Надеждна

azbuki, ето виж тук Теодора го е описала много добре как да сложиш субтитрите! Успех!

Мисъл на деня – 21 май 2009 г. Много хора четат книгата на Мъдростта, но малцина я разбират. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на Мъдростта, и онзи, който я чете и не разбира? Първият се ползва от всичко, което го обикаля, влиза в общение с живата Природа, а вторият остава беден и невежа. Той вижда някое животно и казва: „Животно е това!” Каже и отмине, без да му обърне внимание. Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. За него всяко животно, мушица, растение е буква от свещената азбука на Мъдростта. Чрез тази азбука той осмисля живота си. Без нея всичко се обезсмисля. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

Мисъл на деня – 20 май 2009 г. Съществуването на доброто и на злото говори за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората. Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

Благодаря за подкрепата Fut и се радвам,че имаме еднакъв вкус! Лично аз мисля, че тази година нивото на конкурса беше по-добро от миналите. Естествено, че като цяло си остава "панаир на суетата", но не знам дали заради добро озвучаване, певците не пяха толкова фалшиво, а и имаше интересни песни. А сега специално за tomodashi, още веднъж "Приказка" заедно с видео-клипа от Евровизия : ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Да го посрещнат А случвало ли ви се е точно тези "болни" хора да ви съветват как да се държите на обществени места?

Благодаря ти, Светла! Този честен човек, страхотен актьор и велик българин заслужава да се поклоним пред паметта му и да отдадем необходимото внимание, като разкажем на читателите малко повече за него: Източник и още един

Palma, хиляди благодарности! Имам един въпрос - само на мен ли страницата, която по-горе си посочила за субтитрите (еп.5) не ми се отваря, по-точно излиза ми съобщение:"Файлът е временно недостъпен. Моля, опитайте отново по-късно." Това съобщение ми излиза всъщност от първия момент, когато пробвах да ги изтегля, т.е - от около седмица!?

До колкото знам има и частни бюра и агенции по труда, които осигуряват хора, грижещи се за болни и възрастни. Поне в Пловдив е така. Вие също можете да публикувате обява в нета, в страниците за работа. Естествено, най-добре е да се избегнат агенциите и вие лично да си изберете човека, но когато сте затруднени, май нямате друг избор...

Много правилно си отбелязала, късметче! Дай Боже всекиму да "остарява" като катедрала и да предава умението си и на другите! Мисля си, че ако преборим "страха" в себе си, преценяйки разумно обстоятелствата, останалото ще ни се "даде".

Молитвен наряд за начало: Благата песен Молитва на Данаила Псалом 117 Беседа:Двете страни на света Молитвен наряд за край: Молитва на Духа Свят Господи, Ти всичко можеш - формула Аум - песен Ако бях учителка, щях да направя таблица с две графи и в тях да изредя всички елементи на Божествения и човешкия свят, а след това да поставя за домашна работа учениците да ги научат добре и всеки час, наред с другия материал, ще ги изпитвам върху тези елементи. А във всяка спорна ситуация между тях, ще ги карам сами да определят какви елементи откриват в постъпките си. Замислих се отново за "жертвата", която често правим за другите, но с усещането,че ощетяваме себе си - такава "жертва" не е полезна нито на нас, нито на тях и ако не веднага, то много скоро резултатите от нея го доказват. Двете страни на света

Темата е изключително интересна и мисля, че ще получи макар и по-бавно, вълнуващо развитие! Зачетох се в предложената от Донка книга на Кирил Кирилов. Още съм в самото начало, но определено ме заинтригува. Изтръпнах като прочетох това: Многобройни са примерите и от историята, а и ежедневно се сблъскваме с това. Случвало ли ви се е да усещате, че сте най-интелигентният в някаква среда и, просто защото сте различен от нея, да се опитвате да го прикривате, за да не привличате неприязън? Надявам се да не излизам от контекста на темата и да съм правилно разбрана!

Здравейте, приятели на поп-музиката! Само преди минути Норвегия спечели конкурса Евровизия 2009!!! Днес, 17.05. е и националният празник на норвежците, така че поводът за празнуване ще е двоен за тях! Не знам дали защото в момента съм в Норвегия,но наистина много се вълнувам! Още повече, че тази песен спечели с рекорден брой точки - близо 400, и беше неоспорван победител не само според класациите на всички гласуващи европейски държави, но и лично според мен! Изпълнителят на песента се казва Алексанър Рийбок, а заглавието на песента е "Приказка" и мисля,че приятното момче от Норвегия с руски произход ни "разказа" една наистина много вълнуваща история с ирландски мотиви. За пореден път се убеждавам,че норвежците умеят да ценят истински хубавото и талантливото, и заслужено се ползват от благата и удовлетворението, които то им носи. Да чуем и самата песен:

