query

Недейте така да се нахвърляте На жената и без това и е трудно да вземе решение Все пак е помолила за помощ не за критика
"Нека хвърли камък този който е безгрешен"
от Библията

Ако не трябваше да се яде Бог щеше да ни създаде без всички тези органи които са ни нужни за да се храним Значи може да си се храним и да си бъдем духовни без едното да пречи на другото

Теодора такова възхищение на " по добрия свят " често води до тежки депресии от не толкова добрия свят А депресиите често водят до самоубийства
Затова живей си във сегашния свят пък като му дойде времето ще си идеш " у дома "

Животът ми е ценен и трябва да го живея, а не да мисля само как да гладувам целебно и т.н. Ако стане някак плавно и не насила- много добре, но да гоня рекорди...Засичал ли си колко време от денонощието прекарваш в мислене за неяденето, за водата, дето от незнам къде ще си набавиш и още куп неща, свързани с режима ти. Това, което правиш, лично аз мога да го приема само и единствено като личен експеримент в полза на човечеството- ама пиши дневник на всяко нещо, което правиш и мислиш, че да има ефект ... иначе да не стане като оная приказка за магарето на Иванчо "Тъкмо се научи да не яде и взе, че се гътна.." Сори за черния хумор. Умата!

На mvm дилемата е класически случай, когато на жената толкова и е дотегнало да влачи отговорности за всяко нещо и за всички /включая и съпругът, а често мъжете са като децата.../, че е готова да тегли чертата и да почне да си дава почивка. Да ама не.. и в това му е хубавото на този момент, MVM. Ще мине време и ще видиш, че си намерила някакво решение, не толкова крайно и драстично, но ще се почувстваш по-добре определено. Желая ти радост и спокойствие!

Върнах се към първия ти пост в който виждам, че задаваш следния въпрос: "вие какво бихте направили...."

Ако Аз ......


"имам семейство и 2 деца на 14 и 11 г, син и дъщеря." - бих се съобразила преди всичко с хората на които съм отделила 15 години от живота си и както разбирам от последния ти пост са силно загрижени за твоето щастие. Децата в тази възраст биха преживели по непредсказуем начин изоставяне от страна на майката.

".с мъжа ми отдавна не се понасяме...живеем заедно заради децата...той не е лош човек..." -бих провела с него поредица от разговори, с които да стигнем до решение, което да е удовлетворително за всички, а щом твърдиш, че е добър човек, бих направила всичко възможно да останем приятели или поне добри познати.


."аз искам някак си да избягам...може и на него да му се открият нови пътища.......но децата......."., - не бих правила предположения за желанията на другия , без да съм разговаряла с него, и не бих бягала, а просто ще започна едно нова начало след като пресека с чиста съвест финала на стария си път.

"запознах се с руснак , живеещ в Коми...по интернет...познавам го от 3 години, от една година обшуваме постоянно.. - никога не бих се доверила на виртуален образ с друга култура, националност, манталитет без да съм живяла с него и без да съм опознала близките и обкръжението му. Сблъсъка между две култури, често води до непредсказуеми резултати, които в повечето случаи никак не са добри.

"той иска семейство и дете.........ерген е, не е бил женен....готов е да ме приеме.......просто аз не мога ей така да зарежа децата и да започна - никога не бих изоставила децата си, родината си и приятелите , средата си, живота си заради човек, който дори няма желание да се запознае с моите най- близки същества - децата. А щом категорично не ги иска бих му пожелала успех в живота, но без мен.

."а не съм и в първа младост вече", - няма първа и втора младост, човек е млад, докато съзнанието му поддържа това чувство.

Ето така бих постъпила Аз, дано съм отговорила на въпросите ти , но аз никога не бих се доверила изцяло на съветите и мнението на някого , желая ти успех в новото подреждане на живота.

Съгласна съм с теб. Без първото изречение само.
Аз има две деца, едното вегетарианче по рождение. Вече са големи, каката продължава да яде месо, по-малката продължава да не яде
Но, както много правилно отбелязваш и ти, дете-вегетарианец нищо не може да го накара да изяде кюфтето, пържолата или каквото и да е там. Или веднъж опитало от любопитство, по погрешка и т.н., заявява, че това не е вкусно и дотам. По тази причина не съм имала никакъв проблем с ходенето в най-обикновена детска градина. На учителките обясних, че има белтъчна алергия (това по думите на личната ни лекарка си е истината, защото от хапване на месо мaлкaта чак се изприщва) и че ще я водя закусила в градината, за да не я притискат много-много да си изяжда храната. А между другото децата са много гъвкави и оправни - малката се беше научила съвсем сама да се храни с няколко други деца на разменни начала - ако има кюфте с гарнитура, тя взема две гарнитури, а дава на друго дете, дето има необходимост от месна храна, своето кюфте; ако има филийка с пастет и ябълка, тя яде две ябълки, а друго дете две филийки ... И всички са доволни, включително учителките
Но деца, "набедени" от родителите за вегетарианци, сигурно са тъжна гледка ...

