Надеждна

И тогава питат хората: „Що е Бог!“ За Бога ние имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си, – тогава разбираме Бога като ограничен. А като започнем живота си, отиваме към Истината, т.е. отиваме към безграничното, вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е посока към безграничното и безначалното, което има връзка с ограниченото. Е, какво разбрахте вие от това? „Гранично, безгранично, безначално“, що ни ползва това? Какво е това? И тогава ние се намираме в положението на онзи козел, който се хвърлил в един трап, подмамен от една лисица. Лисицата влязла в един курник, пък като издавила 10–15 кокошки и взела да ги носи, не виждала напреде си, та паднала в една голяма яма. И като паднала, гледала навън и казала: „Тази работа е лоша за мен“. Седяла 2–3 дена, най-после минава един козел. „Какво търсиш тук?“, пита я той. – „А-а, какво, горе ми беше много топло, пък слезнах тук да се поразхладя, тук е отлично място за живеене.“ – „Може ли да слезна и аз?“ – „Как не може, може!“ Хоп, скочил козелът вътре. Той имал големи рога. Лисицата се покачила на гърба му, после на рогата му и изскочила от трапа. Тя се освободила, а козелът останал дежурен на нейното място. Та сегашните хора, като ни разправят за истината, ние влезем в трапа като козела, а те се качват на нашата глава и излизат навън. Всеки говори за истината, докато се освободи. За пример, онзи, който заема пари, казва: „Вярвай ми, аз съм честен човек, ще ти ги платя навреме, ти вярвай в думите ми“. И той му повярва и даде парите, но после онзи го няма. Писанието се казва: „Богът никой никога не е видял“. Само единородният син, който е излязъл от пазвата на Отца, той ни го е открил. А този единородният син, кой е? Това е Любовта, която е излязла от Бога, тя ни го е изявила, и тази Истина, която е излязла от безграничното, тя е направила нещата ограничени. И граничното, тя го е изявила. Следователно трябва да разбираме защо главата и сърцето имат известни съотношения. Ако питате: „Защо сърцето постоянно се свива?“, то е, защото то работи за главата, към което праща кръвта. Защо не главата, а сърцето е мястото на Любовта? Любовта работи за главата, а тя е глава на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Следователно всички наши мисли и действия са насочени към това – да познаем Истината. И тогава Писанието казва: „Когато познаем Истината, ние ще бъдем свободни“. А в какво седи свободата? Свободата седи в това – да живеем в безграничното! Ако ходиш по земята, ти можеш да се спънеш и да паднеш, но ако хвръкнеш като една птичка, дали можеш да се спънеш? Един турчин в Цариград бил лаком за пари, искал много пари да спечели. Отива друг един при него и му казва: „Що си туряш парите в касата, дай ми 200 лири, аз ще ти дам 100% лихва“. Турчинът му дал парите и той почнал да му дава 100%. 6 месеца му давал и после му казал: „Ти благодарен ли си?“ – „Доволен съм, хиляди пъти съм доволен, ами майката на парите кога ще ми дадеш?“ – „Майката остави я да си върви.“ Та мнозина сега казват: „Слушай, ние ще ти дадем 100%“. Да, 100 ще изядеш ти, а 100 на мене ще дадеш. В това няма никаква философия. И така не се разсъждава. И в съвременния строй ние постоянно изоставяме майката настрана, не искаме да знаем, че вървим по крива посока, та търсим, че този е виноват или онзи. Не, не! Във всяко отношение ние трябва да знаем пътя на своето движение. И това движение не трябва да го спираме по никой начин. В Истината не се допуска нито за миг абсолютно никакво колебание. Всяко поколебаване е грях, защото твоето движение е свързано с друго движение, може да попаднеш в някоя катастрофа: пресичане има на тия пътища във вселената. И това е великата философия. Божествената наука ще ни научи да живеем, ще ни покаже кое е глава на Истината. На този въпрос само Истината може да даде един задоволителен отговор, да ни направи разумни, да знаем защо живеем и как трябва да живеем. Твоето слово

