Надеждна

Ще ти отговоря с цитати този път и ще те посъветвам да ги прочетеш по-внимателно и да помислиш върху тях преди да напишеш онова, което се носи като лайтмотив във всичките ти постове. Единият е от първия пост на Станимир: Завета на цветните лъчи на светлината

Мисъл на деня – 7 март 2009 г. Злото, това е мъжкият принцип в Природата; Доброто – това е женският принцип. Как ще го разберете сега? Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари 1938 г.

Поздрав и от мен за Иви и Психотроник!!!

И какво сега, самичка ли ме оставихте за 12-и март!?

tomodashi, аз ти предлагам да прочетеш ето тази беседа: Дали може. Много хора, като теб предпочитат да разговарят с другите и това до известна степен наистина помага, но според мен истинската работа и промяна започва едва,когато останем сами със себе си, разсъждавайки върху прочетеното от Учителя. Дори и да ти се стори трудноразбираемо в началото, не се отказвай, продължавай! Не можеш да си представиш как добре ще се почувстваш не след дълго и какъв прилив на енергия и светлина ще се отприщят в теб...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ЛЮБИМИЯ НА МНОГО ОТ НАС ТЕОДОСИЙ СПАСОВ!!! Теодосий Спасов Източник Безспорна е уникалността на Теодосий, пред която се прекланят любителите на джаз-музиката по цял свят, но ето и нещо от неговия по-интимен свят: Споделя съпругата му актрисата Бойка Велкова. Към джаза не е безразличен и синът им Тео: (Тя го познава отблизо) Да послушаме едно негово хоро.

Аз също съм съгласна напълно със Станимир, а и с останалите мнения, които го допълват и подкрепят и си мисля, че фактът, че си попаднал между нас, tomodashi, не е случаен! Единственият изход за теб наистина е да се откъснеш от тези хора, колкото може по-бързо! От известно време чета постовете ти и ги преживявам заедно с теб. Доста години от живота ми минаха с човек, подобен на баща ти - Разликата е в това,че той беше баща на детето ми, а не моят баща. Страдах много и дълго, че няма нормален контакт между тях, че детето ми няма баща, но сега, като чета и твоите постове, все повече се убеждавам,че всъщност това е било за нейно добро... Моята връзка с този човек не може да се сравнява с твоята, разбира се, но и на мен ми беше трудно да стигна до решението да се разделя с него – хората сме така устроени,че привикваме дори и към лошото, а какво остава, когато има и родствена връзка... Обърни внимание на това, което Станимир ти е написал: И понеже на днешния ден се иска прошка, пожелавам ти да стигнеш до това съзнание – да простиш на баща ти и брат ти, и да се чувстваш свободен да бъдеш себе си! Ти имаш чиста душа и си много по-ценен за бъдещето на човечеството отколкото брат ти, така както го описваш. Не се оставяй на течението, не се отдавай на лоши мисли и отчаяние. Изправи се срещу злото и докажи,че доброто е по-силно от него! Всичко е в твоите ръце!

И АЗ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАМ КЪМ ПОЗДРАВИТЕ ЗА НЕЛИ!!!

Наскоро прочетох една невероятна книга, която се казва "Бягащата с вълци". В нея авторката Клариса Никола Естес ми "подсказа" как на практика в живота си да проявяваме прошката към близки хора - като им правим добро, като им показваме,че сме готови да им помогнем и им помагаме, когато имат нужда от нас. От личен опит се убедих,че това отключва добри страни и у тях самите. И някак си взаимоотношенията взимат друга насока... И все пак, необходимо е преди това да се постави ясна границата на личностната изява и свобода за всеки. Необходимо е да е ясно, че единият не зависи от другия, че няма сила, която да позволява на единия да "безобраствува" над другия... Като че ли това е по-трудният процес (поставянето на тази граница и осмислянето й едновременно и от двамата), поне за мен... Ако отнеса мислите си към примера, който Атлантида е дала - ще отиде ли този баща при същата сестра отново, ако очаква второ дете или ще се опита да я избегне!? Разсъждавам върху всичко това, защото ме вълнува, както и други, предполагам, как да проявяваме прошката в житейските ситуации - така че, да живеем в Светлина, прощавайки, но и да се съхраним, не позволявайки да бъдем "задушени"...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН, БОРИСЛАВИЛ!!! ХАРМОНИЯ И СВЕТЛИНА ВЪВ ВСИЧКИТЕ ТИ НАЧИНАНИЯ!!!