Вярата като закон

Аз пък, докато я четох, имах чувството,че направо е писана за мен! Зодия рак съм с асцендент лъв и откак се помня до сега, влечението ми към сцената винаги е било неустоимо, въпреки съзнателните опити и натиск на родителите ми да ме отклоняват от нея. От няколко години обаче си мечтая за работа в библиотека, което не означава, че сцената няма да ми липсва. А музиката винаги ще е неразделна част от същността ми, за мен тя е като въздуха - не мога без нея. Много ми хареса това, което е казала Светлата по-горе и мисля по същия начин: Мисля също и, че колкото повече интереси има човек или колкото по-широк е интерсът му в една и съща област, толкова възможността да не изпада в униние или безпътица, е по-голяма.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН И ОТ МЕН НА НАШИТЕ ДВЕ ЧАРОВНИЦИ - АДЕЛАИДА И МИЛЕНА!!! ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА ПРЪСКАТЕ СВЕТЛИНА И КРАСОТА НАОКОЛО!!!

На 15 Май: През 1767 г. по искане на цариградския - патриарх Самуил, султан Мустафа III (1757 г.-1774 г.) издава томос за унищожаване на Охридската архиепископия и включва епархиите й в диоцеза на Цариградската патриаршия. Последната постига целта си и се обявява за единствен духовен представител на християнското население в Османската империя. След падането на България под византийско владичество през 1018 г. върховно управление на самостоятелната българска църква е установено в Охрид. Първоначално почти всички български земи са под духовната власт на Охридската архиепископия. След въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от нея и преминават под непосредственото подчинение на Цариградската патриаршия. По време на византийското владичество на силна ромеизация са подложени и останалите български земи. След освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново през 1235 г., а така също и на Ипекската патриаршия, Охридската архиепископия запазва своето съществуване. Въпреки това влиянието й в духовния живот е чувствително намалено. През XIV в. то е ограничено само в земите на Вардарска Македония и Албания. След падането на България под османско иго Видинска и Софийска епархия са под духовната власт на Охридската архиепископия. През XVIII в. със съгласието на османските власти нейното влияние се разпростряло и над сръбските епархии. Както по време на византийското владичество, така и по време на османското иго, Охридската архиепископия играе голяма роля за запазване на българското народностно самосъзнание. По-известни нейни йерарси са Йоан I Дебърски (1018 - ок. 1037 г.), Теофилакт Охридски (след 1084 - ок. 1108 г.), Димитър Хоматиан (1216 или 1217 г. - след 1234 г.), Прохор (1528 или 1529-1550 г.), Арсений II (1763-1767 г.) и др. През 1879 г. Източна Румелия е предадена в ръцете на Алеко Богориди. Въвеждането на новото управление е улеснено от извършената дейност от Временното руско управление по административната, военната и финансовата област. Преди встъпването на Богориди в длъжност временният генерал-губернатор на областта генерал А. Столипин привежда администрацията в съответствие с постановленията на Органическия устав, т.е. основите на източнорумелийската управленска система са положени. Първата грижа на Ал. Богориди е да състави своето правителство- Директората. Още в Цариград той издейства назначението на Гаврил Кръстевич за главен секретар и директор на вътрешните дела. Генерал-майор Виктор Виталис поема поста на началник на милицията и жандармерията. Директор на правосъдието е Тодор Кесяков, на финансите Адолф Шмит, на земеделието търговията и общите сгради д-р Георги Вълкович, на народното просвещение Йоаким Груев. Първият Директорат на Източна Румелия се състои от четирима известни български обществени дейци и двама чужденци. Европейските комисари, намиращите се в Пловдив са антибългарски настроени. Те и Високата порта обвиняват Ал. Богориди и неговия Частен съвет в нарушение на Органическия устав, тъй като турското и гръцкото малцинство, остават недоволни от малкото постове, отредени за тях. Освен това английският консул Т. Мичел, усърдно поощрява безредиците, като привърженик на Турция. Целта е да бъде доказано, че правителството не може да се справи с управлението на областта. След напускането на последните руски части положението става още по-тежко. Мюсюлмански бежанци масово се завръщат в Румелия и съответно правителството трябва да се погрижи за тях. Бежанският въпрос поставя румелийското правителство пред затруднения, от икономическо естество, а европейските представители настояват за незабавното му уреждане. Въпреки усилията на западните държави и Високата порта да възпрепятстват изграждането на Източна Румелия като българска област българите приемат Ал. Богориди като защитник на техните интереси. Той е роден в Котел и е син на княз Ст. Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, после в Румъния, във Франция и Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя. По време на неговото петгодишно управление се утвърждава българският характер на Източна Румелия. През 1892 г. в Русе Стоян Михайловски написва текста на "Върви народе, възродени". През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път. Стоян Михайловски е роден в гр. Елена през 1856 г. Първоначално той завършва Императорския лицей в Цариград, след което за кратко време работи като учител в българското училище в Дойран. През 1875 г. заминава да следва право във Франция. