Надеждна

Браво! Вярвайте и се молете,от цялото си сърце и душа,и ще бъдете чути!А ние продължаваме да сме с вас!!!

Връзка и разлика между интелигентност и интелект. В тази тема от Портала мисля доста ясно са направени разграниченията между интелигентност и интелект.Препрочитайки мненията в нея разсъждавам върху следното - а възможно ли е въобще съществуването на интелигентност без духовност!? За да съм по-ясна,ще цитирам мненията,които лично аз поддържам: и също:

Естествено,безспорно е че зависи от човека,Ася!Нали и Анджелина Джоли и Брат Пит отделят невероятни средства за благотворителност,освен че осиновяват и се грижат за бездомни деца,Мадона пък,освен за благотворителни дейности,отделя средства и време и за духовно развитие(изучава Кабала),Мел Гибсън - също...Но моят пример беше насочен точно към онази "парвенющина",която много добре е обобщил аорхама в поста си от вчера. Това е масовото явление,според мен,а примерът с твоята позната за съжаление е изключение,не че не могат да се срещнат такива хора.Но да не се отклоняваме от темата,все пак. Определено не мисля,че красотата е приоритет само на хората без или с малко пари и все пак "подхлъзването" за другите става неусетно...

Споделям казаното от Диана и Станимир.Докато четях мненията,в съзнанието ми изплува спомен от недалечното минало и реших да задам следния въпрос - а случвало ли ви се е да влезнете в някаква блестяща от красота и подреденост сграда и да се почувствате подтиснат? Тук е моментът и да разкажа за това чувство на подтиснатост,което изпитвам всеки път,когато влизам в апартамента на съседката ми,например.Обзаведен от специалист,сниман даже в списание "Наш дом",този апартамент е всичко друго,но не и дом.В него има даже две картини със специално за тях насочено осветление,които собственичката на апартамента въобще няма идея какво символизират.Има и миялна машина,която тя не използва,но е сложила,защото така е "модерно".Когато се запознахме преди години и аз подреждах книгите си,за които мястото вечно не ми стига,тя ми "сподели" тайната на "изчистването от ненужните вещи" - всичките си книги сложила в избата,а тя редовно се наводняваше,и аз изтръпнах,макар и да не знам за какви и колко книги става дума. Случвало се е,когато имаха на гости тяхно близко дете,да канят дъщеря ми,да си поиграят.След първия път дъщеря ми се върна и каза - "аз повече у тях няма да ходя!Тя(собственичката)постоянно ни се кара и не ни дава да пипаме нищо,за да не "разтурваме".)От тогава децата играеха само в къщи.Тази жена се занимава с продажба на дрехи и определено има вкус към красивото,но до такава степен е запленена от финансовите си възможности и реализирането им само в купуване на скъпи,макар и в много случаи ненужни вещи,че този вкус и стремеж към красивото по-скоро нарушават вътрешните и баланс и хармония,така както аз ги разбирам,естествено. При всички положения,когато става въпрос за красота и пари мисля,че най-важно е да не "прекрачваме границата",което би довело до нарушаване на усещането ни за цялост,уюта,душевното и морално спокойствие,равновесието."Всичко прекалено е вредно."Но си мисля,че човек стига до тези изводи едва след като натрупа известен опит,изпита известно "неудовлетворение"от обикновеното задоволяване на сетивата и почувства необходимост от друга "храна" - тази,която засища душата.

Здравейте!За всички,които се интересуват,"Заветът на Цветните Лъчи на Светлината"вече може да се изтегли от страниците на Портала и то във варианта с методиката на работа,който се препоръчва. Заветът на Цветните лъчи на Светлината Аз имам въпрос към по-опитните в работата със "Завета...":Какво означават инициалите на стр.3?

Благодаря и аз за разказите на всички!Белинташ се превърна и за мен в следваща цел,която искам да осъществя,посещавайки го.Жалко само,че докато ми дойде времето "цивилизацията"може съвсем да го е погълнала...

