no_self

Не твърдя, че индивидуалното съзнание е вечно и неизменно в смисъла на будизма. Обясних защо нашата индивидуалност никога няма да престане да съществува под една или друга форма. Това е все едно да прекратиш една причинно-следствена връзка - невъзможно е. Всяко наше действие ще предизвика своето следствие, колкото и безпристрастно и безлично да го направим. Все пак ние сме неотделима част от света и нашите действия му влияят и предизвикват неговата ответна реакция. Човек може да осъзнае съществуването на своята вечна и неизменна същност, която е в основата на всички негови проявления, но да се откаже от индивидуалността си означава да се откаже от всякакви проявления. Това е невъзможно, но ако ти мислиш по-друг начин, това си е твой избор и можеш да опиташ да го реализираш в действителност. Ако успееш, това ще е доказателство за твоята правота. Ех, Станимире, колко ли пъти ще трябва да повторя, че няма загуба на индивидуалност, има индивидуалност, но тя е незначителна, тя е ефимерна, тя е илюзиорна. Тя съществува само в ума ти и ти си функционираш на това ниво на илюзиите като в сън, в който не знаеш, че сънуваш. Когато се събудиш разбираш, че тази личност, която си сънувал е била сън. След това се събуждаш и от съня, в който си мислил, че сънуваш, че си някаква личност, която си разбрал, че не съществува реално. И сега дори да заспиш отново, ще знаеш, че в момента спиш и това, което сънуваш е само сън. След като го знаеш, би ли имало особено значение за теб какво се случва с теб в съня, когато знаеш, че ще се събудиш и това е само една илюзия...

Всичко това е прекрасно и вярно. Има едно но. Свободната воля е част от представата ти за теб, което е егото. Махни центъра, остани без него, можеш ли? Ще бъдеш напълно загубен нали? За това става въпрос. Това е трудната част, която не става насила. Някой ден е възможно да те сполети. Тогава няма интелектуално да концептуализираш безкрая, като някаква теория, а ще знаеш, че божественото не съществува отвъд ума ти. И ще си свободен, от всякакви идеи и концепции. От всичките.

Отклонихме се от темата за свободната воля, горното видео беше за съзнанието, за сега малко за осъзнаването:

Само виж: ”мен в миналото, мен сега и мен в бъдещето, в същото време аз се променям и развивам.” Къде тук видя вечния аз? Всичко се променя - и времето, и ти. Вечното е извън времето, то е безвременно. Няма начало и няма край. Не е започнало и няма да свърши. Можеш ли да твърдиш за себе си, че се намираш на това вечно 'място' в момента? Ти не можеш да се намериш там, защото това 'място' е пустотата. „Аз може и да се променям, но винаги ще бъда следствие от моите мисли, чувства и постъпки в миналото. Не нечии други постъпки, а моите. Тук в случая под "аз" разбирам индивидуалното съзнание.” Да, именно този аз е илюзиорният аз, съществуващ в умовете ни, които си присвояват собствеността върху илюзията за съществуването му. И когато разбереш, че това, което си мислил, че е твое, не е твое, тогава партито започва. Кое те прави да си? Какво си ти?

Срещала ли си термина чисто съзнание? Съзнание. Никой не знае откъде идва. Не можеш да твърдиш, че има субект при това фактологично положение на нещата.

no_self, ти не си призрак, но ми е трудно да се вмъкна в разбиранията ти. Ако хората изчезнат... това, че никой няма да помни делата им означава ли, че те са били илюзорни? Може ли нещо, което се е случило да бъде илюзорно? Ти пак ще ми кажеш, че се е случило само за мен, заради проклетия разум. Аз те разбирам донякъде, но просто не мога да си представя какво ще съм аз без мисъл и чувства? Толкова силно са ме обладали, че дори смъртта не може да прекъсне вътрешното ми усещане, че аз пак ще съм аз, дори след смъртта. Сложно е и трудно разбираемо. Поне за мен. Ти явно успяваш по някакъв начин да се вписваш в това, което пишеш, но аз не мога. Това "нещо", без мисли и чувства, е тук и сега, в този момент у всеки един, който си мисли, че е само мислите и чувствата си. То е единственото истинско и съществуващо. Вечно. То е навсякъде и е всичко. Ние присвояваме част от това "нещо" като свое, тъй като е в нас, решаваме, че ние сме него, а всъщност то си е то само за себе си. Решаваме да упражняваме властта си над "нещото", което не е наше и вземайки една малка частичка от него се смятаме за велики, което е смешното. Въпросното присвояване е вземането на каквото и да било за същност и същественост, докато взетото е само частичка от цялото "нещо". Ей тая частичка е вярването в отделния индивид, в чувствата и мислите като определящи за това кои сме всъщност.

