no_self

Вярата е силата, с която постигаме това в което вярваме. Ок. Вярата дава сила, това е ясно. Но за какво ти е тази сила, за какво? Конкретно какво правиш с нея? – Постигаш нещо. ОК. За какво го постигаш, за какво ти е това което си постигнал, какво правиш с него? Конкретно?

Каква е разликата между вяра и съзнание? Между това да вярваш в нещо и да си съзнателен за него разликата е огромна. Ако си осъзнат, няма нужда от вяра. Тогава знаеш, а не вярваш. Вярването в нещо е непотърсена истина. Духовното търсене е търсене на истината и изпитване на вярата. Вярно ли е това, в което вярвам? Истина ли е? Ако не е истина, защо да вярвам в него, ако е истина отново защо да вярвам в него - то Е, такова каквото е - независимо дали вярвам в него или не. Въпроса не е имаме ли достатъчно вяра. Въпроса е защо вярваме в точно определено нещо, а в друго не? За какво ни е вярата? За да можем да живеем ли? Но всичко това опира до нашето егоистично желание да живеем по-добър или не дай си боже вечен живот. За какво ни е да вярваме, че можем да бъдем по-добри или, че можем да направим другите по-добри? Защото не можем да приемем нещата такива каквито са, Бог такъв какъвто е, без да се надяваме на неговата милост знаейки, че той е милостив по презумпция. Търсенето на любовта в каквато и да е форма за получаване на собствена изгода, не е духовно търсене. Отдаването на всичката любов, която имаме е духовна практика и за нея не е необходима вяра.

http://www.youtube.com/watch?v=PLdzp6foNsI&feature=context&context=C314cd96ADOEgsToPDskL96IWQkn_SHz4kYkNwTPDu

Ники_ Gratitude. Gratitude. Gratitude.

Станимир Откровение Мислиш ли, че на моят ‘аз’ му харесва това, което се случва с него? Моят ‘аз’ негодува през цялото време срещу истината. Но я знае. И вече нищо не е същото и никога няма да бъде. Няма бъдеще, няма надежди, няма вяра. Има само - каквото дойде. Пълно смирение. И колкото и моят ‘аз’ да воюва, и да иска да притежава или постига - той знае истината. Знае много добре какво е сам по себе си самият той (’аз-ът’) – герой от мелодрама. Роля в сапунен сериал. Всички сме такива- мелодраматични, само че разликата е, че при мен, моят герой, знае, че това е временно. Моят ‘аз’ с нетърпение очаква сериалът да свърши, докато останалите пристрастено очакват следващият епизод.

Станимир Виж, просветлението, за което пиша, е състояние от което няма излизане. То не е временно. Не е някакъв проблясък или някакво състояние, което насила да се опитвам да задържа. Ние никога не сме били и никога няма да бъдем автори на самите себе си. Ако теб те вълнува индивидуалността, аз нямам интерес към ничия такава. Докато ти продължаваш да пишеш за прераждания и души, за развитието на ‘аз-а’, аз пиша за момента, в който всичко това ще приключи или е приключило. Много добра представа имам за това, какво пиша. Да, пагубно ще повлияе на бъдещето на всеки, който не е готов за това и не го иска. Шива е почитан като бог-разрушител и страшен враг на демоните. Прославил се е с победите си над тях. Кали в индуистката митология е богинята на смъртта и разрушението, съпругата на бог Шива. Името и означава „която прави всичко временно”. (Уикипедия) Защо ли са измислени тези богове?!

