shekila

Здравейте Др. Първанов, писах ви преди две години, доста подробно ми отговорихте и аз послушах съвета ви, започнах психотерапия. Сега две години по-късно ви пиша, за да споделя с вас безрезултатността на всичко, което направих. Тогава Орлин Баев дори ме нападна, че съм обикаляла по доктори и терапевти и затова нямало ефект, но ето сега историята след две години, моля кажете мнението си. Тогава бях на прага да започна антидепресанти, защото положението беше нетърпимо. Психиатъра, който ме наблюдаваше, др. Л. Хаджийска в Пловдив ми изписа антидепресанти, защото за нея това бил начина. Упорито отказвах, изпрати ме при нейната психотерапевтка, която след запознаване с проблема, категорично отказа да работи с мен, тъй като нямало смисъл, изпрати ме при др. Майсторова, тя е психиатър-психотерапевт. Последната посещавах 6 месеца, положението не се подобряваше, започнах и с антидепресанти, наложи се да изляза в болнични. След 6 месеца съвместна дейност между др. Майсторова и др. Хаджийска предложиха да посетя терапевт работещ с поведенческа терапия, По искане на др. Хаджийска 4 месеца правих и мозъчна стимулация при др. Марков. Орлин Баев ме насочи към Радка Цонкова. Започнахме поведенческа терапия, нови 6 месеца без никакъв ефект. Тогава Радка Цонкова ме изпрати при нейната учителка Ирина Лазарова. Пътувах до София, по искане на последната проведох и невропсихологично изследване при др. Поли Нанева. Учудващо за мен беше, че др. Лазарова след 20 години лечение и терапии от поне 10 лекари и терапевти лекували ме от ОКР, постави нова диагноза Постравматичен стрес. Странно как тя достигна до този извод, като анамнеза почти нямаше, но това не и попречи да поиска 280лв. за откритието си. Така, че виждате др. Първанов не аз обикалям доктори и терапевти, а те самите ме препращат не успявайки да открият и решат проблема ми. Преди 10 дни получих остър отит, който в последствие премина в мениеров синдром, който е доказано, че е на психологична основа. Докторе, крайно съм отчаяна и изобщо не знам какво да правя. Помолих др. Лазарова да ми издаде документ за поставената от нея диагноза и до момента го очаквам. Сега тя ме препраща при друг терапевт вече не знам по каква методика, но иска да е поне 6 месеца. Попитах я дали в Пловдив няма такъв специалист, защото финансово ми е невъзможно да си позволя да пътувам всяка седмица до София, но тя каза, че не знае. В момента вече не работя. Не мога да стоя в помещения където има радио или телевизия или в помещения, които са в съседство с такива. Постоянно съм тревожна, че мога да чуя по новините брат си. Дразни ме мляскането му. Това чувство ме кара да съм на щрек постоянно, Дори когато минавам по улиците където има радио или телевизия по заведенията или колите аз се усещам как претичквам. Не мога да работя, не мога да почивам, не съм пълноценен човек, а сега започнах и физически заболявания Имате ли идея какво да правя?

Извинете ме др. Първанов, забравих да попитам какво е мнението ви за мозъчната стимулация? Както писах аз направих 10 процедури при др. Марков тук в Пловдив и по негово мнение следва да правя поддържащи терапии 2 пъти в месеца по 1 на две седмици.