Разни възгледи може да възникват, но те са само методи, които за в бъдеще могат да бъдат само методи, плюс или един минус. От даден възглед вие или ще спечелите нещо, или ще изгубите. Те могат да бъдат или някаква придобивка за вас или някаква загуба. Не е въпросът какво аз мисля. Срещна един човек и мисля, че ще ми помогне. Срещам друг, но ни най-малко не мисля, че може да ми помогне. Нямам никаква надежда в този човек, но той ми помага. В дадения случай важи онова, което става, а не онова, което ние мислим, че може да стане, защото в света стават неща вън от нашите желания. Нещата не стават по нашите желания. И слънцето се движи не по нашето желание. Мога да ви наведа ред неща, които стават в света и все не по наше желание. Растенията растат не по наше желание, реките текат не по наше желание, ветровете веят не по наше желание. Много работи в света не стават така, както ние мислим. Както виждаме, случва се даже и в един дом, че синът не мисли като баща си, и дъщерята не мисли като майка си. И след това хората не могат да си обяснят причините за това нещо. Казват, че синът трябва да мяза на баща си, но това е възможно само когато бащата върви по прав път, по онези естествени линии в живота. Обаче там, дето се срещне най-малкото отклонение, синът не мяза вече на баща си. Той ще бъде при други условия поставен. Следователно този син ще мисли малко по-другояче от баща си. Неговите схващания и разбирания ще бъдат съвсем други. Не е лошо, че възгледите на хората се различават. Сега ще дам едно определение на богатството и на сиромашията, както и на другите положения в живота. Богатството представя разнообразието в живота. Сиромашията – еднообразието. Учеността, това е разнообразието в живота, невежеството, това е еднообразието. Грешният, разточителният живот на човека, това е еднообразието в живота, добрият живот, това е разнообразието. Еднообразните неща в живота винаги произвеждат слабостите. Щом станеш еднообразен, ти ще отслабнеш. Вие може да направите каквито щете опити в това направление. Да допуснем, че вие имате една разнообразна идея – искате да помогнете на хората във всяко едно отношение. Един ден си казвате: Защо ми трябва да се ангажирам с хората! Трябва да мисля само за себе си. В който ден започнете да мислите само за себе си, вие постепенно деградирате и се намирате в положението на онзи клон, който започва да казва: Защо ми трябва да мисля за цялото дърво. Не мога ли да мисля само за себе си? Аз ще работя само за себе си, ще бъда свободен. Какво ще става с другите клонища, той не иска да знае. Не е така! Ако клонищата един след друг започнат да изсъхват, и самото дърво ще започне да изсъхва, защото соковете идат от едно и също място. Вие не знаете как да ядете, а ще говорите за своето верую. Говорите за вашето верую, но вашето верую не помага. Ако ти не знаеш как да гледаш, как да дишаш, ако не знаеш как да пиеш вода, и ако не знаеш как да се храниш, ти не можеш да бъдеш щастлив. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо вие възприемате от живота. Чрез светлината вие се възпитавате. Чрез светлината вие възприемате най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог е създал: Погледни на синьото небе, погледни на онези хубави облаци горе, погледни на планините, погледни как хубаво се движат облаците. Погледни на всичко Божествено. А после погледни на онези къщи, на онези картини, които художникът е рисувал. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш по тия хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли малко върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи. Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината е донесла. Вие седите и търсите щастието си другаде, дето го няма. Къде ще го търсите? Вън от очите си ли ще търсите своето щастие? Ако ти знаеш как да гледаш и ако ти знаеш как да използуваш това, което си възприел с очите си, ти ще намериш своето щастие. Като възприемеш светлината отвън, после ще изпращаш друга светлина навън и от тази светлина именно ще зависи твоето бъдеще. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпратиш навън, ще зависи твоето щастие. Бъдещето на човека не зависи от това, което взима, но от това, което дава. Един млад момък ми разправяше следното: Една стара баба, 70–80-годишна ми даде един ден такъв мил поглед, че никога няма да я забравя. Ако беше млада мома, непременно щях да се оженя за нея. Не зная дали младите моми могат да изпращат такъв мил поглед. И си казах на себе си: Защо тази баба не беше по-млада! Като ме погледна, съвършено изчезна нейната старост. Казвам на този момък: Ти отиде далеч. Благодари, че таз баба беше стара. Ако беше млада, тя щеше да бъде много скържава, щеше скържаво да те погледне. Тя ще те погледне страхливо. Тя се страхува да не я оберат. Старата баба е много щедра, тя казва: Синко, аз не се боя, богата съм, щедро давам. Вие ще срещнете тази Сунамка, тя ще ви хвърли този поглед, но с нищо не можете да я подкупите. Вие с нищо не можете да подкупите един човек, който вярва в Божественото. Докато ви подкупват, че като влезете в една или в друга църква или в едно или друго общество, ще влезете в небето, вие не сте човек, който вярва в Божественото. Вие сте подкупени вече. Божественото с нищо не се подкупва! Ако ти бягаш и влезеш някъде, веднага ще ти кажат: Ела с нас! Не, ти няма да се подкупваш, нищо повече! Бог, Който изпраща светлина, показва пътя, по който трябва да живееш и да слушаш неговите заповеди. Ако отвътре го слушаш и знаеш как да изпращаш светлината, ти ще знаеш как да изпращаш своя поглед и ще уредиш своите работи, ще създадеш една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадеш тази връзка. Ако създадеш тази връзка, аз наричам това служение на Бога. И наистина ти може да създадеш тази връзка, само когато служиш на Бога. И Писанието казва: Когато пътищата на хората са благоугодни на Бога, Той ги примирява с всичките им врагове, т. е. с онези, които му враждуват. Има хора, които не ти враждуват. Може да не ти са приятни, но не враждуват с тебе. Те не могат да се нарекат твои врагове. С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти. Мнозина казват: Каква трябва да бъде нашата обхода? Казват, че е писано. Какво е писано? Какво е писал Соломон? Че кое е най-ценното в Соломона? – Най-ценното в Соломона беше неговата мъдрост. При един случай той отсъди много добре. И Соломон прие мъдростта. Бог му се яви и му каза, че ще му даде знание и мъдрост. И наистина, Той му даде знание и мъдрост. Сега аз искам да се спра малко върху Соломона. Върху неговия живот. Животът на Соломона има две страни. Едни много критикуват Соломона, казват, че имал много жени. Колко жени имал? Той имал 300 жени и 900 наложници. Всичко 1200. При това той бил окултист. Значи 12 зодии. Той турил на всяка зодия по сто жени. Що е жената? От окултно гледище вие много плитко разглеждате въпросите. Соломон е събрал една магнетическа сила. Отношението е едно към сто или едно към хиляда. Това представят 12-те зодии. Той е турил сто жени в запас. В прав смисъл зад всяка зодия има по 90 градуса. Тези 90 градуса представят всички възможности, с които човек в даден момент може да възприеме светлината. Значи той си е послужил с един ъгъл, от 90 градуса. Това са окултни изчисления, с които Соломон е искал да намери едно отношение. Колко жени трябва да има човек, за да намери една, с която да може да живее? Значи всички тия жени са били все кандидатки , за които Соломон е могъл да се жени. Но той не се е оженил за всички. Първите триста са били приети за редовни ученички, а останалите 900 са били кандидатки за ученички. Той ги изпитал всички колко от тях могат да му хвърлят по един мил поглед. И между всички тия 1200 жени, той не е могъл да намери нито една, която може да му даде един мил поглед. Един ден видял, че загазил много, той се отчаел, чудил се какво ще ги прави, как ще ги върне на бащите им. Защото всички били все кандидатки за царкини. Всички дошле при него с подаръци, да му се представят като кандидатки. Не е лошо това, но как ще ги върне назад? Според едно предание като загазил много, Соломон се обърнал с молитва към Господа, да му помогне по някакъв начин да се освободи от тези жени. Той се оплаквал, че съвсем се оплел в живота и не знае как да се освободи. Един ден като се разхождал така отчаян, срещнал една млада, красива овчарка – Сунамка, която му дала този поглед, който търсил. Веднага сърцето му мръднало. За тази Сунамка той написал цял роман: „Песен на песните“. Той ѝ предложил да дойде в двореца да живее с него, но тя му отказала. Казала му, че неговият дворец не е построен така, както се е научила да живее. Неговият дворец не е като небето, под което тя живее. – „С нищо аз не искам да заместя този дом, в който живея, нито благата ти искам.