Хм, no-self, казваш "... ако осъзнаеш, че те няма ..." ... Не си ли противоречиш? Кой/кое е това нещо, дето ще осъзнае в такъв случай? Значи има някой/нещо, дето осъзнава, че е нищо. Възможно ли е? Или казваш, че просто не сме отделни индивиди. А какво сме според твоите разбирания? Проявления на Бог? Или друго? Диди, благодаря ти за въпроса. Има само осъзнаване, процеса осъзнаване, няма осъзнаващ. Липсва от картинката. Та като липсваме от нея, какво ли можем да бъдем? Проявление на нещо мистериозно, което не разбираме...

Как така ме няма, а в същото време мисля и дори се отъждествявам с мисълта си? Как така ме няма и в същото време чувствам ужаса от преживяването на собствената ми липса? Подобен нихилизъм като твоя никъде го няма - нито в будизма, нито в някоя от известните индийски школи. Не знам от какви източници черпиш информация, но явно са само интерпретации върху въпросните източни учения и то за мен с доста съмнителна точност. Ти какво от това за което пишеш си постигнала и преживяла? Когато те няма, не мислиш и не се отъждествяваш с мисълта си, но тъй като в момента "възела е много стегнат" в ума ти, няма как да се отпуснеш и просто да бъдеш. Но не да бъдеш Станимир, не да бъдеш някой, определен, а просто да бъдеш, да дишаш, да си тук. Нищо повече. Идеята ти за теб като отделен от цялото. Тази концепция отричам, това е играта на Майя. Отричам ума като възможност да разбереш това, за което пиша. Дълбоко се надявам някой ден, да почувстваш това. Тогава ще има само осъзнаване, но теб, като Станимир и личност няма да те има в ума ти. Празнота.

Ако хората изчезнат до един, кой ще помни делата им? Без разума си сме загубени. За това не можем да се разделим с него. Мислим си, че той е всичко, което имаме и е точно така. "Имаме си рааазум. Той си е наааааааааш. Имаме си гоооо." Много важно! Абсолютно самоубийство е, затова се чувствам тук така, все едно говоря от другата страна като някакъв призрак. Призрак, за който всичко, на което хората придават значение и стойност няма смисъл, няма морал. Няма необходимост от такъв, няма съдник, защото го няма разума. За това никога някой, който не е преминал отвъд няма да разбере за какво иде реч, защото разума му никога няма да може да приеме и проумее това.

Станимире, не е желание да бъда никоя. Личността няма никакво значение. Ние не съществуваме, само си мислим, че ни има. Но това е само една концепция. Светът е по-жив отвсякога, когато разбереш, че ти си светът. Друга концепция. Илюзията на Майя е великолепна, не мога да не и се възхищавам! Ха ха ха! Знам от какво те е страх. Да почувстваш ужаса от истинското директно преживяване на собствената ти липса. Нормално, имаш моето пълно състрадание и цялата любов на моята Буда природа. Но разбери, че така или иначе, в момента теб те няма, няма никой тук, който да чете, има някаква мисловна дейност, с която ти се отъждествяваш поради неистовата ти нужда да се идентифицираш за да бъдеш нещо.