От изписаните по- горе мнения, става ясно, че можете да си направите един тест. Ако детето ви приеме месо в детската градина, значи рано или късно, то ще прояде месо, дори и за някакви периоди от живота си. И ако се окаже, че неяденето на месо е изкуствено стопирано от вас, а не е вътрешна потребност на детето, много скоро, още през пубертета, ще бъдете още по-възмутена от неговото поведение. Познавам..... да кажем достатъчен брой деца, е ... не стават за представителна статистическа извадка, но не е и маловажна бройка, които точно през пубертета тайно от родителите си изяждат значителни количества месо. Имат стомашни проблеми и други подобни, защото в организма им липсва една бактерия, важна за преработката на месото. Тази бактерия обаче бързо се произвежда от организма и след няколко према на месо вече нямат проблем. Тогава приказките на родителите им, че от месото се разболяват губят стойност и авторитета на родителя пада по още едно напарваление\ защото през пубертета авторитета на родителя пада като цяло в голяма част от случаите\ .

От друга страна, в детската градина следобедните закуски винаги са постни - кремчета, плодове, а обедните ястия винаги са с едно постно и едно местно. Достатъчно е детето да закусва в къщи, да обядва с едното ядене и десерта, следобедната закуска и после отново е при вас, за втора следобедна закуска и вечеря.

Хранено в детските градини не можете да промените. Това е здравна политика подкрепена от министерството на здравеопазването. Ако искате специални преференции за своето дете, по моето скромно мнение, няма да го получите.
По ясно ще ви стане , ако обърнете нещата - представете си, че сме вегетарианска държава и никъде не се предлага ястие с месо. А аз искам на моето дете да се предлага местно ястие. Как мислите ще спечеля ли симпатии?

" Отношение към животните" може да се разглежда от различни страни и ще звучи по- различен начин във всяка една среда.
Дете на 1,2,3 години няма отношение към животните. Родителите му имат. А отношението на родителите, дали е неговото отношение? В семейната среда да се поддържа определен принцип е решение на родителите, но в обществената среда всеки сам оформя собственото си отношение.
Едно дете на тази възраст няма да яде месо, ако това му е заложено. Ако яде положението е съвсем различно.

Налаганото от родителите е до време. Родителят има пълен контрол над детето за доста кратък период от неговия живот.

Нека дам другата страна - аз намерих мъжа, с който съм щастлива вече 7 години, моите деца също, в интернет. Обаче, Юля е права - аз бях прекратила стария си брак и бях си стъпила на краката психически и материално преди да влезна във връзка с него. И двамата досега ценим свободата си и се обичаме такива каквито сме.
Мислила съм дали щеше да се получи нещо, ако децата ми бяха по-малки, и стигаме и двамата до извода, че да - но само ако и двамата бяхме постигнали личната си вътрешна свобода. Той прие децата ми като свои, те усещат неговата любов и са приятели с него. Те виждат, усещат, че аз съм щастлива и това е най-важно за тях.
И това, което трябва да добавя задължително - ние четиримата си оставихме период, в който да се опознаем реално и тогава да решим.

Ето, ти си си отговорила сама. И аз мисля така.

Поставяш на кантар любовта на към децата си \ които са в много специфична възраст\ и любовта към любимия.
Да разбирам ли, че той не желае твоите деца?
Ако "ДА" , ти готова ли си да живееш с човек, който не желае децата ти?
Ако "НЕ", защо не ги вземеш със себе си?

Разбирам, че за него е много важно да има свое дете и семейство, условието е - "ти с него и неговото дете"- поправи, ако греша.
Това условие как ти звучи?
Къде си ти в това положение? А децата ти?
За съжаление това което си написала е много кратко и хаотично и отговорите ще са много субективни.

Не само съпругът. Децата, мила, вече са достатъчно големи и могат да ти дадат много точна характеристика на ситуацията и разумно решение. Казвам ти го от личен опит. Когато аз самата се опитвах да обясня на моя 21 годишен син и 17 годишна дъщеря, че съм стояла в едно нещастно семейство заради тях..., те в един глас и двамата ми зададоха въпроса:
А ти защо не попита нас двамата дали ние искахме да се жертваш за нас???? Ние не искахме да живеем така, но... какво можехме да направим - ти никога нямаше да ни чуеш...

