Надеждна

И аз се присъединявам към поздравленията за нашата чаровница maggee! Любов и светлина във всичките ти отношения, лекота и естествено "случване" на мечтите ти!

Абсолютно си прав, Орлине! Много можем да учим от тях, животните, които в повечето случаи само не говорят на нашия език! Подкрепям петицията Mindfield и ще разпространя линка към нея! Също бих искала да те помоля да ни информираш, когато има с какво, за развитието й! Слънчев ден от мен!

Благодаря ти Mindfield! Но ми се струва,че в такъв случай текста на петицията трябва да бъде променен. Цитирам: Петиция Не бих искала да ти изглеждам дребнава, но от затваряне на изолатора до смяна на хората, които работят в него, има разлика. Разгледах и страницата на Новосъздаденото дружество за защита на животните в Пловдив - изнесената там информация е потресаваща!!! Бях чувала от дъщеря ми за лошото отношение към кучетата в този приют, но честно казано, въображението ми се оказа бедно пред показаното на тази страница!!! Мога да гарантирам подписите на още доста хора за успеха на тази петиция, но мисля, че е редно текста й да бъде променен или поне пояснен - като се упомене какви са предложенията за живота на кучетата в него (включително и за евтаназията им, ако се окаже, че няма друго разрешение). И, ако петицията е насочена срещу работещите в него, поради жестокостта им, защо в нея е записано, че е за затваряне на изолатора?! Разбираш ли - знам че ще бъда подложена на "кръстосан разпит" първо от дъщеря ми, а тя пък - от нейните приятели - любители на животните и това са неща, които трябва да бъдат изяснени! А иначе, от такъв "живот" всеки би се отказал!!! Благодаря ти още веднъж за загрижеността към невинните ни приятели и очаквам отговора ти в най-скоро време, за да подкрепим петицията!