Какво е свободната воля? Възможността да избираш сам. Какво можеш да избираш сам? В полето на личните действия си свободен да избираш. Само вярата в съществуването на отделната личност, вярата в съществуването ти като индивидуалност, ти дава идеята за свободната воля. Докато вярваш, че си някой, определен, че си нещо определено, ще вярваш, че имаш свободна воля. Ако осъзнаеш, че не съществуваш наистина, къде ще е свободната ти воля тогава? Това може само да ме накара да се заливам от смях. Ако осъзнаеш, че те няма, ха ха ха, тогава: Нищо не може да бъде направено. Всичко е такова, каквото трябва да бъде. Нищо не е наше и никога не е било. Ние не сме господарите на живота си и никога няма да бъдем, само ужасно много искаме да е така. Ние сме като едно перце подухвано от вятъра и никога няма да имаме шанса да изберем посоката му. Идеята е да го разберем най-сетне и да спрем да се съпротивляваме на вятъра. Защото, дори да си мислим, че успяваме да го правим, това нещо се случва само в главите ни и никъде другаде. Опитваме се със сила да проявим воля. Кому е нужно това? На нас, на някой друг? За какво? Да, личността може да избира, но когато видиш нейната ефимерност, изборите, които тя прави стават също толкова ефимерни. Незначителни. Какво значение има волята? В живота на индивидуалността, само там има. За тези, които вярват в собственото си съществуване, като отделни индивиди.

Who cares?

Ти дори не знаеш срещу какво се бунтуваш, защото ако знаеше, нямаше да се бунтуваш. Тишината, която приема и прощава всичко. Помисли над това. От гледна точка на бог, болестта, смъртта и страданието не съществуват. Те съществуват само в твоя объркан ум. Това е грандиозната разлика между теб и него в момента. Ако го осъзнаеш, ще го разбереш и всичко ще ти се изясни. Ще бъдеш спокоен не само на погребения, но постоянно, като лазурното небе посред лято. Божествената същност е единственото нещо, което реално съществува. Всичко друго е една илюзия, игра на ограничения ни ум, който улавя едва една малка частица от цялото и си прави от това изводи за него. От принципа за холографската вселена можеш сам да се досетиш, че всичко е в бог и всичко е бог. Бог не съди, той приема. Ти си този, който съди с ума си. Разбери, няма да проумееш с ума си бог. Трябва да го почувстваш.

Когато Бог ти "говори", ти "чуваш" ли го? Ако го чуваш, значи ще действаш по неговата воля и няма да има бунт и богохулство, а само смирение, приемане и разбиране. Тихият, приглушен глас, вътре в теб. Тишината, която приема и прощава всичко. И ти, който единствено и само можеш шепнейки да изречеш, благодаря ти господи, благодаря! Струваш ми се объркан в този пост. Първо, наясно ли си със себе си? Оттам се тръгва. Второ, наясно ли си с принципите, които ръководят вселената? Можеш ли да съдиш нещо, което не разбираш? Познаваш ли бог? О, ако само го познаваше...

"Meditation could be said to be the Art of Simplicity --simply sitting, simply breathing and simply being." ~ Dilgo Khyentse Rinpoche

Да, може да се постигне и не е необходимо да го ПОДДЪРЖАШ. Това е просто казано, да осъзнаеш, че си ненасилственото внимание върху всичко наоколо, което те заобикаля. И не е свързано с това да наблюдаваш специфично и само себе си като самоцел, а просто да се отпуснеш абсолютно в мига тук и сега. Няма никаква церемония в настоящето, което те заобикаля. То Е. Виж го. За целта трябва да се разтопиш в мигът и да го оставиш да бъде.

Променливо и вечно са взаимно изключващи се. ... Първото е точката, Атман не може да бъде точка сам по себе си, а само в комбинация с Будхи и Манас. Точката е Лайя - границата между проявеното и непроявеното. Атман не е от този свят, той е отвъд точката. Не мога да приема по никакъв начин, че има "относително вечно". Има относително, има и вечно. Станимире, теоретично не се разминаваш с обяснението на основателя на Адвайта Веданта Шанкара до момента с точката. http://www.sankarach...g/atmabodha.php Да реализираш смисъла, който е вложен в нея трябва да навлезнеш много надълбоко в съзнанието, което е възможно единствено с практикуване на медитация. Вечното "Аз съм" е чистият Атман, когато бива осъзнат изключвайки натрупаните знания и опит. Не ти трябват знания и опит за да осъзнаеш Атман. Напротив, трябва да се отървеш от наслагванията, за да остане само неопетнения Атман. Осъзнал себе си Атман разбира, че е тъждествено равен с Брахман. Атман и Брахман винаги са едно и също. Само,че заради обяснението, което се прави тук, приемам, че Атман е проявеното, цялостно, в завършена форма, а Брахман непроявеното, макар, че това е съвсем условно. Защото можем да спорим за това, дали същността е проявена или не. Брахман в най-чистата си реалност е отвъд и е непроявен. Атман е точката, зад точката е Брахман. Атман е не само неизменната ни същност, но и неизменната същност на всичко проявено в този свят. "Брахман е Атмана (истинският Аз) на всичко."

