Надеждна

Бих искала да благодаря на Максим за атмосферата, в която ни въвежда - и с разказите си, и със снимките, и с клиповете, които ни предоставя! Иска ми се медиите в България по-често да са заети с такива новини, като посрещането на Шри Шри Рави Шанкар!

На 7 Май: През 1873 г. в Хасково е проведен вторият разпит на Атанас Узунов. Разпитът отново е неуспешен, тъй като той отказва да разкрие дори името си. Продължават разпитите и на Стоян Заимов, който е уличен в това, че е познавал Атанас Узунов. Два дни по-рано турските власти провеждат първият разпит на Атанас Узунов. На 4 май Атанас Узунов е заловен при опит да убие хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени).Решението за убийството на Хаджи Ставри се взима на заседание на Хасковския революционен комитет, тъй като той е подозиран в предателство. През 1876 г. Дряновският манастир, в който се укрива четата на поп Харитон, е разрушен с артилерийска стрелба. Въстаниците, които водят деветдневни сражения с турците правят опит за пробиване на обсадата. В боя по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд. Вестта за въстанието в IV Пловдивски революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Между тях е помощник-апостолът Измирлиев. Въпреки това се организира голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др., откъдето първоначално излизат малки въстанически групи, които на 28 април се събират в с. Мусина. Начело на четата застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още и Бачо Киро, Хр. Караминков- Бунито, Т. Левтеров и др. Според плана тя трябва да се съедини с другите въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. Веднага обаче щом се отправя към Стара планина, по дирите и тръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. При тези обстоятелства въстаниците се установяват в Дряновския манастир. През 1886 г. е осуетен заговорът на руския капитан Николай Набоков за отвличане на княз Александър I Батенберг и за предаването му на руснаците. По предварителен план, отвличането трябвало да бъде осъществено между Бургас и Айтос. Въпреки, че Батенберг е предложен от Русия за български княз той постепенно губи доверието на руския двор. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия, чиито ръководители още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявяват за олигархично управление. На 27 април 1881 г., със съдействието на военния министър генерал-лейтенант П. К. Ернрот, Батенберг извършва държавен преврат, след който отменя конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Русия започва да се съмнява в правилността на избора си за български княз и вижда в лицето на Консерваторите проводник на прозападни настроения. През 1882 г. се съставя ново правителство начело с повиканите от Русия генерали Соволев и Каулбарс. Между руските представители и консерваторите противоречията не са преодолени. Българският владетел възприема Русия като заплаха и посредством консерваторите търси сближение с умерените либерали. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена и е създаден нов кабинет начело с Драган Цанков. След отстраняването на руските пратеници от прякото управление на страната отношенията с Русия се обтягат. Това създава силни настроения против българския княз сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят княза от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август Александър I Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си той служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. През 1913 г. със заповед на Действащата армия се обявява създаването на Пета армия с командващ генерал-майор Стефан Тошев. Стефан Тошев е роден в Стара Загора през 1859 г. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. участва като доброволец в Българското опълчение. След Освобождението завършва Военното училище в София и по време на Сръбско-българската война 1885 г. командва дружина в боевете при Сливница. По време на Балканската война 1912–1913 г. Тошев е назначен за началник на Първа Пехотна Софийска дивизия. В Първата световна война 1914–1918 г. ръководи Трета армия, която през 1916 г. се сражава срещу Румъния. По-късно Тошев е начело на Четвърта армия. Той публикува редица материали, посветени на войните – "Писма от войната. 1885–1895 г.", "Войнишка клетва", "Победени, без да бъдем бити", "Действията на III армия в Добруджа през 1916 година" и др. През 1913 г. българският премиер Иван Гешов получава телеграма от руският министър на външните работи С. Д. Сазонов, който съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Последват още два телеграми на 13 и 14 май със същите искания. На 18 май исканията на руска страна са отхвърлени. През 1915 г. в София започва да излиза утринния информационен вестник "Балканска поща". Вестникът е спрян от печат на 12 август 1918 г. Редактор е Кр. Станчев. През 1918 г. е подписан Букурещкият мирен договор между Централните сили (Германия, Австро-Унгария, България и Турция) и Румъния, с който се оформя излизането на северната ни съседка от Първата световна война. Преговорите за мир започват през декември 1917 г., но поради спорове между съюзниците продължават до май. С цел да наложи икономическото си влияние в Румъния, Германия настоява да запази Северна Добруджа, като върне на България само Южна Добруджа, присъединена към Румъния след Междусъюзническата война 1913 г. Турция предявява териториални претенции спрямо България, засягащи Тракия и подкрепя Германия, която успява да наложи своите позиции. В Северна Добруджа е установено съвместно управление (Кондоминиум) от четирите съюзни държави, като на Румъния се осигурява търговски излаз до Черно море чрез линията Черна вода – Кюстенджа. Южна Бесарабия, завладяна през януари 1918 г. остава в пределите на северната ни съседка. В замяна по западната й граница е извършена корекция в полза на Австро-Унгария. Допълнително се сключват конвенции, които засилват австро-германското влияние. Те засягат румънски петрол, износа на селскостопански стоки, пощата и телеграфа. Предаването на Кондоминиума на България става основна външнополитическа цел на правителствата ни до края на Първата световна война. През 1932 г. завършва мисията на епископ Борис Стобийски в Ерусалим. На 12 април започват преговорите с делегация на Ерусалимската патриаршия за вдигане на схизмата от Българската екзархия. Мисията е провалена от Вселенската патриаршия. През 1971 г. Народното събрание започва обсъждане на проекта за нова конституция. На следващия ден е решено приемането й да стане чрез референдум. На 30 март проектът за нова конституция на Народна Република България е публикуван за всенародно обсъждане. По "официални сведения" за по-малко от месец са проведени 30 000 събрания с участието на над 3 000 000 граждани, направили 14 000 предложения за допълнения в текста на конституцията. На 18 май е обявено приемането на новата конституция. Тя влиза в сила същия ден с публикуването й в "Държавен вестник" и е обявена за основен закон за изграждането на "развито социалистическо общество". В нея БКП се провъзгласява за "ръководна сила на обществото и държавата", а НРБ - за "социалистическа държава". Създава се нов висш постоянно действащ държавен орган - Държавен съвет, който "съединява вземането на решения с тяхното изпълнение" и на практика измества парламента и правителството от върховното положение, което конституцията им е отредила. През 1978 г. от 5 до 7 май в България се провежда европейското първенство по свободна борба, на което българските спортисти печелят 5 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал. През 1992 г. България е приета за редовен - 27-ми член на Съвета на Европа и подписва Статута на СЕ, Общото споразумение за привилегиите и имунитетите на СЕ и Първи протокол към него. Тези три международноправни документа влизат в сила от същата дата. Подписана е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и Допълнителния протокол към нея, които влизат в сила за България от 7 септември 1992 г. През 1999 г. в Будапеща се провежда 104-та сесия на Комитета на министрите на Съвета на Европа. На нея по инициатива на България се приема Декларация и Програма за демократично гражданство, основана на правата и отговорностите на гражданите. Декларация от Будапеща е "За голяма Европа без разделителни линии", с която се определя плана на организацията за двадесет и първия век. През 2000 г. завършва 44-ти конгрес на БСП, на който Георги Първанов е преизбран за председател. Конгресът заема пронатовска ориентация, предизвикала остри спорове. Приета е Национална стратегия за развитие, Програмна декларация и декларация срещу закона за обявяване на комунистическия режим за незаконен. През 2001 г. избухва взрив и пожар на българския танкер "Места" в румънското пристанище