Представянето на "Бележника на Учителя" в Пловдив се превърна в едно от най-вълнуващите преживявания за всички, които са се докоснали до Словото. Приятната и непосредствена атмосфера създаде усещането за празничност. Разказите на гостите, свързани с работата по издаването на книгата, ни направиха съпричастни към техния труд. Музикантите - Надежда Няголова и Пламена Гергинова ни просълзяваха с изпълненията си, а на голям екран през цялото време се сменяха рилски пейзажи и страници от Бележника.
От това, което Людмила Димитрова сподели за тежките моменти в живота на Учителя, се пренесох в годината 1899. Никога до сега,не се бях замисляла за Учителя в чисто физически план. Никога не ми беше хрумвало,че всичко това, което говори за страданието, като необходимо условие за израстване на Духа, той самият също го е преживял, макар и да знам съветите му да не вярваме на нищо, което не сме опитали. След разказа на Людмила Димитрова, Пламена Гергинова изпя "Молитва", а представянето завърши с Медитацията от Слънчеви лъчи. Не ми се напускаше този свят на чистота, духовна сила и в същото време - на нежност и крехкост... Отнесох мисълта за ранимостта на нежните души и когато се прибрах в къщи и разтворих "Бележника...", попаднах точно на същия пасаж, за който говори Людмила. Заспала съм, а на сутринта сънувах, че съм притеснена, защото съм изпуснала автобуса за Пловдив, а вече е късно и няма да има друг. Срещнах една жена от групата, в която четем беседи, която ми се усмихна и каза да погледна към свечерилото се небе. А там какво да видя - Луната и Слънцето стояха съвсем близо... Събудих се...
Държа Бележника на Учителя в ръцете си и усещането ми за личността му вече има други измерения. Това доближаване до най-съкровените му чисто човешки мисли, го превръща в част от мен, създава ми усещане за споделеност и взаимност.
Благодаря от дълбините на душата си за това представяне, за това издание!