Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Надеждна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1718
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    64

Всичко добавено от Надеждна

  1. И още една формула при безсъние: Молитвеник (той е източник и на горната формула)
  2. На днешната дата 7 февруари са родени: 1812 - в Лендпорт, близо до Портсмут - английският писател и журналист Чарлз Дикенс (1812-1870) - авторът на "Оливър Туист", "Домби и син", "Големите надежди", "Дейвид Копърфилд", "Студеният дом", Тежки времена", "Посмъртни записки от Пикуикския клуб" и др. Като дете работи в Лондон какво ли не, а през ноември 1828-а става независим съдебен репортер. Самообразова се в Британския музей и от 1832-а започва кариера като парламентарен репортер, като бързо се откроява сред колегите си. Започва да пише и публикува очерци за живота и хората на Лондон, като междувременно става репортер на "Морнинг кроникъл". По-късно оглавява новия месечник "Алманахът на Бентли", където се появяват и първите глави на "Оливър Туист". Идва ред и на "Никълъс Никълби", либрето за комичечна опера, книга за живота на знаменития клоун Грималди, членството в елитния клуб "Атенеум", "Старият антикварен магазин", пътуване до Щатите и "Американски записки", "МАртин Чазълуит", "Камбани", "Битката за живот", издаването на няколко вестника, участие в театрални спектакли, "Малката Долит", публични четения из САЩ, "ТАйната на Едуин Друд" и др. Умира от инфаркт на 9.VI.1870 г. Източник 1885 - в Сок Сентър, щата Минесота - писателят Синклер Луис (1885-1951) - първият американец носител на Нобелова награда за литература (1930). Автор на "Главната улица", "Бабит", "Елмър Гантри", "Това не може да се случи у нас", "Дотсуъртови", "Толкова широк свят" (публикуван посмъртно) и др. - общо 22 романа и три пиеси. След като завършва магистратура, работи известно верме като журналист, за кратко е член на социалистическата партия, а през 1912-а под псевдонима Том Грейъм публикува първата си книга "Хайк и самолетът". Славата идва през 1920-а с "Главната улица", но въпреки че критиците и журито го подкрепят УС на Колумбийския университет не му дава "Пулицър". През 1927-а се отказва от престижната награда за романа си "Мартин Ароусмит". Умира в Рим на 10.I.1951 г.
  3. Към хубавите съвети дадени до тук за безсънието искам да добавя една формула от Учителя, която използвам понякога: Обикновено си я казвам по три пъти и често след третия вече съм заспала, но понякога се налага да я повторя още няколко пъти. И също подкрепям мнението,че всичко, което се прилага, когато не са лекарства, изисква постоянство. Необходимо е също спазване на приблизително едни и същи часове на лягане и ставане - за да установи тялото своя биологичен ритъм.
  4. Мисъл на деня - 6 Февруари 2009 г. „Сила се придобива само с Любовта. Къде ще намерите Любовта? – В Божествения свят... Някои казват, че Любовта прави хората меки. Не, меките хора са влюбени. Любовта прави хората силни, а не меки.” Из Да бъде речта ви: ей, ей, не, не, 32-НБ, 22 май 1938 г.
  5. Молитвен наряд за начало: Господнята молитва Псалом 91 Нека от сърцето ми любов жива да блика - формула Беседа: Да слезе Христос да ви обясни Молитвен наряд за край: Псалом 23 Да слезе Христос да ви обясни Кога разбираме дали наистина Христос е проникнал в съзнанието ни - в дни на изпитания и трудности. Те са проверката за извършената работа, за наученото в Училището на Учителя. Страхът е признак на пропуски в знанието. Но до колко смели все пак можем да си позволим да бъдем без да сме безумни в този материален свят...