http://www.youtube.com/watch?v=n89kICFUY7A&feature=player_detailpage

no_self, ти се занимаваш с просветленията и все пишеш за тях. Възможно ли е според теб изпадането в някакво по-висшо състояние и тотална загуба на "Аз" идеята. Може ли да се случи това на земята и знаеш ли подобни случки? Мисля, че всички онези думи за просветление описващи случващото се с човек след просветление, са само догадки и някак си не вярвам, че смъртен човек може да се докосне до просветлението. Искам да кажа, че може да знаем какво е, да предполагаме и вярваме, но не можем да го постигнем. Тоест има ли хора в днешно време, които са победили умът? Победа като описаната от теб в темата: "Що е да си просветлен". Можеш когато имаш време и ти се занимава да приложиш разкази на наши съвременници достигнали просветление, ако се сещаш за такива случаи. Истинското просветление, до което са стигали и други, е едно по своята природа и описанието на всички достигнали до него е едно и също... Тоталното просветление отговаря на един единствен въпрос, така че след него, не ти е необходимо да знаеш нищо повече в този живот. Знаеш най-важното. Просветлението, както съм писала и преди е най-естественото състояние, в което можеш да си. Всички хора са просветлени, но 99% не го знаят. Оттам идват всичките ни проблеми. Разликата, между просветлен и непросветлен е само липсата на знаенето на онзи един отговор на най-важния въпрос. Все още не им е хрумнало да си го зададат точно него, нищо не ги е предизвикало да го направят. Те си задават билиони въпроси, но нито един от тези техни въпроси няма стойност. Всички техни въпроси са безсмислени, тъй като се дължат на недовиждането им, за това откъде идват въпросите им? Това е интерпретацията на no_self за идеята на просветлението. В най-нормалното състояние на съзнанието в момента има тотална загуба на „Аз”-идеята, тук и сега. Поемайки цялата отговорност за поведението ми, което за мен е абсолютно излишно, събитията се случват, в това тяло, в този ум, но те не са мои. Не ги притежавам. Умът си е ум, за какво ми е да го побеждавам? Той не ми е враг, а е само един инструмент. Разкази на съвременници за просветлението?!?! Това е смешно, разбираш ли, просветлените не разказват приказки. Те ти казват директно истината такава каквато е валидна за абсолютно всеки един от нас и ти стоиш и не я разбираш, не я виждаш, не можеш да я приемеш и искаш от мен да продължавам да тъпча в главата ти глупости, на които никога няма да повярваш и неща, които никога няма да провериш сам.

Променливо и вечно са взаимно изключващи се. Човек е временен, Бог е вечен. Индивидуалният аз е този, който трупа опитности и се развива. Той се върти в омагьосан кръг, докато вечния "Аз съм" стои спокойно в центъра. Смисълът, който влагаме във вечното е перманентност и липса на промяна. Когато вечното се задвижи, от центъра към периферията на кръга, тогава то става временно. А когато индивидуалният аз осъзнае абсолютната реалност, вечното присъствие, тогава цикълът е завършен и индивидуалният аз се завръща от периферията на кръга към центъра. Реших се да го нарисувам с риск, да ви се стори непохватно като изпълнение от дизайнерска гледна точка, но концептуално, като обяснение е следното: Всеки може сам да види, кое къде се намира и защо ни се струва трудно да разберем точно за какво става въпрос по темата с аз-овете. Държа дебело да подчертая, че "Аз съм" е само една идея, както и всичко написано тук. Допираме се и до темата за това дали човек е Бог? Не, Бог е в човека. Не ние сме този вечен "Аз съм", Бог е това. Той излиза от покоя си чрез нас, движи се чрез нас. Добрата новина е, че той е в нас и е нашата истинска неизменна природа.

