водевили и оперети. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Ф. П. Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите “Плодовете на просвещението” от Л. Н. Толстой, 1891 г., “Потъналата камбана” от Хауптман, 1898 г., и др. През 1898 г. съвместно с В. И. Немирович-Данченко основава Московския художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е “Цар Фьодор Йоанович” от А. К. Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата “Чайка” от Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват “Вуйчо Ваньо” (1899 г.), “Три сестри” (1901 г.) и “Вишнева градина” (1904 г.) от Чехов. През 1902 г. пиесите на М. Горки “Еснафи” и “На дъното” (заедно с В. И. Немирович-Данченко). В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план “Драма на живота” от Хамсунг и “Животът на човека” от Андреев (1907 г.), а по-късно “Д-р Щокман” от Ибсен. През 1912 г. заедно с Л. А. Сулержицки организира при МХТ “Първа студия”. След 1917 г. поставя пиесите “Горещо сърце” на Островски (1926 г.), “Безумният ден, или Сватбата на Фигаро” на Бомарше (1927 г.), спектакъла “Брониран влак 14-69” на Вс. Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите “Унтиловск” на Л. Леонов (1928 г.), “Мъртви души” по Гогол (1932 г.), “Таланти и поклонници” от Островски (1933 г.) и др. Стреми се към реформиране на сценичното изкуство и музикалния театър. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър “К. С. Станиславски”. През 1935 г. създава Оперна драматична студия. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Умира на 7 август 1938 г. в Москва.

Да... ,той просто е имал невероятните способности да черпи от натрупаната информация в миналото (контакта му с природата), да се приспособява в настоящето (хората, за които е работил), за да твори за бъдещето...

maggee, много хубаво си го написала! Благодаря ти! Точно такова беше усещането, което остави у мен и филма за Леонардо, препоръчан от теб. Това, върху което продължавам да мисля е защо чак в края на дните си, след един нелесен житейски път, когато има идеалните условия да се развива и твори, да осъществява проектите си, Леонардо е притиснат от болестта и не след дълго умира!? Това само потвърждава, думите на Учителя, че не трябва да се чакат подходящи условия и не трябва да се оправдаваме с липсата на такива, защото когато Духът има какво да даде и да каже, нищо не е по-силно от него. И все пак - защо се е наложило това "забавяне по пътя" на човечеството, както казва Диана?! Дали наистина не е свързано с "умишлено" забавяне на техническия прогрес в полза на духовността?! В този аспект на мисли - явно не е случайно, че именно картините му остават единственото открито наследство за толкова години. Още нещо, което ме озадачи във филма и което беше само мимоходом споменато или аз съм се разсеяла, но не ми дава мира, е фактът, че Леонардо - човекът нарисувал такива шедьоври, които вълнуват поколения наред, е изобретил една от най-страшните машини за масово убийство!? Единственото обяснение, което намирам е, че все пак е трябвало да живее и се прехранва, но това не ми е достатъчно... Споменава се на няколко места и за неговата прагматичност, което лично аз не намирам за недостатък. Какво обяснение бихте дали вие?

На 16 януари През 1767 г. - престава да съществува Охридската българска архиепископия - нейните епархии са присвоени от Цариградската патриаршия. През 1878 г. - към полунощ 1500 руски драгуни от отряда на кап. Бураго, подпомогнати от българското население, "прекъсват" вечерята на Сюлейман паша и освобождават Пловдив, а турските войски отстъпват към Станимака (днес Асеновград). На сутринта с хляб и сол в града е посрещнат ген. Гурко. След Берлинския договор (1878) Пловдив става столица на Източна Румелия, а на 6 септември 1885-а в него е провъзгласено Съединението с Княжество България. На същия ден са освободени и Сливен, и Харманли. През 1880 г. - Софийската община утвърждава първия градоустройствен план на столицата, изработен от френския инженер С. Амадие. През 1915 г. - първото българско дипломатическо представителство в Новия свят става факт, след като Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон. През 1916 г. първо изпълнение на марша "Велик е нашият войник", като хим на 23-и Шипчески полк. Създаден е по време на престоя на полка в Охрид от младия офицер, поет и журналист подпоручик Константин Георгиев (1884-1954), възпял в четири стиха бойния път на другарите си и вдъхновил за музиката завършилият духовна семинария, учител по музика в дом за слепи деца, а тогава обикновен редник Михаил Шекерджиев. Песента прозвучава за първи път в изпълнение на малка група от войници ентусиасти. През 1988 г. - създадено е Независимото дружество за защита правата на човека в България с председател Илия Минев. Родени: През 1904 г. - Димитър Добрев, български писател. Още за него. През 1953 г. - Росен Елезов, български режисьор. Още за него. През 1957 г. - Иван Черкелов, български режисьор и сценарист. Още за него. През 1976 г. - Андреана Николова, българска оперна певица. Още за певицата. Починали: През 1992 г. - Димитър Казаков (известен и като Нерон), български художник.Още за него.