Констанца. Ранени са 2 моряци. През 2002 г. започва официалната визита на българска делегация в САЩ. В първия ден от посещението си заместник-министър председателят и министър на икономиката Николай Василев, министърът на енергетиката Милко Ковачев и заместник-директорът на Агенцията за приватизация Илия Василев се срещат и разговарят с директора на Американската агенция за търговия и развитие Телма Аски. През 2002 г. завършва посещението на вицепрезидентът Ангел Марин в Света гора. По време на визитата, която започва на 4 май той се среща с ръководството на Монашеска република Света гора, с игумена на манастира “Св. Георги Зограф” архимандрит Амвросий и с монашеското братство. Акцент на разговорите е значението на Света гора като духовен и културен център на православието, изиграл изключителна роля в националноосвободителните борби на Балканите. През 2002 г. българският президентът Георги Първанов приема Михаил Горбачов. Двамата разговарят за възможните перспективи на сътрудничество и за социалдемокрацията като подчертават, че новите двустранни отношения следва да се разглеждат в контекста на общоевропейското строителство и на обединителните процеси в Европа. Относно разширяването на НАТО Михаил Горбачов отбеляза, че е привърженик на идеята за създаване на общоевропейска архитектура за сигурност. Родени: През 1874 г. - Йордан Маринополски - български писател, народник, противник на естетизма, формализма и индивидуализма. Следва история и философия в Лайпциг (1895-1897 г.) заедно с П. П. Славейков. В София завършва славянска филология през 1910 г. и работи като гимназиален учител. Сътрудник е на периодичния печат. Изпитва влиянието на руската класика и се противопоставя на естетическите възгледи на Славейков и кръга “Мисъл”. Негови съчинения са “Българската литература подир Освобождението” (1898 г.), “Огледайте се!” (хуморески, 1898 г.), “Критици” (1910 г.), “Прояснени небосклони” (кн. 1, спомени и признания, 1922 г.), “Към младите” (кн. 2, 1924 г.). През 1909 г. - Васил Иванов - български художник. Завършва Художествената академия в София през 1940 г. - живопис при проф. Н. Маринов и при проф. Н. Ганушев. Работи в областта на живописта и графиката (техника с креда). Участва в изложби от 1939 г. Представя свои творби в България и в чужбина. Негови произведения притежават НХГ - София, галерии във Варшава, Лодз, Будапеща, частни сбирки. През 1914 г. - Андрей Гуляшки - български писател. Сътрудник е на левия печат. След 9 септември 1944 г. е редактор в редица издания, главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1966 г.), директор на Народния театър, главен редактор на сп. "Съвременник" (1972-1973 г.), секретар на СБП (1956-1962 г.), зам.-председател на СБП. През последните години от живота си пише в Сопот. Белетристичното му творчество е обвързано с философска проблематика. Известен става неговият герой Авакум Захов, появил се за пръв път в повестта "Контраразузнаване". Негови съчинения са "Дон Кихот от Селвеция" (1936 г.), "Жени" (1938 г.), "Смъртна присъда" (1940 г.), "МТ станция" (1950 г.), "Село Ведрово" (1952 г.), "Златното руно" (1958 г.), "Приключенията на Авакум Захов" (1962 г.), "Седемте дни на нашия живот" (1964 г.), "Малка нощна музика" (1965 г.), "Романтична повест" (1970 г.), "Скитник броди по света" (1982 г.), "Краят на Лалелия" (1987 г.) и др. През 1930 г. - Константин Джидров - български оператор и художник. Завършва специалност илюстрация в Художествената академия. Насочва се към игралното кино, в което работи като художник и оператор. Участва в създаването на: "Среднощна среща" (1958-1963 г.), "Маргаритка" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Вула" (1965 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.), "Господин Никой" (1969 г.), "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971 г.), "Козият рог" (1972 г.), "Мандолината" (1973 г.), "Дубльорът" (1974 г.), "Сладко и горчиво" (1975 г.), "Осъдени души" (1975 г.), "Над Сантяго вали" (1976 г.), "Кладенецът" (1991 г.), "Кръговрат" (тв, 1993 г.). През 1930 г. - Пеньо Пенев (Пеньо Митев) - български поет. Роден е в с. Добромирка Завършва гимназия в Севлиево. От 1949-1959 г. участва в бригадното движение. Работи в Перник, Димитровград. Редактор във в-к "Стършел". През 1956 г. издава единствената си стихосбирка "Добро утро, хора!”. Умира 27 април 1959 г. при неизяснени обстоятелства. През 1964 г. - Долорес Арсенова - български юрист. Завършва педагогика в СУ "Св. Климент Охридски" през 1990 г. и право в УНСС през 1990 г. За периода 1996- 2001 г. е адвокат Софийската адвокатска колегия, юридически консултант по мениджмънт на фирми и организации с нестопанска цел. Арсенова е член на Българската социологическа асоциация и Съюза на учените. Председателства УС на сдружението за защита на лекарите "Хипократ". От 1999 г. работи в Института по социология към БАН като сътрудник в секция "Глобално и регионално развитие"). Депутат е в ХХХIХ НС от листата на НДСВ. От 2001 г. е министър на околната среда и водите в правителството на Симеон Сакскобургготски. От 11 юли 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание от ПГ НДСВ. От 24 август 2005 г. е член на Комисията по енергетиката и зам.-председател на Комисията по околната среда и водите. През 1967 г. - Дони (псевдоним на Добрин Векилов) - български певец, композитор, автор на текстове, актьор. Заедно с Момчил Колев създава един от най-успелите дуети за последното десетилетие. През 1989 г. Дони започва като басист и вокалист на група "Атлас", а през 1993 г. заедно с Момчил записва песента "Уморени крила". Песента предначертава успеха на първия албум на Дони в дует с Момчил - "Албумът" (1993 г.). Издателите на певеца пускат на пазара видеокасетите "Филмът" и "Акустичният концерт" (гост музиканти Теодосий Спасов, Васил Петров, "Акага", симфоничен оркестър и др.). Видеоклиповете на Дони се излъчват и по френския музикален канал МСМ, а английското музикално сп. "Q" причислява дуета "Дони и Момчил" към успешните групи на 1997 г. От началото на 2000 г. Дони работи върху собствени проекти, свързани с театралната музика. Дискография (с Момчил): "Албумът" (1993 г.), "Вторият" (1994 г.), "Създадено в България" (1996 г.), "Хитовете" (1998 г.). Първи самостоятелен албум "Дони" (2001 г.). През 1969 г. - Катерина Малеева - състезателка по тенис на корт. Многократна републиканска шампионка. Спечелила 12 титли от големи състезания. Най-доброто й класиране е 6-то място в световната ранглиста през 1990 г. Починали: През 1876 г. - Петър Пармаков (Алтъпармаков) - български революционер. Роден е в с. Градец, Сливенско през 1850 г. През 1870 г. заминава за Цариград, а оттам за Одеса. Завършва Одеското военно училище през 1875 г. и служи в руската армия. През 1876 г. напуска армията и се установява в Браила, където се включва в дейността на БРЦК. Преминава р. Дунав и участва в подготовката на Априлското въстание в Търновския революционен окръг, определен за военен командир на четата на поп Харитон (28 април 1876 г.), а на 2 май 1876 г. поема командването на четата. Убит е в сражение с турските войски при Дряновския манастир. През 1924 г. - Димитър Благоев - български общественик, публицист; основоположник на марксизма в България. Създател и ръководител на българската работническа социалдемократическа партия (1891 г.). Роден е в с. Загоричене, Костурско през 1856 г. През 1875 г. постъпва в IV клас на габровското Априловско училище. След Освобождението продължава образованието си в Одеса. От 1880 г. е в Петербург, където следва естествени науки и право. Чете произведенията на К. Маркс и Ф. Ласал. Става убеден привърженик на марксизма. В края на 1883 г. основава т. нар. "Група на Благоев" - първата социалдемократическа организация в Русия с политическа програма и устав; издава в-к "Рабочий". Благоев установява връзка с Г. Плеханов и неговата група "Освобождение на труда" в Женева. За политическата си дейност е арестуван и изгонен от страната. Продължава делото си в България, където издава сп. "Съвременен показател" заедно със съпругата си В. Живкова (Вела Благоева). По негова инициатива социалистически дружинки се събират на вр. Бузлуджа на 2 август 1891 г., където се провежда учредителният конгрес на БРСДП.Димитър Благоев е убеден привърженик и твърд последовател на Маркс. Той се бори упорито с всички отклонения от догмите на марксизма. След 1917 г. повежда партията към болшевизация. Автор е на първата марксическа книга в България "Що е социализъм и има ли той почва у нас?" (1891 г.). Димитър Благоев е редактор на първия марксически в-к "Работник" (1892 г.). Обявява се против терористичния курс на партията, налаган от Коминтерна и прокарван в българската политическа действителност от Г. Димитров, В. Коларов, Ан. Иванов и др. Последната година от живота си прекарва в изолация.