Ники_ Поздравления и благодарности за труда, който си положил. Станимир Въпрос: ако азът е илюзия кой е заблуждаващия се? Това е въпрос, който стига до корена на злото. Заблуждаващият се е ‘аз-ът’. Няма ‘аз’ – няма заблуди. ‘Аз’ е само една представа на ума генериращ идеи. Идеята за ‘аз’ съществува в ума ти и затова си мислиш, че има ‘аз’. ‘Аз-ът’ съществува като идея, в която ти дълбоко вярваш, и с която не искаш да се разделиш за нищо на света. Премахни представата за себе си като самообладание или съпричастност, на които отново е носител твоя ‘аз’ и какво ще ти остане? Може би, ще изникват нови и нови, безкрайно много носители на идеята ти за твоя ‘аз’, което е въртене в омагьосан кръг. Спри да натоварваш идеята за ‘аз’ с понятия, които го правят съществуващ и ще станеш невидим за самия себе си. Ако нямаш ‘аз’, не ти остава изходна позиция, губиш основата... оставаш без солидност и изчезваш. Остави за момент, всичките си предразсъдъци, всичко, което те прави Станимир и си позволи да гледаш без предубеждение. Има гледане, но няма гледащ. Има възприятие, но няма възприемащ. Нека проиграем в твоята фантазия за миг една друга идея. Хайде, бъди така добър, заради мен, сега да си представиш следната картина. Няма те. Буквално. Не съществуваш. Изобщо. Нито си се раждал, нито си умирал. Тотална пълна липса. Това е положението. През цялото време положението е такова. Завинаги. Това е вечността. Толкова ли е трудно да се приеме това, така както приемаш всичко останало? Страхът от несъществуването, страхът от нищото, страхът от обратната страна на битието, страхът от непознатото. Отричането на всичко това и заравянето му дълбоко в подсъзнанието без желание да бъде изкарано на дневна светлина и да бъде осъзнато. Всички вярвания са построени и съществуват въз основа на този страх, с цел да обещаят на невежия и уплашен човек една голяма тлъста лъжа – съществуването на индивидуален ‘аз’ и преминаването му след смъртта във вечността. Няма такова нещо, няма ‘аз’ в обективната непроменлива реалност/Реалност/Истина. ‘Там’ се влиза само със смърт на ‘аз-а’. Само със смъртта на представата ти за това кой си или смъртта на идеята ти за самия теб ще се родиш в целия си блясък свободен и безсмъртен с едно име – безименен никой... Тогава ще виждаш себе си в абсолютно всеки и няма да си способен да правиш разлика между своето ‘аз’ и ‘аз-овете’ на всички останали хора по света. Ще виждаш един огромен, пълноценен, размножен ‘Аз’ съществуващ само в умовете на хората. Всеки иска да е някой, да е значим, да има стойност, да бъде запомнен, да остави след себе си диря... Да бъде неговият уникален и неповторим микс от наслагвания на опит, непроверени вярвания, знания и постижения, които той нарича „Аз” не напразно събиран. От друга страна, ‘Този’, който остава – безименния никой е Бог, Творец, Брахман, Единствения. Истината е една, тя съществува и ако ще целия свят да не я знае, това е проблем на света. Разбира се, ти всички тези неща ги знаеш, те са ти ясни или ако не, няма да се съгласиш или да ги приемеш. Така стоят нещата в живота. Твоя воля. Аз само използвам, обръщайки се конкретно към теб, като към някой, възможността да изразя това, което виждам, без да искам да го наложа на никого. Интересно е, че на иврит 'Творец' се превежда буквално като 'ела и виж'.

Уважавам мнението ти и ми харесва. Най-много ми хареса за тихия глас. Но за мен, безценното съкровище е едно и е за всички. Да, сигурно е, че от мен лъха агресия и едва ли това е асоциацията на повечето за духовност. Но егото, колкото и сурово да звучи, няма да спре да страда, докато съществува. И да, вероятно силата се грижи за всичко и навсякъде. Ясно е, че тук никой не може на сила да бъде накаран да направи каквото и да било. В духовното няма място за насилие. Но има място за свобода. И жаждата за свобода на всеки може да бъде утолена, но няма жадни... А, и това за пръста, нали знаете - не гледайте пръста, гледайте накъде сочи... Пределно ми е ясно, че никой на нищо не мога да науча, защото това зависи от другия, не от мен. Но аз се упражнявам в изразяването на неизразимото - колкото и абсурдно да е това, като по този начин уплътнявам безсмисленото си свободно време, убивайки го, докато то не убие мен.

