Надеждна

Приветствам идеята, Светлата, и ти благодаря!

На 9 април 1877 г. — Провежда се заседание на екзархийския синод, на което Панарет Пловдивски и Григорий Доростоло-Червенски предлагат на Антим I сам да се откаже от заемания пост. Родени: 1885 г. — Гошка Дацов, - живописец, един от първите художници-символисти в България. 1939 г. вицеадмирал Венцеслав Велков, български военен деец /1939-1995/. Командващ Военноморските сили на България (10 януари 1992-1994). 1943 г. — Георги Минчев, известен поп- и рокпевец. 1945 г. — Косьо Китипов, дипломат Починали: 1926 г. — Георги Тишев, политик и общественик

Мисъл на деня – 9 април Съвременният човек още не е готов за духовния свят. Задачата ви като ученици се свежда именно към това – да се приготвите за духовния свят. Животът на сегашните хора не е истински живот – той представлява живот на фалирали търговци. За да се уверите, че е така, поставете си като задача да отбелязвате колко дни в месеца сте добре разположени. После извършете тази задача за цяла година, да видите през какви състояния минавате. Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

На днешната дата 7 април са родени: През 1928 в Бронкс, Ню Йорк - американският режисьор, сценарист и продуцент Алън Пакула (1928-1998). Синът на полски емигранти завършва Йейл и всички очакват да поеме семейния печатарски бизнес, но той убеждава баща си да финансира филм и поема по пътя на продуцентството. Така се появяват "Fear Strikes Out", "Да убиеш присмехулник" (номинация за "Оскар" за най0добър филм, 1963) и др., преди през 1969-а да направи и режисьорският си дебют с "Стерилната кукувица". Следват и "Клуте", "Цялото президентско войнство" (номинация за "Оскар" за най-добър режисьор, 1977), "Изборът на Софи" (номинация за "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий, 1983), "Невинен до доказване на противното", "По взаимно съгласие", "Версия "Пеликан", "Жив дявол" и др. Загива на 19.XII.1998 г. в Мелвил, Лонг Айлънд, Ню Йорк, при нелеп пътен инцидент - движеща се насреща му кола закача лежаща на пътя метална тръба, която излита и разбива предното му стъкло. През 1939 в Детройт, щата Мичиган - Франсис Форд Копола - американският кинорежисьор, сценарист и продуцент, създал филми като сагата "Кръстникът" (1972, 1974, 1990), "Апокалипсис сега" (1979), "От сърцето", "Аутсайдерите", "Котън клуб" (1984), "Дракула", "Американски графити", "Патън", "Разговорът", "Каменни градини" и др. - общо 23 филма. Синът на създателят на филмова музика Кармине Копола и чичо на актьора Никълъс Кейдж завършва драма в "Хофстра юнивърсити" и киношколата при Калифорнийския университет. Пише и сценариите на "Най-дългият ден", "Великият Гетсби", "Париж в пламъци" и др. От 1963-а е женен за Елионор Копола, с която имат 4 деца - една от които - София, получи "Оскар" за своя "Загубени в превода" (2004), продуциран от него. Има общо 4 номинации за "Оскар" и печели наградата през 1971-а за сценарий за "Патън", през 1973-а за сценария за "Кръстникът" (поделена с Марио Пузо) и през 1975-а за режисурата на "Кръстникът" II.

