Надеждна

Изкуших се да цитирам мисълта на Портала от днес в тази тема. Не че е казано, че човекът на ръководен пост е "велик човек" и все пак човекът с духовни интереси се стреми към върховете на духа, които Христос е постигнал - може би и затова асоциирах мисълта с тази тема...:

Днес 15.04., рожден ден има Алла Пугачова - руска поппевица, композиторка и киноактриса,1949г. През 1969 г. завършва хорово дирижиране в музикалното училище "Иполитов-Иванов" в Москва, през 1981 г. завършва естрадна режисура в ГИТИС . В периода 1971 до 1972 г. е солистка на "Олег Лундстрен бигбенд" и "Веселите момчета" (от 1973 г.), същевременно работи като корепетитор в Естрадното цирково училище в Москва. През 1974 г. печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант получава на фестивала "Златният Орфей "през 1975 г., когато получава голяма награда с песента "Арлекино" на Е. Димитров. Репертоарът й е разнообразен - блусове, шансони, цигански романси и драматични балади, танцови шлагери и лирични поеми. В края на 70-те и началото на 80-те години се превръща в най-голямата звезда на руската естрада, а известността й надхвърля границите на родината: Голяма награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, рецитал в зала "Олимпия" в Париж (1982 г.), представяне на фестивала "Сан Ремо", откриване на културния център във Виена, награда на Световния съвет за мир, благотворителни концерти във Финландия и др. Участва във филмите "Жената, която пее" (1970 г.), "Дойдох и говоря" (1986 г.). Телевизията излъчва биографичните филми "Театърът на Алла Пугачова" (1978 г.), "У Алла" (1979 г.), "Монолози на певицата" (1981 г.). Омъжена за естрадния изпълнител Ф. Киркоров, с когото продължава творческата си кариера. Нейни албуми са "Арлекино и другите", "Златният Орфей 76 - Алла Пугачова, Веселите момчета" (1977 г.), "Ще бъде ли…", "Огледало на душата" (1978 г.), "Издигни се над суетата" (1980 г.), "Как тревожен е този свят" (1982 г.), "Alla Pugachova in Stockholm" (1986 г., на англ. ез.). "Щастието в личния живот" (1987 г.), "Дойдох и говоря" (1987 г., авторски).

Днес, 15.04. рожден ден има италианската актриса Клаудия Кардинале - 1939г. Участва във филмите - “Златните вериги” (1957 г.), “Обичайните неизвестни” (1958 г.), “Роко и неговите братя” (1960 г.), “Осем и половина” (1963 г.), “Момичето на Бубе” (1965 г.), “Блуждаещите звезди на Голямата мечка” (1965 г.), “Професионалисти” (1966 г.), “Денят на кукумявката” (1967 г.), “Имало едно време на Запад” (1969 г.), “Червената палатка” (1969 г.), “ “Железният префект” (1977 г.), “Корлеоне” (1978 г.), “Оръжието” (1979 г.), “Кожата” (1981 г.), “Фицкаралдо” (1982 г.), “Подаръкът” (1982 г.), “Принцеса Дейзи” (тв, 1984 г.), “Историята” (1985 г.), “През следващата година” (1985 г.), “Синият електрически цвят” (1988 г.), “Негодникът” (1990 г.), “Жените мислят само за едно” (1994 г.), “В краката на жените” (1997 г.), “Богати, красиви и зли” (1998 г.), “И сега, дами и господа!” (2000 г.), “И сега, дами и господа!” (2002 г.). Миналата година тя отбеляза своята 70-годишнина и ето какво споделя: Освен като актриса, в момента Клаудия Кардинале се изявява и като посланичка за жените и околната среда на ЮНЕСКО в Африка. На какво се дължи неувяхващата и жизненост и красота можете да прочетете тук. Лично аз мисля - до голяма степен на свободолюбивия и смел нрав да следва гласа на сърцето си.

Днес, 15.04. са родени: През 1923 Константин Георгиев Станкович - български пианист, музиколог и педагог. Възпитаник на акад. А. Стоянов и на проф. П. Владигеров. Работи в различни европейски столици с много големи музиканти (Н. Буланже, Е. Фишер, Л. Леви, М. Чампи). Негови ученици са известни български инструменталисти, композитори и диригенти - Д. Вълчев, проф. Ал. Ганев, проф. д-р Д. Христов, М. Ангелов, Ст. Ангелов, П. Крумов, Емил Наумов, Л. Ангелов. С таланта му на педагог са свързани до голяма степен и успехите на Н. Гяуров, А. Томова-Синтова, А. Дяков, Ал. Милчева и др. През 1949 г. получава награда от Международния конкурс във Виена . През 1928 Емил Стефанов Камиларов – български цигулар и артист. Завършва Българската музикална академия в София през 1949 г. Учи в Ленинградската консерватория специалност цигулка при Ю. Ейдлин и защитава дисертация. Преподавател в консерваторията в Ленинград и преподавател в Българската музикална академия по цигулка. Концертира заедно със съпругата си Д. Шнайдерман. Печели голямата награда “Паганини” в Генуа през 1961 г.