На днешната дата 26 Февруари през 1932 е роден е Джони Кеш - американски кънтри-певец и китарист, композитор и актьор. Започва музикалната си кариера през 1955 г. Той осъществява първите си записи в Мемфис (“Плачи, плачи, плачи”) за продуцента Сам Филипс (лансирал по това време Е. Пресли, К. Пъркинз, Джо Лий Луис). По-известните му песни са: “Вървя по границата” (1956 г.), “Огнен кръг” (1963 г.), “Джексън” (1967 г.), “Ако бях дърводелец” (1970 г.). За 25 година осъществява 58 хита в кънтрикласациите и 11 хита в попкласациите. Издава над 80 албума, печели 6 пъти наградата “Грами”. Пее заедно с Б. Дилън, Джун Картър (негова втора съпруга), “Картър фемили”, К. Пъркинз, Дж. Лий Луис, Кр. Кристофърсън, У. Нелсън, У. Дженингс и др. Известен е и като киноактьор. Участва във филмите “Шерифът”, “Двубой”, “Човекът, светът и неговата музика” и др. Някои от албумите му са: “The Fabulous Johnny Cash” (1959 г.), “Blood, Sweet and Tears” (1963 г.), “Ring of Fire - the Best of …” (1963 г.), “I Walk the Line” (1964 г.), “Bitter Tears (Ballads of Amerikan Indian)” (1964 г.), “Orange Blossom Special” (1965 г.), “Greatest Hits, Vol. I&II” (1967 г., 1971 г.), “Hello I’m Johnny Cash” (1970 г.), “The Man in Black” (1971 г), “Rockabilly Blues” (1980 г.), “The Survivors” (1981 г.), “Highwayman” (1986 г.), “Water from the Wells of Home” (1987 г.), “American Recordings” (1994 г.), “Unchained” (1996 г.), “Johnny Cash & Willie Nelson VH1 Storytellers” (1998 г.), “Just As I Am” (1999 г.), “American III: Solitary Man” (2000 г.). ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На днешната дата 26 Февруари през 1770 умира Джузепе Тартини – италиански цигулар, композитор и музикален теоретик. Създава 125 концерта, 80 сонати (сред които “Дяволски трилери”) и др. В творчеството си широко използва народни песни и танцови мелодии. Открива и теоретически обосновава системата на аликвотните тонове (обертонове). Основател е на Падуанската цигулкова школа.

На днешната дата 26 февруари през 1802 е роден Виктор Юго - френски поет, романист, драматург и общественик. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г. ) е възприето като манифест на романтиците. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата (2.12.1851 г.) е принуден да напусне Франция. Двадесет години живее в изгнание. В тези години се разгръщат и публицистичните му изяви. Романи от 60-те години са: "Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”. Виктор Юго

Днес 24 Февруари са родени: През 1912 г. Иржи Трънка - чешки режисьор и художник. Учи рисуване при Й. Скупа и в Пражкия институт за приложни изкуства. Той е основател на кукления “Дървен театър” в Прага (1936 г.). В началото на 40-те години е театрален художник. В киното е от 1945 г. Основоположник е на националната школа за куклена анимация и на детската художествена кинематография. Анимационни филми: “Как дядо посадил ряпа” (1945 г.), “Палавникът и есесовците” (1946 г.), “Животното и разбойниците”, “Подаръкът” (1946 г.). През 1947 г. режисира първия си куклен филм “Чешка година”, определен като епопея на националния живот. Куклени филми: “Славеят на императора” (1948 г.), “Принцът на Баяя” (1950 г.), “Старинни чешки приказки” (1953 г.). Претворява литературната класика: “Приключенията на храбрия войник Швейк” (1955 г.) и “Сън в лятна нощ” (1959 г.). Критикува и осмива технизацията на обществото в “Страст” (1961 г.) и “Кибернетична бабичка” (1962 г.). Иржи трънка умира на 30 декември 1969 г. През 1924 г. Сидни Поатие - американски актьор и кинорежисьор. Участва във филмите - "На учителя с любов", "Познай кой ще дойде на вечеря" и др. През 2002 г. получава "Оскар" за цялостно творчество.

