Надеждна

През 1927 на днешната дата 4.06. в Ню Йорк е роден Джералд (Джери) Джоузеф Мълиган, САЩ. Той е американски джаз-музикант (баритон-саксофонист). Израства във Филаделфия, където е организатор на местния радиооркестър. След завръщането си в “Голямата ябълка” (Ню Йорк) постъпва в биг-бенда на Джийн Крупа, с когото записва първата си творба - “Диск джокей”. По-късно аранжира при Майлс Дейвис редица пиеси, които го налагат като един от най-оригиналните майстори на съвременната оркестрация. Успоредно с това расте славата му на саксофонист в боп-куул стила. Успешни са концертните му изяви и записи като гост-солист с групата на пианиста Дейв Брубек. Саксофонистът съчетава стария нюорлийнски двувременен бийт с хармонията на модерния джаз. В продължение на 40 години името му е във водещите номинации на авторитетното джаз-списание “Даун Бийт”. Най-известните му албуми са “Jeru” (1962 г.), “The Age of Stream” (1971 г.), “Carnegie Hall Concert, Vol. I&II” (1974 г.), “Symphonic Dream” (1987 г.), “ReBirth of the Cool” (1992 г.). ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На днешната дата 4.06. през 1882 във Венеция е роден Фьодор Фьодорович Комисаржевски. Той е руски режисьор, педагог и театрален теоретик. Брат е на В. Комисаржевска. През 1910 г. организира студия, а през 1914 г. - театър “Комисаржевска” ,“Нов театър” и др. През 1919 г. емигрира. Умира на 16 април 1954 г. в Дарън, щата Кънетикът в САЩ.

На днешната дата 4.06. през 1872г. във Варшава умира Станислав Монюшко - един от най-ярките представители на полската музикална класика. Роден е през 1819 г. в с. Убел, близо до Минск.От малък учи музика в Минск и Варшава. През 1837 г. заминава за Берлин, където прави първите си композиционни опити. След завършване на образованието си работи като органист във Вилнюс. Тук започва периодът на неговата интензивна творческа дейност. Във Вилнюс написва оперите “Лотария”, “Идеал”, оперетите “Дон Кихот, или Стоте безумства”, “Явнута”, много песни, както и първата редакция на операта “Халка”. След огромния успех на “Халка” Станислав Монюшко заема поста диригент на Варшавската опера. Във Варшава композиторът създава много произведения, между които оперите “Салджията” (1858 г.), “Графинята” (1859 г.), “Честна дума” (1860 г.), “Страшният двор” (1865 г.), балетът “Монте Кристо”, кантатите “Кримски сонети” и “Пани Твардовска” (по либрето на Адам Мицкевич), увертюрата “Байка” и др. Със своите произведения, с широката си и ентусиазирана популяризаторска и обществено-политическа дейност Станислав Монюшко спечелва любовта и уважението на всички свои сънародници и заслужено е тачен като полски народен композитор.

На днешната дата 4.06. през 1599г. в Севиля е роден Диего Родригес Веласкес. Той е испански художник. Отличава се главно като портретист. Считан е за най-големия и най-оригиналния художник на историческата школа. Най-известните му творби са: "Закуска", "Предачките", "Менини", "Инфанти", портрети на Филип IV, Маргарита Мария, Мария Терезия и др.Умира на 26 август 1660 г. в Мадрид. А това е неговата картина "Белият кон": Вижте още.

