Надеждна

На днешния ден 21 февруари е роден: 1893 - Андрес Сеговия - испански китарист. Дебютира през 1910 г. в Мадрид. Композитор е на песни за класическа китара. Той е първият китарист, който свири със симфоничен оркестър. След Гражданската война в Испания (1936 г.) живее в Италия, Ню Йорк, Монтевидео, Швейцария. Ръководи курс по китара в Сантиаго де Компостела (Испания) и в чужбина. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Свидетелство на Духа

Аделаида, преди да пристъпя към житния режим, както и към еднодневното разтоварване в седмицата през останалото време на годината, аз също имах проблеми със стомаха - нервен стомах, гастрит и това ми носеше доста дискомфорт. Разбира се,всеки сам усеща кое е най-добро за него, но житото не мисля че дразни стомаха, ябълките даже го успокояват, топлата вода също, а за орехите не съм чувала да влияят зле!? Зависи и какви точно са проблемите ти и в каква степен на развитие!? Моите стомашни проблеми са вече зад гърба ми и определено мисля, че житният режим има своя дял за това. Повече внимание изисква захранването! Но, ако опиташ с по-малко дни в началото, за да усетиш как се чувстваш, вероятно ще вземеш правилното решение за себе си - да правиш или не житния режим. В този ред на мисли, Аниел, ти също имаш право! Та ще опитам и с грухано жито и тогава ще преценя наистина кое е по-доброто за мен!

Днес 18 февруари се навършват 8 години от смъртта на Георги Минчев - български рок-изпълнител, китарист и автор на текстове за песни, композитор. Минчев завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1968 г. и кинорежисура в IAD - Брюксел през 1977 г. Води радиопредаването “Песни на седмицата” (1980-1982 г.), телевизионното предаване “Едно от пет” (1982-1984 г.) и Младежкия конкурс за забавни песни (от 1980 г.). Пее от началото на 60-те години в дует с Б. Киров. Той е един от основоположниците на българската рок-музика (заедно с “Бъндараците”). През 1967 г. работи с “Щурците”, а през 1968-1969 г. със “Сребърните гривни”. Представя се на фестивали на забавната музика в чужбина. В края на 70-те и през 80-те години Минчев възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS” в Белгия. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Георги Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей”, в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок” (1987 г.) и “Рокендрол ветерани” (1989 г.). Осъществява много самостоятелни концерти в България. Получава посмъртна награда на “Българския топ 50” за цялостно творчество (2001 г.). Да послушаме заедно една от най-хубавите български песни, която е дело на неуморния Георги Минчев и да си спомним за него на днешния ден: Бяла тишина ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На 18 февруари: През 1856 г. в Цариград е обнародван Хатихумаюнът - султански указ (наречен още и вторият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид. Приет е от османското правителство под натиска на Англия, Франция и Австро-Унгария, за да се предотврати възможността седмица по-късно Русия да постави въпроса за угнетените християнски народи на Парижкия конгрес, свикан след Кримската война 1853-1856 г., и да го впише в мирния договор в специален параграф. Още с прокламирането на Гюлханския хатишериф от 1839 г. Цариград обявява настъпването на епохата на танзимата, т.е. време на реформите. Хатихумаюн потвърждава дадените по-рано права на султанските поданици и очертава параметрите на по-нататъшните реформи в империята: пълна свобода на религията и вероизповеданията, равенство на мюсюлмани и немюсюлмани пред законите, право на собственост и имущества, достъп на немюсюлманите до обществени служби, училища, армия и пр., равно облагане с данъци без разлика на вероизповедание и религия, въвеждане на ред във финансите и държавния бюджет, реорганизация на администрацията, право на представителство на населението в управленските структури на страната, отваряне на банки, строителни работи и т. н. На практика Хатихумаюнът не се зачита, но предвидените църковни преобразования, дават основание на българите да поставят пред султанското правителство въпроса за църковната и гражданска автономия. През 1878 г. представители на населението в Македония връчват прошение на граф Игнатиев, българското население в областта да не бъде отделяно от пределите на бъдещата държава. През 1909 г. е приет Закон за народното просвещение (Мушанов закон), останал в сила около 40 г. Той предлага тристепенна образователна структура: начално (4 