На 27 Май: През 1387 г. добруджанският деспот Иванко сключва договор с генуезката търговска колония в Пера (квартал в Константинопол). Договорът, с който двете страни сключват “добър и истински вечнотраен мир”, гарантира свободно и сигурно движение на търговците от двете страни; защита от вреди както на поданиците и селищата на Иванко, така и на генуезките търговци; приемане на генуезки консул, който да се грижи за интересите на генуезките търговци, и др. Той определя размера на вносните мита за генуезките търговци на 2 %, като специално подчертава безмитната търговия с луксозните и скъпи стоки “кораби, злато, сребро, бисери или други скъпоценности”. Регламентирането на отношенията между двете договарящи се страни след поредица от конфликти и взаимни нападения и обири по море и суша стабилизира положението на добруджанския деспот в черноморския район. Неговата икономическа активност, в значителна степен ориентирана към морската търговия, е важен фактор за пълната му самостоятелност в отношенията със съседните страни, включително и с Търновското царство. През 1850 г. населението в Белоградчишко се вдига на въстание. Поредният бунт на българите прераства в най-голямото въстание в Северозападна България от първата половина на ХІХ в. В научната литература то се назовава обикновено като Видинско въстание, но неговият обхват е много по-голям. Видинското въстание предизвиква широк международен отзвук и принуждава Високата порта да предприеме конкретни действия за прилагане на аграрната реформа в този регион. През 1866 г. в Букурещ е създаден Таен български централен комитет. Негов инициатор е Иван Касабов, помощник на Г. С. Раковски. Създаването на организацията е повлияно от идеята на румънски либерали за “свещена коалиция” между българи и румънци и за създаване на “влахо-българската държава”. Идеята пропада, но подкрепян от Одеското българското настоятелство, ТЦБК продължава да работи. Предвижда се създаването на революционна мрежа в България и сред емиграцията. Дейците на ТЦБК са склонни към различни политически комбинации. През 1867 г. те изпращат до султан Абдулазис и Великите сили Мемоар за създаването на дуалистична турско-българска монархия, по модела на Австро-Унгария. По този начин ТЦБК смята, че ще се постигне политическо освобождение на България. Според Мемоара страната ни трябва да получи пълна административна автономия със султански наместник християнин, Народно събрание, собствена армия, конституция и самостоятелна Българска църква. Противоречивите оценки на Мемоара причиняват сътресения в ТЦБК и поради идейни противоречия комитетът се разпада през 1868 г. Приемници на ТЦБК са Българския революционен централен комитет, Българското общество и “Млада България” . През 1870 г. в периода 27 - 28 май Васил Левски преминава в България. Целта на Левски е да изгради широка мрежа от комитети, които да се заемат с практическата подготовка на бъдещата българска революция. Само за около година и половина той успява да създаде комитети в почти всички по-големи български селища, като по този начин поставя основите на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО Левски поставя Ловешкия централен комитет, известен още и под името Привременно правителство в България. Връзките с Букурещкия комитет се осъществяват чрез Данаил Попов, български търговец, живеещ в Турну Мъгуреле. През 1878 г. в хода на Руско – турската освободителна война по заповед на княз Александър Дондуков руските войски заемат окупираните от сърбите Трън и Цариброд. Княз Александър Дондуков¬Корсаков е роден на 12 септември 1820 г. Участва в Руско-турската война 1877 г.–1878 г.. След смъртта на Вл. А. Черкаски на 19 февруари 1878 г. е назначен за руски императорски комисар в България на 16 април 1878 г. и възглавява Съвета на управлението. Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Напуска България след прекратяване срока на Временното руско управление в страната и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е ген.-губернатор на Одеса, после – на Харков. В края на живота си е член на Държавния съвет. Умира на 15 април 1893 г. През 1884 г. в периода 27 май - 3 юни се провеждат избори за IV ОНС, спечелени от крайните либерали. През 1925 г. е извършена публична екзекуция чрез обесване на извършителите на атентата в катедралата "Св. Крал" Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Това е последна публична екзекуция в Европа. През 1941 г. след постъпки от София са освободени около 12 700 македонски българи военнопленници от немските лагери. През 1983 г. между 25 - 27 май се провежда четвърти конгрес на българската култура. На него е приета е Декларация за мир и международно културно сътрудничество. През 1985 г. в Рим започва процес срещу Сергей Антонов и задочно - срещу Тодор Айвазов и Жельо Василев, за съучастие в атентата срещу папата. На 13 май 1981 година Папа Йоан Павел II е прострелян с два куршума докато преминава между десетки хиляди богомолци. Единият куршум преминава през стомашната област, а другият попада близо до сърцето. Папата оцелява след петчасова вътрешно-чревна операция. При покушението са ранени и две жени: 60-годишната Анн Одри от Бъфало е улучена в гърдите, чието състояние остава критично и след направената оперативна намеса, и 21-годишната Роуз Хил от Ямайка е леко ранена в рамото. Арестуван е мъж от турски произход, за който се предполага, че е отправял и в минал период заплахи към Папата. Името на задържания е Мехмед Али Агджа, на 23 годишна възраст към момента на извършване на атентата. Задържането му става възможно благодарение на намесата на събралите се на площада богомолци. Те избиват от ръцете му 9-милиметров "Браунинг”. След залавянето му Али Агджа заявява: "Моят живот не е важен". По думите на Агджа в Италия той пристига 9 май 1981 година на летище в Милано и два дни по – късно отива в Рим. Полицията открива бележки, написани на турски език. Съдържанието на една от тях е било: "Убивам папата в знак на протест срещу империализма на СССР и САЩ, както и срещу геноцида, провеждан в Салвадор и Афганистан. По-късно в съдебния процес е замесено името на българския гражданин Сергей Антонов. Той е арестуван на 25 ноември 1982 г. Преди това работи в БГА "Балкан" и се занимава с багажа на летището. Основният обвинен за покушението срещу папата – Али Агджа, никога не се е срещал с обвинения Антонов и с другите двама бивши служители на посолството - Василев и Айвазов. Този факт е доказан по време на процеса. Оправдателна присъда на тримата българи по случая е издаден на 29 март 1986 г., но не поради невинност, а "поради недостиг на доказателства". През 1993 г. СДС внася вот на недоверие на правителството на проф. Любен Беров заради побоя над председателя на Народното събрание Стефан Савов. Впоследствие вотът е отхвърлен. Към правителството на Любен Беров са искани шест вота на недоверие. Мотивите за всеки един от тях са съответно заради побой над председателя на Народното събрание Стефан Савов, заради преговорите по външния дълг, заради правителствено постановление за местните такси, заради антисоциална политика, заради престъпността и заради неспособност на премиера да организира и ръководи правителството. На 23 март 1993 г. Любен Беров прави следните промени в кабинета: Станислав Даскалов става министър на външните работи, Петър Корнаджев поема министерството на правосъдието на мястото на Мишо Вълчев, Кирил Найденов става министър на транспорта, Марко Тодоров - на науката и образованието, на мястото на Марин Тодоров, Ивайло Знеполски става министър на културата. На 15 юли 1994 г. Кирил Цочев става заместник министър-председател и министър на търговията на мястото на Валентин Карабашев. Любен Борисов Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. През 1949 г. завършва икономика в СУ "Св. Климент Охридски". В периода 1950 - 1962 г. изпълнява длъжността асистент във Висшия икономически институт "Карл Маркс", София. През 1962 г. става доцент, а през 1971 г. - професор. В периода 1950 г. – 1976 г. е ръководител на катедра, заместник-декан и декан на ВИИ-София. От 1976 г. е доктор на икономическите науки. През 1985 г. получава титла професор в Института по балканистика при БАН и хоноруван професор в Икономическия институт към БАН. В периода 1990 г.