Филмът и за мен беше много интересен,въпреки че го гледах след като вече бях чела книгата на Масару Емото.В смисъл,че за много от изследванията вече бях чувала. Това,което мен ме впечатли беше изследването на човешкото ДНК,според което не е случаен факта,че човек се чувства най-щастлив там,където се е родил. Всъщност учените са заинтригувани от водата и нейните проявления под различни влияния,поради факта,че водата съставлява 80% от човешкото тяло.Затова и отделянето на време за молитви е толкова важно за здравето на човека.Произнасяйки молитвите,с ум и сърце,в нашето тяло се образуват правилните,красиви кристали,които можем да видим на снимките под влияние на думите "любов","обичам" от опитите на Масару Емото,както и на другите учени.Задържайки лошите емоции и невъзможността да простим и приемем,сами създаваме условия за образуване на неправилните,пихтиести форми на кристалите,каквито са те под влияние на негативните думи,а от там - сами ставаме проводници на болестите. Препоръчвам на всички да гледат този филм!!!

Здравейте,Мариела и Ники!Само преди около една година и аз се борих за здравето и живота на брат ми,така че напълно ви разбирам и съчувствам.От сърце желая на Ники по-бързо оздравяване и освен скромната ми финансова подкрепа,бих искала да ви помогна и с един съвет,даден от Учителя Беинса Дуно,който беше лично изпитан от мен - да се четат на глас псалмите на Давид,или самият болен,или някой друг да му ги чете. Също,ако се разровите из сайта,ще откриете много хубави молитви за здраве и за болни.Не пренебрегвайте тази част от борбата за живот - молитвата!Още повече,щом сте се обърнали към участниците в Портала за помощ,би трябвало да споделяте някои от техните възгледи. Фир-фюр-фен тао би аумен - "Без страх и без тъмнина,с живот и светлина,напред в любовта безгранична."

Идеята наистина звучи много привлекателно! Ако има повече ентусиасти,може пък да се намери път към материализирането и!

И аз мисля като Орлин -обичам киното и много от филмите,които съм гледала,са ме вълнували и въздействали дори върху формирането на характера ми,когато бях в юношеска възраст,сега "откривам" даже,че до голяма степен съм "програмирала"живота си,запленена от героите в някои от тях,но театърът и контактът с живите актьори са формирали естетическите параметри на разбиранията ми за изкуство и за стремежа ми да прилагам тези разбирания в личния ми живот.Сякаш вчера беше,когато гледах постановката на Димитровградския театър "Пеперудите са свободни" по Леополд Гарш.Още отзвучава в съзнанието ми: " Мисля,че я гледах няколко пъти тогава,всеки път в сезона,докато театърът гостуваше в Пловдив.Това "тогава" е от преди повече от 20 години... Също много добре си спомням постановката на Варненския театър на "Полет над кукувиче гнездо".Като се има предвид,че се играеше малко след излизането на филма,който беше разтърсил всички будномислещи,си беше доста смела стъпка от страна на Варненския театър.Определено имаше хора,които си тръгваха разочаровани.Получи се ефекта между гледания филм и по-късно прочетената книга или обратно.За мен лично беше просто друг поглед над сценария,не по-малко вълнуващ. В днешно време нямам възможност да ходя на театър,както преди,но не защото любовта ми към него е отслабнала. Това,което много ме впечатли последно беше "Свекърва"(постановка на Мариус Куркински) и още моноспектакъла на Мариус Куркински "Сътресение"по разкази на Николай Хайтов.Ето какво казва самият автор за този спектакъл: "Един човек споделя живота си преди да си отиде. Кой е той? Наш близък, който си отива тихо, изоставен в забравено село? Пред кого споделя? Всеки си отива сам. Затова и актьорът е сам пред своята публика. Но не търсете непрекъснато връзката. Просто три разказа на Николай Хайтов. Една вечер, посветена на писателя. В търсене на спасение, в невъзможност да погледна към бъдещето, без да чуя гласовете от миналото. Далеч от многото възможности за избор. Изборът е животът. В едно празно читалище, в едно мъртво село, при един изчезнал свят, където бродят сенки, гласове за утеха и смирение. Кротки, но силни думи за посока и бъдеще. Сцената е място за среща между изчезналия старец и сегашната публика. Среща между не толкова далечно минало и толкова далечно бъдеще. В сегашно време е спектакълът. ."Мисля,че като говорим за театър,името на Мариус Куркински задължително трябва да се спомене.При все,че съм доста откъсната от културния ни живот в момента,неговото творческо присъствие не ме оставя безразлична към българския театър,нещо повече - кара ме да се чувствам щастлива,че на фона на цялата тиня на българското ни съвремие,която задушава поривите на светлите души,все пак има такива,които оцеляват - раждат се,живеят и творят.