  6. На днешната дата, 5 февруари през 1959 г . - Антони Кирилов Дончев - български композитор и пианист. Завършва музикално училище и Музикалната академия в София, специалност "Пиано" в класовете на проф. Мара Петкова и проф. Богомил Стършенов. Дебютира като пианист през 1978 г. в София През 80-те год. на ХХ в. свири в квартет "Фокус". През 1985 г. заедно с Хр. Йоцов създава "Акустична версия", наложила се като водеща джазформация. Двамата печелят редица награди: I награда в Оелаарт, Белгия (1985 г.); Голямата награда в Леверкузен, Германия през 1986 г.. През 1986 г. Дончев е включен в класацията на надеждните млади джазмузиканти на Европа. В периода 1987-1989 г. той преподава в Музикалната академия. От 1992 г. пише музика за постановки в театър "София", Първи частен театър "Ла Страда" и др. Плодотворно е сътрудничеството му с режисьора Т. Москов ("Някои могат, други не", "Най-хубавото село" (награда за музика "Златния делфин", 1986 г., 1988 г.); тв продукция "Улицата" и театрални постановки в Германия - "Лебедова песен" (Дюселдорф; 1986 г.), "Макбю" (Бремен; 1996 г.), "Дом ¹ 13" и "Blau in Blau" ("Талиа театър", Хамбург, 1997 г., 1998 г.). Пише музика за игрални филми ("Бягащи кучета", "Любовното лято на един льохман", "Приятелите на Емилия", "Вагнер") и за постановки на куклен театър. Има много изяви като джазмузикант - концерти с М. Левиев и А. Вапиров, проект за фестивали в Солун и Варна, записи с Петър Ралчев (албум "Фолк джаз бенд", 1988 г.), с гръцката певица Алексия (албум "Clasics", 1996), с Й. Ибрахимова.
  7. Днес, 5 Февруари са: Родени: През 1837 г. - Константин Константинович Арсениев - руски публицист, литературовед и общественик.През 1900 г. става почетен академик на Петербургската АН .От 1886 г.е сътрудник на "Европейски вестник" , а от 1909 г. е отговорен редактор на изданието. Един от главните редактори на "Енциклопедичен речник" на Ф. А. Брокхауз и И. А. Ефрон (от 1891 г.), от 1911 г. е главен редактор на "Нов енциклопедичен речник". През 1906-1907 г. е избран в ръководството на Партията за демократични реформи. Негови съчинения са "Съдебно следствие. Сборник с практически бележки" (1871 г.), "Бележки за руската адвокатура" (1875 г.), "Критически етюди по руска литература" (т. 1 - 2, 1888 г.), "Свобода на словото и веротърпимост" (1905 г.), "Салтиков-Шчедрин" (1906 г.), "За четвърт век (1871-1894 )" (1915 г.) и др. 1848 г. Шарл Мари Жорж Хюисман (псевд. Жорис Карл) – френски писател, член на академията Гонкур. Автор е на новелистичния цикъл “Ваза с аромати” (1874 г.), повестта “Марта …” (1876 г.), романа “Сестрите Ватар” (1879 г.), повестите “По течението” (1882 г.), “Дилема” (1887 г.). В някои от произведенията си търси чувствените наслади (“Наопаки”, 1884 г.) или бяга в света на черната магия и сатанизма (“Там, долу”, 1891 г.), изпълнен е с религиозно озарение (“Там, на върха”, 1893 г., публикувана 1965 г.; “По пътя”, 1895) или средновековна мистика (“Катедрала”, 1898 г.). 1919 г. - Василий Розанов – руски прозаик и философ, една от най-значителните фигури на “Сребърния век” на руската литература. Издава повече от 25 книги, посветени на проблеми на културата, религията, философията, семейството, литературата и изкуството. Литературната си слава дължи на “Легенда о Великом инквизиторе Ф. М. Достоевского” (1891 г.), “Уединенное” (1912 г.), “Упавшие листья” (1913 г., 1915 г.) и “Апокалипсис нашего времени” (1918 г.). 1920 г. - Леда Милева - българска поетеса и преводачка. Дъщеря на Гео Милев. Учи в Американския колеж в София (1938 г.). Завършва Института за детски учителки в София през 1940 г.. Отговаря за детските радиопредавания в БНР след 9 септември1944 г., редактор в издателство “Народна младеж” (1951-1956 г.).