Надеждна

Молитвен наряд за начало: Псалом 25 Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула На душата си ще кажеш - формула беседа: Без наука няма сполука Молитвен наряд за край: Господнята молитва Без наука няма сполука

И аз мисля, като didi_ts по този въпрос. Когато искам да помогна на някой, просто помагам и не търся отчет. И с това съм напълно съгласна. Вярно е,че има много спекулации, които се прикриват под благотворителността, но дори и те да бъдат разкрити, след търсенето на отчет, какво ще се промени за всеки един от благотворителите!? Най-сигурният резултат е обезверяването и пасивността на хората в подобни начинания. В крайна сметка "измамника" ще си получи заслуженото, макар и по-далеч във времето. Естествено няма да има шум и медийни сензации, но пък така ще се спази закона на истинското възмездие, което само Бог има право да раздава. Всички знаем и вярваме, че няма безнаказано зло.

Да, и при мен понякога се получава засищане от по-малко порции, но съм установила,че зависи от интензивността на ежедневието ми. Предните години правих режима с негрухано жито и при мен се получаваше дискомфорт с венците, но тази година с груханото нямам проблем. То си става почти като сварено. Да не би аз да го държа по-дълго време в термоса!? Имате ли представа дали има ограничения за това време?

На днешния ден 18 март през 1980 г. умира Григор Вачков - български театрален и киноактьор. От 1956 до 1980 г. той играе в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". На Международния кинофестивал на авторския филм в Сан Ремо, Италия, 1974 г. получава "златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Филмографията му включва "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Селкор" (1974 г.), "Вечни времена" (1975 г.), "Спомен за близначката" (1976 г.), "Циклопът" (1976 г.), "Срещу вятъра" (тв, 1977 г.), "Топло" (1978 г.), "Инструмент ли е гайдата?" (1978 г.), "Покрив" (1978 г.), "Юмруци в пръстта" (1979 г.), "Трите смъртни гряха" (1980 г.) Последният филм, в който се снима е "Мера според мера" в ролята на Постол .

Мисъл на деня – 18 март 2009 г. Човек може да възприеме някаква мисъл отвън, по телепатичен начин и без да знае това, да я счита като проява на интуицията, на Божественото чувство в себе си. Без да мисли много, той казва: „Бог ми каза да направя това.” Не, това е мисъл, приета някъде отвън, както по радиото се предават разни мисли. Човек трябва да се изпитва, да знае откъде идват мисли към него. Той трябва да познава проводниците, да ги различава – иначе ще изпадне в грешка. Из Спасителни положения, ООК, 16 март 1927 г.

Здравейте! Отминава и петият ден на житния режим, който започнах на 12 март. От прочетеното стана ясно, че след 5-я ден започва възобновяването на клетките, които до сега са се чистили. След главоболието през първите 2 дни, получих леки болки в кръста, но иначе се чувствам прекрасно и всяко мое действие е много точно и премерено, както никога до сега. Далеч по концентрирана и експедитивна станах изведнъж, чак не мога да се позная! А вие, които провеждате режима по това време как сте?

Ани, аз откривам отговор на твоя въпрос тук: Търсенето и намирането на Духа, можем да постигнем чрез "вдълбочаване" по думите на Учителя,а то се постига чрез ежедневни медитации. Установила съм,че докато си налагах да отделям време за тях, в най-различната им разновидност, сега съм готова да се лиша от всичко друго, но да не ги пропускам. Е, не казвам, че съм открила Духа в цялата му сила, но го усещам по-осезателно от преди или още по-точно - имам усещане за него около себе си. Замислих се за "орбитите", които ние се опитваме да чертаем за нашите деца, а после се чудим защо не постигаме съгласие и разбиране с тях... Изкуших се да цитирам поучителната история: Често се страхуваме да предприемем решителната крачка на промяна или просто да опитаме нещо различно, защото никога преди не сме го правили или защото не виждаме крайния резултат от промяната. Но тази история ни убеждава, че вероятността да загубим е по-голяма от тази да спечелим. Не знам дали не се дължи и на това, че в момента съм на житен режим, но като прочетох горния пасаж, усетих радостен трепет и щастие, и за кой ли път ми се прииска да благодаря на всички вас, с които мога да споделям радостта си! В истия час