Богата на събития в областта на литературата и публицистиката е днешната дата 4.06.: През 1917г. Колумбийският университет съвместно с Комисията на наградите Пулицър връчват първата награда Пулицър. Наградата е на името на Джоузеф Пулицър. В края на 19 век той се утвърждава като виден представител на американската журналистика. Джоузеф Пулицър е най-добрият издател на вестници в началото на 20 век. С изданията си New York World and St. Louis Post-Dispatch той утвърждава нови стандарти в журналистика. Той е първият, който може да се нарече учител по журналистика на университетско ниво. Създаването на наградите Пулицър за литература, журналистика, музика и драма е инспирирано от проницателността на Джоузеф Пулицър. През 1904 г. той писмено заявява желанието си за създаване на подобна награда, която да поощрява най-добрите творци от съответните жанрове. Пулицър определя да бъдат раздавани четири самостоятелни награди за журналистика, четири за литература и една драма, една за образование и четири за стипендии за специализация в чужбина. В областта на литературата наградите се разпределят съответно – една за американска новела, една за оригинална американска пиеса, представена в Ню Йорк, една за историческа книга, свързана с историята на Съединените американски щати, една за американска биография и история на журналистиката в сферата на обществените услуги. Пулицър организира създаването на надзирателна консултативна комисия и делегира права да променя или да преустанови раздаването на награда в някои от областите. Това е с цел ползотворно обслужване на обществените нужди. Комисията също така има право да отнеме награда, ако тя е присъдена на произведение, неотговарящо на утвърдените стандарти. През 1917 г. Комисията, по-късно приела името на Пулицър, увеличава броя на наградите на 21. През 1972 г. руският поет Йосиф Бродски е принуден да напусне родината си. Роден е на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция. Учи английски и полски език. Развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1958 г. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която определя някои негови стихове като "пленяващи". През 1963 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели. Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. получава гражданство в САЩ. Бродски умира от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. Погребан е във Венеция. Тази дата се свързва и със смъртта на: Джовани Джакомо Казанова - той умира през 1798г., в замъка Дукс, Бохемия. Дж. Казанова е италиански писател и мемоарист. Той е роден на 2 април 1725 г. във Венеция . Води бурен живот, пътува из Европа, многократно е арестуван и лежи в затвора. Създава няколко исторически съчинения, фантастичния роман “Иксамерон” (1788 г.). През 1788 г. издава “История на моето бягство …” - част от публикуваните посмъртно “Спомени” (12 части, 1822-1828 г.). В спомените си е изключително откровен, когато описва интимния си живот. В тях се забелязват проницателна наблюдателност върху обществените нрави през ХVIII в. и трезва оценка на историческите събития. Пиер-Феликс Луис - 1925г., в Париж - френски писател. Роден е на 10 януари 1870 г. в Гент. Автор е на романа "Афродита", на повестите "Жената и куклата", "Приключенията на цар Позол", на сборник разкази: "Сангин", "Архипелаг", "Залез на нимфите" и др. Превежда от Лукиан "Сцени от живота на куртизанките" и издава "Песните на Билитис", пише поеми в проза, които представя като превод от творбите на древна поетеса. На български език са преведени: "Афродита" (от Димчо Дебелянов), "Жената и куклата", "Песните на Билитис" и др.

Търсач, и аз искам да ти благодаря - за хубавата тема, за добре подбраните сентенции, към които, ако успеем да се придържаме, бихме създали здрави и устойчиви психически и душевно личности, способни да запазват спокойствие в мигове на напрежение, силни хора, които да отстояват истината и мъдростта, да живеят в мир и любов и в такава среда да отглеждат своето потомство. Свидетели сме,че такива личности-деца има, но обикновено се възхищаваме от тях без да се замислим, че освен генетичните им заложби, до тях винаги има и някой (или някои), който неотлъчно е бдял за възпитаването в приятелство,честност, истина, почтеност, спокойствие, толерантност, благородство... Не казвам,че е лесна задача, но не мисля, че е невъзможна. И, като един родител, допуснал много грешки, искам да кажа на всички, че колкото и несъвършени да сме, децата искат да ни разберат повече от който и да е друг. Те ценят искреността ни, признанието за собствените ни грешки, молбата за прошка, която отправяме, когато се осъзнаем сгрешили или просто извинение... Това е и от което те биха се научили, това ще ги възпита най-добре. Разбирането на проблемите им и заемането на определена позиция от тяхна, но и от наша гледна точка, без красноречивия жест на "пръста", отстояването на тази позиция с тиха, но твърда позиция. Сега, повече от всякога ме вълнува как живее дъщеря ми, защото е на прага на своята самостоятелност, вероятно на отлитането й от майчиното гнездо, но се опитвам да не я притискам с излишни въпроси. Сега, по-ясно от всякога виждам собствените си грешки в нейното поведение и се опитвам да не изразявам възмущение, за да не създам в нея чувство,че не я харесвам или обичам. Използвам всеки удобен случай,за да засвидетелствам любовта си, без значение дали тя прави това, което на мен би ми се искало да прави. Подкрепям я и й помагам, когато и с каквото мога в реализирането на инетересни за нея неща. Копнея за това един ден да я видя спокойна, щастлива, почтена, благородна, хармонична, силна... така както това е според Божествените закони, а не човешките. Тепърва ще разбирам още за това как е живяла тя през тези години, но най-доброто, което мисля, че бих могла да направя за нея е просто да бъда честна и открита за всички недомлъвки, за всяка несправедливост... Просто ми се споделяше...

