no_self

Здравейте приятели, с идеята да споделям с вас интересните неща, на които попадам, публикувам материал на английски език, с извинение към модераторите за това. Приятно гледане!

Аз само задавах въпросите така, че да се разберем за какво говорим и дали твоята дефиниция съвпада с моята. Възможно е да съм жертва на собствените си възгледи, но не това е, за което говорехме. Ние говорехме за това: какво е действителността? Напълно съм удовлетворена от твоя отговор.

Много ти благодаря за отговора. Без да мислиш, че искам да се заяждам с теб, те моля, да ми обясниш малко по-подробно какво разбираш под „истината се отъждествява със самата действителност”? Каква е тъждествеността между действителността и абсолютната истина? Действителността не е ли субективна? Тъждествената на абсолютната истина действителност не трябва ли да е обективна? В смисъл, че ако е абсолютна истина, тя би трябвало да е валидна за всички, а всеки един от нас възприема действителността по свой собствен начин. Думите понякога са коварни и не искам да останеш не разбран от моя страна. Отново - какво визираш под действителност във връзка с абсолютната истина? Смяташ ли, че тя кореспондира с възприятията на петте ни сетива или имаш предвид нещо различно, като например „битие, съществуване”? Моля те, да внесеш повече яснота.

Satyam (Truth), Shivam (God), Sundaram (inner happiness, inner beauty) is a common phrase used in India. It signifies the absolute truth and how to achieve the same. “Truth-Bliss-Beauty” statement again expresses the true nature of one who is one with Brahman. A God-realized person will experience Truth-Bliss-Beauty all the time. Truth is accord between mind, word and deed. Нескопосаният превод е мой: Истина, Бог (наречен там също и съзнание, което е вълнуващо), вътрешно щастие, вътрешна красота са често срещани фрази, които се използват в Индия. Сатям означава абсолютната истина и как тя да бъде постигната. „Истина-Блаженство-Красота” (които кореспондират с Satyam-Shivam-Sndaram) изобразява истинската природа на този, който е едно с Брахман. Човекът осъзнал Бог ще преживява „Истина-Блаженство-Красота” през цялото време. Истината е хармония между ум, дума и дело. Станимире, така както аз разбирам коментара ти, това, че според теб няма адекватна дума в българският език, която да преведе абсолютната истина за мен е абсурдно твърдение. Абсолютна истина с думи на български много добре и адекватно етикетира опита да бъде обяснено, непреводимото и необяснимо нещо. За мен това е все едно, че искаш да кажеш, че истината не е истина или, че красивото не е красиво. Да, няма по-подходящи думи. Думата цвете не е цветето, не би могла да опише всичко, което се съдържа във вида, аромата, цвета, настроението и асоциациите свързани с истинското цвете. Индийската филофофия може да разглежда тези понятия, но те не са само индийска собственост, заради това, че те имат думите, а ние не.

Мили приятели, Изключително много се радвам, че се опитвате да разсъждавате, но истината не може да бъде обхваната в рамките на интелектуалното интерпретиране. Именно за това е толкова трудно да се говори за нея. Истината се живее. Истината ни живее нас, тя живее чрез нас. Само тя е вярна. Можем да изберем дали да я открием вътре в себе си и да живеем според нея, или да вярваме в неистината за себе си, не знаейки кои наистина сме. Не е ли истина, че ти си? Тук и сега не съществуваш ли? Можеш ли да оспориш твърдението, че ти си? Можеш ли да оспориш твърдението „Аз съм”? Това не е ли истина, че ти си, че ти съществуваш тук и сега в този момент? Абсолютно не можеш. Това е истината. От там на сетне, всички интерпретации са лъжа. Знаете защо, защото всичко се променя у вас, а истината не. Не става въпрос за сравнение. Блансът, ин-ян - истината обхваща противоположностите, тя е над тях. Измедитирайте го това. Но няма мотивация за търсене на истината, защото презумпцията е, че ние много добре знаем... Единственото, което можеш да кажеш с абсолютна сигурност е „Аз съм”. Ти си. В този момент тук и сега. Ти съществуваш тук и сега. Нищо друго не може да се каже за истината. Нищо друго не може да се каже като истина. Нищо друго не може да се каже, че е истина с абсолютна сто процентова сигурност. Можеш ли да оспориш факта, т.е. твърдението, че ти си, че ти съществуваш тук и сега, в този момент? Не, не можеш. Бог е концепция. Абсолютът е концепция. Какво се има предвид под концепция? Под концепция се има предвид понятие или идея. Идеята за нещо не е истината за него. Самото нещо, такова каквото е – това е истината, за него няма думи, то е същността. Ти си същността и в същността си – „ти си това” както казва Нисаргадата. Тази същност е еднаква за абсолютно всички, защото всичко е едно именно на този дълбок вътрешен план, където всичко е едно. Истината е една. И това е Н Е О С П О Р И М О. Няма друга истина. Освен това, не съм склонна да сравнявам истина с лъжа, има само истина и истината е една. Както казва Джед Макена „Няма неистина, неистината не съществува, съществува само истината.” Другите неща са илюзия. Всичко друго е илюзия. Само истината съществува. И тук не говорим за понятията за истина, за това: какво е истина? Говорим за истината като такава, сама по себе си, използвайки думата истина за да се опитаме да открием вътре в себе си какво е това, което е истинското в нас, истината за нас. Нашата (човешка, екзистенциална) истина - най-вярното нещо, най-сигурното нещо. В какво сме сигурни сто процента? За кое можем да кажем с абсолютна сто процентова сигурност, което няма аргумент срещу себе си, против него? Да бъде необоримо. В такъв смисъл истината е абсолютна и всеобхватна и започва да притежва тези атрибути за да бъде описана с думи.