От 1956 до 1960 г. е главен редактор на списание “Дружинка” (1956-1960).През 1966 г. става директор на БНТ, остава на този пост до 1970 г.. След което започва работа в Културния отдел на Министерството на външните работи . Постоянен представител на България при ЮНЕСКО от 1972 г. Председател на българския ПЕН-център. Председател на Съюза на преводачите от 1979-1989 г., главен редактор на списание “Панорама” (1980-1990 г.). Член е на управителния съвет на СБП от 1979 г. до 1989 г., член е на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО от 1984 до 1992 г. В поезията дебютира през 1940 г. Публикува много детски произведения, публицистика, преводи от руски и английски език. Автор е на стихосбирките за деца: “Заю на разходка” (1946 г.), “Работна мецана” (1954 г.), “Влакче през града” (1960 г.), “Мустакатият Иванчо” (1957 г.), “бели лястовички” (1962 г.), “Влак-юнак” (1967 г.), “Цветни приказки” (1969 г.), “Юначе с калпаче” (1968 г.), “Черно фламинго” (1978 г.), “Как идва денят” (1982 г.), “Къде е хоботът на слона” (1983 г.), “Три букви”, “Златоперко” (1980 г.), “Листата на брезата” (1970 г.), “Зайченцето бяло” (1993 г.). Превежда английски, индийски народни приказки, романите “Стършел” от Е. Л. Войнич, “Фирмата” от Дж. Гришам. Награди: на СБП за книгата “Черно фламинго”, награда “П. Р. Славейков” на МНП за цялостно творчество. Починали: През 1947 г. - Ханс Фалада (псевд. на Рудолф Дитцен) - германски писател. Занимава се професионално с литература от 1932 г.. Романът му “Какво по-нататък?” (1932 г.) е посветен на трагедията на “малкия човек”.Обяснява нравствената деградация на “малките хора” с аморалността на социалната система. През 1943 г. издава романа “Човек се стреми към върха”. По време на фашистката диктатура е преследван за антимилитаристичните си романи “Вълк сред вълци” (1937 г.) и “Железният Густав” (1938 г.). В следвоенните години е бургмистър във Фелдберг (окупиран от съветските войски). Взема участие в Културбунда. Връх в реалистичното му творчество е романът “Всеки умира в единочка” (1947 г.) - за живота в Хитлерова Германия.
  8. neoscanner, не само,че ти е "позволено", ами сме ти благодарни за преживяването, което ни доставяш с тези "слова"!
  9. Поздравления за идеята!!! Със сигурност тези хора поне не се чувстват толкова самотни, а чувството, че не си сам понякога те носи на криле и прави чудеса. Дай Боже! Ще се опитам и аз да помогна с насочване на положителната си мисъл към тях!
  10. На днешната дата 4 февруари са родени: 1808 - Йозеф Кайетан Тил - чешки писател, възрожденски деец, един от създателите на чешкия театър. Автор е на повести и романи с исторически и съвременни сюжети: “Розина Рутхардова” (1839 г.), “Последният чех” (1844 г.) и др. Създава гражданската драма (“Дъщерята на подпалвача”, 1877), пише историко-патриотични драми (“Ян Хус”, 1848 г., “Жижка”, 1849 г.). Автор е на драмите “Страконицкият гайдар, или Празникът на горските духове (1847 г.), “Кървавият съд, или Кутнохорските миньори” (1848 г.),”Видението на Иржи” (1849 г.) и др. Песента “Къде е моят роден край?” от музикалната комедия “Фидловачка” (1843 г.) е включена като първа част на чешкия национален химн (от 1918 г.). 1820 - Божена Немцова (Барбора Панклова) чешка писателка. Литературната си дейност започва със стихотворение "Чешки жени" (1843) и книгата "Народни приказки и предания" (ч. 1-7, 1845-1847). Известност й носят реалистичните разкази и повести от 50-те години на XIX в.: "Барушка", "Дивата Бара", "В замъка и около него", повестта "Баба" (1855) и др. Събира и издава в чешкия превод "Словашки приказки" (1857-1858).