- 1992 г. е съветник на президента на България Желю Желев по икономическите въпроси. От 1992 г. до 1994 г. е министър-председател на Република България с мандата на ДПС. От 1995 г. е председател на Селскостопанската кредитна централа. Автор е на повече от 200 книги, учебници и научни статии по икономическа история на Балканите и България. Родени: През 1833 г. - Тодор Шишков - възрожденски учител и книжовник. Родом от В Търново. Първоначално учи в гръцко училище в родния си град (до 1847 г.), впоследствие и в Елена (1849 г.-1851 г.) при Н. Михайловски. След това следва в Сорбоната и Колеж дьо Франс в Париж в годините между 1861-1865 г. Запознава се със западноевропейската и руската литература. Кореспондент е на вестник “Камбана”. През 1866 г. посещава лекции във Филологическия факултет в Прага като стипендиант на П. Берон. Учител е в Килифарево, във Велико Търново за периода 1851 г. - 1852 г. и от 1869 г. до 1870 г., както и между 1873 г.-1877 г., в Стара Загора от 1856 г.-1861 г., в Сливен 1866 г.-1869 г.. В периода 1871 г. –1873 г. е директор на Българското училище в Цариград. След Освобождението е управител на канцеларията на губернатора във Варна и Шумен (1880 г.-1888 г.), председател е на Свищовския окръжен съд. Редактор е на вестник “Свободна България”. Тодор Шишков е либерал-просветител с туркофилски схващания по определени въпроси. Той е един от авторите на проекта за създаване на смесени турско-български училища. Издава учебници по математика, граматика, история, енциклопедични книги (“Малка енциклопедия, или Първоначални познания за децата”, 1885 г.). Пише статии по въпроси на българския правопис, събира и обнародва фолклор. Изказва се по въпроси на българската литература. Популяризира делото на Ю. Венелин. Автор е на историческата драма “Велизарий” (1873 г.), на комедията “Не ще може, или Глезен Мирчо” (1873 г.), на “Начална българска граматика” (1872 г.), “Елементарна словесност в два курса …” (1873 г.), “История на българския народ” (1873 г.), на драмата “Хубава Недялка, или България под турското иго” (1881 г.) и др. Умира през 1896 г. През 1902 г. - Агапий (дякон Ангел Войнов) - български възрожденски просветител и духовник. Той е роден през 1838 г. Завършва гръцка гимназия на о. Халки. През 1868 г. е учител в новото българско училище във Воден. Изгонен от гръцките власти, след което се премества в българското училище в Струмица през 1870 г. Преследван е отново с особена жестокост от гръцкото духовенство. През 1873 г. е принуден да напусне Струмица. Със съдействието на общината в Петрич провежда частни занимания с учениците. Починали: През 1876 г. Таньо войвода загива след като и четата му е нападната от многобройна потеря, подсилена от стотина конници редовна войска. Ден преди това четниците водят изтощителен бой до Керчан баир край с. Араплар (дн. Априлово). Това става след като едва се спасяват в района на с. Хайдар (днешен Кардам) , където отново се бият. Таньо Стоянов е роден в Сливен. През 1873 г. за революционна дейност е арестуван и заточен в Диарбекир, откъдето успява да избяга и през 1875 г. и пристига в Румъния. По време на Априлското въстание 1876 г. той организира чета от около 20 души, с която на 16 май се отправя от Олтеница към Тутракан и оттам на юг към Стара планина, за да подпомогне въстаниците от Втори - Сливенски, революционен окръг. Предварително е съгласувано едновременното преминаване на четата на Таньо войвода и тази на Христо Ботев. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо войвода слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев - по обяд на 17 май. Пътят на четата на войводата минава през Лудогорието край турски и смесени българо-турски села. Скоро след това четата е открита и по следите й тръгват потери. През 1925 г. - подполковник Георги Костадинов Коев. Той е роден на 20 септември 1878 г. във Велико Търново. Завършва Военното училище в София през 1898 г. Участник е в Балканската война (1912 г.-1913 г.) и в Първата световна война (1915 г. – 1918 г.). През 1919 г. е уволнен от армията. Георги Коев е един от сътрудниците на Военната организация на БКП. Арестуван и съден е на процеса по дело ¹ 599/1925 срещу участниците в Атентата в църквата “Св. Неделя”. Осъден е на смърт чрез обесване. През 1993 г. - Тодор Боров – български журналист, литературен историк, библиограф, редактор. Той е роден на 30 януари 1901 г. в Лом. Завършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски". Специализира източноевропейска история, библиография и вестникознание в Берлинския университет (1924 г.-1927 г.). Библиотекар е в Университетската библиотека към СУ “Св. Климент Охридски” за периода 1929 г.-1931 г. и в библиотеката при централното управление на Българска земеделска и кооперативна банка (1931 г.-1944 г.). Тодор Боров е създател и директор на ББИ "Елин Пелин" (1941 г.-1964 г.), директор е на Народната библиотека за годините между 1944 г. –1949 г. През 1943 г. получава научна степен доцент , а през 1952 г. - професор в СУ "Св. Кл. Охридски" по библиотекознание и библиография. От 1952 г. до 1969 г. е ръководител на катедра "Библиотекознание и библиография". Член е на Съвета за духовните ценности при Държавния съвет (1971 г.-1975 г.)., редактира в. "Развигор" (1921 г.-1924 г.), сп. "Бълг. книга" (1930 г.), сп. "Подслон" (1935 г.-1942 г.). Редактор и съставител е на съчинения на Хр. Смирненски (1931 г.-1932 г.; 1948 г.; 1951 г.-1952 г.), на Елин Пелин (1938 г.), които са преиздавани многократно. След 1944 г. сътрудничи на вестниците "Отечествен фронт", "Работническо дело", "Труд", "Литературен фронт", на сп. "Простори", "Септември", "Ново време". Тодор Боров е основополагаща фигура в българската библиография, библиотекознание, книгознание и култура на библиотечнот дело.Той е автор на трудовете: "Речникът на Найден Геров" (1923 г.), "Литературната дейност на Ал. Балабанов" (1934 г.), "Защо ни е нужен български библиографски институт" (1941 г.), "Книги. Библиотеки. Библиография" (1941 г., 1946 г.), "Пътят към книгите. Увод в библиографията." (1942 г.), "Чехов и България" (1946 г.), "Bulgarische Bibliographie" (1959 г., 1966 г.), "Руската литература на VIII в. в България през епохата на Възраждането" (1966 г.), "Живот с книги. 1942-1972 г." (1973 г.), "Книга и литература" (1981 г.), "Студии, статии и малко спомени. 1923-1980 г." (1981 г.), "Стъпки по пътя на един дълголетник" (1992 г.).