Благодаря ви за съвета, др. Първанов, ще се обадя на психитерапевтката си и ще продължа психотерапията. Само да попитам според вас каква би следвало да е честотата на срещите ни? Тя самата ми каза, че е по-добре да разредим срещите си и да не са всяка седмица а два пъти или дори един път в месеца. Знам, че въпросът ми е много общ, тъй като не се познаваме и не сте запознати със състошнието ми, но все пак следите постовете ми тук. Приятен ден )

Здравейте на всички,здрасти и на теб Орлине. Много отдавна не съм влизала тук,но нямаше какво да кажа, освен да се оплаквам за страданието си. Мина точно една година от както се свързах с теб и др. Първанов и благодарение на вашите съвети днес съм много по-добре. Много " вода" изтече от тогава, бях в дълбока криза и депресия. Лутах се между изборът си на лекарства, психотерапия, хомеопатия, китайска медицина,хипноза и пр. Опитах какво ли не. Накрая стигнах до медикаментите, те овладяха кризите. Взимах АД + психотици, огромни дози и видове. Сменях ги, увеличавах и намалявах. После смених психотерапевтката си с тази,която ти Орлине ми препоръча. От началото на септември до декември ходих всяка седмица. Направих и 10 сеанса мозъчна стимулация, а сега по една на две седмици. Вече съм много по добре. Радка ми каза, да прекратим терапията, защото съм добре и мога сама,но винаги да я търся при нужда. Психотиците ги спрях и съм само на феварин 200мл. вечер, но не знам дали има смисъл от него вече, колко време трябва да се пие АД, за да има ефект? Вече не правя никакви ритуали,но останаха натрапливи мисли,които много странно,но се измениха. Спомняш ли си Орлине говорише ми за мизофония, че е дразнене от звуци при примлясване и пр., точно това ме дразнеше, но сега не звука , а самото докосване на устните една в друга у съпруга ми ме дразни и ме вбесява. Той едва докосва устни когато говори, особено при съгласните М,П и Б. Гледам другите хора и търся прилика, че това е нормално, но не винаги я откривам. Често говорим с него за това, моля го да изговаря думите правилно,а не да мрънка и едва да звижи устни, така, те не се прилепват една в друга,а само едва докосват и имено това едва докосване ме побърква. Той се опитва да ме разбере,но явно не успява. Орлине кажи ми, какво се случи, защо сега мляскането не ме дразни,а самото докосване ан устните. Това пак ли е мизофония или се е променила болестта ми. Нямам страх, а дразнене, когато го гледам ми се натрапва всяка буква,която изговаря, следя само това и стомаха ми се стяга и ми се гади, започва да ме боли глава. Какво е това? Радка каза, да нямам избягващо поведение, да го наблюдавам постоянно,но колкото поваче го правя, толкова по-зле се чувствам. Моля за мнение и съвет.Поздрави

Здравей, аз от доста време съм тук във форума, доста неща споделих и съм много благодарана на др. Първанов и на Орлин. В най-голямата ми криза Орлин беше до мен, пишеше ми постоянно, това ме вдигна на крака. Аз съм с ОКР от 10 годишна сега съм на 37, не съм се лекувала тъй като за всички мои близки това не е болест а каприз. Сега обаче, когато съм на ръба да загубя съпруга и децата си взех да чета из форумите и потърсих и психиатрична и психотерапевтична помощ. Пия феварин 4 месец, понякога съм добре,но скоро отново имах силна криза,лежах,плачех,нямах сили и желание за живот. В това си състояние отидох при терапевтката ми и тя ми каза,да имам търпение изписа ми отново ревотрил и револукс, кризата мина, така,че аз не съм превърженик на АД,но мисля,че щом се налага медикаментозно лечение следва да го приемаш,а не да се гърчиш в кризи, две до 5 години може би ще го пия, така ми каза психото, едновременно с това ходя и на психотерапия. Хич не ми е лесно, не мога да се концентрирам, не работя много, трудно ми е да върша и най елементарна домакинска и каквато и да е работа, това ме водеше до чувсто на вина, но терапевтката ми каза да спря да " натискам педала" и да почивам без чувство на вина. Сега всичко , което вършех сама го разделих със съпруга и свекървата си и домакинската работа и бизнеса и грижите за децата, така имам лично време за почивка и медитация, четене и размисъл,мога да потъна в себе си и да осъзнавам проблема си, да го анализирам и приемам, май това е рецептата, да осъзнаеш и приемаш, хич не е лесно, стигала съм до лудост и до желание да сложа край на живота си, но като мине кризата си даваш сметка колко прекрасен е живота. Така, че давай на пред с позитивни мисли,малко терапия и помощ от специалист. Вярвам,че ще успееш, повярвай си и ти. Поздрави!