На днешната дата 7 април през 1915 във Филаделфия се ражда известната американска джаз певица Били Холидей (Елианор Фейгън - 1915-1959). Мести се през 1929-а с майка си в Ню Йорк, където независимо че няма нито музикално, нито общо начално образование, започва да пее в клубовете. Там е забелязана от джазовия продуцент Джон Хамънд, който й помага да запише първите си песни. През 1933-а записва две песни с оркестъра на Бени Гудман, през 1935-а с успех се снима във филма "Симфония в черно" заедно с Дюк Елингтън, започва да се нарича Били при изпълненията си с оркестъра на Ралф Купър. Две години работи със знаменития бенд COUNT BASIE, пробива с изпълненията си в Cafe Society, записва редица хитове, но идва зависимостта от наркотиците. Поставена е под наблюдение от нюйоркската полиция, арестувана и през май 1958-а е настанена в болница заради проблеми със сърцето и черния дроб. Продължава с дрогата и умира на 17 юли 1959-а. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На 4 Април: През 1857 г. Георги Раковски издава в Нови Сад пробния брой на в. "Българска дневница", с който поставя началото на българската революционна журналистика. Вестникът е подкрепян финансово от сръбския историк и публицист д-р Данило Медакович. Медакович . Той установява тесни контакти с Г. С. Раковски и подпомага журналистическата и публицистичната му дейност и в издаването на "Дунавски лебед", на "Предвестник Горскаго пътника" и "Горски пътник". През 1873 г. Петко Р. Славейков издава в Цариград първи брой на хумористичния вестник "Звънчатий глумчо". През 1901 г. с 123-ма делегати започва Осмия извънреден конгрес на македонската емиграция. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател е Владимир Димитров. През 1913 г. със заповед по Действащата армия се сформират три нови дружини към Македоно-одринското опълчение. През 1920 г. архимандрит Стефан е избран за председател на Руско-български културно-благотворителен комитет. Комитетът е учреден в залите на Руската легация на 22 януари. През 1923 г. с указ на цар Борис III се утвърждава Закон за попълване на войската, пограничната стража и жандармерията с доброволци, подофицери и офицери. През 1927 г. е избран Изпълнителен комитет в състав на Висшия съвет на българите в Добруджа. Съветът е създаден в Букурещ с цел да подобри положението на българите там. За председател на Изпълнителния комитет е избран български посланик в Букурещ Светослав Поменов. Тодор Бъчваров, К. Манолов и И. Атанасов са избрани за негови помощници. През 1941 г. по немски образец е създадена Дирекция на националната пропаганда, която упражнява цензурата. През 1949 г. Легацията на САЩ връчва на българското правителство нота с обвинения, че България нарушава чл. 2 от мирния договор от 10 февруари 1947 г. за осигуряване на граждански права и свободи. На 22 април в отговор Министерството на външните работи на НРБ връчва нота до правителствата на Великобритания и САЩ. В българската нота се заявява, че "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят". През 1975 г. е публикуван Закон за съобщенията. Този закон урежда организацията, ръководството и контрола на съобщенията и изграждането на съобщителните средства в Република България с цел все по-пълно да се задоволяват потребностите на учрежденията, стопанските и обществените организации и гражданите от съобщителни услуги. През 1987 г. над община Генерал Тошево за два часа се излива порой - 130 л дъжд на кв. м. Разрушени са 122 сгради, загиват 4 души и са унищожени хиляди декари посеви. През 1990 г. органът на БКП в. "Работническо дело" се преименува на "Дума", но остава с главен редактор Стефан Продев. Продев е писател, публицист и журналист. Дебютира през 1942 г. във в. "Железничарски подем". През 1945-1946 г. е член на редакторската колегия на в. "Средношколско единство". През 1954-1956 г. редактира в. "Народна младеж" , след което работи в отдел "Култура" на в. "Отечествен фронт", в сп. "Септември", в отдел "Публицистика" на в. "Литературни новини" , в сп. "Българска музика". Продев е главен редактор на изданието на БТА "ЛИК" и "Паралели", на сп. "София", на в. "Народна култура" и на в. "Работническо дело" . През 1990-2000 г. той е председател на СБЖ.. Депутат е в VII ВНС (1990 г.) и в ХХХVI НС (от 1991 г.). Продев е майстор на есето. Автор е на романизирана биография на Фр. Енгелс ("Фред, или Пролетта"). Пише още пътеписи, в които представя впечатленията от своите пътувания като специален кореспондент на БТА, автор е и на разкази и новели. Негови са съчиненията "Работнически вестник" - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953 г.), "Паралели" (1962 г.), "Фред, или Пролетта" (1963 г.), "Отблясъци" (1968 г.), "Редове" (1971 г.), "Пътеписи" (1973 г.), "Червеното чудо" (1974 г.), "С обич и гняв. Есета" (1977 г.), "Живи теми" (1978 г.), "Мозайка" (1980 г.), "Пътуване към пижамата" (1982 г.), "Раждането на шедьоврите" (1983 г.), "Имало едно момче" (1986 г.), "Разказът на палача" (1987 г.), "Фо и ербика" (1987 г.), "В края на 80-те" (1990 г.), "Забравени новели" (1994 г.), "Носене на кръста" (1993 г.), "Сваляне от кръста", "Неприятни разкази" (2001 г.), "Да се чете след сто години" (2001 г.). През 1991 г. е сснован Атлантически клуб за България по инициатива на депутата от СДС Соломон Паси, който става негов председател. Атлантическият клуб е неправителствена, непартийна организация, поддържаща общите ценности на Евроатлантическата общност. Дейността е фокусирана върху разясняване проблемите на сигурността и международните отношения пред обществото. Клубът спонсорира посещения и лекции на изтъкнати личности, национални и чуждестранни експерти. В това число и посещението на Негово светейшество папа Йоан-Павел II в България през 2002 г., както и речта му пред 3500 видни български интелектуалци, артисти и учени. Негово светейшество папа Йоан-Павел ІІ дава аудиенция на Атлантическият Клуб през ноември 1994 г. Вселенският патриарх Вартоломей говори пред Атлантическия клуб в София през септември 1993 г. и дава аудиенция на Клуба през 2002 г. От 1992 г. Атлантическият клуб е и първият член на Асоциацията на Атлантическия договор /АТА/ от страна извън структурите на НАТО. АТА е международна организация на неправителствено равнище, чиято мрежа има клонове в 32 страни, членки и партньори на НАТО. През 1996-1999 г. президентът на Атлантическия Клуб Соломон Паси е първият вицепрезидент на АТА от страна, партньор на НАТО. През 1997 г. АТА провежда 43-тата си годишна среща в София, при домакинството на Атлантическия клуб. Клубът поддържа активна мрежа от контакти с партньори от Северна Америка, Европа и Израел. Подпомага създаването на атлантически организации в други страни от Централна и Източна Европа, също и в страни от Близкия Изток, Африка и Южна Америка. Сред американските партньори на Клуба са Германският фонд “Маршал” в САЩ, Американският еврейски комитет, Атлантическият съвет на САЩ, Нова атлантическа инициатива, корпорацията “РАНД” и Центърът по стратегически и международни изследвания. От 2001 г. председател на Атлантическия Клуб в България е д-р Любомир Иванов. Тогава основателят на Клуба Соломон Паси става почетен президент. През 1994 г. на Консултативния съвет за национална сигурност при президента се обсъжда недоволството в армията от "шоковото уволнение" на 3000 офицери, планирано от военния министър Валентин Александров. През 2001 г. Симеон II пристига в България и обявява, че ще остане в страната. Родени: През 1867 г.