  11. На днешната дата 4 февруари през 1913 е роден Етиен Мартен - френски скулптор. Получава солидно образование в Художественото училище в Лион. Автор е на нетрадиционни, оригинални скулптури от естествени материали, на поредицата “Домовете”. Носител е на Голямата награда на биеналето във Венеция, Голямата национална награда за изкуство. Член е на Френския институт. През 1498 умира Антонио дел Полайоло (Антонио дел Бенчи) -италиански живописец, скулптор, гравьор. Повече за него има по-горе, където сме отбелязали рождената му дата.
  12. Мисъл на деня - 4 Февруари 2009 г. „Три неща са необходими за човека, без които той нищо не може да постигне. Първото необходимо нещо за човека е силата. Второто необходимо нещо е разумността. Без разумност той не знае как да започва работите. Третото нещо, което се изисква от човека, е устой.” Из Да бъде речта ви: ей, ей, не, не, 32-НБ, 22 май 1938 г.
  13. На днешната дата 3 февруари е роден: 1909 г. Андре Каят - френски режисьор, по професия адвокат. Работи като журналист и писател. През 1938 г. дебютира със сценарий за филма “Вход за артисти” в съавторство с Анри Жансон. Първата режисьорска работа на Каят е през 1942 г. - “Лъжелюбовница” по О. Балзак. Следващи негови екранизации са “Дамско щастие” (1943 г.) по Зола, “Пиер и Жан” (1943 г.) по Г. Мопасан, “Веронските любовници” (1949) г. по У. Шекспир. Популярност му носи “съдийската серия” филми, разкриващи пороците на френските съдопроизводство. Сценариите за тези филми пише в повечето случаи в съавторство с Шарл Спаак “Всички сме убийци” (1952 г.), “Преди потопа” (1953 г.), “Без да остави адрес” (1954 г.), “Черното досие” (1955 г.). В детективските филми и мелодрамите на 60-те год. Каят робува на умозрителни конструкции, “доказващи” относителността на всяка истина - “Брачен живот” (1964 г.), неизбежността на съдебните грешки - “Меч и везни” (1963 г.). Обръщането му към историческа и политическа тематика е белязано от двойственост - “Преход през Рейн” (1960 г.), непоследователност и спекулативно мислене - “Пътека към Катманду” (1969 г.). Най-добрите му филми са психологическите драми от 70-те год. - “Да умреш от любов” (1971 г.), “Няма дим без огън” (1973 г.), “Присъдата” (1974 г.), “Всеки си има своя ад” (1977 г.), “В интересите на държавата” (1978 г.), “Става въпрос за любовта” (1978), в които се прокрадва критика срещу обществените недъзи под формата на назидателно-морализаторски сюжетни конструкции.
  14. На днешната дата 3 февруари през 1736 г. е роден: Йохан Гьорг Албрехтсбергер - австрийски композитор, органист и музикален теоретик, учител на Лудвиг ван Бетховен. Починал е: 1809 г. Якоб Лудвиг Феликс Менделсон - Бартолди - германски композитор, диригент, пианист и органист. Основател и пръв директор на консерваторията в Лайпциг през 1843 г. Автор на много музикални произведения, сред които 5 симфонии (“Шотландска”, “Италианска” и др.), 10 квартета, 2 трио, сонати, хорови композиции, няколко оратории, химни, църковни кантати и др. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">
  15. Днес 3 февруари са родени: 1735 г. Игнаций Красицки - полски поет, представител на полското Просвещение, аристократ, родственик на крал Станислав Август Понятовски. Назначен е за вармински княз-епископ през 1766 г. , от 1795 г. е гнезненски архиепископ. Застава начело на полско просветителско движение. През 1775 г. издава поемата “Мишеида”, а през 1778 г. антиклерикалната поема “Монахомахия”. Наричан от съвременниците си “Полския Волтер”. На неговото перо принадлежат още повестите “Приключенията на Николай Дошвятчински”, “Пан Подстолий”; епопеята “Хотинската война” и др. Преводач (“Песни на Осман”, съч. на Лукиан и Плутарх). Издава в-к “Еженеделник”,през 1781 г. създава първия в Полша енциклопедичен речник. 