no_self

Граденето на представа за себе си не е в посоката на себе-откриването и реализацията на истината за това кой си. Идеята ти за това кой си, това, което мислиш, че си е бариерата, която ти пречи да видиш, какво си в действителност. Да започнеш да се опознаваш, това е истинското търсене. Знаеш ли какво си? Сигурно е, че имаш много идеи за това, но те са само идеи. Те не са истинският "ти". Ако искаш да знаеш истината ще трябва да си задаваш много въпроси, но не на някой друг, когото да следваш, а на себе си. Методът със задаването на въпроси цели да заведеш ума си сам до реализацията на това до къде се простират границите на познанието му и тогава отговора ще дойде сам. Да умреш в ума си за себе си, по-точно идеята ти за теб да бъде унищожена завинаги, но тя така или иначе е само една идея, която е дълбоко вкоренена във вярата ти, че съществуваш като отделен от всички и всичко останало. Ей, това много ги плаши хората! Не искат да платят цената на входа към вечността. Ти си всичко, което Е. Ти винаги и вече си това, което Е. А то е това, което Е. Тук и сега, пред теб, навсякъде около теб. Ти си всичко, което виждаш около и извън себе си, няма разделение между теб и другите, теб и света. Всичко е много по грандиозна дума от нищо нали! Дано това те вдъхнови! Нищо/всичко – идеи, думи, концепции, които се посочват на ума, за да направи разграничението в себе си. Разграничението е точно обратното на единението. Няма начин умът да проумее единството, защото той създава дуалността. Нищото, което имам предвид е другата дума за празнота. Без име, без форма, без място. Нищо пред никого, няма никой никъде, но умът никога няма да може да проумее празнотата, защото тя е изън него. За умът е празнота, извън него е всичко=единство. Не е необходимо да следваш никой, просто погледни какво взимаш за даденост и никога не си поставил под въпрос откъде идва и как се е появило, съществува ли реално и коя е причината за съществуването му? Има огромна разлика между това как изглеждат нещата и какви са в действителност.

Според едно от определенията в Уикипедия съзнанието е способността ни да възпроизведем действителността. В тази способност има капан, защото способността ни да възпроизведем действителността няма нищо общо с реалността, а само с нашата способност да я възпроизведем. До колко ще успеем да обхванем от нея е въпрос на осъзнатост. Съзнанието е всичко, което имаме в съня, който сънуваме наречен живот. Ние сме съзнание. Съзнанието е инструментът ни за наблюдение. Съзнателният човек е способен да осмисля и преосмисля начинът, по който възприема света, собствената си гледна точка. Като методи за осъзнаване, споделям медитацията и осмислянето. Идеята за осъзнатост асоциирам с отвореността на ума или един вид способността ни да приемаме и други гледни точки в себе си. Не само тези, които служат на нашата лична истина, защото нашата лична истина е лъжа. Първо, защото е наша и второ, защото е лична. Това, според мен е разширяването на съзнанието=осъзнатостта или способността ни да поберем в себе си повече възможности, а най-точно казано противоречащите си позиции. Нашето съзнание винаги ще бъде ограничено в самото себе си, до способността ни отделяйки се и противопоставяйки се на външния свят или обкръжаващата среда да осмисляме. Когато си съзнателен, автоматично поемаш отговорността, за това, което мислиш и чувстваш, като част от ролята ти в съня, който всички сънуваме.

Аз съм го правил много пъти. Всеки е на различен етап от Пътя. Отчет от никого не искам. Това, че някой пита дали има 'Вечен Аз', според мен, е желанието му да се овековечи, да обезсмърти себе си. Има вечност и неизменност, която съдържа и обхваща в себе си всичко, което е вечно и неизменно. Ако питащият внимателно обмисли какво е аз-ът и открие дали той отговаря на критериите за вечност, няма да има за какво повече да се тревожи по този въпрос, ето: Азът представлява съвкупността от представите на даден индивид за собствената му същност и оценките, които си дава. http://bg.wikipedia....Аз_(психология) По пътя на логиката, ако задържи завинаги, дори и след смъртта си, тъй като тя е неизбежна, съвкупността от представите си за собствената му същност, а именно това, което е идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивида), реален личен Аз-образ (какъв е индивида според собствените му представи) тогава ще може да бъде вечен. Успех!