“ И след това му казала: „Ти имаш много добър, отличен ум, но сърцето ти е лошо. Сърцето ти не е на място.“ Оттогава започва реформирането на Соломона. В него става цял преврат. За да се поправи, той започва с притчи. След тази среща, той написал: „Песен на песните“, притчите. Той си казал: С притчи работа не става, но трябва приложение. Сунамката го питала: „Какво искаш от мене? Какво видя особено в мене?“ Той ѝ казал: „В погледа ти имаше нещо особено. Ти ми даде такъв поглед, какъвто никъде и никога до сега не съм срещал.“ Този поглед представя общение на душите, които се разбират. Тогава тя му казала: „Ти не можеш да бъдеш свободен човек, докато сърцето ти не е свободно. Ако ти искаш да ме имаш както другите жени, аз нямам нужда от такъв мъж, нямам нужда от мъж. Много жени имаш кандидатки да се женят за тебе.“ – „Да, но аз имам нужда от такава жена!“ Казвам: Тази е вътрешната драма. Понякога ние искаме Божественото в нас да се ожени за нас. По този начин ние искаме да се осигурим. – Няма го майсторът! Вие ще срещнете тази Сунамка, тя ще ви хвърли този поглед, но с нищо не можете да я подкупите. Вие с нищо не можете да подкупите един човек, който вярва в Божественото. Докато ви подкупват, че като влезете в една или в друга църква или в едно или друго общество, ще влезете в небето, вие не сте човек, който вярва в Божественото. Вие сте подкупени вече. Божественото с нищо не се подкупва! Ако ти бягаш и влезеш някъде, веднага ще ти кажат: Ела с нас! Не, ти няма да се подкупваш, нищо повече! Бог, Който изпраща светлина, показва пътя, по който трябва да живееш и да слушаш неговите заповеди. Ако отвътре го слушаш и знаеш как да изпращаш светлината, ти ще знаеш как да изпращаш своя поглед и ще уредиш своите работи, ще създадеш една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадеш тази връзка. Ако създадеш тази връзка, аз наричам това служение на Бога. И наистина ти може да създадеш тази връзка, само когато служиш на Бога. И Писанието казва: Когато пътищата на хората са благоугодни на Бога, Той ги примирява с всичките им врагове, т. е. с онези, които му враждуват. Има хора, които не ти враждуват. Може да не ти са приятни, но не враждуват с тебе. Те не могат да се нарекат твои врагове. С враговете ти непременно трябва да те примири Господ, за да се оправят пътищата ти. Ако бях учител, щях да имам едно пиано на разположение. И трябват ми само четири ноти, за да внеса ред и порядък между учениците си: Слушайте деца! И ще започна да пея нотите: до, ми, сол и горно до. Ще разделя думите: Слушайте деца на срички и на всяка сричка ще приложа съответния тон: до, ми, сол, до. Ще попея пет минути и след това ще започна работата си. Като се раздвижат, като започнат да немируват, пак ще им попея. С това ще се внесе в децата едно разположение, и няма да се тревожа. Ако пък бях къщница и чаках мъжа си, който иде нещо разгневен, пак ще седна пред пианото и ще започна да пея със същите тонове: до, ми, сол, до с думите – добре дошъл! Като чуе това, той веднага ще измени разположението си, ще каже: Хайде, изпей ми това още веднъж! Като му пея три пъти, той ще се разположи. Тогава ще му сложа ядене и ще ядем сладко. Така се разрешават въпросите. Рибите дишат с хриле, хората дишат с дробове, а има същества по-високостоящи от хората, които дишат с особени органи, т. е. те дишат чрез своите чувства или чрез своята симпатична нервна система. Те не дишат с дробове, но със своя слънчев възел. Та когато казваме, че човек трябва да живее правилно, ние имаме пред вид, че той трябва да започне още сега да се учи да диша със своята симпатична нервна система. Защото като мине през физическия свят, той ще навлезе в полуфизическия свят, в свят, дето ще престане да диша с дробовете си. Той ще диша чрез чувствата си. Та когато обичате, вие развивате своите бъдещи дихателни органи. Ако не обичате, вашата бъдеща дихателна система ще остане неразвита. В това седи вашето нещастие. Ето защо има смисъл да обичаш и да бъдеш добър. Всичко това ще стане причина за развиване на онези органи, които са сега в зачатък. Както едно време са били зачатъчно състояние, нашите дробове, така сега нашата симпатична нервна система е зачатък на бъдещите дихателни органи. За в бъдеще дробовете ще се изменят и ние ще дишаме по друг начин. Съвременните хора са се обезверили. Безверието е глад – вярата е ситост. Любовта е едно наситено състояние, безлюбието е вътрешен глад, сиромашия. При безлюбието човек може да се нахрани само с Любов. Тази Любов ще мине първо през въздуха, а въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Той ще ти даде права мисъл. Като приемеш тази права мисъл, ти ще я проектираш в пространството. Човек не е просто същество. Ти искаш да обичаш един човек, но същевременно у вас стават известни реакции, които запушват дихателната система на душата ти, на чувствата ти. Това наричат подпушване на чувствата или подпушване на симпатичната нервна система, на слънчевия възел в човека. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, няма да обичате много, няма да се лакомите. Ще обичате по малко, постепенно ще давате. И като ви обичат, пак ще кажете: Давай ми по малко! Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята Любов. Не трябва изведнъж да я прояви. Ако изведнъж проявите всичката си Любов към някой човек, вие може да го удушите. Казвам: Използувайте условията за онази вътрешна опитност. Вие отделяте Бога от хората, отделяте го от природата и искате да живеете по особен начин, да го видите по особен начин. Това е възможно за напредналите, вие трябва да видите Бога първо в хората. Вие трябва да видите Бога чрез растенията, чрез животните, чрез хората, чрез всички живи същества, чрез слънцето, звездите и т. н. Само така можете да добиете представа за Бога. Иначе като се говори за Бога има една опасност. За да познаят Бога, Той винаги се явява на хората при най-неблагоприятните условия на живота, че нищо вече не му се иска, никъде не може да се свърти, нищо не може да му помогне, тогава Бог ще му се яви. Когато Бог му се яви, всички груби състояния, всички груби чувства в него изчезват и с него става цял преврат. Който го види веднъж, оттам нататък той има вече особено понятие за живота. Той започва да търси страдания, мъчнотии и тягости. Дето отива, вижда нещата другояче. Дето отива, всички го посрещат добре. От този момент пътят му се оправя и се отваря. Всички животни, всички хора се изменят спрямо него. Който го погледне, все му се усмихва, всеки го кани, всеки е готов на услуги към него. В душата му настава един вътрешен мир. И му се отдават ред условия да бъде добър. Да видиш Бога само веднъж, това е нещо знаменателно, нещо епохално в твоя живот. То е достатъчно. Само веднъж да го видиш, ти никога няма да Го забравиш. Да Го носиш в себе си, не като вечен спомен, но като нещо, което постоянно се развива и усилва. Колкото и да се отдалечава тази светлина, ти всякога ще я виждаш. Където и да е, все ще Го виждаш. Между Бога и тебе ще бъдат наредени милиарди същества, ти ще Го виждаш някъде далеч от себе си. Обаче като се намериш пред някаква мъчнотия, или пред някаква скръб, тази светлина ще се увеличава все повече и повече. Щом стане някаква промяна, светлината ще се увеличи и всички хора ще бъдат в твоя помощ. Когато Бог иска да помогне на един народ, или на едно общество, или на едно семейство, или на един човек, всякога и на всякъде законът е един и същ. В знанието, в което ние почваме да проявяваме Любовта си, в знанието, в което ние почваме да проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние, ние сме съзрели вече Бога. Омих се и гледам