На 2 юни през 2004 - в Модена, Италия, умира българският оперен певец Николай Гяуров (1929-2004). Големият бас е роден на 13.IX.1929 г. във Велинград, учи в Софийската музикална академия и в Москва. Печели награди на фестивали във Варшава и Париж, а през 1955-а прави дебюта си в Софийската национална опера с ролята на Дон Базилио в операта "Севилският бръснар" на Дж. Росини. Следват изяви на сцените в московския Болшой театър, виенската Щатсопера, парижката "Гранд опера", миланската "Ла скала", лондонския "Ковънт гардън" и нюйоркската "Метрополитен опера", на които изпълнява забележителните си роли на Мефисто във "Фауст" на Шарл Гуно, на Филип II в "Дон Карлос" на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера на Моцарт и Борис Годунов в творбата на Мусоргски. Съпруг на известното италианско сопрано Мирела Френи. Да почетем паметта му, като си припомним някои от изключителните му изпълнения:">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Да, поставя се до водомера, но моята струваше около 500 лв. Дала съм ти допълнителна информация на лични, Емо22.

Здравейте, мили братя и сестри българи и жители на вселената! Благодаря за информацията за Световния ден на молитвата! Снощи късно, точно преди да си изгася лап-топа видях съобщението и реших, че няма да пропусна възможността да се присъединя към вас. И понеже първоначално съобщението беше за 18,30, а по-късно нямах възможност да вляза в нета, точно в 18,30 българско време си казах Господнята молитва и Молитва за благословение на българския народ. Аз наистина вярвам, че искреното и осмислено включване на повече хора в този акт и други подобни може да вразуми безотговорните и нехаещите и да наклони везните към благородните прояви и към нова посока в развитието на България!

НелиТ, постинга ти ме просълзи! Благодаря ти! Много е хубаво това, което си споделила - живата музика в ресторантите или клубовете, както вече е днес, е нещо съвсем различно от концертите. Бих казала даже,че е много по-истинско от тях, точно защото е без подправен блясък и заучени фрази - всичко е импровизация - според хората, според обстановката... Не познавам лично Леа Иванова, но съм слушала много за нея от други колеги и наистина всички споделят това, което и на теб ти е направило впечатление - голям талант и земен, добър човек. А като се има предвид, че в музикантските среди е рядко да се направи такова признание, особено за певица, стигам до извода, че тя наистина е била изключителна личност.

Петимата тибетци. И двете книги са интересни и подробно на достъпен език обясняват всяко едно упражнение, както и практики на медитация и релаксация. Тук ще намериш снимки на упражненията. Много информация за книги по темата, както и съвети на практикуващи можеш да намериш тук, тук тук , а ако разгледаш по-обстойно сайта и използваш и търсачката му, можеш да откриеш и други неща. Успех!