Този форум не е боклукчийска кофа Това първо - не ме е грижа за моята проекция върху теб, тя отново е твоя. Проблемът е друг - ако искаме нещо, е добре да излезем извън себе си, нищо повече. И да допуснем съществуването и на други хора. Това е основата на всяко общуване. Не анализи кое какво и какво не е. Ако искам толкова много да пиша - имам блогове, имам дневници, имам огледала. Споделям там. Храната, дори и словесната винаги е за нахранване, не е за друго Поздрави на теб Рано или късно на всеки се налага да се научи да приема другите такива, каквито са. Ние, хората сме кошчета за душевни отпадъци, случва ни се през цялото време. Огледай се наоколо, в средата ти и не ми докладвай за това какво си видяла. И в блога ти и в дневника ти дори, когато само ти четеш, пак ти си тази, която се храни с написаното. Замисляла ли си се какъв е смисълът на прошката и каква сила има в нея? Сега недей да решаваш, че искам прошка, защото аз умея да си прощавам, дори когато другите не са способни да ми простят. Замисли се над това спрямо себе си. Кое е важно? Кое е истинско? Мило момиче, всички сме способни да се объркваме и да правим грешки, само, че едни са склонни да го признават и да бъдат открити, смели и истински, докато другите предпочитат да изглеждат чудесни както в собствените си очи, така и да градят имидж, който рано или късно не могат да признаят за реален дори пред самите себе си... колкото и да се правят на всесилни, когато изобщо не са. Естествено това беше само моята проекция. Поздрави!

Аз съм част от този портал и приемам нещата лично, което е нормално. Още повече, че съм от групата на модераторите. Обвинявайки някой друг в закостенялост, аз намирам това за проекция на самия човек, който си задава въпросите относно собственото си битие. Вероятно четеш само разговорки Неотдавна ти сама потърси помощ тук, споделяйки личния си проблем. Моля те, не търси утеха от хора, които не разбират достатъчно, от хора, които се лутат - и лингвистично, и метафорично. Преди да обвиним някого в онова, което ние самите нямаме, е добре да се замислим. Защо? Обикновено много преди нас да ни има за нещо, то отдавна е било и е преживяло своите катаклизми, на които ние не сме присъствали. Та, имаме ли вечен и неизменен аз - явно нямаме И не е нужен, поне на този етап за нашата изменчивост. Грешка. Не съм потърсила помощ. Изхвърлих нещо ненужно, с което другите решиха да се нахранят. Get real! Don't blame me! Blame yourself only! Между другото идентификацията ти за това, че си модератор е само една идентификация - тя не е това, което всъщност си ти. Не мога да приема нито теб, нито себе си насериозно. Разликата е, че ти приемаш нещата лично, докато за мен случващото ни се, е само екзистенциален опит. Не гледай мен, не бъди загрижена за това, какво аз проектирам, бъди силно заинтригувана от това, което ти проектираш върху мен.