Омих се и гледам Като прочетох това, съвсем импулсивно ми дойде да го постна тук.

Напротив, аз ти благодаря!

Законът е: „Не пожелай!” Нещата са престъпни, но кога? Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то, каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: „Любовта е изпълнение на закона”. Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение. Така трябва да разбирате. Имате още дълго време да живеете на Земята. Каквото и да мислите, ще кажете: „Светът е такъв; ние сме такива”. Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, Любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш и Любов. Ти се сърдиш,, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя! Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона. Един лош човек търси един добър, но не заради Любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има много користолюбие. И в религиозното общество ще те приемат, след като те проверят дали си добър, или не но не, за да си осигуриш място на небето, а за да бъдеш полезен на обществото. А пък с това не се разрешава въпросът. Защото член на дадено общество не прави на друг пакости. Един вълк не прави пакости на вълците. Но спрямо другите същества друго е неговото поведение. Когато вие сте гладни, ако искате да изпълните Божия закон, веднага ще бъдете задоволени. Можете да направите още сега опит. Ако искате да познаете докъде сте стигнали, седнете на масата. Нямате нищо, нито 5 пари, нито хляб. Кажете според закона на Любовта и хлябът ще дойде, яденето ще дойде, хубаво изпечен хляб, направо от фурната, няма да ходите да го купувате. Щом сте гладен, подремнете си малко и ще намерите хляба на масата. И не се интересувайте кой го е донесъл! Да кажем, че нямате обуща. Пак подремнете малко и ще имате обуща. Дрехи нямате или каквото и да е – направете опит. Но няма да казвате на никого. То ще остане един факт само за тебе; ти ще го знаещ. Разправиш ли го на другите хора, пак ще бъдеш облечен в черната дреха. Тогаз законът не работи. То е за тебе. Направете си един личен опит и за него никому не говорете. И повтаряйте го, докато успеете. Аз на мнозина съм препоръчвал опити. Дойде ви някоя болест или неприятност. Направете опита! Вие все търсите външната страна на закона. Не е лошо. Външната страна на закона си съществува. Но там е робството! Е, добре, вие боледувате. Ако имате пари, ще викате някой способен лекар и ще ви помогне. Но представете си, че нямате нито 5 пари в джоба си, какво ще правите? Сега аз говоря на онези от вас, които нямат нито 5 пари. Казвам: които нямате пари, живейте по закона на Любовта, а които имате пари, живейте по стария начин. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следния ден кажете: „Ще го поотложа малко”. И всеки ден отлагане, отлагане! Не отлагайте нещата! Защото с отлагането нищо не се постига. Има ли отлагания, значи и съмнения има. Ти решиш нещо и после се усъмниш. „Ами ако не стане”? Това прилича на случая с онзи баптистки проповедник в Русе, Арсимен. Имало един сляп в салона и той казал: „Като свърша проповедта, ще кажа на слепия: в името на Господа Исуса, прогледай!” Излязъл с Евангелието, но си помислил: „Ами ако кажа и не прогледне?” И той отложил. Прибрал си библията. Обаче който иска да прави опит, нека го направи, независимо от това, дали ще стане, или няма да стане. Това е човешкото. И ние сега отиваме с библията и се спираме, а въпросът остава неразрешен. Втори, трети, четвърти, хиляди въпроси остават неразрешени. И най-после казваме: „Нищо не можахме да постигнем в живота.” Никой не може да ви покаже какво нещо е Любовта. Една постъпка, продиктувана от Любовта, може да ви се покаже, но вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската любов, там престават всички съмнения, безверие, всичкото зло. И започва животът на вечната радост, светът има вече друг изглед. Човек става мощен. Вие се чудите как досега не сте разбрали това? Ще ви приведа един пример, от който ще ви стане ясно и вашето положение. Едно бедно дете често обикаляло градината на един богаташ с намерение да си откъсне поне една ябълка, но винаги се натъквало на пазача и си отивало с празни ръце. Това продължило дълги години, но то никога не могло да изненада пазача. Обаче ако това дете се беше сетило да посее една ябълкова семка за тези години, то щеше да има голямо ябълково дърво, отрупано с плодове. Вие също се мъчите да изненадате пазача, но не можете. По-добре посейте семката на онова, от което искате да похапнете. Същата грешка направи Адам. Ангелът, който пазеше дървото, отиде по друга работа и Ева, вместо да посее семката на плода, изяде го. И престъплението на Ева беше не в това, че откъсна плода, но че го изяде. Трябваше да го посее. И тогава работата щеше да бъде съвсем друга. И вие посявайте добрите семена. Доброто трябва да се посее. Не изяждайте доброто никому, но го посявайте. Да кажем, че някоя сестра не може да се споразумее с друга за място в този салон. Нека каже: „За Господа, за Любовта, която имам, ще седна на последното място!” Кой е на първото място? Който има Любовта, той е на първите столове. Който има Любовта, той е на първото място. А пък който няма Любов, той и отпред да е, пак е назад. . Вие се питате: какво искам да кажа? Трябва да бъдете свободни! Ти казваш: „Но какво разбираш под думата „свобода”? „Искам да обичаш Истината.” „Но какво е истината?” „Да бъдете мъдри!” „Но какво е мъдростта?” „Трябва да имате знание!” „Какво е знанието?” „Трябва да имате сила!” „А какво е сила?” „Трябва да бъдете безсилни.” „Какво нещо е безсилието?” „Трябва да умрете.” ,А какво нещо е умирането?” „Трябва да ви заровят.” „Защо трябва да ни заровят?” За да изникнете пак. Първата заповед е: „Да възлюбиш Бога, Господа Твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила.” Този закон съдържа четири неща: опитай се да възлюбиш Господа с всичкото онова, което имаш! Силата на човека седи в това постижение. Щом се постигне то, всичко в живота може да стане! Опитай

