no_self

Е, има ли интерес към лекцията "Бъдещето на благоденствието" на световноизвестният автор?

Интересното е, че разглеждането на темата е въпрос на парадигма. Ако изхождаме от Библията е едно, ако изхождаме от учението на Адвайта Веданта е друго. Къде е истината? Аз казвам в директният опит. Не в това какво сме чели или чули, а какво чувстваме или пък съзнаваме. Същото и за пътищата, защото те са много, въпроса е кой къде води? Споменах Адвайта защото „последователите” твърдят, че това е най-прекият път, или пък този на Рамана Махариши и.т.н

Единственото, което съзнанието може да прави е да осъзнава. Какво може единствено да осъзнава съзнанието? Себе си, защото то е всичко, което е. Съзнанието съзнава, че съзнава. Пълна осъзнатост.

Духът, за който ти говориш е нещо различно от това, което аз знам за него. Аз знам, че той е абсолютната действителност, единствената реалност, най-истинската и вечна цялост. Трудно е да му се приписват атрибути, ако искаме да бъдем честни. Ние трябва да се осъзнаем. За мен, не е правилно да се каже духовно израстване, а духовно откриване. Израстването на човека е в друг план, може да е част от духовното, така както ти го разбираш, но за мен, истината е в осъзнаването. След него, израстването е възможно и тогава се налагат усилията и поемането на отговорност.

За какво говориш, моля те, да ми обясниш горното изречение по-подробно?

Без живот, няма смърт, без ред, няма хаос. Да не даваш място на смъртта и хаоса, е като да не даваш място на живота и реда. Тук идва необходимостта от смирение пред този неоспорим факт. Да опитваш с усилие, да употребиш личния си контрол, така че едното да надделее над другото е насилие над Бог и просто безсмислена гимнастика. Равновесието е естествен процес в ръцете на Бог. И когато стане въпрос за твоя личен контрол, идва предизвикателството на смирението. Смирението е фундамент, именно защото е единствената липса на усилие в духовния свят, единственият урок, който трябва да бъде научен, единственият и най-голям прогрес по пътя. За това е необходимо умението да правиш разлика между какво трябва да бъде според теб и какво е в действителност, след което да приемеш кардинално естественото развитие на живота. Защото когато не приемаш и променяш естественото равновесие, излизаш от естествения баланс. „Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава едно и също”, но не ти го променяш, защото и без теб то тече и се променя. Къде е мястото ти тогава? Като единица, отделна от всичко останало или да бъдеш в потока на живота, заедно с всичко останало?

borislavil, самата дума БАЛАНС ме притеснява. Вътрешната хармония и душевния мир са следващите в съмнението ми за истинност - те са временни явления в света, т.е. не са най-висшето духовно измерение, колкото и всички да ги славим. Просто защото те са следствие, а не цел. Мисълта ми е, че когато е необходимо усилие за поддържане на нещо, каквото и да било, това за мен означава, недопускане, т.е липса на смирение. Смирението е тотално и безусловно допускане и приемане. Това му е божественото. Btw сетих са за Ordo ad chaos – ред от хаоса или опитът да подредиш нещата, които не харесваш за да се почувстваш по-добре J Та не е ли приемането, с други думи смирението, точно обратното на това, да се опитваш да спазваш баланс, или да подреждаш, украсяваш и т.н. за да си в мир! Така потекоха мислите ми... Душевният мир, за мен, е като мечтаният рай - недостижим идеал в суровата действителност, която трябва да приемем и това е нещото, което ни прави истински смирени. Защото другото е насилие, не е естествено някак си. Всички искаме доброто да победи. Но то не може да има битие без злото, губи консистенцията си. Та, в присъствието на злото, желаем добро и естетвено забравяме за „...силата, която желае зло, а все добро твори!” Не искаме да приемем и разберем, че едното без другото не може да съществува. И какво е смирението тогава? Не е душевен мир, а е приемане на нещата такива каквито са, добри или лоши, хубави или грозни, приятни или болезнени. Смирението не е избор между добро и зло, то е приемане на Бог с двете му лица, с лявата ръка, която наказва и с дясната, която помилва.