През 1920 г. на днешната дата, 15.04. е родена Магда Николова Пушкарова - българска изпълнителка на народни песни. Репертоарът й включва предимно странджански песни ("Тудоро, Тудоро", "Що ме не ожениш, мале", "Капитан Петко войвода", "Рада, бяла Радо" и др.). На 10 ноември 1944 г. дебютира като солистка в Българското радио. През 1951 г. е включена в Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Ф. Кутев. От 1952 г. гастролира с групите "Наша песен" и "Българска песен", изнася рецитали с акордеониста Ст. Демирев и артиста имитатор Хр. Минчев. Има издадени 7 дългосвирещи плочи в "Балкантон", а във фонотеката на БНР са включени 80 нейни песни, повечето в Златния фонд. През 1994 г. в М. Търново в нейна чест е организиран Конкурс за млади изпълнители на странджански народни песни. Източник ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На днешният ден, 15.04., са родени: През 1895 Корадо Алваро – италиански писател. Първият му сборник със стихове е посветен на Първата световна война (1917 г.). Повестта "Хората от Аспромонте" (1930 г.) е реалистично изображение на селския живот в Италия от годините на фашисткия режим. Автор е на романът "Кратка младост" (1946 г.). Дневникът на писателя за периода 1927-1947 г. - "Почти цял живот", е публикуван през 1954 г. През 1932 Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж” , в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс” , през 1985 г. сп. “Факел” . През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков” във в-к “Пулс”. Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт” (по-късно “Литературен форум”). Автор е на “Разчупване на хляба” (1965 г., стихове), “Ще ви намеря” (1967 г., стихове), “Живите знаци на България” (1968 г., есета), “Лица от вестник” (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983 г.), “София между две столетия” (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987 г.), “Машината на страха” (1991 г.). Починали са: През 1942 Роберт Музил - австрийски писател. Учи във военно училище, но напуска преди производството в офицерско звание и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. във Висшето техническо училище в Щутгард. Изучава философия, логика и експериментална психология (1903-1908 г.). През 1906 г. конструира т. нар. Музилов цветови (вариационен) жироскоп. От 1903 до 1910 г. слуша в Берлин лекциите на Дилтай и Зимел. Първата му книга е “Лутанията на възпитаника Тьорлес” (1906 г.). От 1914 г. до 1918 г. е офицер на италианския фронт, а след войната е чиновник във Виена. Работи като свободен писател, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. През 1933 г. се завръща във Виена, а 5 години по-късно емигрира в Швейцария. Най-важното му произведение е романът-фрагмент “Човекът без качества” (т. 1-3, 1930-1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгарската империя през призмата на философския анализ, гротеската и иронията. Заедно с Дж. Джойс, Пруст и Брох принадлежи към основоположниците на модерния роман в съвременната литература. През 1980 - Жан-Пол Сартър – френски писател, публицист, философ, създател на атеистичния екзистенциализъм и на театъра на ситуациите. Учи в парижкия лицей “Ла Рошел”, следва в “Екол Нормал Супериор”, защитава аспирантура в Сорбоната. Преподава философия в Хавър и започва да публикува. Идеологическите му настроения са опит за съвместяване на либералната демокрация с левия радикализъм. Участва във Френската съпротива (1941-1944 г.). През 1956 г. скъсва окончателно с Комунистическата партия. Застава на страната на бунтуващите се младежи през 1968 г. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература , тъй като е пацифист и не приема откритието на А. Нобел. Автор е на философски трудове “Въображението”, “Ескизи към теория на емоциите”, “Въображаемото”, “Битие и нищо”. Негови романи и разкази са “Погнусата”, “Стената”, “Пътищата на свободата” и др..Пише есета “Екзистенциализъм и хуманизъм”, “Ситуации”, “Разговори за политиката”. Автор е на литературните биографии “Идолът на семейството”, “Бодлер”, “Сен Жьоне, комедиант и мъченик” и пиесите “Мухи”, “При закрити врати”, “Почтената проститутка”, “Мъртъвци без гроб”, “Мръсни ръце”, “Дяволът и дядо Господ”, “Затворниците от Алтона”, “Некрасов”.

На днешната дата 15.04. са родени много от най-известните творци на човечеството. Един от тях е Леонардо да Винчи - 1452 - велик италиански художник от Флорентинската школа, скулптор, архитект, учен и естествоизпитател. Създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. В периода 1467-1472 г. е обучаван от Андреа дел Верокио . Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси. В ранните си художествени творби ("Главата на ангела" в "Кръщението" на Верокио, след 1470 г.) Леонардо да Винчи разработва новаторски методи. По време на службата си при Лудовико Моро, управител на Милано от 1481-1482 г., да Винчи се проявява като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 години той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г. В трапезарията на манастира "Санта Мария дела Грация" създава стенописа "Тайната вечеря" (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето; реставриран е през ХХ в. В Милано около Леонардо се събира група от негови ученици. Последните години от живота си прекарва в непрекъснато преселване от един град в друг. Сред късните му произведения са: проектът на паметника на маршал Тривулцио (1508-1512 г.), "Иоан Кръстител" (ок. 1513-1517 г.), серията рисунки, изобразяващи вселенската катастрофа, в които разсъжденията за нищожеството на човека пред могъществото на стихиите се съчетават с рационалистичните представи за цикличността на природните процеси. Освен него на днешния ден са родени още: През 1812 Теодор Русо - френски живописец и график, водещ представител на Барбизонската школа. В периода 1827-28 г. учи при Ж. Ремон. На следващата година е ученик на Г. Г. Летиер . Работи в Париж и Барбизон, където се преселва окончателно през 1849 г. За произведенията му (предимно пейзажи) са присъщи хармоничност и уравновесеност на композиционните решения. Негови произведения са “Пазар в Нормандия", ок. 1832 г.; "Блато в Ландах", 1852 г.; "Дъбове", 1852 г.; "Изглед от Барбизон", 1853 г., и др.). Работи в областта на рисунката и офорта. Ето някои от картините му: През 1925 Джон Сингър Сарджънт – американски художник. В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж , от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на виртуозни светски портрети (“Мадам Х”, 1884 г.), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери”, 1885-1886 г.), стенописи (1894-1895 г., и др.).