Аз също харесвам идеята на шоуто и с интерес го следя. Определено си мисля, че е много полезно за откриване на звезди, които по една или друга причина до този момент не са попаднали в подходящата среда. От друга страна самите участници също разбират с какво трябва да се разделят и какви качества да придобият, ако наистина искат да следват този път. Харесва ми и че в едно такова шоу не може да се каже на черното бяло и обратно. Условията са еднакви за всички, няма човек на този и онзи, няма задкулисни игри, просто или го можеш, или не. Задачите не са никак леки понякога, особено сухото пеене без акомпанимент, но точно затова се възхищавам още повече на онези, които успяват да впечатлят и журито, и публиката. Вярно е,че понякога журито е прекалено грубо. Но лично аз го приемам по-скоро като провокация. Пък и има много хора, които всъщност не знаят защо се явяват или които нямат обективна представа за това какво могат и какво не. Представете си колко хиляди човека се явяват, а от тях трябва да се отсеят само няколко, докато се стигне до концертите!? Не оправдавам бруталността и гаврата, разбира се. Мисля, че винаги би могъл да се намери и по-добър начин да се кажат нещата, но никой не е перфектен, а и с подобна атмосфера трябва да свикнат всички, които са се запътили към тези "върхове". Фънки, дори и да изглежда много взискателен и груб на моменти, е винаги обективен и с невероятен нюх и към музикалността на кандидатите, и към тяхното харизматично присъствие, така че за мен той е най-верният критерий, съпоставен с останалите членове на журито. Не е достатъчно за една звезда да е изключително музикален човек. Тя трябва да привлича вниманието, да грабва хората, а това не се среща на всяка крачка.

Аз съм една от заинтересованите, Светлата! Умирам за госпъл! А това, което ще ни пуснеш в България ли си го слушала?

На днешната дата 14 март през 1933 е роден Куинси (Дилайт) Джоунс - един от най-известните композитори, аранжьори и продуценти, тромпетист и пианист.Голяма е заслугата му за развитието на джаза и стиловете ритъм енд блус, соул, диско, фънк и др. Автор е на музиката на повече от 35 филма. Номиниран за наградата "Грами" 55 пъти , получава я 11 пъти. Връх в продуцентската му кариера са албумите на М. Джексън. От 1964 г. е вицепрезидент на фирмата "Меркюри Рекърдс". Да послушаме някои от неговите шедьоври: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Невероятно разнообразен като талант и уникален във всеки един от стиловете,в които пише, Куинси Джоунс е трудно да бъде квалифициран и отнесен само към един от тях. Затова си позволих да отбележа рождения му ден в темата за поп-музиката - за мен тя обобщава всички онези творци, които с името си поставят начало на нов стил.

На днешната дата 14 март 1925 е роден Джон Уейн - английски писател. Уейн завършва Оксфордския университет. През 1947-1955 г. той е преподавател по английска литература в Редингския университет. Най-известният му роман е “Обърни се с гняв назад” (1953 г. ). В романите “Съперници” (1958 г.) и “Убий бащата” (1962 г.) гротескно-сатиричното възприемане на действителността се сменя с реалистично изображение на нрави и характери. Издава романите: “Млади гости” (1965), “По-малки от небето” (1967), “Зима в планината” (1970) и др. Автор на поетични сборници, историческа поема “Фенг” (1975), кн. “Животът и светът на Шекспир” (1964). Починали са: През 1801 Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение. Аристократ, родственик на крал Станислав Август Понятовски. Назначен за вармински княз-епископ през 1766 г., от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полското просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. - антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан от съвременниците си “Полския Волтер”. Автор е на повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”; епопеята “Хотинската война” и др. Превежда “Песни на Осман”, съчиненията на Лукиан и Плутарх). Издава в-к “Еженеделник”. През 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник . През 1803 Фридрих Готлиб Клопщок- германски поет. Автор е на религиозната епическа поема в хекзаметър “Месиада” (т. 1-4, 1751-1773 г.). Създава трагедии върху библейски сюжети (“Смъртта на Адам”, 1757 г.; “Соломон”, 1764 г.; “Давид”, 1772 г.Автор е на трилогията за героичното минало на Германия (“Битката на Херман”, 1769 г.; “Херман и князете”, 1784 г.; “Смъртта на Херман”, 1787 г.).

На днешната дата 14 март през 1804 е роден Йохан Щраус - австрийски композитор, цигулар и диригент. Ученик на А. Полишански по цигулка и И. Зайфрид по композиция. Участник в квартета на Й. Ланер (от 1819 г.) и помощник-диригент на оркестъра на Ланер (от 1824 г.). През 1925 г. създава свой оркестър , с който извършва концертна обиколка из Европа (от 1833 г.). Един от най-популярните майстори на танцова музика. Създава характерни танцови цикли, състоящи се от няколко валса, придружени с встъпление и заключение. Автор е на повече от 250 произведения, сред които 152 валса. Най-популярни са валсовете му: “Дунавски песни”, “Лорелай”, “Габриела”, “Радецки марш”, “Талиони” и др.