Дълбоко се надявам да не досаждам с цитатите, но ги смятам за изключително подходящи за случая. Лао Дзъ, Тао Те Кинг / Устна версия Осемнадесет Когато великото Тао е забравено, се появява любезността и моралността. ... „Моралността е само сянка на правилното действие. Правилното действие е най-високата степен на моралност, повече отколкото агапе е най-високата степен на любов. Когато разбираш и си способен да предприемеш правилното действие, моралността повече не е необходима. Моралността е мигновено остаряла и захвърлена. ... Правилното действие няма нищо общо с правилно или грешно, добро или лошо, неприлично или порядъчно. То е без алтруизъм или състрадание. Моралността е набор от правила и предписания, които ти използваш за да се носиш през живота, докато все още се опитваш да направляваш кораба си вместо да го оставиш да следва течението.” Джед Макена, Damnedest

Без да искам да се натрапвам, се включвам в темата с цел да я обогатя, защото според мен, в нея липсва едно основно нещо и това е съзнанието. Темата звучи така сякаш, ако няма ум, няма нищо. Изключено или забравено е основното - съзнанието, което не е умът. До този извод лесно се стига от наблюдението в медитацията, което говори, че освен ума, има още нещо, че без ума остава съзнанието. Налага се разграничение между ум и съзнание. Каква е разликата между двете – съзнанието наблюдава ума. Коментарът ми е вдъхновен от текст на Шри Нисаргадатта Махарадж: „Умът създава непрестанно мисли, дори когато не ги наблюдаваш. Когато знаеш какво става в твоя ум, ти наричаш това съзнание. Всичко, за което си съзнателен е твоят ум.” „Умът е заинтересован от това, което се случва, докато съзнанието се интересува от ума като такъв.”

Viva Caselli навътре, само навътре и надълбоко в духа е истината приятелю. В момента, в който заговориш за нещо пропускаш същността му. Дзен мисъл. Образът, който изграждат другите в нас е тяхната представа за нас. За мен, тя е изключително хлъзгава. Ще обясня защо. От една страна е възможно да е била манипулирана, от друга ще бъде замърсена с нечистотата на собствените им заблуди, най-общо казано. Възможно е, представата им да е вярна, но е възможно и да е погрешна т.е. не можеш да имаш пълна, 100 процентова сигурност за това кой си, ако постоянно се оглеждаш навън за сравнение с другите. Можеш само да имаш някакъв фийдбек и това е. Ако разчиташ да получаваш обратна връзка за себе си от другите, трябва да знаеш, че тя ще бъде винаги частична, защото никой не те познава по-добре от самия теб. Да, можеш да се опознаеш повече, благодарение на тях, но ако искаш да знаеш кой си, си си необходим само и единствено ти. Другите не са задължителен атрибут. Никой друг не може да извърви твоят път към теб, никой друг не може да те познава по-добре от самият теб. Винаги ти ще си този, който ще прави извод за себе си, въпреки, че той може да е бил провокиран от останалите. Нима искаш да ми кажеш, че се доверяваш на възприятиетто на някой друг за теб, повече отколкото на своето собствено пряко виждане за теб? Осъзнаваш ли своята екзистенциална самота? Когато достигнеш до собствената си цялост или самодостатъчност, общуването с другите няма да е необходимост, липса, сляпа нужда, страх от самота, страх от неразбиране, а ще е идеалното споделяне, за което изгежда мечтаеш.

За мене нещата са други. Уважението към тялото е задължително. То трябва да е чисто. Вероятно ще ни убият не грижите, които полагаме за него, а стремежът да го запазим, като загубим добродетелите си. Всеки може да превърне тялото си в бунище, това няма да го направи по-мъдър и не коства усилия. Но кой може да се отрече от тялото си, за да защити човешките добродетели? — единици. Ако искаме наистина да осъзнаем преходността на тялото, следва да си изберем такъв, който е отстоявал човешкото в човека в продължение на цял живот и да живеем така сякаш ни гледа. Viva Caselli, разбира се, че тялото трябва да се поддържа чисто. Но това се отнася до стремежа ти към чистоплътност. Цитатите, тълкувани в този дух, по-скоро насочват вниманието към това, че пренебрежението ни би трябвало да бъде насочено към това, да не сме суетни по отношение на тялото си. Съжалявам, че ще се наложи да повтарям, но забележи какво се казва: "безполезно е да му отделяме голямо внимание” и "защо ли аз се старая да го украсявам”. Във връзка с поставеният от теб въпрос, бих казала, че никога не можем да знаем вътрешните мотиви за действията на някой друг. И тук не става въпрос за мнителност, а за чисто незнание. Имам предвид, че както и да тълкуваме нечия, уж благородна постъпка, е възможно зад нея да има скрити користни мотиви. Не можем да бъдем сигурни, както и да изглеждат нещата. Моето мнение е, че ако наистина искаме да осъзнаем преходността на човешкото тяло, не трябва да гледаме другите, а да се взрем в себе си.

Асоциирах темата с това: Цитат от „Ученията на тибетските йоги. Том 1”,VII ДЕСЕТТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ НЕЩА: (1) Тъй като нашето тяло е илюзорно и преходно, безполезно е да му отделяме голямо внимание. Шантидева. Пътят на Бодхисатва. Глава 8. Медитация. 68 Щом голото тяло (оставено) в естествения си вид е много страшно заради дългата коса и нокти, жълтите зъби, лошия дъх и вонята на мръсотия, която лъха от него 69 защо ли тогава аз се старая да го украсявам? Това е все едно да чистя оръжие, което после ще ме убие! Целият свят е обзет от лудост поради усилията на онези, които са объркани по отношение на самите себе си.