- Андрей Тошев - български дипломат, публицист и общественик, член на БАН (1898 г.). Завършва естествени науки в Брюксел. Работи като учител във Военното училище в София. През 1903 г. постъпва на служба като търговски агент в Битоля, после в Цариград (1905 г.); дипломатически агент в Цетина (1905 г.), Атина (1906 г.), Белград (1908 г.), Цариград и Виена (от 1915 г. до 1919 г.). През 1935 г. възглавява извънпарламентарен кабинет, сменил този на ген. П. Златев. Трудове: “Поглед върху икономическото положение на Сърбия” (1911 г.), “Балканските войни” (т. I – 1929 г., т. II – 1931 г.), “Полша в културно отношение (1931 г.), “Бегли спомени” (1931 г.), “Сръбско-българската разпра” (1932 г., преводи на френски и английски език). Печата статии в сп. “Солунски книжици”, в изданията на БАН, сп. “Отец Паисий”, “Обществено развитие” и др. През 1889 г. - Борис Грежов - български кинорежисьор, един от първостроителите на игралния филм в България. Завършва кинорежисура в Мюнхен през 1923 г. Той пръв от българските си колеги обръща внимание на осветлението и на операторската работа. Режисира филмите: "Момина скала" (1923 г.), "Весела България" (1928 г.), "След пожара над Русия" (1929 г.), "Безкръстни гробове" (1931 г.), "За Родината" (1940 г.), "Шушу-мушу" (1941 г.), "Цар Борис III Обединител" (съвместно с Борис Борозанов), "Изкупление" (1947 г., незавършен). Написва мемоари през 1958 г. През 1890 г.- Иван Попов - български политик, дипломат. Следва романска филология във Франция и Германия (1909-1915 г.). Завършва право в СУ през 1920 г. Директор на печата към Министерството на външните работи (1924-1933 г.). Пълномощен министър на България в Букурещ (1935-1936 г.), Прага (1936-1937 г.), Белград (1937-1940 г.). Министър на външните работи и изповеданията (1940-1942 г.); отсъства при подписването на Тристранния пакт (1.03.1941 г.) и е освободен от министерския пост. Извънреден и пълномощен посланик в Румъния (януари-септември 1944 г.). Самоубива се в букурещката болница "Колентина". Осъден е посмъртно от Народния съд на конфискация на имуществото. Присъдата е отменена през 1996 г. През 1919 г.- Веселин Ханчев - български поет. Завършва право в СУ през 1941 г. Взема участие в Отечествената война (1941-1945 г.). Работи като литературен уредник в “Литературен глас” (1938-1943 г.), началник отдел “Литература и изкуство” в Радио София (1943 г.), драматург на Народната опера в София (1949-1951 г.), на Сатиричния театър в София, редактор в сп. “Пламък” (1958 г.) и в Българската кинематография, съветник по културните въпроси в посолствата във Варшава (1963-1964 г.) и в Париж (1965-1966 г.). Член на СБП. Печата свои произведения за пръв път през 1934 г. Поезията на Ханчев се докосва до големите теми за дълга и любовта към родината, войната и мира и същинските човешки стойности. Автор е на пиесите “Злато”, “Отровен хляб”, “Двама и смъртта” и на нереализирания филмов сценарий “Крали Марко”. Превежда поезия от френски и руски език. Съчинения: “Испания на кръст” (1937 г.), “Луиджи” (1953 г.), “Стихове в паласките” (1954 г.), “Смешен пантеон” (1957 г.), “Лирика” (1960 г.), “Машината на времето” (1960 г.), “Роза на ветровете” (1960 г.), “Лирика” (1961 г.), “Стихотворения” (1962 г.), “Свирепият славей” (1965 г.), “Малки пиеси за големи сърца. Едноактен театър” (1967 г.) и др. През 1925 г.- Милчо Радев - български писател. Завършва медицина във Висшия медицински институт в София през 1955 г. Лекар в Профсъюза на миньорите (1955-1958 г.) и във фабрика "Емил Марков" (1959-1960 г.). Редактор в сп. "Здраве" (1962 г.). Член на редакторската колегия и завеждащ отдел "Изкуство" на в-к "Литературен фронт" (1964-1970 г.). Главен редактор в Студията за игрални филми към Българската кинематография (1970-1973 г.). Редактор (от 1973 г.) и завеждащ редактор (1975-1978 г.) в издателство "Български писател". От 1978 г. завежда отдел в сп. "Съвременник". Сътрудничи на литературния и периодичния печат. Член на СБП. Съчинения: "По тротоара" (1960 г.), "Събота вечер" (1966 г.), "Улица “Шипка" (1975 г.), "Скици с молив" (1976 г.), "Снимка в рамка" (1978 г.), "Верига или … паяжина" (1979 г.). През 1936 г. - Еньо Вълчев - български състезател по борба. Участва на 3 олимпиади през 1960 г., 1964 г. и 1968 г., в които печели златен, сребърен и бронзов медал. Световен шампион през 1962 г. и европейски шампион през 1968 г. и 1969 г. 4 пъти балкански и 15 пъти републикански първенец. През 1946 г. - Росен Босев - български белетрист с подчертано внимание към психологическия детайл. Син на поета Асен Босев. Автор на съчиненията "Напред през росата" (1973 г.), "Усмивки под мустак" (1973 г.), "Синьо-зелено" (1976 г.), "Небесен дом" (1977 г.), "Пясъчен часовник" (1977 г.), "Портрети на небесни тела" (1979 г.) и др. През 1959 г. - Пламен Анатолиев Легкоступ - български художник живописец и педагог. Доцент във ВТУ. Декан на Педагогическия факултет. Автор и съавтор на учебници и учебни програми и на книгата "Детето и творбата" (1996 г., 2000 г.). Изложби: Париж (1993 г.), Монпелие (1992 г., 1994 г.), Виена (1995 г.), Охрид (1998 г.). През 1999 г. получава златен медал за декоративен метод в живописта "Евроинтелект". През 1960 г. - Ина Лулчева - български юрист, специалист в наказателното право; сред малцината, които печелят в смятаните за "скандални" съдебни процеси в България в края на XX в. Завършва специалност "Право" в СУ през 1983 г. От 1983 г. работи в Софийската адвокатска колегия. Сред най-обсъжданите в медиите дела е делото й в Страсбург - "Андрей Луканов срещу България" през 1996 г. Това е първото дело, спечелено от български гражданин в Съда за човешки права в Страсбург (Белгия). Защитник е по делото на Иван Славков, Венцислав Йосифов и др. Починали: През 1940 г. - Стоян Брънчев - български лесовъд, член на БКД (1900 г.). Един от организаторите на горското дело в България. В продължение на 14 години е редактор на сп. "Лесовъдна сбирка" (1899-1913 г.). Пише редица книжовни трудове, между които: "Изкуствено и естествено развъждане на горите" (1894 г.), "Лесоустройство" (1896 г.), "Горите и горското стопанство в България" (1918 г.). През 1975 г. - Васил Иванов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 г. - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, както и частни сбирки. През 1981 г. - Иван Мавроди - български бесарабски поет, писател и преводач, автор на 13 книги: “Радост”, “Буджански повести”, “В страната на розите” и др.

