Мислех си за разликата между думите ‘пробуждане’ и ‘освобождение’, които сочат към едно и също. Идеите зад тези думи са различни. Енергията, която тези думи съдържат също е различна. Как тогава те посочват към едно и също? Има ли нещо общо между тях? Да, другата идея за онова, което е това! J Просто ей така.
Когато вземем една презумпция и изхождаме от нея за да направим изводи, не е ли това ограничение? Какво имам предвид: взимаме някакво твърдение за правилно, като например твърдението: „В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък.” Такаа, взимаме това за вярно и оттам възниква проблема в нас за нашето ограничние, 'дали-или'? – т.е. „Дали осъзнаването на това е част от пробуждането?!". Демек, самата база поставя ограничението. Преодоляването на препятствието с решаването на загадката на сфинкса пробуждане ли е? В каква степен и на кой етап? J
Другият пример: „тук пишем не-пробудените” или „иди доказвай, че нямаш сестра” J. Откъде идва базата за това твърдение? Кое е доказателството за пробуденост и има ли такова? 'Аромата' или излъчването ли е? Но какво са те? А ако нямаш сензор за това?! Ако не си пробуден, ще имаш ли сензор за другия, различния (според теб), необикновенно обикновения? Ако всичко е едно, как тогава ние не го виждаме, кое е това което ни пречи, кое засенчва светлината? Идеята за това, 'какво е да си пробуден или кои са пробудените, които познаваме?', оттам ли идва базата за цитираното твърдение? Едва ли познаваме и може би само се надяваме, да знаем за някой ‘такъв’. Защото, ако познавахме него, щяхме да познаваме себе си и нямаше да има никаква разлика между него и нас, нямаше да има съмнения. Всичко щеше да е ясно, нямаше да има въпроси, а само споделяне. 'Дали е по-различен от нас и в какво?' Знанието свързано ли е с 'освобождението' или 'пробуждането'? Свободата от концепциите и идеите не е ли липса на мерак за знаене, за твърдение?! Всичко се променя, непрестанно, как можем да бъдем сигурни в нещо? И ето: как можем да бъдем сигурни дори в собственото си пробуждане или не пробуждане? Както казва Джиду Кришнамурти в „Първата и последна свобода” - кое е новото и къде остава творчеството?
В смисъл, че самите думи и идеи, концепциите ни затварят, те ни карат да се отъждествим с нещо или да повярваме, че точно то е вярно, когато всъщност това са думи вкарани в рамка (ограничение), в опит за общуване, което не е интимно и е разделението между „дали-или”? Няма свобода, отпускане, приемане на реалността тук и сега (Just face it!). Всъщност, няма необходимост от разсъждения, освен когато не делим нещата, за да ги разглеждаме (което е чисто забавление), а е необходимо само наблюдение на съществуването ни, на тази невероятна загадка или мистерия. Тя има ли разгадаване? Не. Ето това е част от пробуждането, да разбереш, 'докъде стигат възможностите на ума, на какво е способно съзнанието?' – това е достатъчно да знаеш, а най-предостатъчното е да бъдеш и по-точно да осъзнаваш, че си.
P.S.: Надявам се, точно в противоречието на теза и антитеза, които утвърждават единният корен на разсъждението да възникне проблясък за абсурдността!