1882 г. Добри Немиров (псевд. на Д. Харалампиев) – български белетрист. Дълго време работи като библиотекар в БАН, по-късно - в Министерството на благоустройството. Член на Съюза на българските писатели. Започва литературната си дейност през 1902 г. Печата във почти всички по-известни български списания. Издава книги"Разкази" (1913 г.), "Другият" (роман, 1918 г.), "Кошмар" (повест, 1919 г.), "Бедният Лука" (повест, 1923 г.), "Братя" (роман, 1927 г.), "Първи бразди" (роман, 1929г.), "Тъмни души" (драма, 1930 г.), "През огъня" (роман, 1931 г.), "Когато бях малък" (разкази, 1934 г.) и др. Автор е на две драми, на комедии за деца и възрастни. 1883 г. Стоян Дринов - български детски писател. Следва история в Софийския университет. В началото учител, после чиновник в Народната библиотека - София. Член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи почти във всички детски списания, сам редактира детското вестниче "Люлка". Редактира още сборник "Забави - дневни и вечерни " I и II т. (1922 г.). Починали: 1978 г. Ласло Наги - унгарски поет, художник и преводач. Завършва славянска филология в университета в Будапеща (1948 г.). Дълги години работи като редактор на в-к "Ейлет ейш иродалом". Превежда на унгарски език поезия от английски, испански, немски, славянски езици. В България е от 1945 г. до 1950 г. и изучава български език.Пропагандатор и популяризатор на българската поезия и фолклор в Унгария. Автор е на стихосбирки. Съставител и преводач на поетични антологии. Лауреат на литературната награда "Лайош Кошут" и на Международната Ботевска награда (1976 г.). 2002 г. В Цюрих умира румънската писателка Аглая Ветерани. Ветерани е родена през 1962 в Букурещ, Румъния в семейството на циркова артистка и клоун, поради което израства в цирка. През 1977 г. пристига в Швейцария. Изучава актьорско майсторство. От 1982 г. играе и пише. През 1993 г. основава с Рене Оберхолцер авторската група Die Wortpumpe (помпа за думи). Авторка е на два романа: “Защо детето ври в полентата” 1999 г., “Етажерката на последните вдишвания”, 2002 г. Носителка е на наградите: Стипендия на град Цюрих 1999 г., Наградата Шамисо, Награда за изкуство Берлин 2000 г.
  16. azbuki, радвам се да те чета отново! И друг път съм усещала някакви общи настроения с теб. В известен смисъл, имаме и близък житейски опит в някои отношения, до колкото си спомням. Споделям основно казаното от теб - на всеки се полага и всеки получава някакъв дар - бил той наука, изкуство, деца, семейство... (перифразирам така, както съм те разбрала), но независимо с какво се занимаваме, на каква работа сме отдадени, всички ние винаги мечтаем и тайно се надяваме да си намерим "половинката", която би ни балансирала, хармонизирала и с която да споделяме всичките си радости и скърби. Аз също съм сама, не мога даже да се похваля с някакви научни или други постижения. Търсех себе си - в различни връзки с приятели, с хора, които съм обичала, в работата си, в отношенията си с дъщеря ми, с родителите ми, които винаги са били много различни хора. Загубих баща ми преди около 15 години и дълго смятах, че той никога не ме е разбирал, че е бил много консервативен и много далече от мен, което се е отразило и на моите отношения с мъжете. Чак сега си давам сметка колко добър човек и баща всъщност съм имала до себе си. Пречката, която е съществувала между нас е била неговата затвореност и моята, присъща на младостта, невъздържаност, която той явно се е стремял да не