Как моят учител ме изобличи...
-Вярваш ли, че истината не съществува?
-Усещам капан.
-Ако кажем, че истината не съществува, тогава ние казваме: истина е, че истината не съществува;(a self-nullifying statement) самоунищожаващо се изявление, то е като да кажем, че няма абсолютни величини. Съгласен ли с това?
-Предполагам.
-Това не е вярване или чувство, то е проста логика, не бихме могли да намерим вина в логиката.
-Не, съгласявам се, че твърдението, че истината не съществува е логическо протииворечие.
-Следователно?
-Базирано на факта, че истината не може да не съществува, защото би било абсурдно да кажем, че твърдението не-истината е истинска е вярно, аз се съгласявам, че истината задължително трябва да съществува. Не знам каква е истината, а само, че нещо трябва да е истина.
- Значи си съгласен, че нещо би трябвало да е истина?
-Убеден съм в това. Не-истината не може да бъде истина, така че нещо трябва да е истина.
-Добре, след като определихме, че нещо би трябвало да е истина, независимо от това какво е то, нека да видим какво друго можем да кажем. Например, мислиш ли, че е възможно за истината да се промени? Възможно ли е тя да бъде едно нещо сега, а друго нещо по-късно?
-Ако то се променя, вероятно не би могло да бъде истина. Истината би трябвало да е непроменяема. Дори и времето да спре, истината трябва все още да е истина или тя никога не е била.
-Добре тогава, дори ако истината е константа отвъд времето, тя може ли да бъде едно нещо, а не друго?
-Моля те, дай пример.
-Мислиш ли, че истината може да е нещо като светлина или любов или красота?
-Не изглежда така, защото тези изглеждат да са части от нещо по-голямо и не могат реално да съществуват сами по себе си. Те се нуждаят от техните противоположности. Какво е светлината без тъмнината? Какво е доброто без злото или любовта без омразата? Очевидно истината не може да бъде нещо отдел(е)но.
-Значи, ти би се съгласил, че каквато и да е истината, тя би трябвало да е и двете – и непроменяема, и цяла?
-Разбира се, би трябвало да е постоянна и непроменима, да. И аз бих се съгласил, че тя би трябвало да е цяла, а не част, защото каква би била другата част? Различна истина? Очевидно не. Неистина. Очевдино не.
-Добре тогава, мислиш ли, че истината може да бъде предмет на перспектива? Мислиш ли, че моята истина може да бъде различна от твоята истина? Може ли истината да бъде относителна?
-Разбира се, че не. Ние установихме, че истината би трябвало да е универсално вярна или тя не е истина изобщо.
-Можеш ли да предположиш дали истината е крайна или безкрайна?
- Ние установихме, че истината не може да бъде крайна (ограничена). Ако там имаше нещо друго освен истината, тогава това нещо също трябва да е истина, нещо, което може да е вярно и действителната истина би трябвало да бъде по-голямо, всеобхватно нещо.
-Ако трябва да обобщя до тук, ние определихме, че истината съществува, нали така?
-Това е сигурно.
-И ние определихме, че истината не може да се промени, не може да бъде едно нещо сега и друго нещо по-късно. Би трябвало да е непроменима. Нали така?
-Да, съгласен съм, че истината би трябвало да е непроменима.
-И все пак, не е ли възможно, каквато и да открием, че е истината, да трябва тя доказуемо да бива намерена във всички неща? Че нищо, което съществува не може да бъде свободно от истина или да съществува отвъд истината?
-Твърде възможно. Всъщност аз трябва да настоявам върху това. Истината би трябвало да бъде открита в съществената природа на всичко, което съществува и нищо е може да съществува независимо от истината. Абсурдно е да предположиш, че нещо може да съществува в неистината.
-И ние определихме, че истината не може да бъде част от нещо по-голямо или половина от цялото. Съгласихме ли се с това?
-Съгласен съм, че истината не може да бъде ограничена или крайна. Аз свободно установявам, че би трябвало да е универсална, неограничена и без граници.
