Надеждна

Позволявам си да извадя това изречение от контекста, понеже ми хареса много. Надявам се Орлин да няма нищо против и да го поразместя малко. Така: Ти си тук - в нищетата... Върнал си се доброволно. С пълното съзнание за това какво те чака. Кратък вариант за балансиране: Където и да е това ТУК, в малката планетка, в малката държавица, в малкото градче, в тясното жилище, в тясното телце, задаваш си въпроса ЗА ЩО се връщаш отново? Що те кара да се върнеш и то с добра воля и пълно съзнание? Що си забравил? Спомняш си и вече не ГО забравяш. Взимаш си ГО в себе си и си ГО носиш и ТУК и ТАМ. Хубаво сте го казли и двамата! Аз искам да препоръчам комплекса упражнения "5-та тибетци" !Има 2 книги в Спиралата за тях със заглавието "Петимата тибетци",които са от различни автори,но еднакво полезни.А снимки на самите упражнения можете да намерите на страницата с Мудрите,които по-горе Благост,препоръча.Ако някой от вас вече ги е практикувал,интересно би ми било да разбера,могат ли те да се съвместяват с Паневритмията?Тази есен,ако е рекъл Господ да се прибера в къщи,мисля да посетя организираните курсове,а не бих искала да спирам с "5 тибетци",защото определено се чувствам много добре. Поздрави на всички и дано съм ви била полезна с нещо!

Приемете и моето съчувствие!Когато за първи път отворих темата,болката беше по-силна от желанието ми да я споделя...Мисля,че сте попаднали на точното място в момент,в който най-много се нуждаете.Това е видно и от постинга ви,който съм цитирала по-горе.На фона на трагедията,която преживявате,това все пак е добър знак...За съжаление,разбрах за молитвения наряд сега,но няма да пропусна следващите дни,макар и да не мога да спазя определените часове. Бих искала да споделя нещо,на което днес попаднах с тайната надежда да ви помогна поне мъничко в изпитанието,пред което сте изправена.Докато четях Лидия Ковачева"Гладът - приятел и лекарство",бях силно впечатлена от разказа и за Атерхов(автор на кн."Суровоядство",издадена в Армения).Той загубил и двете си деца на 14 и 10 годишна възраст и,разбира се,мъката му била безгранична.Още повече,че е имал възможност да ги даде за лечение на най-добрите медицински специалисти и при най-добрите условия.Този обрат в живота му го мотивира да посвети 18 години от живота си на изследвания и проучвания,в резултат на което се ражда и книгата му,а по-късно и третото му дете...Някъде по-горе прочетох,че borislavil също е бил вдъхновен да напише книга по повод едно доста нерадостно събитие...В страданието се раждат най-истинските и стойностни неща.Не съм го измислила аз.Не казвам,че всички трябва да станат писатели,за да го преодолеят - не!Само давам примери,в които мрака на трагедията се преодолява чрез "отваряне"към свтлината на зората,която вашето друго детенце носи,или нещо друго,което бихте посветили на живота на двете си деца...Сега е трудно и тежко,непоносимо...Задавям се...А толкова ми се иска да ви прегърна и да ви кажа - "ДРЪЖТЕ СЕ!НИЕ СМЕ С ВАС!"

Здравейте!Преди известно време ми беше попаднала статия от Учителя,в която той излага препоръките си за това кой ден от седмицата е най-препоръчителен за гладуване.Спомням си,че най-добрият,според него беше четвъртък и до сега провеждах 24-часовото си гладуване в четвъртък,но сега ми се налага да променя този ден.Рових доста из сайта на Учителя,както и из форумите,но не можах да намеря нищо! Някой може ли да ми помогне с информация? Прдварително благодаря!

Благодаря ти пак,Бенита,за LZ и на теб,Максим,за Диана Експрес!!! Невероятна наслада ми доставихте с напомнянето на тези стихове-песни!!!

Изпълнявам ритуала с Молитвите за България от Норвегия и по друго от определеното време,просто нямам физическа възможност да спазвам посочените от вас часове.Но,определено усещането за светлина и лекота присъства и при мен!Щастлива съм,че допринасям с нещо за тежкото положение на всички,които обичам там!А,като знам,че вече има и резултати,направо ми иде да не спирам да се моля!

Слава Господи,че ви има!

Благодаря ти,Бенита,за хубавата беседа на Учителя!Изчетох я с удоволствие и нещата около молитвата ми се проясниха.Или с други думи,вече няма "тайни"за мен около "тайната молитва". Но сега ми предстои по-трудната задача,мисля - да намеря "мощни думи" с "едно значение"...Благодаря ти и на теб,Ваня Златева,и за избраната тема,и за цитатите от Учителя,и за това,че ме накара да обърна отново поглед към начина,по който се моля - за да не съжалявам после за сбъднатите желания!