предизвиква. Той беше много добър професионалист-икономист, търсен в цяла България с опита и способностите си, от които много хора черпиха, но често, когато се ядосвах за проблеми в училище, ми повтаряше - "Не се притеснявай за тези неща. Това не са големи проблеми. Семейството е най-трудното училище". Сега, след толкова години, мога да кажа, че разбирам и споделям тези мисли. Най-трудно се учат уроците на търпението, на приемането на другия и свободата, която трябва да дадем, за да имаме човека до себе си. Не по-лесен е моментът и със срещата с такъв човек, който да бъде на същото ниво и да цени тези неща, за да се стигне до взаимно разбиране и споделяне. Иначе, започне ли се ограничаване, спиране за единия или другия, за което говори и azbuki - връзката се разпада постепенно. Не е въпрсът в това да "стискаме зъби", само за да не сме сами, а да можем, като Донка да кажем: "И сега сме заедно - живеем в радост, мир и хармония - всеки, който ни познава, казва, че се усещат във въздуха около нас двамата. И всички близки хора са мирни, радостни и спокойни с нас..." Само тогава можем да говорим за хармония в семейството, без значение с брак или без. Съгласна съм и за атмосферата в България по този въпрос. Имам приятелки, които буквално изпадат в депресия за това, че не са омъжени!? Но за съжаление никой от тях не си дава сметка за допуснатите грешки във връзките, които са имали и така продължават да затъват. Точно те са и от тези хора, които гледат на всичко, което другите имат, като на дар свише и все се оплакват, че на тях никога не им се пада такъв късмет!? Вярно е,че и социалната ни система не дава много алтернативи за постигане на някакво вътрешно удовлетворение от подобен род. Имам предвид следното - например тук в Норвегия, съществува организация, която дава възможност на всеки, който пожелае да се "грижи задочно", ако мога така да се изразя, за едно дете примерно от Сомалия или някоя друга от изоставащите държави, където децата умират от глад. "Задочният родител" внася всеки месец определена сума, която не е никак голяма за норвежките стандарти, но всичко това е обвързано с договори и други документи, които не ти дават правото да се откажеш, ако веднъж вече си поел такъв ангажимент. В обратна посока - се изпращат снимки на детето, документи и писма за състоянието му, въобще "родителят" е в течение на неговия живот и развитие. Норвежците смятат, че това е най-сигурният начин средствата, които се превеждат да отиват до тяхното предназначение и не се притесняват от това,че детето не е норвежче, например. Докато, тези мои приятелки, за които споменах по-горе, се опасяват, че ако подадат документи за осиновяване на дете, може да им се падне някое от малцинството!? И пак стигаме до изводите за причините и следствията... Е,да, има разлика между едното и другото обгрижване,но кое по-важно - да дадеш любов и да се погрижиш за някой, който има нужда от това или какво ще кажат хората!? Извинявам се за отклонението от темата, но за мен нещата са свързани - хармоничното семейство предполага любов и разбирателство между всички негови членове, а понякога може родителското тяло да е представено само от единия родител и тогава отговорността му за хармонията е още по-голяма. Аз обичах да казвам преди,че съм си "самодостатъчна" - натрупаните разочарования, липсата на взаимно разбиране - резултат и от мои криворазбрани очаквания и желания, за които и Донка говори, убиха желанието ми да си търся половинката, но от това не значи, че се чувствам щастлива. Вярвам, обаче, че тя ще ме намери, ако ми се полага. Даровете се получават, когато и ако ги заслужим.