Мисъл на деня – 27 май 2009 г. Според мене всички учения, които съществуват в света, са преводи на Истината. Дотолкова, доколкото тия преводи са съгласни с оригинала на нещата, те са добре дошли. Вие можете да преведете едно класическо съчинение на няколко езика, но онзи превод, който е най-близо до оригинала, е най-хубав, най-добър. Из Който не носи кръстта си, 30-та НБ, 8 май 1938 г.

Към съветите на другите бих добавила и нещо от моя личен опит. Преди да премина към вегетарианство, се хранех разделно, което определено оказа влияние върху намаляване на теглото. След като вече свикнах по този начин и сега, след 10 години вегетарианство продължавам да се храня така - когато ям картофи, ориз или хляб например, ги съчетавам със салата, а не помежду им. Топла вода с лимон всяка сутрин преди всичко останало. И ядките, за които и късметче е споменала - аз накисвам във вода дори и суровите ядки, например орехи и бадеми за около 7-8 часа, след което те стават вкусни като пресните и до колкото знам, са близо до кълновете по полезност.

Ееее, това беше най-добрата новина днес!

Мисъл на деня – 26 май 2009 г. „Ама в Писанието е писано така...” – Че и Писанието са го писали хора, печатали са го хора! – „Евангелистът казва, че е свещена книга.” – Свещена книга е, но е преписвана и печатана все от хора. Това не е първоначалният език. Пък и на гръцки както са говорили и писали, и този език е човешки. Но онзи език, на който Духът е говорил, тепърва трябва да го учите. Духът казва: „Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи.” Но за да ви научи Духът, вие трябва първо да научите неговия език. Заблужденията в съвременното християнство седят в това, че те още не са научили Божествения език, вследствие на което правят криви преводи. Из Който не носи кръстта си, 30-та НБ, 8 май 1938 г.

Дали Словото на Учителя днес въздейства по-силно от преди,ми е трудно да преценя. Възможността, която интернетнoтo разпространение дава, при всички положения го отвежда при повече сърца, но дали те са по-възприемчиви да го превърнат в начин на живот и дали това не е по-трудно днес отколкото преди са все още въпроси и за мен!? Със сигурност обаче мога да кажа, че моят живот се преобрази след като се докоснах до него и ако мине ден, в който съм пропуснала да прочета негова беседа, изпитвам неудовлетворение сякаш съм си пропиляла времето. Всъщност Словото на Учителя и преди, и сега има най-голям смисъл, когато успее да ни въздейства в конкретните ни прояви в бита и ежедневието, а не когато го трупаме само като познание (Станимир).

azbuki - за това, както и за споделения личен опит определено мисля,че можеш да помогнеш на предразположени към такава зависимост хора. Зад тази измислена представа за жената, която списанията и порноиндустрията стимулират, според мен стои и изкуствения стремеж на много жени да изглеждат по начин, различен от дадения им от природата - силиконовите добавки към различни части от тялото, че и лицето даже. Да не говорим за вредите,които те нанасят. И всичко това се случва, защото постепенно и неусетно се отдалечаваме от заложената ни Божествена природа, която включва освен тяло и душа, и Дух. Лишаваме се от най-отличителната черта на човешкия род - чувствеността. Вярно е,че е въпрос на личен избор, но също така е вярно, че забързан в ежедневието си, човек понякога трудно съзира опасността под лъскавата маска на онези неща, съзадени уж за да ни улеснят, освен,ако не страда от параноя и съмнения във всичко и всички. А като към това се прибави и масовата психоза, и пелените, които го забулват, стават доста плътни и многобройни. С други думи, аз съм също против това масово разпространение на порнографията, защото то за мен е част от коварен замисъл. Вярно е и че има такива,които се осъзнават и обръщат посоката навреме, но ние не искаме ли те да са повече!? Fut, по повод на това, което си предложила да прочетем и погледнем нещата от друг ъгъл - ами мисля, че това противоречи на основното,върху което всички от различен ъгъл казваме тук - ние говорим за необходимостта от създаване на пълноценни хармонични отношения мъж-жена, за любов и емоционално отдаване, което само по себе си би довело до здравословен секс и пълно удовлетворение на физическо, психическо и душевно ниво. Естествено,че всички хора, без изключения, даже може би хората с увреждания в още по-голяма степен, имат нужда от това. Според мен решението за тях е създаването на техни общества, където да не се чувстват различни един от друг и да създават такива отношения помежду си, т.е. да не се чувстват изолирани, така както това е в Норвегия, пък и не само. Но разбира се, за това тежката дума има държавата!? Мисля, че в тази посока Христо Вътев(ако не се лъжа за името) беше направил сайт за запознанства и поддържане на контакти между такива хора, а и всички, които имат желание да им помагат или просто да бъдат сред тях.

Мисъл на деня – 24 май 2009 г. Който поставя препинателните знаци на място, лесно нарежда работите си. Всеки народ, който се съобразява с тези знаци, има бъдеще. Каже ли някой, че не признава препинателните знаци, той е твърдоглав, упорит човек. Главата му ще страда много, докато узрее. Докато сте на Земята, препинателните знаци са необходими. Всеки език се нуждае от такива знаци. Единственият език, който не се нуждае от препинателни знаци, е Божественият. Той е напълно оформен. Всички езици, с които си служат хората, имат нужда от оформяне и усъвършенстване. Затова в помощ им идат препинателните знаци. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

А какво ще се случи с кучетата, които са там в момента?