Така ли?! Не ми казвай, че нямаш духовен учител, от който да се учиш. Сам търсиш и сам намираш, но ако няма кой да ти посочи къде да търсиш, можеш да си се лууууташ. А когато си се научила, какво? Ще пазиш безценното съкровище само за себе си? Ако виждаш нещо очевадно, което всички останали избягват и заобикалят, не би ли искала да го посочиш с пръст, м?

Станимир, зная, че за теб не представлявам авторитет и никога няма бъда. Зная, че си натрупал огромна планина от знания, на които сляпо и безумно разчиташ. Какво ще правиш, ако всичкото интелектуално познание, което си усвоил бъде отстранено? Какво ще остане от теб тогава? Отъждествяването с каквото и да е е преградата към разбирането на истината. Всеки „Аз”, за който говорим е една измислица и илюзия. За теб съществува, но за мен е илюзия. Този „Аз”, онзи „Аз”, никой „Аз” не съществува. Съществува само в представите ни, но не е истински. Кой си ти? Това е въпрос подходящ за духовно търсене. Задавай си този въпрос непрестанно и ще видиш колко много различни отговори ще получаваш всеки път. Отговаряй си и продължавай да се питаш, докато не откриеш, че отговор няма, защото няма „Аз”. „Аз-ът” е постоянно променяща се величина, той не е константа, не е нещо вечно. А ако случайно откриеш вечният „Аз”, или „Аз съм”, тогава със сигурност няма да искаш да твърдиш, че това си ти, защото това сме всички ние заедно. И колко от опитите ви да бъдете добри и любящи в този живот бяха успешни и ненасилствени, едва ли всичките... Защо не обичате или не приемате всички и всичко безусловно? Защо за вас не е все едно какво ще дойде - слънце или дъжд? Не ми отговаряйте на моите въпроси, те са за вас, попитайте себе си.

Ако някой не е гледал филма, който качих, това е оттам: Death awareness is the price we pay for self awareness. Consciousness appears to be all about constant activation of the cortex. But how can you actually tell whether the “I” is still inside that body and alive? According to Henrich my sense of a separate “I” is an illusion created by my brain processing data from my senses. От Йога-сутрите на Патанджали: САМАДХИ ПАДА (ЗА ОСЪЗНАТОСТТА) I 2. Йога е спирането на променливите състояния на съзнанието. 3. Тогава наблюдателят пребивава в себе си, в покоя на своята същинска природа. 4. Иначе наблюдателят се идентифицира с променливите състояния на съзнанието. 7. Вярното знание се получава чрез директно възприятие, логическо заключение и от словата на тези, които знаят (чрез свидетелство). 8. Невярното знание е лъжливо разбиране, формирано от възприемането на едно нещо като различно от това, което всъщност е. 9. Фантазията е идея, която има словесен израз, но няма съответстваща реалност. 10. Сънят без сънища е състояние без мисли или осъзнатост. 13. Практиката означава постоянни усилия да се достигне до стабилно състояние на покой. 21. Целта е най-близо до тези, чието желание да я достигнат е най-горещо. 29. Тогава пречките по пътя към достигането на истинската същност изчезват. 30. Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото. 31. Освен тях, има още четири причини, които разсейват ума: мъка, отчаяние, нестабилност на тялото и нарушения на дишането. 32. Настоятелното придържане към единствената истинска реалност предотвратява тези препятствия. 48. Оттам започва висшата мъдрост, изпълнена с истина. 49. Тази мъдрост е различна от мъдростта в книгите, защото тя е интуитивно познание. САДХАНА ПАДА (ЗА ПРАКТИКАТА) II 3. Страданията са невежество, егоизъм (гордост), привързаност, омраза и страх от смъртта. 5. Невежество означава да се приема преходното за вечно, нечистото за чисто, злото за добро и това, което не е себе си, за себе си. 6. Егоизмът е идентифицирането на наблюдателя с неговото възприятие. 21. Наблюдаемото съществува единствено заради наблюдателя. 22. За този, който е постигнал освобождение, връзката между двете губи реалността си, но тя продължава да съществува за другите. 23. Съюзът между наблюдателя и наблюдаемото е необходим, за да може наблюдателят да открие своята същинска природа. 24. Невежеството е причината за този съюз. 25. Когато невежеството изчезне, съюзът също изчезва и наблюдателят достига освобождение. КАЙВАЛЯ ПАДА (ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО) IV 1. Способностите се получават по рождение или се постигат с помощта на треви, мантри, самодисциплина или самадхи. 15. Обектът е един, но се възприема по различен начин от различните съзнания, защото те го познават по разни пътища. 16. Обектът не зависи от познанието за него; ако обектът остане неопознат, тогава какво би станало с него? 17. Обектът бива познат или неопознат според настройката и очакванията на познаващото го съзнание.