Всеки човек има право на своя шанс за живот!Направих скромен превод към сметката,която сте посочили.Ще се моля за здравето на Иван,а надявам се и други приятели да се присъединят!!! Фир-фюр-фен тао би аумен!

Благодаря за информацията!

Ето нещо от Рембо за онези,които са любопитни да се запознаят с него.Аз лично все още не мога да "повярвам",че това е писано не миналия,а по-миналия век и то от един "хлапак",който Виктор Юго нарича "невръстния Шекспир".Такава поезия може само да се "излива от Горе".Благодаря ти,Мона,че ми "отвори прозорец" към бунтаря Рембо. БЕДНИТЕ В ЦЪРКВАТА Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки, сред дъх на спарено са вперили очи към хора, в който пак разпяват се, мучейки, над двадесет гърла – та химн да прозвучи; омекнал восък тук на топъл хляб мирише, печални, кротки, те напомнят бито псе. Пред Бога бедните – нали ги гледа свише! – са смешни: за едно и също хленчат все. Жените са добре – седят на пейка гладка след шест кошмарни дни, в които няма Бог! И люлкат бебета, повити в шал, в забрадка, след непосилен плач заспали сън дълбок. Прибират мазна гръд лапачките на супа, в очите им – молба, но не отронват стон; поглеждат скришом как се фръцва цяла група от уличници зли с капели без фасон. Вън – мрак, мъжът пиян, и глад, и вятър стене. Добре са. Още час. И после пак тегла. Край тях – блажен шептеж и пъшкане, сумтене, една колекция от сбръчкани тела: епилептик в захлас, старици бледи, с гуши, от кол и от въже събрали се и днес; разтворил требник вехт, слепецът също души – загубен в тоя свят без верния си пес. Изливат в плюнка те мизерната си вяра и жалбите си в такт повтарят пред Христос, задрямал горе – жълт от светлината стара, далеч от шишко зъл и от дръгливец бос, далеч от дъх на сос и дрехи захабени, от тоя мрачен фарс, от грубост, суети; молитвата цъфти с най-ярките рефрени и мистиката все по-втръсващо кънти, а по средата – там разнищват свила гъсти лъчи – кварталните Госпожи, о Христе, стоят и страдащи от жлъчка, жълти пръсти в светената бода потапят в унес те… 1871

Здравейте и от мен!С интерес прочетох всички мнения и прегледах препоръчаните сайтове за информация по темата.Много благодаря на всички,които са писали и споделили своя личен опит в изучаването на Кабала - за мен лично това е много ценно,въпреки че от къде точно ще започнем с изучаването на Кабала,както и на всяко друго учение,зависи и от нивото ни на развитие - и на душата,и на интелекта. Специална благодарност искам да изразя на Perla за електронни я вариант на "Кабала, това е много лесно"!!! Имам въпрос към pavli82 - знае ли къде може да се намери препоръчаната от нея книга "Силата на Кабала" на Йехуда Бърг.Прерових доста електронни книжарници,но навсякъде е изчерпана.За електронен вариант не смея да мечтая. Благодаря!

Преди години всеки път,когато слушах Адажиото на Албиньони,очите ми се изпълваха със сълзи...Усещането за величието на Вселената сякаш ме плашеше,караше ме да се чувствам безпомощна... Сега,тази вечер,изведнъж почувствах,че искам да го слушам,но бликналите ми сълзи бяха на щастие от това,че имам сетивата да чуя един от най-големите музикални шедьоври на човечеството,че мога да го споделя с вас и така да съм неделима и необходима част от тази Вселена,която трепти в очакване на нашата промяна в името на Живота. И още едно великолепно изпълнение за онези,които го обичат: Lara Fabian

Lee Ritenour Просто желание да споделя музика,която обичам.Надявам се да ви хареса!

