posveteniat

В момента съм с едно момиче, което не ми допада особено. Отначало я харесвах, но на 3-4 среща вече почна да ме дразни с разни неща в държанието си. Казах й, че не искам сериозна връзка тя също каза така, но не й знам акъла, не искам да я наранявам, нито да й давам напразни надежди за нещо по-сериозно. Да остана ли с нея, за да не съм сам или да се разделим?

Здравйете. Моля за ивзинение, ако ви поставям в неудобна ситуация и да одобрите темата ми. Пиша ви с едничка цел, защото Вие можете да ми помогнете. Цял живот съм бил срамежлив и аутсайдер. Роден съм със страбизъм. На 22 г. Нямал съм много приятелки през живота си. Сещате се историята .. девственяк. Не знам да се целувам дори. Въобще тъжна картинка. Пиша ви не с цел да ме съжалявате или да се оплаквам, а да разбера едно нещо - дали съм нормален човек, както всички други (с дефект/недъг пример инвалид или подоно нещо) или просто и аз не знам. Питам се на какво се дължи това, че съм такъв какъвто съм. На това, че не съм нормален човек, или че всичко е в главата ми и този, който ме ограничава да живея нормален живот съм само аз. Или съм почти нормален, само че ще ми бъде по-трудно да осъществявам контакт с хората като цяло в живота ми и т.н. (Дано да е поне това) Или ... дори и аз не знам - обречен... Поставям се на мястото на друг човек - понеже повечето хора сте с нормални очи как ли гледа света на мен. Винаги съм бил оня. Има ли някой друг човек, който ще може да преглътне такова нещо, примерно брачен партньор и да заживее цял живот с мен... Погледете и този социален експериметн с едно хубаво момиче... щом към нея реакциите са такива то значи ... Та да се върнем на въпроса: Да кажем, че такъв мъж ви заговори на улицата или някъде другаде - бихте ли излязли на среща с такъв мъж. Или ще го отсвирите, само защото е с такъв проблем. Моля ви, бъдете искрени, няма да се обидя. Искам да разбера какъв ми е проблема - истински и реален или е само в главата ми. Благодаря ви!

Здравейте. Знам, че г-н. Баев е по-запознат в тази насока, но всеки е добре дошът да внесе яснота. Въпросът ми е много кратък. Бях зависим от ПМО, гледах дълги години, извратени неща + много често на ден - даже страдах от замъгляване на мозъка, особено когато шофирах. От 4 месеца съм чист, но вчера се провалих. Гледах цял ден + М сигурно над 10 пъти + днес сутринта, но от Днес почвам отново отначало, и се стремя към 6, не 3 месеца, защото явно или не забелязвам разликата и подобренията или няма такива. Та, понеже се провалих снощи, тия 4 месеца безполезни загубени ли са били? Ако може да обясните - такъв човек да се въздържа с година-две например и после за 1 ден да се прецака всичко. Правилно ли разсъждавам. Ако е така какво да правя, какво следва. Яд ме е, че за един ден прецаквам "къща", която я строя цели 4 месеца. Благодаря за вниманието и отделеното време.

Много съм объркан и зацепнах някъде. Не знам какво да правя, моля, помогнете. Май имам нужда от психологическа помощ! Момче на 22 г. съм от малък град. През живота си съм имал само 2 гаджета, като целуването с тях беше за кратко и пълен провал. Като цяло ми куца комуникацията с жените и въобще не знам какво е това да имаш връзка и т.н. Разбира се, факторите за това са много, но няма да ви занимавам сега с тях - всеки с проблемите си. Обаче това, че съм нямал жена до себе си интимно много ми тежи. Имам някаква погрешно изградена представа за жените и трябва да направя нещо много спешно. За търсене на гадже в момента не мисля, нямам самочувствие, пълна 0. Но ми хрумна идеята да отида при платена жена. Бих търсил някоя скъпо платена, която не предлага френска без кондом. А и се страхувам да правим секс, заради болестите. Това, което искам и повече ми тежи, е че искам да се науча да се целувам. Просто да имаме ласки, да се прегръщаме натискаме такива неща. Невеж съм, точно затова пиша тук, за да ми отворите очите. Какво мислите за тази идея. Опасна ли е от болести? Разумна ли е? Заслужава ли си? Трябва да направя нещо много скоро, иначе си оставам същия смотаняк. Благодаря на всички, които прочетохте историята ми и ще се радвам да чуя вашето мнение.