Ами не знам защо два пъти месечно,така ми каза и така ходя. Забелязвам се, че започнах да гледам хората в устата, как говорят и шепнат, така се мъча да докажа на мозъка си,че всички хора премлясват и допърат усни, а не само съпруга и брат ми, че няма нищо страшно и ужасно в това, не знам дали това е правилно? Само, че остановявам, че жените имаме по стегнати устни при говорене отколкото мъжете и може би затова дразненето ми винаги е било към мъже,а не към жени, не знам дали и това е правилно. Защо именно едвам докоснатоте устни ме дразнят,а не самия звук от премлясване и говорене? Днес ходих на йога през цялото време наблюдавах учителката си в устата, как лекичко докосва устни и спокойно говори, търсех прилика с устата на супруга си и кокото повече я търсех, толкова повече не я намирах, така вместо да докажа , че всички движат устни по един и същи начин, търсенето ми се оказа несполучливо и това много ме отчая, сакаш само съпруга и брат ми на този свят движат устните си така, че да ме дразнят. Само, че със съпруга ми сме вече 6 години заедно, а дразнененто се появи преди 6 месеца, странно,как преди това не съм забелязвала устата му? Какво ще ме посъветваш, мислиш ли, че можеш да ми помогнеш и да започна терапия при теб,, защото вече трети месец ходя при др. Майсторова,а вместо напредък усещам още по-голямо объркване и дразнене.

Здравей, Орлине ходя на психотерапия два пъти в месеца, вече може би трети месец. С психотерапевтката говорим за семейството ми, за брат ми, за устата, за бившия ми съпруг, при който имаше съштия проблем и за настоящия ми съпруг, при който се отключи същото от февруари тази година. Тя казва че е на сексуална основа, тъй като имам вълна при премлясването от главата си към генеталите, но това е само по отношение на брат ми. Сега когато съм до съпруга си постоянно наблюдавам всяко негово движение с уста, говорене, преглищане, дъвчене, дори дишането и издишането му. Това обсебва цялото ми внимание и нищо друго не мога да правя, чувствам се адски изтущена и отчаяна. При него няма тзи вълна, но пулсът ми се очестява, и ушите ми заглъхват. Все още не се е появил нуждата от ритуал, но сигурно и това ще стане. Казвам всичко това на психотерапевтката ми,а тя пак тръгва към сексуалността, че ме било страх да не ми изневери, защото работел с красиви жени и затова постоянно съм слухтяла. Това абсолютно не е вярно, аз не го ревнувам, не ми е дал повод за това. Не знам много съм объркана, защо се случва това. В началото на психотерапията у мен имаше много гняв към брат ми и родителите ми, но сега когато виждам как съпруга ми се измъчва милия и той с мен, простих на брат си на родителите си, те нямат вина за болестта ми. Много е тъжно, много обичам съпруга си,а когато сме заедно ме побърква, напрегната съм, и плача, той се опитва да ми помогне, само,че не знае и той какво да прави. Психотерапевтката ми каза да си повтарям положителни йелания спрямо брат ми и съпруга ми и вече втори месец вда пъти на ден го правя. Опитвам се да се потопя в тази уста, да я разучавам, да усетя това движение, което ме побърква, а именно лекото докосване между горната и долната устна, което се получава при шепнене и тихо говорене, ето това ме дразни, когато говори нормално и устните се допират плътно и нормално, всичко е наред. Странно нали, не виждам логика, ама е факт. Не звука, а движението на устните ме дразни, това лекичко докосване на двете устни,сда докосваши се, това ме побърква.Психотерапевтката ми каза, че тази уста има смисъл, да я приема и да не бягам от нея, тя искала да ми каже нещо, нещо скрито и важно за мен,само,че аз не виждам какво,със съпруга си сме открити и споделяме всичко взаимно. Не знам дали да не замина за няколко месеца някъде, дали нещата ще се успокоят, но сърцето ми се къса да оставя децата и съпруга си. Психотерапевтката каза, че съм била обсебила съпруга си, че постоянно сме били заедно и затова се е получило това. Може би ако се откъсна за известно време нещата да се успокоят.Какво да правя, объркана съм много. Не знам дали все още е рано, може би триабва време, за да подействат и хапчетата и психотерапията. Със супруга си говорехме сега, той сущо прочете мнението ти и много искаме да ни приемеш за консултация. Дали е удобно в петък, ще пътуваме към София за да се срещнем с теб. Благодаря ти за писмото и до скоро.