На днешната дата 16.01. през 1904 г. е роден Димитър Добрев, български писател. Един от най-добрите познавачи на селския живот и на селската душа. Умира в София на 3 май 1985 г.

На днешната дата 16.01. през 1992 г. е починал Димитър Казаков (известен и като Нерон), български художник. Да си спомним за него. Роден на 22 юни 1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Ефтим Томов в Художествената академия, София. От 1966 година участва в художествени изложби в България и в представителни изложби в чужбина. На следващата година получава наградата на СБХ за графика. Димитър Казаков е творец, който по своеообразен начин пресъздава жанрово-фолклорни мотиви. Работи с всички техники и с разнообразни материали. Прави 15 самостоятелни изложби, като най-успешната е през 1980 година. Следват десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на Неров са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, Париж, в музея “А. С. Пушкин”, Москва, в Императорската колекция Токио. Митът Димитър Казаков – Нерон, Аксиния Джурова. „На чешмата“Димитър Казаков

На днешната дата 16.01. през 1976 г. е родена Андреана Николова, българска оперна певица. понастоящем солистка на Оперно-филхармонично дружество – Русе. Започва да се занимава с пеене докато учи в училището за европейски езици „Св Константин-Кирил Философ“ в Русе. Продължава образованието си в Държавната музикална академия „П. Владигеров“ в София, и още докато е студентка започва участия в конкурси и в постановки на български и чуждестранни оперни сцени. Първата ѝ роля е на Улрика от „Бал с маски“ на Верди, която прави на сцената на Русенската опера. Участва в майсторските класове на Норман Шетлер, Александрина Милчева, Оливера Милякович и работи известно време с Гена Димитрова, както и в концерти и спектакли в страната и чужбина – Залцбург, Цюрих, Страсбург, Солотурн, Букурещ, Атина и др. Има участие в запис на Национална Опера - София под диригентството на Найден Тодоров. Андреана Николова е стипендиант на австрийската фондация Музиктеатър - Виена в Софийска Национална Опера. Лауреат е на националните конкурси: Bdo/hqdefault.jpg"> Bdo/hqdefault.jpg" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Андреана Николова като принцеса Еболи. Дон Карлос, Русе, 28 март 2008.

На днешната дата 16.01. са родени: През 1953 г. - Росен Елезов, български режисьор. Автор е на редица телевизионни програми („Наблюдател“, „неВалидно“, „Очевидец“, „2 и 200“, „За вас, потребители“, „Никъде другаде“, „Шах и Мат“ и др.) и на повече от 20 рекламни и музикални клипа. През 1957 г. - Иван Черкелов, български режисьор и сценарист. Син на актьора Георги Черкелов. Той е завършил кинорежисура във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов през 1982 г. Дебютира с филма „Балада“ и игралния кинофилм „Парчета любов“ (1988 г.), който в анкетата на в. Култура през 1993 г. фигурира в десетката на най-добрите български филми за всички времена. Следват игралните филми „Търкалящи се камъни“ (1995 г.) и „Стъклени топчета“ (1999 г.), на които той е сценарист и режисьор. Филмите му са излъчвани многократно по БНТ. Участвал е в кинофестивали в Германия, САЩ, Канада, Франция, Индия и България.