На 15 Април: През 1716 г. според преписка в гръцко евангелие от 1670 г. на този ден е осветен параклисът на църквата “Св. Никола” в Арбанаси. “Тогива бил владика [Търновски] кир Йосиф, а свещеник поп Георги Попниколов.” Основаването на манастира “Св. Никола” е свързано със строителството на Асеневци. Той е опожаряван и ограбван многократно. Първото му възстановяване става през 1680 г. - църквата и някои жилищни сгради са изградени на ново със средствата на ктитора боляр Атанасий. Манастирът е опожарен през 1798 г., а след две години възстановен от местното население. Църквата се използвала като енорийски храм. През 1833 г. по инициатива на отец Зотик Преображенски, със средства събрани от населението на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Арбанаси и околните селища, се извършва ново обновление. Църквата “Св. Никола” е еднокорабна, едноапсидна, засводена с висок купол, с параклис „Св. Илия” от север. През 1861 г. пловдивският управител Мухлис ефенди вика пловдивския владика Паисий и в присъствието на двама български първенци обявява, че по заповед на Високата порта трябва да го изпрати на заточение. През 1872 г. Антим І получава своя екзархийски берат на официално организирана във Високата порта церемония. През 1902 г. завършва конгресът на Одрински революционен окръг в Пловдив. През 1903 г. на 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите“ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев. След 9 септември 1944 г. е предаден на югославските власти и умира в югославски затвор. През 1909 г. завършва опитът за преврат на старотурците в Цариград. Той е разгромен от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V През 1914 г. Софийската търговско-индустриална камара учредява Софийската фондова борса. Правилникът й влиза в сила от 1 юни 1915 г. През 1919 г. с царски указ е разпуснато Седемнадесетото ОНС. През 1920 г. е открито 19-тото ОНС. Председател е Александър Ботев (БЗНС), а от 4 ноември 1921 г. - Недялко Атанасов (БЗНС). До 3 май 1920 г. са касирани 13 опозиционни депутати (9 комунисти, 3-ма демократи и 1 прогресивнолиберал). Техните места остават незаети до края на мандата. БЗНС получава парламентарно мнозинство. През 1922 г. е създаден блок за съвместна борба и управление на Демократическата партия и Обединената народнопрогресивна партия. През 1943 г. в град Брод в Македония е спусната английска военна мисия от 8 души начело с кап. Джордж Морган. Тя е заловена от български военни части и е предадена на немците. На 18 април в планината Холмогорие в Тимошко е спусната английска диверсионна група начело с майор Ерик Грийнуд. На 21 май към нея се присъединява и втора група, водена от кап. Джаспър Рутъм, разгромена от немците на 11 декември същата година. На 19 април край Прищина е спусната британска диверсионна група начело с кап. Джон Семър, наскоро разбита от българските военни части. През 1945 г. се провежда редовното Общо годишно събрание на БАН. На него е избрано ново ръководство. Неин председател остава акад. Димитър Михалчев, а за научен секретар е определен Спиридон Казанджиев. През 1947 г. в София е създадена Българска народна филхармония .От 1949 г. е Софийска държавна филхармония. През 1948 г. ВНС приема Закон за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост. През 1957 г. в София е открит Централният универсален магазин (ЦУМ). През 1962 г. завършва проведения в София Първи международен турнир по свободна борба "Дан Колов". Той става традиционен. През 1966 г. се провежда пленум на ЦК на БКП за работата на Двадесет и трети конгрес на КПСС, на който от 26 март до 9 април е присъствал и Тодор Живков. През 1996 г. в София започва годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката отпуска на България заем от 45 млн екю. През 1996 г. Ахмед Доган е на официално посещение в Турция, където преговаря за турски инвестиции в България. През 1997 г. в навечерието на извънредните парламентарни избори бившият български цар Симеон II се завръща в страната и участва в тържествата по случай 118-та годишнина на Търновската конституция. Той заявява подкрепата си за предизборната коалиция Обединение за национално спасение, в основата на която стои ДПС. Родени: През 1853 г. - Антон Буковски Безеншек - съставител на българската стенография. Завършва философия в Загреб, дългогодишен преподавател по стенография в България. Автор е на книгите: "Българска стенография по системата на Габелсбергер, част I и II" (1883 г. и 1889 г.), "Българска стенографска читанка" (1892 г.) и др. Автор е на учебници по немски език. Антон Буковски Безеншек е първият стенограф на Народно събрание (1879 г.). През 1860 г. - Иван Иванов Фичев - български офицер, генерал-лейтенант. Учи в Априловската гимназия в Габрово и Роберт колеж в Цариград (1887 г.). През Руско -турската война (1877-1878 г.) служи в 8. опълченска дружина. През 1882 г. завършва Военното училище . През 1885 г. е произведен в чин “капитан”. Участва в Сръбско българската война (1885 г.) като командир на рота от 5 пехота. Дунавски полк в защитата на Видинската крепост (12. - 16.11. 1875) г. През 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино. През 1892 г. работи като началник на учебното бюро при военното министерство. От 1893-1895 г. е и главен редактор на военните издания (1893-1895 г.). От 1 януари 1903 г. е началник-щаб на 1. пехотна Софийска дивизия, а от началото на 1907 г. е началник-щаб на 2 пехотна Тракийска дивизия. През 1908 г. произведен в чин “ген.-майор” .