г.), прогимназиално (3 г.) и гимназиално (5 г.) образование. Училищното настоятелство получава широки пълномощия и в него за първи път се избират и жени. През 1924 г. завършва двудневната витошка нелегална конференция на БКП. Взема се решение за ново въоръжено въстание. Това става под натиска на Коминтерна и на Задграничното представителство на Васил Коларов и Георги Димитров. Така са изпълнени решенията на ИККИ по българския въпрос от януари-февруари 1924 г. и на конференцията на ИК на БКФ от 16-18 април. През 1924 г. е спрян от печат ежедневникът “Наши дни”. Вестникът е легално издание на БКП. Излиза в София от 20 октомври 1923 г. Редактори са Ст. Бъчваров, Н. Ненов, П. Георгиев и Х. Стоянов. В редактирането участват и Т. Павлов и Д. Полянов. Сътрудници са Н. Петков, Г. Бакалов, Хр. Рашев, Ив. Кренев и др., подписани с инициали или псевдоними. През 1948 г. е приет Закон за принудително изкупуване на едрия селскостопански инвентар. През 1949 г. ВНС приема Закон за избиране на народни съвети и съдебни заседатели на местните народни съдилища. През 1983 г. е открит миннообогатителният комплекс "Елаците" - молибденово-медно находище в Стара планина, до Пирдоп и Златица, в северния край на Панагюрската рудна зона. Възраст - късна креда. Добиват се пирит, халкопирит, молибден и др. Родени: През 1861 г. - Никола Иванов - генерал-лейтенант от пехотата. Роден е в гр. Калофер. Участва в Освободителната война 1877 - 1878 г. Иванов завършва военното училище и Николаевската генералщабна академия. През Сръбско-българската война участва в боевете при Пирот. През 1894 - 1896 г. Иванов е началник на щаба на армията. Впоследствие преминава през дивизионното звено и през 1900 г. е повишен в чин генерал-майор, а през август 1912 г. в чин генерал-лейтенант. През Балканската война командва 2-ра армия. Той е един от първите военни теоретици в България. Като военен министър (1896 – 1899 г.) допринася за строителството на Българската армия. През Първата световна война ген. Иванов остава в запаса. През 1865 г. - Калин Найденов - генерал-лейтенант. Найденов завършва Военното училище в София и Артилерийска военна академия в Торино. Участва във войните за национално обединение. Преминава през всички командни длъжности в артилерията. Той допринася за усъвършенстване организацията на артилерията. Негово дело е преминаването към 4-а оръдейна батарея. След войната 1918 г. е осъден на 10 години затвор от Държавен съд, като един от виновниците за втората национална катастрофа. След амнистирането му е професор по артилерийските науки. Генерал Калин Найденов е един от най-ерудираните теоретици и практици в Българската артилерия. Загива при атентата в катедралата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. Починали: През 1942 г. - Цоньо Калчев - български писател. Калчев учи в педагогическото училище в Казанлък и в Търново, завършва и педагогически курсове в София. Над 30 години работи като учител и читалищен организатор. Автор е на учебници и учебни помагала. От 1893 г. е сътрудник на детски издания. Калчев преразказва детски приказки. Негови съчинения са: “Детски приятел” (1898 г.), “Лятна разходка” (1902), “Песни и картинки” (1902), “Зимни вечери” (1903), “Честити дни” (сборник с разкази и приказки, 1907 г.), “Софроний, епископ Врачански” (1930 г.) и др. През 1947 г. - Георги Михайлов Райчев - български писател белетрист. Учи в III мъжка гимназия в София (1908-1910 г.), след което е деловодител в IV мъжка гимназия (1910-1919 г.). Райчев е библиотекар в Министерството на финансите (1919 г.) и в Народното събрание. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен. Работи като коректор, журналист и инспектор по читалищата при Министерството на просветата. Член е на СБП. Като ученик започва да пише стихове на любовни и социални теми, сътрудничи на вестник "Справедливост" и списанията "Труд" и "Развитие". Първия си разказ "Спътници" Райчев обнародва през 1907 г. в списание "Наш живот" с псевдоним Г. М. Орлин. Сближава се с Д. Подвързачов, Н. Лилиев, Д. Дебелянов, К. Константинов, А. Страшимиров, Й. Йовков и др. Влиза в културния живот на столицата и трайно се свързва с тогавашната литературна бохема. Негови съчинения са: "Любов в полето" (1918 г.), "Мъничък свят. Бележник на един разлюбен" (1919 г.), "Царица Неранза" (1920 г.), "Греховна повест" (1923 г.), "Разкази" (кн. I., 1923 г.), "Песен за гората" (1928 г.), "Еленово царство" (1929 г.), "Божи дарове" (1930 г.), "Легенда за парите" (1931 г.), "Ягодова майка" (приказки, 1933 г.), "Златният ключ" (1942 г.) и др. През 1973 г. - Станимир Лилянов - български писател, автор на разкази, повести, очерци, посветени на антифистката борба, Отечествената война и строителството на социализма. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Русе, след което учителства в с. Обреник, Плевенско. Участник е в Първата световна. война. Започва да пише по време на войната, но първите му публикации са от 1924 г. Лилянов завършва право в СУ (1920 г.). Адвокат е в Русе и в София, той защитава Гео Милев по делото за поемата "Септември". По време на Отечествената война е Лилянов е доброволец на фронта. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. е юрисконсулт в ЦК на БКП (1946-1952 г.), директо е на изданията "Български писател" (1954-1957 г.), "Техника" (1958 г.). Автор е на: "Ламя" (1925 г.), "Към победа" (1948 г.), "Преходно време" (1954 г.). През 1978 г. - Михаил Арнаудов - български фолклорист, литературен историк, етнограф. Член е на Украинската АН, литературната академия "Петьофи". Арнаудов е доктор хонорис кауза на уничерситетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Следва славянска филология в днешния СУ "Св. Кл. Охридски" (1895-1898 г.), специализира в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.), в Прага (1903-1904 г.), където защитава докторат по философия, славянска филология и индология. От 1908 г. е редовен доцент, а от 1919 г. - редовен професор по сравнителна литературна история. Арнаудов е декан на Историко-филологическия факултет (1921-1922 г.) в СУ, директор е на Народния театър (1926 г.), ректор на СУ (1935-1936 г.), председател на БАН. Има повече от 50 монографии, посветени на Паисий, Неофит Бозвели, В. Априлов, Ив. Селимински, Г. С. Раковски, Л. Каравелов и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература - Ив. Вазов, П. К. Яворов, К. Христов, Й. Йовков, Д. Дебелянов и др. През 1982 г. - Живко Тръпков Ошавков - български учен, философ и социолог марксист. Баща на българската социология. Завършва философия в СУ (1936 г.) и социология в Сорбоната, Франция (1939 г.). Доцент е по марксистко-ленинска философия в СУ (1948-1954 г.). Завежда отдел "Култура" при МНП (1944-1945 г.) и. сектор "Наука и образование" при ЦК на БКП (1949 г.). Ошавков е старши научен сътрудник I степен (професор) от 1961 г. Основател и първи директор на Инст. по социология при БАН (1968-1973). Учредител и председател е на Българското социологическо дружество (днешна Асоциация) (1959-1982 г.). Вицепрезидент е на Международната социологическа асоциация (1970-1974 г.). Написва: "Историческият материализъм и социологията" (1958 г.), "Главни етапи и закономерности на изграждането на комунистическото общество" (1962 г.), "Методологически проблеми на социологическите изследвания" (1963 г.), "Теория и методика на социологическото изследване" (на руски език, 1970 г.), "Социологията като наука" (1970 г., 1984 г.), "Тезаурус за информация от емпирични социологични изследвания" (1983 г.), "Проблеми на единната система на социологическата информация" (1983 г. ) и др. През 1986 г. - Георги-Асен Димитров Дзивгов - български поет и преводач. Завършва Френски колеж, след което следва литература и философия в Париж (1931 г.). Пътува из Европа и Америка и работи в български легации в Париж, Милано, Анкара, Техеран. Дзивгов е първи секретар в Министерството на външните работи (1936-1948 г.), и началник-отделение (1949-1955 г.). Активен сътрудник на списание "Златорог". Превежда на френски език големите български поети и съвременни произведения - на Д. Димов, А. Гуляшки. Съчиненията му са: "Етюди. Стихотворения" (1927 г.), "Poetes bulgares. Превод и критика" (1927 г.). През 1997 г. - Пантелей Зарев (псевдоним на Пантелей Йорданов Пантев) - български литературен теоретик, историк и критик. Той завършва философия в СУ (1941 г.), член е на БОНС и един от редакторите на вестник "Академик". Редактира сборника "Жажда" (1939 г.), сътрудничи на левия литературен печат, работи като учител. След 9 септември 1944 г. е редактор в различни издания. Пантелей Зарев е доцент в СУ от 1947 г., а от 1950 г. е професор и завеждащ Катедрата по теория на литературата. В периода 1968-1972 г. е ректор на СУ, а в периода 1951-1960 г. е заместник-директор на Института за литература при БАН. Пантелей Зарев е председател на СБП от 1972 г. Той работи в различни сектори на апарата на ЦК на БКП. Творчеството си започва с белетристика: "По крайбрежието" (1939 г.), "Боян партизанинът" (1945 г.). Основните му трудове