Мисъл на деня – 16 януари 2009 г. "Човек трябва да знае, че Доброто е в него и това Добро трябва да вземе надмощие над всичко. Няма по-велико нещо от това, да познава човек себе си! За пример, като се дразни, той трябва да съзнава, че е слаб човек. Помнете това нещо като закон. Следователно, докато мислите, чувствата и постъпките на хората ви дразнят, вие сте слаб човек. Научете се да гледате спокойно на всичко! Като се научите да гледате спокойно, вие ще започнете да влияете на хората." Из Който приеме свидетелството Негово, 14-та НБ, 2 януари 1938 г.

Здравейте, здрави хора! Моя приятелка ми се обади притеснена, че лекарят и е сложил диагноза остеоартроза - изхабяване на хрущяла(на коляното). Тя казва, че коляното и има дори видима деформация, но също така е придружено и с болки, с трудности при ходене. Лекарят и е изписал лекарства, които щели само да задържат развитието на болестта. Жената е на 38г. Мислите ли, че би могло да има и лечение, и какво е то?

Вземане и даване, НБ, 6 май 1917г.

беседа "От сърцето", книга "Да ви даде"

Ето една страница, където можете да заявите виртуалната си подкрепа за протеста: http://feelfriendly.com/

"Слуги на доброто",книга "Устойчиви величини"

На днешната дата 13.01. през 1964 г. е родена Виолета Георгиева - българска певица, една от сестри Георгиеви, изпълнителки на неделинският двуглас. Родена е в град Неделино. През 1983 г. завършва Средно Музикално училище в село Широка Лъка, а през 1988 г. - Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Георгиева е изпълнителка в ансанбъл „Тракия“ в периода 1983-1984. През 1988, заедно със сестрите си Роза, Радостинка и Надежда, записва за първи път неделенски двуглас на дългосвиреща плоча. От същата година до 1996 Виолета е солистка в Академичния хор при Академията за музикални и танцови изкуства в Пловдив. През 2005 г. издава първия си самостоятелен албум „Заслушай Родопа“.

На днешната дата 13.01. през 1925 г.,в Бургас, е роден Георги Калоянчев, български актьор. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали е душата на компанията. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми – щангистът в Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспекторът в “Инспекторът и нощта”, фокусникът в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей” (1969), Езоп в “Езоп” (1971), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990)… общо повече от 50 игрални филма. През 1990 година по сценарий, режисьорът Иван Ничев засне “Бай Ганьо заминава за Европа” с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказа се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те. По-подробно тук. Да Беше Данте Жив - Песен От Криворазбраната Цивилизация

На 13 януари: През 1833 г. избухва пожар в Рилския манастир (построен на мястото на стара постница през 927-941 г.), който унищожава всички манастирски сгради с изключение на Хрельовата кула и църквата. Монашеското братство издейства султански ферман за възстановяване на сградите и църквата. Строежът започва през пролетта на 1834-а и продължава до есента на 1837 г. Украсяването се извършва в течение на повече от две десетилетия. Главен строител е българинът Павел от с. Кремен, Костурско. Помощи се получават от всички български краища, както и от други страни. Манастирът има площ от 8800 кв. м, от които 5500 кв. м са застроени, разполага с повече от триста стаи. Манастирът става жертва на пожар и през 1778 г., като е възстановен през 1784 г. През 1915 г. - Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов. През 1972 г.- Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и в града е открит и Висш музикално-педагогически институт. Родени: През 1925 г. - Георги Калоянчев, български актьор. През 1933 г. - Мария-Луиза, българска княгиня Мария-Луиза Сакскобургготска е българска княгиня, дъщеря на цар Борис III и царица Йоанна. След проведения през 1946 г. оспорван референдум против монархията тя е принудена да напусне България заедно с майка си и брат си Симеон Сакскобургготски. През 1957 г. тя се омъжва за германския принц Карл Владимир цу Лайнинген. Тя му ражда двама сина — принцовете Борис (р. 1960) и Херман (р. 1963). Мария-Луиза се развежда с принц Карл Владимир през 1968 г. Година по-късно тя се омъжва за поляка Бронислав Хробок, от когото има дъщеря Александра-Надежда (р. 1970) и син Павел (р. 1972). Тя живее със семейството си в град Медисън в щата Ню Джърси в САЩ. Мария-Луиза е член на борда на Американския университет в Благоевград. Починали: През 1864 г. Димитър Мутев, български книжовник. Роден 1818 г. Основател и първи редактор на сп. "Български книжници" (1858-1862). През 1928 г. - Мара Бунева, българска революционерка. Мара Бунева е родена в град Тетово (1902 г.), получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. Мара Бунева е избрана за изпълнителка на смъртната присъда на юриста на Скопската област Велимир Прелич. По негова заповед през 1927 година на Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация, подсъдимите са подложени на жестоки изтезания. На 13 януари 1928 година Мара Бунева разстрелва Велимир Прелич в центъра на Скопие на стария Камен мост на Вардар, след което се прострелва в гърдите. През 2000 г. Боян Знеполски, български писател. Роден 1908. През 2004 г. Александър Сталийски, български юрист и политик. Роден 1925 г. Депутат в 36-ото Народно събрание (4 ноември 1991 - 20 май 1992), министър на отбраната (20 май 1992 - 30 декември 1992), депутат в 36-ото Народно събрание (30 декември 1992 - 17 октомври 1994).