Здравейте! Първо искам искрено да благодаря на Психотарапевт Орлин Баев за чудесният форум и за всичките Ви трудове в интернет пространството. Те наистина помагат на много хора. Благдаря ви! Също така се надявам тази тема да стигне до вас и да отделите 5-10 мин. Всичко, което ще напиша в темата е самата истина. Извинявам се, ако е хаотично и объркано... в някакъв вид депресия съм (дано да не съм). От провинцията съм на 21 г. ЦИГАНИН. Мислех се за умно и интелигентно момче, но щом съм стигнал до тук... явно не съм. Ще карам направо, като спестявам много детайли и информация. От малък започнах да гледам порно и мастурбация. Предполагам читателите сте запознати с този голям проблем на 21 век. Стигах рекорди часове гледае на порно и стимулиране на ден. Но се взех в ръце и преди месец и няколко дни реших да прекратя тази практика, защото тя влияе разрушително на целия ми живот. Но днес се провалих. Слава Богу не гледах порно, а четях секс истории и гледах клипчета в Ютюб и ... се провалих. (Също така само да вметна, че се боря с един доста извратен фетиш - Инцеста. Нямам представа как стигнах дотук. Преди не бях такъв извратеняк). Целият този ад повече от един месец беше напразно. Чудя се сега дали има смисъл да продължавам. Излишно е да споменавам, че взаимооотношенията ми с хората куцат. Нямам истински приятели, нито приятелка. Нямал съм гаджета. Цял живот съм бил затворен в себе си, тих и аутсайдер и предполагам, че порнографията е един от факторите. Девствен съм - това обае не ме притеснява толкова, колкото това, че нямам блзизост с момиче... дори не знам да се целувам.. Сериозно съм го закъсал. Почти всичките ми приятели от училище вече чакат второ дете... а аз... Не знам дали моето има оправия. Наистина положението е много зле. Имам проблеми с очите (криви са-не чак тоооолкова, но си личи от пръв поглед) нося очила. Имам коремче + някое килце над нормата. Предпоставки за големи комплекси. А около обкръженето ми няма свястни нормални хора, Нал знаете какви сме циганите... То почти не останаха хора, което е още по-жалко. Имах за цел от 1-ви Май (утре) да отида в града ни някъде из центъра и просто да се запознавам с хора (момичета). Без очаквания. Просто ей така. Ама... първо, ако ме види някой познат острани може да ме помисли за луд ;д. Второ какъв шанс имам аз да заговарям Българки... 0 - нали?! Минах през последният праг на отчаянието, щом до тук стигнах... Вероятно ще отида, защото си обещах. Не си спазвам всички обещания, но ще отида (утре). На 99% знам какво ще стане, ама... човек без работа... Нямам цел занапед в живота си. Не знам какво да правя. За следване не мисля - нямаме пари, а и малко закъснях. Работа от Борсата назначават само свои си хора та и почти без работа съм. Добре, че ги има още нашите... Другият проблем, който искам да ви споделя, за който и ви моля за въвет е, че постоянно (не знам как се казва тази диагноза) си представям как съм в миналото, бъдещето или там някъде и си говоря с х лица, правим разни неща... Живея в мечтите си, в измислен свят. Понякога, като съм сам вкъщи почвам да си говоря сам и да се разхождам из стаята :Д НЕ СЪМ ЛУД! Почвам и спирам, когато аз реша. Просто нма с кого да общувам. Самотата ме удари жестоко. С дни и с седмици да няма с кой да си рамените повече от едно здрасти... Разхождам се тука из квартала (говоря за връзсниците ми) събираме се с "рпяители" 5-6 човека един до друг и всички с телефоните си в фб. Другият останал социален кръг е,,, музика на макс, алкохол и трева. И там не мога да се впиша. Сещате се... Това не ми е оправдание да си "говоря сам", но вече ми писна и се чудя КАААААААК да се боря срещу това нещо. Не искам да живея в друг свят и да създавам ситуации и т.н. и т.н. Ама... наистина, не съм луд, нали? Знам, че стана много дълго, за което се извинявам и благодаря на всички, че ми отделихте малко време. Не знам какво да правя и ви моля за съвет и помощ... Тежка и жалка ситуация... Има ли оправия... Също така, г-н. Баев и другите Психолози и Психотерапевти от форума, надявам се да е стигнало това до вас. Предлагате ли онлайн (консултации) не знам как се казва. Терапия или нещо такова. В града ми има един психолог, който не мога да го открия в интернет, но едва ли ще е по-запознат от вас за всичките тези неща и порно зависимостта, Ако предлагате онлайн помощ ще съм много щастлив. С нетърпение очаквам вашите отговори. Благодаря още веднъж