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г. прекъсва следването си и се завръща в България. След Освобождението работи като съдия и адвокат в Свищов, Търново, София и Пловдив. Заради своята гражданска позиция често е уволняван. През 1880 г. става главен редактор на в. "Народний глас". По-късно отново заминава за Франция, където завършва образованието си. След завръщането си в България работи като адвокат и съдия. От 1892 г. Стоян Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет, а от 1897 г. и в Историко–филологическия факултет на Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). През периода 1895–1899 г. е доцент по всеобща литературна история. Заради статията си "Потайностите на българския дворец", в която критикува личния режим на Фердинанд I, Стоян Михайловски e даден под съд и е уволнен. Но въпреки това и след този случай продължава да участва активно в обществено-политическия живот на страната. Многократно е избиран за народен представител. От 1901 до 1903 г. е председател на Върховния македоно-одрински комитет. С цялото си разнообразно творчество – памфлети, епиграми, басни, стихотворения и други, той критикува социалната действителност и отстоява принципна гражданска позиция. Автор е на стихосбирката "Днес чук, утре наковалня", поемата "Словоборците станаха богоборци", "Сатири. Нашите писачи и газетари", драмата "От развала към провала" и др. Едни от най-известните му басни са: "Бухал и светулка", "Орел и охлюв", "Секира и търнокоп" и др. Панайот Пипков е роден в Пловдив през 1871 г. Двадесетгодишен той постъпва като актьор в драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (по-късно “Сълза и смях”). През 1893-1894 г. учи музика в Миланската консерватория. Завръща се в България и става диригент на хора на Музикално дружество "Гусла" във Варна. Същата. 1899 г. ръководи и Музикално-театрално дружество "Лира" в Русе, а години по-късно е учител в Ловеч, където създава оркестър. В София Пипков ръководи самодейни хорове и оркестри, пише и композиции. Участник е в Балканската война (1912-1913 г.). По-късно ръководи музикалния отдел при Народния театър в София, диригент е на Свободния театър, на хор "Г. Кирков", хормайстор е в Народната опера, артист и музикант е в Софийския драматичен театър и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция. Пипков пише клавирни пиеси, хорови песни, детски оперети, пиеси за цигулка, опера и музика към драми. Автор на музика и либрето на първата българска оперета за деца "Деца и птички". Пише още стихове и драми - "Бойко", "Деян", комедии - "Невероятна случка", "Годежният букет", "Благотворителност" и "Пътуващи артисти". През 1905 г. в София излиза първи брой на "Учителска искра". Изданието е орган на Социалдемократическата учителска организация и излиза 3 пъти месечно до 28 юли 1923 г. Редактори са П. Ралев, Г. Кръстев, Т. Стоилов, Л. Кандев, М. Станев и др. От 15 ноември 1923 г. под името "Учителско единство", продължава да излиза до 24 май 1924 г. През 1925 г. българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал”. След като публикува поемата “Септември” той е осъден по ЗЗД на 1 година затвор и глоба 20 000 лв. Георги Милев Касабов е роден в Раднево, област Старозагорска, на 15 януари 1895 г. Първоначално следва романска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и продължава в Лайпциг, където пише дисертация за Рихард Демел. Гео Милев е последовател и защитник на символизма и експресионизма в България. Първите му стъпки в поезията са под влиянието на Пенчо П. Славейков. През ученическите си години той превежда от руски език стихове на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. А. Некрасов, А. В. Колцов, А. А. Фет и др. През декември 1913 г. в списание “Листопад” излиза първата му публикация “Литературно-художествени писма от Германия”. По това време Гео Милев е горещ привърженик на индивидуализма и естетизма, увлича се и от “модерната” немска поезия. В началото на Първата световна война заминава за Лондон, за да се запознае отблизо с английската литература. Тук се среща с белгийския поет Ем. Верхарн. Дошъл отново в Германия, за да продължи следването си, Милев е арестуван в Хамбург от немската полиция като “английски шпионин”. След 6 дни е освободен. След кратък престой в Лайпциг той се завръща в родината си. В България популяризира творчеството на европейските модерни поети. През зимата на 1915-1916 г. заедно с Н. Икономов организира в Стара Загора театрална група, която изнася няколко представления - “Едип цар” от Софокъл и др. През март 1916 г. той е мобилизиран, а през 1917 г. е ранен, в резултат на което загубва лявото си око. В Българя Гео Милев издава сп. “Везни”. Еволюцията му към революционни идеи намира израз в новото сп. “Пламък”, което е спряно заради поемата “Септември”. Част от наследството, което Гео Милев е “Театрално изкуство”, “Антология на жълтата роза”, “Жестокият пръстен”, “Експресионистично календарче”, “Иконите спят”, “Панихида на поета П. К. Яворов” , “Кръщение с огън и дух. Антология”, “Антология на червената роза”, “Антология на българската поезия”, “Септември” и др. През 1932 г. на конгреса на Демократическия сговор групата на проф. Александър Цанков се отцепва от групата на Андрей Ляпчев. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили, което води до разделянето му на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Демократическият сговор е образувана на 10 август 1923 г. чрез сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Според устава на Демократическия сговор, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Фактически лидер на партията през управлението на първия сговористки режим за периода юни 1923 - януари 1926 г. е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическия сговор излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. Народното социално движение, наричано "Цанковото движение", възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на А. Хитлер на власт в Германия през януари 1933 г. се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна "надпартийна власт", за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 г. и началото на 1934 г. движението успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в БЗНС и др. Успехите в общинските избори от януари 1934 г., в които взема 11,5 % от гласовете, подтикват движението към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на Б. Мусолини от края на октомври1922 г., Народното социално движение планира за 20 май 1934 "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват държавен преврат. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като Хр. Калфов, Ив. Русев и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Ал. Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на цар Борис III. Монархът се притеснява от диктаторските му прийоми и голямата близост с Берлин. В навечерието на 9 септември 1944 г. движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от СССР проваля тези му намерения, а водачът му проф. Ал. Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи на Народното социално движение са вестниците "Демократически сговор", "Нова България”, "Слово". През 1979 г. в Рим, в двореца "Венецио", е открита изложбата "Български икони от IX -XIV век". През 1990 г. са подписани споразуменията за политическия преход към демокрация. Това е кулминация от откритото на 3 януари заседание Кръглата маса, чиято цел е споразумение между БКП и опозицията за осъществяване на българския преход към демокрация. От 23 януари започват пленарни заседания, които се излъчват директно по националните медии. На 13 март е подписано споразумение Народното събрание и правителството да се съобразяват с решенията на Кръглата маса, като връзката между институциите се осъществява от Благовест Сендов и Любен Кулишев. Родени: През 1857 г. - Рачо Петков Славейков - военен деец. Роден в Трявна. Той е син на Петко Р. Славейков. През 1870-1872 г. учи в Робърт колеж и в гимназия в гр. Николаев, Русия. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия при княз Черкаски и като такъв участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринослав. При завръщането си и постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. След Съединението взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия и завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. Завръща се, с разрешение на Стамболов, за да се прости с умиращия си баща през 1895 г. След като му е забранено да работи като военен се отдава на публицистична и преводаческа дейност. Като член на Демократическата партия Рачо Славейков сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Славейков смело и открито се противопоставя на корупцията в България. Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически и литературни въпроси. Публикува материали в редица вестници и списания, сред които са "Пряпорец", "Знаме", "Мир", "Демократически преглед" и др. Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877”, “Спомени за Сръбско-българската война”, “Тракийският кон и тракийското коневъдство”, “Български народни обичаи и вярвания”, “Петко Рачов Славейков, 1827-1895”. През 1870 г. - Васил Киров Кирков – български артист. Роден в Карлово. Той е един от основателите на българския професионален театър. Следва драматично изкуство във Виена в периода 1893 г.-1894 г. Играе в Столичната драматична група (1890 г.), в театър “Сълза и смях” (1892 г.-1904 г.) и в Народния театър (1904 г.-1926 г.). Сред по-известните му роли са: Хамлет (от Шекспир), Принцът (“Емилия Галоти” от Лесинг), Ернани (от В. Юго), Освалд (“Призраци” от Ибсен), Боркман (“Джон Габриел Боркман” от Ибсен), княз Мишкин (“Идиот” от Достоевски), Хлестаков (“Ревизор” от Гогол) и др. Умира на 18 ноември 1931 г. в София. През 1914 г. - Жак Битев Гатеньо – писател. Роден в Неврокоп. Той е автор на литературно – критически материали, преводач е на поезия и проза от испански и френски език. Сътрудник е към вестниците "Валог", "Кадима", "Светлоструй", "Литературен преглед" и др. Автор е на съчиненията : "Животът ни е ясен" (1940 г.), "Сърцето на Испания. Литературно-критически портрети" (1941 г.) и др. През 1919 г. - Александър Цветков Геров – български поет. Роден в София. Той завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Участва в конспиративна дейност през 1944 г., за което е арестуван. Редактор е в Радио София (1944 г.-1952 г.), в сп. "Киноизкуство" (1953 г.-1955 г.), в. "Кооперативно село" (1963 г.), в редакция "Фокус" към Българска кинематография и в издателство "Български писател". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. "Заря", "Литературен глас", "Светлоструй", в сп. "Изкуство и критика" и "Златорог". Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките "Ние хората" (1942 г.), "Два милиарда" (1947 г.), "Най-хубавото" (1958 г.), "Приятели" (1965 г.), "Свободен стих" (1967 г.), "Любовна лирика" (1983 г.), "Внезапни стихотворения" (1986 г.), "Книга за Тамара" (1991 г.), на сборниците с проза "Усмивка под мустак" (1960 г.), "Щастие и нещастие" (1963 г.), "Фантастични новели" (1966 г.). Умира през 1997 г. в София. През 1926 г. - Драгомир Асенов – български драматург. Роден в Монтана. Драгомир Асенов е псевдоним на Жак Нисим Меламед. Той живее в София от 1936 г. През 1953 г. завършва право в Софийския университет Св. “Климент Охридски”. Драгомир Асенов изпълнява длъжностите главен редактор на списание "Родна реч", заместник - главен редактор на в."Литературен фронт", секретар на СБП. Сред по - известните негови творби са: "Нашият взвод" (1956 г.), "Кафявите хоризонти" (1961 г.), "Рожден ден" (драма, 1965 г.), "Рози за д-р Шомов" (драма, 1967 г.), "Горещи нощи в Аркадия" (пиеса, 1970 г.), "Наградата" (пиеса, 1981 г.), "Елегия за едно женско сърце" (1984 г.), "Избрани произведения" (в 3 т., 1983 г.-1984 г.), "Елегия за едно женско сърце" (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на "Най-тежкият грях" (1982 г.) и "Тази кръв трябваше да се пролее" (1985 г.). Умира в София на 19 юни 1981 г. През 1943 г. - Георги Бакалов – историк, византолог. Роден в Гоце Делчев. Той завършва Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където впоследствие е преподавател по византийска история. От 1995 г. е професор. От 2000 г. чете лекции по "Обща история на Християнската църква" в Богословския факултет във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на съчиненията: "Средновековният български владетел" (1985 г.), "Въведение в християнството" (1993 г.), "Византия. Културно-политически очерци" (1994 г.) и др. Починали: През 1878 г. - Георги Нейчов (Г. Н. Вълков) – български революционер. Умира в Панагюрище. Той е роден през 1848 г. в Панагюрище. Завършва Пловдивското епархийско училище и работи като учител и читалищен деец в родния си град. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). В неговия дом Райна Княгиня с помощта на жена му извезва знамето на въстанието, там стават и срещите с Г. Бенковски. Представител е на Панагюрския комитет на събранието в Оборище. След разгрома на въстанието е заловен и заточен в Мала Азия. През 1938 г. - генерал – майор Христофор Георгиев Хесапчиев. Той е роден в Габрово на 6 февруари 1858 г. От 1920 г. е член на БАН. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември). Христофор Хесапчиев заема редица ръководни постове: Началник е на военното училище (1885 г.-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896 г. – 1898 г.). Изпълнявал е също така длъжностите: военно аташе в Белград (1899 г.-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904 г.-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905 г.-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография. През 1954 г. - Атанас Димитров Буров – български политик. Той е роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица. Учи в Горна Оряховица и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната – Париж през 1903 г. След това учи в Швейцария и Англия. Владее е до съвършенство няколко езика. Изпълнявал е длъжността ръководил на финансовата група на Българската търговска банка. Атанас Буров е лидер на Народната партия. Избиран е 7 пъти за член на Правителството. В периода 1911 г.-1913 г. е подпредседател на ХV Обикновено Народно събрание. През 1913 г. и 1919 г. е министър на търговията, а през 1926 г. – министър на външните работи. Участва в основаването на Демократическия сговор. Взима участие като доброволец във войните между 1912 г.-1918 г. По време на Втората Световна война е един от лидерите на буржоазната опозиция. В кабинета на К. Муравиев (2-8 септември 1944 г.) е министър без портфейл. След преврата на 09 септември 1944 г. е съден от Народния съд. През 1945 г. е осъден на строг тъмничен затвор и е интерниран в Дряново. През 1947 г. се застъпва против смъртната присъда над Никола Петков, вследствие на което е изпратен в лагер. През 1952 г. е осъден отново на 20 г. затвор. Умира в затвора на 15 май 1954 г. Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г. През 1981 г. - Андрей Димитров Германов – български поет. Той е роден на 17 юни 1932 г. в с. Яворово, Варненско. Завършва руска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1955 г., след което работи като учител. Също така е редактор във в-к "Народна младеж", редактор е в отдел "Поезия" на издателство "Български писател", заместник-главен редактор е на сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Пламък". Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията: "Кълнове" (1959 г.), "Работнически влак" (1962 г.), "Равноденствие" (1965 г.), "Късче мрамор от Акропола", пътепис и стихотворения пише в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков през 1966 г., "Да ме запомниш" (1967 г.), "Преображения" (1968 г.), "Яростно слънце" (1969 г.), "Мост" (1970 г.), "Острови. Стихотворения" (1972 г.), "Огледалце. Стихотворения за деца" (1973 г.), "Стихотворения" (1973 г.), "И оживяха в песента. Поема" (1974 г.), "Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми" (в съавторство с Ив. Николов, 1974 г.), "Четиристишия. Стихотворения" (1974 г.), "Самоубийствено живеем" (1979 г.), "Други четиристишия" (1980 г.), "Душа незащитена. Лирика" (1981 г.), "Шаячни момчета. Спомени" (1981 г.), "Стихотворения" (1982 г.), "Златна светлина. Стихотворения" (1983 г.), "Време за творчество. Интервюта. Статии" (1986 г.), "Чешмата под снега. Стихотворения за деца" (1987 г.), "Избрани преводи" (1987 г.) и др.