От март 1910 г. до декември 1915 г. е началник на щаба на войската . Под негово ръководство Генщаба разработва плановете за войната с Турция. След II Балканска война (1913 г.) е член на българска делегация за подписване на Букурещките мирни преговори. От януари 1914 г. е началник на Трета военно-инспекционна област. На 1 септември 1914 г. назначен за министър на войната. По негова идея и под негово ръководство се открива Военната академия през 1914 г. На 17 август 1915 г. е уволнен от армията по собствено желание. През 1921 г. до 1923 г. е пълномощен министър в Букурещ, през 1920 г. става член на БАН . През 1875 г. - Георги Евстатиев (Г. Е. Иванов) - български художник. Учи живопис в академиите във Флоренция (1891-1894 г.), Рим (1894-1898 г.), специализира в Париж, Лондон, Мюнхен. Работи като военен художник от 1919 г. Автор е на битови композиции и пейзажи, портрети. Негови творби са 3 портрета на Ив. Вазов (1916 г., 1919 г., 1921 г.), "Портрет на Султана Петрова" (1912 г.), "Сине мой" (ок. 1914 г.), "Стадо кози" (1918 г.) и др. През 1915 г. - Нюма Яковлевич Белогорски - български документалист. Работи в работническите театри "Т - 35" и "Реалистичен", в Радио Варна (1945 г.), в Радио София (1947 г.). "Вечна дружба", "Утро над Корея", "България - 8 милиона", "По пътищата на Африка", "Ликът на предателя" (1952) г.. През 1920 г. - Магда Николова Пушкарова - български изпълнителка на народни песни. Репертоарът й включва предимно странджански песни ("Тудоро, Тудоро", "Що ме не ожениш, мале", "Капитан Петко войвода", "Рада, бяла Радо" и др.). На 10 ноември 1944 г. дебютира като солистка в Българското радио. През 1951 г. е включена в Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Ф. Кутев. От 1952 г. гастролира с групите "Наша песен" и "Българска песен", изнася рецитали с акордеониста Ст. Демирев и артиста имитатор Хр. Минчев. Има издадени 7 дългосвирещи плочи в "Балкантон", а във фонотеката на БНР са включени 80 нейни песни, повечето в Златния фонд. През 1994 г. в М. Търново в нейна чест е организиран Конкурс за млади изпълнители на странджански народни песни. През 1923 г. - Константин Георгиев Станкович- български пианист, музиколог и педагог. Възпитаник на акад. А. Стоянов и на проф. П. Владигеров. Работи в различни европейски столици с много големи музиканти (Н. Буланже, Е. Фишер, Л. Леви, М. Чампи). Негови ученици са известни български инструменталисти, композитори и диригенти - Д. Вълчев, проф. Ал. Ганев, проф. д-р Д. Христов, М. Ангелов, Ст. Ангелов, П. Крумов, Емил Наумов, Л. Ангелов. С таланта му на педагог са свързани до голяма степен и успехите на Н. Гяуров, А. Томова-Синтова, А. Дяков, Ал. Милчева и др. През 1949 г. получава награда от Международния конкурс във Виена . През 1928 г. - Емил Стефанов Камиларов – български цигулар и артист. Завършва Българската музикална академия в София през 1949 г. Учи в Ленинградската консерватория специалност цигулка при Ю. Ейдлин и защитава дисертация. Преподавател в консерваторията в Ленинград и преподавател в Българската музикална академия по цигулка. Концертира заедно със съпругата си Д. Шнайдерман. Печели голямата награда “Паганини” в Генуа през 1961 г. През 1932 г. - Георги Иванов Тахов – български литературен историк, критик, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (дн. НАТФИЗ, 1952 г.). Работи като редактор в Радио София през1960г., през 1967 г. издателство “Народна младеж” , в периода 1972 – 1984 г. в-к “Пулс” , през 1985 г. сп. “Факел” . През 1985 г. е арестуван е във връзка с акростиха “Долу Тодор Живков” във в-к “Пулс”. Лишен е от право на работа до края на 1989 г. От 1990 г. е редактор във в-к “Литературен фронт” (по-късно “Литературен форум”). Автор е на “Разчупване на хляба” (1965 г., стихове), “Ще ви намеря” (1967 г., стихове), “Живите знаци на България” (1968 г., есета), “Лица от вестник” (1979 г., стихове), “Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980 г.), “Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983 г.), “София между две столетия” (1987 г.), “От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987 г.), “Машината на страха” (1991 г.). През 1935 г. - Велик Капсъзов - български състезател по спортна гимнастика. Европейски шампион на халки през 1961 г., 1963 г. Бронзов медалист от европейското първенство през 1959 г. и от Олимпийските игри през 1960 г. Починали: През 1903 г. - Димитър Мечев - македонски революционер. Участник в групата на гемиджиите, организирала солунските атентати. Загива при взривяването на жп. линията Солун - Дедеагач. През 2002 г . - Богомил Николов Нонев - български литературовед и публицист. Завършва славянска филология в СУ” Св. Климент Охридски” през 1943 г. По време на Отечествената война (1944-1945 г.) е военен кореспондент. Кореспондент е на в-к "Отечествен фронт" в Белград, аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947-1950 г.). През 1951 г. –1953 г. е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи. В периода 1954 г. – 1968 г. е главен редактор на сп. "Наша родина" . В периода 1966-1968 г. Богомил Нонев е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Оглавява отдел "Печат и информация" при Министерството на външните работи. От 1972-1976 г. е посланик на България в Тунис. През 1979-1982 г. е на длъжността съветник в Министерски съвет. Първите му публикации са от 30-те год. в ученически издания. Сътрудничи на сп. "Просвета", "Изкуство и критика", "Златорог", "Вестник", "Дъга", "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. През 1989- 1992 г. е председател на Българския ПЕН център. Носител на наградите : орден за заслуги на МОК, тунизийски орден "Grand Officier l’ordre de la Republique", португалски орден "Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue" и др. Автор е на съчиненията "Дунавската конференция в Белград" (1948 г., в съавт. със Ст. Кръстев), "Градове и хора" (1955), ", "Добрите пътища. Виетнамски дневници" (1957 г.), "Ветрове на надеждата. Размисли, паралели, пътеписи" (1965 г.),"Критически летопис. 1960-1965” (1965 г.), "Залези и размисли" (1978 г.), "Асен Златаров - общественик, гражданин, писател" (1985 г.), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986 г.) и други.