Валентин Петров Съществуването без пространство е не-съществуване или съществуване в небитието. За мен няма Атман, ако го има, той е Брахман. Не ми се зацикля в йога терминология. Нито ми се цикли повече върху идеи, вярвания, тенденции, течения, мнения и убеждения, които не тласкат към никакъв личен експеримент. Вярвайте в каквото искате, мислете каквото искате, бъдете убедени в каквото искате, ако искате търсете, всичко е прекрасно в космичната игра на Мая. Само, че факт е, че не успявам да срещна тук нито един, който да иска да излезе от дупката, която сам си е изкопал и в която сам се заравя. Нито един не поставя въпроса за собственото си съществуване под въпрос.

* Твоят страх от смъртта е всъщност страх от сблъскване с твоята Същност. * „Животът би бил по-добър, ако не завършваше със смърт." Каква безсмислица, каква глупост! Без смърт животът няма никакво значение. Той щеше да бъде реколта, оставена да изгние. * Този свят е отминаващ сън, който сънуващият приема за реалност, докато неочаквано зората на смъртта го лиши от тази фантазия. * Всяка нощ Ти освобождаваш духа от неговия затвор-тяло и изчистваш ума от впечатления. Всяка нощ птицата е извън клетката и разказът на будността временно прекъсва. Затворниците не са в затвора. Управителите са безсилни. Няма я болката. Няма ги безпокойствата за полза или загуба. Няма ги фантазиите за този или за онзи човек. Това е състоянието на Знаещия, когато е напълно буден. Сънят е братът на Смъртта. * Ако желаеш вечен живот, научи се да умираш в тялото, преди смъртта да те връхлети. * Изоставих всичко, освен Теб. Когато аз умрях в Теб, аз станах Теб. *

„Защо делим света на духовно и материално?” „...мисля, че няма никакво разделение и духовното не може да се разглежда отделно от материалното.” Нима няма разлика между истина и лъжа? Нима няма разлика между вечно и временно?

„Можеш ли да си представиш съществуване без пространство?” Реално няма съществуване без пространство. В духът няма никой и нищо, има само дух. За това, след като го открием, разбираме, колко е безсмислено да го познаваме от една страна, а от друга целият ни живот с всичките ни представи се разбива на пух и прах и добиваме тотално различна перспектива за поглед към света. Какво е представата? Съзнание. Кое ти дава информация за съществуването ти? Съзнанието. Какво е пространството? Кое ти дава информация за него? Съзнанието. Държим да има съществуване или съзнание за него задължително и не можем да си представим да съществуваме в нещо, в което съзнанието отсъства, което всъщност е объркващото. Постоянно искаме да овеществим духа за да го разберем, но това е невъзможно. Трябва да започнем да обезвещяваме себе си, все едно обелваме лукова глава слой по слой с всяка представа, откривайки какво стои зад нея, зад съзнанието. Това е търсенето на духа, това е пътят към духовното.

didi_ts Тъй като писането във форума е свързано с концептуализиране и теоретизиране, не разбирам точно и конкретно за каква практическа реализация става въпрос. Станимир Не говоря за непрекъснатост на съзнанието и дали това е достижимо. Това което се опитвам да кажа не за първи път е, че съзнанието е второстепенно по отношение на духа. За мен, съзнание и дух са две тотално различни неща. Говоря за пребиваване в духа, а не за съзнанието като осъзнаващо духа. Достижимо е пребиваването в духа, това би трябвало да е стремежа към духовното, както го разбирам. „Духът е потенциал в който има всичко“ – в потенциала няма нищо реално. В потенциала няма нищо или има всичко? Това ми прилича на дзен коан. Може да се превърне в личен дзадзен. Един любопитен филм, който си струва да бъде гледан, когато имате време и разбира се - желание: Enjoy yourself!