Мисъл на деня – 15 май 2009 г. Сега моята цел не е да ви поощрявам да обичате, защото всички вие страдате все от любов. От моето гледище всички страдания в света се дължат на една любов, която не е естествена. Направиш си една къща, обичаш я, но като я изгубиш – страдаш. Обичаш нещо, но като не можеш да го постигнеш, страдаш, защото не е станало така, както си искал. Понеже нещата се менят, ние страдаме. Аз се радвам, че нещата не стават така, както ние искаме. Из Новата любов, 18-та НБ, 30 януари 1938 г.

На 14 Май: През 1863 г. Георги Раковски отпътува от Атина през Цетина и Триест за Белград. Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни. През 1871 г. Църковно-народният събор в Цариград приема устава на Екзархията и го представя на Високата порта. През 1890 г. е открита ЖП линията Ямбол-Бургас (110 км). Учреден е възпоменателен медал по този повод в три варианта: златен, сребърен и бронзов. Златният е даден само на княз Фердинанд и на княгиня Клементина. През 1913 г. с телеграми до българския министър-председател - Иван Гешов, руският външен министър С. Д. Сазонов съветва Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Такава телеграма Гешов получава и на 7 и 13 май. Въпреки това съветите са отхвърлени на 18 май. Междувременно на 12 май с нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна зона за трите сили - Сърбия, Черна гора и България. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба трябва да се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. На 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000–на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот - 150 000-на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. В края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България. През 1913 г. в София излиза брой първи на вестник "L`echo de bulgarie". Изданието е близко до Министерството на външните работи и изповеданията и просъществува до 5 юни 1923 г. Редактори са Г. Филипов, Сп. Мирчев и др. След 1923 г. вестникът продължава под заглавие "La Bulgarie" до 1935 г. През 1931 г. след едномесечна правителствена криза е формиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия на Боян Смилов и Христо Статев. Министър-председател остава Андрей Ляпчев. През 1934 г. премиерът Стоян Костурков подава оставка. През 1955 г. по време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат. На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г. След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен. През 1962 г. започва седемдневното посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов в България. Тодор Живков иска от него доставка на селскостопанска техника, помощ в проучването на нефта в Северна България и нов кредит, но Хрушчов отклонява тези искания. През 1990 г. е подписано предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС - единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др. През 1994 г. е открита двудневната Шеста национална конференция на СДС, която решава в ръководството на СДС да не се допускат хора с комунистическо минало (клауза за "чисто минало"). През 2000 г. е проведен учредителен конгрес на Либерален съюз, в който участват Либералнодемократическата алтернатива, Либералнодемократичната партия на свободата и Свободната радикалдемократическа партия. Новата формация, оглавена от бившия съветник на президента Желю Желев - Румен Данов, предлага програма на правителство, което ще се състави след изборите от 2001 г. и би трябвало да разчита на сътрудничество с ДПС. Родени: През 1867 г. - Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област. След Първата световна война излиза в запаса. През 1868 г. - Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г. През 1869 г. - Никола Атанасов Мушмов - български нумизмат и музеен деятел. Член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, член-кореспондент на Френската академия на науките, член е на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество, на Хърватия, Австрийското, Чешкото, Италианското, Румънското и други нумизматични дружества. Роден е в Струга. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Някои трудове: “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и други. Умира на 31 януари 1942 г. в София През 1909 г. - Йосиф Лалев Петров - български поет дисидент. Първите му стихотворения срещу насилието са от 30-те години: "Април 1925", "Тъжовна пролет", "Дни", "Селска орис" и др. Член и деец е на БЗНС от 1933 г. Работи като учител в София и Бяла Слатина (1937-1942 г.). Хумболтов стипендиант е в Германия (1942-1943 г.). Директор е на Занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник е в Министерството на земеделието (1945-1948 г.). След унгарските събития (1956 г.) е въдворен на о-в Персин край Белене (престоява до 1959 г.). Почетен председател е на VII Велико НС (1990 г.). През 1990 г. излиза книгата му "Вик от каторгата". Други съчинения: "Родна земя. Стихове" (1939 г.), "Под развети знамена. Стихове" (1944 г.), "Селски и войнишки хуморески" (1945 г.), "Босилкова китка. Народни мотиви" (1946 г.), "Оранжева земя. Стихове" (1947 г.), "Чорапът се разплита. Комедия" (1948 г.). Умира през октомври 2004 г. През 1938 г. - Борислав Николов Ралчев - български политик. През 1963 г. завършва специалност "Право" в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Специалист е по наказателно право. От 1964 г. до 1965 г. е съдебен изпълнител във Варненския районен съд. От 1965 г. до 2001 г. работи като адвокат във Варна. Председател е на Съвета на Адвокатската колегия във Варна. Член е на Висшия адвокатски съвет. Бил е съдружник във фирмите "Алфа Тенгри" ООД, "Тиферет" ООД , "Билдинвест" ЕООД , "Нон стоп Гард" ООД . Член е на Съвета на директорите на "Финтех-България" АД. Основател и пръв председател е на Управителния съвет на движение "Гражданска инициатива"- Варна. Бил е член на Гражданското обединение на демократичната общност и негов председател във Варна. Независим кандидат е за кмет на Варна на местните избори през 1999 г. Член-учредител е на партията НДСВ от 6 април 2002 г. На учредителното събрание е избран за член на Контролния съвет на НДСВ. Депутат е от Варна в XXXIX НС (Парламентарна група на НДСВ). Член e на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси. Ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Председател e на Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Депутат e от Варна в XL Народно събрание. Заместник-председател е на ПГ на НДСВ. Починали: През 1957 г. - Стефан I – български екзарх. Той е роден в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия. Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква. Затова е преследван след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение екзархът е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където остава до края на живота си. Погребан е в Бачковския манастир. През 2002 г. Стефан I е провъзгласен за “праведник на света” в Йерусалим за участието му в спасяването на българските евреи. Заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание. През 1975 г. - Никола Захариев Табаков - български педагог, публицист и обществен деятел. Роден е на 31 октомври 1891 г. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1915 г.). Взема участие в I световна война. Работи като учител и директор на Сливенската мъжка гимназия до 1934 г., директор е на Варненската мъжка гимназия (1927-1928 г.), учител е в Бургас и София (1934-1945 г.), член е на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933 г., 1938-1941 г.). Научен сътрудник е в института “Ботев - Левски” при БАН (1955-1958 г.). Редактор е на сп. “Училищен преглед” (1931-1933 г.). Пише по проблеми на възпитанието и образованието. Научните му интереси са в областта на българската възрожденска литература. Съчинения: “Добри Чинтулов” (биографичен очерк, 1955 г.), “Братя Миладинови” (биографичен очерк, 1963 г.). През 1979 г. - Вичо Димов Иванов – български писател. Той е роден на 25 май 1901 г. в с. Петров дол, Варненско. Писателят сътрудничи на литературния периодичен печат - списанията "Хиперион" и "Българска мисъл", седмичника "Литературен глас" и др. От 1934 г. Иванов работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. той заема редица административни длъжности в министерството на информацията, Радио София и БТА. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази "Бунт" излиза през 1926 г. Иванов е автор на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя "Възпоменателна книга Васил Левски. 1837-1873-1937 г. ”.