В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне по един път в седмицата и ще ги учат, как да живеят, как да подобрят живота си. Така ще работят и свещениците, и проповедниците, и учителите. Нови методи на възпитание са нужни. Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората. Подло е да проповядваш едно учение без да си убеден в него. Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си. Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. – Защо е така? – Защото изтича от центъра на любовта. Следователно, светлината е еманация на любовта. Оттук вадим заключението: най-бързо се движат в пространството тези тела или същества, които излизат от центъра на любовта. Мощна е любовта. Ето защо, когато мъдростта и истината искат да предадат по-голяма бързина на своите сили, те ги прекарват през центъра на любовта. Всички добродетели прекарват своите сили през центъра на любовта, за да им дадат по-голям тласък. Това се отнася и до човека. Който е бърз, подвижен, с интензивен живот, той е в центъра на любовта. Ако няма тези качества, той излиза от друг център. Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. Стотникът дойде при Христа и Му каза: „Господи, речи само реч." Исус му отговори: „Аз ще дойда и ще го изцеля." Каква е била задачата на Христа, като Учител ? – Задачата Му била да хвърли светлина в ума на своя ученик и да го изцели. Задачата на Учителя е още да изцели сърцето на своя ученик и да укрепи неговата воля. Всичко зависи от средата на любовта. Щом влезете в тази среда, вие ще бъдете силни да се справяте с мъчнотиите си. Ако излезете от средата на любовта, вие ще се лишите от условията на живота, ще изгубите и живота си. Един италианец ми разправяше един интересен, научен опит, който той сам направил. Под един стъклен капак той турил 26 червея и ги наблюдавал, как се изяждат един друг. Един след друг червеите изчезвали, докато останали само шест. После останали пет, четири, три. Един ден той видял, че под звънеца останали само два червея, най-изхранените. След два-три дена останал само един. Италианецът си казал: Сега аз ще се справя с тебе. Опекъл червея и го изял. Питам: Кой спечелил от този опит? Червеите, затворени под капака, разрешиха ли нещо? Те знаят, че трябва да живеят и се изядоха един-друг. Най-после италианецът казал на последния червей: Сега ти ще се пожертваш за мене. Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния. – За мене това е невъзможно. – Докато мислиш, че е невъзможно, ще бъде невъзможно. В момента, когато кажеш, че това е възможно, ще бъде така. Има ли по-голяма сила от Божията? Следователно, щом влезеш в средата на любовта, ти ще станеш едно с всички живи същества – с растенията, животните и хората. Тогава ще видиш, че любовта се проявява и в най-малките частици на материята. Във всяка частичка на материята има живот. Приемете в умовете и сърцата си свещената мисъл, че Бог е Любов. Кажете си: При всички условия на живота, аз съм готов да постъпвам с приятелите си и с всички близки по закона на любовта. Този е идеалът на човешката душа. Това да стане по свобода, а не чрез заповеди. Само така душата ви ще се разшири, и духът ще се възвиси. Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. Той ще хване болния за ръка, ще го потупа и ще каже: „Аз ще те изцеля." Значи; има Един Човек в света, на когото всички можете да разчитате. Чрез Него Бог се проявява. И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото учение, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота. Тя никога не се изменя, нито се променя. Тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще дойда и ще ви изцеля". Ще го изцеля

Моя близка страда от ендометриоза на матката от дълги години, но напоследък проблемите й се усложняват с образуване на двукамерна киста около левия яйчник. Има ли шанс есенциите на Д-р Бах да й помогнат и как?