Здравейте, Д-р. Първанов и Орлине, пак пиша тук, имам нужда от съвет. Вече 4 месец пия феварин достигнах до 2 хапчета 200мл., вечер, ходя и на психотерапия, записах се на йога и правя медитация, но състоянието ми не се подобравя, дори усещам, че нещата се влошават. Писах, че натрапливостта с движението и мляскането от усните, което усещах към брат си, се прехвърли и върху съпруга ми. Постоянно съм напрегната в негово присъствие, постоянно наблюдавам устните му и начина по, който говори, дъвче и т.н., цялото ми внимание е обсебено от това и не мога да работя, както и да върша каквото и да е. Работим заедно и когато е пред мен и го гледам нещата сякаш се понасят, сякаш имам контрол върху нещата, но кпгато работи с клиенти в друго помещение съм " на тръни", не работя, а слухтя, видуализирайки устата му , как се движи, говорейки с клиента. Говорим за този проблем, той уж се опитва да ме разбере и да избягва да ме дразни, но аз все се съмнявам, че без да иска отново говорейки, ще започне да мляска и шушука, което ме вбесява. Снощи след медитация се събудих в 4 сутринта, не знам защо, но веднага в съзнането ми изникна една картина, устата на съпруга ми, една от срещите с клент, постоянно я видуализирах, това шушукане и премлясване ме влуди, пулсът ми се учести, мислех, мислех и все тази картина, отново и отново, въртях се в леглото, мъчей ки се да я изгоня, а тя все по- силна ставаше, главата ме заболя, ушите ми заглъхнаха, опитах се да приема тази картина и мисъл,а не да я гоня, изживявах тревойността си и дразненето си от тази сцена и движението на устата отново и отново, въртях се до 6 сутрината, накрая от умора съм заспала. Сега съм като пребита. А и да уточня. Апартамента, в който живеем е точно над салона , в който работим. Сега дори когато съм почивка седейки в хола над салона, слухтя дали да не би да чуя това премлясване и шушнене на супруга ми. Обикалям стаите , за да намеря място за спокойствие. Направо ужас, нямам миг спокойствие. Дайте съвет, какво да правя, да сменя ли феварина или да увелича дозата му, психото каза, че можело до 300 мл. Четри месеца достатъчно ли са да подействат тези антидепресанти или трябва още време. Много ме е страх да не загубя съпруга и семейството си, това още повече ме обърква. Ходя на психотерапия от три месеца,а на иога и медитация от месец. Често съм много отчаяна, плача от безсилие, страх ме е, че няма да се излекувам,а ще ставам все по-зле, четох някъде, че ОКР можело да остане като хронично. Как ще я карам не знам,много съм объркана, какво да правя? На ръба съм отново да зарежа всичко, нямам сили (!!!!!!!!!!!!!!!!!! Поздрави!