На днешната дата 24 Февруари през 1932 г. е роден Мишел Льогран - френски композитор, аранжор, пианист и диригент. Акомпанира на М. Шевалие и записва с М. Дейвис. Пише музика за филмите "Шербургските чадъри", "Лятото на 42-ра" и др. През 1981 г. получва "Оскар" за музика. Много от песните му се превръщат в евъргрийни.

Днес 24 Февруари през 1842 г. Ариго Бойто е роден:- италиански поет и композитор, автор на операта “Мефистофел” и либрета на оперите "Отело" и "Фалстаф" от Дж. Верди, както и "Джоконда" от Р. Понкиели.

Днес 24 Февруари са родени: През 1786 г. Вилхелм Грим - немски филолог и автор на приказки. Брат на Якоб Грим. Братя Грим са основатели на германистиката и на проучването на немските народни приказки и предания. Широко известни са със сборника "Приказки за деца". Работят като професори в Гьотингенския университет, но през 1838 г. са уволнени затова, че се отказват да се закълнат на хановерския крал. Професори в Берлинския университет са от 1841 г., освен това са членове на Пруската Академия на науките. Изследват и публикуват много средновековни текстове: "За старонемския майстор Занк" (1811 г.), "Цветарникът на розите" (1836 г.), "Бедният Хайнрих" (1815 г.), "Кума Лиса" (1834 г.), изследването "Германски героични сказания" (1829 г.). Създават т. нар. митологична школа във фолклористиката, като се опират на сравнителните методи (книгата на Я. Г. "Немската митология", 1835 г.). Автори са на: "Детски и семейни приказки" (т. 1-2, 1812-1814 г.) и "Немски предания" (т. 1-2, 1816-1818 г.), които обогатяват немската и световна литература. Братя Грим настояват за точно записване на текстовете на приказките, като се съхранява своеобразието на народната фантазия и езикът на устното разказване. Митологичната им теория намира много последователи сред учените (А. Кун, В. Шварц, А. Пикте, Ф. И. Буслаев, А. Н. Афанасиев и др.). През 1829 Фридрих Шпилхаген - германски писател. Учи право в Берлинския университет и философия в Бонския и Грайфсвалдския университети. Автор е на романите “В строя” (1866 г.) и “Бурният поток” (1876). Умира на 25 февруари 1911 г. в Берлин. През 1885 г. Станислав Игнаций Виткевич - полски писател и драматург, представител на полския авангардизъм. Първите си произведения публикува през 1919 г. Автор е на повече от 30 пиеси и на романите "Сбогуване с есента" (1927 г.), "Ненаситност" (1930 г.). Самоубива се на 18 септември 1939 г. при навлизането на хитлеристките войски в Полша През 1895 г. Всеволод Вячеславович Иванов - руски писател. Публикува произведения от 1915 г., издава първата си книга през 1919 г. През 1921 г. се установява в Петроград. Присъединява се към литературна група "Серапионови братя". Става известен с повестите "Партизани" (1921 г.), "Брониран влак 14-69" (1922 г.) и "Цветни ветрове" (1922 г.). За прозата му от 20-те години е типично повишеното внимание към биологическото в човека: "Тайното в тайните" (1927 г.), "Особнякът" (1928 г.) и др. Същевременно пише повестите "Хабу" (1925 г.), "Гибелта на Железни" (1928 г.), "Пътешествие в несъществуваща страна" (1930 г.), пиесата "Брониран влак 14-69" (1927 г.), в които главни герои са комунисти - участници в Гражданската война, ръководители на социалистическото строителство. Автор е на романа "Сиви пясъци" (1922 г.), автобиографичния роман "Похожденията на факира" (1934-1935 г.), романа "Пархоменко" (1939 г.; филма "Александър Пархоменко", 1942 г.), спомените "Срещи с М. Горки" (1947 г.), драмата "Ломоносов" (1953 г.), разкази, публицистични статии; романът "При превземането на Берлин". Посмъртно са издадени спомени, дневници, романите "Вулкан" (1966-1968 г.), "Y", "Кремъл" и сборник с фантастични разкази "Зелената лампа". Умира на 15 август 1963 г. Починали на днешната дата: През 1862 г. Бернхард Северин Ингеман - датски писател. Роден е през 1789 г. От 1822 г. професор по датски език и литература. Творчеството му се развива под влияние на немския романтизъм и особено на Ф. Новалис. Автор е на мелодраматичната историческа трагедия "Мазаниело" (1815 г.), сантименталната трагедия "Бланка" (1816 г.). Историческите романи на Ингеман идеализират средновековието: "Валдемар Велики и неговата дружина" (1824 г.), "Валдемар Победителя" (1826 г.), "Принц Ото Датски" (1835 г.), "Кралица Маргарет" (1836 г.). Автор е на религиозни стихове (сб. "Утринни и вечерни песни", 1838 г., "Лирически псалми", 1854 г.). Романът му "Селски деца" (1852 г.) в идилична форма разказва за щастливата съдба на човек, произлязъл от демократичните слоеве. През 1941 г. Емил Зегадлович - полски писател. Роден е на 20 юли 1888 г. В периода 1906-1911 г. следва в Ягелонския (Краков), Виенския и Дрезденския университет. Автор е на поемите "Песен за Силезия" (1933 г.) и "Черният ден" (1936 г.); романа "Мъртвото море" (1939 г.) и драмата памфлет за живота в Полша "Картоненият дом" (1940 г., публ. 1954 г.).