„Единствената истина е Аз съм, Аз съществувам*. Това е единствената истина. Всичко друго е концепция.” Рамеш Балсекар Истината е, че истината* е неприложима, няма практическо значение, нито има стойност в реалния свят. Тя не променя и не подобрява нищо. Истината е извън всички парадигми, но всички ние живеем вътре в тях. Истината е абсолютна, непроменима, неопределима, защото няма характеристики, качества, признаци, принадлежност, тя е едно - без друго, отвъд времето и пространството. Обхващаща всичко и обхваната от нищо. Каквото посрещне този критерий би трябвало да е вярно. Ние може да не сме способни да покажем, че нещо е вярно, но можем да покажем, че не е.

* * * Преди очите си да махна - аз гледах весело и лесно - тъй както другите с очите - че само то ми бе известно. Но ако някой днес ти каже - ела да имаш пак небето - повярвайте - от мойта тяжест - би ми се сцепило сърцето! Да имам храста - планината - звездите щедри да се върнат - от пладнето - каквото могат - очите тесни да погълнат. Как слизат птиците надолу - светкавицата как се сипе - пак да ги имам - да ги гледам - такава вест ще ме съсипе! Затуй по-сигурно за мен е - да наблюдавам със душата - докато другите - с очите не осъзнават светлината. * * * Надеждата е нещо хвърковато - то, кацайки в душата - те намира - и пее свойта песничка без думи - и никога не спира. Най-сладък смях във нея се разнася - и се извива страховита буря, за да убие птичката, която отвътре топлина притуря. Аз чух я в най-студените крайбрежия - дето най-странното море се плиска. Дори сред най-голямата опасност - троха не ми поиска. * * * Събрах си силата в ръка - закрачих към света. И по-голяма от Давид ми беше смелостта. Изстрелях камък, но сама се строполих завчас. Дали голям бе Голиат - или бях малка аз? * * * Да се бориш на глас е храбро - но по-голяма е храбростта, когато се биеш - вътре в сърцето си - с кавалерията на скръбта - когато побеждаваш - без зрители - падаш - без никой да те съзре, - когато не гледат патриотите как героят им ще умре. Такива храбреци дирят ангелите - шествие от разперени крила - ред подир ред - със равна стъпка - и със белоснежни облекла. * * *

Не бях бях медитирала много, многа отдавна. Гарантирано е, че когато и да се върнеш навътре отиваш точно до там, до където си стигнал предишният път и продължаваш напред. Гарантирано е, че със сърцето си разбираш истната, не с ума. Една медитация ми е достатъчна за да се почувствам в мир със себе си и да разбирам (дори да не ги приемам) всички несъвместимости в този свят, който възприемам чрез сетивата си. Нямам силна вяра... казват, че ако изучаваш Библията вярата ти ще расте. Аз я изучавам от години, постепенно и вярата ми не расте. Когато седна да медитирам Библията и Христос остават на повърхността на съзнанието ми. В медитацията няма Христос и Писание, по-скоро има общение със сянката ми, с най-големите ми страхове, с всичко, което не искам да призная, всичко за което съжалявам и аз се кая (в християнството покаянието е основно и много важно за да се пречистиш от греха, за да ти се опрости). Така- чрез медитация, общувам с истината, защото, ако приемем че тя (истината) е светлина, тя огрява всичките ми несъвършенства, посочва всичките ми недостатъци и грешки, но заедно с това излива от огромната безусловна любов, в която къпейки се в сълзи пречистена се връщам пак в обвивката на този свят. Някои наричат това Бог, аз не вярвам в Бог, знам, че има нещо, което никога няма да можем да обясним на другите и всеки сам ще трябва да го открие вътре надълбоко в психиката (душата) си.

The Perks of Being a Wallflower 2012 (USA) http://www.imdb.com/title/tt1659337/