Когато паднат тези атрибути. Говоря за след смъртта. Аз-ът какво ще представлява? Как ще е неопределим? Няма ли пак да бъде Аз в някаква по-висша форма? Тоест няма да има осъзнато усещане, че сме нещо индивидуално!? От гледна точка на „Аз съм” (който обсъждахме в друга тема) смъртта не съществува. Ако си спомняш, никоя концепция не е родена още, както и тази за живота и смъртта. „Аз съм” или онова, което е вечно, не се се родило и няма да умре, но индивидуалността, която очевидно се е родила, ще умре. Твоята истинска, лична смърт ще бъде смъртта на идеята ти за теб: „аз съм едикакъв си-някакъв определен”. След нея остава само „Аз съм” единственото, едно, реално съществуващо нещо. Това е метафората да умреш докато си жив, в тялото си. „Аз съм” е краят и началото на съзнанието ти и се отнася до тази изходна точка в центъра на кръга, към която „умирайки” ти се завръщаш. В момента, в който ясно, точно и осъзнато усетиш, че идеята ти за индивидуалността ти е само една идея за теб - с идеята за Viva Caselli е свършено. В смисъл, че я виждаш от гледната точка на „Аз съм” - наблюдателят на мислите ти, този, който е зад тях, чистото съзнание или чистото знание „Аз съм”. Това, което си мислиш, че си - Viva Caselli, каквото и да влагаш в мисълта, която стои в името ти, са само мислите ти за теб и нищо повече. „Аз съм” е това, което Е. Всичко Е. Ти си всичко. Не си само тялото, мислите и нам к’во си още, а си цялата необятна всеобхватност, която не може да се побере в ума ти. И това се отнася за всеки човек, който в човешката си форма е заблуден да се чувства само като един малък фрагмент от цялото, забравил и загубил източника, който през цялото време е в него и е неговата единствена реална основа. Твоят личен, индивидуален аз няма да бъде в по-висша форма, той е илюзията в света на мислите ти. Той е това, за което казваме, че не си, защото не си само него, не си основно него, не е истинският ти, истинската ти природа. Твоят личен и индивидуален аз, е това, което ти пречи да я видиш. Да видиш, че реално и единствено съществува само „Аз съм”, който е един, еднакъв за абсолютно всички, както вече подробно писах за него в другата тема. Вечният Аз е корена на дървото, от който всички малки индивидуални аз-ове се разклоняват.