За мен прошка означава да приема другия така, както съм го приемала преди той да сгреши спрямо мен. Затова и се замислих над цитата, който дадох по-горе от Учителя: Копринеият конец Защото, приемайки го непредубедено отново, прощавайки, въпреки грешката му, ако той не се разкайва за нея, т.е. той не осъзнава, че ме е наранил, продължава да допуска грешки и да ме наранява, а може би вече и аз него... Благодаря на Росица П. за хубавото стихотворение! Лично аз споделям стиховете: Благодаря и на всички, които са писали, защото във всеки отговор има неща, върху които се замислям.

Познавам хора които наистина страдат от мисълта,че децата им не ги обичат. Покъртително е да ги гледам как се измъчват! А истината е,че просто "мярката" им за любовта на децата им е неправилна - "аз толкова направих за него/нея, а той/тя така да ми се отплаща!" Или с други думи, липсва безусловността на любовта, която Бог изисква, а от там идва и неразбирането, и страданието. "...когато любовта на хората към тебе се увеличава, тогава любовта ти към Бога се намалява.Значи разположението на хората към тебе е в състояние да отвлече вниманието ти към Бога." - изпитвала съм го. И все пак нали Бог проявява любовта си чрез хората!? Това е нещо, за което имам нужда да чуя вашите мнения!? Мистично разбиране

Обмислях дълго към коя точно тема за прошката да отнеса мислите, които бих искала да споделя с вас!? Спрях се на тази, макар че и в другите намерих по нещо от това, което ме вълнува. Повод да се замисля върху прошката ми даде Мисълта за днес: Коприненият конец Докато преглеждах останалите теми попаднах и на това: Аз ще погледна Споделяйки с приятелка първата мисъл, тя изрази мнение, че в такъв случай ние се явяваме в ролята на съдници и това означава, че на никой не можем да простим. Аз не мисля така. Учителят ни е дал толкова ясен и отчетлив отговор на кого трябва да прощаваме и за наше, и за негово добро - на този, който осъзнава и се "разкайва". Аз го разбирам - на този, който е готов и работи за това да поправи грешката си. Самата аз трябваше да измина доста тежък път, прощавайки на човек, който никога не се разкая и така обуславяйки предпоставки за нови грехове (и негови, и мои), докато стигна до пътя "нагоре"...(както хубаво го е казала Донка тук). И сега прочитайки мисълта, а после и цялата беседа Коприненият конец се убедих, че всъщност интуицията ми винаги ме е водила към правилното решение, но аз не винаги съм я слушала. Интересно ми е да чуя какво мислите и вие по този въпрос!?