Мисъл на деня – 4 април 2009 г. Свързвайте се с разумната Природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследствените неща, а доброто се явява като дарба, Божий дар, Божие благословение. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

На 31 Март: През 1877 г. представители на шестте велики сили подписват в Лондон общ протокол, с който на турското правителство се предлага да започне извършването на реформи в балканските си провинции. През 1878 г. е създадена Българска земска войска на наборен принцип. Формирана е учебна рота в Пловдив. Сформира се според статута "Временни правила за Българската земска войска". Начело на войската е поставен руският ген. А. Н. Шелейховски, активно подпомаган от първия военен министър на България руския ген. П. Д. Паренсов. Основа за изграждането на Българска земска войска става Опълчението. Наред с това Временното руско управление въвежда задължителна военна повинност за мъжете от 20 до 30 г. със срок на служба за редовия състав 10 г. От тях 4 години в Действащата армия и 6 години в запас. Още през април 1878 г. е свикан първият набор от около 9000 души, а малко по-късно и вторият – над 20 000. За тяхното въоръжаване руското командване предоставя безвъзмездно необходимото оръжие. Офицерският кадър се формира от руски офицери и от български офицери на руска военна служба. На 8 юли 1878 г. в София е открито военно училище за обучение на командни кадри. Унтерофицери (сержанти) и фелдфебели (старшини) се подготвят в Търновската унтерофицерска царска школа. Обучението на офицерския кадър и на цялата армия се осъществява по руски устави. Българска земска войска съществува до 1879 г. През 1900 г. е спрян от печат вестник "Народна защита" .Обществено-политическият вестник излиза два пъти седмично в София от 26 ноември 1897 г. Изданието е близко до Д. Греков, лидер на Народнолибералната партия (стамболовисти). Редактори са А. С. Василев, Ст. Блажов и др. През 1903 г. в кабинета на д-р Данев влиза като военен министър генерал Михаил Савов. За четири години той преустройва българската армия. През Балканската война е фактически главнокомандващ. Два дена след акта от 16 юли 1913 г. правителството го уволнява от поста помощник-главнокомандващ. През 1920 г. Стамболийски изпраща Савов за пълномощен министър в Париж. Уволнен след преврата на 9 юни 1923 г., той не се завръща в България. Умира през 1928 г. във френското селце Сен-Валие дьо Тией. През 1904 г. в Белград е подписан Българо-сръбски договор. Документът се състои от две части: тайна и явна. Първата има за цел съвместни действия за запазване на териториалната им цялост от чужди посегателства, както и действия за подобряване положението на християнското население в европейските владения на Османската империя. Втората преследва икономически цели. Тя предвижда сключването на митнически съюз между двете държави. Поради взаимното недоверие между управляващите среди на двете държави Българо- сръбски договор на практика не влиза в сила. Само някои негови клаузи се използват при изготвянето на Българо-сръбския договор 1912 г. През 1909 г. между 31 март - 15 април се прави опит за преврат на старотурците в Цариград.Той е разгромен от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V. Младотурците са членовете на турската националистическа организация "Иттихад ве тераки" (Комитет "Единение и напредък").Тя е основана в 1889 г. с цел да се бори срещу султанския абсолютизъм и икономическата изостаналост на Османската империя. Организират и провеждат Младотурската революция 1908 г., след което се отказват от много от своите идеи и на практика продължават политиката на старата султанска Турция. С поражението на Турция в Първата световна война 1914–1918 г. техният авторитет е силно накърнен и те са отстранени от управлението на страната от Кемал Ататюрк. През 1915 г. е обнародван Закон за обединение на фондовете за работнически застраховки - създава се централизиран фонд. През 1916 г. в 24.00 ч на 31 март България преминава от Юлианския към Григорианския календар и вместо 1 април настъпва 14 април. През 1919 г. изпълнителния комитет на македонските братства иска да бъде допусната негова делегация до Парижката конференция. Искането е подновено на 26 май и последвано от петиция с 19 000 подписа на глави на семейства. През 1923 г. е произнесена присъдата на Третия Държавен съд срещу министрите от кабинета на Васил Радославов. Шестима са осъдени на доживотен затвор, а останалите - на 10-15 години затвор. През 1928 г. в Бургас завършва учредителния събор от 13 делегати на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България. Оглавен е от пастор Николай Николов. Едновременно се оформя движението на Независимите петдесятни църкви около пастор Стоян Тинчев. Печатни органи на Съюза на евангелските петдесятни църкви са в. "Петдесятни вести" и сп. "Благовестител". През 1938 г. е публикувана Наредба-закон за държавен надзор върху дружествата и сдруженията. През 1943 г. в периода 31 март - 2 април се извършва посещение на цар Борис ІІІ при Хитлер в Бергхоф. Разговори по хода на войната, англо-турските отношения и еврейския въпрос. През 1946 г. е съставено второ правителство на Кимон Георгиев. В него има 5-ма комунисти (Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов и Добри Терпешев), 4-ма земеделци (Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев и Стефан Тончев), 4-ма звенари (Кимон Георгиев, Георги Кулишев, Дамян Велчев и Христо Лилков), 2-ма социалдемократи (Димитър Нейков и Георги Попов), 1 радикал (Стоян Костурков) и 1 независим (Димо Казасов). Учредени са и постовете подпредседатели на Министерския съвет, заети от Трайчо Костов и Александър Оббов. През 1960 г. влиза в сила първият междудържавен план за културен обмен, подписан между България и Франция. През 1961 г. завършва Първият международен музикален фестивал "Мартенски музикални дни" в Русе, превърнал се в традиция. През 1969 г. е подписана спогодба за икономическо, индустриално и техническо сътрудничество с Холандия. Основно отрасли в Холандия са корабостроене, самолетостроене, черна и цветна металургия, химическа, електротехническа, текстилна, целулозна, хранително-вкусова, керамична, порцелано-фаянсова промишленост. Страната е един от най-големите износители на аудио- и видеоапаратури. Селското стопанство е високопродуктивно. Около 70% от селскостопанската продукция дава животновъдството- едър рогат добитък, свине, птици. Холандия заема едно от първите места в света по парниково производство- зеленчукопроизводство, цветарство. Осночни селскостопански култури, които се отглеждат са картофи, захарно цвекло, овес, пшеница, ечемик. През 1981 г. за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава са създадени 52 юбилейни комитета в различни държави, като до самото честване те стават 57. През 1981 г. в София се открива Народният дворец на културата, от 23 юли 1982 г. - Народен дворец на културата "Людмила Живкова", а от 1990 г. - Национален дворец на културата (НДК). Идеята за създаването на НДК е на Людмила Живкова. Построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра. В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци. На 27 юли 2005 г. получава наградата "Апекс" на борда на директорите на Международната асоциация на конгресните центрове за най-добър световен конгресен център. През 1982 г. е подписан договор за икономическо, търговско и техническо сътрудничество с Алжир за периода до края на 1985. В Алжир е развито производството на вина, южни плодове, памук, маслини, цинк, фосфати и др. През 1994 г. Световната банка отпуска на България 100 000 000 $ заем за преструктуриране на икономиката. През 1998 г. съвещанието в Брюксел взема решение да се постигне сигурност на атомните електроцентрали в Европа, което засяга реакторите по съветски образец, по-специално в България и Литва. През 2000 г. Международния валутен фонд отпуска седмия транш на България в размер на 70 000 000 $. МВФ е създаден през 1945 г. с 39 страни-членки. Седалището е във Вашингтон, съществува и европейско бюро в Париж. Родени: През 1930 г. - Людмил Георгиев- български джазмузикант, кларнетист, алтсаксофонист, вокалист, композитор и публицист. Той израства в музикантска среда (всичките му роднини са музиканти) и по естествен начин става продължител на традицията. Суингът е неговата първа страст - през 1946 г. сформира бигбенд от ученици от различни софийски гимназии, останал в историята на бълг. музика с името "Джаза на младите". През 50-те години на ХХ в. Георгиев преминава през "Естрадния оркестър" на Е. Георгиев и "Оптимистите" на Б. Сакеларов. От 1964 г. до 1969 г. ръководи оркестър "София". През 70-те години на ХХ в. работи предимно в чужбина с Е. Казасян и Л. Иванова. До 1990 г., когато се пенсионира, Георгиев работи в бигбенда на БНР. С това, разбира се, не приключва неговата музикантска кариера - той продължава да свири и пее по джазклубовете в страната. Работи с всички именити български джазмени. Той е сред организаторите, неизменен участник във всички джазсрещи и фестивали. Широките му познания и повествователните му умения помагат за популяризиране на джаза в България - участник и водещ е на много радио- и тв предавания. Георгиев е автор на книгите "Гласове на джаза", "Звезди на джаза" и "Звезди на шоубизнеса". През 1998 г. той организира концерт "100 години Гершуин" в "Зала 1” на НДК. В началото на ХХI в. Георгиев все още е сред активните джазмузиканти, сътрудничи предимно с В. Петров, Р. Тосков, С. Щерев и др. Дискографията му включва "Среднощен час" (1974 г.; с бигбенда на БНР), "Идея" (1978 г.; с Данчо Капитанов, Марио Станчев, Теодоси Стойков и Петър Славов), "Интимен блус" (1983 г.; с А. Дончев), "Реминисценция" (1991 г.; с "Акустична версия"), "Звезди" (1994 г.). През 1948 г. - Иван Яхнаджиев - български художник живописец, наричан “българския Матис”. През 1977 г. той завършва Национална художествена академия “Николай Павлович”, специалност “Живопис” в класа на проф. Д. Узунов. От 1977 до 2000 г. има над 40 самостоятелни изложби в България и повече от 20 самостоятелни изложби в Белгия (1987 г., 1988 г., 1989 г.), Италия (1990 г.), Турция (1992 г.), Гърция (1992 г.), Холандия (1992 г.), Кипър (1994 г.), Берлин (1996 г.) и др. Илюстрира стихосбирката на Ханс Раймунд. “Послепис за рухнали митове” (1994 г.); Георг Тракъл “Духовно здрачаване” (1995 г.), Райнер Кунус “Сън в изгнание” (1996 г.). Починали: През 1931 г. - Иван Петков Стайков - български композитор, аранжор и пианист. Завършва БДК, специалност пиано. Той е член на СБК. Автор е на оркестрови пиеси, филмова музика (“Двойникът”, “Господин за един ден”), мюзикъли, автор е и на музиката към първия български филмов мюзикъл “Бягство по Ропотамо” . В средата на 50-те години заедно с Е. Георгиев е сред първите автори на оригинални аранжименти за български песни. Стайков е един от основните сътрудници на Естрадния оркестър на БНР, автор на аранжименти за бигбенд. Активен участник е в първите издания на “Златният Орфей”. Основна изпълнителка на неговите песни е М. Николова. Има принос за създаване на репертоара от джазови пиеси на Естрадния оркестър на КТР. Възстановява по скици, довършва и оркестрира II симфония на Д. Ненов “Поема на българската земя” (1982 г.). Стайков е удостоен с орден “Кирил и Методий”, I степен. През 1991 г. – инж. Джон (Иван) Ночев - български учен. Той е конструктор на космически апарати. По време на Втората световна война специализира в Германия, следва в Политехниката в Прага и Техническия университет във Виена, където защитава докторат през 1950 г. През 1951 г. Ночев заминава в Канада, а през 1956 г. е в САЩ, където работи в корпорацията "Дженерал Дайнамик" върху проекти за НАСА. Ночев е в екипа на Вернер фон Браун за проекта "Аполо". Изобретява уникалните двигатели на модула "Орел" за прилуняване, след поръчка на НАСА с личната протекция на губернатора на Калифорния Р. Рейгън (1956 г.). Ръководител е на програмата за кацане на Луната, при която на 21 юли 1969 г. Н. Амстронг за пръв път в историята на космическите изследвания стъпва на лунната повърхност. До края на живота си работи върху аерокосмически проекти, а желанието му да се завърне в родината не се осъществява. През 2002 г. - Слав Христов Караславов- български писател белетрист и поет. Завършва гимназия в Първомай. Работи като пътуващ журналист. Редактор е във в-к “Народна младеж”, в-к “Септемврийче”, Радио София. Работи и в изданията “Народна младеж” и “Български писател”. Главен секретар е на СБП за периода 1972-1979 г. Главен редактор е и на ИК “Иван Вазов”. Негови стихосбирки са:“Ехо от кавалите” (1959 г.), “На бял камък” (1961 г.), “Насаме със сина” (1965 г.), “Приемете ме и такъв” (1967 г.), “Поеми” (1973 г.), “Априлски пространства” (1976 г.), “Безводни реки” (1979 г.), “Дуел” (1981 г.), “Снегопад” (1983 г.), “Сватбено пътуване. Интимна лирика” (1985 г.), “Ракета. Стихове за деца” (1987 г.) и др. Белетристичното му творчество е обърнато към историята: “Приятел със смъртта” (1967 г.), “Хроника за Хаджи Димитър” (1968 г.), “Неуспешно следствие” (1980 г.), “В дните на цар Ивайло” (1981 г.), “В дните на цар Ивайло, на хан Ногай, на Георги Тертер и Теодор Светослав” (1984 г.), “Детрониране на величията” (1986 г.), тетралогията “… И се възвисиха Асеневци” (1976 г.), трилогията “Солунските братя” (1978-1979 г.). Автор е също на пътеписи, пиеси, произведения за деца и юноши.

Мисъл на деня – 31 март 2009 г. Мнозина искат да знаят какво е било миналото им, за да си обяснят причината за страданията. Не се ровете в миналото си! Спомнете си пословицата „Да спи зло под камък” и вървете напред! Казано е в Писанието: „Ще залича греховете им и няма повече да ги споменавам.” Следователно не извиквайте в паметта си това, което Бог е хвърлил зад гърба Си. Из Трите книги, УС, 8 декември 1935 г.