Мисъл на деня – 15 април 2009 г. Петър се опита да разубеди Христа да не се проявява открито. Той Му казваше: „Да отидем на друго място, дето ще ни приемат с любов! Да напуснем еврейския народ. Ти си Месия, дошъл с велика задача на Земята. Ако Те хванат и убият, няма да изпълниш предназначението Си. Пък мисли и за нас! Ако преследват Тебе, и нас ще преследват. Какво ще стане тогава с нас?” На всички негови съвети Христос отговори: „Махни се от Мене! Ти не мислиш право, не познаваш Божиите закони.” Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Връщам се много развълнувана от мюзикъла "Оркестър без име" - постановка на Пловдивския театър, но с участието на артисти от различни театри в страната, под режисурата на Борис Панкин. Лично аз съм от онази половина на публиката, която остана много доволна и щастлива напусна салона на драматичния театър. Свеж хумор, подбрана хубава българска музика, млади ентусиазирани актьори, които показаха и завидни певчески възможности, много настроение и хъс. На базата на сценария от незабравимия филм "Оркестър без име", мюзикълът си живее своя личен живот - с българските хитове на Васил Найденов, Щурците,ФСБ, Сигнал, Тоника и др., като по подобие на филмирания мюзикъл "Мама мия" техните текстове отразяват преживяванията на героите или ги окрасяват и допълват сюжета, и така пренасят зрителя в друг свят... Иска ми се да поздравя целия авторски екип - Сценичен вариант и режисура - Борис Панкин, сценография - Иван Токаджиев, костюми - Петър Митев; музика - Евгени Господинов; аранжименти - Пламен Мирчев-Мирона; хореография - Боряна Сечанова, както и целия актьорски състав и да им пожелая още много успехи и оригинални идеи в реализирането на този нелесен жанр - мюзикъла!

