no_self

АлександърТ.А. „Не знам къде е истината”. Но си наясно, че не знаеш къде е истината. Това е нещо. „Усещам само порива да се доказвам , като човек . Да се сравнявам с другите . Това ме вкарва в едни граници , притесняващи ме и предизвикващи усилено общуване . Подхранва го надеждата за нещо ново и различно , макар и не по голямо , може би по красиво . Имам енергия и трябва да я изразходвам , но как?” Бъди себе си. Знаеш ли как звучи това, което си написал? Необходимо ли е усилие от твоя страна за да бъдеш това, което си? Твоята истинска природа е постоянна величина, нея я има, независимо дали ти я познаваш или не. Знаеш, че не е в мислите и опита на другите (извън теб), защо тогава продължаваш да се сравняваш с тях? Най-красивото е у теб. Трудно ли е да бъдеш себе си? Защото ще ти кажа на какво ми заприлича настроението в този текст. Все едно, че се опитваш да бъдеш себе си, докато си себе си. Това прилича образно на нещо такова: аз ти казвам, че тук няма вода и сме стъпили здраво на земята, а ти продължаваш да гребеш във въздуха и да крещиш, че се давим, докато ние сме на сушата. С други думи, че ти е трудно да си себе си, въпреки, че си себе си, така или иначе, независимо от това, че ти е трудно. Нещо в този дух, не искам да проповядвам, просто се впечатлих, че си искрен.

Мислех си за разликата между думите ‘пробуждане’ и ‘освобождение’, които сочат към едно и също. Идеите зад тези думи са различни. Енергията, която тези думи съдържат също е различна. Как тогава те посочват към едно и също? Има ли нещо общо между тях? Да, другата идея за онова, което е това! J Просто ей така. Когато вземем една презумпция и изхождаме от нея за да направим изводи, не е ли това ограничение? Какво имам предвид: взимаме някакво твърдение за правилно, като например твърдението: „В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък.” Такаа, взимаме това за вярно и оттам възниква проблема в нас за нашето ограничние, 'дали-или'? – т.е. „Дали осъзнаването на това е част от пробуждането?!". Демек, самата база поставя ограничението. Преодоляването на препятствието с решаването на загадката на сфинкса пробуждане ли е? В каква степен и на кой етап? J Другият пример: „тук пишем не-пробудените” или „иди доказвай, че нямаш сестра” J. Откъде идва базата за това твърдение? Кое е доказателството за пробуденост и има ли такова? 'Аромата' или излъчването ли е? Но какво са те? А ако нямаш сензор за това?! Ако не си пробуден, ще имаш ли сензор за другия, различния (според теб), необикновенно обикновения? Ако всичко е едно, как тогава ние не го виждаме, кое е това което ни пречи, кое засенчва светлината? Идеята за това, 'какво е да си пробуден или кои са пробудените, които познаваме?', оттам ли идва базата за цитираното твърдение? Едва ли познаваме и може би само се надяваме, да знаем за някой ‘такъв’. Защото, ако познавахме него, щяхме да познаваме себе си и нямаше да има никаква разлика между него и нас, нямаше да има съмнения. Всичко щеше да е ясно, нямаше да има въпроси, а само споделяне. 'Дали е по-различен от нас и в какво?' Знанието свързано ли е с 'освобождението' или 'пробуждането'? Свободата от концепциите и идеите не е ли липса на мерак за знаене, за твърдение?! Всичко се променя, непрестанно, как можем да бъдем сигурни в нещо? И ето: как можем да бъдем сигурни дори в собственото си пробуждане или не пробуждане? Както казва Джиду Кришнамурти в „Първата и последна свобода” - кое е новото и къде остава творчеството? В смисъл, че самите думи и идеи, концепциите ни затварят, те ни карат да се отъждествим с нещо или да повярваме, че точно то е вярно, когато всъщност това са думи вкарани в рамка (ограничение), в опит за общуване, което не е интимно и е разделението между „дали-или”? Няма свобода, отпускане, приемане на реалността тук и сега (Just face it!). Всъщност, няма необходимост от разсъждения, освен когато не делим нещата, за да ги разглеждаме (което е чисто забавление), а е необходимо само наблюдение на съществуването ни, на тази невероятна загадка или мистерия. Тя има ли разгадаване? Не. Ето това е част от пробуждането, да разбереш, 'докъде стигат възможностите на ума, на какво е способно съзнанието?' – това е достатъчно да знаеш, а най-предостатъчното е да бъдеш и по-точно да осъзнаваш, че си. P.S.: Надявам се, точно в противоречието на теза и антитеза, които утвърждават единният корен на разсъждението да възникне проблясък за абсурдността!