Темата е интересна и вълнуваща и според мен е добре,че понятията доброта и компромисност са разгледани от различни страни,защото такива са и техните проявления в различните житейски ситуации от различните хора.Това,което аз лично подкрепям е : И По неслучайно стечение на обстоятелствата ежедневието ми е свързано с човек,който така разбира нещата – да бъде винаги „добър”,”възпитан”,”компромисен” с хората,с които има по-скоро служебни,той би могъл да ги нарече даже понякога приятелски отношения,на всяка цена.Стига се до там,че тези хора,решават,че той наистина е едно „мекотело”и започват да му се „качват на главата отгоре”,което в крайна сметка завършва с „изригване” на подтисканите емоции(в по-добрия случай).Тогава изведнъж от „най-добрият”той се превръща изненадващо в грубиян,невъзпитан,та даже и „простак”,защото естествено реакцията му идва в най-неподходящия момент и изглежда неадекватна и неразбираема за останалите.Всъщност,стига се до тук,дори и когато хората не са „злонамерени”,а просто той ги е „заблудил”с поведението си.А по-горе,казах „в най-добрия случай”,защото в останалите сдържаните негативи от поддържане на подобни „привидно добри”отношения,обикновено се отприщват спрямо най-близкия до този човек – и най-лошото е – без ясно изразени поводи за това.В разговорите ни обикновено той ме обвинява в „недобро възпитание”,затова че си „позволявам” да бъда честна с хората от самото начало,когато усетя,че някой се опитва да „престъпи”границите на моето търпение.От друга страна обаче,винаги се възползва от това мое качество,за да го предпазвам,самия него.Казвал ми е:”Моля ти се,кажи им(му,и)ти,защото,ако аз го кажа,ще прозвучи сякаш се карам,а при теб звучи някак естествено.”Това все пак ми носи някакво „успокоение”,че каквото и да ми казва,дълбоко в себе си този човек осъзнава необходимостта да бъде откровен със себе си и хората,преди да е станало твърде късно. Благодарна съм на този човек за „уроците”,които ми даде.От него или чрез него се научих,че за да си добър с другите,трябва първо да бъдеш добър със себе си(или в хармония със себе си),а за да направиш един компромис,трябва предварително да си наясно,че този компромис ти отваря пътя към хармонията с Бога,носи ти удовлетворение,усещане за баланс и равновесие,прави те щастлив.

Чудех се къде да споделя това,което вече вчера ме зарадва – в тази или в темата за рождените дни и все пак,избрах да бъде тук. Вчера беше 43-ят ми рожден ден и бих искала да споделя с всички вас,че за първи път в живота си се чувствах толкова щастлива.Получих поздравления от всички хора,които обичам,никой не ме забрави. Сърцето ми пърхаше така,сякаш ще излети,без на пръв поглед нещо видимо да се случва. В късния следобед реших да направя разходка из гората.Беше облачно,но се надявах,че ще избегна дъжда.Въпреки това,предвидливо си взех чадър.Винаги ми е било по-уютно да се разхождам с чадър под дъжда и да слушам потропващите дъждовни капки,отколкото да се забулвам с шапката на якето си.Навлязох по една пътечка навътре в гората.Птиците ме познаха и започнаха да чуруликат за поздрав,а една от тях даже ми честити рождения ден,като прелетя ниско над мен и кацна на върха на едно от борчетата в близост,пеейки ми своята песен.Продължих навътре и изведнъж започна да вали,най-напред по-кротко,после се засили и се превърна направо в порой.Бях мокра до коленете,но някак си не се чувствах нещастна от това.Усещах усмивката на лицето си и ведрите мисли постоянно струяха в главата ми.Дъждовният облак беше огромен и плътен,та не се надявах да ме огрее Слънце,докато привърша с разходката.Но,изведнъж,то се показа!Толкова се зарадвах,че успя да пробие,сякаш също,за да не пропусне да ме поздрави на днешния ден! Усмихнах му се и му благодарих!Но това не беше всичко.В следващия момент нещо ме накара да се обърна с гръб към него и ...О,Божеее – какво да видя – една огромна седемцветна дъга,която преминаваше през цялото небе над мен – толкова близо,толкова ясно очертани бяха цветовете и...Ахнах от възхищение и вълнение,а сълзите сами потекоха по страните ми.Усетих сърцето ми да бие още по-силно.Останах там още дълго,не можех да мръдна от мястото си и не откъсвах погледа си от дъгата.Чувствах се като омагьосана и не спирах да благодаря... Единственото,за което съжалявах е,че нямам фотоапарат с който да заснема невероятната гледка.Но това за мен беше подаръкът,който Вселената ми направи по случай рождения ми ден -безспорния символ на щастието. А снимката на дъгата,която съм поставила тук и която напомня на тази,която видях,но много по-близо,е моят подарък за вас,мили приятели.Нека всеки,който я погледне днес има поне едно сбъднато желание!