са в областта на критиката, теорията и историята на литературата: "Класика и съвременност" (1961 г.), "Панорама на българската литература" - I том (1966 г.), II том (1967 г.), III том (1969 г.), IV том (1973 г.), V том (1976 г.), "Структурализъм, литературознание и естетически идеал" (1969 г.), "Народопсихология и литература" (1970 г.), "Богатството на гения" (1977 г.), "Теория на литературата" (2 т., 1979-1981 г.), "Българска класика" (2 т., 1986-1987 г.), "История на българската литературна критика" (т. 1, 1989 г.). Пише множество литературни портрети. През 2001 г. - Георги Минчев - български рок-изпълнител, китарист и автор на текстове за песни, композитор. Минчев завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1968 г. и кинорежисура в IAD - Брюксел през 1977 г. Води радиопредаването “Песни на седмицата” (1980-1982 г.), телевизионното предаване “Едно от пет” (1982-1984 г.) и Младежкия конкурс за забавни песни (от 1980 г.). Пее от началото на 60-те години в дует с Б. Киров. Той е един от основоположниците на българската рок-музика (заедно с “Бъндараците”). През 1967 г. работи с “Щурците”, а през 1968-1969 г. със “Сребърните гривни”. Представя се на фестивали на забавната музика в чужбина. В края на 70-те и през 80-те години Минчев възвръща своята популярност с песни в стил рокендрол. Има издадена малка плоча от фирмата “CBS” в Белгия. Заедно с П. Гюзелев създава групата “Стари муцуни” през 1991 г. Георги Минчев участва във фестивалите “Златен Орфей”, в Сочи и в Карлови Вари. Автор е на два албума: “Български рок” (1987 г.) и “Рокендрол ветерани” (1989 г.). Осъществява много самостоятелни концерти в България. Получава посмъртна награда на “Българския топ 50” за цялостно творчество (2001 г.).

Мисъл на деня - 18 Февруари 2009 г. „Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехите им ще бъдат временни.” Из Огън на пречистване, УС, 1 декември 1935 г.

Благодаря за сайта axim! Не бих казала,че съм много опитна в режима, правила съм го само 2 пъти до сега, но и на мен написаното ми звучи правдоподобно, още повече, че и преди като че ли ми е попадал подобен или може би същият материал. Така че ще се опитам да се придържам следващия път към него! Единственото изключение за тази година е, че ще го направя от 12 март. И още нещо да допълня като отговор към предишния ти пост - аз също оставам само на "тибетците" по време на режима.

Здравей axim! През миналите години въпросът за водата по време на житния режим беше повдиган не веднъж. Така че, ти препоръчвам да прегледаш линковете, дадени в първия пост на тази тема, от където ще събереш доста информация и ще определиш кое е най-добро за теб. Също тук въпросът за водата, която е полезно да пием е разгледан по-подробно. Аз лично най-напред също преварявах водата от чешмата. После прочетох в този форум,че е добре да се пие изворната вода Девин (нея можеш да си купиш от магазините), която също преварявах. Други съветваха да се пречиства водата с кристали... Разгледай линковете и вероятно сам ще избереш кое е най-достъпно за теб. Аз реших да започна моя режим от 12 март, тъй като сега ми е невъзможно. Дано да имам съмишленици тогава!

А ти защо не му кажеш, че и Учителя (Петър Дънов) - най-превежданият и четен български автор в света, е също зодия рак!? И въобще си мисля,че човек, който може да изразява подобно мнение и да се мотивира толкова елементарно, не би могъл да е много отворен към духовното. Та нали пътят към Бога, извисяването на душите ни минава точно през отношенията ни към най-близките!? За мен тези думи означават,че Левски е бил наясно и с греховете, и с жертвите на земния си живот, в името на висшата цел, която си е поставил. Да не забравяме също,че той не е говорил за царство, а за братство между българи, турци, гърци, сърби ... което още повече го "изважда от черупката му". "Изпратил е душата си при Бога", за да я запази чиста и с това делото му надхвърля човешките измерения - съзнателно е отдал живота си, а преди това съзнателно е "изпратил душата си" – поискал е прошка от Бог предварително, защото е съзнавал греховността на средствата, с които е трябвало да си служи, в името на мисията, която е усещал, че трябва да изпълни. Учителят често говори за това,че всичко в растителния и животинския свят е устроено според природните условия. Нежната тревичка не вирее в груби условия. Не бихме ли могли това да отнесем и към условията, в които Апостола е трябвало да устоява идеята си, да оцелява, а заедно с това – да спасява цял един народ...