Каквото и да се каже, както и да ви се отговори, какво зачение ще има това за вас? Мисълта ми е, че всеки тук трябва да е склонен да се задълбочи в един единствен въпрос до толкова, че да изстиска есенцията от него. Лично според мен, това е единствения начин за прогрес. Всичко останало е себе-защита и застой. Целият "Съзнателен форум" ми прилича на темата „Разговорки”, освен Психотерапията онлайн. Стоите тук и си пишете, без цел и без посока. Не е ясно, кой какво практикува, кой как предизвиква сам себе си и дали въобще решава да го прави? Кой иска да излезе извън границите и конфортната си зона? Как искате да откриете нещо ново за себе си, след като очаквате то да ви бъде казано, вместо да го получите самостоятелно и независимо? Малцина са тези, които знаят къде се намират, и за какво изобщо иде реч. Нито един не се е концентрирал върху едно учение, един предмет, един въпрос, който да го изгаря отвътре така, че да си постави за цел на всяка цена да открие отговора. Защото отговори има, но за съжаление те не могат да бъдат намерени в никой форум, по простата причина, че всички валидни отговори вече са у самите нас. Имате ли вътрешен диалог? ... Не сте потърсили взискателно, защото не сте поискали това искрено. Лутате се из ученията, масово теоретизирайки материя, която не познавате, и в която нямате никакво намерение наистина да навлезете. Знаете ли защо? Защото не искате да платите цената. Всяко знание има цена и вие добре знаете това. Какво е цената, ако не раздяла с нещо скъпо за вас? Скъпо за вас, не по-принцип. Просто това, което е скъпо само и единствено за вас, всъщност няма никаква валидна стойност. Нещо, което цените толкова много, че не сте склонни да се разделите с него, за да получите в замяна безценно знание. Е, това, с което не искате да се разделите - това е аз-ът. Малкото его, което когато бива ползвано здравословно, ви позволява да функционирате без да вредите умишлено на другите. Опитващите се да бъдат в крачка приемат за чиста монета всичко, което е казано от авторитетите и никога не подлагат под съмнение и не пожелават да изпитат на собствен гръб, практически, дали наистина има нещо вярно в думите на учителите. Ако е вярно, то трябва да е валидно и за вас включително и то в този момент, на практика, в действителност. Готови ли сте да го признаете? Не, вие не сте склонии да го осъзнаете. Невежеството е блаженство. Е, когато все пак някой практикува, споделя личен опит или го демонстрира, то е и ярко, и видимо, провокативно и противоречи на всичките убеждения на останалите, с които те не са готови по никакъв начин да се разделят. Как искате да се развивате, след като не подлагате под въпрос мислите, идеите и убежденията си и тези на учителите? Под въпрос не пред другите, а пред самите себе си. Споделянието и разговорките с другите биха били интересни и изпълнени със смисъл и плодовитост, ако водеха към развитие, обновяване, открития и катарзис. Какво значение има какво е казал Буда и дали то е истина за вас? Да не забравяме, че има и такива, които са убедени, че знаят истината, че знаят отговорите, и че са наясно със ситуацията. Те са тези, които най-често трябва да се запитват способни ли са да обхванат цялото, да бъдат справеливи и мъдри. Не искам да ми вярвавате, искам да станете експериментатори, да дръзнете да повдигнете завесата на непознатото. Всеки, който е убеден в твърденията си и защитава с готовност своята позиция, просто не разбира, че в мислите, думите и делата му винаги ще има липса на всеобхватност. По тази причина той ще бъде принуден постоянно да избира дали да гледа от обективната страна на реалността и дали да допуска всяка субективна алтернатива. ...идеята е да се издигнете над нещата, да се опитвате да погледнете отгоре или да се видите отстрани. През цялото време да се опитвате да се надскочите и да бъдете максимално големи. Бъдете истински, открити и откровени!

Да, може да се постигне просветление с разширяване на съзнанието и то е безкрайно. Ако ми позволиш, ще ти дам няколко малки съвети, опитвай се да бъдеш по-концентриран. Спри да тръсиш отговорите отвън и започни да практикуваш с въпросите си навътре. Опитвай се сам да си отговаряш, търси отговора вътре в себе си, не чакай друг да ти го даде отвън, защото няма да бъде цялата истина. Превърни теорията в практика, за да видиш, кое работи и кое не, кое е вярно и кое не. За да се слееш с цялата енергия на океана на Вселената трябва да осъзнаеш, че си океана, а не да се възприемаш отделен, като капката, за която вероятно се мислиш в момента, образно казано. Това е разширяването на съзнанието. Когато енергията ти влезе в резонанс с енергията на океана, къде си ти и кой си? Няма никакво разграничение. Единството с океана не оставя място за теб, като отделен от него. Тогава ще видиш,че собственото ти намерение е всичко онова, което ти пречи да си в единството.