Мисъл на деня – 14 май 2009 г. Не съжалявайте, когато гордият човек страда. Чрез страданието си той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание. Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

Благодаря за темата, късметче! Не съм сигурна дали смисълът, който влагаш ти в практикуването на две професии е същият, който аз бих вложила, но определено намирам допирни точки. Преди години съчетавах работата си в библиотека с работа на музикант. Тогава го намирах абсурдно, както и колегите ми в единия и другия бранш, и все ми се струваше,че трябва да съм изцяло отдадена или на едното или на другото, докато в един момент желанието ми да се занимавам с музика надделя. След време си дадох сметка, че заниманията ми с литература, организацията на работата в библиотеката са допринесли също в справянето ми с проблемите на постоянно пътуващия музикант - и битови, и чисто професионални. Сега обаче, до такава степен се усещам променена и различна, че постоянно мисля и планирам "преквалифицирането" си. Някак си с възрастта се смениха и приоритетите ми, и намирам за крайно необходимо да направя решителна промяна и да сменя работата си. Признавам,че влияние ми оказват много външни фактори и до скоро се колебаех дали не съм прекалено голяма авантюристка да си фантазирам,че на 43 години мога да правя точно това, което искам, както и във време на "световна икономическа криза" да изоставям "сигурната работа", за да започвам нещо ново и различно, сменяйки и местоположението си от Норвегия в България, но така или иначе силата, която ме води към тази промяна е по-голяма от масовите предубеждения и страх и единственото, което ми остава е да се надявам, че не съм на грешен път. Във всеки случай това, което вече усещам е една свобода и лека приповдигнатост, чувствам се сякаш заредена с нови сили и енергия, а имам и толкова идеи за бъдещите ми занимания, които съчетават и опита ми като музикант, и като библиотекар, и познанията, които натрупах в Портала - и от беседите на Учителя, и от контактите ми с хората тук, и въобще целия ми житейски опит... Някъде бях чела преди време, а и от личния си опит знам, че рутината в една професия не винаги е по-добрият учител. Разбира се,че зависи от случая, но ентусиазма и енергичността, присъщи на "новака" в работата много често са по-ценни от уморения от еднообразие, па макар и по-опитен служител. А какво по-хубаво от това да съчетаваш и взаимодопълваш две професии. Мисля,че тогава се получава още по-интересно и полезно. П.С. Понеже, докато съм писала, Диана е публикувала своя пост, искам да й благодаря! И да кажа,че всъщност всичко, за което говоря, е само едно потвърждение на астрологическите закони.