Станимир Станимир: „То и сега мисловните способности са способности на духа.” Мисловните способности са способности на ума, не на духа. Не бихме могли да опитваме да обхванем духа в такива ограничаващи термини като мисленето. Въобще да се говори за способности на духа ми се струва сложно. Духа си е дух. Той е. Той не се нуждае от способности, той си е напълно самодостатъчен сам за себе си, такъв, какъвто е. „Кои инструменти няма да имам?” Няма да имаш никакви инструменти (забрави за съзнанието и къде е то, когато спиш през нощта). Разбира се, когато си мъртъв няма да имаш петте сетива на разположение, нито ума си, т.е. дори и съзнанието остава под въпрос къде ще се дене. Опираме до вярата, че може би, някой ти е обещал, че след като умреш, ще имаш нещо като душа, която пак ще трябва да се върне тук за да позлва същите телесни инструменти... Когато загубиш инструментите си, ще остане само духът. И тъй като духът е потенциал, в който има всичко, там има каквото искаш да си представиш като инструменти, но теб няма да те има за да можеш да ги използваш. Духът е навсякъде, той и сега е в потенциал у всяко нещо в различна степен. На човек е дадена възможността да направи пробив в този живот и да разбере за какво става въпрос. Станимир: „Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества” -> Това са инструментите на ума ни. Нека не ги бъркаме с духовните качества. Духовно качество е алтруизма. Инструментите са ни необходими за да опитаме чрез тях да открием духа. Разликата е, че без да познаваме духа, мислим, че сме наясно с духовното и ни харесва да наричаме, това което ние искаме да мислим за дух-духовно. Способността един вид да инвокираш духа е способност, която не е способност на духа, а на тялото. За това то ти е дадено като инструмент. И тогава, в зависимост в каква степен можеш „да свалиш” духа на земен план се определя духовното ти развитие и развитието на съзнанието ти. Станимир: "Спекулираш с думите. Носенето по течението няма нищо общо с това да си в потока на живота и още повече съпоставката, че ако не се носиш по течението си срещу този поток. Ако постоянно следваш пътя на най-малкото съпротивление, самия живот ще те изхвърли. Всъщност опитай поне за един ден и ще се увериш какъв огромен егоизъм се крие зад носенето по течението. Ще видиш, че има и духовно разложение. Не, че духът умира, но... А да следваш посоката на развитие на космоса, не е носене по течението и изисква все по-големи и по-големи усилия (това последното може да изглежда плашещо, но така е само на пръв поглед)." Да, разбрах. Според мен, живота ще ме изхвърли от потока си, само ако не предприема необходимите действия за да се слея с него или с енергията му. Това са усилията, които както разбирам, искаш да кажеш, че трябва да се положат за да „не се разложим” духовно. Сливането с потока на живота това е хармонията (част от духовното) към която би следвало да се стремим.

didi_ts „Въпросът е, как това действа на ежедневните ми цели и стремежи към духовно израстване, например? И никога няма да си част от съзнаваното или несъзнаваното в живота на един човек някъде там.” Въпросът не е човека някъде там, всичко започва от теб и свършва с теб. В процеса на осъзнаване, включваш във картината си за света всяка частичка от цялото с максимална любов, разбирайки постепенно, че това, което е общо между всички и всичко е едно. Но то не е нещо, което ще видиш с очите си, а ще го почувстваш със сърцето си. Духът дава възможност на всеки от нас, независимо дали аборигена или ти, или аз да го осъзнаваме. Само стеремеж към духовното ни трябва, много силен, останалото не зависи от нас. Дори да не знаем какво е духовно, щом го търсим, щом искаме да бъдем по-съзнателни, това е един вид молба, отправена към „фактора Х”, на която той отговаря винаги, колкото по-силна е тя.