Здравей Системен, с наркотици не можеш да постигнеш просветление, с медитация също. Това са само техники, с които се постига измененено състояние на съзнанието. Какво означава просветлението за теб? Нима си склонен да мислиш, че ще спечелиш нещо от постигането на просветление?! Това е клопка, защото от просветлението личността печели zero. Ако знаеше точно какво е – би ли го искал? Ако просто и само си съзнателен за момента, в който си тук и сега, съзнателен за тялото, мислите и чувствата си, ако ги наблюдаваш и им позволяваш да бъдат, това е което всъщност ще започне да те води към увеличаване на съзнателността ти или с други думи, до тъй нареченото разширено съзнание. Смятам, че с това отговарям на въпроса ти относно решението да предприемеш първите стъпки.

Будда или Архат определяется как человек, который «знает и видит реальность как-это-этот» (yathā bhūta ñāna dassana). Gata(«ушедший») это пассивное причастие прошлого времени от словесного корня gam («путешествовать»). Āgata («приходить») это пассивное причастие прошлого времени от глагола «приходить». Таким образом, в этой интерпретации, Татхагата буквально означает либо «тот, кто ушел в таковость», либо «тот, кто прибыл в таковость». Tathagata (пали) - достигнал същността, достигнал истината. Сутра от Палийския канон. Париниббана-сутта (Самюта Никая, 6.15) “Запомнете думите ми, монаси: всичко съставно (сформирано) е подложено (подлежи) на разрушаване. Достигайте(стремете се към достигане) завършващото състояние посредством съсредоточеност на вниманието (внимателността). (Handa dani bhikkhave amantayami vo: Vayadhamma sankhara appamadena sampadetha) Такива са били последните думи на Татхагата.” Татхагата не е нито Так пришедший, нито Так ушедший, а именно Постигнал (гата) Истината за нещата такива каквито са (татха). Мисълта ми е: първо открий истината и после ще знаеш какво е Средният път и как да вървиш по него.

Споделих тази история за да покажа, че всеки страда, всеки среща трудности и има вътрешни борби, всеки е имал противоречия и изкушения в живота си. Докато продължавате да вярвате в идеал, без да виждате действителността пред себе си, без смело и открито да признавате грешките и ограниченията си, сте сковани. Не сте свободни. Перфекционизмът, който си представяте свързвайки го с просветленият човек е далеч от истината. Това би подело една друга тема, тази за съвършенството и как го подразбира всеки един от нас. Когато се отъждествявам с емоциите и с мислите си страдам. Но освен това, аз знам, че съм пространството, в което те да се появяват, преминават и да си отиват, за да освободят място на следващите. Когато говоря за моите емоции и моите мисли, аз зная, че те са в ядката на моето его. Но това далеч не е всичко, а е само черупката на съществуването. Забъркването в неприятности, само показва, че всяко следствие идва от дадена причина. Животът е безмилостен точно за това и в това се изразява хармонията в него. „Просветленият човек винаги осъзнава своя избор, последствията и отговорността от него. От всеки един избор! И поради това той е винаги прецизен в изборите си.” Без опити и грешки не е възможна никаква реализация. Когато просветленият човек прави избор, той не знае какъв ще бъде резултата, той не знае цифрите, които ще се паднат от тотото. Разликата е, че той е сколнен да приеме каквото и да се случи, да го обработи, да се опита да го асимилира, да не се бунтува срещу резултата, и дори когато се бунтува срещу него, той е прекрасно осведомен за себе си, че става въпрос за егото му, което роптае. Просветленият човек свободно преминава и обитава отвъд формата, той знае къде е „онова място”, в което няма противоречия, няма въпроси, няма страдание, няма аз, ти, те и няма думи. Просветленият човек изпада в ситуации, в каквито изпада и всеки останал и реагира както всяко човешко същество. Той не е свръх-човек. Той е просто човек, обикновен. При просветления човек ежедневните, битови проблеми са такива каквито и при останалите хора. Разликата е, че той има волята и желанието да се открие, да се отдръпне от представата за себе си и да опита да се погледне отстрани безпристрастно и обективно. И без да се съди сам, а напротив да си прости за това, за което другите биха го разпнали. Оттегленият наблюдател на случващото се, няма много общо с анализиращия, мислещ и вземащ решения интелектуалец, нито с медиумно настроения сензитивен човек. В общи линии формулата е приемане. Няма бариера, а когато изглежда, че има, просветленият я вижда точно като такава, осъзнавайки я през цялото време като ограничител. Процеса на осъзнаване е винаги бавен, винаги има нови и нови факти, които излизат на повърхността за да бъдат видени, когато са пуснати свободно пред ума. Просветлението води до нагласата за виждане и приемане на действителността такава кавато е. Във връзка с темата за мисленето, просветленият човек, винаги знае, че мислите му, както и тези на останалите хора са винаги изключващи, неспособни да обхванат целостта, която за ума е парадоксална ("и двете позиции са правилни и двете грешни"). Процесът на мислене е винаги разграничаващ и отделящ личността, която мисли от това, за което се мисли, докато всъщност през цялото време има единство между мисъл, мислене и мислещ. Мислите сами по себе си са нетрайни и подвеждащи.