На днешната дата 30.05. през 1958г. е родена Мари Фредриксон – музикална изпълнителка от група “Роксет”. През пролетта на 1986 г. Мари Фредриксон и Пер Гесъл поставят началото на “Роксет”. Те започват своята музикална кариера с поредица от хитове – „Neverending Love”, „Soul Deep”, „I Call Your Name”. Дебютният албум „Pearls Of Passion” е повече от успешен. В родната Швеция заглавието получава мултиплатинен статус. Преди няколко години медиите съобщиха за тежко заболяване, което е наложило сериозна операция на главата, но днес любимата на много хора певица отново е на сцената.

На 30.05. през 1811 г. е роден руският литературен критик и публицист Висарион Григориевич Белински. Той публикува първото си критическо произведение "Литературни мечтания" през 1843 г. във вестник "Мълва". През 1847 г. става сътрудник на сп. "Съвременник", редактирано от Н. А. Некрасов. Белински е основоположник на руската революционно-демократическа естетика и литературна критика. Творчеството му оказва голямо влияние на руската литература и обществена мисъл. Автор е на съчиненията: "За руската повест и повестите на Гогол" (1835 г.), "Хамлет". Шекспирова драма. Мочалов в ролята на Хамлет" (1838 г.), "Герой на нашето време" (1840 г.), "Стихотворенията на М. Лермонтов" (1841 г.), цикъл статии за творчеството на Пушкин, за произведенията на Гогол и др. Умира от туберкулоза на 26 май 1848 г. в Петербург. През 1960 г., на същата дата 30.05. е починал руският писател Борис Леонидович Пастернак. Той е роден на 10 февруари 1890 г. в Москва. До 1915 г. е член на руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.). Произведенията от футуристичния му период се отличават със сложни семантични и композиционни трансформации, с резки контрасти между трагичното и комичното, със смесване на стилове и жанрове. През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Пастернак е автор на стихосбирките: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.); на поемите "Деветстотин и пета година" (1925 г.-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926 г.-1927 г.); "Спекторски" (роман в стихове, 1924 г.-1930 г.) и други. Автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), на преводи на трагедии на У. Шекспир, на критически статии и др.

pcheliza, ние с теб май имаме подобен житейски опит - определено мисля, че трудността да разрешиш подобен проблем в един личен план се увеличава в пъти повече, когато и професионално си свързан с такъв човек. Също съм съгласна с Донка, че единственото и необходимо "хапче" в такива случаи е раздялата с него - за доброто на всички. Обаче, докато четях разсъжденията ви, се замислих за един друг, според мен още по-сложен случай - когато съществуват и кръвни отношения, като родител и дете, например. Моя приятелка, която наброява вече 43, живее с родителите си и абсолютно всичко, което има, дължи на тях, предимно на майка си. Разбираемо е,че точно това е разковничето на нейната агресия буквално срещу нея. Присъствала съм на такива сцени, в които ми е идвало да я хвана и да я разтърся, даже и шамар да й ударя, че да се "събуди" - просто за най-малкото нещо се заяжда с майка си, ама ей така, без според мен някаква реална причина. Постоянно се оплаква от това,че горката, била принудена да живее с родителите си и дори през ум не й минава,че може да се отдели, щом толкова недоволства. Но какво според вас би могла да направи възрастната й майка? Ясно е,че тя самата я е докарала до тук и вероятно сега просто трябва да пие търпеливо от горчивата чаша на криворазбраната майчина загриженост, но мислите ли, че е възможно да има начин да я стресне, да я разтърси, така че да осъзнае кой и защо й е крив за всичко? Особено в България майките и въобще родителите от по-старото поколение как биха могли да се справят с такава ситуация, а те са наистина много?