Време е повече хора да разчупят изкуствено създаденият "шаблон" на живота и да потърсят истинските Божествени корени за създаването на света, за да осъществят своя личен план на същесвтуване. Колкото повече парираме нахлуващите лоши мисли, толкова повече те губят от силата си и някак си все по-често пред нас се откриват все по-хубави гледки, срещаме се с все по-добри хора... Това лично съм го изпитала - и като дете, и като майка. И сега, особено, когато разговарям с дъщеря ми, все повече се замислям за думите, които използвам. Доброто вино Благодаря за поредната мъдра беседа! Благодаря за прекрасния ден, в който ни е предоставена - Цветница! Мисълта за красотата на цветята и тяхната жертва, когато ни радват в дома ни, наред с мислите, които "Доброто вино" ми подари сега, ми помагат да "изпразня сърцето си, за да стана по-добра", да просветне в главата ми "новото",което ме прави не само по-умна, но и по-щастлива.

Мисъл на деня – 12 април 2009 г. Ако и растенията имат душа, вие ще кажете: „Как е възможно?” Разликата е, че човешката душа е пробудена, а душата на растенията не е пробудена. Какво значи? Душата на човека вече слезе във физическото тяло и се индивидуализира – личност има. Докато душата на растенията не е в самото растение, а е извън растението, в един свят извън растението. Ясновидците виждат, че душата на растението е извън тях. Растението е, дето живее неговата душа. Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари 1938 г.

Благодаря ти,Аля! В подкрепа на това, което си казала, ще дам един цитат от Учителя: беседа "Проявеният и непроявеният", кн. "Да им дам живот" Според мен това е пътят да станем приятели със себе си. Проявявайки любов, получаваме любов. Това ни прави щастливи и уверени в себе си, позитивни и пълни с енергия да изкачваме нови и по-високи върхове. Тогава и придобитото знание не се опорочава от задкулисни цели,а ни служи, за да разпръскваме лъчите на любовта по-надалеч и по-убедително. Собственият ни живот става пример за окръжаващите ни, които виждат с очите си, че може да се живее и то много по-добре, и по друг начин. Чувстваме се удовлетворени и винаги в добро разположение към другите и себе си.

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Заблеяло ми агънце, в Тодорови кошари, като му агне забляло, цяло му стадо разбляло. Тодор на агне продума, агънце, байно, рогато, защо тъй жално заблея та ми стадото разблея. Дал не ти трева зелена, ил не ти зобта достига, агънце Тодор продума , байноле бати, Тодоре, къде е моята майка. Тодор на агне продума, агънце байно рогато, таз сутрин рано в неделя, дойдоха трима търговци, шепа алтъни дадоха, Рогуша на тях продадох. Агънце жално продума, помниш ли бати Тодоре, когато Струма придойде, синджир мостове носеше, твоето стадо шарено , отвътре като остана. Ти покрай бряга ходеше , жално си милно плачеше, моята майка Рогуша , тя ти стадото изведе. Помниш ли какво обеща, каква ти беше думата, рогата ша и позлатиш , краката ша и посребря, защо я, байно, продаде, на тези върли касапи. Тодор се жално нажали, с медян си кавал засвири, като с кавала свиреше, сълзи му кавал обляха. Дълбоки са корените на българската душевност, на житейската мъдрост. Затова и до днес народните песни ни вълнуват и винаги ще се обръщаме към тях - за да се насладим на изяществото в изпълнението и хармонията, с които ни обливат и за да се разчустваме и обърнем поглед навътре в себе си...

На 11.04. през 1950 умира Вацлав Фомич Нижински - руски танцьор. През 1907 г. завършва Петербургското театрално училище в класа на М. К. Обухова и е зачислен в балетната трупа на Мариинския театър в Петербург. С еднакво майсторство изпълнява класически и характерни танци. През 1911 г. напуска Мариинския театър и с трупата на С. П. Дягилев изнася гастроли в Европа и Америка. Най-характерните му изпълнения от този период са в балетите "Карнавал" на Р. Шуман, "Петрушка" на И. Стравински, "Сънят на един фавн" от Клод Дебюси и др. От 1935 г. работи като балетмайстор. През 1917 г. заболява и напуска завинаги сцената. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На 11.04. през 1987 умира Ърскин Колдуел - американски белетрист. Сменя различни професии, учи в колеж, сътрудничи на вестниците. От 1922 г. до 1926 г. с известни прекъсвания посещава Вирджинския и Пенсилванския университети. Увлича се от литературата и социология. Първия си разказ отпечатва през 1929 г.. Същата година издава и първата си книга - новелата “Незаконороденият”, последвана от “Горкият глупак” (1930 г.). През 1931 г. издава сборник с разкази “Американска земя”, а романът “Тютюнев път” се появява през 1932 г. (поставян като пиеса на Бродуей в продължение на 7 год.). През 1934 г. предприема продължителна обиколка из САЩ, пътува до Чехословакия, а през II световна война е кореспондент на сп. “Лайф” в СССР. Появяват се памфлетът “Фермерът наемател” (1934 г.); съвместно с фоторепортерката М. Бурк-Хуайт издава албумите “Тези лица са ви познати” (1937 г.) и “На север от Дунав” (1939 г.). Автор е на повече от 40 романи, разкази, социална критика: “Пътуващият проповедник” (1935 г.), “На колене пред изгряващото слънце” (1935 г.), “Русия във война” (1941 г.), “Момчето от Джорджия” (1943 г.), “Нещастна земя” (1944 г.), “Любов и пари” (1957 г.), “Грета” (1955 г.), “Джени” (1961 г.), “Из Америка” (1963 г.), “Къде е Биско?” (1965 г.) и др. В България Колдуел гостува през 1963 г. и 1973 г..

През 1979 на днешната дата, 10.04. умира Нино Рота - италиански композитор. Учи в Рим, Милано и Филаделфия. Нино Рота е един от най-големите италиански филмови композитори. Дебютира в киното през 1938 г. с филма "Работнически влак". Работи в постоянно сътрудничество с най-големите режисьори на нашето време - Фелини, Висконти, Дзефирели, Бондарчук, Копола. Автор е на музиката за: "Белият шах" (1952 г.), "Мамини синчета" (1953 г.), "Пътят" (1954 г.), "Мошеничеството" (1955 г.), "Нощите на Кабирия" (1957 г.), "Бели нощи" (1957 г.), "Сладък живот" (1959 г.), "Роко и неговите братя" (1960 г.), "8 1/2" (1963 г.), "Гепардът" (1963 г.), "Джулиета и духовете" (1965 г.), "Тоби Дамит" (1966 г., новела), "Укротяване на опърничавата" (1967 г.), "Ромео и Жулиета" (1968 г.), "Клоуните" (1970 г.), "Ватерло" (1970 г.), "Рим" (1972 г.), "Кръстникът I, II" (1972 г., 1974 г.), "Амаркорд" (1974 г.), "Казанова" (1976 г.), "Репетиция на оркестъра" (тв, 1979 г.).