Съгласна съм с Ася. Замислих се понятието зоологическа градина дали е българско!? Защото в Норвегия например има само паркове с животни и те са на огромна площ и се разхождат свободно в определената им ерия, няма клетки, а къщи, в които нощуват и се хранят през зимата по-топлолюбивите. На всеки вид са създадени, макар и изкуствено, условия близки до нормалните за тях. Животните от едно семейство никога не са сами. Когато съм ходила на такива места никога не съм се чувствала натоварена от гледката, напротив - усещането е точно като това да ида в гората сред природата и да послушам песента на волните птички. Благодаря на Елина за съветите! Ще помисля как бих могла да процедирам.

Много хубаво казано!!! azbuki, не е тайна, че хората с отклонения в психиката (а те може би вече са повече от тези без отклонения) обикновено не разбират и не осъзнават проблема,който имат. Малцина от тях ще отидат на психотерапевт, дори и да го съзнават. Но прочитайки това, което пишем и върху което разсъждаваме, най-малко ще се замислят, че вероятно "най-лесното" на пръв поглед не е толкова безобидно. Едва ли има човек, който да остане безразличен към последстията от тази зависимост. Човекът е система от физиологични и психични елементи и нормалното функциониране на цялата тази система зависи от всеки един елемент, от всяка връзка между тях, а енергията, която ги захранва е тясно свързана със сексуалната енергия и затова тази тема е важна и необходима. Всички ние търсим "по-лесния" начин да се "спасим" от проблемите и неудачите си, но всъщност този "по-лесен" начин ни задълбава още по-надълбоко. Алкохоликът и наркоманът са в най-голяма опасност, когато никой не подозира за техния проблем.

Благодаря за интересната тема на Орлин и на писалите в нея! Добре е, че се повдигат такива дълбоко интимни и в същото време толкова значими за личностното ни развитие въпроси, върху които обикновено се въздържаме да пишем и говорим. Точно затова и са толкова "опасни", защото са прикрити и несъзнателно подтискани. Както Максим отбелязва "строенето на взаимоотношения" е наистина един от "най-трудните пътища", особено когато сме наранени и разочаровани, което в повечето случаи е резултат и на наши лични грешки и неправилен избор на партньор. Но, след като изчетох внимателно мненията ви, се замислих върху следното: Сексът има градивно влияние върху личността, когато е проява и резултат на любовта. Но, ако човек е поставен в среда и ежедневие, в които няма възможност за нов избор на партньор, ако икономически е нестабилен (това особено зле влияе върху мъжете), притиснат от безброй битови неуредици, делящ маломерно жилище с други по-възрастни членове на семейството, за които сексуалните желания са едва ли не "престъпление", по какъв начин би могъл да се отърси от тази зависимост? А и "насила" как да се влюби човек, особено, ако е на вече по-напреднала възраст!? Да, съществуват сайтовете за запознанства и е факт, че има много хора, които са успели да намерят "половинката" си в тях, но пък има и много злоупотреби и за по-недоверчивите това е сериозна бариера. Мисля, че в подобен случай най-добре е да насочваме енергията си към други полезни занимания, но дали наистина те могат да компенсират липсата на секс (любов) си остава все още въпрос за мен... И аз познавам семейства, подобни на това, за което Диди говори, но такива мъже (обикновено груби и сприхави) не си задават въпроса защо се получава така,че жената започва да ги избягва. Да не говорим, че за много от семейните мъже сексът се превръща в самоцел, което само по себе си го убива в самата двойка, после естествено се хвърлят гневни упреци върху жената и мъжът намира утешение в порнофилмите, особено ако няма възможност или "не иска" да изневерява. Може би звуча объркано, но го приемете като разсъждение - кое в крайна сметка е първото - зависимостта от порнография и мастурбация или личностно разстройство на други психически нива, които впоследствие са довели до липсата на воля за постигане на поставените цели, липсата на воля за поемане и отстояване на отговорността за извършеното, от тук и едно постоянно недоволство и мърморене, обвиняване на другите за собствените си грешки и всичко това (а вероятно има и още)съответно води до невъзможност за съжителство с който и да е, дори и с родители, братя, сестри, а камо ли за създаване на хармонични отношения с друг човек... Лично моите наблюдения са,че обикновено това са хора с много пропилян потенциал, търсещи винаги най-лесния начин във всичко; хора, на които много неща (пъргав ум, силна памет, талант) са сякаш дадени им в повече от другите. И все пак какъв е "механизмът", по който се стига до тук? Около мен има хора, без никаква родствена връзка, но с толкова еднакви навици и зависимости, че това ме навежда на мисълта за някаква повторяемост на условията и обстоятелствата, при които те са създадени.

