Viva Caselli

Нека се замислим и допуснем мисълта, че Земята е населявана от една личност. По какъв начин личността ще се осъществи в ценностен смисъл? Михаил Бахтин пише, че никоя личност не е в състояние да бъде автор на своята собствена ценност, както не е във властта й да се подвигне сама за косата. Тоест, личността няма свое собствено битие, тя осъщестява своето битие благодарение на другите, като превръща своето битие в едно съ-битие. В този смисъл уникалността, понякога изразена във вродена дарба, намира своето място благодарение на другите. Може да се прибави и това, че опитите ни да се впишем в сферата на човешкото съществувание, всъщност са опити да изразим личната си свобода, която няма как да се самоосъществи, ако липсва другостта, онази другост, която ни прави свободни и уникални.

„Проста справка и желание за анализ, елементарна, подчертавам „ЕЛЕМЕНТАРНА” мисъл, могат да те отведат до това, че „хомосексуалността” отдавна не е в списъка на психическите заболявания, а изказвания подобни на твоето, са подсъдими, като дискриминиращи, уронващи авторитета и унизяващи човешкото достойнство и човешката свобода.“ То и Астрологията не е в списъка на науките, но има хора, които твърдят, че е наука. Мисля, че тази тема ще бъде заключена. Наистина е опасна, тъй като някои(включвам и себе си) могат да се подхлъзнат и да станат крайни. Всъщност Йордан Анов позна, че знанията ми осносно тази тема са елементарни. Обяснявам си го с факта, че приема ли нещо за истина, истина си остава. Иначе ето една бърза справка, с която съм напълно съгласен. За мен по темата всичко е изчерпано с това: Въпреки големия брой изследвания и до днес се водят дебати по въпроса за причините за хомосексуалността. Нито един от предложените досега отговори на този въпрос не са еднозначно подкрепени с доказателства. Основните становища са, че хомосексуалността е продукт на вродени конституционални, генетични или хормонални фактори, или че е придобито под въздействието на разнообразни социални фактори след раждането поведение. Съвременното научно мнозинство защитава позицията, че различните форми на хомосексуалността се определят от комплексни фактори. Източник

„Не бих искал темата да се превръща в спор на различни мнения, които се основават на прочетено, научено от външния свят или на теории, родени в ума им.“ Какво искаш? Да мисля като теб ли? Това не е по силите нито на мен, нито на друг. „Поводът да напиша този пост тръгна от там, че хомосексуален човек попита какво мисли Бялото братство за хората, родени като такива.“ Тук има достатъчно хора изучаващи словото на Петър Дънов. Дано се включат, за да ти кажат. Но и да знаеш, че няколко подобни теми стоят заключени. За мен нещата в случая са ясни. Хомосексуализмът е тежко психично разтройство, вродено или придобито впоследствие. „Ще се радвам, ако някой ме подкрепи и направи опит да се обединим вместо да се разединяваме в спорове.“ Аз мога да ти обещая, че това е последният ми пост по темата. Ако не да те подкрепям, то поне няма да те опровергавам. Не е малко, нали?

no_self, чувствай се поздравена, ; )

Влез в тази тема Френска музика. Там има нещо за теб. ; ) Само едно нещо искам да допълня, което беше провокирано от това твое мнение, макар да не касае тялото, то е важно и следва да се обсъди. Виж какво доверие ти възлагам — искам да го обсъдим заедно. И така: „Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.“ no_self, не мисля, че е възможно да опознаем себе си, ако не се вглеждаме в образа, който изграждат другите Аз-ове за нас. Много ще ме лъжеш, речеш ли да ми кажеш, че не го правиш. Всички го правят. Някои несъзнавано, а други съзнавано. Мисля, че се касае за детерминиран процес. Само това „моето мнение“ — е достатъчно, за да се разбере, че вече имаме конфликт на интереси, ценности, убеждения... Ние можем ли да знаем какво сме, ако не споделим своята уникалност с другите? Разбираш ли накъде бия? — неизбежно посягаме да се сравним/противопоставим на другите. Небеса, нали другите правят това „вътре себе си“! Тоест, ние не можем да бъдем „вътре в себе си“, ако ги няма другите, тези извън нашето „себе си“. Какво ще отстояваме, какво ще споделяме... закъде сме без тях? Ще си позволя да перефразирам Калин Янакиев, един прекрасен човек: „След като и това не съм, кой съм аз, Боже мой, зад собственото ми тяло?“, а аз го променям така: След като и това не съм аз, Боже мой, кой съм аз, ако ги няма другите(ако съм сам), разбирай — пълната липса на други?