Още веднъж и тук с малко закъснение, но с много настроение - ЧРД с късметчета за здраве, радост и любов!!!

Дали просълзените човешки очи могат да изглеждат толкова красиво...

Казват, че когато орелът е ранен, полита към върха на планината. С последни сили, но до края устремен, той следва своя път към светлината. Намира най-високата скала и с вятъра единствено нощува. Очаква изгрева с разперени крила и се оставя слънцето да го лекува. Не ти разказах тая приказка напразно, когато чувстваш се предаден, наранен, когато мислиш, че умираш победен и злото те довършва безпощадно: Спомни си как орелът до последно към своя връх се носи устремен. Хвани се за крилата на живота. Нощувай с вятъра, сънувай утринта, и нека тоя сън, огрян от слънцето – лекува наранените места. Почувстваш ли се силен, излекуван; не стой самотен на високата скала, а се върни. И нека твоят дух пробуден дарява хората с любов и светлина / неизвестен автор /

Ние говорим за човека, а какво нещо е той? (Учителя пише на дъската.) ЧОВЕК. Англичаните казват „man”. В множествено число те заменят А с Е и става „men” (хора). А пък на български „мен” е местоимение. Като се каже „мен”, англичаните разбират: много хора, а пък българите разбират: тези хора са все за мен. Едно съвпадение. Английската дума „душа” е българската дума „сол”. Англичанинът казва: „Soul”, а пък българинът разбира „сол” (с което се посолява). Това не е знание, това е съвпадение на думи и слогове. Говориш едно, а разбиращ друго. Няма нито един от вас, който да не е художник. Не само че сте художници, но сте и скулптори, ваятели! Върху цялото тяло всеки ден вие работите с вашите чукове. Сетне боядисвате. Понякога, като се погледнете, не се харесвате, но такива са способностите ви. На другия ден работата продължава. Всеки се стреми да направи нещо хубаво. Целия ден правиш картината и казваш: „Зацапах картината, не ми се харесва нещо!” Вие мислите, че човешкият дух живее в нас. Не, човешкият дух посещава понякога тялото, но той не живее в него. А когато го е посетил, той всякога прави известно подобрение, това е един факт, който показва, че духът е посетил човека. У човека работи неговият ум; той ръководи работите. Той е министър-председател и когато духът дойде, той е като цар, който посещава своя пръв министър, за да се осведоми за външната и вътрешната политика, за работите в държавата изобщо. Това са общи положения, които могат да ви отвлекат от вашия живот. Защото животът на другите не може да бъде ваш живот, както и вашият живот не може да бъде на другите. Трябва да разберете това. В дадения случай вашият живот е необходим за вашия прогрес. А пък резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни вие можете да го използувате. Ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете своя живот. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя прогрес. Трябва винаги да имаме това предвид. Не се спъвайте един друг! Защото, ако спънете вашия живот, спъвате себе си. И ако спънете живота на своите ближни, вие се лишавате от известни условия и косвено се спъвате. Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш, хубавата постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл, тя е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, това е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, те ще дойдат след малките. Ако невидимият свят ви изпраща една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия да направите една малка, но хубава постъпка, радвайте се на това. Отношенията ни към Бога, то е вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!” Че вие сте в най-хубавото положение, няма кой да ви безпокои, но не го използувате, а се оплаквате, че сте самотен. Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може! Две неща трябва да имате предвид: това, което вашият ум ви казва, и това, което приятелите ви казват. Или има два свята: вътрешният ваш свят, аз го наричам свят на Разумното, което трябва да слушате! За другия, външния свят, аз не говоря. Под вътрешен свят разбирам Разумния свят, който никога няма да ви заблуди – каквото и да стане, нещата ще се превърнат на добре. А външният свят, това са условията. Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не може да разберете и външния. За да разберете външния свят, трябва да знаете как да използувате тези условия. Само Разумното ще ви научи как да постъпвате. Как трябва да се направи това вдлъбване? Това е цяло изкуство. След това ще кажеш: „Отстрани малко да се поразшири, върхът да не е остър като на някой орел, но и там да е малко широк”. Няма да се мине много време и ще кажеш: Харесва ми се този нос”. Защото, щом стане носът на върха като човка, то вашата работа е опасна. Вие ще кажете: „Каквото Господ даде!” Господ обича да му се говори конкретно. Когато духа вятър, клоните се огъват надолу. В това има смисъл. Дървото заяква. Същото е и с човека. Щом е в движение, има един вътрешен свят, който постоянно го изменя. Никой човек не трябва да стои на едно място; той трябва да се движи. Освен това човек трябва да се контролира. Ако вие не можете да контролирате вашата силна мисъл, няма да успявате. Аз наричам силни мисли – лошите мисли, а силни чувства – лошите чувства. Същото се отнася и до лошите постъпки. Ако не можете да ги контролирате, вие не можете да напредвате. Постъпката е лоша тогава, когато не я употребяваш на място. Човек трябва да контролира всяка своя мисъл, за да извърши онази работа, която той иска. Тогаз можем да кажем, че той е човек. Инак мисълта ще има някакъв резултат, но той ще бъде неправилен. Трябва да изучавате природата и себе си, за да бъдете щастливи. Щастието е един резултат, който трябва да потърсим. Всеки трябва да го търси. Някой казва, че не може да бъде щастлив. Не може при известни условия. Щастието трябва да бъде един резултат, към който трябва да се стремим. Сега да не ви говоря повече, понеже много неща казах. Понякога едно и също е казано в един смисъл, а друг път – в друг. Казаните работи трябва да се сведат към едно общо понятие на Любовта. След това от Любовта трябва да влезете към понятието на знанието, на Божествената Мъдрост и към Истината. Те са три свята, дето всеки ден трябва да влизате, за да придобиете нещо от Любовта, като дружите с нея. Или казано другояче: да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество е един съвършен човек, който за да помогне, ще даде най-хубавото, което има в душата си. Не да се жертвува. Съвършеният човек никога не се жертвува. Той няма защо да се жертвува. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Дръжте в ума си това: „Дружете със съвършените същества.” Но някой ще каже: „Как да ги намерим?” Някои от вас се срамуват да се молят. Цяло изкуство е да се моли човек! Вземете Христа, Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, а цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия; говорил е, не го разбирали; бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба! Тая борба ще я имате в себе си, ще я имате и един с други. Ти се молиш, но мислиш за много други работи! Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я вземи кандилото! Угаси онази свещ! Не дигай шум там!” Това не е никаква молитва. Ти като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш; кой какво говори, ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там! Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми! Нека доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя навреме”. Това е достатъчно. Тази е красивата страна! Аз виждам: всички имате горещо желание. Усърдни сте, рисувате хубаво, но не туряте линиите на място. Говорите много красиво, но не туряте думите на място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени! За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане! И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим”. „Изменението” значи следното: всичките несъвършенства, който сега носим, трябва да се изменят. Защото, като погледнем сега лицето си – то е резултат на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Не е лесна работа да поправиш и своя мироглед; не е лесна работа и да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има голяма мъчнотия в това, но знам, че има един начин за постижение. Работата, когато има Любов, лесно става. Тогаз всичко става. Но когато няма любов, нищо не става. Дружене, слушане и следване