Здравейте! Бих искала да споделя нещо, което ме впечатли много силно в снощното представяне на Мusic Idol. Датата на излъчване е 12 март 2009г. Ще разкажа накратко ситуацията, която се разигра на сцената на българския Идол за онези, които са я пропуснали, защото на фона на потресаващите ежедневни новини, които не минават без някое ново престъпление, мисля, че ние трябва да и отделим повече внимание. Пред комисията се изправя Павел (не помня вторите имена на "героите"). Песента, която трябва да изпее не му се отдава особено, а и никак не е лесно да се научи една непозната песен само за един ден. Но, тъй като представянето му в предишните кръгове е било много добро, Фънки решава да му даде още един шанс и му поставя следната задача - или да порепетира още малко въпросното парче и след няколко човека, да се върне и отново да се пробва да го изпее, или да намери някой от останалите участници, който да му акомпанира и да изпее песен по желание. Лично аз изтръпнах, защото си представих картинката - да се опиташ да научиш за няколко минути повече една песен е почти невъзможно, ако не си я научил предишния ден; да намериш някой от останалите участници, които са ти и конкуренция, да ти акомпанира - кой ще е този човек, който ще загърби собственото си вълнение и притеснение, а най-вече собственото си его и ще намери сили да те подкрепи, без ни най-малко притеснение,че в някой от следващите кръгове ти можеш да заемеш неговото място!? Но,такъв човек се намери и това беше Димитър! За броени минути буквално двамата се сработиха и направиха песента на Джордж Майкъл "Безгрижен шепот". Павел пя страхотно, но още по-страхотен бе акомпаниментът на Димитър на пиано. Нямам представа дали двете момчета се познаваха от преди, но дори и да е така, жестът на Димитър не избледнява. Павел беше допуснат до следващия кръг. В поредицата на жестове и журито направи своя - още при влизането на Димитър, Дони го поздрави за джентълменската постъпка и му съобщи,че независимо от това как ще се представи на този кръг, той ще продължи участието си в Мusic Idol. Но най-вълнуващо беше,че освен като човек, Димитър се отличи и като изпълнител, акомпанирайки си и пеейки една хубава песен на Фреди Меркюри (ако не се лъжа). В краткото му представяне преди явяването му на сцената, той сподели някои от най-важните неща за себе си и едно от тях беше, че музикантът трябва да бъде преди всичко човек! От екрана ни гледаше едно хубаво младо момче, едновременно скромно и самоуверено, спокойно и уравновесено, сигурно в силата на таланта си и без да го натрапва, ни пленява с осанката си. Замислих се за младите хора в България. До късно се вълнувах от постъпката на Димитър, възхищавах му се! Журито също ме развълнува с това,че не подмина неговия жест, а го отбеляза - хубав пример за всички участници, пък и за всички нас! И в такива моменти се чувствам особено щастлива и имам нужда да го споделя с вас...

На днешната дата 13 март през 1899г., е роден Панчо Владигеров - един от най-видните представители на българската национална музикална школа от тъй нареченото "второ поколение" български композитори,завоювал пръв международно признание и престиж за Българската музика. В своята ярко емоционална,жизнена романтично свежа музика той се изявява като национален композитор,широко се опира на песенното и танцовото народно творчество. Сред многобройните му опери на предимно инструментална музика се отделят жанровете,чието начало в българското творчество е негово дело: Инструменталният концерт,цигулковата соната,миниатюрите за цигулка и пиано , клавирното трио. Неговият бляскав,съвършенно овладян оркестров стил го нарежда сред осново- положниците на българския симфонизъм,а извънредно богатото му и дълбоко специфично клавирно творчество го поставя на челно място в българската клавирна музика. Още за биографията му

За любителите на джаз и соул музиката искам да съобщя една невероятна новина: на 25 март 2009г. в зала 1 на НДК ще се състои концерт на певицата Ренди Кроуфорд и пианиста Джо Семпъл. Randy Crawford & Joe Sample Това е една от онези певици, които изразяват благодарността си към публиката с думите: "God bless you!" На всички, които имат възможност да отидат на концерта, обещавам незабравимо изживяване!