За мене нещата са други. Уважението към тялото е задължително. То трябва да е чисто. Вероятно ще ни убият не грижите, които полагаме за него, а стремежът да го запазим, като загубим добродетелите си. Всеки може да превърне тялото си в бунище, това няма да го направи по-мъдър и не коства усилия. Но кой може да се отрече от тялото си, за да защити човешките добродетели? — единици. Ако искаме наистина да осъзнаем преходността на тялото, следва да си изберем такъв, който е отстоявал човешкото в човека в продължение на цял живот и да живеем така сякаш ни гледа.

Здравей, Можеш ли да предоставиш точните думи на Дънов?

no_self, включвай се по-често във форума. Мненията ти са полезни. ; )

Здравей, Притеснително е това, че извън телата, които е представил Станимир, за което му благодаря, има и други. Ще оставя настрана телата на манекенките, съмнителните певици, хората занимаващи се културизъм и т.н. Всички знаем, че без унифициране на телата им, са обречени на провал. Искам да обърнем внимание на философите и духовните деятели. От античността до днес това са хора предимно с дълги бради. Каква е причината да пускат бради? Аз не знам каква е, но знам каква не е. Със сигурност не го правят и не са го правили, за да изглеждат по мъдри. Какво е вашето мнение?

И продължавам нататък... Всяка жена се стреми да поддържа тялото си. Някои, за да направят „перфектното“ тяло — това на модната тенденция — отиват много, много далеч. Подлагат се на един куп лишения и стават аскети. Пресилено или не, това за мене е робуване на тялото. Свободен ли е духът, ако се грижи не за своето тяло, а за едно обществено, признато и лъскаво тяло? От никой не очаквам да каже, че е свободен. Мнението ми за вас е добро. Споделям този проблем, защото се наблюдава една тревожна тенденция все повече родители да записват невръстните си деца на конкурси за красота. Не ме питайте какъв срам съм брал и как съм се червил, когато попаднах на такъв конкурс, в който едно 10 годишно момиче беше гримирано като Мерилин Менсън. * * * Ето и тема за честта,

Г-ца М., искам да хвърля малко светлина по въпроса. Като казвам малко, всъщност уточнявам, че това е последният ми пост в темата. Виж сега, моралният мазохизъм не е рядко явление, така че не бива да се обиждаш. За него е писано много и много е измъчил психолозите, отдали се да разрешат това проблемно явление. Дори аз, който ти давам съвети в един или друг момент от своя живот съм бил мазохист. За всеки случай ти бъди спокойна. Не ти се случва нещо непоправимо. * * * Според мен нещата стоят по този начин: Ти си търсиш мъж, който да те подчини и обладае. Такъв вече си имала, искаш го отново. Запитай се: във властта ли е това на мъж, който ще ти носи закуска в леглото и ще пуска прахосмукачката, докато ти, да речем, пиеш кафе с някоя приятелка? Искаш ли такъв мъж до себе си? Струва ми се, че няма да сгреша — той ще е нищо повече от помощен персонал, отколкото мъж, за какъвто винаги си мечтала. Жената има нужда да бъде слаба и женствена. С тебе ни интересува как значи да е нежна, ако мъжът е по-нежен от нея? Тоест, тя си мечтае той да е малко по-груб и недодялан, за да усети своята женственост. Вслушай се в разговорите на жените. Те като седнат на кафе имат навика да казват: „Моят мъж, моят мъж, моят мъж...“ Стремежите им са да убедят себе си и приятелките си, че са избрали за мъж един силен мъж. Те търпят всяко едно неуважение от страна на своя мъж, — но придобиват увереност, че не са сгрешили в избора си. Те са тези, които на своя страна разполагат със силен мъж. * * * Съветът ми е да започнеш да четеш книги, които са насочени към психологията. Трябва да изгладиш кривините в характера си, така да се каже, да смениш мисловния си модел. Няма да те утешавам с празни надежди, че това ще стане бързо, но мога да те уверя, че ще стане. Обърни се към психологията, инак рискуваш да се влюбиш в мъж от същия вид, такъв, заради когото сега страдаш и не можеш да прежалиш. Успех,

Който иска да поговорим за честта нека отвори тема в нейна чест, или да потърси вече съществуваща такава. Аз ще се придържам към първоначалния замисъл на темата ми.

Скъпа _Маги_, Първо, нека се замислим какво е честта? Тя не е нещо изключително, което да присъства в отделен индивид. Ние не казваме този има чест, а този няма. Казваме: той загуби честта си. Добре де, няма да те включвам в списъка. Може ти да мислиш по друг начин. И така. Нея я притежава всеки един човек. В такъв смисъл, аз мисля, че човек може да загуби честта си. И не съм съгласен с теб, че не можем да загубим нищо за краткия си престой тук.