Мисъл на деня – 7 май 2009 г. Как се разрешават спорните въпроси на Земята? – Чрез светлината... Стане ли човек на светлина, всички въпроси се разрешават. Никой не може да хване светлината и да я тури между чука и наковалнята. При сегашните разбирания на човека, както и условията, при които живее, страданията са неизбежни. Превърне ли се на светлина, страданията престават. Хората се страхуват да станат на светлина, да не изгубят живота си. Няма да изгубят живота си, но ще се освободят от страданията и противоречията. – „Къде ще бъдем тогава?” – Навсякъде. Из Доволството, УС, 24 ноември 1935 г.

Имаме много да учим от птиците... В ежедневието си често контактувам с такива хора. Преди време им се ядосвах, сега ги съжалявам. Докато четях беседата, си мислех за всички онези грешки, които ми създадоха низ от проблеми и неприятности, доведоха ме до нервни кризи и депресии, за да разбера, че не някой друг, а аз сама трябва да променя нещо в себе си. И сега гледам тези "докачливи" хора и се опитвам да им "подскажа" ключа към "спокойствието", но се убеждавам, че този ключ всеки трябва сам да намери за себе си, без външна намеса - когато му дойде времето. Признавам, че все още се впускам в безсмислени спорове с хора, които "се намират в положението на търговци". Само това ми стига да прочета, за да приема Учителя дълбоко в сърцето си. Няма догми, няма натиск да се променяме - правим опити и сами се убеждаваме чувстваме ли се по-добре или не. Моите опитности до сега показват добри резултати. Погледна Петра

На 4 Май: През 1861 г. цариградските българи подават молби до посланиците на великите сили в Цариград за съдействие пред Високата порта българската православна църква да се отдели от Патриаршията. През 1872 г. в Букурещ завършва Първото общо събрание на БРЦК. Участват 25 души, като някои от участниците разполагат с повече от един мандат, тъй като не всички комитети успяват да изпратят своите представители в Букурещ и предоставят мандатите си на други сигурни участници в събранието. Така Васил Левски разполага с 3 мандата, а Тодор Пеев, председател на Етрополския комитет – с 11 мандата. На Общото събрание се обсъждат и приемат нова програма и устав. Проектоуставът, озаглавен "Нареда на работниците за освобождението на българския народ", е изработен от В. Левски и утвърждава изградената от него вътрешна революционна организация. Отчитайки условията в българските земи и международната обстановка на Балканите, Общото събрание на БРЦК взема решение за преминаване към незабавни революционни действия. Васил Левски е определен за главен апостол в Северна България, Тракия и Македония и с получено за целта пълномощно се завръща в българските земи и продължава изграждането на вътрешната организация. Ударът, нанесен на вътрешната революционна организация, в резултат на действия на Димитър Общи, се отразява тежко и върху самия БРЦК. През 1873 г. Атанас Узунов е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо. По-късно са арестувани и други членове на Хасковския революционен комитет. Руският вицеконсул в Пловдив - Н. Геров, прави опит да ги освободи или намали присъдите им. През декември 1873 г. Узунов е осъден на 15 години каторга в медните рудници на Мадена (Аргана Мадени). През 1903 г. край село Баница, Серско, след еднодневно сражение с турска потеря е убит Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска. Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. През 1925 г. е публикуван Закон за администрацията и полицията. С него се създава Дирекция на полицията с три отдела: Криминален, Държавна сигурност и Административна полиция. Разширяват се правата на окръжните управители и на околийските началници за сметка на изборните общински и окръжни съвети. През 1934 г. Двадесет и третото Обикновено народно събрание гласува вот на недоверие на министър Стоян Костурков и на 14 май премиерът подава оставка. През 1998 г. завършва XLIII-тия конгрес на БСП. Приети са политически проект "Работа, растеж, развитие - алтернативата за България", политическа резолюция за дневния ред на България и задачите на БСП, резолюция на БСП за обединяването на левите и левоцентристките сили и за създаването на нова левица в България. Георги Първанов е преизбран за председател на Висшия съвет на БСП. През 1999 г. българският парламент гласува искането на НАТО да бъде предоставена част от въздушното пространство на България за въздушни акции на НАТО срещу Югославия. Това предложение е подкрепено от 153-ма депутати, а против са 81 от Демократичната левица, Евролевицата, Зелената партия и независими. Гласуването е съпроводено с митинги в подкрепа на това решение, организирани от правителството и от профсъюз "Промяна", и против, организирани от БСП и антивоенно настроени интелектуалци. Родени: През 1886 г. - Александър Костакиев Пеев - български общественик. Учи във Военно училище в София (1904-1909 г.). Завършва право с докторат в Брюксел (1915 г.). Член е на БРСДП от 1910 г. Той участва като офицер във войните 1912-1918 г. През 1919-1920 г. е народен представител. За периода 1922-1925 г. Пеев издава в-к "Правда". Той е ръководител на нелегална група, изпълняваща поръчения на военното разузнаване на СССР. През април1943 г. е разкрит, осъден е на смърт и е разстрелян. През 1891 г. - Петко Димитров Петков - български политик, дипломат и обществен деец. Той завършва право в Париж. Като доброволец участва в Балканската война 1912 г, а като офицер в Първата световна война. Кавалер е на ордени за храброст. През 1923 г. Петков влиза в БЗНС. Той е последователно секретар на българска легация в Париж през 1920 г., участник в българската делегация на конференцията в Генуа през 1922 г. и в ООН през 1922 г. В края на същата година Петков става началник на политическия отдел, а после - главен секретар на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Привлечен е от Ал. Стамболийски като помощник за изготвяне на проекта за нова конституция. След Деветоюнския преврат 1923 г. е арестуван. Депутат е в ХХI обикновено НС през ноември 1923 г. Убит е от наемен убиец. През 1917 г. - академик Веселин Димитров Хаджиниколов - български историк и етнограф. През 1951 г. завършва Софийския университет “ Св. Климент Охридски”. От 1952 г. е доцент, а от 1960 г. е професор по стопанска история. За периода 1958-1962 г. Хаджиниколов е заместник-ректор на ВИИ в София. През 1963-1972 г. е професор в Института за история при БАН, след което до 1988 г. е директор на Етнографския музей. Той е главен редактор на сп. “Българска етнография”. От 1945 г. е член на БКП. Той е един от първите лектори по история на КПСС. Работи по проблеми на стопанска история, история на БКП, история на българо-руските и българо-съветските отношения, етнографията и др. Негови трудове са: “Обща история на народното стопанство” (1955-1960 г.), “Отражение на първата руска революция в България” (1956 г.), “Г. Димитров и съветската общественост” (1972 г.), “Теоретически проблеми на етнографията” (1991 г.) и др. През 1930 г. - Радка Петрова Гаева - българска оперна певица, алт. Завършва Държавното музикално училище във Варна. През 1956-1957 г. специализира пеене в СССР, а през 1959-1961 г. в Италия. Дебютира на сцената на Варненската опера през 1949 г. в ролята на Магдалена в "Риголето" от Верди. От 1953 г. Гаева е солистка на Националния академичен театър за опера и балет. Сред по-известните й роли са Кармен в "Кармен" от Бизе, Нежата в "Садко" от Римски-Корсаков, Марфа в "Хованщина" от Мусоргски, Циганката в "Янините девет братя" от Л. Пипков. През 1943 г. - Георги Аспарухов- Гунди - български футболист, централен нападател. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен Орден на труда през 1965 г. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на Левски. Печели шампионската титла с юношите през 1960 г. и 1961 г. Седемнадесет годишен е приет в първия отбор на Левски през 1960 г. От 1961 до 1963 г. той играе в пловдивския Ботев, където става носител на Купата на България през 1962 г. След като се завръща в Левски, Аспарухов печели три шампионски титли и три купи на България. Като цяло Гунди играе в 245 мача за първенството, в които отбелязва 150 гола. През сезона 1964- 1965 г. отбелязва 27 гола за Левски, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и футболист №1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда Златна топка. Гунди има 23 мача и 19 гола в европейските клубни турнири — 12 гола за КНК и 7 гола за КЕШ. С националния отбор на България е играе 50 мача и отбелязва 19 гола. Взема участие в три световни първенства: в Чили, Англия и Мексико.Той е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли. Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа. Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Починали: През 1878 г. - Стоян Попандреев Робов - български възрожденец, борец срещу фанариотското духовно робство. Той е близък приятел на Неофит Хилендарски - Бозвели. До 1851 г. учи при баща си в класното училище на Елена. Учителства 22 години в с. Беброво, Враца, Лясковец, Разград, Елена. Той участва в революционните борби на народа. Продължава традициите - просветни, граждански и книжовни, на своя баща и на дядо си поп Дойно Граматик - един от първите преписвачи на Паисиевата история. Робов поддържа връзка с Др. Цанков, П. Р. Славейков, Ив. Кършовски, П. Хитов, среща се с В. Левски и А. Кънчев. Член е на революционния комитет в Елена. Запазена е написана от него бележка за събрана сума от 150 турски лири от комитетските дейци в града, предадени на Левски чрез отец Матей Преображенски. Робов умира от тифус. Негови съчинения са: "Краткий преглед на въведението на всеобщата география за малките деца", Цариград, 1860 г.; разказа "Лабиринт", Русе, 1874 г.

Мисъл на деня – 4 май 2009 г. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение. Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек. Из Огън на пречистване, УС, 1 декември 1935 г.

Бих искала да благодаря за темата и на всички включили се в нея! Опита ни да "обхванем" и систематизираме едно духовно учение, като това на Петър Дънов, е наистина нелека задача и колкото повече са хората, които сътрудничат, толкова по-близо можем да бъдем до реализирането й. В този пост ще сложа само препратки към две теми на DobrDen , които съдържат линкове: О каталоге бесед Учителя... и Путь ученика. Възможно е те да се повтарят с някои от вече публикуваните, за което ви моля да ме извините! Но реших,че е по-добре да има повторение, отколкото да пропуснем някой материал.