Валентин Петров "Мисля че е доста смело да се предполага че вътрешният ни свят зависи само от нас. Защо трябва да е свободен следва от прякото осъзнаване на нашата истинска природа която е дух, Има друга реалност зад фасадата на този свят с множеството му от променливи феноменални обекти който е неописуемо по-мощен и красив. Духовният човек е този който иска да се освободи от илюзията и да намери истината и истинската реалност." Да, направо си е кощунство, защото изключваме фактора Х- това дето реших да го нарека Обективна Непроменима Реалност или дух, а ти наричаш Абсолют, абстракта, Безсмъртното, истинската реалност.

Станимир "Мислите са материални. Различните мисловни способности, като въображение, анализ, синтез, различаване, разбиране и т.н. са духовни качества и са свързани със способността да се борави с мисловна материя, но сами по себе си не са материални." Енергия или материя все тая. Духовните качества са свързани със способността да се борави с енергията или материята, но само дотолкова, докато си тук, жив, на този свят. После, когато нямаш тези инструменти, какво? Не ми казвай, че вярваш, че ще имаш други....Това с носенето по течението си е баш истинската работа, защото ако не си в потока на живота и енергията, си срещу тях. Разложението си е разложение – няма бягство от него, защото колкото и да се борим и да си говорим, накрая всички ще бъдем прах и пепел. Духът е вечен. Всичко, което не е вечно, не е дух.

didi_ts "Има независещи от тебе факти - падаш и си чупиш крака. Но има зависещо от тебе преживяване на факта и това зависи от силата и развитието на твоята духовност." Това е така. От обясненията ти става ясно, че говорим за едно и също нещо. Много държа, да наблегна на факта, че никъде не казвам, че има обективна непроменима реалност, нарекох, за по-лесно външната реалност обективна, която съвсем произволно избрах на 50% от случая да не зависи от нас. Това, което за мен е Обективна Непроменима Реалност изобщо не го включих в по-горния постинг. За тази реалност няма място, на което да бъде посочена, че е и няма думи за нея. За мен това е духовното или духът. По въпроса за вътрешната реалност се разминаваме заради това, че теб практически не те засяга "/например/ човека от 168 блок от 9 етаж". Ако си достатъчно съзнателна ще знаеш, че той е част "от теб", от цялото. Докато го възприемаш като отделен в някакъв виртуален коридор, значи не си съзнателна за Обективната Непроменима Реалност.

Станимир: „Духовното е това, което е винаги с нас. То не може да ни бъде отнето. Можем да го развиваме или деградираме, но то е нещо, което винаги е на наше разположение. Това е самата ни същност, която ние проявяваме в живота си.” - > Абсолютно приемам това. „Човек със силна воля може ли да я използва, когато прецени за уместно? – Може. Един загрижен и състрадателен човек, обичащ всички хора може ли да прояви тези си качества винаги, когато е необходимо? – Може. Един човек с богато въображение, ограничен ли е от нещо външно при прилагането му? – Не. Един разумен човек, със способност за аналитично и синтетично мислене, винаги ли е способен да прояви тези си качества? – Винаги.” Силната воля, за мен е проява на личната воля, което си е чист егоизъм. Волята използвана с духовна цел е коренно противоположна на личната воля, винаги, когато говорим за тях като за две отделни категории. Зная, че звучи безумно, ако се замислиш, но личната воля не съществува в духовното. Волята в духовното може да бъде описана като отказа от сила за да се подчиниш на много по-велика сила. Ако волята на човека му служи за утвърждаването на алтруистични мотиви и цели, тогава изцяло подкрепям идеята в контекста с примера за волята. Въображението и мислите са материални неща, те са материя, а не дух. С тях можем да правим каквото си поискаме, както и с личната ни воля.