На днешната дата 10.04. през 1953 на екран е пуснат първият триизмерен филм – “Восъчната къща”. Родени са: През 1932 - Омар Шариф - египетски и англо-американски актьор. Получава образованието си в Лондон. Дебютира в киното в социалната драма “Небето на ада” (1954 г.). След “Тоха” (1958 г.) се снима в ролята на борец срещу английските окупатори в “Мъжът в нашия дом” (1960 г.). От 1962 г. работи предимно в чужбина. Филмография: “Лорънс Арабски” (1962 г.), “Падането на Римската империя” (1964 г.), “Жълтият ролсройс” (1964 г.), “Дойде денят на отмъщението” (1964 г.), “Доктор Живаго” (1965 г.), “Чингис хан” (1965 г.), “Нощта на генералите” (1966 г.), “Имало едно време” (1967 г.), “Смешното момиче” (1968 г.), “Майерлинг” (1968 г.), “Златото на Маккена” (1968 г.), “Че!” (1969 г.), “Срещата” (1970 г.), “Тайнственият остров” (1971 г.), “Обирниците” (1972 г.), “Степният ездач” (1973 г.), “Британик” в опасност” (1974 г.), “Смешната лейди” (1975 г.), “Кървава диря” (1978 г.), “Ашанти” (1979 г.), “Инчон” (1981 г.), “Операция “Зелен лед” (1982 г.), “Замъкът на ветровете” (1984 г.), “Далечните висини” (1984 г.), “Харем” (1985 г.), “Петър Велики” (тв, 1986 г.), “Бесовете” (1988 г.), “Кукловодът” (1990 г.), “Да откраднеш луната” (1990 г.), “Тайните служби” (тв, 1991 г.), “Господарят на пустинята” (тв, 1991 г.), “Майриг” (1991 г.), “Египетски гражданин” (1992 г.), “Грях” (1993 г.), “Червеният орел” (тв, 1994 г.), “Екатерина Велика” (тв, 1995 г.), “Небето преди да умра” (1997 г.), “Тринайсетият войн” (1999 г.), “Завръщането на багдадският крадец” (2001 г.), “Момо” (2003 г.), “Идалго” (2003 г.). Участва и в театрални постановки - “Спящият принц” (1989 г.). През 1940 - Делфин Сейриг – френска актриса. Завършва курсовете по драматично изкуство на Пиер Бортен, Робърт Блен и Татяна Балашова, учи в актьорско студио в Ню Йорк. Работи в театъра. Дебютира в киното през 1959 г. - “Хвърли моята маргаритка”. Творческият й облик се оформя под влияние на режисьорите на “новата вълна”, снимащи експериментални и авангардни филми - “Мюриел” (1963 г.), “Музика” (1967 г.), “Индийска песен” (1975 г.), “Нейното име Венеция в пустинната Калкута” (1976 г.), “Бакстер, Вера Бакстер” (1977 г.). Постановчиците умело използват нейната студена аристократичност и прецизна пластика, които й придават екранен магнетизъм и загадъчност - “Произшествието” (1967 г.), “Откраднатите целувки” (1968 г.), “Млечният път” (1969 г.), “Дискретният чар на буржоазията” (1973 г.), “По пътя” (1979 г.), “Песъчинка” (1983 г.), “80-те” (1986 г.), “Писма до дома” (1986 г.), “Жана Д’Арк от Монголия” (1988 г.).