Молитвен наряд за начало: В началото бе Словото - песен Добрата молитва Псалом 61 Преди беседата е добре да се прочете Евангелие на Матей 20 Беседа:Заведеевата майка Молитвен наряд за край: Красивата молитва Да се абстрахираме от заливащото ни "промиване на мозъци", от постоянно провокиращите ни "модели на щастие", от безумния стремеж "нагоре", който бързо и лесно се срутва с трясък при първата пукнатина, е често нелесна задача, която много от нас не успяват да разрешат - да "знаем какво искаме" понякога се оказва труднопостижима цел, но не и невъзможна. И тази беседа дойде при мен в момент, в който имам нужда от нея. И все пак - до къде би трябвало се простира необходимото търпение и щедрост спрямо близки хора, за да не натрупаме грешките на "мечешката услуга"!? Заведеевата майка

На днешната дата 27 март е родена: През 1970 - Марая Кери – американска поппевица. През 1990 г. излиза дебютният албум на певицата, носещ нейното име. Четири песни от албума стават ¹ 1 в САЩ: “Vision Of Love”, “Love Takes Time”, “Someday” и “I Don’t Wanna Cry”. Тя става носителка на 2 награди “Грами” (за дебют и най-добра изпълнителка). Песента “One Sweet Day”, записана заедно с “Бойс Ту Мен”, поставя рекорд в историята на класациите, като остава 16 седмици на върха. Нейни албуми са “Mariah Carey” (1990 г. ), “Emotions” (1991 г. ), “Music Box” (1993 г.); “Merry Christmas” (1994 г.), “Daydream” (1995г.), “Butterfly” (1997 г.), “Rainbow” (1999), “Glitter” (2001 г.). През 2002 умира Дъдли Мур - американски комик и музикант. Стипендиант на “Оксфорд Магдален колидж”, където учи орган. Композира музикални произведения и свири в кабаре. През 1958 г. напуска Оксфорд като дипломиран джазпианист. Сътрудничеството му с П. Кук започва от комедийното шоу “Зад хладилника”. Героите Дъд и Пит го утвърждават като класически комедиен актьор. Прави успешна кариера в Холивуд. Печели “Оскар” с ролята си във филма “Артур” (1981) г. . Носител на почетен Кръст на Британската империя (2001).

Днес 27 март през 1927 е роден Мстислав Леополдович Ростропович – руски виолончелист. Завършва Московската консерватория през 1946 г. От 1948 г. е солист на Московската филхармония. Преподава в Московската и Ленинградската (дн. Санктпетербургска) консерватория. Концертира в родината си и в чужбина.

На 27 март през 1973г. актьорът Марлон Брандо се отказва от наградата “Оскар”, присъдена му за ролята на Дон Корлеоне във филма “Кръстникът”, в знак на подкрепа към борещите се за правата си индианци. Още през 1942 е роден Майкъл Йорк - англо-американски актьор. Учи в Оксфордския университет, работи в лондонските театри. Дебютира при Дзефирели в "Укротяването на опърничавата" (1967 г.) и "Ромео и Жулиета" (1968 г.). Снима се в "Произшествието" (1967 г.), "Убийство в Ориент експрес" (1974 г.), "Тримата мускетари" (1974 г.), "Големите надежди" (1975 г.), "Бягството на Логан" (1976 г.), "Островът на д-р Моро" (1977 г.), "Федора" (1978 г.), "Непристойно поведение" (1978 г.), "От името на всички мои близки" (1983 г.) ,"Предпазлива сигурност" (1995 г.). Най-значимата му роля е в "Кабаре" (1972 г.) на Боб Фос.

На днешната дата 27 март през 1880 е публикуван романът на Емил Зола “Нана”. Емил Зола е френски писател. Попада под влиянието на А. дьо Мюсе и В. Юго. Ранното му творчество е под въздействието на романтическата поетика. Създава новелите от цикъла "Приказки за Нинон", 1864 г., романът "Изповедта на Клод", 1865 г. Емил Зола издава литературни и изкуствоведчески книги ("Какво ненавиждам", 1866 г.; "Моят салон", 1866 г.; "Едуар Мане", 1867 г.), в които критикува официалното салонно-академично изкуство, подкрепя първите изяви на импресионистите. През 1868-1870 г. сътрудничи в печатните органи на републиканската опозиция: в-к "Трибюн" ("Tribune"), "Рапел" ("Rappel"). В края на 1868 г. започва работа над серия романи за Втората империя. В серията "Ругон-Макарови. Естествена и социална история на едно семейство от епохата на Втората империя" (1871-1893 г. ) влизат 20 романа. По-известни романи от серията са: "Кариерата на Ругонови" (1871 г.), "Плячка" (1871 г.), "Търбухът на Париж" (1873 г.), "Негово превъзходителство Йожен Ругон" (1876 г.), "Нана" (1881 г.), "Утайка" (1882 г.), "Женско щастие" (1883 г.), "Жерминал" (1885 г.), "Земя" (1887 г.), "Човекът звяр" (1890 г.), "Пари" (1891 г.), "Разгром" (1892 г.), "Доктор Паскал" (1893 г.) и др. Теорията за натурализма Зола обосновава в произведенията си "Експерименталният роман" (1880 г.), "Романисти натуралисти" (1881 г.), "Литературни документи" (1881 г.). Той е автор на драмите "Терез Ракен" (пост. 1873 г.) и комедията "Наследниците на Рабурден" (1874 г.). Още са родени: През 1866 г. - Андон Чайюпи (псевд. на Андон Чаков) (по-късно Зако) – албански възрожденски поет, обществен деец. Поетическият му сборник “Отец Томори” (1902 г.) спомага за утвърждаване на реализма в албанската литература . Стиховете му съдържат призив към въоръжено въстание срещу турските поробители (“Албанец”, “Юли” и др.). Автор е на драмата “Героят на земята” (публ. 1937 г.), на сборник стихове “Старият завет” (публ. 1957 г.); превежда басни от Ж. Лафонтен, стихове от Х. Хайне, инд. поезия (“Цветята на Хинди”, 1922 г.). През 1871 - Хайнрих Ман - германски писател. Първите му разкази са събрани в сборника “Престъпление и други разкази” и “Вълшебно”.Автор е на романите “В страната на дармоедите” (1900 г.), трилогията “Богини, или Трите романа на херцогиня фон Аси”, “Учителят Унрат” (1905 г.), трилогията “Империя” (1911-1925 г.), включваща “Верноподаникът”, “Бедните” и “Главата”. Пише публицистика, събрана в сборника “Омразата”, “Настъпва ден” и “Преглед на една епоха”.