[media=]http://vbox7.com/play:f525f1a7

Зим ще използвам темата ти, за да си станем по-близки с всички вас. Добре дошли в „Искрено и лично” Какво са чувствата? Откъде идват? Ирационални ли са? Свързани ли са с мислите? Един гуру обясняваше, че чувствата са малко по-бавни от мислите, но ги следват. Имам казус. Много силно привличане на физическо ниво. Мъжът очевидно изпитва същото към мен. Щастлив е когато сме заедно. Но не може да бъде честен. Живее с друга, която му готви, чисти, пере го и не го обича. Избира да е с нея за да не е сам. Аз се появявам по-късно. Познаваме се от много години, около 12. От една компания сме и тримата. Тя е „най-добрата ми приятелка”, предложи ми го, преди да тръгне с него… Но аз имах лоши спомени, защото като бяхме по-млади, му показах чувствата си и му се отдадох, а той от своя страна се възползва от това и нямаше смелост да остане с мен, понеже тогава имах връзка. Сега сме със сменени роли. Само, че той е разведен с дете. Това за мен не е от значение. Моята приятелка мрази детето му и иска да има свое дете от него, убеждавайки ме, че тогава ще приеме неговото. Тя открито има чувства и обича друг, само че той не може да и даде материален комфорт и стабилност. Е, не е ли кучка животът? Или вие ще кажете: „Къде ги намери тия приятели?” Е, аз като един просветлен човек как мислите, че се чувствам и зная ли как да постъпя в тази ситуация? Основното ми мото е: „Когато не знаеш какво да правиш – не прави нищо”, другото ми мото е „Живота се случва от само себе си”. Имам ли избор и какъв е той? Да чакам, да се надявам, да вярвам? Приятели, наясно съм, че каквото и да направя, никога всички няма да са щастливи заедно и едновременно. Животът ми премина като на жертва, постоянно ме изместаваха - я втората жена на баща ми и неговото дете, я други по-важни неща или хора в живота на майка ми, я разни приятелки в любовта. Е не съм ли никой, един, който постоянно отстъпва мястото си на другите за да бъдат щастливи за негова сметка. И отгоре на всичкото оставям всички да ми повтарят „Не се предавай!”

First, I must admit my lost and helpless condition, and my need of more than human help. Second, I must fully submit my will to God's will. Third, I must commit my life entirely into God's hands. Forth, I must permit Him to reveal His righteousness, not only to me, but also in me. These are the steps and they must be taken anew every day.