На днешната дата 10.04. през 1953 на екран е пуснат първият триизмерен филм – “Восъчната къща”. Родени са: През 1932 - Омар Шариф - египетски и англо-американски актьор. Получава образованието си в Лондон. Дебютира в киното в социалната драма “Небето на ада” (1954 г.). След “Тоха” (1958 г.) се снима в ролята на борец срещу английските окупатори в “Мъжът в нашия дом” (1960 г.). От 1962 г. работи предимно в чужбина. Филмография: “Лорънс Арабски” (1962 г.), “Падането на Римската империя” (1964 г.), “Жълтият ролсройс” (1964 г.), “Дойде денят на отмъщението” (1964 г.), “Доктор Живаго” (1965 г.), “Чингис хан” (1965 г.), “Нощта на генералите” (1966 г.), “Имало едно време” (1967 г.), “Смешното момиче” (1968 г.), “Майерлинг” (1968 г.), “Златото на Маккена” (1968 г.), “Че!” (1969 г.), “Срещата” (1970 г.), “Тайнственият остров” (1971 г.), “Обирниците” (1972 г.), “Степният ездач” (1973 г.), “Британик” в опасност” (1974 г.), “Смешната лейди” (1975 г.), “Кървава диря” (1978 г.), “Ашанти” (1979 г.), “Инчон” (1981 г.), “Операция “Зелен лед” (1982 г.), “Замъкът на ветровете” (1984 г.), “Далечните висини” (1984 г.), “Харем” (1985 г.), “Петър Велики” (тв, 1986 г.), “Бесовете” (1988 г.), “Кукловодът” (1990 г.), “Да откраднеш луната” (1990 г.), “Тайните служби” (тв, 1991 г.), “Господарят на пустинята” (тв, 1991 г.), “Майриг” (1991 г.), “Египетски гражданин” (1992 г.), “Грях” (1993 г.), “Червеният орел” (тв, 1994 г.), “Екатерина Велика” (тв, 1995 г.), “Небето преди да умра” (1997 г.), “Тринайсетият войн” (1999 г.), “Завръщането на багдадският крадец” (2001 г.), “Момо” (2003 г.), “Идалго” (2003 г.). Участва и в театрални постановки - “Спящият принц” (1989 г.). През 1940 - Делфин Сейриг – френска актриса. Завършва курсовете по драматично изкуство на Пиер Бортен, Робърт Блен и Татяна Балашова, учи в актьорско студио в Ню Йорк. Работи в театъра. Дебютира в киното през 1959 г. - “Хвърли моята маргаритка”. Творческият й облик се оформя под влияние на режисьорите на “новата вълна”, снимащи експериментални и авангардни филми - “Мюриел” (1963 г.), “Музика” (1967 г.), “Индийска песен” (1975 г.), “Нейното име Венеция в пустинната Калкута” (1976 г.), “Бакстер, Вера Бакстер” (1977 г.). Постановчиците умело използват нейната студена аристократичност и прецизна пластика, които й придават екранен магнетизъм и загадъчност - “Произшествието” (1967 г.), “Откраднатите целувки” (1968 г.), “Млечният път” (1969 г.), “Дискретният чар на буржоазията” (1973 г.), “По пътя” (1979 г.), “Песъчинка” (1983 г.), “80-те” (1986 г.), “Писма до дома” (1986 г.), “Жана Д’Арк от Монголия” (1988 г.).

На днешната дата 10.04. през 1925 е публикуван е романът на Франсис Скот Фицджералд “Великият Гетсби”. Франсис Скот Фицджералд е американски писател и киносценарист. Учи в католическото училище “Нюман”, а след това в Принстънския университет. Започва да пише разкази за училищното списание. В края на 1911 г. съчинява пиеса, която сам режисира и в която играе главна роля. Мобилизиран е като офицер по време на I световна война 1917 г. След войната се установява в Ню Йорк, където се опитва с неуспех да пробие на книжния пазар. Първият му роман “Отсам рая” (1920 г.) е приет добре от американците. След успеха на романа излизат първите му сборници с разкази - “Съблазнители и философи” и “Разкази от ерата на джаза”. В началото на 1921 г. завършва втория си роман “Красиви и прокълнати” (появил се първо като подлистник в “Метрополитън Ривю”, а година след това е отпечатан от издателство “Скрибнърс”). През май 1921 г. заедно със съпругата си предприемат първото си пътуване до Европа. Интерес представляват връзките му с Гъртруд Стайн и Хемингуей (1925 г.) в Париж. След издаването на “Великият Гетсби” следват още 2 романа - “Нежна е нощта” (1934 г.) и “Последният магнат” (1941 г.). Като сценарист в Холивуд Франсис Скот Фицджералд продължава да работи над “Последният магнат”, останал недовършен и издаден посмъртно под редакцията на Едмънд Уилсън. Умира в дома на приятелката си Шийла Грейъм (съпругата му Зелда загива през 1948 г. при пожар в психиатрично заведение). Особено значение за творчеството на Фицджералд имат неговите очерци и разкази, известни под общото заглавие “Крахът” (публикувани 1946 г.). На същата дата, 10 април е родена, през 1937 - Бела (Изабела) Ахатовна Ахмадулина - руска поетеса. През 1960 г. Бела Ахмадулина завършва Литературния институт в Москва. Нейната първа стихосбирка е "Струна" (1962 г.). Поезия й е аполитична. Няколко нейни стихотворения са включени в самиздатското сп. "Синтаксис" (1959 – 1960 г.) и в емигрантското издание "Посев" (1968 г.). Бела Ахмадулина е издала стихосбирките "Уроки музыки" (1970 г.), "Свеча" (1977 г.), "Тайна" (1982 г.), "Сад" (1987 г.) и др. Умира, през 1909 - Алджернон Чарлз Суинбърн - английски поет, драматург, критик. Учи в Итън и Оксфорд. Алджернон Суинбърн е нападан от критиката за сборника му “Стихове и балади”, шокиращ със смелата и свободна трактовка на “забранените” теми, апология на чувствеността. Искането за нравствено освобождаване на човека се свързва в творчеството му с призиви за политическа свобода. В сборниците си “Песен за Италия” (1867 г.) и “Утринни песни” (1871 г.) се проявява като републиканец и враг на Църквата. В творчеството му от 70-те год. преобладават любовната, пейзажната и философската лирика. Автор е на трагедии, драми в стихове, романи, историческо-литературни монографии.