Присъединявам се и аз! Признавам,че потърсих и тайно се надявах от някъде да изскочи "тайната молитва",но Бенита ми "подсказа" - колко "тайна" ще е тази молитва,ако някъде можем всички да я прочетем!? И щом можем с мислите си да променяме природните условия,значи точно в това е ключът на "тайната молитва" - да се помолим за прошката на непризнатите си грехове,пред себе си,за себе си и за другите,и пречиствайки се по този начин,да насочим енергията си към равновесието и хармонията на Майката-Природа.

за мнението на Орлин Баев!!! Просто той е казал всичко,което ми идваше на ум, но така и не успях да напиша. Важно е психотерапевта да е не само образован,но и да е изпитал методиките,които би приложил на пациентите си, а затова наистина са необходими години. Важно е и да е Ученик в дух.школа. А най-важно е той самият да е "излекуван" от болестите на съвремието ни - стрес, депресии и т.н. или поне да може да се абстрахира от личните си проблеми, за да се вживява в тези на хората, потърсили помощта му. На всички,които се интересуват от темата, бих препоръчала филма на Барбара Стрейзънд - "Принцът на приливите"! И всеки път,когато го гледам, си задавам въпроса - възможно ли е всички психотерапевти и психоаналитици да са такива, каквато е героинята на Барбара Стрейзънд?! Що се отнася до обучението им, например, съм чувала,че след 6 годишно медицинско и психологическо образование, полагат изпити, които, ако не издържат, не могат да продължат "кариерата" си на психо - терапевти или -аналитици!Т.е. предизвикателството или риска, както искате го наречете, освен, че е много скъпо, присъстват дълго и само единици са тези, които стигат до финала. В една от книгите на Ерих Фром, не помня заглавието и, той също подчертава, че това е професия, която може да се упражнява само от хора със здрава морална, етична, ценностна система (освен всички останали качества, за които вече стана дума). Аз определено съм ЗА психотерапията, като път навътре към себе си, като връзка между тяло-дух-съзнание, но нека онези от вас, които имат информация, да споделят имена на такива психотерапевти, които нямат нищо общо с "халтурата", както беше споменато някъде по-горе. Разгледах сайта на Ани Владимирова www.e-therapy.bg - не знам защо, но съм скептично настроена.А вие какво мислите за такъв вид терапия - виртуална?

От няколко месеца практикувам една серия упражнения на Пилатес,която си изтеглих от Интернет чрез програмата EMule.Серията включва упражнения без никакви уреди,времетраенето е 20 минути и определено мога да кажа,че е страхотно тонизираща!Наскоро прочетох 2-те книги за упражненията "петимата тибетци' и намирам много общи елементи между тях и Пилатес.Сега започнах да правя първо "петимата тибетци"и после 20-минутния комплекс на Пилатес.Чувствам се добре,но една приятелка ме посъветва да не правя двата комплекса един след друг,а аз се страхувам,4е ако оставя единия за по-късно,ще го пропусна. Някой може ли да ми даде компетентен съвет???

Мисля си,че формулата на Учителя:"Бог на Любовта не е Бог на мъртвите,а Бог на живите.Аз съм жива и този Бог е в мен,а щом е мой Бог,с Него мога да постигна всичко." е много подходяща за случая.Бих могла да продължа в тази насока и да доразвия: Мога да изчистя негативната енергия от съзнанието си и да помогна на всички,които се стремят към това,и да създам нова позитивна енергия,която ще продължи живота на Земята.

Всички!!!

Да,както винаги,сте прави! И не че,не съм ги мислила всичките тези неща,за които ми пишете,но някак си все ми се струваше,че мога да се "скрия"...от себе си...Така е Благост - "истината" му е майката!А за онова,което съм подтискала,може би е вече късно...прекалено надълбоко е отишло и не мога да го стигна,за да го извадя... Ще прочета препоръчаното от Любо.Ще послушам съвета ти,Силвия СД,ще отида при ендокринолог,но отдавна не вярвам в помощта "отвън"... Извинете ме,ако нарушавам хармонията ви!Ужасно ме привличате,уютно ми е някак си при вас,но постоянно имам усещане,че не мога да ви стигна...