Здравей,Александър, много ми е тъжно,че си толкова млад,а вече с такъв проблем. Аз бях още по-малка някъде на 10,когато се отключи този проблем. При мен е насочен към премлясване. Най-близките си хора наранявам, но това си е болест и е мъка преди всичко за нас самите. В началото ме дразнише мляскането и изобщо движението на устата на брат ми. Родителите ми не обърнаха внимание на това, решиха, че е детски каприз. Нещата се усложниха с времето. Пораснахме и ритуалите изразяващи се в притискане на устинте,брат ми вече не желаеше да прави. Така се появиха и конфликтите между нас. Сега от най-милото и близко същество, този човек е кошмар за мен. Напуснах родния си град, развалих отношенията със семейството си. Нещата не спряха, транформира се мисълта за премлясването и сега ме е страх да гледам телевизия, защото очаквам там някъде в репортажите да не видя брат си и да не чуя влодяващото ме премлясване. Започнаха да ме дразнят и телевизорите на съседите, радиото, как ходя по улиците при отворени прозорци на апартаменти и офиси,само аз си знам. Боря се с този проблем вече 24 години. С годините и бягството нещата се усложниха все повече. Тази зима започнаха и здравословни проблеми, дигане на кръвно, главоболие,виене на свят, сърцебиене, безсъние и пр. Започнаха и паник атаки. Проблема се трансформира и върху съпруга ми, сега и неговия говор и мляскане ме дразнят. Страх ме е да не загубя и него и семейството си-имаме две малки момиченца.Моя съвет е потърси хабилитирана помощ, не оставяй нещата " сами да се оправят", не само, че няма да се оправят,но и те очаква страшен " ад". Казвам ти го защото го изживях, надявам се никога повече да не го усетя.

Здравейте, по повод ривотрила, имах много преживявания с него. Както пишат по-горе, почнах да го взимам след като изпаднах в депресия и бях неспособна за нищо, нито да работя,нито да гледам семейството и домакинството си. С ровотрила си стъпих на краката за седмица, психиатърката ми каза, че следва да взимам и антидепресант,но аз категорично отказах. Така продължих с ривотрила около 3-4 месеца, но кошмарът започна когато реших да го спра. Започнах да го намалявам,пак по собствена схема. Започнаха страшни психоатаки,задушаване,черни мисли,сърцебиене и депресия отново. Тогава психиатърката ми каза,че не е времето още, изписа ми заместител " хедонин", който постепенно и плавно замести ривотрила без никакъв проблем,мисля, че ми отне месец или два, след това започнах антидепресант и след месец пак постепенно, спрях и хедонина. Сега съм само на антидепресант,но моя случай е сериозен, на друг може да не се наложи и да е необходима само психотерапия. Да спомена,че пия около 8 месеца и флуанксол, като вече го намалих на 1 таблетка вечер. Трябваше да "падна", за да си "стъпя на краката". МОЛЯ НЕ ПРАВЕТЕ КАТО МЕН,МИНАХ ПРЕЗ " АДА"!!! Дано моя урок, предпази други,затова пиша тук. НЕ СЕ САМОЛЕКУВАЙТЕ, а потърсете ОПИТЕН ПСИХИАТЪР или ПСИХОТЕРАПЕВТ,ако се наложи сменете лекуващия лекар,докато попаднете на подходящия за вас. Успех.

Здрасти, Орлине, много надежда ми даваш. Да ходя и на психотерапия при Д-р Валентина Майсторова, тя е психиатър- психотерапевт. Провеждам лечението си и с хапчета и с психотерапия. Знам, че трябва време и воля,а и много работа, благодаря ти, за съвета и утехата,много са важни за мен. Благодаря ви, без вас нямаше да стигна до тук. Ще пиша пак как върви лечението ми. Целувки )