Абсолютно съгласна съм с Ася! Понеже и аз преживях един доста тежък период на непоносимост с партньор ( и в лично, и в професионално отношение), който е на път да свърши скоро надявам се, бих искала да споделя, че най-трудното време беше онова преди да взема решение да затворя завинаги тази "стая без въздух и слънце", която освен кошмари и издевателства, нищо друго не съдържаше. Веднъж взето и изказано, решението сякаш се превърна в ключ към моето сърце и душата ми се отвори, и свободно започнах да поемам от чистия въздух, усещайки как всяка клетка в мен се събужда за нов живот, с нови сили, без капка изтощение от страданието, което до скоро беше ежедневие. Усещам се преродена в пълния смисъл на думата. Знам, че трудности тепърва ме очакват, но те, както и Ася казва, са от друг характер - това са трудностите на свободната душа, живееща в мир и хармония със себе си. Любовта е най-големият подарък, който мъжът и жената са събрани да си "разменят" в едно семейство и благодаря на късметче, че ми припомни разказа на О'Хенри - "The gift of the Magi"("Дар от мъдростта"(ако може така да се преведе)!? Когато не можем да сме сплотени в трудностите, какъв е смисълът да сме заедно далеч един от друг!? Децата обичат родителите си, но са много чувствителни към лъжата и лицемерието, така че когато правим избора си и се опитваме да го обясним чрез "жертва в името на детето", мисля, му нанасяме далеч по-големи травми, вместо да съхраним хубавите му спомени от съвместния семеен живот, а защо не и любовта към двете половини в неговата цяла същност - тази на бащата и тази на майката.

И аз те разбирам, azbuki! Да си призная честно преди да се запозная с хората тук в Портала и със Словото на Учителя, тези моменти бяха много по-чести и в много от случаите дори не можех да си дам сметка за това,че аз съм си виновна. Понякога даже тълкуването на постъпките и действията на хората, които съм "нарочвала", е било погрешно!? И сега, като се сетя, ме е яд на мене си, но пък как иначе щях да се науча да оглеждам нещата от различни гледни точки, да си давам сметка кога и с какво съм предизвикала нечие отношение или даже само реплика, която ме е наранила...!? Обикновено, когато не съм си доспала, съм много крива и избухлива, но на помощ ми дойдоха и различни видове упражнения - дихателни, йогийски, а и най-вече съзнанието за това да си признавам, че ми е криво. За съжаление много хора са в това "спящо състояние", за което споменаваш. И е много трудно, когато си заобиколен с такива хора, а те сипят най-жестоките си обвинения обикновено към най-близките си и ти много искаш да им помогнеш да си "отворят" очите и да потърсят истинската причина за ежедневното си неразположение, но от това става още по-лошо... И се замислям има ли начин въобще някой "отвън" да помогне за "събуждането" на тези хора!? Единственото, което ми хрумва, е да продължавам да мисля за тях позитивно и да се опитвам мислено да им въздействам да обърнат погледа си навътре в себе си. Благодаря ти за темата, azbuki!