,,,Истината ще ви направи свободни - всички вас петимата.,,


Отговорността за отношенията в едно семейство се делят по равно между двамата съпрузи. Ако ти не поставиш въпроса за обсъждане с твоят съпруг, излиза че от една страна поемаш изцяло отговорност за тях , от друга не му даваш никакъв шанс той да поеме своя дял от тази отговорност.
При това положение каквото и решение да вземеш, в теб ще остане съмнението в неговата правилност и то ще поражда тревожност и вина, която няма как да позволи ти да си напълно щастлива.
Трябва да поставиш въпроса за обсъждане.

Здравей мило момиче! Много, много се радвам, че те чувам и виждам там на твоя лунен сърп отново!
Ти сигурно знаеш какво казва Учителя - ти остави подписа си под корекцията на много негови беседи. Те още са там, където ги остави - мисля, че за човек като теб, най-добре е да си намери отговора сам. Защото този отговор можеш да намериш само ти, твоят ум, твоето сърце, твоята душа.
За себе си от Учителя аз научих и приложих (и съм щастлива от това) ето тези думи:

Пази свободата на душата си. Пази силата на духа си. Пази светлината на ума си. Пази топлината на сърцето си

Когато ми е трудно да реша нещо, задавам си ги като въпроси. Отговорите са съвсем кратки, но накрая изплува решението - ясно и чисто от всякакви съмнения...

Ето на каква изпълнителка попаднах съвсем случайно.
http://www.youtube.com/watch?v=OeEyj6vTeyQ

Да, има такова нещо.
И аз съм забелязала. Дори мога да разкажа нещо куриозно. Една конкурентна на нас фирма, която беше собственост на един възрастен човек, прекрати дейността си. Тъй като сме буквално един до друг, техни клиенти и приятели на собственика, започнаха да идват при нас и да питат какво става, защо не работи. Ние не знаехме и това и казвахме на хората, но суперинтересни бяха техните въпроси - Ама кажете какво стана, аз съм му приятел, дали фалира вече? Той защо затвори, сигур фалира най-накрая? В най-добрия случай допускаха, че се е разболял тежко. Човекът ми беше конкурент и далеч не се е отнасял коректно към нас, но на мен по едно време ми кипна и насях и навях поредния му "приятел" - казвам: А, бе вие какво, все едно с нетърпение сте го чакали да фалира. Или поне да се разболее тежко. Не може ли да е обратно - спечелил е достатъчно и просто се е оттеглил, все пак е пенсионер вече.". А един мой служител на пореден въпрос - Кажи, кажи, какво става, аз съм му приятел?, придружен с едно такова кофти намигване, все едно: хайде, кажи, чакам пикантни подробности, го изгледа хладно и заяви абсолютно сериозно: Той замина на Бахамите.
Пък за мастилото - много добро сравнение.
Мисля си - аз съм като една капка олио в това мастило, не се смесвам с него, което обаче означава, че не съм приета, като "една от наш'те". Предполагам, че много хора ме имат за странна птица .

Има нещо такова,
Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт.
Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия.
Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо.
Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум.
Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е.
Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило.
Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст.

Не мога да цитирам източник, защото не обърнах внимание, когато професора по психолингвистика, с когото водехме този разговор за българския манталитет, го спомена.

Аз се впечатлих повече от факта, че ако мисълта на човека не бъде насочена в определена посока тя може никога да не промени своята траектория.
Същото е с тази чернилка. Затова асоциацията ти за облака над народа е много точна, но тя е от изпарения идващи отдолу, в случая точно архетипа.
Ина вижда много по- красиво нещата, като един творец за разлика от мен.

Манталитета го оприличих на мастилница, защото предназначението на мастилницата с черно мастило е , да бъде черна от вътре. И някой се грижи тя да е такава, никой няма да налее в чарна мастилница вода, ще развали качеството.
Но капката черно мастило, може да попадне навсякъде.

Интересен факт е с възприемането ни на реалността.
Журналистическата максима, че лошата новина е печеливша новина, в България отдаван не действа.
При нас няма новини. При нас има потвърждение на действителността.
Пускаш телевизора и те залива тъмнина и ти казваш - ето това е положението, затова аз се чувствам така, затова всички се чувстват така, защото това е така. Точка.
Резултата - няма новини.

Има една интересна специфика на подсъзнанието. То отхвърля частицата "НЕ", когато тя е пред глагол.
Например, ако кажа " Не си представяй лилав жираф" , човекът отсреща, ще започне да си представя точно това.
Затова утвържденията за каквото и да е трябва да се правят без тази частица отпред.
Българският изказ чудесно е усвоил това правило за утвърждаване на негативните новини. И като цяло в общуването си. Добавена и една нарицателна интонация, тъмния фон става плътен и не пробиваем.