На 12 Февруари: През 1872 г. Църковният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Ловчански. Светското име на Иларион Ловчански е Иван Иванов. Той е роден в град Елена през 1800 г. или 1801 г. Учи в местния метох на Хилендарския манастир и в Капиновския манастир, където през 1819 г. се замонашва. От 1827 г. е дякон на търновския митрополит Иларион Критски, а по-късно става и негов протосингел. През 1871 г. председателства църковно-народния събор в Цариград, а на 12 февруари 1872 г. е избран за екзарх, но поради старост се отказва в полза на Антим І. До смъртта си остава в Кюстендилския митрополит. Той умира на 2 февруари 1884 г. През 1875 г. в Цариград е отпечатан първият брой на научно-политическото списание "Ден", редактирано от Стефан Бобчев. През 1876 г. от Букурещ Христо Ботев пише писмо до Тодор Пеев в Браила, в което изразява намерението си да се включи в предстоящото въстание: "Въпросите решени - отбелязва поетът, целта обозначена, времето и разстоянието определени, следователно тука се не иска молитва, а мотика." През 1878 г. в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турският пълномощник за водене на мирните преговори с Русия Сафет паша пристига в Одрин. През 1904 г. е проведен възстановителен Трети конгрес на Одринския революционен окръг във Варна. Избрано е ново Главно ръководно боево тяло: Лазар Маджаров, Стамат Икономов и Лазо Лазов. През 1933 г. на Великия македонски събор в Г. Джумая ВМРО (михайловисти) и Македонският национален комитет се обявяват за независима Македония и декларират, че срещу Югославия трябва да се води въоръжена борба. Югославия протестира с нота. България отхвърля обвиненията, че подкрепя подобна политика, но започва да ограничава дейността на македонските дейци. През 1945 г. Министерският съвет приема наредба-закон за правописна реформа на българския език. През 1947 г. от 22 януари до 12 февруари се провежда съдебен процес срещу нелегалната военна организация "Неутрален офицер". Целта е да се свърже дейността на организацията с членове на БЗНС “Никола Петков”. Четирима офицери са осъдени на 15 години строг тъмничен затвор като организатори и ръководители на "тайна организация с фашистка идеология", поставила си за цел насилствено сваляне на властта. Още 19 души са осъдени на различни срокове затвор. На процеса не е съден главният подсъдим - о. з. ген. Иван Попов, обявен за ръководител на организацията, тъй като непосредствено преди процеса прави опит да се самоубие (или е направен опит да бъде убит). Делото срещу него е през май 1947 г. и завършва с присъда от 15 години затвор. “Неутрален офицер" е конспиративна военна организация, създадена през октомври 1945 г. от група щабни офицери начело с ген. Ив. Попов, бивш помощник началник-щаб на българската армия. Поставя си за цел свалянето на отечественофронтовската власт и възстановяването на предишния режим в страната. Въпреки че влиза в контакт с лидерите на някои от опозиционните партии, организацията “Неутрален офицер" не успява да разгърне някаква по-широка дейност. Разкрита е от органите на реда през 1946 г. 27 от нейните участници са изправени пред съда и получават присъди с различен срок за излежаване в затвора. През 1956 г. се провеждат избори за народни съвети и за народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на ОФ са подадени 99,90 % от общия брой на гласовете. През 1956 г. България и СССР подписват спогодба за оказване помощ на България за развитието на селското стопанство и в производството на минерални торове. През 1957 г. в дните 11 и 12 февруари на Четвъртия конгрес на ОФ се набелязват мерки за издигане ролята на ОФ като масова опора на властта, след като на 17 януари същата година на пленум на ЦК на БКП е прието решение "За значението и задачите на Отечествения фронт в сегашната обстановка". През 1962 г. в София се открива Обща изложба на провинциалните художници - 80 от седем окръжни града, сред които Светлин Русев, Георги Баев, Йоан Левиев, Димитър Киров. През 1988 г. във в. "Народна култура" е публикувано писмо-призив на Съюза на българските художници в защита на Русе. През 1990 г. излиза първи брой на органа на СДС в. "Демокрация" с главен редактор Йордан Василев. Преди това вестникът има 2 нулеви броя. През 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски, разпуска XXXVII НС и обявява предсрочни парламентарни избори за 19 април същата година. Родени: През 1868 г. - Димитър Добрев Добрев - български морски офицер, капитан