Да разбирам ли, че актът на движение и вечният покой могат да бъдат разгледани като едно цяло? " Аз съм " съществува, а покоят е неизбежност, защото движенията са вечен покой. Нещо непрекъсваемо и постоянно съществуващо, а " Аз съм "; техен заложник ( нямащ избор проводник )!? Тоест аз нямам избор и не мога да бъда неутрален, дори неутрален " Аз съм " проводник. Напълно вярно. " Аз съм " съществува единствено в личността. Toест само личността, която може да се отнесе към себе си като към личност, само тя притежава " Аз съм ". Само " Аз съм " е интелектуално способен да има история. " Аз съм " е самата история на " Аз ". Човек не може да бъде " Аз не съм "! Човек " е "! Двете противоположности са взаимно отхвърлящи се. За да е човек " Аз съм " трябва да бъде " Аз не съм ", а е невъзможно човек да бъде " Аз не съм ". Каквато и да върши човек той може да бъде само " Аз съм ", само да " е "! Тук мисля, че засягам твоя водещ философски замисъл, че няма Аз. Че той е илюзия на ума. Това ли е илюзията? Ами, ако е това ние едва ли някога ще се освободим от нея. Аз дори когато мисля, че " не съм " аз мисля за " Аз ", което идва да ми каже, че все пак " Аз съм "! Eй, no_self, голяма главоблъсканица си причиних. Движението е обратното на покоя. Това ни е ясно като бял ден. Не вземай думите „Аз съм” буквално. „Аз съм” това са първите и единствени думи, които могат да бъдат казани след пустотата, първата крачка на съзнанието, раждането му. Представи си, че „Аз съм” е точката в центъра на кръга, а движението му е изнасянето на тази точка от центъра в каквато и да е посока. Тогава вече имаме волеизявление. И „Аз съм” и волеизявлението са в кръга, но са различни по природа. „Аз съм” съществува незавсисимо от личността! „Аз съм” е вечното, вечният Аз, който е един единствен и еднакъв у всички. Не „Аз съм” като твоя аз, моя аз, неговия аз – различни, отделни аз-ове - егота. „Аз съм” е това, което всеки има у себе си и е едно и също за всички. Бих го нарекла чисто съзнание, някои хора го наричат Бог. Но всичко това са само думи, които обличат във форма нещо, за да го обяснят на ума, така че той да е способен да осмисли и осъзнае. Историята на аз-а започва едва когато към „Аз съм” бъдат добавени атрибути, като например, „аз съм тялото си”, „аз съм мислите си”, „аз съм едикакъв си-някакъв определен”, докато „Аз съм” е неопределим – не се е определил все още какъв е и няма да го направи, той е в покой, не се е задвижил. Разбира се, че можем да бъдем „аз не съм”. „аз не съм това тяло”, „аз не съм мислите си”, „аз не съм едикакъв си-някакъв определен” (например: не съм разсеян, не съм внимателен, не съм видял, не съм добър, не съм лош... ) „аз не съм” е неяснотата, която имаме по-отношение на себе си, относно това, че сме всичко, че можем да бъдем всякакви, че носим в себе си целия възможен потенциал на „Аз съм”. С други думи, за да се върнеш към центъра на кръга в "Аз съм", ще е необходимо да осъзнаеш малкия аз като ограничителен в определянето на какво не си, защото изключваш нещо от картината на кръга (когато в него е всичко). Няма нищо сложно когато употребяваме думите „аз/Аз”. Дори и в „Аз съм”, има субект – това е Аз-ът = Вечният Аз = идеята за Бог. Повтарям това са само думички, които носят съдържание, докато извън "Аз съм" - зад точката в центъра е пустотата. Водещият философски замисъл е, че отвъд човешкото е божественото, че когато малкият аз бива видян като това, което е, сбор от спомени, мисли, идеи и т.н, тогава вечният „Аз съм” заблестява вътре в нас, невидим за никой друг, невидим дори за нас самите, защото нас ни няма там, само Бог е.

Благодаря за въпроса. “Аз съм” това е висшият принцип, истинската ни природа. „Аз съм” не притежава никакви характеристики или притежава всички характеристики. С други думи е вездесъщ, всеобятен и неописуем т.е притежава свободната воля в себе си като потенциал, в зародиш, както и всичко останало, което е в „Аз съм”. Тя не му е необходима, защото той притежава всичко необходимо. В „Аз съм” никоя концепция все още не е родена, така, както и тази за свободната воля. "Аз съм" е като ‘божествения ред’, където всичко е идеално. Волеизявлението, е акт на движение, а в „Аз съм” е вечен покой. „Аз съм” е първото твърдение на съзнанието, това, което знаем със сигурност за себе си, присъствието на съзнание. „аз не съм” носи в себе си илюзиите за сводбодната воля и възможността за избор, с които оперира индивидуалния аз, в разединение от „Аз съм”. „аз не съм” това е малкият аз, егото, субективната представа на един за себе си, когато е откъснат чрез булото на илюзията от абсолютната реалност на „Аз съм” - съзнанието в изначалната си точка. На нас само ни изглежда от позицията на малкия аз, че има такова нещо като избор и свободна воля. Какъв е изборът, който ни се предоставя в човешката ни форма? Принудени сме в живота винаги да избираме, да действаме, да вземаме решения. Да, не или неутралност. Образно казано: да или не, са отговорите на малкия аз, неутралността е избора на „Аз съм”, т.е няма избор, той съществува, но все още не е взето решението и никога няма да бъде взето.