На 13 Март: През 1870 г. със съгласието на Високата порта, цариградските българи организират събрание, в което участват 40 души. Събранието избира 10 светски лица, които заедно с петимата български владици образуват Временен смесен съвет. Основната задача на съвета е да изработи проектоустав на Екзархията и да поеме ръководството на църковните дела в българските земи до избора на екзарх. През 1906 г. антигръцки митинги избухват в Балчик, Варна, Пловдив, София и Търново. Освен на 13 март, такива има и на 3 и 10 април - против събиране на пари и въстанически организации (т.нар. андарти) за борба с ВМОРО. През 1913 г. в 9 часа пада Одринската крепост, наричана почти непревземаема (отбранявана от 59 600 души и 524 оръдия), но взета почти "на нож" от българските воини само за около 30 часа под предводителството на ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов. Пленени са почти 6 хиляди души, командващият Мехмед Ферик Шукри паша, 14 генерала, 20 офицери, 500 оръдия и 20 хиляди пушки. А ген. Вазов казва в своя заповед: "Офицери, подофицери и войници..., днес Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на Вас, доблестни синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от силните крепости. Вие вписахте, вчера и днес, нова страница в нашата история. Благодаря ви. Гордея се, че съм Ваш началник. Гордея се, че съм българин..." Одринската операция принуждава турското правителство да предложи примирие в Балканската война на 3 април 1913-а. През 1921 г. по решение на Светия синод е учреден Църковно-исторически музей под ръководството на проф. протойерей Иван Гошев. През 1943 г. властите в България депортират евреите от Беломорието. През 1973 г. с постановление на Министерския съвет в България се въвежда намалено работно време и петдневна работна седмица През 1981 г. е открита Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен. Националната астрономическа обсерваторията "Рожен" е най-големият действащ научен комплекс по астрофизика в Югоизточна Европа. Тя е открита през март 1981 г. и е звено от Института по астрономия към Българската академия на науките. Научният комплекс е разположен в красива местност на билото на планината, близо до връх Рожен в Централните Родопи. Комплексът се състои от няколко сгради - кули, в които са монтирани телескопите, комплекс от жилищни сгради, метеорологичната станция и малкия параклис "Св.Дух". Макар че обсерваторията не предлага особени атракции за обикновените туристи, годишно я посещават около 10 000 души. Освен невероятната панорамна гледка от Обсерваторията туристите могат да наблюдават небосклона и звездните тела през 80-тонния телескоп, един от малкото такива телескопи в света от много висок клас и достъпни за обикновените граждани. Родени: През 1834 г - Иван Найденов - възрожденски учител и публицист, редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е в Казанлък. Завършва Куручешменското гръцко училище в Цариград. Работи като учител в родния си град, а след това в българското училище в Цариград. Заради участието си в борбата за независима българска църква е заточен в Мала Азия. През 1878 г. е капукехая на Българската екзархия в Цариград. След Освобождението става околийски и окръжен управител на Карлово, а от 1880 г. до 1886 г. на Пазарджик. От 1888 г. до 1892 г. е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Одринско. Редактира в. "Право" (1869Ц1873 г.) и в. "Напредък" (1874Ц1877 г.). Издава "Францушко-български разговорник", "Кратка числителница", оставя в ръкопис някои преводи от гръцки и френски език. През 1879 г. - Кръстьо Станчев - български журналист. Роден в Котел. Редактира в. "Работническа борба" (1903-1905 г.), сп. "Ново общество" (1905-1908 г.), сп. "Млад работник" (1906-1907 г.). През 1907 г. основава в-к "Камбана", който застъпва каузата на Централните сили (Австро-Унгария и Германия) през Първата световна война. Главен редактор на в-к "Заря" (1929-1944 г.). През 1899 г. - Панчо Владигеров. Владигеров получава музикално образование в Софийското музикално училище. Продължава обучението си в Държавното висше музикално училище в Берлин (1912-1915 г.) и в Берлинската академия на изкуствата, която завършва през 1921 г. Работи като композитор и диригент в театъра на М. Райнхарт (1920-1932 г.). Първите си международни успехи бележи като студент (два пъти носител на Менделсонова премия). В Германия пише Първи концерт за пиано и оркестър, Първи концерт за цигулка и оркестър, музика към театрални спектакли, рапсодията "Вардар", много инструментални пиеси. Завръща се в България през 1932 г. и работи 40 години като педагог в Музикалната академия в София. Автор е на произведенията "Българска сюита", Концерт за пиано 3, операта "Цар Калоян", импресии за пиано, миниатюрите за пиано "Шумен" и др. Носител е на много правителствени и международни отличия. Починали: През 1906 г. - Марин Дринов - български историк, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография и е член-основател и пръв Председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов. През 1992 г. — Лъчезар Станчев – поет. Лъчезар Станчев е роден през 1908 в гр. Вършец. Пише за възрастни и за деца, изявява се и като преводач. Творчеството му за деца е богато и жанрово многообразно, предимно в областта на късите поетически форми - стихотворение, залъгалки, гатанки, броилки, въртележки, верижки, изпитвалки. По-известни книги за деца: "Зайо Байо воденичар" (1933), "Щъркел шарен дългокрак" (1938), "Весели случки" (1943), "Кой ще ни познае" (1945), "Аз съм вече ученик" (1955), "Боички-сестрички" (1967), "Въртележка смешка" (1978), "Облаци с картинки" (1983). Гатанки