Някой казва за някого, че бил в рая, като разбира при Бога. Че Бог е навсякъде. Щом туряш Бога на специално място, тогаз за Бога ще имаме две понятия: че Бог е навсякъде или че Бог е на строго определено място. Като кажем „при Бога", дали е тук, дето съм, или е горе, все е при Бога. Когато кажем, че си при Бога, това значи: „При баща си съм". Значи, съзнанието на вашия баща е будно. Вие сте вкъщи, виждате баща си и той ви вижда. Може баща ви да е в Америка, но той ви пише всяка седмица по едно писмо, баща ви постоянно е във връзка с вас. Като кажа, че съм при Бога, разбирам – при баща си, с който сме, в постоянна връзка. Но някой път съобщенията се прекъсват. Тогава някои изпадат в тягостно състояние. Някои могат да разправят, че след като умреш, ще отидеш между ангелите на небето. Това никой не може да опише. Има разни описания, но най-хубавото за онзи свят е писал Сведенборг. Той го е описал конкретно. Както се описва земният живот, така описва той небесния. Той говори за ангелите, бил е между тях, говори за техния език, прави сравнение между земния и небесния живот. Той разправя подробно, хвърля светлина върху всичко това. Когато разказва за ангелите, Сведенборг казва, че понякога и те са тъжни, лицата им се променят. И самите ангели не знаят от какво става това. Ето какво разбирам под думите „идея, която не може да се разреши". Отиваш при един зелен плод. Ти не можеш да го откъснеш. Не е време за късане. Ще чакаш. Той си има определено време. Като узрее, можеш да го откъснеш, а ако го откъснеш зелен, няма да се ползуваш. Или отидеш при някой извор, който е замръзнал. Остави го да се размрази. Ще чакаш пролетта и лятото и тогава ще черпиш вода от него. Сега можеш да вземеш само къс лед. Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: безлюбието всякога се маскира с Любовта. Ако една обич, която някой има към вас, е едно маскиране, е едно безлюбие, тогаз какво ще кажете? Няма да минат 1-2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с Любовта, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте унаследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена. Другото правило гласи: всяка Любов по някой път се маскира отвън с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята Любов към вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, разбере. Как предпочитате – Любовта ли да бъде отвън, или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта, скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво време, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение – но в основата е скрита Любовта й. Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се – мъжа си ли да обичате повече, или чуждите мъже? Обичайте всички мъже еднакво. Вашето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, както майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете. Вие сте в положението на една малка птичка. Приближавам се към гнездото. Разтревожва се майката, църка! Аз погледна пиленцето, не го бутам. Много съм внимателен. И се отдалеча. Влизам в положението на майката. И по някой път във вашето сърце има едно малко желание, една малка мисъл. Приближавам се. Не искам да изхвърля пиленцето, вашето желание, вън от гнездото, да не се тревожите. Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа – боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата й. И ако вие отидете да я погалите, ще й причините неприятност. Оставете да зарасне кожата й. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, както гладиш себе си. Какво чувствуваш, като погладиш ръката си? Ако някой, който ви обича, те поглади, какво ще почувствуваш? В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото. Вие казвате: „Той се е захласнал". Хубаво е човек по някой път да се захласне. Слънцето, като дойде, е в състояние да измени миналото. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, че няма кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън, и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава питам, как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са Все на миналото! През каквито и страдания да ви прекара Бог, вярвайте в Неговите благословения. Да знаете, че Неговият гняв е само до 4 поколения, а пък благословението Му е до тисящи родове – един много дълъг период. Едно Божие благословение е за толкова дълго време, а гневът му е само за 4 рода! Сега, което е основното, което ще ви остане. Кое запомнихте? (Учителя пише на дъската буквата Л.) Какво мислите, че ще напиша? (Учителя пише ЛУК.) Сега ще заменим буквата У с Ю: ЛЮК. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата К с Б: ЛЮБ. Да любим някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея-навън, да излезе на свобода. Л – е свързването на две души. Ю – е условията. Б – е посятото семе. О – са външните условия. В – е вечността. При буквата О има един кръг. При Б има кръг, разделен на две. > При произнасяне на звука Л туряте езика си на небцето. При Ю освобождавате езика от небцето. При Ю е свободата. При Б си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази Любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска Любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта! Страданията имат предвид да ни извадят от едно състояние и да ни преведат в друго. Съществените правила

Бъдете като житното зрънце. Използвайте светлината и топлината, и Бог ще ви благослови. От вас се иска духовна чистота. Да се освободите от всички раздори и недоразумения помежду си. Мъже и жени, всички трябва да бъдат чисти. Това не значи, че те не трябва да ядат и пият, да нямат желания. Може да имаш удоволствия, но законни, от които и ти, и окръжаващите, да сте доволни. Ако се срамуваш от това, което правиш, не го прави. Прави всичко съзнателно, чрез закона на жертвата. Това не значи, да живееш като калугер, но по закона на свободата, както живеят ангелите. Това е живот в хармония. Запалят свещ

Благодаря!