  17. Здравей отново, nch! Типично за повечето млади хора, пък и за много възрастни,това, което най-много те тормози, според мен, е липсата на търпение. Учителят е изговорил много за търпението. Определя го като една от най-важните черти в характера, за хората, които са насочили усилия към своето духовно развитие. Ако очакваш да получиш директни отговори на своите въпроси, от сега ти казвам,че ще останеш разочарован. Пишещите тук търсят пътя към собственото си осъзнаване и осмисляне на съществуването си посредством задълбочен анализ и разсъждения върху самите себе си. Нашата цел е да променяме живота си към по-добро, работейки върху собствените си недостатъци. Като осъзнаваме и осмисляме грешките си, се стремим да не ги повтаряме, а да се поучим от уроците, които те ни дават. Може би наистина си прибързал с купуването на скъпа кола, но след като вече си го направил, а имаш и сключен 5-годишен договор със съответната компания, ако искаш да не затъваш във финансови дългове, които понякога водят и до по-лоши последствия, просто трябва да приемеш ситуацията такава, каквато е и да се опиташ да намериш хубавата страна на престоя си в София. Преди години, като студентка там, не можех да се наситя на културните развлечения – театри, кина, изложби, концерти... Да не говорим, че постоянно се провеждат интересни курсове, семинари, четат се лекции по най-различни теми в учебни заведения, а и в други зали... Едва ли аз съм човека, който от повече от 3000 км разстояние може да ти каже как да разнообразяваш живота си в София, а съм сигурна, че никак не е трудно. В краен случай, когато си финансово затруднен, и нетното пространство може да бъде източник на разнообразие. 5 години не са чак толкова дълъг срок, макар че вероятно на теб ти се вижда цяла вечност. Но със сигурност имаш уроци да учиш точно в тази среда, в която си поставен. Питаш за очакванията си – наскоро имаше една много хубава мисъл в Портала (от тези, които стоят най-долу на началната страница, в тъмния прозорец), която ще перифразирам – „Моли се на Бог, сякаш той е единственият, който може да ти помогне, но работи така, сякаш всичко зависи само от теб!" Искам също да насоча вниманието ти към Притча за каменаря и светията, както и тук и тук, където ще намериш още много други интересни истории, от които да си направиш поуки за себе си, за това какво да искаш и очакваш от живота си. Освен извода, даден от Учителя в края на притчата, какви други изводи би си направил ти? Ще ти предложа и един цитат от една моя любима беседа на Беинса Дуно, която мисля,че все още я няма публикувана, но в най-скоро време ще можеш да прочетеш на страниците на Портала: Беседа „Придобиване и задържане”,кн.”Ценната дума” Освен всичко, казано до тук, ти предлагам и да хвърлиш око на Започни от днес и Тайната - визуализация за щастие и ... Тези, както и други видео-клипчета, тук, ще помогнат на мозъка ти да заработи в правилната посока, без да създава измислени проблеми. Искрени пожелания за успех и удовлетворение!
  18. Здравей, nch и добре дошъл при нас! Веднага щом прочетох поста ти, си казах, че в момента с теб сме в много подобни ситуации, освен че и аз съм от Пловдив и на мен този град също много ми липсва. Колебанието ти дали вървиш по правилния път е нещо, което всички изпитваме. Аз самата съм на 43г. и след дълги години прекарани в Норвегия, съм решила да се завърна в България - без да имам осигурена работа, с отговорността - глава на семейство, без някакви натрупани "пари за черни дни"... През главата ми постоянно препускат мисли, подобни на твоите и определено ми се струва, че съм в доста по-неизгодна позиция от твоята. Но въпреки финансовата сигурнст (която винаги е относителна) на престоя ми в Норвегия и удовлетворението, което дълго изпитвах от работата си, дойде време, когато се почувствах не на мястото си. За това, разбира се, имат принос и проблеми от личен характер и все пак - почувствах, че душата ми плаче и силно се нуждае от промяна - от светлина, от слънце, от любовта и грижата на близки хора, които мога да намеря само там - в родното си място. Наясно съм с всичко, което губя в момента, а вероятно още не виждам чак до там. Но, знаеш ли - пред перспективата да продължа така, както съм живяла до сега и да съм материално обезпечена, но да нямам желание да се събуждам и да правя, каквото и да е, не мога и да си помисля за друг избор. Постоянният дискомфорт, за който говориш е нещо, което всички ние изпитваме преди да се научим да "разговаряме с душата и сърцето си". А този сайт може много да ти помогне за това. До колкото разбирам от поста ти, притесненията при теб идват преди всичко от недостига на пари. Иначе напредваш в работата си и това вероятно ти носи удовлетворение. Разбираемо е да се колебаеш и да се чувстваш объркан, поради тази причина, но на мен честно казано, ми се струва, че проблемът ти е временен. Липсва ти увереност в собствените сили при все, че не виждам реални причини за това! Млад си, имаш невероятна специалност, явно си добър професионалист. Приеми тези 5 години като един изпитателен, учебен срок - опитай се да направиш едно преразпередление на средствата, с които разполагаш - покривай първо приоритетните си нужди и чак след това мисли за екстри. Възползвай се от всяка възможност, която работата и самостоятелният ти живот ти дават да се учиш - всичко това ще ти бъде много полезно по-късно. Оптимизмът и песимизмът са двете крайни точки на реалистичната представа за живота. Така сме устроени,че често се люшкаме ту в едната, ту в другата, а истината винаги е някъде по средата. За да я намериш много биха ти помогнали беседите на Беинса Дуно и ти обещавам да помисля за някои, които мен лично са ме укрепвали и да ти дам линк към тях. А до тогава - мисли, че "израстваш" с всяка трудност, с всяко противоречие, защото те са само изпитанията, които ни формират силни и устойчиви.