Мисъл на деня – 13 март 2009 г. Деветте блаженства не са нищо друго освен отрицателните методи на Любовта. „Блажени нищите духом” – това е отрицателната страна на Любовта. Има други девет блаженства – няма да ви ги казвам сега, които са най-важните пътища. Деветте блаженства са отрицателен или т. нар. женски път. Ние познаваме сега Любовта по женски път или по линия на душата, а още по мъжки път или по пътя на духа не сме почнали да я изучаваме. Досега знаем пътя дотолкоз, доколкото Природата ни е учила, по пътя на жените. Засега само майката изпъква. Един ден и бащата трябва да дойде... Великото, което ние очакваме, това е идването на бащата. Майката е направила своето. А когато дойде бащата, тогава ще видите. Из И прослави Бога, 35-та НБ, 26 юни 1938 г.

И аз се нареждам до провеждащите житния режим по това време. Започнах от днес във ведро настроение, сякаш усещам празника на душата си! Ще споделя с вас това, което си казвам не само по време на житния режим, но усещам силата на думите най-вече тогава: (За съжаление не си спомням името на беседата, от която съм взела ги взела! ) Разбира се, преди да започна, казвам: "Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни!" Много ми хареса формулата, която Донка е дала, така че тази година ще използвам и нея! И нека да бъдем слънчеви хора, както Учителя ни завещава!