Това, което за себе си знам,че се случва е усещането за удовлетворение от постигнатия баланс между материалното и духовното. Съзнанието за честност (спрямо другите и себе си), етика, коректност, разбиране на "другата" позиция, съпричастност и яснота - съгласни ли сме с нея или не и съответно, ако не - намиране на правилния изход без излишни упреци и обвинения, оттегляне. Смирение - разбиране и приемане на обстоятелства и хора, които "не са ни по вкуса", като "необходимото зло", свързано и с другите ни прераждания, за да се прояви Божественото в нас; приемане и разбиране на собствените ни грешки, като необходимост за духовното ни развитие. Умението и силата да сменим посоката или даже "да се върнем назад", когато забуксуваме на едно и също място или стигнем до задънена улица. И, след като съм спазила това - усещането за вървене напред или изкачване. Вкъщи

Това, което казва Диана е абсолютно вярно, но има и още нещо - обикновено микрофоните на камерите не са особено качествени и съответно не хващат всички честоти от тембъра на гласа, което естествено отнема от неговото звучене. Мисълта ми е, че гласът който се чува от записа не е точно нашият глас, който звучи в действителност на живо. Не е случайно,че звукозаписните техники са толкова скъпи, а човекът, който работи с тях обикновено е със специално образование (тон-режисура, например) - за да се използват всички познания в областта на озвучаването и да се постигне максимално близко до реалното звучене на гласа или инструмента. Естествено, необходим е и много изострен и чувствителен слух за всяка честота на звука, за да се знае колко и от коя честота трябва да се отнеме или прибави към записа, в който освен гласа участва и акустиката на самата зала или стая, а когато става въпрос за песен, музика - и честотите, които различните инструменти придават. Не на последно място има значение и колоните и цялата звукова система, която възпроизвежда записания звук. Така че, за успокоение на всички, които правят записи за удоволствие - не се стряскайте от това, което чувате, защото това наистина не е реалният ви глас, който другите чуват на живо.

Молитвен наряд за начало: Имаше человек - песен О,Велика любов - формула Псалом 61 Преди беседата е добре да се прочете Евангелие от Марко 10 Беседа:В къщи Молитвен наряд за край: Господнята молитва Вкъщи Тази беседа я четох и препрочетох няколко пъти. Искаше ми се да я запомня дума по дума, за да продължа да разсъждавам върху всяка мисъл в нея и след като стана от компютъра. Сякаш колкото повече беседи на Учителя чета, толкова по-важни и съществени стават те в моя живот, във взимането на важни решения, в откриването на предишните ми грешки и закономерните разочарования, които водят след себе си, в удовлетворението от взетите решения според Божията воля, когато съм успяла да спазя закона на хармонията между Духа, душата, ума и сърцето ми. Имате ли и вие такива усещания?

Мисъл на деня – 10 май 2009 г. Питам: кое в човека търси хубавото, красивото? – Божественото начало в човека търси навсякъде великото, красивото. На кое място в човека ще търсите хубавото? – В сърцето му. Защо? Защото сърцето ражда, умът обработва, а волята изявява техните дела навън. Из Малкият повод, Лекция, 23 март 1927 г.

Извод: Божията воля