На 29.05. през 1874 са родени: Английският писател и мислител, представител на детективската литература Гилбърт Кит Честъртън. От 1900 г. той сътрудничи на списания и вестници с либерална насока. Публикува сборници със стихове, есета и разкази, между които за свещеника отец Браун - “Незнанието на отец Браун” (1911 г.), “Недоверчивостта на отец Браун” (1926 г.) и др. Гилбърт Кит Честъртън пише 6 романа. По-известните от тях са “Наполеон от Нотинг хил” (1904 г.), “Човекът, който беше четвърти” (1908 г.). Той е автор и на няколко книги с литературоведчески и религиозен характер. Честъртън е привърженик на теологията на томизма- автор е на “Ортодоксия”, 1908 г.- цикъл религиозно-философски есета. В своите утопии той разчита на реставрацията на “добрата стара Англия”. Сюжетната занимателност, ексцентричност и парадоксални съждения му обезпечават популярността сред широките читателски кръгове. Той оказва голямо въздействие върху католическите писатели и мислители, а също и върху автори от детективския жанр. На 14 юни 1936 г. Честъртън умира в Бекънсфилд. През 1923 - Бернар Шарл Анри Клавел - френски писател. По време на Втората световна война той участва в Съпротивитивата. През 1956 г. Бернар Клавел публикува романа “Нощният работник”. Централно място в творчеството му заема тетралогията “Великото търпение” (том 1-4, 1962-1964 г.), която е със съвременен сюжет и третира проблемите на младежта и отношенията между поколенията. На сложната съдба на френската младеж са посветени романите “Малатаверна” (1960 г.) и “Херкулес на площада” (1966 г.). Някои от романите му са екранизирани: Романите “Испанецът” (1959 г.), “Пътуване до бащата” (1965 г.) и др. Клавел е автор и на романите “Повелителят на реките” (1972 г.), “Когато оръжието мълчи” (1974 г.) и др.; цикълът “Небесни стълбове” (том 1-5, 1976-1981 г.); изкуствоведчески работи: “Животът на Пол Гоген” (1958 г.), “Животът на Леонардо да Винчи” (1967 г.), публицистичната книга “Избиване на младенците” (1970 г.). През 1968 г. получава Голямата награда на Париж и наградата “Гонкур”. Починал е испанският поет Хуан Рамон Хименес през 1958г. Той е роден на 24 декември 1881 г. в Могер. Лауреат е на нобелова награда за литература за 1956 г. Хуан Рамон Хименес е свързан с “поколението от 1898 г.”, признат е за водач на испанския модернизъм. Автор е на сборника “Печални арии” (1903 г.). В сборника “Пролетни балади” (1910 г.) се ориентира към андалуския фолклор. За сборниците “Духовни сонети” (1917 г.), “Дневник на поета младоженец” (1917 г.), “Вечност” (1918 г.) е типичен интересът към вътрешния свят на човека. Хименес пише лирична проза (сборникът “Платеро и аз”, 1914 г., “Звярът от дълбините на душата”, 1949 г.) и критически есета (“Испанци от три свята”, 1942 г., “Безкрайната река”, 1961 г.), в които остава верен на хуманистичните републикански идеали. Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др.

На 29.05. през 1860 е роден испанският композитор и пианист Исаак Мануел Франсиско Албенис. Първоначалното си образование той получава в Барселона, където учи пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт. По късно учи пиано при Ф. Лист в Будапеща и композиция при Ф. Педрел в Мадрид. Албенис концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Върху по-късното му творчество влияние оказва К. Дебюси. Основната част от произведенията на Албенис са за пиано. В тях той съчетава традициите на испанските народни песенно-танцувални жанрове- хота, сегидиля, сортсико, малагена- и музикалната класика. Най-известните му творби са: "Испанска сюита" (1886 г.), "Испания" (1890 г.), "Два испански танца", "Испански напеви", "Иберия" (1905-1909 г.), "Навара" (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), "Каталония" (1899 г.), сарсуелите "Света Ана" (1894 г.), "Пепита Хименес" (1896 г.), операта "Хенри Клифърд" (1895 г.), романси и др. Албенис умира на 18 май 1909 в Камбо ле Бен, Френски Пиренеи. На същата дата 29.05. е починал 1956 Херман Абендрот - немски диригент, ученик на Ф. Мотал. Абендрот е роден на 19 януари 1883 г. във Франкфурт на Майн. От 1903 г. ръководи симфоничния оркестри в Мюнхен, Любек, Есен и Кьолн. От 1922 г. дирижира концерти в Берлинската държавна опера. От 1934 до 1945 г. Абендрот е ръководител на отдела по педагогика в Императорската музикална палата. Диригент е на лайпцигския Гевандхаус оркестър и преподавател в Лайпцигската консерватория. След 1945 г. е главен диригент и професор във Висшата музикална школа във Ваймар; ръководител на симфоничния оркестър на Лайпцигското (от 1949 г.) и Берлинското радио (от 1953 г.). Член на Немската академия на изкуствата. През 1928, 1936 и 1953 г. гастролира в България.