На 23.05. през 1906г. умира Хенрих Ибсен – норвежки драматург. От 1844 г. публикува първите си стихове и драмата "Катилина" (1850 г.), изпълнена с тираноборчески мотиви под впечатлението от революционни събития в Европа от 1848 г.. През 1852-1857 г. ръководи в Берген първия национален норвежки театър. През 1857-1862 г. е директор на Норвежкия театър в Кристиания. В периода 1864-1891 г. живее в Рим, Дрезден, Мюнхен. В края на 40-те и началото на 50-те год. на ХХ в. се обръща към гротеската и сатирата; противопоставя на съвременността, героичното национално минало и света на патриархалния селски живот. В историческата драма "Борбата за престола" (1864 г.) е показана победата на героя, изпълняващ прогресивна исторически мисия. Герой на драматичната поема "Бранд" (1866 г.) е целеустременият човек, който не се спира пред никакви жертви за осъществяване на своя идеал. Мащабността на философско-символичните драми е съхранена в "Пер Гинт" (1867 г.), но за разлика от "Бранд", героят в тази драма е способен на компромиси и приспособленчество. В драмата за Юлиан Отстъпник ("Император и галилеянин" (1873 г.) утвърждава градивния синтез между плътското и духовно начало в човека. Основна тема на пиесите "Стълбове на обществото" (1877 г.), "Куклен дом" (1879 г.), "Призраци" (1881 г.) и "Враг на народа" (1882 г.) е несъответствието между показния блясък на обществото и неговата фалшива вътрешна същност. Пиесите са изградени аналитично, драматичното напрежение се създава не от външни събития, а сюжетните тайни и подтекстът се разкриват постепенно. Основното в развръзката не е резултат от сюжетното развитие, а решение на героя, продиктувано не само от неговите емоции, но и от неговия интелект. Автор е на символистични пиеси "Дивата патица" (1884 г.), "Росмерсхолм" (1886 г.), "Морската жена" (1888 г.), "Хеда Габлер" (1891 г.), "Майстор Солнес" (1892 г.), "Малкият Ейолф" (1894 г.), "Иун Габриел Боркман" (1896 г.), "Когато ние, мъртвите, се пробудим" (1900 г.). Х. Ибсен (Източник)

Днес 23.05. през 1799г е роден Томас Худ – английски писател и карикатурист . Автор е на стихотворения и хумористични произведения,редактор на списания. Началото на неговото творчество е сборник хумористични стихотворения ”Въжета и старнности ”1826-1827 г. Остра социална критика е заложена в “Песента на ризата” от 1843 г., едно от най-популярните в Англия и Европа произведения, отразяващо живота на работниците, в “Мостът на въздишките” 1844 г. и в “Песен на работниците” 1844 г.. Балада за златото

На 23.05. през 1736г. в Лондон се състои премиерата на операта-балет “Аталанта” от Георг Хендел. Георг Фридрих Хендел е германски композитор, представител на класицизма. Зрелите си творчески години прекарва в Англия. Като композитор и изпълнител на различни инструменти се формира под ръководството на композитора и органиста Ф. Цахел. На 17 години става органист в Хале, през 1703 г. се преселва в Хамбург, където се намира единственият в Германия оперен театър. Там са поставени първите му опери “Алмира” и “Нерон”. След закриването на театъра (1706 г.) живее в Италия, където създава оперите “Родриго” (1707 г.), “Агрипина” (1709 г.), ораторията “Триумф на Времето и Правдата”, кантати, дуети, псалми и др. В Италия се проявява като изключителен изпълнител на клавесин. През периода 1710-1716 г. живее в Хановер и в Лондон. Неговата опера “Ринадло” (1711 г.) има голям успех в Лондон. От 1720 г. оглавява Лондонския оперен театър.Създава оперите “Радамист” (1720 г.), “Отон” (1723 г.), “Юлий Цезар” (1724 г.), “Роделинда” (1725 г.) и др. След 1730 г. все по-често започва да използва жанра на монументалната оратория (“Дебора”, 1733 г.; “Саул”, 1739 г., и др.). По време на въоръжената борба на англичаните срещу опитите за реставрация на Стюартите (1745-1746 г.) творчеството на Георг Хендел получава всеобщо признание. Автор е на повече от 40 опери и над 30 оратории. Характерни за творчеството му са драматизъм и монументалност, умело предаване на дълбоките преживявания и чувствата на героите. Драматизира операта-сериа, засилва ролята на оркестъра и хора. Някои от ораториите му са написани по антични сюжети. Инструменталното наследство на Хендел включва много оркестрови пиеси. Най-популярни са 12 кончерто-гросо, 12 концерта за орган със съпровод на оркестър или ансамбъл, сонати и трио-сонати за различни инструменти и др. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

А какъв е начинът? Положението на зоологическата градина в Пловдив също не е по-различно, поне до преди 1 година. И аз съм си задавала същите въпроси, като вас, Елина и Аделаида, но честно казано, даже не знам къде бих могла да изразя възмущението си, освен тук!? А това за Варненския делфинариум е направо подсъдимо, мисля - като се има предвид, че делфините са едни от специално защитените животни на световно равнище!!!