Мисъл за деня - 29.06.2011 г. Сега ако ме слуша някой от православната църква, ще каже: Защо не проповядва така, както православната църква проповядва? Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил. Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не. Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си. Вас ви нарекох приятели Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Днес се събудих със сън, от който не помня почти нищо друго освен гласът, който ми повтаряше без да спира "самсара, самсара..." Когато отново отворих блога ти сега, първите думи, които ми се набиха в съзнанието бяха следните:"Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов – тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използва настоящето заради ония далечни цели на своето битие." Вкопчването в битието е сила, която не се преодолява лесно, но сигурно си струва усилията... Просто исках да споделя...

Мило мое слънчево дете, дни минават,месеци,години... Липсваш ми,докато детето в теб расте... Моят ден започва с твоето лице. Ще успея ли да споделя и преживея болката и радостта ти...?! Ще уловя ли твоя дух и твоя миг, които ще бележат пътя ти честит...?! Ще ме разкъсват тайните неразгадани, ще ме горят на най-големи клади, ще съм далече във страни красиви, но само твоят образ ще ми дава сили да продължавам и да побеждавам телесната раздяла,а душите ни ще се преливат в мечтите ни за цяло...

Всеки път на раздяла от сърцето ми капе кръв. Всяка нощ без теб те сънувам, всеки ден те бленувам…Всичко, което изпълва със смисъл живота ми, си ти – Мое малко безценно създание, мое богатство и наказание, Моя грижа и упование. Сега си далеч, но в лицето ми грее твойто лице, С насълзени очи, като бисери, с молба и горещо желание Времето да спре… Не тъгувай, мило дете! При теб съм – сега и завинаги!

Мисъл за деня - 28.06.2011 г. Не е ли заблуждение да вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш? Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява. Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява. Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Вас ви нарекох приятели Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

За съзиданието чрез пространството на Слънцето. Геният на съзиданието е в това, да създаваш против всички правила и норми, но именно това значи съзвучие със законите на висшите пространства чрез безкрайната душа. Всеки въпрос как, потъва в колективното съзнание през състоянието на ограниченост и невъзможност, на отделеност. Вместо въпроса как, се слейте със слънчевото пространство и от единичното усещане за изключване, следвате дълбоките импулси. Тук има постоянна поддръжка, съкровище от мъдрост и неспособност за провал. Формула: Обръщам се към слънчевия енергиен спектър и моля енергията на радостта да се пробуди, да влезе в пространството ми на всички равнища, да пропие цялото ми същество и да се реализира в пълен обем на съзнателно равнище. Слънчевите хора

Да, Донче, едва ли има такъв наистина, но то явно и затова ни се връща.

Мисъл за деня - 27.06.2011г. Религията е създадена като наука, която да научи хората на правилни отношения помежду си. Всички учители, които са идвали между хората, са проповядвали едно хубаво учение. Всички учители са проповядвали братство между хората, но техните учени, техните последователи изопачиха това учение и станаха буквояди. Да имат живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Когато обичаш някого, няма да казваш, че го обичаш. Този въпрос ще го решаваш с Бога и след като те опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогаз този, който не те обича, ще те обикне. И онези, които са те мразили много, най-много ще те обичат. Аз мога да обичам всички хора, никой не може да ми препятствува в това. Но ако почна да разправям за Любовта си към хората, веднага ще се яви противоречие. Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам; или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава той ще ми каже: „Кой ти дава това право?" Затова не говори за Божественото. При Божествената Любов ти само даваш, не вземаш нищо. Какво престъпление има в това? Престъплението иде при закона на вземането. В проявяването на Любовта няма престъпление. Всичките недоразумения се създават, когато искате да вземете нещо. Направете най-малкия опит, да се примирите с това, което Бог ви е дал. Не да се примирите, но да видите добрата страна на сегашния ви живот. Да видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега се намирате. Мъжът не разбира защо е мъж и жената не разбира защо е жена; децата също не разбират защо са деца. Младата мома не разбира защо е мома; младата мома или момъкът търсят своето щастие, а намират нещастие. Всеки, който търси щастие, ще намери своето нещастие. Вярвайте, че сте щастливи. Младият да си остане винаги млад и старият човек да си остане винаги стар. Силният да си остане винаги силен. Той да не търси силата си отвън. Това е истинското разбиране на живота. Иначе няма никакво разрешение. Вие никога не можете да заставите едно същество да ви обича. Ако ви обикне, ще има причини за това. И ако се премахнат тия причини, ще престане и неговата Любов. Питате какво трябва да правите? Когато правиш опита, трябва да си сам. Знаеш какво означава да си сам. Един професор, когато прави опити, той е сам в своята лаборатория. Опитите тогава са най-сполучливи. Щом има други да го залъгват, опитите са несполучливи. Когато правите опитите, да бъдете сами. В света самотия няма, защото навсякъде прониква Бог. Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава. Когато мислите, че сте сам – там е Той. А гдето е Той, всичко успява. Там, дето мислите, че никой няма, там е най-сигурното място за вас. А където много са събрани, там ще ви дойдат всичките страдания. Когато останете сам, ще дойде вашето щастие. Много сестри се оплакват от голямата самотия, в която живеят, и търсят другар. Търсете Този, Който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще ви изпрати онези, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас. И щом намерите, работите ви ще вървят добре. Най-малкият опит

Ако можех с думи да опиша онова, което свърза ни в едно - красиво, дълбоко и чисто, като планински вир напролет, хукнал да догони вечността...