Freedomm e преживял „кеншо”. Сега напоследък се задълбавам в дзен и съм очарована. Видял „го” е и не разбира, че това знание си остава само за него си. Иска да го сподели, но след време ще разбере, че на този етап няма начин да открие толерантност и ще улегне във вижданията си. Всичко ще започне да си идва на мястото постепенно, всяко следващо твърдение ще бъде впоследствие преразглеждано от позицията на истинската му природа, докато най-сетне не остане само тя. Freedomm, правилното изразяване, означава правилно разбиране. Ако ти го разбираш, би трябвало да го кажеш така, че всеки да може да го разбере. Въпросът в твоя случай е: подлежи ли на концептуализация и обсъждане твоето прозрение, което е вътрешно преживяване - на външен план? За сега, за мен си "skywalker". Още витаеш във облаците на Абсолюта, но споко, и това ще отмине. И все пак, добре дошъл в клуба!

Обикновено буквалното разбиране е най-прекия път Благородният Осморен Път е четвъртата от Четирите Благородни Истини и е пътя към прекратяване на страданието. Това, според Сидхарта Гаутама Буда е пътят на мъдростта. "Монаси, тези две противоположности не трябва да се практикуват от човек, който е извън семейния живот. Съществува пристрастяване към задоволяване на сетивните удоволствия, които са нисши, недостойни и напразни; съществува и пристрастяване към само-умъртвяването, което е болезнено, недостойно и напразно." Избягвайки тези две крайности, Съвършенният осъзнал Средния Път; това му дало представа, знание и го довело до спокойствие, прозрение, просветление и до Нирвана. И какъв е Средният път осъзнат от него?... Това е Благородният Осморен Път и нищо друго, а именно: 1. Правилни възгледи - разбирането на четирите благородни истини* 2. Правилни намерения – решимост да се действа в съотвествие с тези истини. 3. Правилна реч – отказ от лъжа, клевета, груба реч и др. 4. Правилни действия – ненанасяне на вреда на други живи същества. 5. Правилнен начин на живот – честно добиване на средства за съществуване. 6. Правилни усилия – постоянство в преодоляване на суетни мисли и глупави влияния. 7. Правилно внимание – постоянно да се задръжа в паметта мисълта, че жизнените страсти присъщи на човека, са способни само да му попречат по пътя към освобождението, необходимо е отричане от всички светски привързаности. 8. Правилно съсредоточаване – достигане на вътрешно спокойствие, пълна невъзмутимост. Този Осморен Път се нарича Среден, който избавя будиста от крайностите в поведението. *А Четирите Благородни Истини, са: 1. Благородната истина за страданието: раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко - петте агрегата на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана. 2. Благородната истина за причината за страданието: силното желание, което поражда прераждане (за тези, които вярват в прераждането - бел. авт), съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. Тук аналогията е причината за болестта, която следва да се изкорени. 3. Благородната истина за края на страданието: пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне. 4. Благородната истина за пътя водещ до края на страданието: Благородният Осморен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен начин за препитание, правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация. Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта. С това отговорихме на въпроса „Какво точно представлява Средният Път?” „Кога Средният Път престава да бъде такъв?” Когато не се вземат под внимание Четирите Благородни Истини и не се живее в стремеж за вървене по Благородният Осморен път. „ Къде е границата?” Границите са очертани от учението на Буда.

Тази книга няма да е история на неизразимата реалност на самия Бог, който е отвъд времето и промяната, а история на начина, по който мъжете и жените са го възприемали от Авраам до наши дни. Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си, твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, когато е заявено от определена общност. От което пък следва, че няма (и не може да има) някаква „неизменна идея“, съдържаща се в думата Бог; напротив, тя съдържа цял сноп от значения, някои от които противоречиви и дори взаимно изключващи се. Ако не беше толкова гъвкава и пластична, представата за Бог нямаше и да оцелее, за да се превърне в една от най-великите човешки идеи. - See more at: http://iztok-zapad.eu/books/book/1199#sthash.tdJUpSgN.dpuf

Специален поздрав за Донка!

Второзаконие 18:13 Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог. 2 Царе 22:31 и Псалми 18:30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог? Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми; Съвършено сърце 3 Царе 8:61 Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес. 2 Летописи 16:9 Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него. 2 Летописи 19:9 И заръча им като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце. Съвършена любов 1 Йоаново 2:5 Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него. 1 Йоаново 4:12 Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. 1 Йоаново 4:18 В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Колосяни 3:14 А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството. Съвършени в Бог 1 Петрово 5:10 А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко. 2 Солунци 1:11 Затова и винаги се молим за вас, дано нашия Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенствува мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата; 2 Тимотей 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; 17 за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело. Евреи 10:14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават. Евреи 13:20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, 21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.