Днешната дата 22.05. е богата на събития в света на световната литература: През 1859 г.в Единбург е роден сър Артър Конан Дойл - популярен английски писател, автор на книги за детектива-любител Шерлок Холмс, на научно фантастична и приключенска литература, на исторически изследвания. Негови съчинения са: повестите "Знакът на четиримата" (1890 г.), "Баскервилското куче" (1901-1902 г.), "Долината на ужаса" (1914-1915 г.); сборници с разкази: "Приключенията на Шерлок Холмс" (1891-1892 г.), "Спомени за Шерлок Холмс" (1892-1893 г.); романът "Изгубеният свят" (1912 г.); книги по история на англо-бурската война и Първата световна война и др. Сър Артър Конан Дойл умира на 7.07.1930 г. в Кроуборо. Починали са: През 1873 г.в Милано умира Александро Мандзони- италиански писател, представител на романтизма. Роден е на 7 март 1785 г., в Милано. Творчеството му е с нравствено-патриотична насоченост. Автор е на историческия роман “Годениците” - за живота на Ломбардия през XVII в.; на историческата трагедия в стихове “Граф Карманьола”. През 1885 г. в Париж умира Виктор Мари Юго – френски поет, романист, драматург и общественик. Роден е на 26 февруари 1802 г., в Безансон, в семейство на бригаден генерал. Започва да пише още в училищна възраст. През 1817 г. негови стихове са удостоени с награда от Френската академия, а са публикувани през 1822 г. в книгата “Оди и разни стихотворения”, която му донася известност. През 1818 г. излиза и първата част от романа “Бюг Жаргал” (публикуван през 1825 г.). През 1826 г. оглавява литературно дружество “Сенакъл”, в което влизат Сент Бьов, Мюсе, Вини, Ал. Дюма и други млади писатели-романтици. Особено значение придава на драматургията, в която по това време господстват каноните на класицизма. Пиесите му “Ернани” и “Марион Делорм” са проникнати от свободолюбив дух. След революцията драмите му съхраняват злободневността си. Осъществява революция в театъра и като теоретик: предисловието му към драмата “Кромуел” (1827 г.) е възприето като манифест на романтиците. Исторически обосновавайки романтизма, Юго отхвърля класицистичните канони, отстоява творческата самостоятелност на художника, подчертава необходимостта от опора в природата. През 1831 г. излиза романът му “Парижката Света Богородица”. През 30-те и 40-те години става член на Френската академия и пер на Франция. След революцията 1848 г. се противопоставя на узурпацията на властта от президента на Втората република Луи Бонапарт, а след преврата от 2 декември 1851 г. е принуден да бяга от Франция. 20 години живее в изгнание. В тези години се разгръща и неговият великолепен дар на публицист. Романи от 60-те години: “Клетниците” (1862 г.), “Морски труженици” (1866 г.), “Човекът, който се смее” (1869 г.). Писателят се връща в родината си през 1870 г., след падането на Втората империя. Скоро след Френско-пруската война и разгрома на Парижката комуна излиза книгата “Страшна година” (1872 г.) и “93-та година” (1874 г.). През 1882 г. завършва своя епос “Легенда на вековете”. Смъртта му попречва да завърши работата над сборника “Всички струни на лирата”. Виктор Юго

На днешната дата през 1966 г. 16-годишният американски певец Брус Спрингстийн записва своята първа песен. Брус Спрингстийн (23.09.1949 г., Фрийхолд, Ню Джърси, САЩ) е американски рокизпълнител, китарист, композитор, автор на текстове. Изпълнителската си кариера започва през 1969 г., когато записва песни с неизвестната група “Костийлс”. В колежа създава собствена група - “Стийлс Милс” (1969 г. – 1971 г.), с която концертира. Следващите му групи са “Доктор Зу”, “Соник Бум”, “Брус Спрингстийн бенд”. Първият солов албум на Спрингстийн е записан във фирмата “Си Би Ес” (1974 г.). Критиците го обявяват за “спасител” на рокендрола; изпълнител, който извлича богатството на музиката от 50-те и 60-те год. на ХХ в., за да го пренесе в 70-те със собствен стил и нова жизненост. През 70-те и 80-те години работи със съпровождащата група “Ийстрийт бенд”. Определят работата на Спрингстийн по следния начин: творческата му енергия е като на Джери Ли Луис, текстовете на песните са задълбочени като на Боб Дилън, а концертите му довеждат публиката до екстаз. За почти 30-годишната си успешна кариера Спрингстийн издава много албуми, едни от най-продаваните за всички времена, прави стотици концерти пред пълни с публика стадиони; носител е на много награди “Грами” и на 1 награда “Оскар” за музиката към филма “Филаделфия”. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> На същата дата,22.05., през 1950 г. в Сараево, Босна и Херцеговина е роден Горан Брегович - босненски композитор и музикант. Горан Брегович започва музикалната си кариера през 1966 г. като басист в групата "Bestije". През следващите 3 години е член на групата "Kodeks", а през 1971 г. се присъединява към ъндърграунд триото "Mica, Goran and Zoran"; 3 години по-късно, през 1974 г., създава групата "Bijelo Dugme" (една от най-успешните в бивша Югославия). След разпадането на "Bijelo Dugme" (1988 г.) работи самостоятелно върху създаването на филмова музика. През 1978 г. пише музика към филма на Мика Милошевич "Nije Nego"; най-ползотворно за него е сътрудничеството му с режисьора Е. Костурица – създава музиката към филмите: "Циганско време" (1989 г.); "Аризонска мечта" (1993 г.); "Ъндърграунд" (1995 г.) и "Черна котка, бял котарак" (1998 г.). Дискографията на Горан Брегович: "Temps des Gitans" (1990 г.); "Queen Margot" (1995 г.); "Silence of the Balkans" (1998 г.); "Ederlezi" (1998 г.); "Arizona Dream" (1999 г.); "Songbook" (2000 г.); "Bijelo Dugme", vol. 2 (2000 г.); "Underground" (2000 г.); "World of Gypsies" (2001 г.); "Tales&Songs From Weddings&Funerals" (2002 г.). ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На днешната дата 22.05. през 1856 г.в Москва е създадена Третяковската галерия. Ето тук можете да разгледате различни изложби и репродукции, които се помещават в галерията.