Направих си труда да понаблюдавам изказвания на улицата.
Предстои Баба Марта , един весел празник, весели ли са хората, когато си купуват мартеници?
Изречението " И тук са изложили мартеници" само по себе си е съобщително, пробвайте да видите с каква интонация се казва това изречение от масата хора И какво следва след него.

Изследването на манталитета е много интересно занимание, проблема е че просто се установяват факти, нищо повече. И когато решиш, че не ти харесва, да си част от това, може или да се изолираш с приличен брой познати или да се влееш в някое езеро.

Интересен е тоя филм, Теодора. Научен факт е, че Вселената се разраства. Само едно не ми стана ясно.. винаги съм си мислила, че съществуват същества, които живеят в 5 и нагоре измерения и затова ние понякога не можем да ги видим.. Ако трябва да се хвана за тоя филм като за сламка- излиза, че тези същества не са част от нашата Вселена, защота тя все още /според тези учени и анализатори във филма/ има само 4-ри измерения.

Раят е безплатен, разрушението струва скъпо.



Случвало ми се е да работя на доброволчески начала, без заплащане, по собствен избор и интерес. Радостта и удовлетворението, които изпитвах, бяха несъизмеримо по-големи от всякакво заплащане с пари или работа за пари.

Щом държавата е поставила майка да избира дали да се погрижи за детето си или да спази законите, считам, че свещен дълг е тя да се погрижи за детето си и при това никой не може да я съди, ако е нарушила някой закон. Когато става въпрос за оцеляване, лично или на семейството, понятието "сива икономика" не е толкова лошо, защото другото е равносилно на глад, болести, нищета, липса на дом, на... право на живот. Или както си позволи да каже един политик: "По-добре сива икономика, отколкото никаква". Държавата да се благодари, че все още има поданици, които са се оправили някак въпреки липсата на подкрепа. И да не се мъчи да свали дрипавата риза от гърба на бедния, ами да се обърне към крадливите безочливи и безсъвестни престъпници - там са нашите пари, окрадени от различните фондове - пенсионни, здравни, приватизационни и знам ли още какви.

"Май Теодора е права в твърденията си за теб. Явно си внушаваш, проектираш върху другите свои собствени мисли/чувства. Иначе благодаря за тълкуванията."
Ами не си прав според мен Христо. Всеки малко или много може да се заблуди, но Сиджей не е толкова крайна все пак. Просто след постинг на Теодора и тя взе да се плаши, че някой може да се обиди от .. нищо дефакто. Не съм и адвокат и смятах да не се намесвам, но тъй като полемиката продължава, реших, че трябва да има баланс все пак.

Тук си в грешка, да ти кажа. На нашите майки децата ги отгледа държавата и бабите. Детските градини и училищата помагаха тогава , а бабите също се включваха. На нашите баби децата ги гледаха техните баби.. А на пра-пра бабите ни децата не знам как са се гледали и дали не са щъкали на нивата докато родителите им са работили. А сега аз не виждам как да си заведа детето в офиса и хем да го гледам , хем да работя. А да добавим и милата картинка, че няма места в детските градини в някой градове.. иди , че изработвай данъците на държавата..
Не съм видяла досега майка или бъдеща майка да излъже държавата с нещо. Това, че е направила елементарна калкулация как да увеличи обезщетението за отглеждане на дете или пък болничния си за ИЗВЕСТЕН период от време, това въобще не е нито кражба , нито измама. Законът го позволява. А това циганките не го правят по простата причина , че те все пак трябва да внесат повече осигуровки, а те не искат. Не обиждай интелекта и желанието на българката да оцелеят децата и. Влез в магазина за детски дрехи и други работи и сравни цените с тези за големи.. Нямаш идея колко е трудно.

Тук си в грешка, да ти кажа. На нашите майки децата ги отгледа държавата и бабите. Детските градини и училищата помагаха тогава , а бабите също се включваха. На нашите баби децата ги гледаха техните баби.. А на пра-пра бабите ни децата не знам как са се гледали и дали не са щъкали на нивата докато родителите им са работили. А сега аз не виждам как да си заведа детето в офиса и хем да го гледам , хем да работя. А да добавим и милата картинка, че няма места в детските градини в някой градове.. иди , че изработвай данъците на държавата..
Не съм видяла досега майка или бъдеща майка да излъже държавата с нещо. Това, че е направила елементарна калкулация как да увеличи обезщетението за отглеждане на дете или пък болничния си за ИЗВЕСТЕН период от време, това въобще не е нито кражба , нито измама. Законът го позволява. А това циганките не го правят по простата причина , че те все пак трябва да внесат повече осигуровки, а те не искат. Не обиждай интелекта и желанието на българката да оцелеят децата и. Влез в магазина за детски дрехи и други работи и сравни цените с тези за големи.. Нямаш идея колко е трудно.