първи ранг. Постъпва във Военното училище в София и участва като юнкер в Сръбско-българската война (1885 г.) и детронирането на княз Александър I (1886 г.), за което е изключен от училището. По-късно правата му са възстановени и получава първо офицерско звание на 1 януари 1891 г. Специализира машинно-торпедно дело в Австрия (1896-1897 г.), завършва висш артилерийски курс в Кронщат, Русия (1903-1904 г.). Участва като доброволец в Руско-японската война (1904-1905 г.) и в боя при Цушима като втори артилерийски офицер на крайцера "Дмитрий Донски". Попада в японски плен, но е освободен. Завръща се в България (1906 г.), последователно е началник на Морското училище (1906-1908 г.), началник на подвижната отбрана, командир на крайцера "Надежда". Уволнен е от флота през 1911 г. През Балканската война (1912-1913 г.) е върнат на служба като началник на подвижната отбрана. Командва отряда миноносци, който на 7 ноември 1912 г. атакува успешно турски крайцер "Хамидие". Напуска флота и дълги години работи като адвокат във В. Търново. Умира на 11 април 1944 г. във Велико Търново. През 1902 г. - Светослав Константинов Минков - български писател белетрист. Завършва гимназия в София (1921 г.) и учи във Военното училище във Вайскирхен (Австрия). Първата му публикация е “Биномът на Нютон” (1920 г.). Заедно с Хр. Смирненски издават “Календар Българан” (1922 г.). Следва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”, продължава учението си в Мюнхен в Търговско-стопанската академия (1922-1923 г.). В България посещава Свободния университет. Първите му книги са свързани с диаболизма. Работи като библиотекар. Делегат е на Международния конгрес на ПЕН-клубовете (1936 г.). През 1941 г. е свидетел по делото на Н. Й. Вапцаров. От 1942 г. до 1943 г. е служител в българската легация в Токио. След 9 септември 1944 г. работи като преводач и редактор. Сътрудничи на вестниците “Българан”, “Литературен глас”, “Мисъл”, “Литературни новини”, “Развигор”, “Съвременник”, “Кормило”, “ЛИК”, “Стрелец”, “Литературен фронт”, на сп. “Хиперион”, “Българска мисъл”, “Златорог”, “Септември.”, “Пламък” и др. Има големи заслуги като преводач и редактор. Негови книги, разкази, новели и фейлетони са публикувани на английски, немски, румънски, руски, френски, японски и други езици. Автор е на съчиненията: “Синята хризантема” (1922 г.), “Часовник” (1924 г.), “Къщата при последния фенер” (1931 г.), “Сърцето в картонената кутия” (1933 г.), “Автомати” (1935 г.), “Гост” (1938 г.), “Японската литература. Начало, развитие, представители” (1941 г.), “Маймунска младост” (1942 г.), “Другата Америка. Едно пътуване отвъд екватора” (1943 г.), “Дамата с рентгеновите очи” (1945 г.), “Лунатик. Хумористични разкази” (1945 г.), “Патент САС. Четири разказа” (1963 г.), “Паноптикум. Лайхенвалд. Разкази” (1966 г.), “Избрани разкази” (1967 г.), “Алхимия на любовта. Избрани разкази” (1972 г.), “Съчинения.”, в 2 т. (1972 г.), “Разкази, пътеписи” (1976 г.), “Съчинения”, в 2 т. (1980 г.), “Игра на сенките. Българска диаболична фантастика” (1983 г.). Умира на 22 ноември 1966 г. в София. През 1905 г. - Мистър Сенко (псевд. на Евстати Христов Карайончев) - български илюзионист. Като дете работи в цирк “България” на Н. Цанков. През 1923 г. асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в програмите на някои български циркове. От края на 20-те години представя самостоятелни спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, носител е на редица награди от международни конгреси на илюзионистите. През 1939 г. печели втора награда на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава”. Той е почетен член на Френската академия. на илюзионистите, Париж от 1961 г.. Получава орден “Роберт Худен”; медал “Почетен президент на Българския магически клуб”. През 1930 г. - Русин Цветков Русинов- български езиковед, историк на български език. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1952 г. Преподавател е по български език в Учителския институт в Шумен от 1960 до 1964 г. През 1964 г. е асистент по съвременен български език във ВТУ. През 1971 г. става доцент, а от 1982 г. е професор. Работи в областта на историята на новобългарския книжовен език, синтаксиса на съвременния български език, лексикологията, фонетиката, морфологията, стилистиката, езиковата култура, езиковото обучение, историята на българското езикознание. Той е автор на трудовете :" Учебник по лексикология на български език" (1979 г., в съавторство), "Речниковото богатство на българския език." (1981 г.) и др. През 1932 г. - Иван Абаджиев - български треньор по вдигане на тежести. От 1969 г. до 1989 г. води национален отбор, с който има 7 олимпийски, 57 световни и 63 европейски титли. След това работи с националния отбор на Турция, а от края на 1997 г. отново с българския национален отбор като печели нови 5 световни и 8 европейски титли. Иван Абаджиев е единственият треньор в света със 140 титли от големи шампионати. Известен е с прозвището "Старшията". Починали: През 1927 г. - Атанас Трифонов Илиев - български фолклорист. Роден е на 2 февруари 1852 г. в Стара Загора. Учи в родния си град, в епархийското училище в Пловдив (1868-1869 г.) и в класическата гимназия в Табор (Чехия) до 1871 г. Следва славянска филология в Прага и Белград (до 1874 г.). Работи като главен учител в Стара Загора. Задържан е по време на Старозагорското въстание през 1875 г. Участник е в Съединението на Княжество България и Южна Румелия. Учителства в София и работи в редактор на "Сборник за народни умотворения". Директор е на Старозагорската девическа гимназия (1892-1900 г., 1903-1906 г.), редактор е на литературното списание "Надежда" (1900 г.). Началник е на училищния отдел на Българската екзархия в Цариград. Член е на БКД (дн. БАН) от 1900 г. Автор е на многобройни изследвания върху българския фолклор, съставител на учебници, приносни изследвания в областта на езикознанието и нумизматиката, преводи и др. Автор е на трудовете "Отбор от животописи на велики мъже" (в 2 тома), "Телесно и душевно възпитание" , "Турски изговор на български местни имена" , "Спомени" . През 1920 г. - Игнатий Рилски (светско име И. Цветанов) - йеродякон, църковен деятел и публицист. Роден е в Костенец през 1842 г., завършва Духовна семинария в Москва, след което е учител в Рилския манастир. От 1875 г. се премества в София и постъпва на работа в Софийската митрополия. Участва в образуването на Свещеническия съюз. Занимава се с публицистична дейност и издава в. "Селянин" (1879–1916 г., 1924 г.) и сп. "Български църковен преглед" (1895–1899 г.). Издига идеята за реформи в църквата и защитава правата на енорийските свещеници. През 1944 г. - Янко Янев - български поет, философ, есеист. През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към философията и историята. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Защитава дисертация на тема “Живот и свръхчовек”. Работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г. Чете лекции по история на българска култура в Берлинския университет (от 1934 г.). Убит е по време на бомбардировките над Дрезден през Втората световна война. Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Д. Кьорчев, публикува статии за д-р Кр. Кръстев и П. К. Яворов); проповядва ницшеанството, заради което в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки автор. Интерпретатор е на немския класицизъм и романтизъм (публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в сп. “Българска мисъл” и “Златорог”). Сътрудничи със статии по културни и философски проблеми на в-к “Стрелец”, “Съвременник”, на сп. “Златорог”, “Българска мисъл”, “Листопад”, “Училищен преглед”, “Хиперион”, “Българска реч”, “Съдба”. Пише стихове, които публикува под псевдонима Беляков. Негови съчинения са “Грях и скръб” (1918 г., стихове), “На север” (1918 г., стихове), “Копнения” (1919 г., стихове), “Антихрист” (1926 г.) и др. През 1947 г. - Моско Москов (М. М. Груев) - български културен деятел, учител и преводач. Завършва Богословското училище в Лясковския манастир (1882 г.) и Духовната семинария в Одеса (1885 г.). Следва литература в Женева (1886-1890 г.). Работи като учител, директор на гимназия, директор на Народна библиотека в Търново. Основава туристическо дружество в града, възобновява дейността на Археологическото дружество и музея. Сътрудничи на периодичния печат. Автор е на повести, разкази, исторически драми и записки, поеми и стихотворения за деца. Издава “История на българската литература” (1895 г.), “История на новата руска литература” (1895 г.), “Джебен речник на чуждите думи в нашия език” (1896 г.), “Френско-български речник” и “Българо-френски речник” (1901 г.) и др. Преводач от руски и френски език. През 1959 г. - Александър Теодоров-Балан - езиковед, литературен историк и библиограф, академик. Той е роден в с. Ку-Бей, Бесарабия, Украйна. Завършва славянска филология с докторат в Прага. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (дн. СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1889 г., 1896–1897 г., 1902–1903 г.) и декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.). В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Теодоров-Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (дн. БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Той е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др. През 1960 г. - Недялко Атанасов (Недялко Атанасов Мочуров) - български политик, член на БЗНС. Министър е на железниците в правителството на А. Стамболийски (1919-1921 г.); председател на ХIХ Обикновеното НС (1921-1923 г.). След Деветоюнския преврат е затворен; по-късно емигрира в Югославия (до 1933 г.). Член е на Отечествения фронт (от 1943 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.) е член на опозиционния БЗНС, депутат в VI Велико НС. Преследван е от комунистическия режим и затварян в концлагер. Недялко Атанасов е роден на 8 юли 1881 г. През 1994 г. - Асен Борисов Дацев - български физик. Завършва физика в Софийски университет през 1933 г. Година по-късно специализира в Париж. През 1938 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема "Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер". Съветник е в посолството на България в Москва в периода 1946 г.-1947 г. От 1950 г. е професор, а от 1950 г. до 1955 г. е декан на Физико-математическия факултет, след което става ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет; академик (1961 г.), член-кореспондент на БАН от 1952 г. Ръководи секция "Квантова механика и твърдо тяло" в Института по физика на твърдото тяло при БАН (1962-1977 г.).От 1962 г. до 1968 г. работи като секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН. Изследванията му са в областта на теоретичната физика - предимно по класическа топлопроводимост; разработва метод за решаване на задачата за топлопроводимост в нееднородни твърди тела при 1, 2 и 3 измерение, както и метод за решаване на проблема на Стефан за температурно разпространение в 2 среди, представляващи твърда и течна фаза на едно тяло. Прави опит да преустрои квантовата механика на нова физическа база и обобщава уравнението на Шрьодингер. Основни монографии (на френски език): "Върху проблема за разпространение на топлината в твърди тела" (1963 г.), "Квантова механика и физическа реалност" (1969 г.), "Върху линейния проблем на Стефан" (1970 г.).

Мисъл на деня - 12 Февруари 2009 г. „Един ми разправя: „Моята другарка минаваше за най-грозната в селото. Момците минаваха края нея и не я виждаха, пък аз не минаваше ден да не я видя. Аз видях нещо светло в душата й, скрито под грозотията. Аз не се спирах на лицето й. Откак се оженихме, всичко ни върви напред. Тя е грозничка, на хората не обръща внимание, но аз много обичам душата й.” Този е единственият пример, който аз срещнах в България – мъж и жена да се обичат и той да намира нещо светло, красиво зад нейната грозотия. Това е новото – зад грозотията да видиш красивото, което се крие.” Из Няма нищо ново под слънцето, 17-та НБ, 23 януари 1938 г.

Пребъдване

И отново нещо от творческата биография на неуморните "Бийтълс": На 11.02 1963г. в студиото на “Аби Роуд” само за един ден “Бийтълс” записват първия си албум - “Please, Please Me”.

С постоянното напрежение да не би да "стъпя накриво" и да загубя в чисто материален план, със страха да не би да ме заблудят и излъжат. Вече знам, че никой не може да ми отнеме това, което имам и ми се полага, защото всичко в този свят съществува в баланс - и само вярата и любовта могат да го контролират.

Мисъл на деня - 8 Февруари 2009 г. „Тайната на живота седи в Любовта. Любовта е една сила, тя е единствената нормална храна. Когато идва светлината, вие нямате Любов към светлината. Вие не можете да възприемате тия храни в себе си. За да се храниш, ти трябва да имаш Любов. Любовта иде чрез светлината. Най-първо събужда твоя ум. Храната, която ти дават, трябва да знаеш как да я употребиш.” Из Радвайте се и веселете се, 23-та НБ, 6 март 1938 г.

Искам също да благодаря за прекрасната тема и на всички, писали в нея! Мистично и вълнуващо, нестинарството винаги ме е карало да настръхвам - едно от онези проявления във физическия ни свят, което опровергава всички "невярващи" в невидимата сила - управник на живота ни. didi_ts, посочената страница наистина е страхотно направена и богата на информация! Ще споделя с вас откъси от едно интервю с нестинарката Веселина Илиева. То дава примерни отговори на някои от въпросите, които си задаваме: Източник