На днешната дата 29.05. през 1894 е роден американският режисьор от австрийски произход Джоузеф фон Щернберг. През 1914 г. той се мести в САЩ, където работи като монтажист, сценарист и асистент-режисьор. От 1925 г. започва работа като самостоятелен постановчик - “Ловци на спасение” (1925 г.), “Нелегалност”, “Нощите на Чикаго” (1927 г.), “Доковете на Ню Йорк” (1928 г.). В първите си филми Щернберг демонстрира умение за пресъздаване на реалистична атмосфера на действието, за композиране на кадъра и ръководство на актьорския състав. През 1930 г. световен успех и популярност му носи мелодрамата “Синият ангел”. Влиянието на този филм се чувства и в няколко от следващите - “Мароко” (1930 г.), “Обезчестената” (1931 г.), “Русата Венера” (1932 г.), “Шанхай експрес” (1932 г.), “Дяволът е жена” (1935 г.). Във всички тях участва Марлен Дитрих. Щернберг е сценарист, а понякога и художник на своите филми. Поставя още: “Делото на Лени Смит” (1929 г.), “Американска трагедия” (1931 г.), “Престъпление и наказание” (1935 г.), “Аз, Клавдий” (1937 г., който остава недовършен), “Сага за Анатахан” (1953 г.). Джоузеф фон Щернберг умира на 22 декември 1969 г.

На 29.05. е роден през 1904г. Грег Толанд - американски оператор. Той започва работа в киното през 1919 г., а от 1929 г. е оператор. Грег Толанд работи с най-големите режисьори на американското кино Орсън Уелс, Джон Форд, Уйлям Уайлър. Толанд допринася за развитието на световното кино. Негови филми са: “Задънена улица” (1937 г.), “Брулени хълмове” (1939 г.), “Гроздовете на гнева” (1940 г.), “Дългото пътуване до дома” (1940 г.), “Лисичета” (1941 г.), “Гражданинът Кейн” (1941 г.), “Седми декември” (1943 г.), “Най-хубавите години от нашия живот” (1946 г.), “Очарование” (1948 г.). Грег Толанд умира на 28 септември 1948 г. А е починала през 1982 австро-немската и френска актриса Роми Шнайдер (Розмари Албах Рети). Тя е родена на 23 септември 1938 г. През 1953 г. дебютира в киното. Снима се в касови филми в Германия и Австрия - “Сиси” (1955 г.). През 60-те години се снима в Италия и САЩ - “Работата” (1961 г.), “Процесът” (1962 г.), “Победителите” (1963 г.), “Кардиналът” (1963 г,), “Какво ново, котенце?” (1965 г.). От края на 60-те години се снима най-вече във Франция във филмите: “Нещата от живота” (1970 г.), “Макс и железарите” (1971 г.), “Сезар и Розали” (1972 г.), “Невинни с мръсни ръце” (1974 г.), “Влакът” (1974 г.), “Старата пушка” (1975 г.), “Жената на прозореца” (1976 г.), “Обикновена история” (1978 г.), “Смърт на живо” (1979 г.), “Банкерката” (1980 г.), “Под подозрение” (1981 г.), “Кафе “Сан Суси” (1982 г.). При Лукино Висконти създава една от най-репрезентативните си роли в “Лудвиг” (1972 г.).

На 29.05.през 1913г. в Париж се състои премиерата на балета “Пролетно коронясване” от Игор Стравински, който поради изпълнението на руските балети на Дягелев предизвиква възмущение. Композиторът е роден през 1882 г. в Ораниенбаум, днес Ломоносов. През своя дълъг творчески път той създава огромен брой произведения във всички области на музиката. Учи пиано от детските си години, като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката” и оркестровата пиеса “Фойерверк”. През 1908 г. той се запознава със С. Дягилев, тогава редактор на списание “Светът на изкуството”, а по-късно и организатор на “Руските сезони” в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет”. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица” (1910 г.), “Петрушка” (1911 г.) и “Свещена пролет” (1913 г.). Творчеството на Стравински се дели на 3 периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят”, “Сватба”, “Мавра”, “Едип цар”, “Животът на негодника”, както и творби в смесени жанрове: “История на войника”, “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена” и др. Композиторът създава 7 балета, между които “Пулчинела”, “Агон”, “Аполон”, “Игра на карти”, “Целувката на феята” и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите, оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните две десетилетия от живота си Стравински работи с американския диригент Робърт Крафт. Руският композитор умира през 1971 г . в Ню Йорк. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