Молитвен наряд за начало: Кажи ми ти истината- песен Пътят на живота- молитва Искам да изпълня Волята Божия- формула Преди беседата е добре да се прочете 6-то Евангелие на Лука Беседа: Дали може от книгата Сила и живот - том 3 на Издателство Бяло Братство Молитвен наряд за край: Добрата молитва В стремежа си да даваме преднина на децата, много от нас - родителите, се заблуждаваме , че жертвите "в името на тяхното бъдеще" са наш дълг. Но може би трябва добре да преценим дали няма да сме им по-полезни, ако не направим някои от тях. Дали може Тази беседа дава конкретни отговори и направления за това какъв трябва да е пътят на човека, който не иска да остане повече "слепец". И си мисля, че особено полезна би била за онези, които сега започват да четат Словото на Учителя. Различни са пътищата, по които човек може да стигне до истината за живота и за себе си, но всеки от тях изисква внимание и самовглъбяване. Необходимо е усилие в забързаното ежедневие да се спрем и отклоним от "широкия път", по който масово хората загубват себе си и не успяват да разрешат житейските си противоречия и задачи. Но така е само в началото - веднъж докоснали се до божественото Слово, нямаме търпение сякаш да го погълнем цялото и не спираме да четем, да разсъждаваме, а заедно с това и да намираме отговорите на дълго измъчвалите ни въпроси. Струва си усилието! Мисля си също, че ние сме един от онези щастливи народи, които имат шанса да четат такова Учение в неговия оригинален език и да черпят направо от извора на вечната мъдрост.

Мисъл на деня - 22 Февруари 2009 г. „Някой казва, че е простил дълговете на своя длъжник, но дето го срещне, нарича го изедник. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има Любов в сърцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можеш да простиш на човека, който не се разкайва. Защо? – Защото пак ще повтори същата погрешка. Прощаването е процес, при който човек минава от по-ниско в по-високо състояние.” Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

На днешната дата 21 февруари през 1893 - в Пенза се ражда руският кинорежисьор и теоретик и един от основателите на руската кинематография Всеволод Пудовкин (1893-1953). Учи в отделението за естествени науки на физико-математическия факултет на Московския университет, но заради избухването на Първата световна война не успява да завърши. На фронта е ранен и попада в плен, връща се в Русия през 1918-а, а от 1920-а учи в Госкиношколата. Още като студент (1925) работи в студио "Межрабпом", като актьор, сценарист и режисьор. През 1925-а излиза първия му филм, а големият успех идва с "Майка" по Горки. Сред другите му известни филми са "Завръщането на Чингиз хан", "Суворов", "Адмирал Нахимов", "Краят на Санкт Петербург" и др. Автор на три книги и множество статии по теория на киното.

На днешната дата 21 февруари през 1885 - в Санкт Петербург се ражда френският актьор, драматург и режисьор Саша (Александър) Гитри (1885-1957). Появява се на сцената едва 5-годишен, участва в представления на трупата на своя баща Люсиен, известен френски певец. На 20 печели известност с пиесата си "Ноно", пише леки комедии и биографични пиеси, в които играе. Автор на общо 115 пиеси и 29 киносценария, сред които "Перлите в короната" (награда за най-добър сценарий на кинофеста във Венеция, 1937, заедно с Кристиан Жак), "Наполеон" (с участието на Жан Габен, Жан Маре и Ив Монтан), "Романът на един лъжец" и др. След Втората световна война е обвинен в пронацистки симпатии, но е оправдан от съда. Макар да има общо пет брака - при това само с актриси, партнирали му в негови филми или пиеси, така и не оставя наследник след себе си. Умира в Париж на 24.VII.1957 г.