На 3 Май: През 1840 г. в Цариград е обнародван нов Наказателен закон, според който християни и мюсюлмани трябва да се третират еднакво. Нито един поданик на султана не може да бъде наказван, без да бъде доказана неговата вина. Законът предвижда сурови наказания за словесна агитация или за действия срещу държавата; участниците във въоръжени бунтове се наказват със смърт. През 1874 г. Светият синод на Българската екзархия отправя писмо до всички епархии, в което се настоява "да се помага на онова българско население, което е принудено да търси помощ за поддържане на училищата" През 1896 г. представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор. През 1937 г. група млади българи мюсюлмани в Смолян, начело с Ариф Бейски, основават Българомохамеданска културно-просветна и благотворителна дружба “Родина”. През 1978 г. на четиридневно посещение в България пристига министър-председателят на Турция Бюлент Еджевит. През 1990 г. България възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 1967 г. Родени: През 1867 г. — Александър Малинов - български политик. През 1880 г. — Кирил Попов - български математик. През 1926 г. — Михаил Пенчев - български режисьор. През 1933 г. — Рада Москова - българска писателка, драматург и сценарист. През 1960 г. завършва Висш медицински институт. Работи като медик в Габрово, а също и като драматург в Централния куклен театър, в Народния театър за младежта (1962-1980) и в Кукления театър (1981). Автор е на куклени пиеси, сред които "Разсърдените букви"; "Бръмчило­то". Сред най-известните и книги са " Пеперуд­ка" (стихове за деца) (1968); "Хей, конче!" (приказки) (1982); "Парчета от време" (стихове) (1995). Москова е сценарист на "Куче в чекмедже" (1982), "Горе на черешата" (1984), "Здравей, бабо!" (1992), "Разговор с птици" (1997), "Госпожа Динозавър" и др. Във всичките и творби присъства темата за вътрешната потребност да дадеш и да получиш любов. През 1934 г. — Иван Андонов - български режисьор и актьор. През 1936 г. — Асен Кисимов - български актьор. Известен както с чудесните си роли в театъра ("Необикновен процес", "Сватбата на Фигаро", "Осъдени души", "Иванов", "Чудо"), в киното ("Понеделник сутрин", "От нищо нещо", "Бронзовата лисица") и в телевизията ("Рицарят на бялата дама", "Дядо Йоцо гледа"), така и с успокоителния си глас в радиоефира ("Час на слушателя" по програма "Христо Ботев" на БНР) и с незабравимите детски песни ("Тече, всичко тече", "Къде остана детството", "Зайченцето бяло", "Песен за хвърчащите хора"). Асен Кисимов представя първото българско развлекателно шоу - "Ейсън Чортън от Ямайка" (1977г.) и участва в редица моноспектакли. Един от тях е моноспектакълът "Великите поети на България" - до края на живота си актьорът го представя над 700 пъти в страната и чужбина.

Мисъл на деня – 3 май 2009 г. Мнозина се спират върху миналото, искат да знаят какви са били едно време. Това не е важно. Божественият порядък е в настоящето. Сегашният живот определя и миналото, и бъдещето. Живейте в Божествения порядък и не мислете нито за миналото, нито за бъдещето! Божественият порядък свързва човека с Първата причина на нещата и го води в нов, възвишен свят. Влезете ли в този свят, ще имате съдействието на съществата, които живеят там. Из Двата порядъка, УС, 6 октомври 1935 г.

Истина и живот Промяната, даже и тя да е "връщане назад", според светските критерии, винаги ни дава отговор на въпроса правилна ли е била посоката, която сме държали до този момент. Защо толкова ни е трудно да я осъществим, обаче, и сме готови да зачеркнем здравето си - предаваме се на болестите, на депресиите и химичните "помощници" - лекарствата, които само задълбават проблемите ни, заглушавайки ги временно!?

На 25.04. през 1719 в Лондон излиза първото издание на романа на Даниел Дефо “Робинзон Крузо”. Той е английски писател, публицист и обществен деец. Има публикувани повече от 250 произведения: политически памфлети, икономически и исторически "опити", сатира, както и образци на документалната проза - "Чистокръвният англичанин" (1701 г.), "Химн за позорния стълб" (1703 г.), "Записки на кавалера" (1720 г.), "Дневник на чумната година" (1722 г.). Автор е на прочутия роман "Робинзон Крузо" (1719 г.), на авантюристично-приключенски и "криминални" романи - "Капитан Сингълтън" (1720 г.), "Историята на полковник Жак" (1722 г.), "Мол Флендърс" (1722 г.) и др. На същата дата през 1816 Джордж Байрон, преследван от компрометиращи слухове, напуска Англия. Лорд Байрон е английски поет, представител на революционния романтизъм. През 1809 г. става член на Камарата на лордовете. Завършва Кеймбриджкия университет. Заради радикалните си възгледи спечелва омразата на английското аристократично общество. Наричат го "Метежния лорд". През 1816 г. напуска завинаги Англия, живее известно време в Швейцария, а след това в Италия, където се присъединява към радикалното движение на карбонарите. От 1823 г. живее в Гърция, за да помага на гръцки въстаници в борбата им за освобождение от турско робство. Автор е на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд" (в 4 песни) и на ориенталските поеми: "Гяур", "Абидоска невеста", "Манфред" "Корсар", "Лара", "Обсадата на Коринт".. В Швейцария и в Италия създава 3 романтични драми: "Марино Фалиеро", "Двамата Фоскари" и "Сарданапал", както и двете мистерии: "Небе и земя" и "Каин". Там довършва "Дон Жуан" - странна смесица от цинизъм и нежност, от сериозни и шеговити теми. Б. води шумен и бурен живот, изпъстрен с приключения. Поезията му оказва силно влияние върху европейска литература от XIX в.

На 25.04. през 1926 в Милано се състои премиерата на последната опера на Джакомо Пучини “Турандот”, завършена от Франко Алфано въз основа на черновите на автора. Джакомо Пучини е италиански оперен композитор. Произхожда от стар музикален род. Още като дете става органист в местната църква, после учи в музикалния лицей в Лука. През 1880 г. постъпва в Миланската консерватория, учи при известния композитор Понкиели (1834-1886 г.), сближава се с Пиетро Маскани. През 1883 г. завършва първата си опера - "Вилиси", представена с успех в Милано. Втората му опера - "Едгар" (1888 г.), претърпява провал. С "Манон Леско" (1893 г.) Джакомо Пучини печели световна слава на оперен композитор. Следващите му произведения са истински шедьоври: "Бохеми" (1896 г.); "Тоска" (1900 г.); "Мадам Бътерфлай" (1904 г.). След едно посещение в Америка П. получава поръчка от "Метрополитен опера" за произведение върху американски сюжет и създава операта "Момичето от Златния запад" (1910 г.), която се изпълнява в Ню Йорк със сензационен успех. През 1917 г. създава прочутия "Триптих", състоящ се от едноактните опери "Мантията", "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Последната му творба е операта "Турандот", която не успява да завърши.

На 25.04. през 1940 е роден Ал Пачино (псевд. на Джеймс Албърт Пачино) – американски актьор. В театъра е известен с изявите си в спектаклите "Тигърът носи ли връзка?", "Индианецът търси Бронкс", "Възходът на Артуро Хи", "Ричард III", "Американски бизон", "Опозореният", "Саломе". В киното дебютира в "Аз, Натали" (1968 г.). Огромен успех има в трилогията "Кръстникът" (1972 г.; 1974 г.; 1990 г.), благодарение на която се утвърждава сред най-големите звезди на световното кино. Участва още във филмите "Паника в Нийдъл парк" (1971 г.), "Серпико" (1973 г.), "Плашилото" (1973 г.), "Кучешки следобед" (1975 г.), "Боби Диърфийлд" (1977 г.), "…И справедливост за всички" (1979), "Авторът, авторът!" (1982 г.), "Белязаният" (1983 г.), "Опозореният" (1985 г.), "Революцията 1776" (1986 г.), "Море от любов" (1988 г.), "Дик Трейси" (1990 г.), "Франки и Джони" (1991 г.), "Гленгъри Глен Рос" (1992 г.), "Усещане за жена" (1992 г., награда "Оскар" за главна мъжка роля), "Пътят на Карлито" (1993 г.), "Бащата на фамилията" (1993 г.), "Мери Рейли" (1994 г.), "Нориега" (1994 г.), "20 цента" (1995 г.), "Жега" (1995 г.), "Кметството" (1996 г.), "Аз, кралят" ("В търсене на Ричард", англ. 1996 г.), "Дони Браско" (1996 г.), "Адвокат на дявола" (1997 г.), "Вътрешен човек" (1999 г.), "Всяка една неделя" (1999 г.), "Китайско кафе" (2000 г.), "Хората които познавам" (2001 г.), "Симон" (2002 г.), "Новобранецът" (2003 г.), "Джигли" (2003 г.), "Ангели в Америка" (2003 г.).