Здравейте! Първо искам искрено да благодаря на Психотарапевт Орлин Баев за чудесният форум и за всичките Ви трудове в интернет пространството. Те наистина помагат на много хора. Благдаря ви! Също така се надявам тази тема да стигне до вас и да отделите 5-10 мин. Всичко, което ще напиша в темата е самата истина. Извинявам се, ако е хаотично и объркано... в някакъв вид депресия съм (дано да не съм). От провинцията съм на 21 г. ЦИГАНИН. Мислех се за умно и интелигентно момче, но щом съм стигнал до тук... явно не съм. Ще карам направо, като спестявам много детайли и информация. От малък започнах да гледам порно и мастурбация. Предполагам читателите сте запознати с този голям проблем на 21 век. Стигах рекорди часове гледае на порно и стимулиране на ден. Но се взех в ръце и преди месец и няколко дни реших да прекратя тази практика, защото тя влияе разрушително на целия ми живот. Но днес се провалих. Слава Богу не гледах порно, а четях секс истории и гледах клипчета в Ютюб и ... се провалих. (Също така само да вметна, че се боря с един доста извратен фетиш - Инцеста. Нямам представа как стигнах дотук. Преди не бях такъв извратеняк). Целият този ад повече от един месец беше напразно. Чудя се сега дали има смисъл да продължавам. Излишно е да споменавам, че взаимооотношенията ми с хората куцат. Нямам истински приятели, нито приятелка. Нямал съм гаджета. Цял живот съм бил затворен в себе си, тих и аутсайдер и предполагам, че порнографията е един от факторите. Девствен съм - това обае не ме притеснява толкова, колкото това, че нямам блзизост с момиче... дори не знам да се целувам.. Сериозно съм го закъсал. Почти всичките ми приятели от училище вече чакат второ дете... а аз... Не знам дали моето има оправия. Наистина положението е много зле. Имам проблеми с очите (криви са-не чак тоооолкова, но си личи от пръв поглед) нося очила. Имам коремче + някое килце над нормата. Предпоставки за големи комплекси. А около обкръженето ми няма свястни нормални хора, Нал знаете какви сме циганите... То почти не останаха хора, което е още по-жалко. Имах за цел от 1-ви Май (утре) да отида в града ни някъде из центъра и просто да се запознавам с хора (момичета). Без очаквания. Просто ей така. Ама... първо, ако ме види някой познат острани може да ме помисли за луд ;д. Второ какъв шанс имам аз да заговарям Българки... 0 - нали?! Минах през последният праг на отчаянието, щом до тук стигнах... Вероятно ще отида, защото си обещах. Не си спазвам всички обещания, но ще отида (утре). На 99% знам какво ще стане, ама... човек без работа... Нямам цел занапед в живота си. Не знам какво да правя. За следване не мисля - нямаме пари, а и малко закъснях. Работа от Борсата назначават само свои си хора та и почти без работа съм. Добре, че ги има още нашите... Другият проблем, който искам да ви споделя, за който и ви моля за въвет е, че постоянно (не знам как се казва тази диагноза) си представям как съм в миналото, бъдещето или там някъде и си говоря с х лица, правим разни неща... Живея в мечтите си, в измислен свят. Понякога, като съм сам вкъщи почвам да си говоря сам и да се разхождам из стаята :Д НЕ СЪМ ЛУД! Почвам и спирам, когато аз реша. Просто нма с кого да общувам. Самотата ме удари жестоко. С дни и с седмици да няма с кой да си рамените повече от едно здрасти... Разхождам се тука из квартала (говоря за връзсниците ми) събираме се с "рпяители" 5-6 човека един до друг и всички с телефоните си в фб. Другият останал социален кръг е,,, музика на макс, алкохол и трева. И там не мога да се впиша. Сещате се... Това не ми е оправдание да си "говоря сам", но вече ми писна и се чудя КАААААААК да се боря срещу това нещо. Не искам да живея в друг свят и да създавам ситуации и т.н. и т.н. Ама... наистина, не съм луд, нали? Знам, че стана много дълго, за което се извинявам и благодаря на всички, че ми отделихте малко време. Не знам какво да правя и ви моля за съвет и помощ... Тежка и жалка ситуация... Има ли оправия... Също така, г-н. Баев, надявам се да е стигнало това до вас. Предлагате ли онлайн (консултации) не знам как се казва. Терапия или нещо такова. В града ми има един психолог, който не мога да го открия в интернет, но едва ли ще е по-запознат от вас за всичките тези неща и порно зависимостта, Ако предлагате онлайн помощ ще съм много щастлив. С нетърпение очаквам вашите отговори. Благодаря още веднъж