Здравейте приятели на класическата музика! Днешната дата, 22.05., е богата на събития в световната история на музиката и сега ще се опитам да ви информирам за най-важните от тях: През 1813 г. във Венеция се състои премиерата на операта на Джоакино Росини “Италианката в Алжир”. Италианският композитор Джоакино Росини (29.02.1792, Пезаро - 13.11.1868, Паси, близо до Париж) произхожда от семейството на градски оркестрант и певица от пътуваща трупа. През 1806 г. започва да работи като корепетитор, клавесинист, диригент, хормайстор на оперна трупа. На 14-годишна възраст постъпва в музикален лицей, който завършва през 1810 г. Тогава се появява и първата му опера. Сериозно влияние върху формирането му като музикант имат Хайдн и Моцарт. През 1816 г. се появява знаменитата му опера "Севилският бръснар", поставена в Рим. По-късно създава лирико-комичните опери "Пепеляшка" (1817 г.), "Крадливата сврака" (1817 г.). Характерни за оперите на Росини са красивата и мелодична музика и използването на нови музикално-драматични форми. От 1824 г. е директор на Италианския театър в Париж. В Париж създава много нови опери: "Граф Ори" (1828 г.), "Вилхелм Тел" (1829 г.), преработва някои от предишните си опери. "Вилхелм Тел" е последната му опера. Изкуството на Росини е дълбоко реалистично. Музиката му се отличава с рядко мелодично богатство и е тясно свързана с народните мелодии и битовите музикални жанрове. Тънкият хармоничен език на произведенията му и тяхната оркестрация изпреварват постиженията на неговите съвременници и по-късни последователи романтици. Особено високо майсторство достига в оперните ансамбли. Блестящият вокален стил на Росини е еднакво изразителен и в мелодичните каватини, и във виртуозните арии, и в жанровите речитативи. Росини открива нова епоха във вокалното изкуство. Строго ограничава произвола на солистите и в същото време много тънко използва виртуозните възможности на гласовете им. През 1874 г. в Милано се състои премиерата на “Реквием” от Джузепе Верди. Музикалните способности на италианския оперен композитор Джузепе Верди (10.10.1813 г., Ронколе, провинция Парма - 27.01.1901 г., Милано) са открити от селски органист, през 1829 г. Верди учи в Бусето, където продължава музикалните си занимания. Подпомогнат от Баредзи (на когото става зет), Верди прави несполучлив опит да постъпи в Миланската консерватория. Учи при Винченцо Лавиня - композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> На същата дата, 22.05., през 1813г. в Лайпциг е роден Вилхелм Рихард Вагнер - немски композитор, създател на музикалната драма. Опитва да композира на 15-годишна възраст. На 20 години е концертмайстор във Вюрцбург и последователно диригент в оперните театри в Магдебург, Кьонигсберг и Рига. Първата си опера "Феите" завършва през 1834 г. Следват "Любовна забрана", "Риенци", "Летящият холандец", "Танхойзер" и "Лоенгрин". Вместо традиционните арии и ансамбли пише големи музикални сцени, изградени с лайтмотивна техника. След революционните събития в Дрезден от 1849 г. емигрира в Швейцария, където живее 13 години. Там пише книгите "Изкуство и революция", "Музика на бъдещето", "Опера и драма" и др. Започва работа върху тетралогията "Пръстенът на нибелунгите", върху която работи близо 25 години, завършва операта "Тристан и Изолда" и нахвърля скици на "Нюрнбергските майстори певци". През 1861 г. се завръща в Германия. По инициатива на крал Лудвиг II в Байройт е построен театър за неговите опери, открит с тетралогията "Пръстенът на нибелунгите" (1876 г.), която поставя началото на ежегодните Вагнерови тържества. Последната му опера е изпълнена на тези тържества през 1882 г. Вагнер сам пише текста за музикалните си драми, като черпи сюжетите им от немски средновековни легенди; той променя концепцията за традиционната опера и избягвайки шаблонната виртуозност, се стреми да свърже тясно поезията с музиката. Оркестърът, според Вагнер, е главното средство за дълбок и възвишен драматизъм. Оказва голямо влияние върху съвременната музика. Вагнер умира на 13 февруари 1883 г. във Венеция.

И тази "песничка за настроение" е супер! И понеже с нея и филмчето ме върна в 80-те, се сетих за нещо, на което наскоро присъствах - на едно парти - бал, посветено на 80-те години. Всички присъстващи, повечето на възраст 20-25, бяха облечени в стил 80-те. В началото на всяка маса, а всяка маса представляваше отбор, имаше по един лист с въпроси, свързани с културни, политически и спортни събития от 80-те. А през цялото време звучеше музика от 80-те. Парчето, което се въртеше най-много и събираше абсолютно всички на дансинга беше това: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Страхотно изживяване е, когато виждаш щастливи млади хора с онази музика, която и нас ни е вълнувала на техните години.

Еййй, Фют как се сети за Ум Белия делфин!!! Това беше най-любимото ми анимационно филмче, а песничката я обожавах!