На 27 Март: През 1903 г. по решение на Светия синод започва основаване на свещенически братства по типов устав и на епархиален принцип без централно ръководство и без общ печатен орган. През 1907 г. е приет Закон за организиране на обществената безопасност. Начало на тайната политическа полиция. Tя е създадена като едно от трите отделения към Канцеларията на софийския градоначалник. Има за цел да следи за обществения ред и нравственост, да разкрива престъпления и др. През 1919 г. се трансформира в самостоятелно поделение при Централното управление на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1925 г. се преобразува в отдел Държавна сигурност при Дирекцията на полицията. Задачата и е да следи дейността на емигрантските организации и малцинствата, чуждестранните легации, родния и чуждестранния печат, работническото и комунистическото движение, опозиционните партии и др. През 1941–1944 г. поддържа близки отношения с германската тайна полиция (Гестапо). През 1913 г. по повод на появили се в сръбската преса спекулации Шукри паша издава декларация, че е взет в плен от полковник Генко Мархолев, а не от сръбски офицери. През 1917 г. след продължителна огнева подготовка френските войски атакуват българските позиции при “Червената стена” (Македония), но биват успешно отбити. През 1919 г. изпълнителният комитет на македонските братства настоява Антантата да окупира цяла Македония. През 1923 г. на заседание на ръководството Добруджанската организация в Русе от 27 до 30 март е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7 района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. Той е роден в с. Бабук, Силистренско. Завършва гимназия в Свищов. Участва в Първата световна война 1914–1918 г., по време на Войнишкото въстание 1918 г. е избран за председател на войнишки революционен комитет. След войната става учител в с. Ходжакьой (дн. Нова Попина), Силистренско. Член е на Румънската комунистическа партия, съдейства за възстановяването на Окръжния комитет на Румънската КП в Силистра и става негов секретар. През 1920 г. е изпратен в Одеса, където завършва курс за пропагандисти. След една година се завръща в България и се установява във Варна. Там заедно с Д. Дончев работи за създаването на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО). Участва в подготовката на Септемврийското въстание 1923 г. и ръководи бойна група при щурма на казармите във Варна. След разгрома на въстанието продължава да работи за укрепването на добруджанското революционно движение. През 1924 г. е избран за член на Висшия съвет на ВДРО. През 1925 г. взема активно участие в изграждането на Добруджанската революционна организация (ДРО). Загива в сражение с полицията при с. Дживел (дн. Никола Козлево), Шуменско. През 1923 г. започва издаването на ежедневника "Обнова". Излиза в София до 7 декември 1923 г. Вестникът е орган на извадените от БЗНС министри от кабинета на Ал. Стамболийски: М. Турлаков, Хр. Манолов и К. Томов. Той е заместен от в. "Нова ера", който излиза от 6 август до 27 септември 1924 г. През 1932 г. на стадион "Панатинайкос" в Атина националният отбор по футбол печели първа победа като гост над Гърция с 2:1 пред 15 000 зрители. През 1938 г. се провеждат избори за 24 ОНС. Те са проведени по новия избирателен закон, който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политически партии, спечелени от управляващите. За тях гласуват 27 % срещу 14 % за опозицията и 58 % за неизбрани кандидати. Избрани са 93 проправителствени и 67 опозиционни народни представители. През 1943 г. е приет закон за 5 % вътрешен държавен заем против инфлацията. В него са длъжни да участват всички граждани с имущество над 100 000 лв. През 1945 г. в щаба на Първа българска армия е разработен план за Мурската настъпателна операция и следобед е изпратен в щаба на фронта за утвърждаване. Планът е изработен след като на 26 март в щаба на армията се получава директива от фронта, в която задачата е окончателно уточнена. Планът за Мурската настъпателна операция има условното наименование “Балкан “.Той предвижда Първа българска армия с 417-и изтребителен противотанков полк и един дивизон “Катюши” да извърши пробив в отбраната на противника на фронт 5 км в участъка на Нагкорпад. Във взаимодействие с 57-армия да разгроми нагканижката групировка на противника и до 5-6 ден да овладее района от Нагканижа. Едновременно с това армията трябва да удържа фронта по левия бряг на Дунав и да има готовност за настъпление на 28 март. Главният удар се нанася с 10-а,12-а и 16-а пехотна дивизия, а спомагателния с 8 –а дивизия. През 1949 г. на 26 - 27 март се провежда пленум на ЦК на БКП. На него Вълко Червенков изнася информация за срещата през декември 1948 г. на българска партийна делегация, в която участва Трайчо Костов, със Сталин. Тогава Сталин остро обвинява Тр. Костов, че крие от Съветския съюз цените, по които България търгува със Запада. Това е използвано от Васил Коларов и В. Червенков, за да започнат атака срещу Тр. Костов.Пленумът решава да извади Трайчо Костов от състава на Политбюро и да го освободи от постовете подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. През 1953 г. са намалени държавните цени на дребно на стоките за народно потребление. През 1971 г. е създаден Институт за култура към Комитета за изкуство и култура и БАН. През 1973 в Музея на модерното изкуство в Париж се открива изложба на Владимир Димитров - Майстора. Той е виден български живописец и график. Завършва Рисувалното училище в София. Посещава почти всички европейски галерии и Ню Йорк. Работи 4 години за американския сенатор д-р Чарлс Крейн. Рисува около 300 работи по негова поръчка, повечето от които са в Америка. Член е на Световния съвет за мир. Създава десетки автопортрети, цикъл "Сватба", "Белят платно", "Циганка", "Кози", автопортрет, "Жътва", пейзажи от Рим, Цариград, мн. рисунки. През 1976 г. влиза в експлоатация вторият реактор на АЕЦ "Козлодуй". Строителството на АЕЦ “Козлодуй” стартира на 6 април 1970 г. То е резултат на спогодба, подписана през 1966 г. между България и СССР за сътрудничество в изграждането на атомна електроцентрала. Първите два блока са въведени в експлоатация през юли 1974 г. и ноември 1975 г. Блокове 3 и 4 започват работа съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Последните два блока са включени в енергийната система на страната през септември 1988 г. и декември 1993 г. През юни 1993 г. правителството на Любен Беров подписва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и фонда за ядрена безопасност, което предвижда България да получи безвъзмездна помощ от 24 млн. екю срещу задължението да спре блокове I и II на АЕЦ "Козлодуй" до началото на 1998 г., а блокове III и IV - до края на 1998 година. На 14 ноември 1999 г. е подписан меморандум "Костов - Ферхойген", според който България се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година. На 19 декември 2002 г. Министерски съвет взема решение за спиране на 1 и 2 блок на АЕЦ, които са изведени от експлоатация до 31 декември 2002 г. През 1979 в София се открива заседание на Многостранната комисия на социалистическите страни по проблемите на теорията на културата, литературата и изкуствознанието. През 1981 г. в София се провеждат симпозиум "Априлската политика на БКП и българският театър и драматургия" и теоретична конференция "Априлската линия и българският художник". През 1988 г. се провежда заседание на Политбюро на ЦК на БКП. То е посветено на създаването и дейността на Обществения комитет за екологична защита на гр. Русе. През 1990 г. комисията по външна политика на Народното събрание препоръчва да се възстановят дипломатическите отношения с Израел. Отношенията между двете страни са прекъснати през юни 1967 г. в резултат на израелското окупиране на арабски територии. През 1967 г. Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания (Шестдневната война). Окупира над 68 000 km2 територии (Синайския полуостров, западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и югозападните части от Сирия - Голанските възвишения). Дипломатическите отношения са възстановени на 3 май 1990 г. През 1993 г. е проведена общопартийна конференция на БСП на 27 и 28 март, която приема алтернативна програма за развитие на страната "Перспектива за България за излизане от кризата и за преход към демократична, правова и социална държава". Родени: През 1859 г. - Теодор Иванов Теодоров – български общественик, публицист, политик, държавник. Учи в габровската Априловска гимназия и в гр. Николаев, Русия. Следва право в Одеса и Париж. Работи като окръжен прокурор в София и член на Апелативния съд, адвокат (от 1899 г. ). Един от водачите на Народната партия и на Обединената народнопрогресивна партия. В периода 1896- 1897 г. е министър на правосъдието.Два пъти заема поста министър на финансите (1897-1899 г., 1911-1913 г.). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (1918 г.-1919 г.). Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция. През 1923 г. влиза в Демократическия сговор. Народен представител в VIII, IХ, ХI-ХIV, ХVI-ХХI НС. В периода 1894 – 1896 г. е председател на VIII НС. През 1877 г. - Теодор Стоянов Моров - български естественик, професор. Завършва естествени науки в Мюнхен, специализира в Мюнхен, Гренобъл, Монпелие-Сет и Триест. В Мюнхен и Виена е асистент . Професор е в СУ” Св. Климент Охридски” по сравнителна анатомия, ембриология и хистология. Трудовете му са предимно в областта на цитологията, еволютивния цикъл на протозоата и систематиката на безгръбначните животни. Усилено се занимава и със стопанското значение на рибите в България. Автор е на много трудове на немски език “Видовете Aggregata, които се срещат в главоногите, като основа за едно критично изследване върху физиологията на клетъчното ядро” (1908 г.), “Цито-хистогенетични изследвания” (1912 г.), “Принос към изучаването на Sarcosporidia” (1915 г. ) и др. негови трудове на български език са “Принос към изучаване разпределението на фауната в Черно море” (1929 г.), “Сравнителна анатомия на гръбначните животни” (1931 г.), “Сладководните риби в България” (1931 г.), “Сравнителна ембриология” (1934 г.) и др. През 1928 г. - Мито Цеков Исусов – български историк, академик (1995 г. ), професор (1973 г. ). Работи по проблеми на новата и най-новата история на България . Основни съчинения "Революционното профсъюзно движение в България. 1903-1912” (1962 г.), "Работническата класа в България. 1944-1947” (1971 г.), "Политическите партии в България. 1944-1948” (1978 г.) и др. През 1932 г. - Слав Георгиев Караславов – български писател. Следва руска филология в СУ” Св. Климент Охридски”. През 1951 г. завършва Военно училище . Служи във ВВС. През 1964 г. завършва кинодраматургия в Москва . Работи като редактор в различни столични издания. Автор е на книги за деца и възрастни “Шестима за един” (1957 г.), “Троянски кон” (1958 г.), “В събота следобед” (1960 г.), “Пътешествие с Десислава” (1971 г.), “Повест без име” (1972 г.), “Антарктида бяла и синя” и др. Починали: През 1878 г. - Добри Попов Войников - възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е в град Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е принуден да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор на брошури, писани на френски език, с които изобличавал беззаконията на османските власти в българските земи и осветлявал пред европейското обществено мнение целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те г. се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище в Търново (дн. Велико Търново). Там се заразява от тифус и умира . Автор е на творби: "Криворазбраната цивилизация" (1871), "Райна княгиня" (1866), "Покръщение на Преславский двор" (1868) и др. През 1886 г. - Добри Петров Чинтулов – български възрожденец поет, книжовник и педагог. Учи в Одеското околийско класно училище (1840-1843 г.) и в Херсонската духовна семинария (1843-1849 г. ). През 1850 г. , след неколкомесечен престой в Браила се завръща в Сливен, където учителства до 1857 г.. Преподава български език , история, география, физика, математика и геометрия, въвежда изучаването на руски език в Сливен. Участва като общоградски представител в църковния събор в Цариград през 1871 г. за учредяване на независима Българска екзархия. Поетическото му творчество се състои от около 20 стихотворения Приживе публикува само стихотворението “Стара майка се прощава със сина си”, “Изпроводяк на едного българина из Одеса” и “Китка от Балкана” (“Цариградски вестник”, 1849 г., бр. 59, 62). Повечето от творбите му са изпълняват като песни и се разпространяват тайно като преписи. Чинтулов е първият български революционен поет-лирик. За въздействието на неговата поезия свидетелстват много възрожденски дейци, както и романът на Ив. Вазов “Под игото” (главата “Представлението”). През 1893 г. - На 81-годишна възраст умира една от най-прославените българки – Баба Тонка, Тонка Тихова Обретенова. Деятелка на националнореволюционното движение, куриерка на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Родена е в Русе. Домът й е снабден със специално скривалище, в което са се укривали революционни дейци, преследвани от османските власти. Там се провеждат тайни заседания. Баба Тонка изпълнява ролята на куриер, пренася оръжие, кореспонденция между Румъния и България. Същевременно полага грижи за затворените в русенския затвор революционери и патриоти. През 1864 г. тя застава начело на бунта на русенските жени, които се обявяват против гръцкия владика Синесий, който отказва да води богослужението в черквата на български език. През 1923 г. - д-р Стефан Костов Сарафов – български лекар и общественик. Завършва гимназия в София и медицина в Париж. Практикува при френския проф. Потен. В България се връща през 1899 г. По време на Балканската война (1912-1913 г. ) е мобилизиран като началник на полева болница, а през I световна война (1915-1918 г.) е началник на Х военна болница в София. През 1973 г. - Боян Георгиев Икономов - български композитор и диригент. Ученик е на Т. Торчанов и Н. Атанасов. През 1926 г. завършва Свободния университет в София, а през 1934 г. и "Скола канториум" в Париж . Следва майсторски курсове по диригентство при Ф. Вайнгартнер в Швейцария. В чужбина пише първите си творби: рапсодията "Хайдук", духово трио и др. В периода 1948-1956 г. работи в Българската кинематография през , композира операта "Индже войвода" (1960 г.) и музиката към игралните филми "Снаха" (1954 г.), "Тайната вечеря на Седмаците" (1957 г. ), "Ивайло" (1964 г.), "Последният войвода" (1968 г.), както и за няколко научнопопулярни и документални филма. Други негови произведения са "Земя без синори", "Поема на труда", петият и шестият струнни квартети и др. Автор е на музикално-сценични произведения: балетите "Седемте смъртни гряха", "Трагедията на Отело", "Светлината залива всичко"; детската оперета "Малките хитреци"; на вокално-инструментални творби: ораторията "Легенда за Шипка", кантатата "Септември" и др.