Мисъл на деня – 13 януари 2009 г. "Коя е причината за недоразуменията между хората? – Тяхното несъвършенство. Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение да виждат и чуват нещата правилно." Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Love will keep us alive - Eagles I was standing All alone against the world outside You were searching For a place to hide Lost and lonely Now you've given me the will to survive When we're hungry...love will keep us alive Don't you worry Sometimes you've just gotta let it ride The world is changing Right before your eyes Now I've found you There's no more emptiness inside When we're hungry...love will keep us alive I would die for you Climb the highest mountain Baby, there's nothing I wouldn't do I was standing All alone against the world outside You were searching For a place to hide Lost and lonely Now you've given me the will to survive When we're hungry...love will keep us alive When we're hungry...love will keep us alive When we're hungry...love will keep us alive

Завета на цветните лъчи на светлината Дъгата за мен е най-яркият, безспорен знак, който Бог ми дава в доказателство на това, че го има и че ще се радвам винаги на неговата подкрепа, когато следвам Божиите закони. През изминалата година имах щастието да видя два пъти огромна с ясно очертани цветове дъга, усещането беше невероятно! Тук е едно мое мнение от друга тема, но мисля, че спокойно може да участва и в тази. В него съм описала първата ми среща с нея, когато я видях "отдолу". Вторият път аз бях "отгоре", летях със самолет, високо над облаците, а тя се появи под нас. Тогава я видях още по-ясно и с още по-чисти цветове. Срещата ми с дъгата винаги ме вълнува по необикновен начин, а след това ме отвежда към дълбоки размисли и разговори със самата себе си. Учителят е давал дъгата за примерна визуализация при медитация. Пришълец

"От сърцето", книга: "Да ви даде"

С вас сме!!!

Наистина много красиво изпълнение, pcheliza! Благодаря ти! Поне върху мен имаше медитативно въздействие - особено от ефектът на отражението(сянката)... Едно доказателство, че когато владеем тялото си до такова съвършенство, отзвукът на всяко негово действие е също съвършен... И като си помислим само, че това се отнася и до другите ни тела... Просто споделям с вас удоволствието, което изпитах...

На днешната дата 6.01. през 1993г. умира от СПИН световноизвестният балетист Рудолф Нуреев (1938-1993). Годишнина от смъртта на Рудолф Нуреев. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Днес 6.01. през 1955, в Нюкясъл на Тайн, графство Дърхем, се ражда познатият в цял свят "Мистър Бийн" - английският актьор комик Роуан Аткинсън. Учи и получава диплом за електроинженер в Нюкясъл и Оксфорд, където се запознава с режисьора Ричард Къртис, с когото започват да пишат сценарии за комедийни представления. Получава специалната награда на Би Би Си за ролята си в комедиен тв сериал (1979), а след няколко години заедно с Къртис създава сериала "Черната усойница", задържал се доста дълго в ефир. Но, разбира се, най-големият успех идва с тв сериала "Мистър Бийн" (1989). Участва и в театрални постановки на Чехови пиеси, снима се в голямото кино - "Никога не казва никога", "Джони Инглиш", "Четири сватби и едно погребение", "Бийн" и др., а в свободното си време пише статии за британското автомобилно списание "Car". "Аз съм един скучен англичанин."