На 11 Март: През 1835 г. е завършен строежът на часовниковата кула в Габрово. Кулата е висока 28 метра. Нейният часовников механизъм е ръчно изработен от местния майстор – Иван Сахатчията, а камбаната на кулата е произведена във Виена. През 1870 г. великият везир Али паша връчва на членовете на смесената българо-гръцка комисия султански ферман за учредяване на Българската екзархия, просъществувала до 1953 г. През 1896 г. Академическият съвет на Висшето училище в София възлага на комисия окончателното изработване на “подробния правилник” към Закона за уредбата на Висшето училище.Комисията е съставена от по трима души от всеки факултет. В завършената си форма правилникът доразвива основните положения на закона. Уточнява се неясно прокараната по-рано автономия на университета, ценза. Обръща се внимание на положението и достойнството на професорите, в духа на по-голяма строгост при подбора и на независимост при решенията на факултетите. Академическият персонал се предлага за назначение от факултетните съвети в Академическия съвет, който съобразно качествата на лицето го приема веднага в едно от установените звания. Званията се определят по-точно в своето степенуване: редът на званията доцент, извънреден професор и редовен професор представя три степени на преподавателската служба при Висшето училище. През 1912 г. българското правителство, начело с Иван Ев. Гешов, взема решение за закупуване на първите два самолета за българската армия. Година по-рано правителството взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина. На 16 октомври 1912 г. е изпълнена първата бойна задача със самолет. Този ден се смята за рождена дата на военната авиация на страната ни. През 1913 г. Втора Българска армия, подпомагана от две сръбски дивизии, започва щурм за овладяване на "непревземаемата" Одринска крепост. Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски инженери в навечерието на Балканката война (1912-1013 г.). Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът на българското военно командване предвижда настъплението да започне нощем с удар между фортовете Айвазбаба и Айджиолу в източния сектор на турската отбрана, като мощни демонстративни удари бъдат нанесени и в други участъци на отбранителната линия. Щурмът продължава до 13 март 1913 г. и завършва с превземане на крепостта. Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413 оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци. Позиции на българската артилерия при Одрин През 1913 г. по време на одринския щурм, на Първа шопска дивизия е заповядано да предприеме демонстративна атака при Чаталджа. Българската дивизия разкъсва предната турска позиция, нахлува в гр. Чаталджа и го превзема. През 1922 г. полицията разпръсва студентската демонстрация пред Народния театър, а Академическият съвет преустановява учебните занятия. Това става след като в началото на февруари просветният министър Стоян Омарчевски нарежда на ректора на Университета да уволни 8 частни доценти. Преподавателите са членове на ръководствата на опозиционни партии.Академическият съвет отказва и прави изложение до Народното събрание за погазване на университетската автономия. На 8 март студентите подкрепят преподавателите си с петиция до парламента. Обществеността подкрепя Университета и създава Граждански комитет, включващ 21 дружества и организации. Просветното министерство спира заплатите на стачкуващите преподаватели, но те са поети от обществен фонд начело с проф. Тодор Кулев. Кабинетът изпраща министър Омарчевски с мисия в Бразилия, а заместникът му Коста Томов на 17 август отстъпва пред ректора проф. Любомир Милетич и изпълнява всички искания, с което се слага край на университетската криза. През 1960 г. е публикуван е Закон за митниците. През 1963 г. в периода 11 - 12 март се провежда пленум на ЦК на БКП, който слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път Тодор Живков открито критикува грешките на Комунистическата партия и категорично заявява, че "никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава" не са съществували през Средновековието и Възраждането, но във Вардарска Македония в рамките на създадената през август 1944 г. НР Македония постепенно се формира македонско национално съзнание. Живков твърди, че "отделен простонароден и книжовен славянски македонски национален език никога не е имало. Македонският език е народен език, наречие от нашите западни наречия, диалект", но след 1945 г. такъв македонски език е изкуствено създаден в Скопие. Живков начертава и бъдещата политика: "Ние следва да признаем публично..., когато се договорим с тях, не сега, обективното съществуване на Македонската народна република... Не можем обаче да се примирим това национално съзнание да се формира, да се изгражда на противобългарска основа". За Пиринския край Живков е също категоричен, че населението там е част от българската нация и през 1946 г. партията е извършила насилие върху неговата воля, но сега трябва да се противопоставя категорично на опитите то да бъде третирано като македонско. Родени: През 1739 г. - Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) - деец на Българското Възраждане, книжовник, учител и църковен деец. Софроний Врачански е роден в Котел в семейството на търговец. Учи в котленското килийно училище. През 1762 г. става свещеник, а после учител в родния си град. Занимава се и с книжовна дейност - преписва и подвързва книги. Софроний е преследван и от турци, и от български свещеници. През 1765 г. той преписва "История славянобългарска", донесена в Котел от Паисий Хилендарски. В средата на 70-те г. Софроний отива в Света гора (Атон), където престоява шест месеца. През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. По време на кърджалийските размирици той лежи в затвора. Около 1794 г. се замонашва и става епископ във Враца, тогава приема името Софроний. През 1806 г. отпечатва в Римник (Румъния) книгата "Кириакодромион, сиреч Неделник" и с това слага началото на новобългарската печатна книга. През Руско-турската война (1806-1812 г.) той установява връзка с командването на руските войски. Руското командване го третира като официален представител на целия български народ. Със съдействието на Софроний Врачански се формира през 1810 г. боен отряд, наречен "Болгарское земское войско", който участва във войната и се отличава особено при щурма на Силистра. След приключване на войната Софроний се грижи за българските бежанци, напуснали България заедно с изтеглящите се руски войски. В напреднала възраст се оттегля в неизвестен румънски манастир в околностите на Букурещ. Последните вести за него са от 1813 г. Предполага се, че това е и годината на неговата смърт. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Живота си описва в "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана през 1805 г. в Букурещ). Житието днес се намира в Санкт Петербург). За първи път то е отпечатано във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно). През 1872 г. - генерал-майор Стефан Попов. През 1892 г. той завършва Военното училище в София, след което постъпва с Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург. Попов служи в пехотата, след това е старши адютант в Пета пехотна дивизия. С нея участва в Балканската война (1912-1913 г.). През Първата световна война е началник-щаб на Трета армия (1916-1918 г.), която воюва срещу Румъния. Впоследствие е началник-щаб на Първа армия (август-септември 1918 г.). Уволнява се от армията през 1919 г. като помощник-началник щаб на войската. През 1876 г. - академик Грогорий Илински - руски филолог, славист. Научните му интереси са насочени към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени паметници на старобългарската писменост, сред които "Грамоти на българските царе" (1911 г.), "Слепченският апостол от XII в." (1911 г.) и "Праславянска граматика" (1916 г.). Починали: През 1911 г. - Драган Цанков – обществен и политически деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днешна БАН). Роден е в Свищов. Учи в Одеската семинария и в Киевската гимназия, след което посещава лекции в университета във Виена. Цанков постъпва на работа като учител в Цариград. Там се включва в дейността на ръководеното от Г. С. Раковски Тайно общество. В Русе, където учителствува става инициатор за създаването на читалище "Зора". През 1864–1866 г. е директор на Вилаетската печатница в Русе, а след това последователно става управител на турското корабоплаване по р. Дунав, зам.-управител на Нишкия санджак и на Видинския санджак. След разгрома на Априлското въстание през 1876 г. Цанков, заедно с М. Балабанов, обикаля европейските държави, за да ги запознае с жестокостите, извършени от турските власти. След Освобождението е вицегубернатор на Търново. Той е народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. Там се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема активно участие в управлението на държавата- като министър-председател (24.март- 28 октомври 1880 г.). За периода 28 ноември- 17 декмеври 1880 г. е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов. По време на режима на пълномощията през 1881–1883 г. Цанков се обявява за възстановяване на конституцията. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 г. до 29 април 1884 г. След разцеплението на Либералната партия Цанков създава и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг Цанков е министър на вътрешните работи в правителството на митрополит Климент (9–12 август 1886 г.). Като русофил Драган Цанков се обявява срещу външната политика на Регентството и правителството на Ст. Стамболов и емигрира в Русия. От там ръководи дейността на българската политическа емиграция. Връща се в България през 1895 г. Дългогодишен народен представител, Цанков е председател на ХII ОНС (1902–1903 г.). Редактира вестниците "България", "Източно време" и "Независимост". Публикува "Кратка българска история". През 1923 г. - генерал-майор Христо Цонев Луков. През 1880 г. той завършва Военното училище в София. На 2 май 1902 г. е произведен в звание полковник. Луков продължава службата си в Интендантското ведомство. По време на Балканската война е етапен комендант в с. Стралджа. По време на Междусъюзническата война той командва новосформираната Тринайсета пехотна дивизия и в състава на Трета армия воюва със сърбите. По време на Първата световна война (1915-1918 г.) е началник на етапно и транспортно отделение в Главното тилово управление (1917 г.). След войната излиза в запаса (1920 г.), но е зачислен в опълчението. През1924 г. - Иван Евстратиев Гешов - политически и държавен деец, банкер, икономист и публицист. Роден е в Пловдив. Завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. "Таймс", с които информира за жестокостите на турските власти. Затова е задържан от местните власти и е осъден на смърт. Спасен е благодарение на енергичното застъпничество на английския и американския консул в Пловдив. След Освобождението Гешов взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия неколкократно е депутат в Областното събрание. През 1879–1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. той е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. През 1892 г. той председателства първия земеделско-промишлен събор. Съборът е свикан в Пловдив след закриване на организираното в същия град Първо българско земеделческо и промишлено изложение. От 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. той отново е министър на финансите. От 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов е издигнат за шеф на Народната партия. Този пост заема до сливането й с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. За периода 16 март 1911 г.–1 юни 1913 г. е министър-председател и министър на външните работи, като от 1 до 14 януари 1912 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Председател е на ХV ОНС. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките), а от 1899 г. до 1924 г. е председател и на Българския Червен кръст. Той е автор на мемоарни съчинения: "Балкански съюз. Спомени и документи" (1915 г.) и "Спомени из години на борби и победи" (1916 г.) . Негови книги са и драмата Ивайло", (1888 г.), "Думи и дела" (1889 г.), "Ситни дребни" (1904 г.), "Престъпно безумие" (1915 г.), "Спомени" (1916 г.) и др.