Обич и знание Това е моят отговор на разсъжденията върху границите на компромиса във взаимотношенията ни.

Здравословни и болезнени състояния Как по-добре можем да кажем нашата молитва от това резултатите от нея просто да "се случат"!? Имате ли такова усещане в ежедневието си? Слънчев ден на всички!

На днешната дата 24.04., "примата на българската естрада", Лили Иванова има рожден ден! Нещо повече - днес тя има кръгла годишнина - навършва 70 години. Каквито и да са коментарите за нейното дългогодишно присъствие на сцената, безспорно е, че тя продължава да вълнува много хора с изпълненията си. Тя беше и първата българска певица, която заяви своето категорично присъствие на сцена с такъв световен ранг, като Парижката зала Олимпия. Вижте още подробности от биографията и тук.

На 24 Април: През 1868 г. в Солун за първи път е отслужена литургия на български език. През 1877 г. в Цариград е организирано събрание на Светия синод, което избира ловчанския митрополит Йосиф за екзарх с 10 гласа от общо 19 гласували. На 28 май 1877 г. новият екзарх получава берата си от великия везир, а на 2 юни 1877 г. е приет на аудиенция от султан Абдул Хамид ІІ. През 1877 г. ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) отправя Възвание към българския народ, в което призовава всички българи да окажат подкрепа на руската армия. “Всички ние трябва да станем като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с всичките си сили на руската армия.” Възванието е съставено в Букурещ и е подписано от Владимир Йонин, Кириак Цанков, Олимпи Панов, Стефан Стамболов, Петър Енчев, Димитър Иванов, Павел Висковски, Иван Кавалджиев и Иван Вазов. БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Вл. Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също К. Цанков, О. Панов, Ив. Вазов, Ст. Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес взимат представителите на второто течение, което се отразило и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Хр. Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия. През 1903 г. в с. Смилево приключва конгресът на Битолския революционен окръг с председател Дамян Груев. Взима се решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. През 1913 г. македоно-одринското опълчение е включено в състава на българската действаща армия. През 1919 г. в изпълнение на заповед на ген. Кретиен вътрешният министър Никола Мушанов забранява конгреса на БЗНС, свикан за 27-30 април в София. Вместо него се провежда "малък" земеделски конгрес от 26 до 29 април. В отговор тримата министри земеделци подават оставка и правителството се разпада. През 1941 г. в София е подписана спогодбата "Клодиус-Попов", с която се уреждат задълженията на България към Германия в заетите области. В нея за България се фиксират само задължения. През 1943 г. извънредно заседание Светия синод взема решение против антисемитската политика на правителството. През 1946 г. тленните останки на цар Борис ІІІ са изнесени от Рилския манастир. През 1956 г. Владимир Топенчаров публикува във в. "Отечествен фронт" нова статия "Поуки от поуката". Тя има широк обществен отзвук, тъй като продължава да критикува култа към личността, водещ според автора до заместване на дисциплината в държавата и стопанството с "известни форми на командване и с бездушна изпълнителност". През 1961 г. Излиза решение на Министерския съвет за създаване на Национален изчислителен център и за реорганизация на Математическия институт. През 1962 г. приключва национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че главната опасност на "идеологическия фронт" са опитите да се постави под съмнение правилността на линията на БКП и ръководната роля на партията в културата, които отварят вратата пред "буржоазното влияние" и "идеологическата диверсия". През 1964 г. в град Есен, ФРГ, във вила "Хюгел" (стария дворец на фамилията Круп) се открива изложбата "Произведения на изкуството в българските музеи и манастири". Тя продължава до 2 август същата година и е посетена от 70 000 души. Родени: През 1850 г. - Светослав Миларов - български писател и публицист. Миларов учи във Френски колеж и 2 години право в Загреб. Осъден е на смърт по процеса за убийството на министър Христо Белчев. Сътрудничи на вестниците “Македония” (Цариград), “Отечество” и “Независимост” (Букурещ), “Марица” (Пловдив) и други. Автор е на: “Спомени от цариградските тъмници” (1881 г.), “Падането на Цариград”, (драма, 1883 г.), очерци за църковната борба и за дейността на В. Е. Априлов, поемата “Небесният преврат” (недовършена). През 1856 г. - Иван (Ян Вацлав) Мърквичка – български живописец и илюстратор. Роден е в с. Видим, Чехия. Следва в Прага и Мюнхен. През 1881 г. идва в България и учителства в Пловдив. Той един от създателите на Държавното рисувално училище в София (1896 г.) и негов пръв директор. Заедно с А. Митов създава и редактира сп. “Изкуство”. Той пръв започва да рисува картини от българския народен бит. Създава портрети на видни български културни и обществени дейци, илюстрира книги, рисува стенописи и икони. Умира на 16 април 1938 г. в родината си. Люлчина песен През 1889 г. - Христина Василева Морфова - Лукаш - българска оперна певица (сопран), сестра на Ал. Морфов. Учи в Певческата школа на Фр. Пивода в Прага. Работи като солистка в операта в Бърно. Дълго сътрудничество я свързва с пианистката Л. Прокопова. Първия си концерт изнася в Храдец Карлове, а дебютира на оперната сцена в “Продадена невеста” на Б. Сметана (“Марженка”). Специализира пеене в Париж при Иснардон (1910 г.). Завръща се в България през 1912 г. и концертира с Л. Прокопова в различни градове до 1915 г. От 1915 г. гастролира в чужбина - Будапеща и Виена (1915 г.) и др. През 1917-1931 г. пее в Парижката народна опера, в Германия, Италия, Франция, Англия и др. От 1931 г. е на българската сцена и работи като преподавателка в Държавната музикална академия. След турнето си в СССР (1935 г.) е уволнена. Изиграва главните роли Аида, Дона Ана, Либуше, Милада (драматични), Астарта, Филина, Лакме и др. (колоратурни). Загива при автомобилна катастрофа. През 1934 г. - Кирил Господинов - български театрален и филмов актьор. Участва във филмите: "Шведски крале" (1968 г.), "Тримата от запаса" (1971 г.), "Момчето си отива" (1972 г.), "Анто и милиционерът" (тв, 1973 г.), "Не си отивай!" (1976 г.), серията за Баш майстора (тв, 1974-1983 г.), "Кратко слънце" (1979 г.), "Бон шанс, инспекторе" (1983 г.), "Петък вечер" (1987 г.), "О, господи, къде си?" (1991 г.), "Вчерашни целувки" (2001 г.), "Каталии" (тв, 2001 г.). През 1935 г. - Димитър Петров Шойлев - български лекар, ортопед. Завършва медицина в София (1959 г.). Асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към Медицински факултет (Варшава) (1962-1970 г.), където работи под ръководството на Адам Гуца. Във Варшава взема специалност “Ортопедия и травматология” и защитава дисертация на тема “Стойността на костно-мускулната декортикация при лечението на псевдоартрозите на дългите кости” (1970 г.). Главен асистент в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМИ, София (1971-1976 г.). Създател е (1976 г.) и първи ръководител на първата в България специализирана “Клиника по спортна травматология и ортопедия”, която ръководи до днес, превръщайки я във водещ хирургически център по проблеми на колянната хирургия, артроскопията, спортната травматология и проблемите, свързани с пренапрежението на опорно-двигателния апарат. Доцент е от 1977 г. Специализира колянна хирургия в Лион (Франция) при проф. Алберт Трия (1979-1982). Става доктор на медицинските науки през 1984 г. с дисертация на тема “Съвременни насоки и проблеми в клиниката и оперативното лечение на хроничната колянна нестабилност”. Професор е от 1986 г. В периода 1988-1993 г. е председател на “Дружество по ортопедия и травматология”. Член е на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и председател на Комисията по лекарска етика към него (1994 – 1998 г.). Председател е на Управителния съвет на районната лекарска колегия към Българския лекарски съюз, София (1998 г.). Представител на България в Световната асоциация по ортопедия и травматология (S. J. COT) от 1993 г. Заместник председател е на европейския Колеж по спортна травматология и ортопедия. Член е на Медицинската комисия на UEFA. Почетен член е на Дружеството на ортопедите и травматолозите в Полша, Турция, Куба, Франция. Автор е на над 200 научни публикации в български и чужди списания, на няколко глави в том 2 на “Бойчева оперативна ортопедия и травматология” (1988 г.), на главата “Спортна травматология” в учебник “Спортна медицина” (1989 г., Швейцария), както и на монографиите “Остра и хронична нестабилност на колянната става” (1982 г.) и “Спортна травматология” (1983 г.). През 1939 г. - Лили Иванова Петрова - българска естрадна изпълнителка, "първата дама на българската естрада". Завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.) и известно време работи в болницата в Кубрат. Участва в художествена самодейност (до 1961 г.), след което е включена в програмите на Концертна дирекция в София. Първото й турне в чужбина е в Румъния, заедно с М. Кьосева и Емил Димитров, през 1962 г., а след успеха на второто й турне в Букурещ (1963 г.) е осъществен записът на първата й грамофонна плоча от румънската грамофонна фирма "Electrecord". След 1966 г. получава много международни и български награди: на фестивала в Сопот (1966 г.), фестивала в Братислава (1966 г.), във Варшава (1967 г.), Световния фестивал на младежта и студентите в София (1968 г.), в Барселона (1968 г.), "Златна плоча" от фестивала "MIDEM" в Кан (1969 г.), Атина (1970 г.), Рио де Жанейро (1970 г.), Токио (1973 г.), фестивала "Виня дел Мар" в Чили (1973 г.), Париж (1973 г.), Голяма награда на "Златният Орфей" (1974 г.); печели радио- и телевизионни конкурси в България. Сътрудничи с оркестрите на З. Радоев, Ив. Пеев, Митко Щерев, "6 + 1", "Маковете", а след 1977 г. е успешен дуетът й с Ас. Гаргов, с когото издава два албума. Гастролира с концертни турнета в около 15 страни. В края на 80-те и началото на 90-те години продължава активната си творческа дейност, работи с Цветан Владовски (Чочо). Грамофонната фирма "Балкантон" тиражира около 20 нейни албума. Има издадена книга за живота на певицата - "Нашата Лили" от Н. Вълкова и М. Бончев, БНТ е осъществила няколко филма за известната изпълнителка - "Аз съм Лили" (1974 г.) на Хачо Бояджиев и др. Носителка е на орден "Стара планина" – Първа степен (1999 г.) и на званието "Почетен гражданин на Кубрат" (2001 г.). През 1948 г. - Николай Методиев Стоянов - български писател. Завършва българска филология в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1972 г.). Редактор е в Радио София (1973-1974 г.). За пръв път печата през 1964 г. във в-к “Средношколско знаме”. Автор е на разкази, репортажи, вестник, пътеписи и др. Негови съчинения са: “Хубав ден за всички. Разкази” (1972 г.), “Една от един милион. Разкази” (1973 г.), “Нощна връзка. Новели” (1979 г.) и др. Починали: През 1899 г. - Георги Атанасов Живков - български политически и обществен деец, брат на Н. Живков и В. Благоева. Учи в Търново и в Цариградското медицинско училище, след което учителства в Русе, Варна и Търговище. Участва в Априлското въстание и в Сръбско-турската война (1876 г.). След Освобождението заема отговорни постове: кмет на Велико Търново, окръжен управител в София, член на регентството (1886-1887 г.). Министър е на народното просвещение (1887 – 1893 г.), народен представител и председател на IV ОНС (1886 г.) и на VII ОНС (1893-1894 г.). Инициатор е за издаване на сп. "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". През 1901 г. - Владимир Василиевич Качановски - руски славист. Завършва Варшавския университет (1876 г.). Пътешества с научна цел из славянските страни, Гърция, Италия и Франция. От 1886 г. преподава в Казанския университет. Издава сп. “Вестник на славянството” (1888-1896 г.). Професор е по славянска филология, история и литература в Историко-филологическия институт в град Нежин (от 1896 г.). Известен е с трудовете си в областта на славянската филология, с публикации на паметници на славянската писменост. Негови по-важни съчинения са “Сръбските жития и летописи като източник за историята на южните славяни” (“Славянский сборник”, 1876 г.), паметници на българското народно творчество (1882 г.), “За историческото изучаване на руския език” (1887 г., Казан). През 1967 г. - Александър Кирилов Дряновски - български ентомолог и ботаник. Завършва естествена история в Софийски Университет “Св. Климент Охридски” (1903 г.). Работи като уредник на Училищния музей при Министерството на народната просвета (1922-1944 г.) и на палеонтологичните сбирки в Дирекцията за минни и геоложки проучвания в София (1949-1957 г.). Изучава флората на Витоша, Стара планина, растителните формации на планина Славянка, вредните насекоми, вертикалното разпространение на пеперудите и болестите по пчелите. Автор е на 125 научни и научнопопулярни труда. Описва нови за науката видове и форми (54 насекомни и 46 растителни). През 1997 г. - Асен Босев - български детско-юношески писател, дългогодишен учител, постоянен сътрудник на детски периодични издания. След 9 септември 1944 г. е зам.-главен редактор на в-к "Заря" и редактор във в-к "Работническо дело". Основател на в-к "Септемврийче". Главен редактор е на в-к "Стършел" (1961-1965 г.). Многобройните му детски книги са с подчертана склонност към хумора. Превежда от руски език.