Благодаря и на Донка,AL414,Борислав и на всички,които отделиха от времето си,за да ме поздравят на днешния ден!Благодаря за любовта,която ми подарихте мили приятели,благодаря за щастливите мигове с музикалните ви поздрави,за жизнеността,която ми вдъхнахте и която ще ме крепи през следващите дни от тази година! :3d_046:

На всички,с които разсъждаваме тук върху стремежът ни да постигнем хармония в ежедневните житейски ситуации,искам да споделя нещо,което започнах да използвам от скоро,но определено мисля,че има ефект.То е една формула,която съм си преписала в един бележник,пълен с подобни извадки от книги на Учителя,също молитви,ценни мисли,които са ме впечатлили тук във форума: Формули Всеки път,когато усещам,че отношенията ми с някой излизат извън контрол,се опитвам да си намеря мое кътче и да насоча дланите си към него(така че той да не ме вижда)и да изрека думите,които цитирах по-горе.Когато успея да се усамотя,си казвам и формулите на Пентаграма,както и подбрани от мен формули за ограждане,които няма да казвам сега,защото има отделна тема за формули.Не се минава много време,понякога само половин час даже,и човекът,който ме е наранил идва с наведена глава и ме моли за извинение(което никога преди не се е случвало)и кротко изразява желанието си да не се караме и да се разбираме.Понякога този човек ми изглежда неузнаваем в сравнение с преди.Естествено,че се случва и аз да съм сгрешила.Тогава,формулите ми помагат да го осъзная и да се извиня на свой ред.Не казвам,че животът ни трябва да преминава в постоянно допускане на грешки и извинения,и все пак мисля,че е необходимо ниво,през което трябва да преминем,за да се научим да ги избягваме и да намираме по-преки пътища към Хармонията.

neoscanner,хиляди благодарности за Behzad - Luna y Sol (2004)!!!Страхотно удоволствие!

Благодаря ти,Ина!И на теб много любов и сили да осъществиш всичките си мечти и да се чувстваш щастлива и удовлетворена!!!

Абсолютно съгласна съм с теб,Борислав!Но,за съжаление стремежите ни не винаги са така лесно осъществими.И аз си мечтая за къща с двор,с много цветя и плодови дръвчета в малко и спокойно селище,далеч от праха и шумотевицата на големия град,но това е се превърна в лукс напоследък в България,а и е свързано с работата,която имаш,не на последно място и с останалите членове на семейството.

И на мен ми се иска да разсъждавам в тази насока,само че в един по-интимен план.Години наред работя,а това означава,че и живея(поради естеството на работата ми) с човек,с който съм в много отношения в абсолютна личностна(морална,етична,душевна)дисхармон ия.По някаква "ирония на съдбата" обаче съвместната ни работа печели голям успех,всички казват,че сме добър творчески тандем.Все по-често изпадам в противоречие със себе си - от една страна постоянната неудовлетвореност от отношенията ми с този човек,което ме кара да реагирам по начини,за които после да съжалявам,стремежът ми към вътрешна хармония постоянно бива нарушаван и провокиран,от друга - понеже виждам и оценям и добрите му качества,пък и поради всичко,което сме направили за толкова години заедно,го чувствам някак си близък и всъщност дори и мисълта за раздяла ми причинява болка,на него също.Виждам,че и той се "бори",но не може да избяга от себе си.И така се питам - кой път би ме отвел по-близо до установяване на хармонията - този на раздялата или този на продължаването по същия начин!? Четох и темата за страданието - в страданието се ражда мъдростта,наистина,събужда се заспалата ни душевност,но когато нараненият човек се озлобява,когато мисълта му помътнява,вместо да се избистря,как може да установиш хармония,ако по силата на обстоятелствата живееш с такъв човек и...В живота ни обикновено нищо не е нито само бяло,нито само черно.Там,където има страдание,има и любов,даже мигновена хармония.Но на къде да сочи компасът,когато се стремим към постигане на тази Хармония,за която всички тук говорим... Хареса ми това мнение.Ще се опитам да приема неудовлетворението си за "движение" и ще се надявам,че то е насочено по посоката на Божествената Воля.

Тайната на водата Научно популярен филм с по-нови изследвания на руски учени,в подкрепа тезата на Масару Емото за влиянието на емоционалните,мисловни процеси,на всяка положителна или отрицателна енергия върху физическата форма и молекулярната структура на водата.Филмът е поредното неопровержимо доказателство,че ние сме тези,които с мислите,които избираме и начина им на изразяване можем да променим не само личния си,но и живота на цялата планета.