Мисъл на деня – 27 март 2009 г. Онази велика Любов, за която ние пъшкаме и мечтаем в света, седи в това, че при тази Любов има винаги трима души, които едновременно обичат човека: единият е на физическото поле, другият е в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Най-красивата Любов е тази именно, когато един те обича на физическия свят, вторият – в духовния свят, а третият – в идеалния свят. Това ние изказваме още и с думите: „Велико е, когато Бог те обича, когато ангелите те обичат и когато хората те обичат.” Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

На днешния ден 22 март през 1832 е починал Йохан Волфганг фон Гьоте - германски поет. Първите произведения, които пише му спечелват приятелството на ваймарския херцог Карл Август. Кралят го назначава за свой съветник, а по-късно - за свой министър. Гьоте е дългогодишен приятел на Шилер. Автор е на: "Фауст" (1770-1808 г.), "Страданията на младия Вертер" (1774 г.), "Херман и Доротея", "Вилхелм Майстер", "Ифигения в Таврида", "Егмонт", "Тасо", "Гьоц фон Берлихинген" и др. Той е и учен естественик - "Теория за цветовете", "Метаморфозата на растенията", "Оптика" и др. Мисли от Гьоте

На днешната дата 22 март през 1687 е починал Жан Батист Люли – френски композитор от италиански произход. Той е основоположник на френската националната оперна школа. Живее в Париж от 14-годишна възраст. Там се занимава с музика под ръководството на френски органисти, свири на цигулка в придворния оркестър, съчинява арии. От 1653 г. Люли е придворен композитор. Автор е на много балети. Сътрудничи с Ж. Б. Молиер, като пише музика към негови комедии-балети. От 1672 г. Люли оглавява оперния театър в Париж ("Кралска музикална академия"), получава монополното право върху оперните постановки във Франция. Създава т. нар. "лирична трагедия" (свързана с класицизма в изкуството) - монументален музикален спектакъл върху антични митологични теми: "Алцест, или Тържеството на Алкид" (1674 г.), "Тезей" (1675 г.), "Атис" (1676 г.), "Армида" (1686 г.) и др.

На днешната дата 22 март през 1921 е роден Нино Манфреди - италиански актьор и режисьор. Той завършва юридическия факултет и Академията за драматични изкуства. Работи в “Пиколо ди Милано”. Изявява се в комедийни скечове в радиото, телевизията и естрадата. В киното е от 1949 г. - “Манастирът “Санта Клара”, “Върни се в Неапол”. През 50-те години Манфреди се утвърждава като един от най-големите комедийни актьори на Италия. Майстор е на трагикомичните интерпретации. Сред най-успешните му роли са участията му в “Палачът” (1963 г.), “Операция “Свети януари” (1966 г.), “Познавах я добре” (1967 г.), “Глава на семейството” (1967 г.), “Приключенията на Пинокио” (1971 г.), “Рим на аристократите” (1971 г.), “Ще го наречем Андрея” (1972 г.), “Розалино войник” (1972 г.), “Джеролимоно” (1973 г.), “Хляб и шоколад” (1974 г.), “Обичахме се толкова много” (1975 г.), “Груби, мръсни и зли” (1976 г.), “В името на краля - папа” (1978 г.), “Пачка банкноти” (1979 г.), “Играчката” (1979 г.), “Кафе еспресо” (1980 г.), “Кабаретната певица” (1986 г.), “Пилат Понтийски” (1988 г.), “Алберто експрес” (1990 г.), “Мима” (1991 г.), “Летящият холандец” (1994 г.), “Лунна сянка” (1995 г.), “Благодаря за всичко” (1998 г.), “Милано-Рим” (2001 г.). Още

Днес 22 март през 1905 е роден Пол Гримо - първият голям френски режисьор-аниматор. След Емил Рено той е един от тези, които освобождават националното кино от подражателстото на У. Дисни. Негови филми са "Търговецът на ноти" (1942 г.), "Малкият войник" (1947 г.), "Овчарката и коминочистачът" (1953 г.).