  19. 28 януари: 1998г. - Открита е първата 6,5 км отсечка на Софийското метро. Родени: 1858г. - Д-р Стоян Данев, български юрист и политик. Умира през 1949г.
  20. Мисъл на деня – 28 януари 2009 г. "Сега ще ви дам няколко правила: когато изгубите парите си, не гледайте към земята. Когато ви сполети някакво нещастие, пак не гледайте към земята. Дигнете си очите нагоре и кажете: „За добро е!” Кажете ли така, парите ще дойдат." Из Разнообразието в живота, 4-та НБ, 17 октомври 1937 г.
  21. Натали, присъединявам се към съветите за дълбоко дишане и колкото ти е възможно да задържаш въздуха преди да го изпуснеш, няколко пъти на ден по 5-10 минути, като се стремиш да увеличаваш времето. Това ще успокои сърцето ти, а и постепенно ще почувстваш цялостно уравновесяване и успокояване. Също ти препоръчвам да започнеш всеки ден да четеш Псалом 23 и Псалом 91. Не на последно място - беседите на Учителя, а ако в момента ти се струва трудно да се концентрираш върху тях, започни да четеш Притчите , поместени в Портала - толкова мъдрост и жизненост струи от тях, че няма да усетиш как ще променят живота ти, който сега ти изглежда ад. Много успокояващи и релаксиращи са видео-клипчетата, които можеш да намериш тук. И бъди УВЕРЕНА - ИМАШ НИ, С ТЕБ СМЕ!
  22. Аз обичам супи, но любимото ми ядене са различни видове салати с препечена филийка с масло и чубрица. Сутрин, след топлата вода с лимон и кафето, обикновено си хапвам плодове. И тук искам да попитам кое е за предпочитане - соковете от плодовете или самите плодове? Чела съм противоречиви мнения по този въпрос!? Идеята на Добромир за хранителните шейкове също ми хареса!
  23. Трудно ми е да си представя, че без медицинско образование някой би могъл да бъде добър специалист в ирисовата диагностика, но все пак нямам претенции да съм компетентна в тази област. Аз съм от Пловдив и от години единствения лекар, който посещавам, е Д-р Сашка Николова. Тя е лекар вътрешни болести и освен това много добър диагностик по метода на ирисовата диагностика, а леченията, които прилага са предимно на базата на хомеопатични и билкови лекарства, като в зависимост от случая, ако се налага, изписва и традиционни за медицината лекарства. До колкото знам допълнителното образование за ирисова диагностика и хомеопатия е получила в Холандия. Има специална апаратура и до този момент с нейна помощ успешно съм преодоляла безсъние, синузит, киста на яйчника. Също успешно беше и лечението на дъщеря ми от синузит.
  24. Добре дошла и от мен, Натали! Много от нас са попаднали в този форум в състояние подобно на твоето, така че това не бива да те притеснява. Объркаността, която изпитваш, често е признак на развитие или поне дава тласък за него, а това, че си решила да потърсиш контакт с нас, може само да ни радва! Надявам се тук да намериш топлината и любовта, от които се нуждаеш и които ще те заредят с енергия, необходима ти за разрешаване на житейските ти проблеми! Просто се отпусни и пиши!
×
×
  • Добави...