Мисъл на деня – 24 април 2009 г. Земята претърпява едно голямо преустройство. Не само Земята, но и човешкото сърце минава през едно голямо преустройство. Бог създава в хората едно ново сърце и написва на него Своя закон. Той създава и нов ум на хората, нова конструкция, за да могат да дойдат новите хора в света. Тия нови хора ще имат ново верую, ново разбиране. Всички братя и сестри, които живеят по лицето на Земята, но са свързани в името на Господа, ще се срещнат и ще си кажат: „Добър ден, братя и сестри! Какви са последните новини? Иде Възлюбеният на Земята!” Из Няма нищо ново под слънцето, 17-та НБ, 23 януари 1938 г.

На днешната дата 23.04. са починали едни от най-големите майстори на перото в света: 1616 - Мигел де Сааведра Сервантес - испански писател. Първоначално той става лекар, след което постъпва на военна служба. Взема участие в Турско-испанската война и в морското сражение при Лепанто през 1571 г. загубва лявата си ръка. На връщане в Испания през 1575 г. е пленен от пирати и е отведен в Алжир. Откупен, през 1580 г. се прибира в Мадрид. Наклеветен е от лични врагове и попада в затвора. Литературната дейност на Сервантес обхваща времето главно след завръщането му от алжирски плен. Първото му по-голямо белетристично произведение е романът “Галатея” (1585 г., незавършен). Автор е още на трагедията “Нумансия” и на около 30 пиеси. Най-известното му произведение е романът “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” (I ч. – 1605 г.; II ч. – 1615 г.), който е едно от най-значителните постижения на европейската ренесансова литература. 1616 - Уйлям Шекспир - английски поет и драматург. Поради оскъдността на биографични данни дълго време се смята, че зад неговото име се крие неизвестен автор. Той учи в граматическо училище, където усвоява латински и старогръцки език. В края на 1580 г. става актьор, но около 1603 г. изоставя сцената и става драматург в Лондон. През 1594 г. работи като съдружник на театрална трупа, превърнала се през 1603 г. в кралска трупа. През 1612 г. се завръща в Стратфърд. Богатото и разностранно дело на Шекспир като писател е повлияно от социално-икономическите и обществено-политическата обстановка в Англия и в Европа. Отражение има и обстоятелството, че в неговата родина процесите на Ренесанса протичат сравнително по-късно, но в замяна на това по-бурно и динамично, отколкото в някои европейски страни. Шекспир става известен още с издаването на поемите си “Венера и Адонис” (1592 г.) и “Лукреция” (1593 г.), в които продължава традициите на философската лирика, разцъфтяла през Ренесанса. Особен дял в творчество му заемат сонетите. Една част от тях имат автобиографичен характер, други възпяват любовта. В цялото му творческо дело на драматург, комедиограф и поет се открояват 4 основни периода. От 1590 до 1594 г. Шекспир създава хрониките “Хенри VI”, “Ричард III”, комедиите “Комедия от грешки”, “Укротяване на опърничавата” и трагедията “Тит Андроник”, които отразяват недоволството на автора от несъвършенството на живота, от установената обществено-политическа действителност. Написани са от хуманистични позиции. В периода 1594-1600 г. създава “Крал Джон”, “Двамата веронци”, “Безплодните усилия на любовта”, “Сън в лятна нощ”, “Венецианският търговец”, “Ромео и Жулиета”, “Хенри IV”, “Хенри V”. През 1600-1608 г. той пише трагедии, които отбелязват прелом в неговото творчество: “Юлий Цезар”, “Хамлет”, т. нар. “мрачни комедии”. Върхът на творчеството му като трагик отбелязват произведения като “Отело”, “Крал Лир”, “Макбет”. Постижение са и античните трагедии “Антоний и Клеопатра”, “Кориолан”, “Тимон Атински”. По идейно-емоционално богатство и многообразие, по въздействаща сила Шекспир отбелязва един от най-големите върхове не само на английската, но и на европейската и световна литература и култура. 1850 - Уйлям Уърдсуърд - английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа” (лейкисти). Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка”. През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят”. Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб” (1794 г.) и “Разорената хижа” (1795 г.), трагедията “Погранични жители” (1796 г.), романа в стихове “Прелюд” и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия, като по този начин нанася удар на епигоните на класицизма и разчиства пътя за по-нататъшните успехи на романтизма. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.