На 28.05. през 1971 г. е починал Жан Вилар – френски актьор и режисьор. Роден е на 25 март 1912 г. От 1932 г. учи в школата на Ш. Дюлен. Дебютира на сцената на театър "Ателие" в Париж, където се изявява и като режисьор. В периода 1945 г.-1951 г. играе и поставя спектакли в различни парижки театри. От 1951 г. до 196 г. е директор, актьор и режисьор на Националния народен театър в Париж. Развива идеите на Р. Ролан за народния театър, дава тласък за създаването и развитието и на други народни театри в цяла Франция. Като режисьор поставя предимно класически произведения, на които придава съвременно звучене. Сред по-известните му постановки са: "Ричард II" от Шекспир (1947 г., изпълнител и на гл. роля), "Смъртта на Дантон" от Бьохнер (1948 г., Робеспиер), "Сид" от Корней (1949 г., кралят), "Хенри IV" от Пирандело (1950 г., главна роля), "Дон Жуан" от Молиер (1953 г., главна роля), "Кариерата на Артуро Уи" от Брехт (1960 г., Уи), "Мир" по Аристофан (1961 г.) и др. От 1947 г. е несменяем ръководител на фестивалите за драматично изкуство в Авиньон. От 1946 г. се снима в игралното кино. Автор на книгата "За театралната традиция" (1965 г.).

На 28.05. през 1779 г. е роден Томас Мур. Той учи в Дъблинския университет. Сред най-известните му поеми са “Лала Рук” (1817 г.) и “Ирландски мелодии” (1807 г.-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите” (1818 г.-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън”. През 1823 г. издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз” против реакционната политика на европейските управници. Умира на 25 февруари 1852 г. в Лондон.

На 28.05. през 1986 г. е починала Леа Иванова - българска популярна изпълнителка на шлагери, легенда в българската забавна музика. Родена е на 13 август 1923 г. в София. Израства в Цариград, където пее в детския хор на Българската екзархия. Учи в Дупница, а от началото на 40-те години в София. Пее като солистка в джаз "Славянска беседа", в "Джаз Овчаров" и оркестър "Оптимистите", с който работи до 1956 г. Изпълненията £ са в стил "суинг". От 1956 г. е в оркестрите на Хр. Вучков, Д. Ганев, Големия оркестър към Концертна дирекция. Сътрудничеството £ с Е. Казасян започва от 1957 г. и продължава почти 30 години. В началото на 60-те години прави турнета в Румъния, Унгария, Югославия (бивша), Берлин. От 1963 г. до 1983 г. работи във вариетета от висока класа в чужбина, продължават концертите £ в почти цяла Западна Европа, САЩ, Канада, Южна Америка, Близкия Изток. Изявите £ в България до началото на 80-те години са с инцидентен характер.

На 28.05.през 1904 г. след катастрофален провал в Париж Джакомо Пучини за първи път представя в Бреша кардинално преработената опера “Мадам Бътерфлай”, която сега постига голям успех. На същата дата през 1805 г. е починал Луиджи Бокерини – италиански композитор и виолончелист. Роден е на 19 февруари 1743 г. Утвърждава виолончелото като солов инструмент. Автор е на около 30 симфонии и приблизително 400 камерно-инструментални произведения, съчинения за виолончело и др. Сонатите и концертите на Бокерини са класически образци на соловата инструментална музика от ХVIII в.