Цитатът е от изказването на didi_ts. Наблюдавам в себе си липсата на желание за секс от дълго време.Бях прехвърлила 35,когато я усетих за първи път.Помислих,4е е нещо временно и ще отмине...Но за съжаление,вместо да отминава,тя се задълбочава,а от там и нежеланието ми да общувам - не само с мъже...Заедно с липсата на желание за секс се роди и липсата на мотивация за много други неща,които носят радост в живота ни.Човекът,с който работя и живея,често ме упрекваше...,сега сякаш и той се е примирил...Вярно е,че имахме тежки периоди на неразбирателство и война помежду си.Сега, сякаш всичко се намести.Но желанието ми за секс не се върна.Тъжно е,повярвайте ми!Възможно ли е,според вас,тази липса да е само резултат на хормонални изменения по чисто физиологични причини...Нямам сили да призная пред партньора си,че нямам желание за секс,макар че той го усеща...Около мен хората се събират и разделят и всичко,сякаш става с такава лекота,а за мен е просто невъзможно.Не искам да го залъгвам,нито пък да го наранявам... Какво бихте ме посъветвали? Благодаря ви!

Приключих с житния режим и съм щастлива,че успях да направя пълния курс от 10 дни!Вече четвърти ден похапвам ралични плодове и зеленчуци и се чувствам отлично!От раздразнението ми през 7-8 ден не остана следа,отдавам го на причини от друг характер и се опитвам да не му обръщам внимание и да не го допускам,разбира се. На всички,които искат да опитат животворната рецепта с жито,пожелавам успех!

Благодарна съм на всички,които писаха за захранването!Днес е моят 8-и ден.Глад не усещам,понякога само чувставам сухота,но не е болка за умиране! Постоянно се опитвам да мисля за повече усмивки,за душевна чистота,но вчера бях ужасно изнервена...и толкова се разочаровах от себе си...Какво мислите?

И аз преминах "кризисния" трети ден! Главоболието ми изчезна,чувствам се лека като перце,чак ми иде да полетя! Все още ми е рано да мисля за захранването,но това е единственото безпокойство,което чувствам,тъй че се реших да попитам. Та,след като ядем ангелската супа на 10-ия ден наобяд към житото,как продължаваме нататък?Има ли значение какво ядем(естествено безмесно)или просто трябва да не прекаляваме с количеството?

Здравейте!И аз от днес започнах житния режим! Това,което ме мотивира,е желанието ми да изостря сетивата си за невидимите неща,които ни влияят в отношенията с хората,за пречистване на духа и тялото,за "привличане"на онази космическа енергия,която подрежда събитията в живота ни по най-благоприятния за нас начин,според Божествените закони. Мир и любов на всички,които търсят и намират "пътя",който ги извежда на едно друго ниво за разрешаване на житейските проблеми!

Полезна си ми,и още как,chris! Определено много държа на общуването си с теб и други млади хора,като теб!Работя в насоката,която ми даваш за дъщеря ми и се радвам,че интуитивно съм я намерила,въпреки упреците на заобикалящите ме,че "много и угаждам" и че тя не го заслужава.Мисля,че всички деца заслужават най-доброто за тях.Разбирам липсата на мотивация за ученето на литературата в училище(особено в 7 клас),но ми се иска и тя да разбере,че пътят до"сладките плодове"на живота понякога е изпълнен и с горчиви хапки.Знаеш ли,напоследък си мисля,че това,което е най-страшно за нея всъщност,е липсата на приятели.Откакто са в грипна ваканция,тя не е излизала никъде и всеки път,когато и предложа да го направи,казва,че няма с кой!?Не мога да го проумея това!? Целият и емоционален живот се свежда до компютъра и общуването и с хора чрез него.Това нормално ли е според теб???

А аз мисля да започна от 7.02.,сряда.Дано да не закъснея много,че така като гледам,май ще съм последна! И на мен ще ми е за първи път,та ме е обзело леко вълнение!

"Деспотизъм" и "вампиризъм" - настръхвам,но си права,Донке!Идеята за градинката я имам,но дали ще мога да я реализирам - не знам!Във всеки случай личният ти споделен опит поне ме убеждава,че това е разрешението! А че "златната среда" е най за предпочитане,спор няма!До постигането и обаче се минава през много търпение,такт и най-важното - любов!Всички ние обичаме децата си,но също и родителите си,и от едните,и от другите имаме нужда в определен етап от живота си,както и те от нас...Не само в това се състои любовта,разбира се,но взаимната грижа ни привързва и не по-малко от кръвта и гените,определя отношенията помежду ни.Не разбирам как е възможно да изоставиш родителите си!?!Та това е признак на болна психика!То е като да крещиш на децата си и да ги притискаш да взимат нежелани решения,когато са объркани и безпомощни...И в двата случая сме егоисти.За съжаление много хора не се замислят над тези проблеми,а те са проблеми на едно болно общество,защото зад трагедията на възрастните,зад старостта и самотността им,се крие не само отношението на собствените им деца,те се чувстват "отхвърлени"навсякъде...В тази посока мисля,че за постигане на "златната среда" наред с отърсване от чисто наследствените ни народнопсихологически особености,трябва да достигнем и друг социален стандарт... Повярвайте ми,мечтая да видя нашите майки и бащи усмихнати,весели,танцуващи,защото,когато те са щастливи,ние също сме щастливи,също,както децата ни са щастливи,всеки път,когато ние се усмихваме!

