no_self

съзна̀ние Синонимен речник (същ.) ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувствуване (същ.) съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане (същ.) разсъдливост, разсъдък, умисъл (същ.) дух, манталитет, мисловност (същ.) съзнаване Българо-Английски речник consciousness; awareness съзна̀ние Тълковен речник 1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността. 2. Способност на човека да разсъждава; мисъл, чувство. В съзнанието му се мяркаха картини от пътуването. 3. Състояние на човека, при което той е способен да мисли, чувства, усеща. Идвам в съзнание. Губя съзнание. http://rechnik.info/съзнание Мая.

Част от процеса на духовното пробуждане е, търсещият по-голяма осъзнатост, да отрича егото си. Това е съзнателно упражнение, а не "неосъзнато неприемане на Аз-а". Като практика от Джнана йога и Адвайта Веданта, "Нети-нети" = "не това, нито онова" - за да помогне на практикуващият осъзнатост, в аналитична медитация да разбере природата на Брахман, за да отрече това, което не е Брахман. Целта на упражнението е да отрече рационализациите (осмислянето) и различни други разсейвания от неконцептуалното медитативно съзнание за реалността. (вж. Wikipedia, Net-neti) Разбирам, че това е твоето мнение и твоето ниво на възприемане към момента. Не споря с интелектуалните ти постижения по темата, но все пак бих искала да те помоля, да помислиш върху "неконцептуалното медитативно съзнание за реалността". От сърце ти пожелавам, да получиш вътрешен стремеж за духовна практика! Поздрави на всички!

Любовта, която не е притежателска съществува, трябва само да я забележим. Тя не е любовта, която ние искаме да получим по нашия си начин за да бъдем удовлетворени емоционално, а е любовта, която получаваме без да искаме и даваме без да мислим защо го правим. Разбрах какво е "чистата" любов, когато осъзнах любовта, която съм получавала безкористно и когато видях какво е да обичам всеотдайно. Това, според мен, е единствения вид истинска любов. Не е задължително да изпитваш наслада за да обичаш. Насладата от любовта, така както я разбираме - плътски или егоистичното удоволствие от любовта, което вероятно всеки е изпитвал, е горчива в сравнение с усещането за чиста любов.Даването и получаването на тази любов образно си ги представям като Божията милост, течаща по духовния канал към нас от Бог и през нас обратно пак към Бог. Всичко е от и за Него. За това благодаря.

https://d1c742hwzmv7ke.cloudfront.net/library/The_Way_of_Liberation_Ebook.pdf

Ако мислите ни имат корени, дали мисълта "Аз" не е семето? Дали небето е загрижено защо идват и накъде отиват облаците?

Чиста е непорочната, идеалната, абсолютната, истинската любов и щастието е неизменно свързано с нея. Тази любов е любовта произлизаща от истинското ни аз, наречете го божественото ни аз, космическото ни аз, висшия ни аз, както искате, което само по себе си е истината, за това кои сме. Истинското щастие и истинската любов са всеобхватни, те прегръщат всичко и всеки, когато ги има. В този смисъл, "Любовта е следствие от осъзнаването на взаимовръзката, която съществува на духовно ниво между" ВСИЧКО . За завистливите и ревнивите чуждото щастие е трапмплин за реакцията им с омраза и противодействие.

Темата за смъртта е деликатна. Осъзнавам смъртността на тялото си, но зная за безсмъртието на духа си. На всеки друг бих помогнала да направи същото, макар че всеки сам би трябвало да го направи за себе си, ако има порив разбира се, защото това идва отвътре. Защото това променя перспективата. Защото прави смъртта не толкова важна и значима, а поставя на пиедестал силата на духа. С помощта на осъзнаването на смъртността на тялото си, човек осъзнава безсмъртието на необятния дух. Осъзнава вечното и нетленното. Дори да си "жив" в паметта на другите, те също се си отидат. Истинската ти природа е вечна. Покоят, който те очаква след смъртта е постижим приживе, без големи страхове. Най-страшното е да се страхуваш от страха. Какво е смъртта? Какво е тя за безсмъртния дух? Кой си ти, който ще умре? Ще умре тялото. Ще умре психологическия ти аз. Ти това ли си само? Някаква жалка представа на някой за себе си. Кое е това, което е вечно? Ти не си част от него, то е част от теб. То е най-дълбоката ти и истинска същност, и нито силната болка, нито агонията, нищо не може да убие духа. Изследвай това у себе си. Открий го. Смъртта е освобождаване от оковите на този свят. Ако на човек му се живее с цената на всичко, въпреки всичко, не е успял да прогледне през илюзиите, които заблуждават сетивата му. Човек трябва да живее във всеки един миг със съзнанието, че всеки един миг е единствен. Няма връщане назад, живота тече напред и прави място за новото, а старото трябва да си отива. Човек може да бъде свободен от страха от смъртта приживе и тогава смъртта за него е като дълбок сън, от който няма да се събуди. Ние умираме всяка нощ, когато заспиваме. Това страшно ли е? Ревем ли и пищим ли, когато отиваме да си полегнем вечер за да отморим или починем. „Той почина.” Да, наистина, колко вярно, той се спаси от тегобите на живота изпълнен със страдание. Винаги ще бъдем, това което сме, то е нашата същност и не се губи никога, независимо дали го осъзнаваме или не. Защо не се замислим за това, че няма бягство, че няма отърване от вечността? Разходка в гробищен парк. Размисъл. Това е бъдещето. Приеми го. И живей пълноценно. Само в допира със смъртта човек започва да бъде истински и да оценява това, за което си струва да се живее. Какво да посъветвам някой, който ще изгуби живота си внезапно, който не подозира, че ще му се случи нещо лошо. Да бъде съзнателен. Съзнанието е всичко. Всичко е (в) съзнание.

Всеки има право на мнение, в това се изразява свободата на словото. Приемам конструктивни критики и обосновани мнения, останалото е обида за всеки, който разсъждава по малоумната тема, която бе изчерпана за мен още вчера.

Наличието на цел предполага наличие и на отправна точка. Единствената възможна отправна точка за духа, който е безначален и безкраен, е илюзията за ограничеността му. Оттам и миража за път. ∞

Кой е погрешния път? Кой е единствения път? Къде е парадокса? Накъде соча? Към какво се стремиш? Ще се радвам да ми отговориш Диди

1. Dissolution 2. Total emptiness 3. Oneness 4. Тhrough pointers 5. True self wants to know itself 6. The achievements 7. Selfishness 8. Gratitude

Смирението идва по естествен път чрез спонтанното прозрение за единството.