Мисъл на деня – 11 март 2009 г. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. Единият е Ева – Йехова, който е, който съдържа всичко в себе си. Другият е Адам, който е създал Ева. Адам представя физическия свят. Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи Адам подразбира разумната душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата – това е Ева. Друго положение: вие сте умът, а вашата възлюбена – това е сърцето ви. Из Имаше някой человек, 13-та НБ, 26 декември 1937 г.

Днес, 8 март през 1941 е роден - Андрей Миронов – руски актьор, избран за най-добър актьор на страната си за 1987 г. Играе във филмите “Диамантената ръка”, “Дванадесет стола”, “Урок по литература”, “Сламената шапка”, “Сянка”, “Невероятните приключения на италианци в Русия”. Починал е през 1971 Харолд Лойд - американски киноактьор-комик, звезда на нямото кино. Играе във филмите - "В безопасност най-после", "Първокурсникът" и др. Получава почетен "Оскар" за цялостно творчество през 1952 г.

Днес, 8 март през 1922 г. е роден Евгений Семьонович Матвеев - руски режисьор и актьор. През 1940-1941 г. учи в актьорска школа при Киевската киностудия. На сцената е от 1946 г. От 1952 г. до 1968 г. е в Малий театър. Дебютира в киното през 1955 г. - “Добро утро”. Играе във филмите: “Търсачи” (1957 г.), “Разораната целина” (1960 г.), “Възкресение” (1962 г.), “Родна кръв” (1964 г.), “Ярост” (1966 г.), “Сибирячка” (1972 г.), “Укротяването на огъня” (1972 г.), “Емелян Пугачов” (1979 г.). Като режисьор дебютира през 1967 г. с филма “Цигани”. Други негови филми са: “Пощенски роман” (1970 г.), “Смъртен враг” (1972 г.), “Земна любов” (1975 г.), “Съдба” (1978 г.), “Особено важна задача” (1981 г.), “Луди пари” (1982 г.), “Победа” (1985 г.), “Завещание” (1987 г.), “Мястото на убиеца е свободно” (1990 г.), “Да обичаш по руски” (1995 г.), “Да обичаш по руски-2” (1995 г.), “Губернаторът” (1999 г.). Евгений Матвеев умира на 1 юни 2003 г.

Днес 8 март, през 1858 е роден Руджеро Леонкавало – италиански композитор и либретист. Представител е на веризма. Учи в Неаполската консерватория. Музикалната си кариера започва като оркестров диригент в Париж и Кайро. През 1892 г. създава за конкурса на издателя Сонцоньо двуактната опера "Палячи", която му носи световна известност. Следващите му опери са "Медичи", "Чатертон", "Бохеми" и "Заза". През 1904 г. по поръчка на германския император Вилхелм II Леонкавало пише операта "Берлински Роланд". Последната негова опера е "Майя". Той сам пише либретата на оперите си. Автор е на оперетата "Кралицата на розите" (1912 г.), балета "Животът на марионетките", пиеси за пиано и др. Починали: През 1869 - Ектор Берлиоз - френски композитор, диригент, музикален критик и теоретик. Произведенията на Берлиоз са сред най-високите постижения на романтичната музикална школа от средата на XIX в. През 1828 г. завършва първия вариант на най-значителното си произведение - "Фантастична симфония", което бележи програмния симфонизъм в историята на музиката. Печели Римска премия през 1830 г. с кантатата си "Сарданапал". Създава симфонията "Харолд в Италия", "Лелио, или възвръщане към живота", увертюрата "Крал Лир" и др. В Париж следват: симфонията "Ромео и Жулиета" (1838 г.), операта "Бенвенуто Челини" (1838 г.), "Реквием" (1837 г.), Траурно-триумфална симфония (1840 г.) и др. Новаторство на Берлиоз среща мълчание и неразбиране сред критиката, колегите и публиката. От последните му години по-значителни произведения са: операта "Троянци", драматичната легенда за солисти, хор и оркестър "Проклятието на Фауст", комичната опера "Беатриче и Бенедикт" и др. Приет във Френската академия в края на живота си. През 1961 г. Томас Бигъм - английски диригент, оперен и балетен импресарио. Роден е на 29 април 1879 г. На сцената дебютира през 1905 г. Основател, ръководител и диригент на Британската национална оперна компания; на оркестри (Лондонската филхармония, 1932 г., Кралската филхармония, 1947 г., и др.) и фестивали (в Лондон – 1929 г., Лийдс – 1932 г., Залцбург – 1932 г., Глайндбърн – 1948 г., 1949 г.). Работи в "Метрополитен опера", Ню Йорк.

Молитвен наряд за начало: Псалом 23 Преди беседата е добре да се прочете глава 4 от Евангелие на Матей. Трите положения Молитвен наряд за край: Красивата молитва Благата песен Молитва на Благодарността Трите положения

Мисъл на деня – 8 март 2009 г. Някои искат да определят жената по какво се отличава. Жената се отличава по устройството на своето тяло. Жената се отличава по устройството на своя мозък. Жената се отличава по устройството на своите способности и чувства – кардинално се отличава от мъжа и мъжът, и той кардинално се отличава от жената. Това не е противоречие – това е хармония. Мъжът на друга гама е създаден. Те са две велики гами в света. Жената представя минорната гама, а мъжът представя мажорната гама. Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари 1938 г.