И аз искам да благодаря на Орлин за поста му от 29.01.! За такава старост мечтая и работя по въпроса от сега! Жизнеността и енергията ни на старини зависи от живота,който водим сега.Постоянно мисля - дали пък не съм се забързала много,да свърша едва ли не всичко...Никога не е късно да размислим и променим стереотипа си,никога не е невъзможно.Това се опитвам да внуша и на собствената си майка(70-годишна),която изпада в депресия,всеки път,когато се почувства излишна,само защото всички ние - деца и внуци,можем да се справим сами с ежедневието си...Често "грижата за децата" изцяло изпълва ежедневието на възрастните и ги кара да се чувстават ненужни и самотни,когато децата им се "изплъзват" или,когато им се струва,че не получават необходимата благодарност за саможертвите. А важно е точно това,което перфектно е формулирал Орлин - " Всъщност, старостта е най-благодатното време, при положение че има запазен бодър дух. В старостта можеш тотално да се отдадеш на молитви, медитация, пост, сливане с красотата на безкрая. Няма суетата на обществените задължения, контакти, прехрана, страстите са утихнали. Старостта е най-чудното време от живота!!! А защо да се увстваш сам? ...Но, ако цветята са твои приятели, ако имаш малка градинка, за която да се грижиш, ако природните духове са ти другарчета, ако общуването с ангелите (директно осъзнато или индиректно, чрез интуиция) е ежедневие, тогава за какво ще са ти нужни хората и сивият им свят? ..."

Здравейте!Току що прочетох една от статиите,препоръчани във форума и с изненада разбрах,че Учителят е използвал т.нар. БЯЛО ЖИТО,грухано,за житния режим.А негруханото или това за покълване било за други упражнения!? Да си призная честно,малко се пообърках!Вие какво мислите??? И още един въпрос по повод тази статия:ще закъснея ли много,ако започна режима в сряда,на 7-и февруари?Защото от една страна най-добре е да започна в сряда,а от друга - да не е по-късно от два-три дни след пълнолунието!? Нали разбирате,че искам да направя всичко така,че да е най-добре! И без това "изискването"за изворна вода няма как да го спазя! А някой от вас,ако може да ме посъветва нещо и за водата,много ще съм му благодарна!

Благодаря ти,AIM!Вие с Chris наистина много ми помагате! Знам всичко това,което ми казвате,но в живота,нали знаете,имаме нужда от постоянно потвърждение на познатите истини.И още повече вярваме на правдивостта им,когато са изпитани! Простете ми Валентин Петров и Добромир!Разбирам това,което и вие ми казвате и съветвате,но вероятно съм на различно от вашето ниво духовно развитие,а и когато сме в сърцевината на житейските пожари,по-трудно асимилираме философските съвети!

Здрвейте!Chris,прости ми,4е се забавих с отговора си - бях и заета,но ми се искаше и да помисля повече върху въроса ти.Оказа се,че не ми е много лесно да отговоря,защото не съм сигурна,че трудностите,които имам с моята тййнейджърка идват от нея самата... Все повече упреквам себе си за необмислените си грешки спрямо нея,които сега естествено дават подобаващ резултат.Една от най-непреодолимите трудности,които имам с нея,е нежеланието и да завършва започнатото,липсата на амбиция(не говоря за педантичност или за някакъв перфекционизъм,но тя просто се спира и отказва от всичко при първото препятствие или в началото).Нямам предвид пианото.Ето сега се случва същото и с ученето по български и математика.Преди 2 месеца ми каза,4е иска да кандидатства в езикова гимназия,а след като се убеди,че и затова трябва да се потруди,е готова да се откаже.Снощи и казах,че трябва да си кажа молитвата преди да заспя.Преди го правехме заедно.Но сега тя каза,че вече не вярва в това,че Господ чува молитвите и и затова не вижда смисъл да се моли...Липсата на упоритост и търпение са навсякъде в ежедневието и,а аз не знам как да ги преодолявам!Обяснявам това и с несигурността и непостоянството,които се ширят навсякъде в обществото ни,освен с моите лични грешки...Другото е враждебното и и агресивно поведение към близките,които най-много се грижат за нея - баба и,вуйчо и,дори към мен понякога...Докато навън е най-хрисимото дете. Желанието ми е да и помогна,защото съм убедена,че тези външни прояви са резултат от неосъзнати от нея самата вътрешни проблеми,но как да разбера какви са те и дали мога да помогна за всичко...Все пак не бих могла да върна времето назад,нали... Намирам отговори и помощ със съвети за много от житейските трудности,пред които съм изправена,тук във форумите на страницата нa Beinsadouno и съм благодарна за това,че ви има всички вас!