На 21 Април: През 1858 г. в духа на танзиматските реформи турското правителство изготвя нов "Закон за земите". Законът определя категориите земи, формите на собственост, както и начините за придобиване, владеене и прехвърляне на земята в Турция. Официално законът влиза в сила от 6 юни 1858 г. През 1874 г. Климент Браницки (Васил Друмев) е ръкоположен за епископ и малко по-късно е изпратен в Тулча, за да поеме управлението на добруджанската част от Доростоло-Червенската епархия. През 1902 г. тържествено се чества 25-годишнината от възшествието на екзарх Йосиф I в Цариград. На 23 април тържествено е открита българската болница "Евлогий Георгиев", построена със средствата на банкера, със субсидии на българското правителство и с частни помощи от Македония, Одринска Тракия, Северна и Южна България. През 1912 г. при засада, устроена от турски войски в Тиквешко е убит българският революционер Пере Тошев. През 1935 г. Министерството на съобщенията се разделя на Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството и на Министерство на железниците, пощите и телеграфите. През 1935 г. е образувано първото безпартийно служебно правителство, назначено с царски манифест, начело с Андрей Тошев. Макар и в напреднала възраст Тошев поема министър-председателския пост поверен му от цар Борис III и го заема до 23 ноември. През 1939 г. е подписан втори таен българо-германски протокол за доставка на австрийска военна техника за България в размер на 45 млн. марки. През 1941 г. се провежда двудневна конференция в хотел "Империал" във Виена. Рибентроп се среща с граф Чано – министър на външните работи на Италия и са определени италианските териториални претенции в Македония и демаркационната линия с италианската окупационна зона – западно от Качаник, Лешок, Жилка, източно от Желязна ръка, Ново село, Мамудовац, Мешенище, западно от Подмоле излиза на Охридското езеро, през езерото излиза на източния бряг северно от Пещени, продължава праз Галичица и излиза северно от с. Невла на територията на Преспа, продължава източно от Козяк и по гребена на Баба планина завършва на старата гръцко-югославска граница. Това е т. нар "Виенска линия". През 1972 г. Министерският съвет издава постановление на "За преустройство на БАН и Софийския университет "Климент Охридски". Създадени са единни центрове за наука и подготовка на кадри чрез интегриране на научните звена на БАН с факултетите от университета. През 1990 г. като обществено-политическо движение е учреден Обединен демократичен център (ОДЦ). На 17 октомври 1992 г. се преименува в Обединен християндемократически център (ОХДЦ), и е регистриран през август 1993 г. ОХДЦ е член на СДС от февруари 1990 г. Член е и на Европейския демократически съюз и на Европейския християндемократически съюз. Съпредседатели на Обединения демократичен център с Божидар Данев, Любомир Павлов и Стоян Ганев. Пръв председател е Стоян Ганев. В изпълнителния съвет влизат Илко Ескенази, Стефан Софиянски и Александър Божков. Стоян Ганев е и пръв председател на ОХДЦ. От 29 април 1994 г. негов лидер е Стефан Софиянски, а от 20 август 1996 г. Екатерина Михайлова. Родени: През 1851 г. - Георги Димитров Измирлиев (Македончето) - български революционер. Той е роден в Горна Джумая (Благоевград). Учи в Серес, в Цариград и във Военното училище в Одеса като юнкер в Люблянския пехотен 59-и полк. След като установява непосредствен контакт с българската революционна емиграция в Румъния Македончето се включва като военен специалист в подготовката на Априлското въстание 1876 г. Гюргевския революционен комитет го избира за помощник-апостол и военен ръководител на Първи- Търновски революционен окръг в България. В началото на 1876 г. Георги Измирлиев се прехвърля през р. Дунав в определения му район, където развива широка организаторска дейност - създава нови комитети, привлича много съидейници и ги обучавана военно дело. След предателство турските власти тръгват по следите му, арестуват го и издават смъртна присъда. На 25 май 1876 г. в Горна Оряховица Георги Измирлиев е обесен. През 1867 г. - Александър Павлов Малинов - български политик, държавник, лидер на Демократическата партия (1902-1938 г.). Малинов е бесарабски българин, учи в родното си село, след което завършва гимназия в Болград и право в Киев (1891 г.). През 1908-1911 г., 1918 г., 1931-1932 г. заема министър-председателския пост и едновременно поема министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1908-1910 г.), министерство на външните работи и вероизповеданията (1910-1911 г., 1918 г., 1931 г.). Освен това през 1931-1934 г. е председател на Народното събрание. Участва в политически борби след Първата световна война и в акцията на Конституционния блок в Търново (1922 г.). Осъден е и е затворен в Шуменския затвор като виновник за Втората национална катастрофа (1922-1923 г.). Участва в създаването на Демократическия сговор през август 1923 г. В началото на 1924 г. Малинов напуска Сговора и възстановява Демократическата партия заедно с група политически съмишленици (Н. Мушанов, Ал. Гиргинов и др.). Автор е на мемоарните книги “Под знака на страстни и опасни политически борби” (1934 г.; 1938 г.; 1991 г.) и “Страници из нашата нова политическа история” (1938 г.). Умира на трибуната по време на предизборно събрание за ХХIV ОНС. През 1899 г. - Михаил Христов Попов - български оперен артист (бас). Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1923 г.), по-късно и консерваторията в Неапол и известно време концертира в Италия заедно с Б. Джили, Тито Скипа и др. Дебютът му е в Софийската опера на 27 ноември 1927 г. в ролята на Мефистофел ("Фауст" от Ш. Гуно). Изпълнява основни басови партии в различни опери: Иван Сусанин ("Иван Сусанин" от М. И. Глинка), Зарастро ("Вълшебната флейта" от В. А. Моцарт), княз Гремин ("Евгений Онегин" от П. И. Чайковски) и др. През 1944 г. - Мария Вердова Гигова - български състезател и треньор по художествена гимнастика. Завършва ВИФ и Художествената академия, специалност "Изящни изкуства". През 1997 г. тя работи като треньор на националния отбор на Франция, председател на Спортно-техническа комисия, член на Международната техническа комисия. Гигова е почетен член и експерт на ФИГ, главен директор на списание "Красота", издание на БОК, спортен директор на БОК и консултант на Британския национален отбор. В Канада има училище на нейно име. Тя участва в 5 световни първенства и е носител на световна титла във Варна (1969 г.), в Хавана (1971 г.), в Ротердам (1973 г.). Носител е на званието "Народна РБ" I степен. Тя е заслужил майстор на спорта на България и на бившия СССР. Призната за една от най-добрите гимнастички за всички времена. Депутат е в XXXIX НС (2001 г.). През 1949 г. - Пламен Никифоров Джуров - български композитор, диригент и педагог. През 1975 г. той завършва Музикалната академия в София, специалност "Пиано" при проф. Мара Балсамова, "Композиция" при проф. М. Големинов и "Дирижиране" при проф. К. Илиев. От 1976 г. е диригент на Филхармонията в Плевен. През 1984 г. специализира при проф. Карл Йостеррайхер във Виена, а през 1985 г.- в Москва. От 1988 г. Джуров поема ръководството на камерен оркестър "Софийски солисти". Има концерти в над 30 страни, участия в международни музикални фестивали, много записи, включително и на произведения, написани специално за "Софийски солисти"). Джуров е доцент в ДМА - София, председател е на УС на "Музикаутор" и отговорен секретар на фондация "Борис Христов". Негови творби са: "Вариации за симфоничен оркестър", "Соната за пиано", "Кончерто гроссо за струнни, ударни и пиано", "Елегия", "Токата", "Фантазия", "Оратория реквием за алт, поет, смесен хор и симфоничен оркестър" по текстове на Г. Константинов, "Концерт за саксофон и симфоничен оркестър" и др. През 1968 - Адриана Дунавска - българска състезателка по художествена гимнастика. Тя дебютира на Европейското първенство във Флоренция (Италия) и печели златния медал в многобоя. На Световното първенство във Варна през 1987 г. извършва истински подвиг, като със счупен крак спечелва злато на топка и става втора в многобоя. През 1988 г. Дунавска е абсолютна Европейска шампионка в Хелзинки, на Олимпиадата в Сеул същата година печели сребърен медал. Починали: През 1878 г. - Жельо войвода (Желез Добрев Железчев) - български хайдутин. Участва в четите на Димитър Калъчлията и Пейо Буюклията, а по-късно сам става войвода на чета. Хайдутува в Сливенския и Котленския балкан. През 1863 г. се отказва от хайдутството и се заселва в с. Метличина, Варненско, но 9 години по-късно се завръща в родното си село. Той доживява Освобождението и умира два месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Моменти от хайдушките на Жельо войвода подвизи са отразени в повестта "Изгубена Станка" от Илия Р. Блъсков. През 1901 г. - Иван Петков Славейков - български учител, публицист, обществен и държавен деец. През 1871 г. той завършва Робърт колеж в Цариград. След това работи дълги години като учител във Враца (1872-1875 г.), в Робърт колеж (1876-1878 г.), в Пловдив, където емигрира след преврата от 27 април 1881 г. и в София (1885-1886 г., 1889-1900 г.). През 1878-1879 г. е главен училищен инспектор в Сливенска губерния. И. Славейков заема различни административни постове: началник на канцеларията на търновския губернатор (1878 г.), секретар на Министерския съвет (1880-1881 г.) и кмет на София (1885 г.). Освен това е народен представител в IV-ХI НС (1884-1901 г.) и министър на народното просвещение (19.02. - 25.04.1901 г.). Развива активна обществено-политическа дейност като последователен русофил и член на Либералната партия на П. Каравелов. Той е действащ член на БКД и председател на Историко-филологическия клон на БКД (1898-1900 г.). Като талантлив публицист сътрудничи на много вестници и списания, редактира вестниците “Независимост”, “Търновска конституция”, “Искър” (1886-1887 г.) и “Знаме” (1894-1898 г.). Като кореспондент на чужди вестници И. Славейков осведомява европейската общественост за османските зверства в България след Априлското въстание. През 1888 г. става главен редактор на в. “Търновска конституция”, орган на Народнолибералната партия и доблестно изпълнява задълженията си, въпреки че е подложен на насилие и терор. Затова е бит жестоко, съдят го за “оклеветяване и наскърбление на държавни чиновници”, “за обида на княза”, “за обида на Н. Начович” и го интернират. След това е дипломат в Букурещ (1881 г.), кмет на София (1886 г.), учител във Враца (1887-1888 г.) и министър на просветата (1901 г.). Запазени са ръкописът на подготвения от него за печат англо-български речник (Архив “П. Р. Славейков”, папка 46) и статията му “За образованието в българските училища”. И. Славейков написва учебници за изучаване на български и френски език. Превежда от английски и френски език творби от Р. Бърнс, П. Б. Шели, Х. Лонгфелоу, А. Доде, Г. дьо Мопасан, драмата “Юлий Цезар” от У. Шекспир. Псевдоними на И. Славейков са Барон фон Бръмбал, Малък славей, Чуруликов.

