no_self

Изгеждаш малко объркан. За повече яснота какво говори Библията за волята на Бог тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=14419 А сега, по същество: докато ти подчертаваш разнообразието в света, аз ще продължавам да говоря за универсалното единство. По тази причина нивата ни на тълкуване ще са различни. В действителност има само един единствен момент и той е сега. Постоянно е само сега. Съзнателен ли си за това? Аз съм. Тук и сега. Бог е. Завинаги във вечността. Дали Бог се интересува от резултататите ти и от следващия специфичен за теб момент? Или Бог е цял пълнота, няма необходимост и никакви нужди. Как ще му послужиш ти? За какво? Помисли, кой е Бог, познаваш ли го и кой си мислиш, че си ти? Ако Бог е над нещата и ти си над всичко земно, дали би разсъждавал все така? Духът не се вълнува от светското. Всичко е само между теб и Бог. Не между теб и другите. Не между теб и мен. И по тези причини, аз ще продължавам да ти повтарям, че когато вникнеш в дълбочина, няма да откриеш никаква разлика между мен, теб и Бог. Това ще бъде така, защото всичко е едно, само едно е. Исая 6:3 Свет, свет, свет е Господ! P.S: Ако бях на твое място, щях да питам: „Кое е това, което ме отделя от теб Господи?” и „Ако ти и аз сме едно, защо аз се чувствам несигурен и несъвършен?” С други думи, каква е разликата, кое е онова, което ни разделя от Бог? Кое го прави далечен и неразбираем? И щях да питам: "Ако той е самото съвършенство и е в мен, защо аз не чувствам това? Защо не живея тази истина? Защо имам очи за други неща, но не и за това най-съществено нещо? Накъде гледам?" Ако се взра навътре знам, че ще видя Него. Както се казва в Кабала: „Няма никой друг освен Него.” "Как така? Кой съм аз?"

АлександърТ.А.: Да но , моето Его , не мога да кажа че е моя заслуга . Да, твоето его не е само твоя заслуга, ако приемем, че то е твоят психологически профил (образа, който си изградил за себе си, с помощта на другите) програмиран след раждането ти в тяло от тези около теб, впоследствие повярван от теб, което му е дало сила за живот. НО, твоя е отговорността за твоето его, която би се изразила в съзнателността ти за него. Ясно ли е или имаш нужда от по-подробно обяснение? Друго, казваш: "Значи Той ,създавайки ме , е определил специална задача за мен." Дали е отредил специална задача за теб – аз не зная, не бих вярвала в специалните задачи на Бог, защото ако говорим в тази терминология, моето понятие за Бог е, че пред Него всички сме равни, в смисъл, че за Него няма никой специален. Богът, в който бих вярвала не е концептуалния Бог от Библията, за който Давид е специален. Богът, в който бих вярвала е абсолютно съвършен, а в съвършенството има единство - няма разделение - на по-добри, по-хубави, по-умни, по-специални и т.н. Ако чувстваш, че имаш специална задача и освен това мислиш за нея, че тя е Волята Божия, трябва бая да помедитираш. Защото с ума си не ще вникнеш в тази дълбочина на търсенето ти. Така, че ако се опитваш да разбереш Волята Божия, само навътре и надълбоко в сърцето - не във форума, не с обсъждане с другите - ние няма да можем да ти помогнем в това. И тъй, Волята Божия не е задача, а по-скоро състояние, в което естествено изпадаш, след като си видял „отгоре” егото си или с други думи, когато си станал толкова съзнателен, че си способен не само да го наблюдаваш, но и да го владееш, и съзнателно да избираш не егоцентричните решения и действия, а такива, които да са в хармония с цялото, с всичко друго освен теб - егото ти. И така откривайки "Волята Божия" естествено ще се слееш с нея. J На разположение съм за още коментари по темата. Пиши смело, ако имаш желание. P.S.: Божията сила е равна на Божията маса по Божието ускорение на квадрат, ако приложим втория закон на механиката, Нютон. Внимавайте със законите! J

Кой си ти, че да преценяш кой се е събудил и кой не, след като самият ти твърдиш за себе си, че не си пробуден? Как разбра тогава?

К'во стаа? Нек'ви отзиви?