-Значи истината би трябвало да е безкрайна?
-Така би трябвало да бъде.
-Тогава истината е абсолютна, пълна, не част или помножество или страна, аспект.
- Разбира се. Истината трябва да е абсолютна или тя не е истина изобщо.
-Само за да сме наясно. Могат ли да съществуват две истини?
-Определено не! Ако едно нещо е абсолютно вярно, друго нещо не може също да бъде абсолютно вярно. Ако другото нещо е абсолютно вярно, тогава първото нещо не е било такова. Много е просто.
-Благодаря ти. Тогава би ли казал, че истината съществува във времето и пространството?
-Е, би било абсурдно да мисля така. Това ще я направи ограничена и променяща се, но ако истината е крайна и променяща се, то тя не е абсолютна. Следователно, истината не съществува във времето и пространството, които и двете са променящи се и непостоянни.
-Значи кап. Ахаб е бил прав, казвайки, че истината няма граници?(* Моби Дик)
-Би трябвало да е така защото, ако истината има граници, какво е отвъд тези граници? Повече истина? Истината трябва да бъде безкрайна.
-А какво за неистината? Как пасва това на всичко?
-Не пасва. Там просто не може да има такова нещо като неистина. Не претендирам да го разбирам, не мога да го направя да пасне на реалността такава, каквато я виждам, но логиката звучи перфектно. Не иска питане, че истината е абсолютна, и че неистината не съществува. Неистината не може да бъде истинска, както не-бъденето не би могло да бъде или несъществуването да може да съществува.
-Тогава, да обобщим отново, ти се съгласяваш, че истината съществува и по-натам би казал, че неистината не съществува. Оставихме ли каквато и да е точка неразрешена в твоето мислене?
-Не, просто сега разбирам, че защото истината би трябвало да е абсолютна положението е ясно. Истината трябва да съществува и неистината не може да съществува.
-На практика ние приключихме. Опеределихме, че истината съществува и трябва да е абсолютна. Има ли нещо по-просто от това?
Уточнихме в първото умозаключение: Истината е всичко. Съгласен ли си?
-Въпроса е отвъд рационалния спор. Истината съществува и неистината не е възможна, така че истината е всичко. Не може да бъде по друг начин. Напълно съм съгласен.
-Сега за да определим какво е истината, ние трябва само да определим какво с абсолютна сигурност съществува. Какво можеш да кажеш със абсолютна сигурност, че е истина?
-Мога да кажа Аз съм. Аз знам, че съществувам.
-И каква е природата на твоето същестуване?
-Природата на моето съществуване? Съзнание, разбира се. Аз съм съзнателен.
-Запознат ли си със силогизмите?
-Да, логика: ако/ и / тогава. Ако всички хора са смъртни и Сократ е човек, тогава Сократ е смъртен.
-Да, това е най-известното. Две предпоставки: всички хора са смъртни и Сократ е човек, доказват твърдението: Сократ е смъртен. Ако предпоставките са верни и твърденията трябва да са верни.
-И ние създадохме силогизъм?
-Да, стабилно, херметично, префкетно, силогично доказателство. Ние определихме, че истината е всичко и че съзнанието съществува и двете са несъмнени, нали?
- Истината е всичко, да. И да кажа, че аз съществувам е същото като да кажа, че съзнанието съществува.
-Можеш ли да кажеш, че каквото и да е друго съществува?
-Не. Запознат съм с „мисля, значи следователно съм, съществувам” и солипсизма и твоите книги, всичко това напълно ме задоволява. Единственото нещо, което знам със сигурност е, че аз съществувам, което е същото като да кажа, че съзнанието съществува.
-И ако трябваше да поставим тези точки използвайки силогизма.
-Истината е всичко и съзнаниието съществува? Предполагам, че ние бихме казали, ако истината е всичко и съзнанието съществува, тогава, аххх, тогава аз ти дължа бира.
-Хубава бира.Това, което не може да бъде по-просто:
Ако
Истината е Всичко
и
Съзнанието Съществува,
тогава
Съзнанието е Всичко.