Eddie Izzard: Stripped (2009) http://www.zamunda.net

Лиула, само едно дете ли бе убито? Само наскоро ли? Как това е вписва в твоето пробуждане?

Зим, прав си, но има и още нещо. Как може да твърдиш, че има пробуждане, ако не го осъзнаваш? Кой казва аз съм пробуден, пробуден за какво и как го разбира? И още, стремежа към пробуждане е ключов, трябва да го има. Да, може да се пробудиш случайно и тогава ще ти е необходимо време за да го осъзнаеш. Да, пробуждането никога не зависи изцяло от теб, но 99,99% стремеж биват възнаградени и неминуемо водят до 100% реализация, защото онзи 0.00000000000001%, който уж липсва е онова, което разбира, че е търсило самото себе си.

Станимир, on 09 Apr 2014 - 15:34, said: Това,което осъзнава е това,което е. Това,което не е, няма възможността да осъзнава. Неговата роля е да бъде осъзнавано. Например, танцуващият е това, което е , а танцът е това,което не е. Бог е това,което е,а човек е това,което не е. Добре, а сега нека сама да отговоря на въпроса кое е това, което осъзнава? Съзнанието е това, което осъзнава. Съзнанието съзнава. Важното е, че осъзнаваш и винаги ще има нещо, което да осъзнаваш. Маловажно е, че винаги ще има нещо, което няма да осъзнаваш. Дали осъзнаваш нещо, а друго не, не е важно, защото всичко е съзнание. J Най-важното е да осъзнаваш самата способност - съзнанието. Това е ценното. Не е ценно какво осъзнаваш, а това, че осъзнаваш. Когато осъзнаеш съзнанието, тогава си пробуден и заради това моралът е ненужна добавка към основното. Фактът, че съзнанието осъзнава себе си е основен и най-важен. Будното съзнание не е пробудено съзнание, защото не е доказателство за съзнание съзнаващо себе си. На въпроса какво е съзнанието няма отговор. Съзнанието е. И това е достатъчно. На въпроса кой съм аз няма отговор. Аз съм. И това е достатъчно.

https://www.youtube.com/watch?v=ZyhzsHDiC9s&feature=em-subs_digest

Кое е това, което oсъзнава?

Лиула -“Самото желание за вечност е патогенно” Желанието да – патогенно е и се дължи на неразбиране на вечността. "А вечността на битието му е поетично пожелание само." Вечността съществува ли? Ако отговора на този въпрос е да, то кое е онова, което прави вечното вечно? Лиула, Станимир- всичко е съзнание. Не всичко е в съзнание, а всичко е съзнание. Съзнанието е всичко.

Александър Т.А. като отговор на прима виста, твоят текст ме кара да те попитам, защо вярваш в общочовешките реакции и защо мислиш, че това, което ти изпитваш или си наблюдавал в себе си е валидно за всички останали? Защо вярваш, че твоят ум работи като този на другите? Убеден ли си, че това, което твърдиш или посочваш като пример, е общовалидно и с колко броя хора си го установил? Не, че държа да ми отговориш, просто отбелязвам, че е възможно да пишеш само от своята лична позиция - "за работата на ума ти", без да правиш грандиозни обобщения, с увереност, че те са валидни за всички останали и за начина, по който действа умът им - т.е. както твоят ум. Защото все пак, това са твоите наблюдения и твоите изводи. Исках да насоча вниманието ти към тази малка подробност. Струва си да се замислиш А сега, да се обоснова. Никога не би могъл да знаеш как ще реагирам аз на посочените ситуации, освен ако до болка не познаваш моето програмиране, моята обусловеност, моят темперамент. С други думи, не можеш да бъдеш сигурен и за никой друг. До някаква степен, ако си изградил навици за реакция, можеш да знаеш какво да очакваш от себе си в посочените ситуации. Между другото, съвсем тънък и подмолен е намека ти за движението на ума ни и пространството, да го наречем "паузата", която е възможна между мисъл и действие. Трябва да отчетем, че си уловил за себе си този "без ум" момент

http://www.inspiretalks.bg/bg/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/