33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. 34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"? 35 Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши), 36 то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син? 37 Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва; 38 но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца. В Библията качествата на Бог са много ясно изразени и e много възможно представите на някой за Бог, да нямат нищо общо с реалните божествени качества описани там. Защото някои свръх- или супер-сили не се дават от Бог, а от ... да го наречем Сатана. 2 Коринтяни 11:14 И не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел; Силно вероятно е някой, да иска всъщност да бъде нещо, което изобщо не е Бог, наричайки го със същото име. Това е сериозен въпрос, който всеки трябва да разгледа внимателно в светлината на свещената книга, защото там съвсем точно е посочено и разграничено, кое е от Бог, кога си в Бог и кога не. Християнският духовен път и опознаването на Бог са пряко свързани със Светия Дух. Бог работи чрез Светия Дух в човека така, че усъвършенствайки го, доближава същността му до божествената същност. 1 Коринтяни 6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, Човек няма да може да бъде като Бог, освен ако не приеме, Бог да живее в него. Тогава човешкото ще бъде изместено от божественото. Галатяни 2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; Усилията, които би трябвало да се положат, биха били в посока да се позволява на Бог да изработва в човека духовни качества. Не разбирам, какво значи самостоятелност в растежа? Без Него като коригиращ и поправящ, чрез словото – Библията, и чрез християнското лично общуване с Него, последователите Му ще бъдат загубени по пътя в безнадеждност и тъмнина. Ефесяни 2:8 Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; Ефесяни 2:9 не чрез дела, за да се не похвали никой.

[media=]

Какво казва Библията по този въпрос? Матей 5:44-48 44 Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; 45 за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните. 46 Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? 47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? 48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. Йоан 3:16 16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот: I Йоаново 4:7-8 7 Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. 8 Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Много интересна тема. Според мен идеята е мисъл, защото без ума, който генерира информацията не може да има идеи. Друго по въпроса не мога да твърдя с абсолютна сигурност, защото всички останали предположения ми се струват фантастични или с други думи казано, недоказуеми на практика. Съществува свят на идеите, това е мисловния свят. Може да звучи много просто, но е така. В този ред на мисли аз също имам своите въпроси: Откъде идват мислите? Как можеш да знаеш дали мислите ти са твои или не? Това, че са в ума ти прави ли ги твои? Как можеш да си сигурен? Как би могъл да вярваш на каквото и да е? Как би могъл да разбереш кое е вярно и кое не? Как би могъл да знаеш или да различиш истината от лъжата? Как би разпознал с абсолютна сигурност разликата между тях? С мисъл, с чувство или и с двете, сляти заедно в едно общо и категорично потвърждение?