Говорим си за Библията, не за нашите критерийчета за съвършенство, защото темата е поставена така. Пък и в крайна сметка, аз по-висока камбанария от тази не виждам. В Библията не пише: "разсъждавайте как да бъдете", а Христос казва: "бъдете съвършени и вие" т.е. и вие можете да бъдете такива - Бъдете! Исус Е идеал за съвършенство, за да имат вярващите своето определение за това, какво е да бъдеш съвършен. По тези причини не мисля, че Христос е наясно с това, че няма формула на съвършенството! На този етап от моето подвизаване в християнството, за мен, стремежът към съвършенство се състои във вземането на това решение: "да представим телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога" (Римляни 12:1) Но вярващият гради взаимоотношение с Бог: моли се, кае се, чете Словото, Свети Дух го осеня. С други думи, знае какво прави и защо го прави, защото сравнява своята грешна природа с Божественото съвършенство. Ако няма връзка с Бог, ако няма изграден непроменим, какъвто е Бог, идеал за съвършенство... то ще се стремим или ще бъдем съвършени според някакво друго определение за съвършенство, което ми звучи изключително мъгляво и несериозно. Когато открием какво е "Аз и Отец ми едно сме" (Йоан 10:30), ще бъдем съвършени по критерия на Бог. Но това е само между Бог и теб, няма друг посредник (освен Исус Христос), който да те заведе до това откритие. Бог работи върху теб, не ти върху себе си. Така Бог ти показва как да бъдеш съвършен. P.S.: ISTORIK, Донка последната заповед е: Йоан 15:12 Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

Потърсих тема за съвършенството във форума, но не намерих такава. Въпреки, че думичката често се споменава, както и в смисъл на това, че ние хората не сме съвършени. Мисля си, че за да бъде нещо четимо, разбираемо и ясно, би трябвало да е кратко. Ето, имам идеал за съвършената публикация на тема тук. Веднъж прочетена темата, както и мнението ми ще бъдат интерпретирани според възгледите, вероятната степен на възприемане и възможното ниво на разсъждение, както и в зависимост от житейския опит на всеки,... по различен начин. Ще ми се да се въздържа от коментара за това, кой на какво духовно ниво е, защото ще изпаднем в спорове за егоизма, който е неизбежен за абсолютно всяко същество подложено на идеята за оцеляване, камо ли доказване на себе си. Интерпретацията на темата ми няма да бъде съвършена, ако съвършенството не е надарено с качеството обективност, което е невъзможно да бъде притежавано от субект. Защото според мен, никой субект не може да бъде обективен, освен ако не е способен да игнорира някакъв стандарт за личностна интерпретация. Всяко мнение е субективно. То винаги е отправено от субекта. Ние сме субекти и не можем да бъдем обективни. Ще обясня защо мисля така. Всяка наша мисъл, всяко наше мнение идват от нас самите. Ние не сме критерий за обективност, когато изхождаме от себе си. Мисълта ми е следната, възможно ли е съвършенството на темата, когато интерпретиращият я, не е съвършен, както и четящият и коментирящият я също? Явно не. Съвършенството на темата, а вероятно и като цяло?!?!... е невъзможно. Идеята за съвършенство на субекта, който пише този текст е свързана с хармония, ред, абсолютно разбиране и приемане, баланс, липса на чувство или противоречаща мисъл. Нещо като ступор J Съвършенството остава един стремеж към този идеал, за мен непостижим на всяко едно ниво, което е отчайващо. Но от друга гледна точка, ако трябваше да определя съвършенството с една дума, то тя би била хармония. Нима хармонията е невъзможна? Разбира се, че не. Необходимо ли е непрестанно упражняване за намиране на баланса? - ето! друга дума! Балансът е непрестанен, всичко е в постоянен баланс, но той не е в контрола на индивида. Той е божествен, необозрим, необхватен, непроумяем. J Та сега, при това положение, идва кардиналният извод, че съвършенството съществува, но не е в нашия контрол, а е само за себе си. Все едно очаква да бъде открито. Не постигнато, а открито!!! Оборена е субективната ми идея, че не съществува някъде . Съществува тук и сега, разбира се, както винаги J P.S.: Това мнение беше извадено от Разговорки и контекста на "Бълнуване на тема съвършенство" и преместено тук, което доста измества фокуса и обърква, защото са изключени обсъжданията тук. Дали ще трябва да пиша друго мнение, за да се впиша хармонично в темата? Е... съвършенството е тук все пак, нали така!