Здравейте Доктор Първанов, здравей и на теб Орлине, отдавна не съм писала тук, искам да споделя с вас до къде я "докарах" след като послушах вашите съвети. От онзи доктор с китайската медицина и иглотерапията , както и от хомеопатията нямаше абсолютно никакъв ефект. След консултация с психиатърката си,която ме изпрати при психотерапевт-психиатър, започнах антидепресанти. И двете са категорични,че моя случай без тях няма да стане. Сега вече трети месец съм на Феварин по 150мл. вечер. Ривотрила го спрях,пия само по един флуанксол вечер с антидепресанта,като се надявам скоро и него да спра. Тъй като от прдишни антидепресанти бях качила много килограми и нямах никакво желание за секс,Орлин ми писа,че има и такива антидепресанти,които нямат тези последици,така с моите лекуващи дами стигнахме до феварина. За сега се чувствам добре,в началото около месец бях изморена и с виене на свят,но сега нещата се оправиха. Добре съм,мога да водя пълноценен живот. Д-р Първанов и ти Орлине моля, кажете ми, това дразнене от премлясването ОКР ли е или мизофония? Чета, че и двете са нелечими,когато са от дълъг период,а аз съм така от 10 годишна,сега съм на 37. Нещо повече,както ви писах дразненето от мляскането на брат ми, се трасформира и в страх да не го чуя по телевизията или радиото от репортажи по новините,което е почти невъзможно, защото брат ми не е публична личност,но все пак излиза по центъра в София и дори 1 % да има шанс,моя мозък постоянно го мисли. Имам ли шанс да се излекувам или само да намалее тревожността. Чета,че ще прекарам живота си с антидепресанти,което не искам да вярвам. Моля за съвет?

Здравейте, отдавна не съм писала тук,но следя темите във форума. Малко е объркващо, че за темата ОКР има различни подтеми и така нещата се размиват, не може да се проследи всичко на едно място. Колкото до антидепресантите, по молба на Орлин да споделям във форума, мога да кажа, че от три месеца отново съм на тях след като миналата година ги пих 8 месеца и ги хвърлих изведнъж,защото се почувствах по - добре,а и качих 18 килограма и нямах никакво желание за секс. След три месеца започнаха страхотни панически атаки,депресия, кръвно,паника и пр. Опитах да живея без тях, но се оказа кошмар, не спях, плачех постоянно, нямах никакво желание за нищо,дори за живот. Опитах с алтернативна медицина, аз писах на Д-р Т.Първанов и на Орлин, че започнах да ходя при един доктор по китайска медицина, опитах хомеопатия и иглотерапия, пръснах куп пари без никакъв резултат. Допитах се до моята психиятърка Д-р. Люба Хаджийска, която настоя да пия антидепресант,аз отново отказах, прати ме при психотерапевт Д-р. В. Майсторова, която е и психиятър, която беше категорична, че без антидепресанти в моя случай няма да стане. Започнахме психотерапия и антидепресанти Феварин и Флуанксол. Сега вече трети месец се лекувам отново под строга схема. Изчезна страха, кръвното, спя супер, няма психоатаки и страх. Така, че не се страхувайте от антидепресантите,по-добре с тях и живи,отколкото без тях,но и вас да ви няма.

Доктор Първанов, МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ, все още не съм добре, пия успокоителните,защото без тях не мога за сега,опитах,но атаките са страшни,а не искам децата ми,които са малки сладки момиченца да ме виждат в подобно състояние. Радвам се,че ме подкрепяте по отношение на антидепресантите,макар моята психиятърка да е категовична "за" тях. Почвам психотерапия и дано нещата да се успокоят. Искам да ходя при Орлин, само не знам как ще се оправям с тези пътувания,но ще помисля,нека да мине следващата седмица,за да завърша терапията с лекаря ми по китайска медицина,която е всеки ден, а това е и доста финансово натоварващо. Ще следвам стъпка по стъпка. Бог да е с вас!

Орлине, страхотна тема, благодаря даваш ми много надежда, ще ти пиша на лични дано да имаш време да ми отговориш. Благодаря ти, че отделяш толкова време и труд за загубените души като нас.