"where there's a will, there's a way" Имаше един страхотен цитат, който така и не успях сега да намеря, но идеята му беше, че докато има кой да върви по пътя, има път и пътя свършва когато пътника изчезне. Докато има път, по който НЯКОЙ да върви, ще има и вяра. Когато този НЯКОЙ пристигне там, където пътят свършва – вярата изчезва завинаги. Но това е много трудно за асимилиране докато си на пътя и не си го завършил. Или не си стигнал до извода, че няма път... Да забравим за момент думите на Исус „Аз съм пътят...”. Теоритично да допуснем факта, че четящите тук не са приели Исус в сърцето си. Защото, ако беше иначе, те щяха да са се доверили изцяло на Исус, щяха да знаят, че той е техния пастир и ги води, и вярата им отдавна би прераснала в безусловно доверие, което би довело до съвсем различен начин на съществуване. На повечето духовни търсачи им доставя удоволствие просто да са на пътя. Те не искат да стигнат до края. Харесва им самото пътешествие, което де факто е самият живот. Затова вярата е много важна съставна част от идеята за духовното. Вярата е мотора за движение по пътя. Вярата е мотив, тя е стимул. Вярата е като помощните колела, които учащите използват докато не се научат да се доверяват и справят без тях. Без нея те са загубени, а искат да знаят точно къде са. Искат да изследват флората и фауната по пътя в детайл, мислейки, че това има отношение към изхода от лабиринта, в който се намират. Те вярват, че приключението в света на духовното ще бъде една приказка без край и това им дава вдъхновение да се гмурнат в оазиса на духовното търсене. О да, всички фантастични истории за небивалици страшно много ни харесват, макар и да не ги разбираме – има много хора привлечени именно от такива блянове по духовното. Всичко до тук е прекрасно, но дали търсачите на духовното знаят какво искат и още повече - как да го постигнат? Те със сигурност имат своята цел, но с цел само в определена посока може да има истинско духовно постижение. В крайна сметка тази цел е краят на пътешествието и на пътя. Целенасоченост, еднонасоченост и посветеност. Кой притежава качества като постоянна, болезнена упоритост в посветеността си към духовния стремеж? Разбира се, че има и такива хора, но те също са все още в затънтен участък от маршрута. Няма начин, това е част от пътя, защото за да се намериш, първо трябва да се загубиш. Духовното бива търсено от хората точно такова, каквото си го представят и го искат. Но помислете за миг, ако то няма нищо нищо общо с вашите представи? Е да, тук си представям как се намесва господин, който казва, че ние знаем какво е духовното, защото други преди нас са го познали и ни говорят за него. Та това е сляпо доверие! Провери сам и не се осланяй на думите на други, включително и на моите. От друга страна, кой се отдаде на Учителя си с цялото си сърце и се предаде в ръцете му с пълно доверие и упование в него, кой му се посвети безусловно? Кой смелчак се престраши? Всеки, който чувства със своето сърце, че Учителят му е истински и ще го заведе там където ученика иска да стигне. Но когато сърцето те води, това едва ли е сляпо напипване, а напротив – вътрешно зрение. Такива герои винаги стигат до финалната права. A good traveler has no fixed plans, and is not intent on arriving. Lao Tzu wenst Ако стоиш и наблюдаваш кръговрата на нещата, ти си пасивен и няма действие, има директно възприемане. Това е изключително важен момент от духовната практика, в която вярата не присъства като елемент. Присъства доверието. Тогава си много по-близо до изживяването на онзи миг, в който нещата започват да ти се разкриват сами. И вярата е абсолютно излишна именно тогава. Защото, когато има директно възприятие, откровение, прозрение, вярата умира, поради присъствието на истината. Отвъд формата е безформеното, невъплътимото, неизразимото, с други думи духовното. Нужно е огромно въображение, в което участва като съставна част и вярата, за бъде поддържана формата. Не ти е нужно въображение за да надникнеш отвъд формата, то е това, което ти пречи да погледнеш отвъд нея.

This is something a lot of students and seekers get hung up on and there's really no satisfactory answer except to say 'Come see for yourself'. Ramana Maharishi addressed this point this way: The 'I' casts off the illusion of 'I' and yet remains as 'I'. Such is the paradox of Self-realization. The realized do not see any contradiction in it. The unrealized, however, do see a contradiction, but, frankly, the unrealized see a lot of things that aren't there.

Какво е самопознанието ако не способността да различаваш всичко онова, което те диференцира от всичко останало извън теб. Самопознанието е идентификацията. Когато тя спре, остава познанието. Чистото знание. Но то не е интелектуална концепция, а чисто съществуване и знание за произхода на всяко зло. Тоест, това, което ние сме склонни от наша лична гледна точка да наречем зло. Всичко онова, което си мислим, че е лошо и всичко онова, което не разбираме или не приемаме. Доколкото не можем да разберем или приемем себе си, до толкова не се познаваме. Познаваме ли се докрай, ще знаем отлично, не как, кога и защо реагираме по определен начин, а че това, което се случва трябва да се случи независимо от последствията за нас или извън нас. В задълбочаването на самопознанието се крие огромна тъга, защото колкото повече разбираш какво си, толкова повече смирение и обикновенност откриваш у себе си. Поне при мен е така. Разбираш, че не си важен, а си една сложна и многообразна структура изградена не от самия теб, а най-вече от множество външни фактори. Нямаш право да ги обвиняваш. Можеш само да ги наблюдаваш. И разбира се, ако си склонен и чувстваш, че си струва, да променяш всичко онова, с което повече не можеш да се идентифицираш. Всъщност това се случва от само себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=M-udFoWOByw&feature=relat

Категорично съм за Лао Дзъ от начина, по който са представени трите възможности за избор тук от Зим. Най-близо до светоусещането ми е.