Днес е 10-ят ден от житния режим, който проведох тази година.Чувствам се отлично, а на котлона ми къкри почти готова ангелската супичка. Радвам се,че приключвам точно в навечерието на Пролетното равноденствие, макар и да не спазих изискването да се прави през м.февруари. Поздравявам всички с настъпването на Пролетта и ви желая нови сили и нови мигове на радост и щастие!

Днес, 21 март през 1951г. е родена българската актриса Искра Радева. През 1973 г. тя завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и от същата година е в трупата на Младежки театър. В театъра Искра Радева участва в редица постановки. През 90-те години Искра Радева участва в шоу-програми, в естрадни изпълнения с Маргарита Хранова и други известни поп изпълнители, както и на камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли. През 1997 г. актрисата напуска „Младежкия театър”, а през 1999 г. създава свой театър "Искри и сезони", като продуцент и режисьор. През 2000 г. Искра Радева поставя шоуспектакъла Сбогом, 20-ти век, а нейната продуцентска къща ИРД организира едни от най-шумните шоу-спектакли у нас.

На 21 март Днес е: Световен ден на поезията Отбелязва се по решение на 30-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври - 17 ноември 1999/ в Париж, Франция, прието на 3 ноември 1999 г. "За всеки жив читател и всеки жив поет." Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, "да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия". Световен ден на планетата Земя Празникът е провъзгласен през март 1971 г. от генералния секретар на ООН У Тан (1909-1974). Отбелязва се в 0 часа и 03 минути в момента на пролетното равноденствие с традиционна церемония - трикратен звън на "Камбаната на мира" пред сградата на ООН в Ню Йорк, САЩ. Известна като Японската камбана на мира, тя е подарена на ООН от Страната на изгряващото слънце през 1954-а, като е направена от монети, събирани от разни хора в над 60 страни по света. Освен в първия ден на пролетта, камбана звъни и на 21 септември, когато се откриват заседанията на Общото събрание на световната организация. Световен ден на водата По данни на Световната здравна организация днес повече от 1 млрд. души на Земята пият негодна за потребление вода, а 3,4 милиона, главно деца, умират всяка година от заболявания, свързани с качеството на водата. 1922 г. — Приет е Закон за общ български правопис. 1946 г. — Първото правителство на Отечествения фронт подава оставка. 1960 г. създаден е Детския хор при БНР 1964 г. — Димитър Димов става председател на Съюза на българските писатели. 1986 г. — Георги Атанасов става министър-председател на България на мястото на Гриша Филипов. 2001 г. — Военният министър Бойко Ноев подписва споразумение с генералния секретар на НАТО лорд Джордж Робъртсън за преминаване на войски през българска територия и за създаване на военни бази. Родени: 1872 г.— Димитър Думбалаков, български военен и революционер 1951г. — Искра Радева, българска актриса. През 1973 г. тя завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) и от същата година е в трупата на Младежки театър. В театъра Искра Радева участва в редица постановки. През 90-те години Искра Радева участва в шоу-програми, в естрадни изпълнения с Маргарита Хранова и други известни поп изпълнители, както и на камерната сцена, изявява се като автор на текстове на песни и спектакли. През 1997 г. актрисата напуска „Младежкия театър”, а през 1999 г. създава свой театър "Искри и сезони", като продуцент и режисьор. През 2000 г. Искра Радева поставя шоуспектакъла Сбогом, 20-ти век, а нейната продуцентска къща ИРД организира едни от най-шумните шоу-спектакли у нас. Искра Радева и Маргарита Хранова изпълняват песента "Любов раздвоена" на концерта Коледни звезди 2007 година Починали: 1871 г. - в имението му близо до Крайова е убит големият български народен будител и книжовник д-р Петър Берон (Петър Хаджиберович - 1800-1871) Роденият в Котел автор на първият български учебник, или т.нар. "Рибен буквар" ("Буквар с различни поучения, събрани от Петра х. Беровича за българските училища"), издаден през 1824-а в Брашов (Румъния) със средства на сливенския търговец Антон Иванович. Учи в родния си град в килийното училище при поп Ст. Владиславов (по-късно Софроний Врачански) и в гръцкото училище в Букурещ. Учителства в Брашов (1821-1825), от 1825 до 1831 г. следва медицина в Мюнхен (Германия), а от 1832 до 1841 г. е лекар в Крайова. От 1843-а до края на живота си се занимава предимно с научна дейност. Неговият "Рибен буквар", който има характер на малка енциклопедия и е написан на говорим български език, поставя началото на нов етап в българското просветно дело. В предговора към него Берон предлага въвеждането на взаимоучителния метод (Бел-Ланкастърската система) и осъществяването на радикални реформи в учебното дело по българските земи, а бувара става един от най-популярните учебници и до Освобождението е преиздаван 7 пъти. Подпомага образователното дело в родината си, като дава средства за откриване на светски училища в различните краища на страната. През 1964-а балсамираното му сърце е пренесено в Котел. 1896 — Ангел Бамбалов, революционер. Син е на дребните земеделци от с. Кавакдере, Лулчо и Стояна Бамбалови. През пролетта на 1876 г. Георги Бенковски посещава селото и основава революционен комитет, начело с Брайко Лулчев Бамбалов, сред чиито помощници бил и Ангел. Комитетът започнал да се готви за предстоящото въстание и изпратил като свои представители на Оборищенското събрание Брайко Механджийски и Ангел Лулчев. При избухването на бунта двамата отишли в Панагюрище, където трябвало да служат на разположение на военното ръководство. След потушаването на въстанието Ангел Бамбалов се прибрал в родното си село, но скоро след това бил открит, заловен и откаран в пловдивския затвор „Ташкапия”. За него се застъпил предателят Ненко Терзийски от с. Балдево като казал, че погрешно го е посочил между лицата, взели участие на събранието в Оборище. В резултат Ангел бил освободен и доживял до 1896 г. 1902 — Михаил Апостолов, български революционер. Подофицер от българската армия и деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. 1907 — Мише Развигоров, български революционер. Деец на българското национално-освободителното движение в Македония и Одринско.

Мисъл на деня – 21 март 2009 г. Мнозина се интересуват от големината на Вселената. Ако питат мене, ще им кажа, че първоначално тя е могла да се събере в един лешник. Това се вижда невероятно. Един учен казва, че първоначално Вселената е била голяма като сапунено мехурче. После тя се е увеличавала и в продължение на милиони хилядолетия дошла до положението, в което ние я виждаме. Обаче тя не е спряла да расте и да се развива. Докъде може да стигне в своите размери, не знаем. Като казвам, че Вселената някога се е събирала в черупката на лешника, и днес може да се събере в лешникова черупка, но важно е какъв е бил този лешник. Това е неразбран въпрос за човешкия ум, но не по-малко неразбран е въпросът как е могъл Христос да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Да, и аз съм с две ръце за това! Но най-ужасното е, че държавата дори участва в ограбването на тези деца! Наскоро научих за, да кажем организация за социално подпомагане в Пловдив (не съм сигурна, че това е името, което носи съответната институция), която е започнала съществуването си, благодарение на чуждестранна фондация-спонсор. С течение на времето съответната организация минава под опеката на Общината и резултатите от нейната работа са все по-мижави в сравнение със същите организации в другите градове, където продължават дейността си самостоятелно, под ръководството на фондацията-спонсор. (Съжалявам,че не мога да си служа с конкретни имена, но ако някой се интересува, бих могла да ги науча и съобщя.) Това, което ме потресе, беше, че средствата, превеждани за подпомагане на деца, самотни майки, възрастни хора почти не достигат до тях, а в същото време има хора, които са заведени на няколко длъжности и без въобще да имат представа от работата с тях, получават по няколко заплати на месец. В същото време малкото от хората, действително работещи там, имат дежурства от по 12 часа срещу мизерно възнаграждение. В този случай и аз се замислих - а защо дарителската фондация не изисква някакъв отчет къде отиват в крайна сметка преведените от нея средства!?