didi_ts: "Нашата работа е да създаваме реалността. Наша работа е също да създаваме и онова, което не е реалност. Ако живеем в невежство и илюзии, те са точно толкова наше творение, колкото и ако живеем в будност и истина. Това е така , независимо дали го знаем или не. Независимо дали ни харесва или не, дали го разбираме или не. Няма значение. Реалността е наше творение в 100%от времето независимо дали съзнаваме, не съзнаваме или отричаме този факт. Единствената разлика е, че ако го знаем и приемаме, получаваме възможност да създаваме реалността съзнателно." Зависи за каква реалност говорим. Има две реалности: външна – обективна и вътрешна – субективна. Бързам да кажа, че външната реалност можем да я променим, доклкото имаме сила и ни се отдава възможност, според личните ни качества и недостатъци. Можем да я променим както за добро, така и за лошо и това да се отрази на всички около нас. Но има толкова много фактори, въздействия и влияния, които са напълно извън нашия личен контрол. Не мога да се съглася, че тази реалност завсиси 100% лично от нас - персонално. Ако говорим за всички хора, съвместно се съгласявам, че 50% от тази обективна реалност е в наши ръце. Останалото е божа работа, както се казва. Вътрешната реалност е 100% в наши ръце, тя е единствено и само наша лична. Това какво отношение ще имаме към нещата, зависи изцяло от нас. Ние можем да променяме начина по-който се чувстваме или възприемаме външната обективна действителност, която не можем да променим понякога. Тъй, че можем да създаваме реалността на 100% само в мечтите ни.

Хващам се за думичката „използваме” веднага. Кои сме ние, че да използваме духовното и за какво да го правим? Един вид, си го представям в идеалния вариант, като това, че ние съумяваме да постигнем разбиране за духовното до такава степен, че това да ни позволи да го употребим с цел. Тази цел може съвсем да не е благородна. Разбира се, в ръцете на човек, ножът може да бъде инструмент за убийство, а не само за приготвяне на вкусно ястие. Друг е въпросът, че достъп до духовното се дава точно в тази мярка, в която човек е способен да не злоупотреби с него. Ето това си e много ярък пример за духовен закон. Значи, излиза, че това, което е духовно има свои собствени закони. „Духовните закони на живота”, дори има такава книга написана от един съвременен автор ентусиаст. Мисълта ми беше, че това дали можем да "използваме" духовното стои малко за мен лично под въпрос. Да, аз се посвещавам, например, предавам се до такава степен, че загърбвам себе си, за да служа на другите. "Използвам духовното", ли ще е по правилно да се каже или - духовното ме използва мен Тоест стигаме до момента, в който идва да ни се покаже, че освен свои закони, духвното си има свой собствен език- различен, даже обърнат наопаки, спрямо нашият личен начин за изразяване. Прекалих ли?

Имаме форум за съзнателен живот. Имаме интерес към духовното. Имаме океан от информация по темата. Някъде четох наскоро „попитайте някой какво е духовното и ще получите толкова различни отговори, колкото хора отговорят”. И това е точно така. Изумява ме, че е възможно, да се говори по тема или за материя напълно непозната или неизвестна. Нещо като микс от мистика и оклутизъм с малки добавки от религия и философия. Това ли е духовното? Зная, че има такава тема, но въпреки всичко... загадката остава. Търси се абсолютната дефиниция на духовното. Разгледах сайта на един младеж, който с голяма убеденост ни обяснява, че това е бла бла бла – това бе неговата гледна точка. Всяко мнение за това какво е духовно е изкривено през призмата на субективната оценка и влиянието на определна среда и учение. Но вкратце – как е възможно да няма едно категорично и ясно определение на това, така, че никой човек да не се чуди какво е? И колкото повече четеш и търсиш определение, толкова по загубен можеш да се окажеш, защото, колкото хора толкова и мнения. Липса на егоизъм. Стремеж към висша обща цел. Осъзнаване на абсолютната реалност и единството. Хармония. Осъзнаване на Бог в теб. Синхроничност. Еднонасочено съзнание. Всяко учение има различни имена за това едно и също крайно състояние което е цел на духовното. Но самото духовно като такова, няма определена дефиниция. И това е обяснимо, как можем да искаме да има?! (Друг е въпросът, че колкото и да мътим водите около духовното, е факт, че само реализиралите го, разбират какво е. Останалото е търсене. Самият път.) А! Хрумна ми нещо: може би най-лесно е да се каже, че 'ДУХОВНО' е това, което не е материално. Но дори и мислите са материални!! Къде отиваме така?! Духовното е нещо, което е отвъд. Отвъд нас. Отвъд не само ума и материята. То е отвъд. Затова, може би, никое определение не би могло да го опише.