Мисъл на деня – 21 април 2009 г. За да минете от смъртта към живота, трябва да пазите следните правила: „Не внасяй капитала си в банки, които фалират! Не уповавай на временни, преходни неща! Уповавай само на Божественото в себе си.” Който спазва тези правила, лесно се правя с изпитанията и страданията си. Той е подобен на авиатор, който знае законите на летенето. Из Земята като училище, УС, 22 декември 1935 г.

Молитвен наряд за начало: На душата си ще кажеш - формула Пътят на живота - молитва Кажи ми ти Истината - песен Преди прочитането на беседата, е добре да се прочетат Евангелие 9 на Матей и Евангелие 13 на Лука Беседа: Две жени. Молитвен наряд за край: Добрият път- молитва на ученика Господнята молитва Във мрак, тъмнота - песен Замислих се, че определено ние не сме поставени в най-благоприятните условия и може би точно затова Учителят ни е дошъл "на помощ". (Преди време Ани ми го "подсказа", а сега го и прочетох, така че за мен няма съмнение защо той се е появил тук, сред нас.) Забелязвам обаче, сред все повече хора съживяване на интереса към смисъла на живота извън неговите материални очертания, което е знак за, макар и с много бавни темпове, обръщане посоката на мислене и развитие. Две жени Като че ли Вярата в неподплатените с видими в момента доказателства е приоритет само на малките деца. А колко много от проблемите и нервните ни болести биха останали зад гърба ни, ако можехме да "внесем Вярата, като разумен принцип" в ежедневието ни... Тази беседа отвори следващия прозорец в съзнанието ми и Светлина огря цялата ми душа.

Днес 16.04 през 1889 е роден ненадминатият Чарлз Спенсър Чаплин - английски актьор, сценарист, режисьор, продуцент и композитор от английски произход. Баща на Дж. Чаплин. От 1898 г. пее и танцува на сцената. От 1907 г. е в трупата на Фред Карно, където усъвършенства майсторството на акробатиката, пантомимата, клоунската техника и неподражаемия си актьорски талант. При гостуването на Карно в САЩ (1913 г.) подписва договор с “Кийстоун” и започва да се снима под ръководството на Макс Сенет, дебютирайки в “Да си изкараш хляба” (1914 г.). През 1914 г. се снима в 34 филма, (от които около половината поставя по свой сценарий), придобива голяма популярност и получава творческа независимост. През 1915-1916 г. работи за “Есеней”, а през 1916-1917 г. - за фирмата “Мючуъл”, създавайки свои пълноценни авторски филми. Той играе във филмите - “Завербуваният” (1915 г.), “Полиция” (1916 г.), “Спокойната улица” (1917 г.), “Имигрантът” (1917 г.). Работейки за фирмата “Фърст Нешънъл” (1918-1923 г.) - при все, че е сред основателите и на “Юнайтед артист” (1919 г.) - той обогатява артистичния си талант, режисьорското си майсторство. Той участва “Кучешки живот” (1918 г.), “С пушки на рамо!” (1918 г.), “Слънчева страна” (1919 г.), “Удоволствието на деня” (1920 г.), “Класа на безделници” (1921 г.), “Денят на получаване на заплатата” (1921 г.), “Хлапето” (1921 г.), “Пилигримът” (1923 г.) . През 1923 г. създава своя фирма - “Чарлс Чаплин филм корпорейшън”. От 1923 г. започва да снима авторски пълнометражни филми, които се появяват с по-голяма дистанция, поради дългата подготвителна работа и осигуряване на екип от съмишленици.Пълнометражните му филми са образцово реализирани. По времето на маккартизма напуска САЩ (1953 г.), преселва се в Швейцария и се връща триумфално за кратко в Америка през 1972 г., за да получи специалния “Оскар” за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Между 1923 г. и 1967 г. създава “Парижанката” (1923 г.), “Треска за злато” (1925 г.), “Циркът” (1928 г., “Оскар”), “Светлините на града” (1931 г.), “Модерни времена” (1936 г.), “Диктаторът” (1940 г.), “Господин Верду” (1947 г.), “Светлините на рампата” (1952 г., “Оскар” ‘72 за музика), “Един крал в Ню Йорк” (1957 г.), “Графинята от Хонгконг” (1967 г.). През 1972 г. получава “Златен лъв” във Венеция за цялостен творчески принос. През 1964 г. издава “Моята автобиография”. За живота и творчеството му са заснети редица филми, сред които по-значими са “Джентълменът-скитник” (1977 г.), “Неизвестният Чаплин” (тв, 1983 г.) и “Чаплин” (1992, реж. Ричард Атънбъроу). ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Мисъл на деня – 16 април 2009 г. Защо умират хората, не знаят, но и защо живеят – и него не знаят. Защото ти не можеш да разбереш защо умираш, докато не разбереш защо живееш. Като разбереш защо живееш, ще разбереш и защо умираш. Дотогава ще умираш несъзнателно, без да искаш. Пък може да умираш и съзнателно. В реда на нещата е съзнателно да умреш. Кое е съзнателното умиране? Само великите души умират съзнателно. Вземете Христос – Той умря съзнателно, съзнава, че трябва да умре. Из Станете вие, които спите!, 20-та НБ, 13 февруари 1938 г.

Мисля, че тази тема е мястото, където мога да разкажа накратко за изложбата "Сладко" по идея на Севдалина Кочевска - петото юбилейно издание на Арт Позитив. Това е един уникален проект, който се превърна в трибуна за творческа изява на пловдивски автори, работещи в областта на съвременното изкуство. Откриването на изложбата се състоя на 10.04.2009г. в Центъра за съвременно изкуство, в каквото се е превърнала баня Старинна в гр.Пловдив. Лично за мен такъв род изложби, както и такъв вид изкуство имат някакъв особен смисъл за развиването и изострянето на сетивата у съвременния човек, за разгадаването на по-дълбокия смисъл в ежеднедневните "знаци", които получаваме, но не забелязваме или не разчитаме правилно. Към всяка една от т. нар. "инсталации" авторите бяха приложили остроумни надписи, които ни отвеждаха към техните лични идеи и внушения, както и обогатяваха нашата представа за тях, свързвайки ни заедно в едно цяло с невидими нишки. Убедете се сами: Пакети трапезна Сол изписват с големи букви СЛАДКО. Сладко и солено - борбата и жизнената необходимост на едното от другото, противоречието и допълването между тях, взаимоизключването и единството, в което те съществуват в живота ни - това бяха най-общо идеите, които вълнуваха авторите на композициите. Вълнуващата атмосфера се допълваше и от самата средновековна сграда в центъра на Пловдив.